България и Лисабонската стратегия

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев

Икономическата база за развитие на съвременното информационно общество определя неговата специфична настройка, като комбинация от материални и нематериални стойности, които при всички случаи резултират до различни по вид и форми на представяне информация и знания. Едно понятие, което дава основа за естествено разкриване на същността на съвременното общество е информационната среда. По същество, тя представлява съвкупност от информационни фондове, информационни технологии и интеракциите между хората и техниката, осигуряващи социалната инфраструктура за общественополезна реализация на един или друг информационен процес в рамките на определена предметна област.

Ако се опитаме да дефинираме културата като съвкупност от всички материални, нематериални и други духовни блага и придобивки, ползвани и/или създадени от човечеството в процеса на неговата социално-историческа практика, в епохата на тотална глобализация във всички сфери на съвременното информационно общество, отчетливо се забелязва тенденция, която издига на преден план феномена информационна среда, с присъщите за нея информация и знания като основен ресурс на обществото. Със съвсем малки изключения, вече може да се твърди, че всеки един материален обществен ресурс би могъл да се превърне в информация. Това от своя страна пряко кореспондира с въпроса за универсалния характер и тоталната приложимост на феномена „информационен процес”. Съвкупността от формалните дейности по събиране, съхраняване, преработка и разпространение на информация, която по своята същност представлява един информационен процес, дава в ръцете на всеки член на обществото мощен технологичен инструментариум за активно участие в споделените обществени дейности. Този факт определя необходимостта от формирането на качествено ново отношение към информацията, към възможностите за достъп до нея и към социалните технологии за нейното използване в помощ на общественото развитие. Не е трудно да се направи една малка крачка в посока към създаване и подобряване на условията за улесняване на достъпа до информация, за да се формира и развие информационна култура на прозрачност. Ако сменим гледните точки, култура на прозрачност би могъл да се нарече процеса на тотална информираност и на всичко това което остава, след като сме „гръмнали” Мавзолея, изровили сме паветата и сме изпочупили прозорците. „Въображението е унищожителна сила”-това беше един от основните надписи на главния вход на Сорбоната на 13 май 1968 год. Според мен този лозунг беше разделителната линия между отиващия си консервативен позитивизъм и войнствено настъпващия либерализъм. От този момент нататък информационната култура на прозрачност започна да се идентифицира и със степента на съпротивата срещу статуквото, защото тогава избухна въображението на едно поколение.

На базата на съвременните социално-философски теории на информацията и комуникативните действия, теориите за разполагане на събитията във времеви интервали и теориите за социалните организации, може да се конструира концептуален пораждащ модел за информационна достъпност в контекста на: целенасоченото действие в условия на ресурсен и времеви дефицит; еволюцията на човешкия интелект; концепцията за управление на организационните знания и култура. Ако се направи задълбочен сравнителен анализ, не само от изследователите, но и от представителите на различните социални слоеве на едно общество, отчетливо ще се забележат основните компоненти на вече формирания от социалната практика обобщен концептуален модел на достъпа до информация, който разкрива основните механизми на решаването на проблеми и вземането на решения в хода на общественото развитие. Той показва как се вписва темпоралността в общата концепция за достъп до информация и какви информационни компоненти са актуални на различните стадии и етапи на вземане на решения. Темпоралното измерение внася необходимата яснота относно формите и способите на приложение на конструирания модел и дава разбиране за онези феномени, които основно засягат достъпността на информацията. В този контекст, акцентът трябва да бъде поставен върху предназначението и употребата на информацията, като на преден план се изведат методите и инструментите за нейната обработка и гарантиране на сигурността ù. Всичко това трябва да се интерпретира в рамките на общата теория на социалните системи, при което задължително трябва да се покаже как може да се използва пораждащия концептуален модел за синтез на сложното организационно поведение и за вземане на решения в условия на системна несигурност. При всички случаи, тази интерпретация трябва да съдържа времевата и контекстуална дивергенция на информацията, която би трябвало да се интерпретирана така, че да се превърне в основна концепция за конструирането на нов модел за изграждането и развитието на култура на прозрачност в условията на перманентен дефицит на време и ресурси.

Информационната политика на всяка страна включва както органите на властта и управлението, така също и всички неправителствени обекти и субекти, както и гражданите, и трябва да се формира като се отчита неизбежното влияние на разпространяваната информация в локален и глобален мащаб. В условията на тотална глобализация информационната политика трябва да отговаря на интересите на определени субекти или общности, като се отчита, че тези интереси са свързани не само с географското пространство, в което те съществуват, но се пресичат с интереси и сфери на дейност на значителна част от субектите в глобален мащаб.

В съвременното информационно общество, информационната политика трябва непрекъснато да се синхронизира с позитивните тенденции на глобално развитие и да води до пълното удовлетворяване на информационните потребности на обществото във всички сфери на неговата дейност, до увеличаване на жизненото равнище на гражданите, до повишаване на ефективността на производството и потреблението, и да съдейства за неговата социалнополитическата и икономическата стабилизация.

Изхождайки от конкретните информационни политики на отделно взети страни и като се базираме на общото в тях, ние бихме могли да разглеждаме социално-информационната среда като естествена концептуална рамка за формиране и развитие на информационна култура на прозрачност, включваща като свой основен елемент комуникативната компетентност. Тук може да се постави акцент върху новите, модерни технологични и комуникационни парадигми, които експлицират в центъра на събитията потребителя на информация. Другата особеност на обществената информационна среда е свързана с минимизиране на дистанцията между потребителите на информацията и тези които я създават. Ако последователно започнем да стесняваме рамката на т.н. обществена или социална информационна среда до „размерите” на образователната информационна среда (тук определено става въпрос за висше образование), в определен момент на преден план ще се експлицират нейните специфични компоненти, като наред с уникалните информационни фондове и почти инвариантните на глобалната среда информационни технологии, отчетливо ще изпъкнат вътрешните и външни интеракции между присъщите на конкретната среда субекти. В този случай формирането и развитието на информационната култура на прозрачност зависи както от лимитиращите нормативни условности, така и от естествения, перманентен стремеж на самата образователна информационна среда да запази присъщата и степен на автономно състояние и развитие. Глобализацията на обществените процеси (основно в сферата на политиката и икономиката) доведе до много силно изразени, но ограничени по време и място катаклизми на стеснената до размерите на висшето образование социална информационна среда. Основен катализатор на бурните обществени младежки прояви беше, а и сега продължава да бъде ниското ниво на информационната култура на прозрачност. Постепенното формиране и развитие на такъв тип култура, намалява общественото напрежение и пренася неговите естествени прояви от полето на емоцията в полето на разума. За правилното функциониране на информационната среда е необходимо интеракциите между отделните и компоненти да са насочени към организация на използването на информационния потенциал, така че той да носи максимална полза в даден момент и определена ситуация за постигане на целта.

В социалната и в частност в образователната информационна среда, насочена към формиране на информационна култура на прозрачност, не само нормите определят взаимно очакваните правила, според които субектите на общността ще извършват определени действия в определени ситуации, но тук и очакваната традиционна свобода на социална изява павира пътя на нейното предвидимо, но само в относително широки размери поведение. Това, като цяло, задължава отделните членове или групи от членове на образователната общност да изпълняват само в определени граници легитимните очаквания на общността като цяло. От една страна това е свързано с формулиране на правила и стандарти, осигуряващи предоставянето и достъпа до социално значима информация, а от друга до създаване на стратегия за изграждане на информационна и комуникационна култура на субектите на информационната образователна среда, осигуряваща активното им участие в обществените процеси. Обратното би означавало ефектно, но с непредвидими последици опияняващо безвластие, изразяващо се в „принципа” ЗАБРАНЯВАНЕТО ЗАБРАНЕНО !

Ако разглеждаме съвкупността от всички обществени процеси като телеологична система, т.е. система с иманентно заложена цел, то естествения системен подход към нея дава възможност различните й структури (култура, политика, образование, институции и пр.) да се представят като подсистеми на цялата социално-информационна среда, където циркулират информационните потоци и се осъществяват различните дейности. В този случай е важно да се отбележи, че т. нар. образователни системи са по устойчиви от системите в областта на културата (в частност тези, определящи вече възникналата и утвърждаваща се информационна култура на прозрачност), които са по-стабилни от социалните, а те от своя страна са база за изграждане на политическите системи.

Политиката, която в общия случай определя целите, се променя според изискванията на обкръжаващата среда и в съответствие с информацията, предлагана от нормите. В този случай достигането на целите става чрез използването на ресурси и средства и е зависимо най-много от изискванията за адаптиране към обективния свят.

Когато чрез интеракцията между обект и субект се установи едно множество от променливи, тогава се казва, че това множество определя система, съответстваща на дадения обект. С други думи, система в този случай е начина за “поглеждане” на реалния свят.

Като правило системите съдържат информация относно ценностите и нормите. Тази информация направлява формирането на целта и използването на ресурсите. Информацията относно целите и ресурсите лежи в основата на управлението на всяка една социална система за да може тя да осъществява подходящо интерактивно взаимодействие с външния свят. Естествени ограничения за едно такова взаимодействие, са тези свързани със сигурността на информацията. Установено е че, информационната сигурност има регулираща функция и степента на нейната практическа интерпретация, наред с другите политически, социални и културологични особености на обществото, би могъл да се нарече индекс на информационната култура на прозрачност за всяка отделно взета образователна информационна среда.

Поради почти еднаквото социално-историческо формиране на по-голямата част от държавите на Европа, може да се каже, че в определени, достатъчно разтегливи рамки, основите за стартиране на процеса на повсеместно информатизиране на глобалната информационна среда тук са идентични. Отговорите на въпросите, свързани не толкова с взаимното проникване на културите на европейските народи, колкото с тяхната съвременна технологична конвергенция, биха могли да послужат като база за сравнимост за тяхната култура на прозрачност. В случая не би трябвало да се обръща внимание на това дали индексът на културата на прозрачност на една образователна общност е по-висок от този на друга. Ако в тези специфични социални общности не се отглеждат информирани бунтари, които атакуват реалния живот с цялото си младежко съмнение, значи нещо в тях не е така както трябва да бъде. ... Важното тук е, в Европа, като цяло да се формира и развива съвременна информационна култура на прозрачност, насочена към свободен достъп на младите хора до глобалните информационни ресурси, взаимно зачитане и уважение, радост и удовлетворение от успехите на всички обществени слоеве и групи.

1. 
   Андролова, К. Големи булеварди, малки крачки, списание L’EUROPEO, №2, QM Media, юни 2008
   
2. 
   Денчев С., Петева И., Библиотеки и публичен достъп до информация, монография, Академично издателство "Марин Дринов", БАН, София, 2006
   
3. 
   Петева, И. Информираният гражданин. Прозрачност и сигурност на информацията. София, За буквите – О писменехь, 2007
   
4. 
   Habermas, J. The theory of communicative action. Boston, Beacom Press,1989