България и Лисабонската стратегия



Дата02.06.2018
Размер159.28 Kb.
#71169

Българо-Немска Конференция “България и Лисабонската стратегия”

Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера

хотел „Витоша”, София, 27-28 юни 2008 г. ИРИОН и Фондация „Конрад Аденауер”

Проф. Волфганг Матис, „Научни изследвания и връзки с индустрията в единното европейско пространство на висшето образование (ЕЕПВО): Възможности и рискове на Болонския процес”


Научни изследвания и връзки с индустрията в единното европейско пространство на висшето образование (ЕЕПВО): Възможности и рискове на Болонския процес”
проф. Волфганг Матис

директор на Института по Електротехника към Хановърския Университет

доклад: (28.6.2008)
Многоуважаема Госпожо Доктор Маринова,

Многоуважаеми Господин Доктор фон Белов,

Дами и Господа,

Най-напред искам да благодаря на инициаторите на този симпозиум за неговата подготовка и естествено по-специално за това, че бях поканен на това мероприятие. Моята благодарност е насочена по-специално към госпожа Д-р Маринова от Технически Университет в София, с която аз от години имам сътрудничество в рамките на програмата Сократ на ЕС, а освен това и към господин Д-р фон Белов от Фондация Конрад Аденауер, който е съорганизатор на симпозиума.


Освен факта, че за мен по този начин за пръв път стана възможно посещаването на България, поканата специално ме заинтересува и зарадва, защото от много години се занимавам на национално и на международно ниво с тази тематика, която е свързана с името на италианския град Болоня. Известно е, че там е бил основан през 1088 г. първият европейски университет. Когато политиците в областта на образованието от страните от ЕС подписаха така наречената Декларация от Болоня 911 години по-късно, те без съмнение имаха наум това историческо събитие. Тук се даде израз на волята за изграждане на единно европейско пространство на висшето образование. Впрочем политическите декларации на намерения по-специално на европейско ниво за съжаление не са рядкост и не може винаги да се очаква, че по-късно ще последва реализацията им. Създаването на единно европейско пространство на висшето образование разбира се е само по себе си интересна визия и има само неколцина, които по принцип биха попречили на такова начинание. То е само следствие на една за съжаление бавно срастваща се Европа. Не обръщайки внимание на няколкото преамбюла, декларацията беше формирана по-скоро от технически детайли за структурата и мащабите на оценяване на посоката, която ще следва бъдещото европейско пространство на висшето образование. При това тези сбито изложени разработки бяха по-скоро люлеещи се и открити за компромиси и с това се намираха съвсем на ръба, както днес не рядко се възприема политиката от вън.
Фактът, че политиката се поставя на върха на новите правилници във висшето образование, в действителност има дълга традиция. Такъв е бил английският лордканцлер Франсис Бейкън (Francis Bacon), който в написаното си през 1620г. съчинение „Novum Organon“ е искал да посочи пътя към един модерен стил на изследвания и с това към един нов университет. Съчинението на Бейкън е резултат на дълга подготовка. Поради влиянието на съчинение върху развитието на изследванията и на университетите в Европа, то се счита за толкова значимо, че „Novum Organon“ се разглежда като едно от най-влиятелните философски произведения на 17. век. Така например то се счита за проправящо пътя на така наречения емпиризъм. Още неговият съвременник Харви (Harvey) смятал обаче, че Бейкън е писал за природонаучните въпроси "не като природоизследовател, а като лордканцлер" (какъвто той е бил); той възнамерявал да предприеме едно Instauratio magna (голямо обновление) на всички науки. Едно начало, към което също и според Бейкън непрекъснато ще може да се отнасяме. Така почти два века по-късно – през февруари 1809г. – компетентността за обучението и културата в Прусия беше поета от Вилхелм фон Хумболт. Противоположно на своя предшественик и след това и по Франсис Бейкън, който искал да използва науката за благото на човечеството, Хумболт не поставил акцента върху целесъобразността на образованието и практическата приложимост на науката, а върху образованието за себе си за формиране на самостоятелно действащи хора чрез общуването с науката, което довело до неговата реформа на висшите училища през 1810г. Противоречията в представите на Бейкън и фон Хумболт са очевидни. В последващия ход към революцията от 1848г. политиците на Германското Национално Събрание – в голямата си част професори – формулират основните права на германския народ, които съдържали и израза „Науката и нейното преподаване са свободни.“. В Германия чрез равнопоставянето на университетите и техническите висши училища през 1899г. от Кайзер Вилхелм II. пак се получила нова ситуация. В Германия последвали нови реформи между другото в годините 1918, 1934, 1967, а също и през 1980-те. Историята на реформите във висшите училища в другите страни показват изключително сродни аспекти.
Така практически всички реформи изхождали от политиката, при което засегнатите, а именно университетите и висшите училища и техните служители почти не са могли да окажат влияние върху развитието. Реформите нерядко били реакция на извънуниверситетски изисквания. Не проблемите вътре в университетите и висшите училища са били двигателът, който е освобождавал реорганизациите, а по-скоро трудностите за цялото общество от различен характер. В следствие на това винаги се получавали значителни проблеми при реализацията на реформите. Освен това много реформи от началото на 1990-те бяха придружавани от съществени мерки за икономии, които поставиха под въпрос и добре замислените начала.
Същото беше, когато дебатът за интернационализирането обхвана университетите и висшите училища в средата на 1990-те. Разходите за тези учреждения почти не се бяха увеличили в Германия от началото на 1990-те, докато броят на студентите се задържаше на високо ниво. Ако се наблюдава същевременно разпределението на студентите по отделните дисциплини, то по това време може да се види силно отдръпване от инженерните и естествените науки. Особено драстично това развитие се наблюдаваше в електротехниката и информационната техника. През 1995г. броят на начинаещите спадна до почти една трета в сравнение с 1990г. и съответно спадна и общият брой на студентите по тази специалност. Накрая и броят на чуждестранните студенти беше незадоволителен.
Бързо беше открита причината за тази ситуация. Много представители на промишлеността диагностицираха, че липсва привлекателност на природонаучните-технически програми за висше образование и че дипломираните висшисти били уж несъвместими. Реално показанията на промишлеността можеха да се отнасят само до тези курсове. При това в областта беше вкарана нарастваща интернационализация. Понякога се сочеше и аргументът за намаляването на разходите при съкратено обучение, защото не се даваха в перспектива допълнителни места за инженери. На въпроса, дали в бъдеще биха имали смисъл тригодишните бакалавърски курсове, представителите на важни германски промишлени фирми отговаряха положително и то без ограничения, дори когато най-напред се говореше за допълващи предложения. Това че в Германия точно по техническите дисциплини имаше една диференцирана и качествено високо стойностна образователна система „училище за техници – полувисше училище – технически университет“, беше също така малко засягано, както и фактът, че дългогодишните стопирания на назначенията точно в тези фирми и постъпващите знаци за големия брой добре образовани инженери в Източна Европа, а в перспектива също и в Индия значително допринесоха за това, високото ниво на начинаещите в Германия да се сведе в рамките на няколко години до една историческа депресия. Подобно развитие се среща и в няколко други страни от ЕС.
Още тогава беше ясно, че никога не е имало проблем с намирането на работа за студентите и абсолвентите, особено по природонаучните-технически специалности. Напротив, широко образованите германски инженери-абсолвенти на техническите университети в Германия бяха станали силно желани в САЩ. Най-важното препятствие за нарастване на следващите чужденци в Германия още тогава беше добре известно: немският език, който е едно голямо препятствие за потенциалните кандидати от развиващите се страни. Съответните курсове на следване бяха налице, когато аз посетих първия конгрес на Германската Служба за Академичен Обмен (DAAD) през 1998г. като делегат на провинция Саксония-Анхалт (конференция на Германската Служба за Академичен Обмен и конференция на ректорите на висшите училища на 25. и 26. май 1998г. в Научния център в Бон). Там бързо стана ясно, коя групировка има най-голям интерес от новата структура на програмите за висше образование: делегатите на полувисшите училища, които съставляваха повече от 2/3 от участниците. Те видяха във въвеждането на новите структури една добра възможност, да продължат да водят своята борба за равнопоставеност с техническите университети с перспективата за довеждането ù до окончателен успех. Като член на постоянната Комисия на Факултетния Съвет Електротехника и Информационна Техника на университетите в Германия аз вече познавах решителността на тази групировка. При това на представителите на полувисшите училища не им беше толкова до предимствата за техните студенти, колкото до повишаването на личния им статус. За постигане на равнопоставеност с университетите, техният „образователен продукт“ трябваше да бъде обогатен по съдържание, при което много студенти в полувисшите училища можеха да имат затруднения. Ясно се действаше срещу мисълта за една образователна система, която има да предложи по нещо за всички нива на дарование.
На политическо ниво, поради европолитически и финансови основания, стрелките бяха поставени в посока на образователна система базирана на бакалаври и магистри най-късно до началото на 2000г. – и то за всички програми за висше образование в университетите и висшите училища. Аргументите за желанието на промишлеността за допълващи бакалавърски/магистърски програми, които можеха да се отнасят само до една сравнително по-малка група на природонаучните-технически специалности, служеха само като плакатна обосновка. За да се ускори преходът, политиката се обслужваше от представителите на полувисшите училища, които поради споменатите причини за разлика от университетите имаха най-голям интерес от една нова образователна система. Това беше благоприятно за тях, защото там разходите за абсолвент са много по-малки поради традиционната насоченост в посока на преподаването в персонално, както и в предметно отношение. Така преустройството към бакалавър/магистърска система в Германия още от самото начало не попадна под щастлива звезда, защото дискусията за най-добрия път за структурна промяна беше наслоена с въпроси за статуса в рамките на системата на висшите училища. Поради това не е изненадващо, че подобни стремежи на политическо ниво към университетите бяха приети извънредно сдържано и резервирано. Тъй като политиката на висшето образование в Германия до голяма степен е работа на федералните провинции, регионално се действаше различно. Накрая политиката можа да се задвижи заради това, че беше поставен определен краен срок за завършване на всички програми за висше образование със старитесистеми. Това разблокира дискусията по реформите в университетите, но изходните пунктове в различните дисциплини бяха екстремно различни.
Преди да премина към днешното положение в университетите и полувисшите училища и с това да стигна до рисковете и шансовете на новата структура, аз искам да докладвам и за моя опит на международно ниво. При това трябва да се знае, че от началото на 2000 г. ЕС подпомага със специални програми като TEMPUS-проекти преустройството в посока на едно европейско пространство на висшето образование. В тези програми можеха да участват и страни като Сърбия, които се намират в периферията на ЕС, но все още не са членове на ЕС. Аз бях поканен заедно с колеги от Англия, Италия, Португалия, Австрия и Германия да придружавам като консултант факултетите по електротехника в университетите в Белград, Нови Сад и Ниш по техния път в посоката на Болонския процес. И тук се оказа, че съответните реформирания на системата на висшите училища се задвижваха напред с енергията преди всичко от страните, чието значение на пазара на образование беше по-скоро дребно. Перспективата за финансовите субсидии на ЕС засили тази тенденция. Същевременно стана ясно, че различните предпоставки в страните и даже в отделните местоположения на висшите училища трябва да водят до значителни разлики в изграждането на програмите за висше образование. Едва ли тези различия са отстраними без използване на сериозни финансови средства. Освен това в най-голяма степен липсва промишлената околна среда, която може да приеме абсолвентите - във всеки случай това, което засяга природонаучните-технически специалности. С това се обосновава и социалното измерение на Болонския процес на европейско ниво, което не придвижва напред неговия успех, тъй като е намалена мотивацията в посока на планираните промени в досега водещите в ЕС промишлени страни.
Трябва да бъдат променени не само структурите на програмите за висше образование, а Болонската декларация залага също твърдо, че трябва да бъдат предприети широкообхватни мерки за осигуряване на качеството. Образец за това са агенциите по акредитация в САЩ, въпреки че при твърде много действащи лица има съществени неразбирателства относно целта на тези учреждения. На вече споменатата DAAD-Ba/Ma-конференция през 1998г. тогавашният Президент на ABET – една от най-големите агенции в САЩ – посочи обстоятелството, че там не се извършва сравнителен качествен контрол, а само се проверява, дали действителното провеждане на програмите за висше образования в съответните университети съвпада с подадените документи. В Германия се извършва сравнителен контрол в много области вече от много години чрез така наречените Факултетни Съвети, които са съставени от представителите на факултетите на всички университети и чиито постоянни Комисии се състоят от представители на всички федерални провинции. Тези организации работят почетно и поради това практически не изискват разходи. Вместо да се използват тези експпертизи и евентуално да се трансформират, с акредитационните агенции бяха създадени нови чудовищни (уродливи) управляващи единици, чиито разходи трябваше да се заплащат от факултетите, които се молеха за акредитиране на техния курс на следване. В отделните случаи става дума за значителни суми.
Ако трябва да се направи оценка на влиянията на Болонския процес и може би на неговия успех, трябва да се разгледа по-подробно фонът в съответната страна от ЕС. Вече беше посочено това, че сериозните дейности в посока на Болонската декларация до голяма степен бяха поставени в движение едва, след като съответните министри постановиха излизането от курсовете на следване с класически дипломи (диплома, магистър, и т.н.). Тъй като има определени степени на свобода по отношение на структурата на курсовете на следване, детайлите се реализираха с определени разлики. Аз искам да говоря тук за инженерните науки, при които в университетите понастоящем беше реализиран преобладаващо моделът 6+4 семестъра, което важи също и за много полувисши училища. Формално няма разлика между бакалавърските и магистърските курсове на следване в университетите и в полувисшите училища, но въз основа на много по-доброто персонално и предметно обезпечаване на университетите, дипломите трябва да се оценяват различно. По принцип такъв е случаят в САЩ, защото един бакалавър в Харвардския университет сигурно ще се оцени по-различно отколкото един бакалавър в университета Florida Gulf Coast University, например.
Паралелно с приключването на класическите програми за висше образование, много университети и полувисши училища в Германия се преустроиха на бакалавърски или магистърски курсове на следване. Още през 2006 г. преобладаващият брой студенти следваха с ясната представа, (сравни с Компас на висшите училища 2006), че има изключителни регионални различия между университетите във федералните провинции. Дори ако последователните курсове на следване станат единственото правило в Германия, това не означава, че ще се даде пълна еквивалентност. Може даже да се каже, че ще стане точно обратното. Още в началото на 1990-те имаше малко основни курсове по дисциплини, свързани с тясната специалност. На студентите се даваше определено професионално очертание едва в последните 2-3 семестъра. По-специално в природонаучните-технически специалности, които се търсеха все по-малко от началото на 1990-те, се направи опит, тези загуби на начинаещи студенти да бъдат компенсирани чрез един голям брой от нови специалности с привлекателни наименования, които често се съставяха от вече налични модули. През 2001г. Министерството лансира профилното образование на факултетите, отнасящо се до всички германски факултети по една дисциплина. Това доведе до разнообразие от различни програми за висше образование, включително и при новите бакалавърски и магистърски програми. В резултат на което, сравнимостта по съдържание на програмите за висше образование в Германия днес е значително по-малка от преди. Ще бъде задача на следващите години, чрез акредитация да се постигне по-нататъшно уеднаквяване на програмите за висше образование. Според моя опит в рамките на TEMPUS-проекта уеднаквяванията през границите на страните на ЕС са още по-сложни, тъй като още в училищната предварителна подготовка в отделните страни има значителни разлики и уеднаквяването – в последните семестри на бакалавърското следване и на магистърското следване. Би било възможно да се получат добри резултати само при използване на значителни финансови средства. Така в никакъв случай не може да бъде гарантирано мноогообразието от мероприятия в областта на високите технологии във всички страни от ЕС. Като дългогодишен председател на Изпитни Комисии аз често съм имал работа с въпросите на признаването на постиженията на студентите по програмите Сократ и Еразъм и се оказва, че понастоящем определени специализирани съдържания, които се предлагат в една партньорска страна в рамките на едно мероприятие, в Германия са разпределени на множество специалности и обратно. Признаванията и проверката за равностойност много се затрудняват от това, когато се проверява по предмети. Дадените ECTS- кредитни точки за постижения носят малка полза. Може да се резюмира, че обвивките „Бакалавър“ и „Магистър“ днес са станали де факто стандарт в европейското пространство на висшето образование, но както се е изразил Д-р Хернаут (преди Сименс АД) през 1998г., ние сме по-далече от всякога от сравнимостта на отделните дялове на съдържанието, а това не подпомага мобилността в рамките на ЕС.
Привлекателността на германските програми за висше образование не се е увеличила толкова силно за чуждестранните студенти, както са смятаха инициаторите. Това беше фактически ясно, защото същественият проблем не беше отсъстващата система бакалавър/магистър, а липсващите познания по немски език, за разлика от английския. Препятствие са и проблемите на социалното присъединяване и на правото за оставане в Германия. Ефектът от наскоро въведените такси за студентите ще трябва да се изчака, за да се види неговото средносрочно и дългосрочно действие.
Така превъзнасяната в началото гъвкавост на системата бакалавър/магистър не може да се получи по никакъв начин. Консултантът на предприятие Кийнбаум характеризира системата бакалавър/магистър така: Кратките периоди на следване и водещото по-нататък образование е една нереализируема утопия най-малкото в природонаучните-технически специалности. Последователните образователни степени не са подходящи за тези области, защото не е възможно, да се слагат прости съдържания отпред и на един втори етап да се третират по-трудните аспекти. Този опит вече е събиран в различни висши училища. Интересно е, че много противници на новата структура на висшите училища по-късно станаха защитници на системата бакалавър/магистър. Трябва да се предвиди, че новата система на комбинацията бакалавър/магистър по-скоро води до удължаване на продължителността на следване. В САЩ още в средата на 1990-те това беше признато в много природонаучни-технически дисциплини и от тогава се предлагат комбинирани програми за висше образование бакалавър/магистър – с други думи: класическта диплома в Германия. За подпомагането на силно надарените това е още по-драматично, тъй като не е възможно, да се постигне съкращаване на общото време на следване бакалавър+магистър, тъй трябва да се премине през двете степени една след друга. В полувисшите училища трябва да се очакват даже по-продължителни периоди на следване, тъй като освен 6-семестриалния бакалавърски курс на следване ще се предлага още и един 4-семестриален магистърски курс. Номиналните периоди на следване ще бъдат значително превишени, така че сме изправени пред едно по-нататъшно удължаване. Като цяло трябва да се подложи на съмнение, дали новите курсове на следване ще донесат със себе си подобрение за изследванията в университетите. По-скоро трябва да се предполага, че силните по успех студенти ще бъдат готови още по-скоро да напуснат Германия и да идат в САЩ, поради въведената в Германия много по-силна специализация – мото: тогава по-добър е оригиналът.
Едно такова развитие прави университетите все по-малко подходящи за иновативни изследвания и накрая в най-добрия случай те ще могат да служат като удължен работен тезгях, за да заместват ликвидираните изследователски и развойни отдели в промишлеността. Перспективата на двустепенното висше образование с бакалавър/магистър не възпря големите фирми, да намалят своите изследователски и развойни отдели и отчасти да ги преместят в страни, които не са в ЕС. От друга страна по-малките, до голяма степен опериращи в своята родина фирми имат трудности, да се оправят в новия бакалавърски и магистърски свят. Ако трябва да се запази производителността в изследванията по-специално в посока на промишлените приложения в университетите и в случай, че това засяга развитието и в полувисшите училища, тогава трябва да бъдат намерени нови концепции за съвместна работа на висшите училища и промишлеността. Поне в Германия висшите училища рядко се включват в предварителни и подготвителни задачи. Впрочем проектите в ЕС са важно изключение, въпреки че то функционира често само поради това, че фирмите иначе не могат да участват в усвояването на средства от ЕС. Оборудваните с твърде малки средства университетски партньори са важни за успехните заявки за проекти. Но и тук би могло да се подходи съобразно модела, за да се поощри един по-тесен диалог на висшето училище с промишлеността.
На това място трябва да се разгледа накратко и третата колона на Болонската декларация: структурираната фаза на даване на докторска степен. И тук трябва да се посочи, че на политическо ниво има надежда за спестяване на разходи, тъй като финансовите разходи за стипендианти докторанти сега са много по-малки отколкото за назначените на служба учени. За всички познавачи няма съмнение, че въвеждането му в природонаучните-технически специалности силно би накърнило университетските изследвания. Сравнението със САЩ без друго е допустимо и валидно, тъй като периодите на даване на докторска степен са много кратки и след това лесно е възможен един по-продължителен преход към статуса на асистент-професори, които също преподават и при това могат да преследват и своите научни интереси, за да се придвижат напред в своята кариера. Изключително достойно е за дискусия, дали да се премине от господстващата в Германия система „Професор – научен сътрудник“ към един модел, в който възниква една йерархична професорска система, която отговаря на асистент-професор, асоцииран професор и професор (Full Professor) в САЩ. Както показва отношението на обслужване примерно в Колумбийския университет (Columbia University), ние имаме приблизително равенство в сравнение с тамошните професори по отношение на професорите плюс сътрудниците в университета в Карлсруе. Тоест алтернативната система в никакъв случай не е по-изгодна най-малкото от гледна точка на финансите. Извънредно интересният компонент на конкуренцията не можеше да се реализира в рамките на господстващите днес в Германия структури за подпомагане на изследванията и при сегашните структури на сътрудничество с промишлеността. Понастоящем имащите докторска степен също могат да подават заявки за подпомагане, но в случай на йерархичната система и при запазването на днешните мащаби на работа те те ще са длъжни да подават такива заявки.
Като цяло към по-нататъшното развитие на Болонския процес трябва да се поставят редица изисквания, които съответно бяха обобщени от моя лична гледна точка по отношение на природонаучните-технически курсове на следване от специализираните обединения по електротехника и информационна техника, както и по информатика.
Дали ние ще стигнем в разглезената от успехи Германия отново до повече нобелови награди за изследователите в германските университети, от моя гледна точка и въз основа на гореспоменатите аргументи изглежда по-скоро под въпрос. Освен това и научните велики открития вече не могат да са локални в един глобализиран свят. Насочено към политически отговорните трябва да се разгледа и един малък експеримент, при който – както в природата – чрез стохастична оптимизация – би могло да се говори и за еволюция – оптималната форма на леща се изчислява за предварително зададен фокус. Не можем да си представим от това предварително задание получаващата се накрая форма.
Каква форма ще има някога европейското пространство на висшето образование, още не е ясно. До какво ще доведат заданията на Болонската декларация, също така още не е ясно. В духа на малкия експеримент е ясно, че раздрусването на старата система най-малкото е неободимо условие, за да се получи подобрена ситуация. В това аз лично виждам най-важния тласък на Болонската декларация.


/8



Каталог: pueron -> news -> konferenzia
konferenzia -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Професор Улрих Карпен: Многоуважаеми господин Министър, многоуважаеми Дами и Господа, Планът на моя доклад
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница