България. Македонски се решава да премине Дунава

     Македонски се решава да премине Дунава и да изпълни мисията по предаването на писмото на Левски. Той прави това, за да защити честта на хъшовете, а и неговата собствена. Но авторът го поставя пред няколко изпитания преди да стогне до баба Тонка, за да провери физическите му и духовни качества и издръжливост.

     Хъшът най-сетне е изведен от състояние на пасивност и бездействие. Идва моментът как да жертва живота си в името на свободата, виждаме как от мъченик се превръща в герой. Главата не случайно започва с природна картина. Тя всъщност показва състоянието на Македонски. Външно всичко видимо е спокойно, но под ледовете “се стремят черни, шумящи сърдити талази”. Така е и с душата на героя. Външно е спокоен, но взирането и концентрирания ну поглед показват неговата готовност, решителност, съсредоточеност. Авторът го сравнява със “солдатин” и със “замръзнал на поста си войник”. Македонски се притеснява единствено да не би да не изпълни мисията си. Не обръща внимание на зловещите анци на природната картина, предвещаваща смърт, защото е обладан от мисълта за мисията.

     Но ето, че пред героя се изправя се изправя препядствие. Хъшът за миг се поколебава, слисва се, изпада в няколко минути нерешителност. Вазов проверява способността му да намира изход от ситуацията, находчивостта му, съобразителността му, уменията му да взима решения в труден момент. Македонски се справя, бързо намира решение, защото няма време да се бави. Решението му не е свързано само с неговия живот, преминавайки реката не спасява себе си, а прави възможно предаването на писмото на Левски.

     Срещата с Македонски с влаха е най-драматичния момент в преминаването. Хъшът е изпрвен пред дилема дали да убие невинния човек или да провали мисията. Но той трябва да покаже, че изпълнява поетите си отговорности. В името на делото е готов да подтисне своето самолюбие, честолюбие, дори му предлага пари, моли да бъде оставен. Тук виждаме една друга страна от живота на Македонcки. Но влахът става заплаха за него и той трябва да предприеме нещо. И накрая избира да го убие и да вземе нужната му дъска, но не изпитва угризения от това.

     При преминаването на реката Вазов сравнява постъпката на Македонски с тази на Бенковски и Волов, за да покаже, че подвига му е толкова голям, важен, колкото на историческите личности.

     Срещата на Македонски с караула е последното препядствие, пред което го поставя автора. Героят отново се държи хладнокръвно, отново показва своята съобразителност в действията си. Предпочита да бъде пасивен, да изчака и тогава да продължи. Действията му го разкриват като опитен революционер, който не веднъж се е изправял пред трудности и знае как да постъпва. Отново опитът му се проявява – избира по-обиколния, но по-безопасен път, отговорността не му дава да рискува и да провали мисията накрая. За това и успява да стигне до баба Тонка успешно и да предаде на Левски писмото.