България не подобрява конкурентоспособността си

На 7 септември 2011 г. екип на Световния икономически форум /СИФ/ представи поредния доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/ на 142 икономики в света. България отстъпва с три места в общото класиране – от 71-во на 74-то. Причините за отстъплението са свързани с влошаване на позициите по отношение на: ефективност на стоковите пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност. Същевременно има подобрение при: институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образование и квалификация.

И в последното издание на доклада най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-то място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС – Швеция /3-та/, Германия – /6-та/, Нидерландия – /7-ма/, Дания – /8-ма/, Великобритания – /10-та/. На 9-то място е Япония. Прави впечатление, че през последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, тази на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай.

През настоящата година, поради негативните резултати от икономическата криза, някои държави от ЕС отстъпват назад в класирането. Дълго време България беше последна сред държавите от Съюза, но сега зад страната ни остава Румъния, която се премества с 10 позиции назад – от 67-ма на 77-ма. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-та позиция.

Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-ма, сериозно отстъпление има при Словения – от 45-та на 57-ма позиция.

Глобалният индекс за конкурентоспособност

Екипът на СИФ базира своето изследване върху глобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 стълба, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност. В 12 те стълба са включени множество индикатори – над 110. Част от индикаторите са количествени и се базират на статистически данни. Използват се последните, най-актуални данни, като основни източници на информация са международни организации – МВФ, Световна банка, ООН, Международен съюз по телекомуникации и др. Това позволява сравнимост на данните за отделните страни. Особеност на изследването е провеждането на социологическо проучване във всяка страна, включена в доклада сред представители на бизнеса. През 2011 г. в проучването са участвали близо 14 000 водещи мениджъри на компании от целия свят, като от България техният брой надхвърли 100.

През 2011 г. България има по-добри позиции в четири области – финансови пазари, институции, пазар на труда, образование и квалификация.

Независимо, че Бьлгария е назад в класирането по фактор институции, през последните години се наблюдава подобряване на позициите – през 2011 г. страната се придвижва с 4 места напред. Това се дължи на опитите на правителството да провежда по-прозрачна политика, по-добро партньорство с неправителствения сектор и бизнеса. Според доклада продължават да съществуват сериозни проблеми, свьрзани с неефективната правна рамка за решаване на търговски спорове и ниската степен на независимост на съдебната система.

Ефективността на институциите предполага значително подобряване на бизнес средата чрез безпристрастна и бърза съдебна система, по-ниска административна тежест, въвеждане на електронно правителство, обслужване на едно гише, облекчаване на регулаторните режими, електронен достъп до обществени поръчки, предотвратяване на корупционни практики.

+Ефективност на пазара на труда. В тази област България се придвижва с две места напред – от 58-мо до 56-то. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, както и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Сред недостатъците са: ниска производителност на труда, липса на сътрудничество между работодатели и служители, подценяване на професионалния мениджмънт, „изтичане на мозъци“ и др.

+Образование и квалификация. По отношение на образованието Бьлгария се премества с една позиция напред – от 58-ма на 57-ма. Страната има добри показатели за процента на хората със средно и висше образование. Благоприятни са резултатите за обучението по математика, достъпа до Интернет в училищата и др. Все повече обаче се влошават оценките за цялостното качество на образователната система; много негативно е оценено професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот.

Обективността изисква да се отбележи, че през последните години бяха осъществени някои положителни промени в образователната система - оптимизиране на училищната мрежа, засилване на децентрализацията на системата и самостоятелността на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9–12 клас и др., решаване на конкретни проблеми на финансирането и подобряването на материалната база в училищата, повишаването на заплатите, атестацията и кариерното развитие на учителите. Тези мерки обаче не са достатъчни за повишаване на конкурентоспособността.

Проблемите в тази сфера произтичат от липсата на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Все още много малка е и ролята на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика. Като цяло обаче, сьществува добьр потенциал, който трябва да се използва.

Качеството на фирмените стратегии има изключително голямо значение за конкурентоспособността на страната. Създаването на повече възможности за предприемачите и нови работни места имат много по-голямо значение, отколкото засилването на преразпределителната роля на държавата и нарастването на държавната намеса.

През последните години най-голям принос за подобряването на конкурентните позиции на България има факторът Технологична готовност. Само още два фактора имат положителна роля за по-добрите конкурентни позиции на страната и това са ефективност на пазара на труда и ефективност на пазара на стоки. Най-негативно отражение върху конкурентоспособността на България има влошаването на фактора здравеопазване и основно образование. След това, с почти еднакво негативно влияние се нареждат инфраструктура и развитие на финансовите пазари. След тях са институции, развитие на бизнеса, висше образование и обучение.

Основните проблематични фактора за предприемачите в България през последните години са: неефективна държавна администрация, затруднен достъп до финансиране, корупция, неефективна инфраструктура и недостатъчно образована работна сила.

Недостатъчната конкурентоспособност на българската икономика налага необходимостта да се предприемат мерки във всички области на въздействие. Според нас обаче приоритет трябва да се отдаде на няколко фактора: институции, инфраструктура, образование, иновации.

На 7 септември 2011 г. екип на Световния икономически форум /СИФ/ представи поредния доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/ на 142 икономики в света. България отстъпва с три позиции в общото класиране – от 71-ва на 74-та. Причините за отстъплението са свързани с известно влошаване на класирането по отношение на: ефективност на стоковите пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност. Същевременно има подобрение при институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образование и квалификация.

И в последното издание на доклада най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-то място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС – Швеция /3-та/, Германия – /6-та/, Нидерландия – /7-ма/, Дания – /8-ма/, Великобритания – /10-та/. На 9-то място е Япония. Прави впечатление, че през последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, тази на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай.

През настоящата година, поради негативните резултати от икономическата криза, някои държави от ЕС отстъпват назад в класирането. Дълго време България беше последна сред държавите от съюза, но сега зад страната ни остава Румъния, която отстъпва с 10 позиции – от 67-ма на 77-ма. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-та позиция.

Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-ма, сериозно отстъпва Словения – от 45-та на 57-ма позиция.

Екипът на СИФ базира своето изследване върху глобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 стълба, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

През 2011 г. България има по-добри позиции в четири сфери – финансови пазари, институции, пазар на труда, образование и квалификация.

+Финансови пазари. По отношение на финансовите пазари България се придвижва от 91-во на 75-то място. През настоящата година с постепенното излизане на страната от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит се подобрява и класирането. България има предимства при защитата на инвеститорите, законови права и достъп до кредити, докато в тежест са регулациите върху ценните книжа и търговията им.

+Институции. Функционирането на институциите има пряко отношение към възможностите за развитие на предприемачеството и повишаването на конкурентоспособността. Добре работещите институции (съдебна система, администрация, полиция) създават предпоставки за ефективни и прозрачни бизнес сделки. През последните години обаче институциите остават една от най-честно критикуваните области от страна на предприемачите. Най-много проблеми създават сложните административни процедури, неефективната и тромава съдебна система, лобирането и разпространението на корупционни практики.

Независимо, че Бьлгария е назад в класирането по фактор институции, през последните години се наблюдава подобряване на позициите – в последния доклад страната се придвижва с 4 места напред. Това се дължи на опитите на правителството да провежда по-прозрачна политика, по-добро партньорство с неправителствения сектор и бизнеса. Според доклада продължават да съществуват сериозни проблеми, свьрзани с неефективната правна рамка за решаване на търговски спорове и ниската степен на независимост на съдебната система.

По останалите фактори България влошава позициите си.

Проблемите в тази сфера произтичат от липсата на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Все още много малка е и ролята на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика. Като цяло обаче, сьществува добьр потенциал, който трябва да се използва.