България през първата половина на ІХ век



страница4/5
Дата09.09.2017
Размер0.89 Mb.
1   2   3   4   5
10/22 април 1877 княз Горкачов съобщава на всибси руски представители в чужбина,че Русия е принудена да обяви война на Турция,за да запази честта и достойнството на Европа.С царски манифест на 12/24 април 1877 на руската армия е заповядано да премине границата.

Формирани били две армии-Дунавска под командването на Н.Николаевич 185000 и Кавказка-100 000. Във войната по-късно се включват Румънска-60 000; Черна гора -30 000 и на края на войната Сърбия-56 000.Турция се противопоставя с половин милионна войска,въоражена с най-модерно оръжие като по-голямата част от тази войска се намира на Балканите.

На Кавказкия фронт боевете започват още през април,докато на Дунавския –едва два месеца след обявяването на войната.На отряда на генерал А.Цимерман е възложена задачата да заблуди противника като навлиза в Северна България,през това време руските главни части приминават реката при Свищов на 15/27 юни 1877 и освобождават града.Следва разделение на армията на 3 отряда с конкретни задачи.Предният командван от генерал Гурко-12 000 трябва да напредне бързо към централните старопланински проходи.Западният-генерал Криденер-35 000 се насочва към Никопо.Източния-Ал.Александрович-70 000-трябва да блокира турските части в Северна България ,заемайки фронт около 120 км.

Освобождението на Търново е на 25 юни/8 юли отрядът на Гурко преминава през Хаиинкьойската пътека,превзема подбалканските селища и атакува от юг Шипченския проход и връх “Св. Никола”,подпомогнат от други руски части от север.

С падането на Шипка задачата на отряда е изпълнена ,но Гурко настоявапред главнокомандващия княз Николай Николаевич да напреднат още.С освобождаването на Стара Загора, отрядът се озовава в Тракия.Бързите успехи на руснаците карат турското командване да прехвърли военните си сили от западните Балкани към централните планински проходи.На 19/31 юли двете войскови части се срещат пред Стара Загора.Тази битка става бойното кръщение на Българското опълчение.Началникът му ген.Столетов е впечатлен от смелостта и храбростта на българите,които успяват да съхранят бойното си знаме,подарено им от жителите на град Самара.Но пред напора на четирикратно по-големите сили ,българите и русите отстъпват.Стара Загора и околните селища са опустошени.Предният отряд е разформирован ,а отбраната на старопланинскте проходи е възложена на ген .Радецки.Той трябва да задържи турците на юг от Балкана,но не успява да предвиди къде ще е главният им удар.На 9/21 август пред Шипка се изправя 27 000 турска армия срещу 5000 защитници на прохода.Започва едно от най-тежките сражения.Успешната отбрана на прохода от 9/21 до 13/25 август проваля турските планове за съединение на частите на Сюлейман паша с блокираните в Северна България турски сили.Принос за този успех има Българското опълчение и местното население.

На 3-4/15-16 юли 1877 Западния отряд превзема Никопол.След 4 дни части от отряда атакуват за пръв път Плевен,но са отбити от войските на Осман паша.Втората атака 18/30 юли е изключително кръвопролитна,но неуспешна.През август е трети щурм с превъзходство на руско-румънските сили,но и той не носи победа.Градът пада на 28 ноември/10 декември,когато тактиката и действията са ръководени от ген.Тотлебен.Тази победа е важна,защото фактически означава,че Русия печели войната.

Подозирайки,че едно пролетно турско настъпление може да донесе изненади,руското командване предприема няколко рисковани операции-преминаване на старопланинските проходи през зимата.

При тежки зимни условия отрядът на Гурко преминава с бой през високите западнопланинските пътеки и на 23 декември 1877/4 януари 1878 освобождава Со фия. По това време действа и отряда на ген . Карцов в Троянския проход.В края на 1877 отрядът на ген. Радецки превзема и последната укрепена позиция на турите Шипка-Шейново.Следва мощно настъпление по всички фронтове през януари 1878.След превземането на Пловдив и Одрин турското поражение става неизбежно.На 19/31 януари е подписано примирие слагащо край на военните действия и начало на сложни дипломатически ходове.

По време на войната продължава и българското националноосвободштилно движение,но под нови форми.Една от най-значителните прояви е подвигът на Българското Опълчение.Решението за неговото създаване е взето още през есента на 1876,но към осъществяването му се пристъпва едва март-април 1877.Първоначално то има само охранителна функция,но след боевете при Стара Загора и Шипченският проход,които се явяват като неговото бойно кръщение, на него започва да се гледа като на редовна военна сила.То е ръководено от генерал Столетов.Жителите на Самара му подаряват и известното Самарско знаме.

Друга форма на въоръжено българско участие са многобройните чети и доброволни дружени,действащи съгласуванос руското командване както втила на турците,така и в предни позиции.Рускети командири признават ползата от четите и отрядите на Панайот Хитов,Ильо воевода,Симо Соколов,Капитан Петко войводй,Христо Иванов-Големия,Цеко Петков и др.

Масово е участието на българите във формиращите се въоръжени стражи в освободените земи.Особено полезна за успиха на Русия е дейността на българските разузнавачи,осигуряващи ценни сведения за броя и разположението на турските войски.

В хода на войната е решен и аграрният поблем в полза на българите,защото е разрушена старата аграрна система.

През 1877-1878 се разраства движението за национално освобождение.То обхваща Южна Тракия, Македония и Родопите.Представителите на българската църква и община в Македония се обръщат с молба към руското командване ,да им помогне в освободителните борби.

Така в хода на войната се осъществява могъщо национално-освободително движение,което заедно с руските войски донася победата.

След падането на Плевен и разгрома на турската войска при Шейново Турция поисква примирие.То е подписано в Одрин на 19/31 януари 1878.Според примирието границите на княжество България са според Цариградската конференция.

През следващите месеци Русия полага много усилия да подпише предварителен мирен договор с Турция, независимо от дадените обещания преди това на Австро-Унгария и Англия,като си дава вид,че нехае за навлезлите кораби в Мраморно море..Успява да принуди турското правитество да приеме прелиминален мир който е подписан в Сан Стефано 3 март 1878.Според този договор българия се утвърждава като автономно трубутарно княжество с християнско правителство и народна войска. В територията й се включва Южна Добруджа,Северна Тракия,Дунавска България, цяла Македония и излаз на Бяло море.Санстефанският договор предвижда двегодишна руска окопация и въвеждане на ново държавно управление под контрола на специален императорски комисар .Освен териториално разширение договорът предоставя и пълна независимост на Сърбия,Черна гора и Румъния

Положителното значение на предварителния договор зо окончателно отхвърлане деспотизма на Турция би било неоспоримо,ако той имаше възможността да бъде потвърден на предстоящата конференция.Но той се оказва в нарушение на поетите ангажименти към Виена и Лондон от Русия,както и на Парижкия договор от 1856 и поставя Русия в лошо дипломатически положение.Излазът на Бяло море и връщането на цяла Македония пораждан недоволство у английската и австро-унгарската дипломация. Заплашена от политичека изолация и невъзможност да се противопостави на Великите сили Русия се принуждава да приеме още преди конгреса ревизията на Санстефанският договор.На 18/30 май се подписва тайно англо-руско споразумение,уреждащо главните противоречия между двете страни на основата на коренна ревизия на Санстефанския договор.Според него България е васално княжество и обхваща земите между Дунав и Стара планина.Южна България се устройва като автономна обраст под пряката власт на суртана,всички други земи остават под турска власт.

Свикания на 1/13 юни Берлински конгрес санкционира англо-руското споразумение, внасяйки някои корекции. Според договора подписан на 1/13 юни автономно Княжество България обхващаземите между Дунав и Стара планина със Софийския санджак.Между Балкана и Родопите се устройва административно автономна област-Източна Румелия.Беломорска и Одринска тракия,както и Македония остават в границите на Османската империя.

Берлинският договор е поредният акт на Великите сили,господстващи през ХХ век,които попречва на Балканите да баде създадена една голяма държава,защото по този начин ще бъде ликвидирано тяхното влияние.За тях е по-угодно да съществуват малки,постоянно враждуващи държави,за да могат те да упражняват влиянието си върху тях. Неговите постановления не са съобразени с националните,исторически и етнически принципи и права на балканските народи,и предопределя бъдещото им развитие на Балканите.

Така отшумели и последните събития свързани с Българското възраждане. Освобождението на България,резултат от Руско-Турската война,възстановило,макар и в ограничен периметър българската държава.За освободените земите Руско-Турската война изитрава ролята на социален преврат.Открива се възможност България да се развива по пътя на капитализма.

Изходът от Източната криза не съответства на постиженията на Българското възраждане нито в икономическата,нито в политическата или култулната област.Поради вече посочени причини Българското възраждане не успява да завърши естествено и нормално чрез една победоносна революция.Затова и България не успява да уреди праблема си в съответствие с историческите потребности на българското общество.Тя била разделена,подвласна на съседните й държави.Това накърнило започналото стопанско развитие,разкъсало формиращата се стопанска общност,превръща България в икономически слаба,без възможност за прогрес държава.От друга страна е разпокъсана и току-що формиралата се нация,бил спрян процесът на нейното консолидиране.

Решението на българският въпрос не отговаря на достиженията през Възраждането. Вместо създаването на една демократична република,България се оформила като васално княжество.Но това решение има и политико-психологични последствия. Буржоазната вихрушка,която застанала начело на държавата,била обезличена морално и политически.Тя станала проводник на чужди идеи и политики.Пова предопределило и постоянната борба между “фили” и “фоби” в новата история.

Така в салоните на Берлинската общност през 1878 Великите сили обезличили резултата от едно велико събитие.По-нататъшната съдба на България ще покаже дали тя ще съумее да запази своето име,да събере земите си,за да осигури на народа си стопански и духовен напредък,без да накърнява историческите права на другите балкански народи.


Тема 16


Възстановяване и укрепване на българската държава
Освобождението на България е резултат от съчетание на руските интереси и набиращото сила и мащаби бълг.народно движение.След Кримската война 1853-1856 Русия търси възможност да заличи пагубните й резултати.Тя е лишена от черноморския си флот и крайбрежните си крепости.Южните й земи стават лесно уязвими за армадата на западните сили.Според Парижкия договор Русия губи Южна Бесарабия и престава да бъде покровителка на християните в европейския югоизток.

Но руските надежди укрепват скоро след войната.В Европа набира сила една нова държава ръководена от Ото фон Бисмарк.Той успява да открие ефикасни пътища за обединение на Германия.Една след друга следват войни с Дания,Австро-Унгария,Франция.За да осъществи целите си Германия се нуждае от неутралитета на Русия,защото би било пагубно за нея да воюва на два фронта.

Руското правителство запазва неутралитет,но изискво и компенсации.За нея е важно поражението на Австро-Унгария и Франция.Подтиквана от Германия,тя се чувства свободна отново да се намеси, при това дейно, в Източния въпрос.

Априлското въстание дава повод на Русия да увеличи натиска за решаване на кризата на Цариградската конференция,но този ход е неуспешен.Дарената от султана конституция,която би трябвало да изравни всички жители се оказва провал. Оформилото се решение за образуване на две автономни области-Западна с център София и Източна с център Търново също се проваля.Руското правителство преценява,че единственото решение на проблема е войната.Към нея я тласка и поражението на Сърбия.

Българският народ не чака да получи свободата си даром.Възрожденските години са едно непрестанно усилие за освобождение.Българските църкви и училища са превърнати в истински национални институции.Разрастващото се движение има за цел освобождение на България.

Българите дейно участват и в Руско-Турската война 1877-1878.Опълченските дружини прославят българското оръжие край Шипка и Стара Загора.Други участват като разузнаватели.Хиляди българи подпомагат руските войски с храна,транспорт и т.н. .Така освобождението на България и възстановяването на прекъснатата държавна традиция става общо българо-руско дело.

Изворите,които дават сведение за този период са:сб. “Освобождение на България от турско иго”;Конституция и конституционни проекти;сб.”Кресненско-разложкото въстание”;личните архиви на Стамболов, П.Каравелов, Др. Цанков; периодичният печат, стенографските дневници от Народното събрание.

Историография:Горан Тодоров,Стайко Трифонов,Патриарх Кирил,Илчо Димитров и Симеон Радев “Строители на съвременна България”.

Победоносната Руско-Турската война разбива пет вековните окови и донася така жадуваната свобона на българският народ. Помощта на Русия при устроиството на новата държава се извършва на 4 етапа-подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен.

Първият етап започва ноември 1876,когато главното командване към руската армия създава Канцелария за гражданско управление на освободените,отвъддунавски земи.

Началник е княз Владимир Черказки,а негови помощници са Сергей Лукиянов и М.Домонтович, Н.Геров, М.Дринов, Т.Бурмов, Т.Икономов.Те изучават бита,нравите и обичаите на местното население както и действащата административна система.Отчитайки особеностите и влиянието на османската феодална система те проектират формата на бъдещото държавно управление.Създадената специална комисия начело със полк.Съболев издава сборник в 5 тома ”Материаль дял изучения Болгарии“.Подготвят се нови административни актове за местното и централното управление.Посредством руското правителство, Одеското настоятелство и славянските комитети в Петербург и Москва са издирини много българи получили висшето си обазувание там.Канцеларията на Черкаски събира сведения и за образуванието на българите в Румъния и Турция.Важно място се отрежда на едрата буржоазия,която е руска поданничка и дълго време е служила в руските ведомства.Към Канцеларията се привлечени 80 офицера и 20 руски консула.От тях са назначени и първите губернатори,вицегубернатори,окръжни управници и полицейски началници.Вл.Черкаски се запознава и с богатите архиви на Министирство на войната и Министрство на вътрешните работи.Проявява изключително внимание при подбора и подготовката на бъдещите адм. кадри.Под негово ръководство се оформят и полицейските стражи и караули по места.

Вторият етап поставя началото на същинското организиране и уредба на държавата.То започва с преминаването на руските войски на Дунава и завършва с преустановяването на военните действия.Под ръководството на Канцеларията,като се съобразява с военните условия се полагата основите на полицейските, админи стративните, финансовите,съдебните и т.н. органи в освободениет земи.За кратко време в страната се изграждат големи финансови единици.До 3 март 1878 е въведено гражданско управление в 8 губернии и 56 окръга. Предвижда се създаването на губернии и в Македония под ръководството на бившия руски консул в Солун А.П.Хитрово и 70 офицери за изграждането на администрацията.

Губернаторите се назначават от руски висши офицери.Изключение прави Свищовската губерня.За нейн губернатор е назначен Н.Геров,тъй като това е първият освободен град.В същото време за вицегубернатори се назначават само българи:М.Дринов, Др.Цанков, Марко Балабанов.В отделни административни единици се създават изборни съвени за установяване на самоуправление.В селата се възстановяват съветите на старейшините,а в окръзите градски административни съвети.Създани са и изборни съдебни съвети предимно от местни жители не само от едрата,но и от средната и дребната буржоазия.За облекчение на населението някои дънъци са премахнати,на мястото на десятъка идва поземлен налог,сроковете също са удължени.Отменена е системата на откупуване на данъци.В хода на войната са открити адм. ядра,които да се грижат за реда по селата,за ранените,бежанците. Открити са 21 пощенски станции.

Цялата дейност на новите адм. органи се ръководи от временни правила за военнополицейските,съдбни и административни органи,съставени и отвърдени от руските власти.Те са съобразени с демокретичните стремежи на българския народ.

След подписването на Санстефанския договор започва третият етап от изграждането на българската буржоазна държава.Края на войната и освобождението разкриват пред българския народ големи възможности за самостоятелен политически живот. Мирновременният период е подходящ за замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция,цантрални и местни органи на управление съдебни и финансови институции.Голяма заслуга за осъществяването на тези задачи имат Д .Т. Анучин и княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков.Анучин заема поста на Черкаски,който почива на 3,03.1878,а княз Дондуков заема новата длъжност “руски имперски комисар” на 8.05.1878.Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела.Седалището му е преместено от Търново в Пловдив,тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава.Главната задача на ВРУ и да подготви кадри,които след оттеглянето на ВРУ да поемат управлението на страната.Като чиновници са назначени 2000 души,а на 30 000 е дадена възможност да преминат през военно обучение.На 31.03.1878 се полагат основите на бълтарската армия наречена земска.Създадено е и военно училище за подготовка на кадри.Създадени са различни облекчения за тези,които търгуват в чужбина.Проведени са реформи в данъчната система като се съоразени с положението на населението и времето в което живее то.Организирането на съдебната система е съобразено с нуждите на учредените губернски,селски и окръжни съдилища.

След Берлинският конгрес започва и 4-ят етап-заключителен от ВРУ.Той се характеризира с доизграждането на новата страна и преминеването на управлението и в български ръце.През този етап продължава изграждането на различни административни институции.Дейността на Дондуков и помощниците му е съобразена със срока на пребиваване,който от 2 години е намален на 9 месеца.От руското министерство е изпратена инструкция ,според която Дондуков трябва да се съобразява с взетите в Берлин решения.Дадени му да допълнителни правомощия с цел да изпълни задачите си в посочения срок.

ВРУ разгръща енергично дейността си по този повод.Под ръководството на професор М.Дринов,завеждащ отдела за просвещение и духовни дела,се разработва програма според която учебното дело трябва да се възстанови и да се привлекат повече ученици.Назначени са инспектори,които да следят как върви учебното дело.

ВРУ полага грижи както за културното,така и за църковното дело.Въстановени са много църкви и манастири.Премахната е владичината.Полагат се основите и на медицинското дели-строят се болници и аптеки.Много библиотеси са възстановени и създадени.На 15 януари 1879 врати отваря Българската народна библиотека.През май 1879 с начален капитал от 2 000000 отваря врати и Българската Народна Банка.В края на управлението на ВРУ в ръцете на българите приминават и най-отговорните длъжности.

Проектът за ново правно устройство е разработен от Сергей Мукиянов.Съдът се създава като независима от изпълнителната власт институция.В ограничени размери се въвежда изборното право.На първо време съдиите се ръководят от местното обичайно право и някои турски закони.

ВРУ изгражда основните институции в Княжеството,за да може то да функционира нормално.В тях зъбират знания и умения първите български чиновници и администратори.Създаденото превръща България в практически незевисима страна,въпреки декларирания в берлинския договор васалитет спрямо султана.

Основната задача на ВРУ е да подготви държавата за самостоятелно съществуване след изтеглянето на руските войски и администрация.Княз Дондуков има точни инструкции според които трябна да се изградят основите на младата държава.В нях най-подродно е обяснено на какъв принцип трябва да се състави Органичния устав на страната т.е. конституцията.Той получава нареждане да позволи на избраните от народа представители да изразят свободво мнението си,без върху тях де се оказва външен натиск Взетите решения обаче не трябва да противоречат на поетите договорни ангажименти.

Изработването на проекта за конституция е възложен на Сергей Лукиянов,коъто трескаво се захваща за работа.За създаването на този проест той се съветва с М.Дринов, М.Балабанов,Т.Икономов,Т.Бурмов , Антим І и Екзарх Йосиф.

Проектът е завършен през октомври.Според този вариант на конституцията,князът притежава голяма власт.В Народното събрание влизат делегати по право,по назначение-от княза и по избор-от народа.Изборното право не е пълно,тъй като е наложен имуществен ценз.Право да гласуват имат всички,които притежават имущество и плащат данъци.Предвижда се създаването на Държавен съвет с административно-контролни и съвещателни функции.На 6/18 ноември Лукианов ипраща проекта в Петербург.През Декември той е обсъден.Направените препоръки са в насока неговата демократизация:да се въведе тайно всеобщо гласуване по примера на Швейцария,да се разширят правата на народното правителство,тайна и неприкодновена кореспонденция,широки права на печата.Тези предложения се сериозно демократизиране на проекта.Явно е,че привес взимат тенденциите,които са одобрявани от военния министър Димитрий Милютин.Той настоява конституцията да е по-демократична в сравнение с органичния устав на Източна Румелия.Така Русия търси начин да окрепи ореола си на освободителка и да засили влиянието си,тъй като се опасява от прозападни настроения.Руското правителство си дава сметка,че демократичните традиции са пуснали корени във възрожденското общество.С този петербургски проект,преведен от Марин Дринов, руското правителство се опитва да даде едни по-широки права на народа и възможнжст да участва в управлението на страната си.

На 10 Февруари 1879 в Търново започва учредителното събрание.В състава влизат 229 депутати-пряко от народа са избрани 92,166-по право и 105 представители на различни учреждения.

Събранието е открито с реч на императорския комисар,след което той напуска Търново,за да не бъде обвинен ,че оказва натиск.

Работата на събранието не потръгва гладко.Пъвоначално се изработва правилник за вътрешния ред,изслушва се доклад за дейността на ВРУ и се подготвя отговор на речта на императорския комисар.Обстановката постоянно се изостря,тъй като мнозинството постоянно иска да бъде разискван “общобългарския въпрос” и да протестират срещу решенията на Берлинския договор.


Депутатите имат пълно право да тълкуват,дискутират и променят проекта на Сергей Лукиянов.Избрана е 15 членна комисия,която внася няколко промени в проекта, предимно в консервативен дух: въвеждане на образователен и имуществен ценз,заменяне държавния съвет с Сенат,по-голяма част от членовете да се избират от княза.Това предложение поражда редица спорове относно характера на конституцията и устройството на страната.

Очертават се два основни възгледа,отговарящи на политическите виждания на народните представители: консерватори, изразяващи мнението напо-заможните слоеве.Либералите,представят голамата част от народа и изискват конституцията да бъде разглеждана член по член.Отхвърлено е предложението за Сенат и се налага еднокамарна структура,широко се застъпва местното самоуправление,гарантират се правата на печата,сдруженията,словото.Представители на либералите са-Петко Каравелов, Др.Цанков, П.Славейков;а от консерваторите-Констонтин Стоилов,Григор Начович,Димитър Греков.

Приетата на 16 април 1879 конституция съдържа 22 глави,169 члена.Основен орган на властта е парламента,които функционира като Обикновенното народно събрание на сесии във връзка с изработването на закони,приемането на бюджети и упражняване контрол в/у изпърнителната власт.При необходимост за решаването на важни въпроси като промяна на конституцията,обявяване на война,териториални промени и избиране на регент се свиква Великото народно събрание.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница