БЪЛГАРИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР (1331-1371 г.)
Увод: След цар Петър най-дълго на престола се задържа Иван Александър. Периодът, в който той управлява, се счита за последния стабилен и спокоен период на България – преди завладяването й от османците. Въпреки големите политически проблеми пред царя, той е вторият след Симеон Велики, който отделя голямо внимание на българската книжнина.
-
Първи период от управлението на цар Иван Александър (1331-1350 г.)
Преди да стане цар, Иван Александър е деспот (владетел) на град Ловеч. През 1331 г. търновските боляри го избират за цар. Първата му задача е да оправи отношенията със Сърбия. През 1332 г. е сключен мирен договор, скрепен с брак между сръбския крал и сестрата на българския цар – Елена.
Продължило противоборството с Византия. Византийските императори често викали на своя страна турски наемници, което по-късно изиграва решаваща роля за изчезването и на Византия, и на България като държави.
През годините, за които говорим в този урок, започва и разпад на българската държава. Първо в Североизточна България се отделят братята Балик и Добротица. Синът на Иван Александър – Иван Срацимир, се отделя във Видин, където по-късно обявява Видинското царство.
-
Първи нападания на османските турци в българските земи
През 1352-1354 г. османските турци завладяват Балканския полуостров. Византийци, сърби и българи правят няколко неуспешни опита да се обединят срещу новата заплаха, но не успяват, което обрича на гибел държавите им. На северозапад унгарците завладяват Видинската област и пленяват Иван Срацимир. През 1369 г. цар Иван Александър успява да я върне на България. Почива на 17 февруари 1371 г.
-
Българските земи през втория период на управление на цар Иван Александър (1351-1371 г.)
По това време постепенно се оформят три български държавици – Търновско царство, Видинско царство и Добруджански княжество. За последен път „трите Българии“действат заедно през 1369 г., за да изгонят унгарците от Видинско. По същото време започва да се разпада и Сърбия. Византия също е разкъсана от междуособици и борби за императорския престол. Така отслабени и раздробени, балканските държави едва устояват на османските завоевателни планове.
Сподели с приятели: |