Българска академия на науките

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

АЛЕКСАНДЪР АПОСТОЛОВ АПОСТОЛОВ

на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по научна специалност

05.02.03 Народно стопанство

Научен ръководител: проф. д.ик.н. Никола Вълчев

проф. д.ик.н. Асен Ковачев

проф. д.ик.н. Пламен Мишев

2010

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от секция „Регионална и секторна икономика” при Икономически институт на БАН.

Основна задача на икономическата наука винаги е била разработването на политики и средства за постигане на икономическо развитие и в това отношение тя постига значими успехи. Не толкова категорични са постиженията на обществените науки в съчетаването едновременно на икономическите, социалните и природните аспекти на развитието. Съчетаването на тези често противоречеви аспекти би осигурило запазването на ресурсната база на развитието в дългосрочна перспектива и би допринесло за устойчивост на развитието.

Бързо, но нетрайно икономическо развитие е възможно за сметка на изчерпване на природните ресурси, увреждане на социалните структури и ограничаване на личната свобода. От друга страна, не е възможно икономическо развитие без промяна в социалните структури и без използването на природни ресурси. Връзката между тези три аспекта на развитието не е условна и желателна, а обективна и задължителна.

Нашата страна е изправена пред необходимостта от ускорено развитие и подобряване на жизнения стандарт. Според оценка на Българската асоциация по управление на проекти (БАУП), в България ежегодно частният сектор, чуждите инвеститори, държавата и международните организации инвестират в проекти над 12 млрд. лева. Развитието на страната е в пряка зависимост от качеството на тези проекти и ефективността на инвестициите. Постигането на устойчиво развитие би било възможно само ако при разработването и оценката на проектите се отчитат неговите принципи. От практическа гледна точка е необходима методика за разработване и оценка на проекти, която да отразява принципите на устойчивото развитие и да осигурява на обществото по-голяма дългосрочна ефективност на инвестициите.

Инвестициите в проекти могат да допринасят за устойчиво развитие, ако проектите са разработени и оценени по методика, която стъпва на определени принципи на устойчиво развитие.

Целта на дисертационния труд е да подпомогне процеса на разработване на проекти, които да допринасят за устойчивото развитие на България. За постигането на тази цел, настоящият труд предлага Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие¹, която да бъде използвана при реализирането на публични и частни проекти. Методиката стъпва на оперативни принципи за устойчиво развитие, от една страна и от друга страна - на механизма на действие на проекта, като средство за превръщане на ресурси в резултати и за постигане на цели. Връзката устойчиво развитие – проект е реализирана чрез 1) модела на социалната общност като система, чието развитие може да бъде измервано чрез индикатори и 2) чрез капиталовия модел на проекта, показващ връзката между използваните в един проект ресурси, постигнатите резултати (създадените от проекта активи) и увеличеното благосъстояние от използването на резултатите. Повишаване на благосъстоянието, измервано чрез комплекс от индикатори, е главна цел на проектите, разработвани и оценявани с помощта на Методиката.

За постигането на целта се решават следните задачи:

1. 
   Систематизират се концепциите, принципите и инструментите на устойчивото развитие и се формулира оперативно определение за устойчиво развитие.
   
2. 
   Дефинира се понятието социална общност като обект на устойчиво развитие.
   
3. 
   Формулират се социономични принципи, с които трябва да бъде съобразено разработването и оценката на проекти за устойчиво развитие. Социономичните принципи отразяват връзки между икономиката, обществото и околната среда.
   
4. 
   Систематизират се концепциите, принципите и инструментите на действие на проекта и се предлагат начини за решаването на редица практически проблеми при разработването и оценката на проекти за устойчиво развитие.
   
5. 
   Разработва се капиталов модел на проекта, който показва връзката инвестиции в ресурси – резултати на проекта – благосъстояние.
   
6. 
   Разработва се Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие.
   

Реализираните в България публични, публично-частни и частни проекти, като оперативен механизъм чрез който може да се допринесе за устойчивото развитие.

Предмет на изследване е системата на социалната общност, ориентирана към развитие, което може да бъде измервано с подходящи индикатори. Системният модел е универсален и е приложим към системи на различни равнища - национално равнище, на равнище на райони за планиране, области и общини, като е възможно обособяването и на други социални общности. Това дава възможност предложената Методика да се прилага по отношение на проекти на социални общности на различни равнища.

В момента икономическите агенти не разполагат с оперативни инструменти, които да им позволят да съобразят проектите, в които инвестират, с принципите на устойчиво развитие. Начинът на разработване и оценка на проектите в които да бъдат вложени инвестиции не гарантира дългосрочно нарастване на благосъстоянието на обществото.

Основният методологически апарат на изследването обхваща:

• 
  Системният подход и системният анализ. Приложени са за разкриване системната същност на социалните общности на различни равнища и за да се покаже начинът за измерване на напредъка по отношение на устойчивото развитие, чрез индикатори за състоянието на отделните елементи на системата.
  
• 
  Аксиоматичният метод, основан на литературния анализ, е приложен за осмисляне и обобщаване на мненията на водещите автори относно принципите и инструментите на устойчивото развитие и на принципите и инструментите на действие на проекта.
  
• 
  Методът на логическото моделиране е използван като основа за логическият модел на проекта и в частност на капиталовия модел на проекта.
  
• 
  Методът на анализ на изгодите и разходите - стои в основата на основните принципи при разработването и на основен критерий при оценката на проектите за устойчиво развитие.
  

1.1 Същност, принципи и модели на устойчивото развитие 8

1.2 Социални общности и инвестиции в устойчивото развитие 24

1.3 Проектът като средство за устойчиво развитие 29

1.4 Капиталов модел на проекта 49

1.5 Анализ на изгодите и разходите на проектите за устойчиво развитие 55

за устойчиво развитие 75

2.1 Отчитане на социономичните принципи при разработването на проекти 75

2.2 Програмиране на проекти за устойчиво развитие 89

2.3 Идентифициране на проекти за устойчиво развитие 93

2.4 Изготвяне на проекти за устойчиво развитие 113

2.5 Оценка на проекти за устойчиво развитие 130

Глава трета: Прилагане на Методиката при разработване на примерен проект - Проект за развитие на културния туризъм в Област Кюстендил 136

3.1 Програмиране на проект за развитие на културния туризъм

в Област Кюстендил 136

3.2 Идентифициране на проекта 145

3.3 Изготвяне на проект за развитие на културния туризъм в Област Кюстендил 166

3.4 Оценка на проект за развитие на културния туризъм в Област Кюстендил 182

устойчиво развитие 197

В увода е обоснована актуалността на изследването, представени са тезата, целта, задачите, обекта, предмета, използваните методи, информационните източници и приносите на труда.

В тази глава са разгледани:

• 
  Същността, принципите и моделите на устойчивото развитие
  
• 
  Социалните общности и инвестициите в устойчивото развитие
  
• 
  Проектът като средство за устойчиво развитие
  
• 
  Капиталовият модел на проекта
  
• 
  Анализът на изгодите и разходите на проектите за устойчиво развитие
  

Разгледани са същността и са обобщени принципите на устойчивото развитие по следния начин²:

• 
  Принцип на равенството:
  

• 
  Принцип на равните права за развитие на хората и природната среда и нейните подсистеми (принцип на съвместната еволюция);
  
• 
  Равнопоставеност на поколенията по отношение на използването на ресурсите, потреблението и човешките права: 1. Равни възможности за развитие в рамките на сегашните поколения – равенство между отделните социални групи и равенство на индивидите в рамките на отделните общност; 2. Равни възможности на сегашните и бъдещите поколения;
  

• 
  Принцип на широкия времеви и пространствен хоризонт на отговорност за човешките действия;
  
• 
  Принцип на цялостния подход към устойчивото развитие;
  
• 
  Принцип на поддържане на ресурсната база на развитието:
  

• 
  Съвкупният природен, изграден и човешки капитал като цяло и в частност ключовият природен капитал не трябва да намаляват
  
• 
  Свързаният с ефикасното използване на ресурсите капитал под формата на знания, умения и технологии, непрекъснато трябва да се увеличава
  

• 
  Принцип на отчитане на факторите, ограничаващи развитието;
  
• 
  Принцип на участието на всички заинтересовани страни във формурирането и провеждането на политика на устойчиво развитие.
  

Тези принципи не са независими един от друг, а са взаимно свързани и обусловени. Въпреки че принципите се припокриват до определена степен, те акцентират върху различни гледни точки. Принципът на цялостния подход например, е свързан с принципа за равните права на хората и природната система и с принципа на запазване на капиталовата база на развитието, което от своя страна може да се разглежда като компенсация за бъдещите поколения (принцип на равнопоставеност на поколенията). Принципът на широкия времеви и пространствен хоризонт е свързан с принципа на равенството и принципа на цялостния подход и т.н. Предназначението на принципите е да служат за обща насока на политиката на развитие, като основа на критерии за социални и икономически решения и за създаване на системи за оценка на напредъка по отношение на устойчивото развитие и благосъстоянието.

УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ е процес на непрекъснато увеличаване на благосъстоянието, при който увеличаването на социалното благосъстояние не става за сметка на благосъстоянието на природната система; съществува равнопоставеност както в рамките на поколенията, така и между отделните поколения; социалният избор се основава на цялостния подход и широкия времеви и пространствен хоризонт на отгорорност на индивидуалните и колективните решения; капиталовата база на развитието се поддържа и развива; развитието се осъществява с активното участие на всички заинтересовани страни, при отчитане на факторите, които го ограничават.⁴

В тази част от глава първа е описан предмета на изследването – социалната общност. Социалната общност е социална, икономическа и природна система на географски район, в който живеят хора с обща култура и история, които се намират в процес на непрекъснати контакти и взаимодействие. Границите на социалната общност се определят от самосъзнанието (самоопределението) на жителите на района. Социални общности могат да съществуват на различни равнища – например населено място, община, регион, държава. Всяка общност е част от други, по големи общности. Следователно, едни и същи индидвиди са едновременно част от различни общности. Прилагането на единен системен подход към социалните общности позволява анализът и предложената в изследването методика за разработване на проекти за устойчиво развитие да бъдат приложими към общности на различни равнища.

Общото определение за устойчиво развитие е съотнесено към социалните общности по следния начин⁵:
УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ на социалните общности е процес на непрекъснато увеличаване на благосъстоянието на всяка отделна общност,
при който
увеличаването на човешкото благосъстояние не става за сметка на благосъстоянието на природната система и на благосъстоянието на другите общност,

съществува равнопоставеност както в рамките на поколенията, така и между отделните поколения в общността,

социалният избор се основава на цялостния подход и широкия времеви и пространствен хоризонт на отговорност на човешките действия, включващ всички останали общности и националната система,

ресурсната база на общността се поддържа и развива,

процесът на развитие се извършва с активното участие на всички заинтересовани страни в общността,

се отчитат ограничителните фактори на развитието на общността.

Всяка промяна, всяко развитие в общността предполага инвестиции и изпълнение на проекти. Като първа стъпка към операционализиране на устойчивото развитие са формулирани общи принципи, които трябва да се следват при оценката на проекти на общността, за да се гарантира нейното устойчиво развитие. Тези принципи са наречени “социономични”, за да се изрази съдържащата се в тях връзка между икономиката (инвестиционните решения), социума (благосъстоянието) и околната среда като детерминанта на икономиката и благосъстоянието. Водейки се от разбирането, че всеки проект представлява инвестиция, под “инвестиране” се разбира влагането на ресурси за изпълнението на проект. Подреждането на принципите не отразява тяхната тежест при вземането на инвестиционно решение. Всички те са равностойни и неудовлетворяването на който и да е от тях прави проекта неприемлив.

Принцип 5.

• 
  Инвестициите в общността да не водят до неблагоприятни вторични ефекти за групи хора от общността или за други общности;
  
• 
  При наличие на такива ефекти, в проекта да се предвидят приемливи за засегнатите групи и общности компенсации.
  

Във всички области на социалния и икономическия живот се изпълняват проекти - както в обществения, така и в частния сектор. Независимо в каква област се осъществяват, независимо от целите, от източниците на финансиране и изпълнителите, всички проекти имат еднакви елементи и почиват на едни и същи принципи. В тази глава е изведено следното определение на проект за устойчиво развитие⁶:

В изследването са описани отделните фази на предложения цикъл на проекта.

Прилагането на проекти за постигане на устойчиво развитие изисква да работим с подходящ модел на проекта, който да показва механизма на неговото действие и начина, по който проектите могат да допринесат за устойчиво развитие. Този модел трябва да обяснява механизма за подобряване на благосъстоянието, като сърцевина на устойчивото развитие, както и необходимите условия за реализирането на този механизъм. За тази цел, в първа глава е разработен и представен такъв модел. Най-общо, моделът на подобряване на благосъстоянието е представен по следния начин:

В този случай допълнителният капитал C* индуцира допълнително благосъстояние W*. Но благосъстоянието може и да се намали в резултат на проекта:

Напълно е възможно проектът да намали съвкупния капитал, т.е. да бъдат създадени резултати, чиято ценност е по-малка от ценността на използваните ресурси. Това е възможно ако трансформацията не се извърши ефикасно, ако получените резултати не отговарят на нуждите на потребителите на проекта, ако се използва технология, която изчерпва ключови природни ресурси. Подобна ситуация показва, че не е намерено най-доброто алтернативно приложение на ресурсите – приложение, което би позволило дългосрочно подобряване на благосъстоянието. Инвестицията е губеща.

1. 
   Избор на добре формулирани, логически обвързани, реалистични и изпълними проекти. Това изискване се съдържа и в социономичен Принцип 1, изведен по-горе;
   
2. 
   Избор на проекти с приемлива цена на развитието. Оценката трябва да включва анализ на изгодите и разходите и да осигурява избор на проекти, при които изгодите са по-големи или равни на разходите;
   
3. 
   Приоритезирането на проектите - подреждането им по ред на изпълнение - трябва да се извършва въз основа на тяхната ефективност.
   

Ето защо, към петте социономични принципи, изведени по-горе, са добавени следните принципи, които трябва да се прилагат при оценката на проекти за устойчиво развитие:

1. 
   Да се покаже как може да се използват икономическият и социалният анализ, като се посочат техните недостатъци и възможностите за тяхното преодоляване. Тази възможност е наречена анализ на нетните изгоди;
   
2. 
   Да се потърсят алтернативни подходи за анализ на изгодите и разходите.
   

1. 
   Анализът изисква високоспециализирани умения, с каквито социалните общности в нашата страна често не разполагат. Това прави прилагането му практически трудно. Този недостатък може да бъде преодолян много трудно;
   

2. 
   Коректното прилагане на анализа на нетните изгоди изисква значителни разходи на ресурси и време за извършване на проучвания и анализ на данни. Този недостатък също може да бъде преодолян много трудно;
   

3. 
   Методите за оценка на социалните изгоди и разходи и изгодите и разходите, свързани с природната среда, не са достатъчно точни и прилагането им може да доведе до неточни резултати. Трудно преодолим недостатък;
   

4. 
   Анализът не може да осигури избор на проекти, при които е спазено изискването за силна устойчивост, т.е. запазването на общата капиталова база на развитието (социономичен Принцип 4). Ключовите природни ресурси могат да се включат в анализа единствено, ако се остойностят, което е нонсенс. Използването на ключови животоподдържащи ресурси не може да бъде компенсирано с каквато и да е парична оценка. Ето защо се налага въвеждане на допълнително условие за тяхното използване извън анализа на нетните изгоди;
   

5. 
   Всички изгоди и разходи се привеждат към единен паричен измерител. По този начин се създават условия за дисбаланс по отношение на системните ориентири на социалната общност – големите изгоди в една област могат да маскират големи разходи в друга област. Например изгодите за една част от жителите на общността могат да балансират (и да скрият) некомпенсирани разходи за друга част от общността. Възможно е проект с положителни нетни изгоди да доведе до влошаване на системния баланс. Необходимо е въвеждането на допълнителни условия за поддържане на системния баланс;
   

6. 
   Подходът не може да възпрепятства пренос на негативни ефекти към други социални общности (социономичен Принцип 5). Макар че тези ефекти се остойностяват, те не се елиминират, а се балансират от общите изгоди. Необходимо е въвеждането на допълнителни условия за недопускане на пренос на негативни ефекти;
   

7. 
   Като цяло, подходът създава възможности за некомпенсирани социални разходи и некомпенсирани негативни влияния върху природната среда. Тези възможности нарастват поради несъвършените методи за измерване и остойностяване на социалните ефекти и ефектите върху природната среда.
   

Тези недостатъци поставят под въпрос приемливостта на анализа на нетните изгоди като основа за оценка на проектите за устойчиво развитие. Той би могъл да се използва след въвеждането на посочените допълнителни условия, които да елиминират неговите основни слабости. Ето защо, във втора глава е обоснован алтернативен подход, който използва някои от основните принципи и техники на анализа на нетните изгоди, но преодолява неговите недостатъци. В трета глана този подход е използван в Методиката за разработване на проекти за устойчиво развитие.