Българска



Дата10.04.2018
Размер86.75 Kb.
Партньорство за намаляване разходите на потребителите

Партньорство за чиста околна среда




Българска


Асоциация

Полимери


АРГУМЕНТИ И ФАКТИ

В ЗАЩИТА НА ПОЛИЕТИЛЕНОВИТЕ ТОРБИЧКИ

Подбраните факти в защита на използването на полиетиленовите торбички са взаимствани от доклад на международната асоциация на „Оксо-биоразградимите пластмаси“ от 18 юни 2011 г. В научния борд по изготвянето на доклада са включени учени от Франция, Швеция, Бразилия и Великобритания. Членове на асоциацията са 87 производители, доставчици, дистрибутори и крайни търговски клиенти на оксо-биоразградими пластмаси от 72 страни по света. Тяхната категорична позиция в края на доклада е, че всяка забрана за използването на полиетиленовите торбички е много лоша идея.

Ето накратко и самите факти:


  • Сравнение на различните видове торбички по критериите тегло, консумирана енергия за производство и обем на отпадъците.

Ако приемем за база на сравнението данните за полиетиленова торбичка, които са единица мярка 100%, резултатите са следните:

- теглото на торбичките от други материали е 484%

- консумираната енергия за торбички от други материали е 300%

- отпадъците от торбичките от други материали са 300%



  • При производството на пластмасови опаковки се спестяват 2300 милиона GJ енергия на година в сравнение с производството на такива от хартия и др. За производството на тази енергия биха били изразходвани 50 мил. т. суров петрол и отделени емисиите от парникови газове (GHG) с 120 мил.т в повече.



  • Производството на хартиени торбички причинява с 70 % по-голямо замърсяване на атмосферата, отколкото на ПЕ торбички.



  • Производството на хартиени торбички е свързано с 300 % по-голямо потребление на енергия, използва се огромно количество вода и в резултат от него се получават неприятни органични отпадъци.



  • При производството на хартиени опаковки се изхвърлят в атмосферата 3,3 пъти повече парникови газове сравнени с тези при ПЕ торбички. Ефектът за глобалното затопляне е почти двоен.



  • Водата използвана за производството на хартиени торбички е 16 пъти повече от тази за ПЕ торбички.



  • Купчина от 1000 нови ПЕ торбички е висока само 5 см., докато същата такава от 1000 хартиени торбички е 60 см. Разходите за транспортиране на едно и също количество торбички от двата вида са 7 пъти по-големи при хартиените торбички, а оттам и отделяните вредни емисии в околната среда.



  • По-ниските якостни качества на хартиените торбички ще принудят потребителите да ги използват поставени по няколко една в друга за да компенсират този недостатък в сравнение с полиетиленовите.



  • Хартиените торбички обикновено не се използват повторно, както полиетиленовите. При намокряне хартиените торбички се разпадат за разлика от полиетиленовите.



  • Поради високите емисии излъчвани в атмосферата при производството на памучните торби не е практично рециклирането им.



  • Изследване поръчано от неправителствени и екологични организации в Канада през 2009 г. показало, че 64 % от чантите за многократна употреба са показали бактериално замърсяване.



  • Компостирането на биоразградимите пластмасови опаковки е 400 % по-скъпо от конвенционалните. Те са по-дебели, по-тежки, изискват повече разходи за транспорт и не могат да се рециклират заедно с другите. При заравяне в депа емитират метан, който е парников газ. Тези, които са по-дебели от 150 µm много трудно биха се разградили при компостиране.

Забележка: Самият доклад могат да бъде разгледан от следния линк: http://www.biodeg.org/files/uploaded/biodeg/briefing_notes/Briefing_Note_OPA_18_Jun_2011%282%29.pdf

АРГУМЕНТИ И ФАКТИ

ПРОТИВ“ БИОРАЗГРАДИМИТЕ ТОРБИЧКИ

Подбраните факти в защита на полиетиленовите торбички са взаимствани от резюме на международната асоциация на „Оксо-биоразградимите пластмаси“ от декември 2011 г. В научния борд по изготвянето на доклада са включени учени от Франция, Швеция, Бразилия и Великобритания. Членове на асоциацията са 87 производители, доставчици, дистрибутори и крайни търговски клиенти на оксо-биоразградими пластмаси от 72 страни по света.

Хидро-биоразградимите пластмаси наричани още „биопластмаси“, „пластмаси на био основа“ или „компостируеми пластмаси“ се разграждат чрез хидролиза. Те са привлекли общественото внимание преди десетина години поради факта, че са направени напълно или отчасти от растителни ресурси като царевично нишесте и са считани за „възобновяеми“. Всъщност, те не са наистина „възобновяеми“ поради огромните количества разходвани горива и емисии от въглероден двуокис отделяни по време на процеса на получаването им (виж стр. 6). Много правителства биха желали да намалят вноса на петрол, насочвайки се към хидро-биоразградимите пластмаси, но те едва ли биха постигнали целта си по този начин. През 2009 г. „Германският институт за изследване на енергията и околната среда“ публикува свое заключение, че компостируемите пластмаси имат по-лош LCA (Анализ на жизнения цикъл), отколкото тези на петролна основа. През 2011 г. британското правителство публикува резултати от подобно проучване със същите изводи.



Ето накратко още факти за „компостируемите“, „пластмасите на био основа“:

  • Те не могат да бъдат рециклирани заедно с нормалните пластмаси.



  • Фактът, че те са до 400 % по-скъпи и фолиото, произвеждано от тях, не може лесно да се преработва с наличния машинен парк, може да откаже местните производители от бизнеса.



  • Компостирането на биоразградимите пластмасови опаковки е 400 % по-скъпо от конвенционалните. Те са по-дебели, по-тежки, изискват повече разходи за транспорт и не могат да се рециклират заедно с другите.



  • Компостируемите торбички са по-дебели и тежат с 30 % повече отколкото конвенционалните ПЕ торбички със същия капацитет.



  • Производството на компостируеми торбички е съсредоточено в Китай и доставката им се осъществява с кораби до Европа. От друга страна, биополимерът за тях се произвежда в Европа и се доставя с кораби до производителите в Китай. Всичко това води до разходване на огромни количества горива и отделяни емисии от въглероден двуокис в атмосферата.



  • При заравяне в депа те емитират метан, който е парников газ. Тези, които са по-дебели от 150 µm, много трудно биха се разградили при компостиране.



  • От 01.01.2012 ОАЕ са направили задължително използването само на оксо-биоразградими полиетиленови опаковки. Основната причина за това решение е фактът, че не е реалистично да бъдат събрани всички пластмасови отпадъци от пустинята и бреговата линия. В същото време, те категорично отхвърлят компостируемите пластмаси поради факта, че трябва да бъдат събирани и компостирани отделно.



  • Растителната суровина за производството на компостируми торбички представлява храна за хора и животни с изключение на една малка част от нея, която включва растителни отпадъци. Ограничената наличност на почвени и водни ресурси в глобален мащаб и проблемите с изхранването на човечеството сериозно поставя под въпрос целесъобразността за използването им за получаване на суровина за производство на пластмаси.



  • Твърди се, че при растежа на посевите, необходими за производството на биопластмаси, се поглъща въглероден двуокис. Да, това е така, но не повече от растителността, която е била на тяхно място преди това (виж стр. 3).



  • Компостируемите торбички имат най-лоши показатели по 10 от 11 категории при извършения LCA анализ. Оценката на въздействието е получена в резултат от сравнението на конвенционалните ПЕ торбички, оксо-биоразградимите и компостирумите такива. Данните за това са отразени в таблицата:



Категории на въздействие

Мярка

Конвенционални

ПЕВП торбички



Оксо-биоразградими

ПЕВП торбички



Компостируми

торбички


Потенциал за

глобалното затопляне



gCO2eq

21.2901

21.3137

30.9120

Влияние върху боклука

m2.a

0.001

0.000

0.0003

Абиотично изчерпване

gSb eq

0.240

0.241

0.2793

Окисляване

gSO2 eq

0.121

0.121

0.2421

Замърсяване на водата

G PO4 eq

0.007

0.007

0.0408

Изчерпване на озоновия слой

mg CFC-11

0.000

0.000

0.0022

Човешка токсичност

g 1,4-DB eq

1.712

1.712

6.2196

Сладководна

екотоксичност



g 1,4-DB eq

0.125

0.125

0.7564

Морска

екотоксичност



kg 1,4-DB eq

0.326

0.326

1.3444

Сухоземна

екотоксичност



g 1,4-DB eq

0.017

0.017

0.1246

Фотохимично

окисляване



G C2H4

0.006

0.006

0.0106

Обобщеният извод от изследванията е, че производството на компостируеми пластмаси води само до пилеене на глобалните ресурси, без да се постига ясен резултат при опазването на околната среда.

Забележка: Материали по темата , както и самото резюме могат да бъдат посетени на http://www.biodeg.org/

Българска Асоциация Полимери е организация с нестопанска цел - доброволно сдружение на фирми, преработващи и търгуващи с полимери, основана през 1998 година. Към момента в Асоциацията членуват 41 фирми и три физически лица.

Член е на Европейската Асоциация на преработвателите на пластмаси EuPC и партньор на Средиземноморският борд на PlasticsEurope – Организация на производителите на полимери в Европа.







Българска Асоциация Полимери Тел.: 02/943 05 00

1504 София, ул. Велико Търново 22 Факс: 02/943 05 01

www.bap-bg.org e-mail: bap@mail.bg




Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница