Как е в Германия - пита Р. Янев и акад. П. Кендеров му отговаря. Р. Янев извежда почти математически аналогията професор - генерал; доцент - полковник (академик -маршал? - не се сеща да пита), акад. П. Кендеров влиза в играта и удря финалния акорд по генералския въпрос.
Румен Янев: Добре. Благодаря господин Стоев. Разбрах всичко. Между другото, въпросът, как стоим по отношение на Европа, аз го зададох и първия час, това е наистина много важно. Защото може да се окаже, че ние водим тук един ненужен дебат, тъй като, ако ще влизаме след година или хайде след две в обединена Европа – в крайна сметка един български професор струва ли примерно във Франция, Холандия или Германия като професор, колкото един френски професор струва в Холандия и в Германия, академик Кендеров?
Петър Кендеров: Аз не мога да разбера точно какво имате предвид.
Румен Янев: Ами като обществено признание, като авторитет. Ако отиде един френски професор в Брюксел – в университета и има там свободно място в университета по неговата специалност, те биха приели един професор от Сорбоната или не?
Петър Кендеров: Не, значи той си кандидатства на равно основание със всички останали кандидати – това е.
Петър Кендеров: Да, разбира се, в неговото CV ще стои като положителен факт, това че вече е бил професор в един университет, има преподавателски опит, има и някакви референции за неговата дейност, как я върши и освен това научният му актив и той бива оценяван наравно с всички останали. Разберете, този, който избира човека, това трябва да свикнем и това е недостатъкът на настоящия закон, - т.е на университета му трябва човек за вършене на някаква дейност и той трябва да си подбере от хората, онзи, който ще му върши дейността, а сега ВАК му избира този и разбира се, че университетът не би следвало да носи отговорност за този избор. Това трябва също да се промени. Трябва, когато става въпрос за назначаване на длъжност, трябва организацията да каже, аз искам този и после да си носи отговорността, затова, че го е поискала, а не другия, който също става.
Румен Янев: Въпросът е, че българското общество очевидно приема професора примерно като генерал, доцента като полковник, примерно един полковник си върви като полковник, генерала като генерал и очевидно така гледа на нещата.
Петър Кендеров: Но генералът като отиде в другата армия, там за генерал вземат ли го?
Румен Янев: Ами той си е генерал.
Петър Кендеров: Но не му дават да ръководи полк.
Румен Янев: Е не, в смисъл могат да е на друга длъжност.
Петър Кендеров: Трябва да се кандидатства поотделно – това е положението.
Включва се слушателят Максим Николов, който прави някой стилистични забележки, без особена връзка с темата.