Р. Янев пита А. Куртенков - Какво е това млад учен? Андрей Куртенков поставя въпроса за субективните критерии в науката, с които нашите хора минават, а неудобните отпадат безотказно, и едните и другите, независимо от качествата си Румен Янев: Аз съм Румен Янев, продуцент е Александър Георгиев, предаването е Нова България в Нова Европа, говорим си за научните степени и научните звания и малко по-общо, какво става с българската наука, защото в обединена Европа, освен с добро желание трябва да влезем и с някои други качествени неща, науката мисля, че е едно от тях, тъй като имам доста приятели и познати, които се запиляха по широкия свят и сега са професори отсам и отвъд океана, което означава, че имаме, имаме талантливи и умни хора, да не говорим за Джон Атанасов, примерно, който си ми е една такава, много българска гордост, в крайна сметка. Продължаваме дискусията тук в студиото. Галя Маринова продължава да е тук, заедно с академик Кендеров, но освен тях двамата имаме вече и двама нови участници – единият е професор Мирослав Дачев от Нов Български Университет. С него ще говорим точно за това, в частните университети, как се расте по степени и звания, и Андрей Куртенков, който е ветиринарен лекар по образование, но е доктор на науките и е асистент в Лесотехническия университет.
Андрей Куртенков: Не, не съм доктор на науките, а съм само доктор.
Румен Янев: Да, само доктор, ветеринарен доктор и асистент в Лесотехническия университет. Университет ли е сега?
Андрей Куртенков: Да.
Румен Янев: Аз му викам Лесото, по стар навик. Добре, аз искам с Андрей Куртенков да започна. Вие за млад научен работник ли се имате? В смисъл, влизате в тази категория? Защото сте млад на вид.
Андрей Куртенков: Тъй като слушателите на Нова Европа не могат да ме видят, да спомена, че карам 40-тата си година.
Румен Янев: Те ми вярват.
Андрей Куртенков: По всякакви критерии и по терминологията, която е възприета в научните среди и по практиката у нас, аз съм определено в категорията “млади учени”.
Румен Янев: По критериите на ЮНЕСКО, май 40 години беше границата. 45 ли е сега, не си спомням.
Петър Кендеров: Едно е сигурно, че непрекъснато расте.
Румен Янев: Расте ли? Не беше ли 35 в едни години?
Петър Кендеров: По-рано, много отдавна.
Румен Янев: Когато рокендролът беше млад.
Андрей Куртенков: Всъщност много хубаво е, че започвате с този въпрос, защото, как да кажа, първия час разговорът беше много интересен, но беше повече за технологията, а технологията, това е един безкраен разговор, първо и второ, той може да създаде погрешното впечатление у слушателите, че присъждането на научни степени и звания – това е някаква самоцел за нас, или нещо такова, а това е много далеч от истината.
Румен Янев: Аз си го помислих в един момент.
Андрей Куртенков: Не, не за истинския учен - истинският учен е съсредоточен върху научната си дейност, а ако е в университет, естествено и върху преподавателската си дейност и научните степени и научните звания просто идват по един естествен начин в процеса на неговата работа. Истинският учен е творец. Той е много далеч от това да се пишат жалби, да се съди по съдилища и така нататък. И възниква въпросът. Защо много от нас са принудени да правят това. Аз, в случая не мога да говоря в първо лице, тъй като по отношение на процедура, аз нямам абсолютно никакви претенции нито към ВАК, нито към моя университет, но аз съм по-скоро изключение – повечето млади учени имат проблеми със своите научни звена.
Румен Янев: Какви, какви са те?
Андрей Куртенков: Първия час стана дума за някои от тях.
Румен Янев: В смисъл, трудно е израстването, бавно е.
Андрей Куртенков: Най-основния проблем е с критериите. Уж има някакви критерии. Тези критерии се приемат от комисиите на ВАК, обаче тези критерии имат препоръчителен характер и те на практика се изменят за всеки отделен случай. Казва се там да речем, че трябва да има примерно 12 цитирания, от които 5 в чужбина, да има еди-колко-си научни побликации, а в същото време не е никакъв проблем, за определен човек да стане доцент въпреки, че има примерно само едно цитиране, а същата работа е с такива уж желязни изисквания, че за да станеш доцент трябва да имаш написано учебно помагало, обаче масово стават доценти, без да имат написани учебни помагала и така нататък. В същото време, тези критерии се използват за спиране на неудобните. Тоест, това е най-болния проблем за критериите и това, което изрично искам да подчертая е, че всъщност проблемът е във възприетата система, защото хората, които работят във ВАК и тези в университетите, всъщност това не са някакви зли демони, (Румен Янев: Колеги?), това са нормални хора, но просто системата е такава, и аз се радвам, че тук присъства и академик Кендеров, в чиято доброжелателност към идеите, които ние тук обсъждаме, аз не се съмнявам, но системата е такава, просто, че поражда такива неща, за каквито говорим, а именно - критериите са за едни – едни, а за други – други. И според мен, именно, затова си струва да си поставим въпроса защо няма реформа в науката и висшето образование у нас вече 16 години след началото на така наречения преход.