Българската наука или Как се става професор в България



Дата09.10.2017
Размер41.23 Kb.
#32000
18.02.2006.16.00-18.00 часа, Радио “Нова Европа”

Предаване “Нова България в Нова Европа”,

водещ Румен Янев, продуцент Александър Георгиев

Тема:”Българската наука или

Как се става професор в България”

Втора част


Тема 8.

Как се става хабилитиран преподавател в Частен университет, например в НБУ? Евгений Дайнов - професор ли е, доцент ли е, що ли е? Отговаряйки на въпроса проф. М. Дачев тръгва отдалече, но все пак не от сътворението на света и Aдам и Ева, а от 1907г.
Румен Янев: Значи става дума, че в Европа нещата са регламентирани по този начин. А, проф. Дачев, Нов Български Университет е частен университет. Вие сте професор, който е минал през ВАК. Така ли е?

Мирослав Дачев: Естествено, няма други професори.

Румен Янев: А в НБУ има ли други професори, които са примерно са получили вътре в самия университет професорска титла, просто защото са шефове на катедри примерно, имат активна преподавателска дейност и т.н.?

Мирослав Дачев: Аз не вярвам да влагате сериозен смисъл в това питане, но ще Ви кажа, че

Румен Янев: Не, защото преди малко си говорихме с проф. Драганов за моя добър приятел – проф. Дайнов, нали Евгений Дайнов и проф. Драганов ми каза, че той не е минал през ВАК, нали? Което всъщност на мен не ми пречи.

Петър Кендеров: За доцент е минал.

Румен Янев: А, за доцент е минал.

Мирослав Дачев: Да, добре ще Ви отговоря, но ако започна директно с частното, това би значело да влеза в задочен спор, това го изисква етиката поне, с току що напусналия проф. Драганов, и тъй като все пак мисля, че не трябва да навлизаме в такива спорове, той каза много несправедливи неща за частното образование, аз ще започна по един по-нормален начин.

Румен Янев: Мислех си това, да.

Мирослав Дачев: Не, не бива, няма го. Това е тема, която може да дискутираме с него.

Румен Янев: Въпреки, че частните университети са много различни по качество, това не може да бъде причина.

Мирослав Дачев: Не, не става дума за това, както не може да се каже, просто държавните и всички да бъдат сложени под един знаменател, така не може да се каже и частните.

Румен Янев: И частните – да разбира се.

Мирослав Дачев: Още повече тази дискусия, не може да я водим зад гърба му. Вие по един прекрасен начин с отбелязване на паметта на Георги Минчев и това изведнъж ми напомни, че ние сме на прага на един друг юбилей – догодина януари стават 100 години откакто за първи път българските професори са били поставени в обществен дебат. Спомнете си 1907г. На 3 януари, когато

Румен Янев: Не си спомням.

Мирослав Дачев: Ами това е един широко коментиран исторически факт – освиркването на княз Фердинанд, след което на 4 януари се взема решение за закриването на Софийския университет, 1350 студенти остават на улицата. Става една много странна ситуация, която и с фигурите на генералите може да се завърти, значи българското общество реагира по два много странни начина. От една страна замлъкват всички други институции, които не смеят да кажат нищо с изключение на тогавашния вариант на БАН – Българското книжовно дружество, което взима много сериозна позиция и защитава университета А жителите от село Гложене – това го помня от архивите, жителите на село Гложево, Тетевенско защитават професорите и университета, депутатите в Народното събрание се изказват, че много правилно било това, което е станало със закриването на университета, така било и с професорите в Монпелие, когато обидили кмета на града. Значи, вижте, не бива да говорим за толкова дребни, частни проблеми, макар че те касаят човешки съдби. Трябва да говорим за стратегически неща – за развитието на образованието и науката в България. За това, как ние ще влезем в европейската зона на образование и на научни изследвания. Когато заговорим за тази стратегия, когато обединим силите си за постигане на това, за да може наистина, когато отиде един наш професор в Брюксел, в неговото CV това, че е професор в провинциален университет не звучи по никакъв начин неглижиращо, а да звучи гордо, тогава ние действително ще може вече да се заемем с частните неща, а сега на въпроса за частните неща. Всички тук надявам се познаваме много добре законодателството. Аз съм присъствал на много обсъждания. По спомен последното обсъждане беше в Народното събрание преди месец и това беше 36-тия може би проект за нов закон за НСНЗ, така беше обявено от Комисията.

Румен Янев: В рамките на колко на десетина години ли?


Мирослав Дачев: Ами в рамките, откакто започнаха тези промени. Значи не съм сигурен дали започнаха точно 1992г, тъй като 1991г. Есента бяха създадени първите частни университети. Мисля, че след това се започна дебата. Веднага отговарям: Законът за Висшето образование, до поправката от преди две години, допускаше възможността, значи говорим за законова форма, за създаване на извънредни професори и доценти.

Румен Янев: Самите висши училища?


Мирослав Дачев: Разбира се. Това беше в Закона за Висше образование. Отделно от това, член 36 позволява на частните ВУ да имат друга структура, друго управление, изобщо друг образователен модел, при условие, че не се нарушават академичните свободи. Друг е въпросът, че никой не е дефинирал, какво точно означават академичните свободи и тяхното нарушение и но все пак законът позволява това. Второ няма университет в България, включително частен, а те са само 4, а не 30, както каза проф. Драганов, който да не е минал през процедура на институционална акредитация. Няма такъв. Следователно, ако ние обвиняваме един университет, независимо от това, дали той е частен или държавен, това, че произвежда нещо, което е направомерно, трябва първо да обвиним държавата в лицето на Агенцията, след това трябва да обвиним този, който прави законите и техните поднормативни актове, а не самото висше училище. И сега конкретно на въпроса – да, докато беше тази клауза – мисля, че беше член 51 в Закона Висше образование, ние, както и други университети произвеждахме извънредни професори и доценти, акад. Кендеров веднага ще ме подкрепи в това, когато идва акредитация и поиска списъците по съответната точка, ние веднага даваме по списък само тези, които са – само те се броят, за другите, казваме – при нас те работят на такава длъжност – ето го ключовият момент - ние дискутирахме това в паузата – действително трябва да се разделят позицията, длъжността – от званието. Веднъж дадено звание в общественото пространство, означава ли, че човек може да го носи безнаказано. Не е така! Не е така, защото на всяко едно място, когато ти отиваш да започнеш работа, ти се явяваш на конкурс за позицията за длъжността и там могат да се срещнат двама или трима души с това звание в борба за това място и единият от тях или двамата от тях да бъдат победени.
Каталог: pueron -> debat
pueron -> Държавната наука. # 33. Езикът на бан срещу бан the state science. # 33. The language of bas against bas
pueron -> Подозират бащата на bg космонавтиката, че работел за наса
pueron -> Белградски юридически факултет теомира Десислава Петкова Докторантка в свубит
pueron -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания
pueron -> Нов еталон за 1 килограм
pueron -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата
pueron -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения
pueron -> Гл ас д-р Елка Янкулова, отговор на рецензентите чл. Кор. Проф. Д. Б. Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И Проф. Д-р спаска димитрова петкова
debat -> Българската наука или Как се става професор в България
debat -> Българската наука или Как се става професор в България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница