Българската наука в подкрепа на сигурността на българия и нейните граждани доцент д-р Кирил Стойчев

Програмата „Хоризонт 2020“ ще насочва средствата (в размер на около 80 млрд. евро) по три ключови направления, а именно: (1) подкрепа за ролята на ЕС като световен лидер в областта на науката; (2) осигуряване на водещи позиции за промишлеността в областта на иновациите и (3) решаването на важните за всички европейци проблеми в шест основни области, една от които се явява „..приобщаващи, иновативни и сигурни общества“[2].

Други лостове на ЕК за синергия на усилията за сигурност и защита на гражданите от причинени от човека бедствия, терористични актове и технологични, радиологични или екологични катастрофи се явява „Финансов инструмент за гражданска защита“ на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на ЕК.

В същото време, важно значение за сигурността на обществото са научните изследвания и иновациите по програма „Превенция, подготовка и управление на последиците при тероризъм и други рискове за сигурността“ на Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на ЕК.

В тази насока, българката наука е изградила необходимата специализация и е разработила редица международно значими технологични решения, които могат да играят ясна, водеща роля за постигане на гражданската сигурност. Това е и целта на настоящия доклад, а именно да се представят възможностите на българската научна общност да участва и да управлява проекти по програмите на ЕК за постигане на сигурност на гражданите и обществото.

Summary: In recent years, Europe was in need of new vision for research and innovation in a dramatically changed economic environment. For this purpose, the European Commission (EC) has developed and in 2011 presented a package of measures to promote research, innovation and competitiveness; which is known as the program "Horizon 2020". Thereby, for the first time all funding from the European Union (EU) for research and innovation come together in a single program, which is expected to implement a direct stimulus to the economy, providing a modern, scientific and technology base and development of industrial competitiveness, to achieve a more equitable, sustainable and more inclusive society.

The "Horizon 2020" will direct funds (EUR 80 billion) in three key areas, namely: (1) support for the EU's role as a world leader in science, (2) providing leadership for industry innovation, and (3) the solution of important problems all Europeans in six key areas, one of which is the ".. inclusive, innovative and secure societies."

Other EC’s levers to achieve synergy of efforts for security and protection of citizens from man-made disasters, acts of terrorism and technological, radiological or environmental accidents are a "Civil Protection Financial Instrument" of Directorate General "Humanitarian Aid and Civil Protection" of the EC.

At the same time, essential for security of society represented scientific research and innovation under the programmе „Prevention, Preparedness and Consequence Management of Terrorism and other Security Related Risks (CIPS)”, governed by Directorate-General "Internal Affairs" of the EC.

In this respect, the Bulgarian science has built up the necessary expertise and developed a number of internationally significant technological solutions that can play a clear leadership role in achieving of citizen security. This is the purpose of this report, namely to present the capabilities of Bulgarian scientific community to participate in and manage projects in the EC programs to achieve security of citizens and society.

Ключови думи: научни изследвания и иновации, сигурност, граждани и общество.

ВЪВЕДЕНИЕ

Европейският съюз е изправен пред редица заплахи за сигурността като престъпност, тероризъм и мащабни извънредни ситуации, дължащи се на природни или предизвикани от човека бедствия. Тези заплахи могат да преминат през съществуващите национални граници, да бъдат насочени към физически цели или към киберпространството. За да се предвидят, предотвратят и преодоляват тези заплахи е необходимо да се разработят и приложат иновативни технологии, подходи, прогнозни инструменти и знания, за да се намерят решения за гражданската сигурност, да се повиши конкурентоспособността на европейската сигурност и да се предотвратят или преодолеят злоупотребите с неприкосновеността на личния живот, както и нарушенията на правата на човека.

• 
  Борба с престъпността и тероризма. Целта е едновременно да се избегнат инциденти и да се намалят потенциалните отрицателни последици от тях. Това изисква нови технологии и капацитет, които са от съществено значение за доброто функциониране на обществото и икономиката. Новите технологии и специализираните умения ще помогнат да се защитят инфраструктурите, системите и услугите от критично значение (например комуникации, транспорт, енергетика, логистични вериги и вериги за доставка, околна среда и др.).
  
• 
  Укрепване на сигурността чрез управление на границите. Необходими са нови технологии и капацитет за да се оптимизират системите, оборудването, инструментите, процесите и методите за бърза идентификация, с цел подобряване на сигурността по границите, включително контрола и наблюдението. Те ще бъдат разработени и изпитани като се има предвид тяхната ефективност, съответствие с правните и етични принципи, пропорционалност, социалната приемливост и зачитането на основните човешки права. Освен това, изследванията ще подкрепят подобряването на интегрираното европейско управление на границите.
  
• 
  Осигуряване на кибернетична сигурност. Кибернетичната сигурност е предпоставка за това хората, предприятията и обществените услуги да се възползват от възможностите, предоставени от интернет. Тя изисква да се гарантира сигурността на системите, мрежите, устройствата за достъп, както и софтуерът и услугите, включително изчислителните облаци, като същевременно се отчита оперативната съвместимост на многобройните технологии. Това налага прилагането на гъвкави инициативи в областта на научните изследвания, които да се задействат от нововъзникващите приложения, потреблението и социалните тенденции.
  
• 
  Повишаване на устойчивостта спрямо кризи и бедствия. Това налага разработването на специализирани технологии и капацитет в подкрепа на различни видове операции за справяне с извънредни обстоятелства (например гражданска защита, борба с пожарите и морското замърсяване, хуманитарна помощ, предотвратяване на конфликти във връзка със спасителни задачи и стабилизация след кризи), както и съответното правоприлагане. Изследванията ще обхванат цялата верига за справяне с кризи и устойчивостта на обществото и ще подкрепят създаването на капацитет за реагиране при извънредни ситуации.
  

• 
  Специфични аспекти на изпълнението. Въпреки че научните изследвания ще са ориентирани към гражданската сигурност, ще се търси координация с дейностите на Европейската агенция за отбрана (ЕАО), с цел засилване на сътрудничеството, по-специално посредством вече съществуващата Европейска рамка за сътрудничество, като се вземе предвид фактът, че има области на технологиите с двойна употреба, приложими и за двата сектора, гражданския и военния.
  

1. 
   ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СИГУРНОСТ
   
   1. 
      Научните изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“.
      

Изпълнението на „Хоризонт 2020“ е съсредоточено в три приоритета, а именно: (1) да се създаде отлична наука за укрепване на високите научни постижения на Съюза на световно равнище; (2) да се спомогне за водещите позиции на промишлеността, в подкрепа на предприятията (включително на малките и средните предприятия) и иновациите, и (3) да се овладеят обществените предизвикателства, в пряк отговор на установените в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара“ [4]. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации. По този се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания, чак до търговското им използване.

За целите на сигурността и защитата на гражданите и обществото бе разработена специфична работна програма за прилагане на „Хоризонт 2020“ [5]. В частта и за сигурните общества се разглеждат въпросите за защита на свободата и сигурността на гражданите на Европа, както и възможните направления и теми за научни изследвания и иновации. Програмата е насочена към защитата на гражданите, обществото и икономиката, както и на активите, инфраструктурата и услугите, просперитета, политическата стабилност и благополучие, чието нарушено функциониране или разрушаване, умишлено или случайно, може да има вредно въздействие, свързано с високи икономически или социални разходи.

Основната цел на работната програма е да допринесе за:

• 
  повишаване на устойчивостта на обществото срещу природни и предизвикани от човека бедствия, обхващайки въпроси от нови инструменти за управление на кризи до оперативна съвместимост на комуникациите, както и за разработване на нови решения за защита на критичната инфраструктура (КИ) (предложение за развитие 1);
  
• 
  борбата с престъпността и тероризма, варираща от нови юридически инструменти до защита срещу взривни вещества (предложение за развитие 2);
  
• 
  подобряване сигурността на границите, като се започне от защитата на морска граница и се достигне до сигурността на веригите за доставки и подкрепа на външните политики за сигурност на Съюза, включително чрез предотвратяване на конфликти и укрепването на мира (предложение за развитие 3),
  
• 
  осигуряване на подобрена киберсигурност (предложение за развитие 4).
  

Докато много инфраструктури и услуги са частна собственост и са частно управлявани, защитата на обществената безопасност и сигурност са отговорност на държавните органи. Ето защо сигурността е въпрос, който може да се реши ефективно единствено, ако всички заинтересовани страни си сътрудничат. Тази работна програма е насочена както към частните фирми/отрасли, така и към институционалните, като заинтересовани страни. Предложенията за развитие от 1 до 3 са строго определени, така че да отговарят на добре установената нужда на крайния потребител, било то правоохранителните органи, граничните служители и екипите за първи отговор. Те трябва да се отнасят към реалните недостатъци на инструментите и методите за осигуряване на сигурност. Предложението за развитие 4 е ориентирано към бъдещето, тъй като ИКТ технологиите трябва да предложта иновативни решения за рисковете за сигурността. Очакваните резултати ще доведат до по-бързо транспониране на резултатите от научните изследвания в търговски продукти или приложения, а някои може да се превърнат в мерки по въвеждането на нови теми по предложенията за развитие от 1 до 3. Поради тази причина, предложение 4 е дефинирано широкообхватно и позволява по-широко обособяване на концепции и заинтересовани страни.

В контекста на казаното до тук, предложенията за развитие от 1 до 4 способстват за използване на науката и иновациите в интерес на сигурността и защитата на гражданите и обществото през периода 2014-2015 г., а именно:

1. Предложение за развитие – Устойчивост срещу бедствия (Disaster-resilience –DRS) - H2020-DRS-2014/2015.

Сигурността срещу бедствията е един от най-важните елементи от функционирането на всяко общество. Няма обществен сектор, който в известна степен да не е засегнат от бедствия и да не е свързан с устойчивостта и сигурността. Целта на това предложение е да се намалят загубите на човешки живот, както и екологичните, икономическите и материалните разрушения, причинени от природни или предизвикани от човека бедствия, включително загубите от екстремни метеорологични събития, криминални и терористични заплахи.

Предложението за развитие включва пет части:

1. Управление на кризи и гражданска защита, с оглед укрепване на предотвратяването и готовността срещу природни и причинени от човека бедствия, чрез подкрепа на подхода за оценката на риска от всички опасности, в рамките на ЕС.

2. Устойчивост срещу бедствия и измененията на климата, с цел разработването на решения за адаптиране към изменението на климата в регионите, засегнати от природни бедствия, като например пристанищните градове, КИ и туристически зони.

3. Защита на КИ, с оглед изграждането на устойчивост на общността и на КИ, включително срещу киберпрестъпността и кибертероризъма.

4. Съвместимост в областта на комуникациите за улесняване управлението на действията при бедствия, особено чрез комуникационни технологии за участниците в отговор на кризи и тяхната свързаност със ситуационните информационни центрове.

5 . Етично/обществено измерение.

В предложението за развитие, в областта DRS, са включени 23 теми.

2. Предложение за развитие - Борба срещу престъпността и тероризма (Fight against crime and Terrorism – FCT) - H2020-FCT-2014/2015

Амбицията на предложението е както избягването на инциденти, така и смекчаването на възможните последствия от тях. Това налага разработването на нови технологии и възможности за борба и предотвратяване на престъпления (включително кибер-престъпността); незаконен трафик и тероризъм (включително кибертероризма) и изучаването и борбата с терористични идеи и вярвания, за възпрепятстване на свързаните с въздухоплаването заплахи.

Предложението за развитие е разделено на четири части:

1. Криминалистика.

2. Възможности на правоприлагащите органи.

3. Градска сигурност.

4. Етично/общественото измерение.

В предложението за развитие, в областта FCT, са включени 15 теми.

Целта на предложението е развитието на технологии и възможности, които са необходими за подобряване на системите, оборудването, инструментите, процесите и методите за бърза идентификация, с цел оптимизиране на сигурността на границите. Това включва контрол, наблюдение, използване на пълния потенциал на EUROSUR (общоевропейска система за наблюдение на границите) и насърчаване на засиленото използване на нови технологии за гранични проверки, включително и по отношение на законодателната инициатива SMART BORDERS (пакет от мерки за ускоряване, улесняване и оптимизиране на процедурите на гранични контролно-пропускателни пунктове за чужденците, пътуващи до ЕС). Също така се разглежда сигурността на веригата за доставки в контекста на политиката на ЕС за митниците.

От друга страна, това предложение е насочено и към нови технологии, възможности и решения, които са необходими за подкрепа на външните политики на Съюза за сигурност в цивилната област, вариращи от гражданска защита до хуманитарна помощ, управление на границите или поддържане на мира и следкризисно стабилизиране, включително предотвратяване на конфликти, изграждане на мира и посредничество. Това ще изисква изследвания на конфликти и възстановяване на мира и справедливостта, ранно идентифициране на факторите, водещи до конфликт и процеса на възстановяване на правосъдието.

Предложението за развитие е разделено на следните части:

1. Сигурност на морските границите.

2. Граничните пунктове.

3. Сигурност на веригата за доставки.

4. Управление на информацията в контекста на външната сигурност.

5. Предотвратяване на конфликти и укрепването на мира.

6. Етично/общественото измерение.

В предложението за развитие в областта BES са включени 15 теми.

4. Предложение за развитие – Сигурност на цифровизаията (Digital Security - DS) - H2020-DS-2014/2015

(Управлява се от „Directorate General for Communications Networks, Content and Technology“ - DG CONNECT)

В предложението за развитие, в областта BES, са включени 6 теми.

2. 
   Научните изследвания и иновации за защита на критична инфраструктура.
   

Първата фаза е насочена към по-практически подход с четири избрани КИ от европейско измерение - Eurocontrol, Galileo, електропреносната мрежа и газопреносната мрежа за да се оптимизира тяхната защита и устойчивост.

Четирите инфраструктури са определени на базата на:

• 
  тяхното европейско естество и трансгранично измерение. Те са трансгранични както физически (т.е. инфраструктурите са разположени на територията на повече от една държава-членка), така и на нивото на предоставяната услуга (т.е. прекъсването на услугата в една държава-членка може да повлияе на няколко други държави-членки - ефекта на доминото);
  
• 
  тяхната представителност - избраните случаи обхващат секторите на транспорта, въздушното пространство и енергетиката;
  
• 
  интересите на техните оператори/собственици да участват в този пилотен етап и да споделят най-добрите практики.
  

Също така е важно да се подчертае, че успоредно с този нов подход държавите-членки и частния сектор ще продължат да полагат усилия за идентифициране на Европейски КИ (ЕКИ), изградени до момента и прилагащи в своята работа резултатите от проектите, които вече са изпълнени. Critical Infrastructure Warning Information Network (CIWIN) ще продължи да бъде помощен инструмент в този процес.

По отношение на новия подход, пилотната (първата) фаза ще започне веднага за създаване на пътна карта и определяне на целите, които трябва да бъдат изпълнени до втората половина на 2014 г., след което Комисията ще докладва за напредъка и пътя за развитие. Тази фаза ще се ръководи от Генерална дирекция „Вътрешни работи“ с научната подкрепа за Съвместния изследователски център, във връзка с четирите избрани КИ и свързаните генерални дирекции (Directorate General for Mobility and Transport; Directorate-General for Enterprise and Industry; Directorate-General for Research and Innovation; Directorate-General for Energy и Directorate-General for Humanitarian Aid and Civil Protection).

Този подход дава възможност да се направи планирането на ЗКИ в Европа по-съгласувано. Осгуряването на междусекторен и с участието на държавите-членки диалог, ще допринесе за разпространението на най-добри практики и ще помогне на други ЕКИ да го използват, за да подобрят техните способности за реакция на рискови събития.

След приключване на пилотната фаза се очаква развитие в следните направления:

• 
  Резултатите от прилагането на работните потоци в тези четири пан- европейски КИ следва да предоставят необходимите показатели за формирането на подход на ЕС към ЗКИ;
  
• 
  Прилагане на този подход в райони, в които държавите-членки са заинтересовани от сътрудничество помежду си. Потенциалните примери биха могли да включват устойчива концепция за цялостнота критична транспортна инфраструктура около Балтийско море, както и програма за критичностите на веригата за доставки в региона на р. Дунав;
  
• 
  Синхронизиране на преформатираната програма за работа с времевия обхват на многогодишната финансова рамка 2014-2020 (от значение тук е Фонд ,,Вътрешна сигурност“). Вместо да финансира голям брой разнообразни проекти, няколко големи трансгранични стратегически проекта може да бъдат обявени за прилагане на приетите от ЕС инструменти и методологии.
  

3. 
   Научните изследвания и иновации в рамките на хуманитарната помощ и гражданската защита.
   

Научните изследвания обхващат цялата верига на управлението на кризи и обществената устойчивост и подкрепят създаването на европейски капацитет за спешно реагиране.

• 
  подобри координацията на финансираните от Общността изследвания в тази област, по-специално по темите с най-висок приоритет, като тези наложени от промяната на климата;
  
• 
  инвестира в проучвания за разработване на системи за ранно предупреждение и за оперативна съвместимост между информационните системи и системите за мониторинг;
  
• 
  продължи научните изследвания, провеждани от Съвместния изследователски център относно цикъла на управление на бедствия;
  
• 
  осигури лесен и систематичен достъп до резултатите от изследванията за работещите в областта на превенцията на бедствия и ще разработи база данни за експерти със специални познания.
  

• 
  развитието на откриване и ранно предупреждение за бедствия, които могат да засегнат територията на държавите-членки;
  
• 
  изграждането на тези системи, чрез проучвания и оценки на необходимостта и насърчаване на свързаността както между тях, така и с Центъра за мониторинг и информация (MIC) и с Общата спешна комуникационна и информационна система (CECIS).
  

• 
  развитие на политиките за предотвратяване;
  
• 
  връзка между действащи лица и стратегии в целия цикъл на управление на бедствията;
  
• 
  подобряване на ефективността на съществуващите финансови и законодателни инструменти.
  

2. 
   Опита на България в управлението на международни проекти.
   

1. 
   Проект „Защита на хеликоптери срещу РПГ“ (Protection of helicopters against RPGs) на Организация на Северноатлантическия съюз (НАТО) по Програма на НАТО „Защита срещу тероризма“ (Defence Against Terrorism Program - DAT)“ [9].
   

По време на срещата на CNAD, през м. октомври 2004 г., Република България доброволно пое водеща роля на проекта „Защита на хеликоптери срещу РП“ (DAT З), подкрепена от Гърция, Полша и Франция.

Резултатът, който бе постигнат след приключване на проекта е разработената нова стуктура на бронева защита, състояща се от няколко слоя, първият от които поврежда коничната част на кумулативния заряд и предотвратява кумулативното действие, а останалите поемат енергията на боеприпаса и задържат отломките от остатъчното действие на заряда. Основните предимства на разработката са високата ефективност (при попадение кумулативното действие на боеприпаса не сработва, а осколките почти изцяло се задържат в бронята, вертолетът леко се поклаща от енергията на боеприпаса без да получи повреди от попаднали върху него незначителен брой малки по размер осколки), относително ниското тегло и ниската цена.

Проектен екип:

Водеща нация - Р. България, чрез „Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ с Център по хидро- и аеродинамика“ – БАН;

Участници: подкрепящи нации – Полша, Гърция и Франция.

2. 
   Проект „Разработване на необходими инструменти за координиране на вътрешно-секторните дейности за защита на критична инфраструктура в ситуация на многостранна терористична заплаха. Повишаване способността за защита на ключови обекти от критичната инфраструктура в България”, HOME/2010/CIPS/AG/019, на Европейската комисия, Генерална дирекция „Вътрешни работи“, програма „Превенция, подготовка и управление на последиците при тероризъм и други рискове за сигурността“ [10].
   

• 
  Повишаване на способностите за противодействие срещу терористични заплахи на ключови, за икономиката и развитието на страната, енергийни и транспортни инфраструктурни обекти;
  
• 
  Усъвършенстване на управлението в процеса на вземане на решение при многовариантна терористична заплаха.
  

Първи модул – Анализ на условията за непрекъснато действие на Системата в АЕЦ „Козлодуй” за отнемане на топлина и нейното трансформиране в кинетична енергия на парогенератора и повишаване защитата ù срещу терористична заплаха.

Втори модул – Повишаване на антитерористичната защита на подземно газово хранилище „ЧИРЕН” (ПГХ „:Чирен”).

Трети модул – Повишаване на капацитета за защита на летище „София” срещу терористични заплахи чрез увеличаване на сигурността на прилежащите райони.

Четвърти модул – Оперативни процедури за управление във високо рискова среда при многовариантни терористични заплахи.

Резултати:

• 
  Модел за непрекъснато действие на Системата за отнемане на топлина и нейното трансформиране в кинетична енергия на парогенератора, който ще залегне в основата на действие на атомните електроцентрали в ЕС с генератори тип VVER- PWR – Чешка Република, Словакия, Унгария и Финландия;
  
• 
  Модел за повишаване на капацитета на Системата за защита срещу терористични заплахи.
  
• 
  Унифицирана методология за защита на газохранилища срещу терористични заплахи в страните-членки на ЕС;
  
• 
  Оценка на риска на системата за защита на ПГХ „Чирен” от гледна точка на адекватна реакция срещу терористични заплахи;
  
• 
  Модел за защита на газохранилища срещу терористични заплахи;
  
• 
  Процедури за действие в случай на терористична заплаха и в случаи на критични обстоятелства в газохранилищата.
  
• 
  Mетодология за изграждане на система за сигурност на външния периметър на летище с цел повишаване на вътрешната сигурност;
  
• 
  Модел за сигурност и защита на външния летищен периметър за целите на вътрешната сигурност.
  
• 
  Оперативни процедури за вземане на решение при многовариантна терористична заплаха;
  
• 
  Техническо и технологично решение на единна система за управление при многовариантна терористична заплаха;
  
• 
  Модел на интегрирана система за управление при многовариантна терористична заплаха с приложение на национално, регионално и европейско ниво, с утвърдени параметри и характеристики;
  
• 
  Обучени оператори и личен състав за действие в ситуация на многовариантна терористична заплаха.
  

Проектен екип:

Ръководител на проекта - „Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ с Център по хидро - и аеродинамика“ – БАН;

Участници: Русенски Университет „Ангел Кънчев“; Военна академия „Г. С. Раковски“; Академия на МВР, факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР.

3. 
   Проект „Подобряването на градската сигурност и отбрана чрез прилагане на съвременна сензорна система за сигурност (USEAID)“ на Европейска комисия, Европейска агення за отбрана (ЕАО) [11].
   

Планираните за постигане резултати са, както следва:

• 
  създаване на най - съвременен модел за защита на КИ по суша - (функционален модел за сигурност и защита на петролна рафинерия по суша) състоящ се от пункт за управление; сеизмични сензори, оптични сензори, микровълнови сензори;
  
• 
  създаване на модел на оперативна сензорна система за сигурност на КИ под вода - (функционален модел за сигурност и защита на петролна рафинерия под вода) обхващащ действията по неразрешеното проникване, замърсяването с химикали и пренос и използване на взривни вещества;
  
• 
  създаване на модел за защита на КИ в населени места (Urban Search And Rescue) - (функционален модел за сигурност на сградите на централната и местната администрация, детските градини и училищата, разположени в градските райони в близост до петролна рафинерия, разположена на брега на море/река) – състоящ се от термална камера; акустични датчици, детектори на CO2; датчици за движение; термични и топлинни сензори, електро- оптични сензори и радари;
  
• 
  интензивен системен софтуер – включващ сензорна мрежа за откриване, визуализация, топология, анализ и управление – на локално и централно ниво;
  
• 
  функционален USEAID Модел – представляващ интегрален модул на трите гореспоменати модела и интензивен системен софтуер.
  

Ръководител на проекта - „Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски„ с Център по хидро - и аеродинамика“ – БАН;

Участници:

• 
  от българска страна - Русенски Университет „Ангел Кънчев“; Нов Български Университет – София; Военна академия „Г. С. Раковски“; Академия на Министерството на вътрешните работи;
  
• 
  външно участие – Италия, Великобритания, Испания, Гърция, Румъния.
  

Интеграцията на националния научен потенциал в областта на изследванията и иновациите създава многото на брой възможности за реализиране на европейската политика за сигурност на гражданите и обществото. Основните предимства са свързани с дългогодишната специализация и разработените съвременни научни и технологични решения от българските учени в областта на борбата срещу тероризма, защитата на критична инфраструктура, гражданската защита и др.

Дадената висока оценка на Българската академия на науките, в частност на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ с център по хидро- и аеродинамика - БАН, от институциите на ЕК и НАТО, по повод на успешното управление на изпълнени проекти е добра атестация и представлява категорично основание за разширяване на участието в проекти по програмите на европейските и евроатлантическите структури.

Но нека да не забравяме, че успехът на начинанието зависи не само от доказаните способности, но и от активната подкрепа на българското правителство, както на национално, така и на международно ниво.

1. 
   The EU Internal Security Strategy in Action: Five steps towards a more secure Europe, Brussels, 22.11.2010 COM(2010) 673 final;
   
2. 
   „Хоризонт 2020“: Комисията предлага 80 млрд. EUR инвестиции в научни изследвания и иновации за стимулиране на растежа и заетостта, European Commission - IP/11/1475, 30/11/2011;
   
3. 
   Решение за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), Брюксел, 30.11.2011, COM (2011) 811 окончателен;
   
4. 
   Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), Брюксел, 30.11.2011, COM(2011) 809 окончателен;
   
5. 
   Council decision establishing the specific programme implementing HORIZON 2020 - the framework programme for research and innovation (2014-2020), Work programme 2014 – 2015, 14. Secure societies – Protecting freedom and security of Europe and its citizens, Informal draft discussion document;
   
6. 
   Commission staff working document on a new approach to the European Programme for Critical Infrastructure Protection. Making European Critical Infrastructures more secure, Brussels, 28.8.2013, SWD(2013) 318 final;
   
7. 
   Изграждане на отворена и сигурна Европа: бюджетът в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 година, Брюксел, 15.11.2011, COM(2011) 749, окончателен;
   
8. 
   http://ec.europa.eu/echo/policies/prevention_preparedness/preparedness_en.htm#ews;
   
9. 
   Академик Стефан ВОДЕНИЧАРОВ, Проект „Защита на хеликоптери срещу РПГ“;
   
10. 
    Доц. д-р Кирил СТОЙЧЕВ, Проект „Разработване на необходими инструменти за координиране на вътрешно-секторните дейности за защита на критична инфраструктура в ситуация на многостранна терористична заплаха. Повишаване способността за защита на ключови обекти от критичната инфраструктура в България”, HOME/2010/CIPS/AG/019;
    
11. 
    Доц. д.р Кирил СТОЙЧЕВ, Проект „Подобряването на градската сигурност и отбрана чрез прилагане на съвременна сензорна система за сигурност (USEAID)“.