Български стандарт
Изтегляне 228.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ
Предговор Настоящото национално приложение се отнася за БДС EN 206-1 и се основава на националния практически опит при проектиране и изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции с оглед на климатичните условия на страната. Текстовете в националното приложение не противоречат на БДС EN 206-1, а само го допълват. В редица точки на БДС EN 206-1 се допускат национални разпоредби, които да отчетат различните климатични и географски условия, различните нива на сигурност, както и установените регионални и национални традиции и строителен опит. В настоящото национално приложение са записани само точките от БДС EN 206-1, в които се правят национални допълнения и уточнения. NA.3 Определения, означения и съкращения NA.3.1.1 Бетон Добавя се текстът: NA.3.1.47 дребнозърнест бетон бетон с максимално зърно на добавъчния материал Dmax = 4 mm, за употреба в бетонни и стоманобетонни конструкции. NA.4.1 Класове по въздействие на околната среда За случаите без риск от корозия или агресивно действие (ХО) и за корозия предизвикана от карбонизация (ХС1; ХС2; ХС3; ХС4) или умерено и силно водонасищане без размразяващо вещество (XF1 и XF3) се използват следните групи бетони:
Съответствието на класовете по въздействие от ЕN 206-1 с гореописаните групи бетон е дадено в таблица NA.1. Таблица NA.1 - Съответствие на класовете по въздействие от ЕN 206-1 с групите бетон
За съответните групи бетони се прилагат изискванията, дадени по-долу: Водоциментното отношение за бетоните от група III не трябва да бъде по-голямо от 0,60, а за тези от група IV – от 0,55. Забележка: Водоциментното отношение се определя от съотношението на количеството на водата за направа на бетона в литри към количеството на цимента в kg за 1 m3 бетон. Минималното количество на цимента в kg за 1 m3 бетон не трябва да бъде по-малко от стойностите, посо-чени в таблица NA.2. Таблица NA.2 - Минимално количество на цимента в kg за 1 m3 бетон
За класовете по въздействие от хлориди (XD и XS) и химично агресивно въздействие (ХА), необхванати от посочените по-горе групи, може да се използва класификация на агресивните среди съгласно таблица 4 на БДС 9075-89, където е направена връзка между степента и показателите за агресивност на средата от една страна и водоциментното отношение и класа по водонепропускливост на бетона от друга. БДС 9075-89 може да се прилага и за класификация на газообразни и твърди агресивни среди, които не са включени в класовете по въздействие от ЕN 206-1. При класове по въздействие XD и XS трябва да се използва предписан бетон съгласно т. 6 на ЕN 206-1, като водоциментното отношение трябва да бъде не по-голямо от 0,55 и/или да се предвиди необходимата антикорозионна защита. При очаквано химично агресивно въздействие върху бетона (класове по въздействие ХА) трябва да се използва предписан бетон съгласно т. 6 на ЕN 206-1, като водоциментното отношение и класът по водонепропускливост на бетона трябва да бъдат съобразени с показателите и степента на агресивност на средата, съгласно таблица 4 на БДС 9075-89 и/или да се предвиди необходимата антикорозионна защита. NA.4.3 Втвърден бетон NA.4.3.1 Класове по якост на натиск Правят се следните допълнения: a) Прибавят се междинни класове на бетона В 7,5; В 12,5; В 35 и В 40, т.е запазва се досегашната поредица от класове на бетона, предвидени в Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. b) При означението на дребнозърнестите бетони зад класа по якост на натиск се отбелязва в скоби “Dmax = 4 mm”. Например: С8/10 (Dmax = 4 mm); с) Класовете по EN 206-1 означени с “С--/--“ съответстват на класовете, означени с “В---“ съгласно таблица NA.3. Таблица NA.3 - Съответствие на класовете на бетона по якост на натиск
NA.4.3.1.1 Класове по якост на опън при разцепване (якост на осов опън) Класовете по якост на осов опън за бетони с плътна структура и плътни добавъчни материали, се означават като “Во”: Во 1,0; Во 1,5; Во 2,0; Во 2,5; Во 3,0; Во 3,5; Во 4,0. При означението на дребнозърнестите бетони зад класа по якост се отбелязва в скоби “Dmax = 4 mm”. NA.4.3.1.2 Класове по якост на опън при огъване Класовете по якост на на опън при огъване за бетони с плътна структура и плътни добавъчни материали, се означават като “Вог”: Вог 1,5; Вог 2,0; Вог 2,5; Вог 3,0; Вог 3,5; Вог 4,0; Вог 4,5; Вог 5,0; Вог 5,5; Вог 6,0. При означението на дребнозърнестите бетони зад класа по якост се отбелязва в скоби “Dmax = 4 mm”. NA.5 Изисквания към бетона и методи за проверка NA.5.1 Основни изисквания към съставните материали NA.5.1.5 Химични добавки Добавя се текстът: Допуска се употребата на химични добавки, които ускоряват свързването и/или втвърдяването на бетона, или които понижават точката на замръзване на водата в бетона – „противозамръзващи добавки”. NA.5.5.1 Якост NA.5.5.1.1 Общи положения Добавя се текстът: Отлежаването на пробните тела – кубчета - може да става по един от следните два начина: a) За класовете бетон “С” - съгласно т. 5.5.2 на БДС EN 12390-2 “Изпитване на втвърден бетон. Част 2: Приготвяне и отлежаване на пробни тела за изпитване на якост”; b) За класовете бетон “В” - 7 дни под вода с температура (20 ± 3) ºС и до 28-ия ден във въздушна среда с относителна влажност на въздуха (65 ± 10) % и температура (20 ± 5) ºС. Коефициентът за привеждане на якостта на натиск на бетона, в зависимост от метода на отлежаване (съгласно т.5.5.3 на БДС EN 12390-2) по метода на отлежаване по a) към метода на отлежаване по b) се приема равен на 1, т.е. приема се, че двата метода са равностойни. Якостта на натиск при изпитването на пробните тела, се изчислява, с точност 0,1 МРа, по следната формула: fc,cube = K . F/A, където: fc,cube е якостта на натиск, МРа (N/mm2) K е корекционен коефициент за влиянието на формата и размера на пробното тяло; F е максималната сила, отчетена при натоварването, N; А е действителната площ на натиск, mm2 Сравнителното пробно тяло за определяне на якостта на натиск е кубче с размери 150/150/150 mm. Корекционните коефициенти за привеждане на якостта на останалите използвани тела към тази на сравнителното пробно тяло, са дадени в таблица NA.4. Таблица NA.4 – Корекционни коефициенти за формата и размера на пробните тела
Забележка 1: Якостта на натиск на дребнозърнестите бетони се определя върху кубчета с размери 70,7/70,7/70,7/ mm или по-големи с корелационен коефициент К=1. Забележка 2: За кубични и цилиндрични пробни тела, изрязани от конструкции и готови бетонни елементи, с по-големи размери от максималните, дадени в таблица NA.4, стойността на корекционния коефициент се приема винаги 1,05. NA.5.5.3 Водонепропускливост Текстът се допълва с: Класът по водонепропускливост се означава с буквата “Вв” и число, което отговаря на максималното водно налягане, в МРа. Класовете по водонепропускливост за бетони с плътна структура са: Вв 0,2; Вв 0,4; Вв 0,6; Вв 0,8; Вв 1,0. Водонепропускливостта се определя с шест цилиндрични пробни тела с диаметър и височина 150 mm. Пробните тела се съхраняват 28 дни под вода с температура (20 ± 3) ºС. Две денонощия преди изпитването пробните тела се изваждат от водата, подсушават се с влажна кърпа и се оставят 24 часа във въздушна среда при температура на въздуха (20 ± 5) ºС и относителна влажност (65 ± 5) %. Едно денонощие преди изпитването пробните тела се поставят в метални цилиндри с вътрешен диаметър (159 ± 3) mm и височина (153 ± 3) mm. Пространството между бетонното пробно тяло и металния цилиндър се запълва с разтопен уплътняващ материал (битум, парафин, смес от битум и парафин, восък и парафин, силикон и др.), който предотвратява филтрацията на водата през околовръстната цилиндрична повърхност на пробното тяло при изпитването. Челните повърхности на пробните тела преди изпитването се почистват с телена четка за отстраняване на циментовата корица и евентуално полепнал уплътняващ материал. След завършване на посочената подготовка пробните тела се съхраняват под влажна тъкан до началото на изпитването им. Изпитването на пробните тела се извършва на апарат, който дава възможност да се подложи едната страна на нарастващото водно налягане и да се наблюдава противоположната страна. Изпитването става в поме-щение с температура на въздуха (20 ± 5) ºС и относителна влажност (65 ± 10) %. Изпитването започва при водно налягане от 0,1 МРа и по-нататък на всеки 8 часа налягането на водата се покачва с 0,1 МРа. В интервала от 8 часа налягането трябва да бъде постоянно. Ако на противоположната челна страна на някое пробно тяло се появят водни капки преди достигане на проектния клас по водонепропускливост, се отбе-лязва налягането на водопропускането, в МРа, и се прекратява изпитването му. За водонепропускривост на пробата се приема онова най-голямо налягяне в МРа, при което четири от шестте пробни тела не са показали водопропускане. При достигане на проектния клас по водонепропускливост пробните тела се свалят от апарата за изпитване и след не повече от 2 часа се разцепват, като се отбелязва максималното проникване на водата в mm за всяко едно от тях. Контролът за водонепропускливост на бетона се извършва за всеки проектен състав на бетона по водонепропускливост преди започване на редовното производство, върху проба от бетон, приготвен с предвидените в проекта материали. Ново изпитване се прави при всяко изменение на вида и качеството на материалите за бетона или промяна на състава на бетона. Допуска се за съоръжение, при което извършването на водна проба за приемането му не е възможна, да се направи контрол на водонепропускливостта на бетона по време на изпълнението по предписание в проекта. Пробите за контрол на водонепропускливост се вземат от бетонната смес на мястото на приготвянето, или местополагането. От една партида се взема 1 проба от произволно избран замес или транспортно средство. От една проба бетонна смес се приготвят 6 броя пробни тела (цилиндри) за всяка контролирана възраст, които се съхраняват и изпитват както е посочено по-горе. Изпитването се извършва на възраст 28 дни или друга възраст, определена в проекта. Оценката на водонепропускливостта на бетона в партидата се извършва чрез съпоставяне на получената водонепропускливост от изпитването с проектния клас по водонепропускливост, при което трябва да бъде изпълнено условието получената водонепропускливост да е най-малко равна на проектния клас по водонепропускливост. В случай на недоказана водонепропускливост по горната методика, ако не са взети проби по време на изпълнението на конструкциите или съоръженията, е необходимо изпитване на водонепропускливост на изрязани от конструкцията бетонни пробни тела (цилиндри). Броят на изрязаните пробни тела трябва да бъде 6 за количество на бетона не повече от 200 m 3, а възрастта на бетона при изрязването им да не е по-малка от 28 дни. Изпитването и оценката на водонепропускливост на изрязаните пробни тела се извършва по начина за стандартните пробни тела, описан по-горе. NA.5.5.5 Мразоустойчивост Класът по мразоустойчивост се означава с буквите “Вм”и число, което отговаря на минималния брой на циклите на променливо замразяване и размразяване, които трябва да издържат пробните тела на бетона, изпитани съгласно долуописания метод. Класовете по мразоустойчивост за бетони с плътна структура и плътни добавъчни материали са: Вм 50; Вм 75; Вм 100; Вм 150 и Вм 200. Мразоустойчивостта се определя чрез изпитване на кубични пробни тела, на определената в проекта възраст. Броят на циклите на последователните замразявания и размразявания, след които се извършва изпитването на пробните тела, подлежащи на замразяване, а също и броят на контролните пробни тела трябва да съответства на таблица NA.5. Таблица NA.5 – Брой на циклите замразяване-размразяване и на пробните тела при изпитване на мразоустойчивост
Четири денонощия преди изпитването на мразоустойчивост пробните тела, подлежащи на замразяване се претеглят и потапят във вода с температура (20 ± 3) ºС, като нивото на водата се поддържа най-малко 5 cm над горната им повърхност. Това се прави само ако пробните тела не са отлежали до 28 ден под вода. След водонапиването пробните тела се претеглят отново, като предварително се избърсват с влажна кърпа. Водонапитите пробни тела се поставят в хладилната камера на подложки (мрежи, скари и др.п.), като се подреждат на разстояние не-по-малко от 2 cm едно от друго. Поставянето на пробните тела в хладилната камера се извършва след понижаване на температурата й до минус 15 ºС. Началото на замразяването се счита от момента на установяване на температура минус 15 ºС в заредената хладилна камера. Продъл-жителността на едно престояване на пробните тела при температура минус 15 ºС трябва да бъде:
Не се допуска прекъсване на процеса при един цикъл. При евентуално прекъсване на даден цикъл (замра-зяване и размразяване) той не се взема под внимание. При едновременно замразяване в хладилната камера на пробни тела с различни размери, продължителността на престояване се приема по пробното тяло с най-големия размер. След изтичане на времето на замразяване, пробните тела се размразяват, като се потапят във вода с темпе-ратура (20 ± 3) ºС. Продължителността на размразяването на пробните тела във водата е равна на продъл-жителността на замразяването, описано по-горе. За определяне загубата на маса след размразяването водонапитите пробни тела се изваждат от водата, изтриват се с влажна кърпа и се претеглят. Загубата на маса, в проценти, се изчислява с точност до 0,1% по формулата:  ,
където: m1 е масата във водонапито състояние на пробното тяло преди изпитването на замразяване; m2 е масата във водонапито състояние на пробното тяло след изпитването на замразяване. Загубата на маса се взема като средноаритметично на резултатите от изпитването на трите пробни тела. Преди изпитването на натиск, пробните тела след размразяването се оглеждат и се измерва площта на повредената повърхност на стените, върху които ще се изпитва пробното тяло на натиск. Ако повредената площ само на едната страна, на която ще става изпитването, се окаже по-голяма от 10% от първоначалната площ на стената, дефектите се отстраняват чрез подмазване с цименто-пясъчен разтвор 1:1. Изпитването на пробното тяло в този случай трябва да се извърши три денонощия след подмазването, като първото денонощие тялото се държи във влажна среда, а после – под вода. Контролните пробни тела се поставят във вода, когато започва изпитването на мразоустойчивост. Изпит-ването на контролните тела на натиск се извършва в началото, когато започва замразяването, при междин-ните цикли и когато завършва изпитването. Изпитват се по три пробни тела едновременно с тези, подлагани на замразяване. Якостта на натиск при всяко изпитване се изчислява и от получените стойности за якостта на натиск на контролните пробни тела се начертава графика, даваща зависимостта между якостта и възрастта на бетона. Понижението на якостта на натиск на бетона при замразяване се установява чрез сравняване на якостта на замразяваните пробни тела на еквивалентна възраст, отчетена от графиката. Еквивалентната възраст (Те) в денонощия се определя по формулата: 
където: T е времето в денонощия до момента на изпитване на натиск на замразяваните пробни тела (включва времето и на отлежаването на пробните тела преди изпитването на замразяване и времето на изпитване на замразяване); n е броят на циклите на последователните замразявания и размразявания; t е продължителността в часове на престояване на пробните тела при температура -15 °С в хладилната камера за един цикъл. Мразоустойчивостта на пробата се определя с най-големия брой цикли на последователното замразяване и размразяване, които бетонът е издържал, без да е намалил якостта си на натиск с повече от 15 % и без да е загубил от масата си повече от 5 %. Контролът и оценката на мразоустойчивостта на бетона се извършва еднократно за всеки проектен състав на бетона преди започване на редовното производство върху проба от бетон, приготвен с предвидените в проекта материали. Повторно изпитване се прави при всяко изменение на вида и качеството на мате-риалите за бетона или промяна на състава на бетона. NA.5.2.3.4 Устойчивост на алкало-силициева реакция Приети са предписанията на БДС 14851-79 “Материали добавъчни за бетон. Метод за определяне на алкалореакционната способност”. Критериите за алкалореакционната способност са дадени в националното приложение към БДС EN 12620. NA.8.2.1.2 План за вземане на проби и за изпитване Отпада табл. 13 и текстът на точката се изменя както следва: Пробите за контрол на якостта на бетона се подбират случайно и се вземат от мястото на приготвянето на бетона. Допуска се вземането на проби и на мястото на полагането. Пробите се вземат задължително на мястото на полагането, когато в бетоновия възел се приготвят сухи бетонни смеси. Проби се вземат и от всяка фамилия бетон, произведен при условия, приети за еднакви. Минималната честота на вземане на проби е: всекидневно от един състав на бетона се взема не по-малко от 3 проби на смяна, взети от 3 случайно избрани замеса или товара. От всяка проба се приготвя по едно пробно тяло за всяка възраст на бетона, за която се провежда контролът и оценката на якостта. NA.8.2.1.3 Критерии за съответствие на якостта Таблица 14 добива вида, посочен в таблица NA.6: Таблица NA.6 - Критерии за съответствие на якостта
ЗАБЕЛЕЖКА: fck е идентично с “В” (“Во”, “Вог”) За продължително производство при брой на резултатите под 15 се прилагат критериите за първоначално производство. Стандартното отклонение s се изчислява при наличие на повече от 15 резултата по следната формула: 
където: fci е единичен резултат от изпитване за якост на бетона, N/mm2; fcm е средноаритметичната якост на бетона, N/mm2; 
n е броят на изпитаните пробни тела. Доверителният интервал за единичните стойности на якостите fci се определя по формулите: f1 = fcm – 3 s; f2 = fcm + 3 s. В случай, че в групата има единични стойности за якостите извън доверителния интервал, те се изключват от поредицата и средноаритметичната якост на бетона fcm и стандартното отклонение s се изчисляват отново при съответно намален брой на резултатите за якостите на бетона. За продължително производство задължителен при оценяване на съответствието е Критерий 1. Производителят на бетон или отговорният за производството на бетона е длъжен да декларира стандартното отклонение за срок, не по-голям от 60 дни за всеки произвеждан клас бетон. За доказване пригодността на всеки проектен състав за постигане на проектната якост с конкретните материали и условия на производство на даден бетонов възел, се извършва предварителна проверка на проектния състав на бетона по якост. За всеки проектен състав се забъркват най-малко пет отделни замеса при проектната консистенция на бетонната смес. Материалите за приготвяне на бетона за всеки замес трябва да бъдат от различни партиди. От всеки замес се взема проба, като се измерва консистенцията и се приготвят по три пробни тела. Проектният състав е пригоден, ако средноаритметичната и минималната единична якост, получени от изпитването на пробните тела на всички замеси на контролната възраст за проектния клас по якост на бетона, отговарят на изискванията, както следва:
fcm ≥ 1,36. fck + 2 , МРа; fci,min ≥1,16. fck , МРа.
fcm ≥ 1,40. Bo /Вог/, МРа; fci,min ≥1,20. Bo /Вог/, МРа. където: fci,min е най-малката единична якост , получена при изпитването на всички пробни тела; Во е числената стойност на класа на бетона по якост на опън; Вог е числената стойност на класа на бетона по якост на опън при огъване. Допуска се гореописаната предварителна проверка да не се извършва, ако има опитни лабораторни данни, че проектния състав осигурява изискванията по консистенция и якост с конкретните материали и условия на производство на даден бетонов възел. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 228.2 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
