Българският фолклор в извънкласната работа с учениците от І – ІV клас

в извънкласната работа

с учениците от І – ІV клас
Ефективността на възпитателния процес е в пряка зависимост от непрекъснатостта на осъществяването му. Затова той трябва да се реализира не само в рамките на училището, но и да продължава извън него – в свободното от учебни занятия време, в извънкласната дейност, която се провежда в извънучебно време, но е организирана от училището. Тази дейност не е регламентирана от задължителните Учебен план и Учебна програма. Участието на децата в нея е доброволно и се провежда в извънучебно време /след приключване на учебните, през почивни и ваканционни дни/. Сбирките се провеждат в училището, читалището или сред природата.

Българският фолклор е любима тема за мен и затова започнах да работя по нея отдавна. С течение на годините установих, че и децата от началния етап на образование с интерес и особен ентусиазъм участват в организирането и провеждането на обичаи и празници, свързани с бита на българите. С всяка изминала година те стават все по-активни и все по-инициативни. Във всеки празник участват различен брой участници, но основното ядро е една група деца, които увличат с ентусиазма си и другите.

Извънкласната работа, организирана с децата от нашето училище играе особено важна роля в целия учебно-възпитателен процес. Потенциалът на тази дейност свързвам с големите възможности за изява и удовлетворяване на детските потребности и интереси, които са извън рамките на училището и неговата задължителна програма. По-голяма част от децата в нашето училище са от ромски произход. Случва се често да отсъстват безпричинно от училище. Реших, че ангажирането на тези деца с интересна за тях дейност ще бъде полезно за тях и ще допринесе за това, училището да стане по- привлекателно и желано от малките ученици. Установих, че тази извънкласна работа мотивира децата за по-малко отсъствия от училище и за по-активно участие в учебния процес.

Необятни са възможностите на българския фолклор за художествено и възпитателно въздействие върху детската природа. В това се убедих след продължителна работа в тази насока с учениците от І – ІV клас на училището в Габровница. След известна обработка от моя страна, за да станат достъпни за малките ученици, народните приказки, обичаи, песни, и умотворения – гатанки, пословици, поговорки, броилки, благопожелания и народни игри забавляват, обучават и възпитават.

Учениците формират компетентност за различните празници и обичаи, характерни за бита на хората от с.Габровница. С желание и интерес се включват във всяка инициатива. Чрез издирване, възстановяване и съхраняване на българските ценности, претворени в традициите, децата се изграждат като пълноценни европейски граждани.

Основните цели на извънкласната работа с малките ученици са:

• 
  Да формират интерес, познания и любов към ценностите на българския фолклор.
  
• 
  Да опознаят родния фолклор чрез участие в изучаването и възстановяването на българските обичаи и традиции, характерни за нашия край.
  
• 
  Чрез родния фолклор да събудят и задълбочат познавателните си потребности.
  

• 
  Да обогатяват нравствените си и естетически чувства.
  
• 
  Да развиват и разширяват своите таланти и способности.
  
• 
  Да осмислят пълноценно свободното си време.
  

Най-тържественият славянски празник у българите е Рождество Христово /25 декември/. Малките ученици отдалече се подготвят да посрещнат Дядо Коледа. Драматизация на народна приказка винаги присъства на Коледния празник, защото тя оказва благоприятно въздействие върху творческото отношение на децата към фолклора. Тя дава възможност за художествено-творческа изява на повече деца. Винаги на празника присъстват и сурвакари, които са характерни за с. Габровница. Групата подготвя благопожелания и сурвакници от природни материали и сурвака хората от селото на празника. Всяко дете с радост облича народната си носия и благославя:

зелен клас на нива,

червена ябълка в градина,

живи, здрави догодина,

догодина до амина!”
Освен възможност за развитие на комуникативно-речеви умения и изява на артистичните способности на децата, по традиция за Коледа в нашето училище организираме конкурс за най-красива коледна картичка и дрянова сурвачка, изработени от учениците. Малките ученици с голямо желание участват в този конкурс като влагат изключителни идеи и старание за все по-оригинални картички, а сурвачките са истински произведения на изкуството – накичени с пуканки, вълна, семена, сушени плодове. Много оригинални и колоритни. С всички изработени картички и сурвачки подреждаме пъстра изложба в центъра на селото, която внася настроение и красота за предстоящите Коледа и Нова година, а децата получават истинско удовлетворение от това, което сами са изработили.

Още не отшумяло настроението по коледните празници у малките ученици, някои от тях започват подготовката за участие в местния обичай „Камилата”.Този обичай е характерен само за с. Габровница. Организира го читалището, а децата участват като сурвакарчета или различни животни. Те ентусиазирано измислят в какъв персонаж да се въплатят, с какъв костюм да се маскират и заедно с родителите го подготвят. Всеки се старае така да се маскира, че да не бъде разпознат. „Камилата” обикаля домовете на хората и пожелава здраве и плодородие. Стопаните посрещат „камиларите” и ги гощават. За да участват в шествието децата трябва да знаят историята на обичая и целта на провеждането му. Артистичността на персонажите от маскарадния празник постига зрелищен и развлекателен характер на обичая. Участниците се активизират в училище. Настроението е приповдигнато. Останалите деца също се увличат по предстоящото събитие, коментират, преживяват. След провеждането на обичая те рисуват на тема „Камилата” и пишат съчинения за нейното посрещане. От направените рисунки, съчинения и стихове – детско творчество оформихме малка книжка „Камилата в Габровница”.

Няколко дни преди да настъпи месец март в училище организираме конкурс за най-красива мартеничка. Децата усукват бяла и червена прежда и пускат в действие своята фантазия. От всички изработени мартенички аранжираме училищна изложба. Най-оригиналните получават награди. Това стимулира децата и с всяка изминала година участието в организираните училищни конкурси, посветени на българските празници от народния календар става все по-масово.

На 1 март по стар народен обичай Баба Марта заедно със своите внуци Пижо и Пенда завързват мартенички на всяко дете от І до ІV клас и ги черпят с бонбони. Разказват им легендата за мартеницата, а децата пеят песни и рецитират стихове с тяхна чест.

Създава се празнично настроение, което влияе благоприятно на поведението на децата и желанието им за участие в учебно-възпитателния процес.

Следващият празник от народния календар, в който участват малки момичета, облечени в народни носии е Тодоровден. На традиционните кушии, те поднасят питка с мед на жокеите и помагат на кмета на селото при награждаване на победителите.

Несъмнено празникът, който предизвиква най-много емоции и вълнения и традицията, свързана с него е Лазаровден. По стар народен обичай на този ден лазарки обхождат домовете на стопаните, пременени в гиздави премени, с кошнички, украсени с цветя. На главите си носят венчета от върбови клонки и свежи цветя, които сами си оплитат.

Много преди Лазаровден се сформират групите и подготовката започва – разучаваме и

репетираме песни, танци и наричания. Желаещите да лазаруват винаги са много, но с всяка година се увеличават, затова ги разделям на две групи – едната обикаля горния край на селото, а другата – долния край. В подготовката и провеждането на обичая участват родители и секретарката на читалището. Те придружават момичетата. Интересно е, че в Габровница с лазарките са вървели и по две момчета – носачи. Винаги има и момчета, които искат да лазаруват. Включваме ги за носачи на яйцата. И те са облечени в народни носии , носят големи кошници, в които събират дарените им яйца. Лазарките пеят песни, танцуват и благославят стопаните.

На другия ден след Лазаровден е Цветница. Всички отиваме на реката да се „кумичаме” със специално приготвените питки, наречени „кукли”. Децата пускат залци във водата и чийто залък излезе най-напред, той е „кумец”. Всички деца отиват у „кумеца” да ядат попара, приготвена от обредните хлебчета – „кукли”.

От огромното богатство, което ни е завещал нашият народ в областта на приложното изкуство, особено впечатляващ и емоционален акцент внася боядисването на великденски яйца или „перашки”, както са познати в нашия край. Всяка година учениците украсяват и аранжират великденски яйца. Най-интересните и оригинални яйца децата подреждат в училищната Великденска изложба. В нея освен яйцата, място намират и красивите поздравителни картички за празника Възкресение Христово, изработени от учениците. Тук се включват почти всички деца от началния етап.

Обръщайки се към народните обичаи, децата черпят от мъдростта, красотата и посланията в тях. Научават се да уважават създаденото от народното творчество. Превръщат се в създатели и ценители на красота. Работата с народните песни, гатанки, пословици, поговорки, народни игри е интересна за малките ученици. Затова изготвих сценарий от произведения на народното творчество. Нарекох го „Първа жичка за водичка”. Децата го подготвиха го и го поднесоха на детската публика на 1 юни – деня на детето. Със същата композиция малките актьори се представиха успешно на тържественото честване на 80-годишнината от създаването на НЧ ”Асен Йосифов” в с. Габровница през м.октомври 2006 година. Много овации там събраха и лазарките за представянето на своя обичай. Позабравените народни песни „Прела баба”, „Посеяла баба леща” и „Жълтото цвете” въодушевяват децата, а народните игри „Дай ми, бабо, огънче” и „Гуси, гуси, бабо” истински ги забавляват. Една от репетициите на „Първа жичка за водичка”, за участие в годишнината на читалището, бе заснета от екип на КТ”МОНТ 7” - гр. Монтана и показана в нейното предаване за култура „Автограф”.

В разгара на лятната ваканция децата се включват в летния обичай „Зажънване”. Чрез народни песни, стихове, наричания и хора, те обрисуват трудовата дейност на жетварите – на комбайнери, трактористи, жътвари. С нетърпение очакват деня, в който ще „зажънат” на житната нива, където фирма „ТОПАГРО” традиционно всяка година открива с водосвет жътвената си кампания. Освен, че научават какъв е технологичния процес за прибиране на пшеничната реколта, запознават се със съвременната техника за прибиране на

пшеница, децата си доставят собствено удоволствие, както и много радост и настроение на механизаторите, които ще жънат пшеницата. А последващото качване в комбайните и участието в пожънването на първите откоси е истинско удоволствие за всяко дете.

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга. То се е предавало

като естетически завет и крие своята тайна, която стои между необходимостта от един

предмет и естетическото удоволствие от него. За да покажем бита на хората от Габровница в

миналото, събрахме стари битови предмети и подредихме битов кът в едно от фоайетата на училището. В него има стара черга, сения, месал, миндер, хурки, делва, крина, два манекена

/момче и момиче/, облечени в народни носии, ямурлук и много домакински съдове –

паници, дървени лъжици, гърнета, стомни, чаши, чинии, кратунки, вретена и др.Учениците от І – ІV клас играят около битовия кът през междучасията, но всички се отнасят с уважение и респект към експонатите, защото от него получават нови познания.

Ако народното творчество доставя естетическа наслада на своя създател, то извиква силни емоционални преживявания у тези, които се докосват до него. Такъв ефект постигна при първата си среща с публиката детската група за стари градски песни, която се подготви за 140-годишнината от създаването на нашето училище. Емоциите достигнаха много висок градус. Децата сами пожелаха да се представят с песни от стария градски фолклор и постигнаха невероятен успех. Освен доброто изпълнение, облечени в специфичните за градското общество на миналия век тоалети, малките певци бяха особено интересни и впечатляващи. Дълго се вълнуваха и желаеха да се изявяват на сцена с песните „Мариана”, „Еделвайс”, „Минаха години”, „Балалайка”, „Дете на моите години”.

Народното творчество е непресъхващ извор на духовни послания и непреходна мъдрост. Българският танцов фолклор се отличава със своето голямо разнообразие и богатство на движения и пози – стъпки, скокове, кършения и други жестове. В нашето училище се създаде детски танцов състав. Желанието за участие беше многократно по-голямо от възможностите на състава да поеме кандидатите. И въпреки това на репетициите участваха около 50 деца. Изумлението на всички беше, че за много кратко време децата подготвиха и представиха танците „Ръченица” и „Дунавско хоро” с по 24 танцьори. Огромното желание и амбицията включиха в танците и т.н.”трудни деца”. Неузнаваеми бяха те в пъстрите народни носии и в точното изпълнение на стъпки и движения. Учениците представиха танците многократно на различни инициативи на училището, читалището и кметството в селото. Въздействието върху останалите деца беше голямо, а въодушевлението на танцьорите достигна върха. Те с по-голямо желание и нетърпение от всеки друг път идваха в училище.

Съхранението на националното самосъзнание е приоритет на всяка нация в съвременния глобализиращ се свят. Утвърждаването на българските ценности и тяхното популяризиране в европейски и световен мащаб е гаранция за издигане авторитета ни като древна европейска държава. Българският фолклор е повод за национална гордост. Чрез него се формира компетентност за различните празници и обичаи, характерни за българския национален бит. Осъществява се интегриране на знания от различни научни области, изграждат се умения за работа в екип, за водене на диалог и обсъждане на мнения и предложения, така необходими в ежедневното общуване на децата. Съхранението на българските традиции е описано и в Юбилейния вестник , издаден по повод 140-годишнината на нашето училище.

Детето е продължение на човешкото – физическо и духовно начало. То е смисъла на нашия живот, то е лъч надежда в тъмнината на човешкото битие. Ние сме длъжни да му осигурим необходимите грижи, за да изживее своето детство. Улисани във всекидневните ни задачи, много често забравяме, че нашите деца се нуждаят не само от физическа, но и от духовна храна. Нашите деца имат нужда да опознаят своята родина, своя народ, неговия живот и бит през вековете. Изключителна възможност за това ни дават театрализираните форми за възпитателно въздействие чрез извънкласната работа с учениците

от І – ІV клас – обреди, ритуали, концерти, шествия, вечери и др. На децата им е приятно да участват в тях. Чрез участието им в изучаването и възстановяването на българските обичаи и традиции аз развивам различни техни умения и способности. Стимулирам детската инициатива и самодейност. Създавам траен интерес към българския фолклор. В тези дейности децата имат свобода на своя избор и участват абсолютно доброволно, затова извънкласната работа играе особено важна роля в целия учебно-възпитателен процес. Извънкласната дейност е условие не само за формиране на детската личност, но и за нейното развитие. Нейните възпитателни и образователни функции постигат възпитаване на интерес и норми на поведение у учениците. Те допринасят за обществената значимост на всяко дете.

Контактът на децата с народното творчество дава възможност за изразяване на мисли, чувства, отношения, възможност за изява, за приобщаване към националните и общочовешките ценности. Допринася за повишаване мотивацията на децата да посещават училище, защото са ангажирани с дейности, които харесват.

Ако детето се чувства необходимо и обичано от околните, то ще чувства целия свят, който го заобикаля, ще живее радостно, дружелюбно, спокойно. Ще получава обич и ще дарява обич. Грижата за младото поколение е знак на цивилизованост и проява на хуманност. Нравите, културата, изкуството и човечността са залог за бъдещето на нацията ни. Всичко това можем да постигнем чрез включване на учениците в изучаването, възстановяването и съхраняването на българския фолклор.

Литература:

2. Йорданова,Л. Пръски от извора, София

3. Намерански,Н. Празниците на българина, 1993

4. Огнянова,Е. Баба, дядо и внук, С., 1974