 БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ
П. К. 50, ж. к. Мусагеница, бл. 104, вх. А, ет. 6, София 1111 1111България телефон (02) 971 58 55, факс (02) 971 58 56
 ел. поща: bspb_hq@bspb.org; www.bspb.org БУЛСТАТ 121244539
168/12-06-08 ДО: Инж. Б. Стателова
Управител
„КБС-ЕКОТЕХ” ООД
Гр. София
РИОСВ – Благоевград
Относно: Инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк „Куртово”, землище гр. Якоруда, обл. Благоевград с възложител „Природни енергийни източници” ООД
Уважаема Г-жо Стателова,
Във връзка с инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк „Куртово”, землище гр. Якоруда, обл. Благоевград с възложител „Природни енергийни източници” ООД, получихме от Вас следната информация за инвестиционното предожение в резюме:
-
Планира се изграждането на 32 бр. ветрогенератори върху площ от 3014 дка държавен поземлен фонд (високопланински пасища) в местността Куртово, в землището на град Якоруда (ЕКАТТЕ 87338), община Якоруда, област Благоевгад. Площадката се намира в Рила планина при надморска височина между 1700 и 1780 м.
-
Площадката отстои на 6 км северозападно от курорта „Юндола” и на 5 км южно от язовир Белмекен.От приложения картен материал е видно, че площадката отстои на 1400 км югоизточно от границата на Национален парк „Рила” и на около 620 м от х. Смирненски.
-
Предвижда се ветрогенераторите да бъдат тип „Енеркон” Е-70 с мощност 2 MW, височина на мачтата 70-100 м и ротор с диаметър 70 м (обща височина около 135 м) и акустична мощност 103 dBA. Не е предоставена информация относно скоростта на въртене на ротора.
-
Няма равностойни алтернативи, аргументирайки се с подходяите ветрови условия (интензивност на вятъра и времетраене в годината), наличието на инфраструктура и отдалеченост от жилищни райони и други райони, подлежащина защита по какъвто и да било начин.
В отговор на вашето писмо изх.№21/2.6.2008 (наш вх.№067/4.6.2008 г.) предвид гори изложеното и на базата на наличната информация изразяваме следното становище:
-
Планираният ветроенергиен парк е намира в непосредствена близост до национален парк „Рила” – най-близко отстояние от границата му е около 1400 м. Категорията „национален парк” е втора по ниво на строгост на защита на природни територии след категорията „резерват” В северозападна посока. Съгласно чл. 18 на Закона за защитените територии:
„(1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
(2) Националните паркове се управляват с цел:
1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.”
Наличието на ветроенергиен парк в съседство с националния парк противоречи на целите на обявяване на парка, поради следните причини:
-
Ще се създадат условия за влошаване на местообитанията на животните, обитаващи тази част на националния парк, в съседство с ветроенергийния парк – основно гнездящите птици – скален орел, глухар, лещарка, пернатонога кукумявка. Вероятните въздействия са свързани с фрагментация и загуба на ловни територии на скалния орел в съседство с парка, значително безпокойство (шумово и визуално) от работещите турбини, прекъсване на коридори за придвижване на горските птици и риск от сблъсък с ветрогенераторите. Предполагемо отрицателно въздействие ветропарка би могъл да има и за мечката и вълка, които ползат като основни местообитания териториите около планираната площадка в северозападна и западна посока, както в границите на парка, така и между парка и прощадката на инвестиционното предложение. Вероятното отрицателно въздействие е свързано с промяната на ландшафта и значително безпокойство (вкл. прогонване на тези видове) в резултат на присъствието и оперирането на ветрогенераторите.
-
Ще се промени коренно ланшафта, като ветрогенераторите, разпложени по билните части, ще се виждат на големи разстояния в националния парк, включително в околните курорти (Юндола отстои само на 6 км от площадката) и населени места. По този начинзначително ще се намалят възможностите за постигане на цели 3 и 4 на създаване на националния парк, тъй като гледката (ланшафта) и незасегнатат природа са основни при развитието на екотуризма и съвместимите с опазването на природата рекреационни дейности.
-
По отношение на законовите процедури, считаме съществува правна недопустимост за изграждането на парка в местността Куртово, произлизаща от чл.4.4 на Директивата за птиците (Директива 79/409/ЕИО), която задължава страните членки да избягват замърсяването или влошаването на местообитанията или значително безпокойство на птиците, за който текст Европейският съд на справедливостта потвърди че се прилага за за територии, които би трябвало, но не са обявени за Специално защитени зони за птиците (дело C-374/98), като :
-
Инвестиционното предложение попада в границите на Орнитологично място (ОВМ) „Рила” (BG055) (приложение 1), одобрено от БърдЛайф Интернешънъл от 1 октомври 2005 г., поради значението му за Европейския съюз за опазване на видове от приложение І на Директива 79/409/ЕИО. Цялото ОВМ е предложено по законовия ред с пълна документация за включване в Европейската екологична мрежа Натура 2000 на 21.7.2006 г. На 1 септември 2005 г. Националният съвет по биологично разнообразие одобри предложението за защитена зона Рила със значително намалени граници, без да изтъква никакви научни аргументи, като територията на инвестиционното предложение е изключена от защитената зона. От друга страна ОВМ се включват в приоритет в националната екологичтна мрежа, съгласно чл. 3, ал.2 на ЗБР. Според Европейската комисия, ОВМ са научната референция, аргумент по който се оценява дали дадена територия трябва да се включи в мрежата от Специално защитени зони и за нея да се прилага специални природозащитни мерки. Задължението за обявяване на ОВМ за защитени зони се потвърждава с различни решения на Европейския съд на спревидливостта (C-3/96, C-240/00, C-202/01, C-378/01, C-235/04). С предупредително писмо от 5 юни 2008 г. Европейската Комисия отри наказателна процедура срещу България искайки правителството да предприеме спешни мерки за включване в Натура 2000 на целите територии на 6 намалени защитени зони за птиците, сред които и ЗЗ Рила. По тази причина територията на инвестиционното предложение попада именно в територия, за която е доказано че трябва да бъде включена в мрежата от Специално защитени зони по Директивата за птиците, но до този момент не е включена. За нея изцяло важат разпоредбите на чл. 4.4 на Директивата за птиците, във връзка с тълкуване от страна на Европейския съд на справедливостта по дело C-374/98.
-
Влиянието на ветрогенераторите и ветроенергийните паркове върху птиците е изследвано от множество автори, основно в Европа и Америка от 1980 г. до днес. Независимо от източниците, съществува пълен консенсус среди научните среди, че местоположението на вятърните генератори е от изключително значение за избягване на вредното въздействие на ветроенергийните паркове върху птиците (SEO/BirdLife, 1995; Erickson et al., 2001; NWCC 2002; BirdLife International, 2003 и др.). Наложително е превантивно да се избягва поставянето на ветроенергийни паркове в обявени или определени територии с международно (напр. Натура 2000 – Защитени зони за птиците и Защитени зони за местообитанията, Рамсарски места, места от мрежата Емералд и Орнитологично важни места (ОВМ)) или територии от национално значение за опазване на природата или други територии с големи концентрации на птици, като миграционни пътища или видове от природозащитно значение. Благоприятният природозащитен статус на местообитанията и видовете в тези територии е основната цел на тяхното обявяване, изискваща доказване на съвместимост с тази цел за всяко едно развитие. Всички доказателства до днес показват, че поставянето на ветрогенератори в места, интензивно ползвани от птиците, не са подходящи за развитие на добива на енергия от вятъра (BirdLife International, 2003).
В резултат на проучвания за въздействието на ветрогенераторите върху пиците от 1980 г. до днес, недвусмислено са доказани следните отрицателни въздействия върху птиците (BirdLife International, 2003; Keil, 2005):
-
Безпокойство водещо до изместване на птиците или изцяло изоставяне на подходящото местообитание („прогонване” на птиците), включително бариера за предвижванията им;
В резултат от „прогонването” на птиците получава ефективна загуба на местообитанията за тях. Установено е че водолюбиви птици – поен лебед, гъски, и др. избягват да ползват териториите за хранене и почивка (макар и в подходящи местообитания- напр. житни култури) в радиус до 800 м от вятърни турбини (Winkelman, 1989, 1992a; Kruckenberg, Jaene, 1999; Percival 2003). При увеличаване броя на турбините се получава значителна загуба на местообитания на принципа на кумулативния ефект. Степента на този тип негативно въздействие може да се увеличи от липсата подходящи или достатъчно добри местообитания за вида на други места в околността. Подобни отрицателни въздействия има върху гнездящите птици, като значителни са отчетени върху белоглавия лешояд в Испания, някои дъждосвирцови птици като черноопашатия крайбрежен бекас в Холандия. Резултатите от горните проучвания са използвани в процеса на вземане на решения встрани като Холандия и Германия, като не е допускано изграждане на ветрогенератори в Орнитологично важни места поради горните причини (Elbe, on appeal in 2000, & Leybucht, H. Hötker pers. comm.).
Шумът и движението причиняват безпокойство на местните гнездящи птици, както и тези ползващи територията за хранене, като причиняват намаляване на гнездовия успех и физическото здраве и допринасят за повишаване на смъртността (Kingsley & Whittam 2001).
-
Смъртност от преки сблъсъци с ветрогенератори, включително и съпътстващи ги електропреносни мрежи
Смъртност на птици от директен сблъсък с ветрогенератори е доказана за гнездящи, мигриращи и зимуващи птици. Най висока смъртност е установена при грабливите птици (независимо от вида), щъркелите и пеликаните, но също така и при редица пойни видове. Оценено е, че до 125 птици на турбина годишно загиват от сблъсък с ветрогенератори (BirdLife International, 2003; SEO/BirdLife, 1995; BioSystems Analysis Inc. 1990, Orloff & Flannery 1992 и др.). Количеството на убитите птици зависи от местоположението на ветрогенераторите, в съчетание с физичните и климатичните условия.
Доказана е висока смъртност на птици от сблъсък с ветрогенератори, на места където се концентрират големи количества птици, особено мигриращи птици, грабливи птици или други реещи се птици, напр. Проходът Алтамонт в Калифорния, САЩ, Тарифа и Навара в Испания. В тези два случая са установени големи количества убити от генераторите скални орли, респективно белоглави лешояди.
Дори относително малко увеличаване на смъртността може да бъде значително за някои видове птици, особено едрите, дълго живеещи видове с ниска репродуктивност и дълъг период на достигане на полова зрелост (орли, лешояди), особено ако вече са малочислени.
Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при:
-
лоши условия за летене, като например силни ветрове, които не позволяват на птиците да маневрират, или при дъжд или мъгла, както и в тъмни нощи, когато видимостта е ограничена. В такива условия птиците летят на значително по-малка височина от обикновено;
-
ветрогенератори снабдени със светлини, особено в лоши метериологични условия, тъй като привличат птиците;
-
роторите на турбините и по-малък – при носещите стълбове (Winkelman 1992b). Смъртността се причинява, както от сблъсък с роторните перки, така и в следствие от завихрянето след ротора, което изблъсква птиците към земята.
-
При излитане на мигриращите птици от земята, където са нощували или кацнали за почивка или при кацане; местата за почивка по време на миграция могат да привлекат повече птици в зоната на турбините, когато птиците набират височина или достигат сушата, след като се летели над воден басейн. Това се отнася с още по-голяма сила за видове които периодично набират и губят височина, като напр. лебедите.
-
По ръбовете на плата и в близост до влажни зони (Хоткер и колектив, 2006); планинските проходи и билните части на хълмовете, които са предпочитано място за преминаване на реещите се птици (Howell & DiDonatoр,1991).
-
В района местността Куртово и околните територии, вкючващи периферните части на националния парк Рила и териториите между язовир Белмекен и курорта Юндола, са установени 84 вида гнездящи птици по време на националното картиране на орнитефауната между 1996 и 2005 г. (Янков, 2007) (приложение 2). От тях 77 са строго защитени съгласно приложение 3 на ЗБР. 13 вида са включени в приложение 2 на ЗБР, като за тях се прилагат специални мерки за опазване чрез обявяване на защитени зони. Тези видове са определени като застрашени и включени в приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО. Двадесет вида са включени в новата Червена книга на България. Девет са видовете дневни грабливи птици, гнездящи в рйона, а нощните грабливи птици – 3 вида. Всички те са силно уязвими към изграждането на ветроенергийни паркове в техните гнездови и ловни територии (виж по-долу). От другите видове птици, срещащи се в района, особено уязвими към изгаждането на ветрогнератори са горската, алпийската и полската чучулига. Останалите пойнни видове птици, зависещи от откритите пространства – бъбриците, червеногърбата сврачка и др. също са уязвими към този тип съоръжения. Доколкото няма специални проучвания за влиянието на ветрогенераторите върху кокошевите птици (които при това са лоши летци), на принципа на предпазливостта, считаме че ветроенергийният парк в близост до токовище на глухар, както и в район на гнездене на лещарката води до значителен риск за тези видове птици.
-
До сега не са извършвани целенасочени полеви проучвания на гнездящите птици в местността Куртово, които да дадат изчерпателна информа за интензивността на изповане на територията от обитаващите я видове птици, честота на преминаване, височина на полета, време на задържане в района и други параметри, които биха позволили да се изчисли степента на риска от пряк сблъсък на птиците с ветрогенератори.
Въпреки това са налице данни, че в пасищата върху които се разполага ветроенергийния парк се обитават от лалугери. От една страна това е световно застрашен вид, от друга страна е основна храна на грабливите птици през гнездовия и след-гнездовия период.
Местността Куртово е постоянна ловна територия на 1 двойка скални орли (постоянен вид в района) от общо 6 за цялата територия на ОВМ Рила. Също така е постоянна ловна територия на 1 двойка осояди и 1 двойка белоопашати мишелови. В тази местност до преди няколко години е гнездил и редовно е ловувал ловният сокол (1 дв.), който е световно застрашен вид, а в България през последните няколко години е силно застрашен от изчезване поради бързото намаляване на популацията му. В северната част на местността Куртово (до границата с гората) се намира постоянно токовище на глухари.
-
До сега не са извършвани целенасочени проучвания на миграцията на птиците в района между Рила и Родопите, включително в местността Куртово, които да дават представително информациа за количеството на мигриращите птици, посоки на полет (коридори на привижване), височина на полет. Това означава, че е необходимо да се прилага принципа на предпазливостта, докато не бъдат осъществени представители проучвания (съгласно изискванията на Бернската Конвенция).
-
До този момент липсва Стратегическа Екологична оценка на Националната програма за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници (необходимостта от такава оценка е определена с преценка №ЕО-7/2004 на Министъра на околната среда и водите), която да разглежда проблема в по-общ контекст и да дава ясна насока, че районът на инвестиционното предложение е подходящ от екологична гледна точка за изграждане на ветрогенератори. До изготвянето на такава оценка се прилага принципа н апредпазливостта.
-
Поради по-горните факти, като се има в предвид, че в случай когато липсва достатъчно информация се прилага принципа на предпазливостта считаме, че е при осъществяване на инвестиционното предложение съществува голям риск от значително увреждане на местообитанията и значително безпокойство на птиците в територия, върху която се прилбага чл. 4.4 на Директивата за птиците.
-
В допълнение на това площадката отстои на 1400 м от границата на защитена зона Рила, както е приета от Миистерски съвет с решение 122 от 2 март 2007 г. Очакваното въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в защитена зона „Рила”, е описано вече по-горе и противоречи на целите на обявяване на защитената зона, като очакваното въздействие е значително .
-
В границите на ОВМ „Рила” освен настоящото инвестиционно предложение, са планирани за осъществяване 9 мащабни ски курорта (приложение 3) с обща площ 40717 ха. Те обхващат както горски местообитания така и значителни по площ високопланински планински пасища и ливади. В резултат от реализирането м се очаква значителна загуба и фрагментация на подходящи метообитания на видовете обект на опазване в защитената зона, включително ловни териории на скалния орел, както и значително безокойство на гнездящите птици. Освен скалиния орел ще бъдат засегнати пряко и други видове, срещащи се в района на площадката на ветроенергийния парк, като осояда, глухаря, лещарката, горската, полската и алпийската чучулига, козодоят и др.
-
По отношение на отстоянието от населени места и места, постоянно обитавани от хора, съгласно предоставения картен материал, ветроенергийният парк се намира само на 620 м от хижа Христо Смирненски. Макар, че хижата не е сама по себе си с мащабите на селище, тя се обитава постоянно, като е посещавана от значителен брой туристи всяка година. Голяма част от туристите се задържат в района на самата хижа, т.е в близост до планирания ветроенергиен парк.
-
По отношение на алтернативите, не считаме че твърдението за липса на алтернативи по местоположение, на база аргументите на възложителя, основателно. Практиката показва че в цяла България се появяват инвестиционни предложения за изграждане на ветроенергийни паркове, като се твърди че условията са подходящи. Липсата на Стратегичска екологична оценка на Националната програма за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници, затруднява избора на подходящи места за изграждане на етропаркове, които да са малко рискови за опазването на природата. Но това не е основание за липсата на търсене на алтернативни решения. Като се има предвид посоченото по-горе местоположение на ветроенергийния парк спрямо ключови за опазването на биологичното разнообраие (в частност птиците) територии, търсенето на алтернатива по местоположение на ветроенерийния парк, която да бъде равностойно разглеждана при ОВОС и оценка за съвместимост с целите на защитена зона „Рила” е наложително. Съгласно чл. 6.4 на Диретива 93/43/ЕИО в случаи на значително въздействие върху видовете обект на опазване (каквато вероятност тук съществува в значителна степен) и липса на алтернативи по местоположение, инвестиционното предложение може да бъде одобрено единствено при доказан върховен обществен интерес, следвайки изискванията и процедурите на Европейската Комисия, при предварително уведомяване на Комисията и предварително прилагане на компениращи мерки. Изграждането на ветрогенератори не е сред дейностите от върховен обществен интерес и с оглед желаниет она инвеститора да изгради ветроенергийния парк в негов интерес е да потърси и предложи на експертите алтернативни решения.
В заключение считаме че:
-
Инвестиционното предложение е разположено върху територия с доказана стойност за опазването на застрашени видове птици, включително видове, за които ветроенергийните паркове представляват голям риск, поради което не е съвместимо с целите на опазване на идовете в Националн парк „Рила” и Специално защитена зона „Рила”;
-
Инвестиционното предложение попада в територия, ползваща се с протекциите на чл.4.4 на Директива 79/409/ЕИО, за която теритоия Европейската Коисия е стартирала наказателна процудура срещу България (заради не вклюване в Натура 2000) и за която Европейската Комисия стриктно ще следи за изпълнение изискванията на Директива 79/409/ЕИО и Директива 92/42/ЕИО.
-
Е необходимо да се разработи оценка за съвместимост с целите на защитената зона, като в оценката да се включат и териториите, изключени от защитената зона, но с изискване да бъдат поставени под защита според изискванията на Директивата;
-
недвусмислено да се докаже че разрешените ветрогенератори в района са безопасни за птиците и прилепите, на базата на представителни проучвания обхващащи период от не по-малко от 3 календарни години и с въвличането на неправителствени природозащитни организации, при пълна прозрачност;
-
да се осъществят пълни проучвания на двете групи животни, на база на които да може обективно и представително да се определи риска от изграждане на допълнително ветроенергийни съоръжения, окито да ъдат научната основа на базата на която да се изготвят ОВОС и оценки за съвместимаст; проучванията да включват:
-
отделно изследване на гнезящите видове птици по стандартни методики, в зависимост от отделните групи птици), за гнезовия период от март до август, като се обърне особено внимание на грабливите птици, включително скалия орел, глухаря, лещарката, видовете чучулиги. При проучванията да се установи пълния видов състав на птиците и за всеки вид: териториите които ползват за гнездене, за хранене, за придвижване между нездови и хранителни местообитания или при демонстриране на гнездова територия, честота на преминаване, височина на полета, честота на кацане, време на задържане в района, както и другите параметри, изисквани от РИОСВ Благоевград. Проучванията да бъдат провеждани на цялата площадка (а не на избрани участъци от нея) успорено със стандартните проучвания на вятъра, като е даде ясна връзка между метериологичите условия и поведението на птиците. Методите за прочване на гнездящите птици да не се съвместяват с методите за проучване на игриращите птици.
-
Да се осъществят представиелни проучвания на миграцията на птиците, като се следва стриктно приложената методика, рзработена в съотвествие с изискваният ана Бернската Конвенция и практикувана в страната от 1980 г. насам (също така практикувана и в Европа на всички места където се проследява миграция) (приложение 4.)
-
При изготвяне на оценките за възействие на ветроенергийния парк върху птиците, обект на опазване в защитена зона „Рила” и в ОВМ „Рила” като цяло, е необходимо да бъдат взети предвид и инвестиционните предложения, изброени в т. 3 и дадени в приложение 3 на настоящото становище, при изчисляване на пряката и косвена загуба на подходящи местообитания (гнездови и ловни територии) на видовете, обект на опазване;
-
Да се потърси и разработи алтернатива по местоположение на планирания ветроенергиен парк, която да избягва защитени територии и защитени зони от Натура 2000, територии предложени, но не включени в Наура 2000, както и близостта до такива територии. Тази алтернатива да бъде равностойно оценявана в докладите по ОВОС и оценки за съвместимост. За тази алтернатива да е проведат равностойни проучвания по отношение на птиците (както е посочено по-горе), ако липсват необходимите данни за оценка.
При по-нататъшното планиране с цел осъществяване на инвестиционното предложение, всики горе-посочени аспекти трябва да бъдат взети в предвид и съобразени. В противен случай смитаме ме инвестиционното предложение не може да бъде осъществено в местността Куртово и в планирания обем.
Настоящото становище не може да замести Оценки за съвместимост или други оценки изисвани по ЗООС и ЗБР.
С уважение,
Ирина Матеева
Отговорник по европейските политики / БДЗП
и лицензиран експерт по ОВОС (лиценз №1550/2003)
БДЗП е партньорът на BirdLife International в България
Сподели с приятели: |
