Българското стопанство след първата световна война



Дата23.10.2018
Размер72.22 Kb.
#94385
Българското стопанство след първата световна война

С подписването на Солунското примирие (29 септрември 1918г.) България излиза от първата световна война. Стопанството ни е обзето от разруха.Тази разруха се проявява във всички сектори на икономиката ни. Поражението от войната е съпътствано от множество жертви 105000 жертви а още над 100000 войници и офицери са оставени в плен като заложници на съглашенските сили победителки. В годините на войната са изнесени големи количества селскостопански инвентар, изклани са много животни, населението в трудова възраст е силно намалено. Равносметката от 3-те войни са 414000 убити мъже. Всичко това до затрудняване на обработката на земята. България се лишава от половината от златния си резерв за закупуване на брашно от САЩ. България се задължава да напусне заетите сръбски и гръцки територии както и да демобилизира армията си с едно малко изключение. Положението за цар Фердинанд е вече прекалено опасно все пак той и либералите са въвлекли странта в Първата световна война и с манифест той напуска България на 3.10.1918. На негово място идва синът му Борис 3. През август 1919 година БЗНС печелят изборите като най-голяма част от Българите гласуват за тях. След тях ведеща политическа сила е БКП, а последни са либералите. Оформя се коалиционно правителство начело с Александър Стамболийски . Марак и да гледа на коалиционното правителство като преходно БЗНС поема ефективна политика с цел стабилизиране на родната икономика. Те правят редица реформи и приемат закони като този за незаконно придобитите земи и милиони, малко след това са арестувани министрите от кабинета на Радославов без самия той който е избягал в Германия. Арестувани са генерали, депутату, журналисти и други общо 200 човека които са обвинени за въвличане на страната във войната. Най-важната външнополитическа задача на Стамболийското правителство е сключването на мирния договор. Стамболийски и други негови сподвижници се надяват този договор да е що годе приемлив за страната ни и не подозират за бъдещата национална криза. На 27.11.1919 Стамболийски подписва Ньойския договор в парижкото предградие Ньой. Самия договор унижава страната ни и я тласка към една изключително остра криза. Всичко това ясно личи от клаузите на договора: откъсват се Южна добруджа, което по късно става една от основните причини за втората национална катастрофа, западните ни граници за 3-ти път са прекроени, общо от България са откъснати 1/10 от териториите й и 1/7 от населението. Но негативните последследствия на БГ не свършват до тук. Най-непосилен се оказва репарационния дълг на страната ни който възлиза на 2 млрд и 250 млн златни франка. Изплащането му трябва да започне през 1920 г. и да завърши 1985 г. което се равнява на 20% от националното богатство. Страната ни се задължава да предаде на западната ни Сърбо-Хърватско-Словенска съседка около 70000 броя добитък, а също и 250 хил. тона каменни въглища. Наред с тези условия страната ни трябва да издържа съглашенската армия окупирала границити ни. Когато се разбира за тези и много други клаузи на Ньойския договор тръгват колони от бежанци. Смята се че над 220 хил български бежанци прииждат в новите граници на страната ни. Изключително е тежко състоянието на селсткото стопансто. Примивитивизмът и средновековието в машинната ни база са факт най-вече заради факта че германци изнасят голяма част селскостопански оръдия на труда това допълнително забавя развитието на селското стопанство. Добивите ни в сравнение с развитите страни са 3-4 пъти по малки. За разлика от селското стопанство промишленоста не е толкова засегната, но все още се чувства липсата на машни и суровини. Окаяна е и транспортната мрежа. Всичко това и влизането в сила на договора диктат водят БГ към голяма криза. В такава обстановка БЗНС трябва да прокарва своята политика и да изкара страната ни от тази криза. Реформите и идеите на БЗНС са основно четири: ТРУДОВАТА СОБСТВЕНОСТ, КООПЕРАЦИИТЕ, ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ, ПРОСВЕТАТА. Трудовата повинност е в основата на реформената политика на БЗНС. Мотивите на тази реформа е да се придаде чувство за дълг у младежта, да се премахне казармата и да се замени с едно практическо обучение, да се премахната преградите между селото и града с обща служба на селските и градските младежи в трудовите дружини. Закона за трудовта повинност окончателно е приет 28 май, а влиза в сила на 14 юни 1920 г. Съгласно първоначалния текст на този договор на задължителен обществен труд се подлагат младежи над 20 години за 1 година, вземат се и девойки над 16 г. за 6 месеца. Заместване и откупуване не се допускат. Относно финансовите реформи е закона за данъка вурхи общия доход който разделя наделението на 18 групи спрямо паричнити доходи на отделното домакинстви и данъкът нараства прогресивно от 2% (за доход до 20 хил) до 35% за доход над 2млн. лв Най-смела по замисъл и радикална по характер и аграрната реформа. БЗНС води една хуманна като цяло аграрна реформа като чрез закони успява да спре спекулата на земята от страна на богати търговци които я продават на високи цени. Успява да създаде един що годе приличен държавен земеделски фонд и започва оземляването на малоимотните и бежанците. С тази своя безспорно хуманна политика земелците пречат за развитието на едрите стопанства от капиталистически тип. Тяхната надежда е кооперативизма като те се опитват по всякакъв начин да развивата тази своя идея. Приет е закон за водните синдикати целящ създаването на язовири и напоителни системи подпомагащи кооперациите. Изключително внимание земеделците отделят и на образованието. Закона за народното просвещение е приет 1921г. и в крайна сметка чрез отпуснати пари се построяват общо над 400 нови училищни сгради, 311 нови основни училища и 800 прогимназии.

Стабилизация и криза на българското стопанство (1923-1934г.)

Стабилизация: През 1923-1924 икономическия хаос и социалните конфликти във водещите западноевропейски страни са преодолени. В БГ началото на стабилизацията е съпроведена от атентата през 25 г. и две възстания. Политическата обстановка в страната е овладяна от ляпчевото правителство. В страната ни стабилизацията не приема този вид който е при развитите капиталистически страни, а именно стабилизация най-вече на индустрията. При нас тази стаб. Се извършва в селското стопанство. 80% от хората в БГ са селски стопани. През 26-30 г. засетите площи и добиви от селскотопанските култури са увеличени 5-6 пъти спрямо довоенни години. Увеличени са значително и площите засети със сланчоглед и тютюн. В подем е и скотовъдството. През 25-29 физически обем на земеделското производство не само се доближава но и надминава довоенните си равнища. За съжаление дребните и средни собственици продължават да са основните производители и поради тази причина пазарността на селскостопанското производство не надхвърля 1/3 от общия добив. През 24-29 година в подем е и БГ индустрия. Този подем се явява в 3 насоки: Големи капиталовложения, увеличаване на печалбата, увеличаване на производството. През разглеждания период вложените в индустрията капитали са почти 2 пъти повече в сравнение с петилетието до балканските войни. През разглеждания период увеличаването на промишлената продукция е 2 пъти в сравнение с 24г. Много важен факт е че през разглеждание период БГ индустрия успява да завземе 2/3 от вътрешния пазар. Като най-голям недостатък за родната индустрия си остава невъзможността да се обнови материалната и техническта база и оттук да се максимизара производството. През разглеждания период селското стопанство е в основата на оживлението във външната търговия. През 26 г. от страната ни са изнесени продукти за 5млрд, през 26 за 6 млрд. Промени настъпват и в държавите за които изнася странта ни като тук за разлика от довоенните години бг изнася за централна европа в най голяма степен. (гер, Авст, Унг, Швейц). В странта ни се внася най-вече продукти на тежката промишленост: автомобили, локомотиви, вагони, ел уреди, химически препарати и др. През 24 г. приключва изграждането на кредитната ни система като в страната ни действат 140 банки. По време на ик. Стабилизация държавните финанси се оказват в зависимост от чуждия капитал.

Демократическия сговор в последната голяма политическа партия в междувременния период на страната. Той е образуван след деветоюнския преврат посредством сливането на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата и Радикалната партия. Александър Цанков е мин. Предс. Демократическия сговор е партия която се с напълно противоположни идеи и принципи от БЗСН на Стамболийски. Те отменят трудовта повинност и трудовата собственот като дават права на едрите собственици да развиват своя бизнес тоест отменят закона на БЗНС и вече едрите търговци могат да имат до 1500 дка земи при положение че ги обработват по модерен капиталистически начин. Цанковото правителство насърчава индустриалците посредством разрешаване на ипотечни заеми в размер на 40% от ст-ст на предприятията им. Въпреки че управлението на Цанков има своите плюсове той не успява да оправдае изцяло надеждите на хората и да премахне пропастта между буржоазия селско и градско население. Второто правителство на народния сговор е оглавено от Андрей Ляпчев.



Икономическата криза 1929-1934г. и антикризистната политика на народния блок

В страната първите симптоми на кризата са усетени през 29 г. За разлика от големите индустриални държави кризата в българия не е в индустрията а в селското стопанство. Това е така поради простата причини че в годините на стабилизация след първата световна война не индустрията а селското стопанство са в основата на икономическия подем на страната ни. Характерно за кризата в бг стопанство е че тя се проявява по твърде своеобразен начин поради раздробеността на селскостопанската собственост и пренасищането на българското село с работна ръка. През 20-те години раздробяването на бг земи се извършва поради три фактора: - аграрната реформа на Ал. Стамболиййски, политиката на Ляпчевото правителство относно бежанския въпрос и нарастване на естествение прираст на населението. В страната ни само 30% от селските производители произвеждат с пазарна насоченост за това по време на кризата производството се увеличава вместо да се свие. Българското селско население увеличава обработваемите площи с цел да увеличи приходите си. Кризата засяга и родната индустрия макар и не с такива темпове както селското стопанство. Много важно за отбелязване тук е че кризата не засяга еднакво всички отрасли на индустрията. Отделят се 3 групи: първата група е на Каучуковата, стъкларската, хартиената, текстилната промишленост. В тези сфери производството даже се увеличава и се откриват работни места. Другата група на най-силно засегнатите е тютюневата, хранително-вкусовата, металната. Другата група на кожухарската, дървообработващата и добивната остават незагнети като цяло и запазват производството си. Кризата оказва неблагоприятно отражение върху търговията, банковото дело и държавните финанси. Износа ни силно се съкращава от 6.36 млрд през 29, на 2.64 през 33г. Вноса се свива от 8 на 2 млрд. В областта на вътрешната търговия стокооборота намалява. Броя на фалиралите търговци се увеличава. Много от малките банки фалират а тези които остават са принудени да се вливат в по големите такива. В държавните финанси бюджетния дефицит достига 1.5 млрд. Лв. През 31г. е сформирана коалиция народен блок от опозиционните на демократическия сговор. В своята преизборна платформа народния блок обещава да регламентира намесата на държавата в производството и в дейността на монополите, да осигури нормален и лесно достъпен кредит на гражданите при намелен лихвен %. Да спре процеса на обезземляване да премахни лихварите, безработицата. Относно създадената от ляпчевото правителство дирекция храноизнос правителството на Малинов утвърждава наредба с която продължава дейността на дирекцията и разширява облекченията за зърнопроизводителите. Със своята дейност дирекцията спомага за спасяването на зърнопроизводителите от фалит но отдруга страна силно обременява държавния бюджет.
Каталог: files -> unwe files
unwe files -> Тотално управление на качеството
unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия
unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст
unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура
unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър
unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото
unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3!
unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране
unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница