Бодхисатвите „Това са ония, които идат от
Изтегляне 0.93 Mb.
|
| Бодхисатвите
„Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето”.
След настъпването на демократичните промени в България, бивш офицер от ДС разказа в тесен кръг следната история от годините на тоталитарната власт. Отишъл той по служба в тогавашния Ленинград (сега Петербург) и между другото решил да разгледа „Ермитажа” – по-точно скритите в подземията предмети, които никога не са показвани на „обикновените” посетители. Придружавала го жена-майор от КГБ. Дълго се дивил на многобройните „скитски” находки, но най-голямо впечатление му направили едни обеци с дължина около три сантиметра, изработени от стотици – дори хиляди –миниатюрни златни зрънца, слепени по чудодеен начин помежду си. Майорката пояснила, че днес никой на Земята не е способен да изработи подобно нещо. Руснаците правили опити в Космоса, но резултатите били повече от скромни. „Кой народ е създал това технологично чудо?” – възкликнал нашият човек. Отговорът се оказал повече от изненадващ: „Старите българи”. Е, можеха ли „другарите” да представят горе в залите подобни експонати пред очите на туристи от цял свят, след като и на тях ще трябва да отговарят по същия начин?! Нали „официалната” версия гласеше, че през 681-ва година Аспарух довел отсам Дунава някаква малобройна орда монголоидни полудиваци, които освен умелото яздене на кон и въртене на меч сякаш друго не можели да правят. После се „разтворили в славянското море” и от тях останало само името „българи”. А сега тези „неудобни” обеци и хилядите подобни на тях „скитски”, „келтски”, „готски”, „гръцки” и т.н.. артефакти, поставящи пред науката цяла редица смущаващи въпроси с историчен, мистичен, че даже космичен характер!? Как безспорно умният наш съвременник да разбере, че опитомяването на коня именно от българите, осъществено за пръв път през ІІІ-то предхристиянско хилядолетие в степите на север от Черно море означава „яхване” на ума заради развитието на Аза – главната цел пред човека в Земния еон? Как същият високотехнологичен наш съвременник да осъзнае, че зад умелото въртене на меча от старите българи се крие правилното насочване на Аза (двуострия меч в „Откровението на Йоан”) заради еволюцията на цялото човечество според един всеобхватен духовен План, преминаващ през всички досегашни епохи, а изработването на въпросните обеци е станало възможно в резултат от безпрекословното следване на този План, очертанията на който тепърва ще се разкриват пред нищо неподозиращото човечество? Дали роденият през V век след Христа в днешните френски земи Магнус Феликс Едоний се е досещал за наличието на подобен план и за централната роля, отредена на българите в него, засега не можем да твърдим със сигурност, но думите, които е написал през 486 г. в „Похвално слово за Теодорих” са повече от красноречиви: „Българите, това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът”. Защо древните българи бяха убедени, че светът е създаден едва ли не заради тях? Кой е непресъхващият извор, откъдето винаги черпят сила за да продължават и днес да учудват света със своите постижения във всички сфери на живота? Можем ли поне частично да се докоснем до Промисъла на Бога за Земното човечество и по-точно за нашия народ, за да открием задачата, стояща пред главния Му инструмент за изпълнението на този Промисъл? Нека опитаме, а пък предстоящите съдбовни десетилетия ще докажат, дали сме прави! Пред всеки човек има три основни въпроса за разрешаване, от които зависи цялото ни бъдеще. Първият е за Христос и Аза, вторият – за Духовните Йерархии, а третият – за Ложата на Бодхисатвите и свързаните с тях Учители. От заглавието на настоящата работа се вижда, че ще говорим предимно по третия, без по никакъв начин да го отделяме от останалите два, с които е свързан в неделимо триединство. С величествен замах през 1909-та година Рудолф Щайнер разтвори пред смаяните си слушатели завесата към едни духовни висини, останали за дълго време скрити от погледа на все по-силно потъващия в материалното човек. „В центровете на истинската Духовна Наука е било чувствано и познавано, че съществува нещо, което преминава през всички култури на следатлантската епоха, което е преминало вече през Древноиндийската, Древноперсийската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато го разглеждаме конкретно, а не като нещо отвлечено, то е едно Същество, спрямо което всички други същества – било то Свещените Риши или даже по-висши от тях, които изобщо не слизат до физическо въплъщение – са само негови пратеници. Можем да го назовем с едно име, което Изтокът правилно е изградил – Общността (Духът) на Бодхисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи”. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост на Земята води до този извор на Първичната Мъдрост, образуван от 12 Бодхисатви, разположени като Ложа (кръг) в „зашеметяващите духовни висини” на Света на Провидението (Будхи) и образуващи в своята съвкупност съвършено особено Същество, назовано от Щайнер „Великия Учител”, който „е приел в следатлантската епоха много пъти човешка форма”. Затова, когато „в течение на нашето земно развитие намираме въплъщения на Бодхисатвите, ние ги наричаме велики Учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодхисатвата като въплъщение на Мъдростта”. Веднага обаче следва категоричното пояснение за разликата между Христовия Принцип и Принципът на Бодхисатва, защото смесването им по неправомерен начин е една от най-грубите окултни грешки. Там, в Света на Провидението, „освободен от всичко онова, което Той е станал на Земята и в близост до нея”, в центъра на Ложата откриваме Христос – „основата на човечеството, онова, от което изхожда всеки Живот” – изявяващ „Своята Слава и Своето Собствено Великолепие”. Бодхисатвите имат привилегията да съзерцават и се наслаждават на Неговата Същност и Тя – пораждащата Живот Христова Същност – се отразява чрез тях на Земята като учение. Христос не е просто Учител, а ученията на Земята се появяват през различните култури за да разбират хората все по-добре какво е Христос. „Той е повече обект, отколкото субект на ученията”, казва Щайнер. След подобни твърдения дори най-предубеденият езотерик би трябвало да разбере, че правилното осветляване на въпроса за Бодхисатвите (който е един от най-сложните в Христологията) и посочването на въплътения през ХХ-ти век в човешка форма Дух на Бодхисатвите има решаваща роля за духовния живот на човечеството. Всяко противопоставяне на тези истини е непростим грях срещу Светия Дух, който затваря пътя към Космичния Азов Христос, а това от своя страна довежда до постепенно пресъхване на Живота за такъв индивид и в крайна сметка се превръща в богоборчество, подкрепящо въплътения Антихрист в битката му срещу Етерния Христос! Надяваме се, че настоящето изложение ще се превърне в добър помощник за избягването на подобна трагична участ. А сега нека пристъпим към по-детайлно разглеждане на Мистерията „Бодхисатва” от самото и начало та чак до Мистерията на Голгота, за да уловим вътрешния смисъл на гигантската промяна, която настъпи след Нея! Знаем от Антропософията, че главното събитие, случило се в сътворения Космос и потресло до дъно неговите обитатели е Човекоставането на Втория Ипостас от Светата Троица, известен като „Слово”. По дългия Си път към Жертвата на Голгота, най-напред Словото откри Звездната Си Същност като „Син” (в Зодиакалния кръг), след това се „сви” до Дух на Мъдростта (на Старото Слънце), значително по-късно (в Земния еон) изяви Себе Си „планетарно” като съвкупността от шестте Слънчеви Елохима (Духове на Формата), за да продължи и навлезе в Лунната сфера като Архангел (Михаил) и „подминавайки” Ангелската сфера да свързва Макрокосмическия си Аз в продължение на три години с трите тела на Исус след чудото на Богоявлението в река Йордан. Някъде в цялата тази „панорама” от мъченически „смалявания”, Спасителят създаде ложата на 12-те Бодхисатви, превръщайки я в основен инструмент за прокарване на Своята Воля в сферата на Земята. Създаването не беше еднократен акт, а продължителен процес, започнал в Хиперборейската епоха. През предшестващата Полярна (отражение на Стария Сатурн) епоха всичко е в единство и за процес по формиране на Ложата като самостоятелен организъм не може да се говори. Стартът беше даден в средата на Хиперборейската (отражение на Старото Слънце) епоха, когато заедно с Христос, Слънцето се отдели от триединството си с Луната и Земята. Марс, Юпитер и Сатурн вече съществуваха като отделни планети, Меркурий и Венера се образуваха малко по-късно, а Луната и Земята щяха да станат самостоятелни небесни тела чак през Лемурия. Образуването на днешната Слънчева система протичаше на духовен план в нисшия Девакан, нищо „твърдо” не съществуваше и бъдещите Бодхисатви тепърва щяха да се изграждат като човеци и поемат ръководството на земното развитие, но още оттогава бяха разпращани от Великия Слънчев Дух (Христос) със специални задачи по планетите. Щайнер говори за съществото, което щеше един ден да стане Гаутама Буда, че е било изпратено на Венера (т.е. Меркурий). Къде са били насочвани останалите и какво са вършили засега не знаем, но със сигурност можем да изнесем окултния факт, че по време на голямата „Лунна криза” през Лемурия, именно бъдещите Бодхисатви извършиха един акт, без който цялата ни еволюция се проваляше. Те бяха Душите, те бяха Азовете, притежаващи нужната сила да издържат на убийствено стагниращите лунни сили и останат на Земята, гарантирайки по този начин непрекъснатостта на започналите след грехопадението човешки инкарнации. Благодарение на този подвиг-жертва те придобиха онези качества, които им позволиха в средата на Атлантската епоха окончателно да завършат работата по образуването на Ложата и пристъпят към ролята си на водачи. През цялото време фокуса на техните стремежи и извора на силата за изпълнението им си оставаше все по-„свиващият” се Христос, Който, в устрема надолу към Земята, „пътьом” през Натановата Душа извърши три свръхсетивни Жертви, спасявайки в края на Лемурия 12-те ни сетива и физическото тяло, в началото на Атлантида 7-те ни основни жизнени органа и етерното тяло, а в края на Атлантида трите ни душевни сили и астралното тяло. Вследствие на тях човекът стана годен за Азово развитие, придобивайки изправен строеж, говор и начална способност за мисловна дейност, а изцеляването на Аза ни Спасителят щеше да извърши в Поврата на Времената върху самата Земя. Бодхисатвите можеха вече да действат, като започнаха от физическото ни тяло. За да разберем поне отчасти характера на дейността им, в началото трябва да си отговорим на въпроса „какво същество е Бодхисатвата”? След смъртта обикновеният човек се издига до планетоидната сфера между Марс и Юпитер, Посветеният достига до границите на висшия Девакан и може да съзерцава плана „Будхи”, а Бодхисатвите, както вече посочихме, се издигат в сферата „Будхи”, където в съвкупността си образуват Съществото „Свети Дух” и срещат Христос, Който се появява срещу тях, но идвайки отгоре, от по-висши нива на Съзнание. Следователно, от космическа гледна точка Христос е Слънцето, а Бодхисатвите са 12-те звезди, получаващи от Него Светлина и Топлина, Сила и Живот, които след това носят долу на Земята. Когато Христос се откри като „Син” в Зодиакалния кръг, Той носеше дванадесетичната Пълнота на Силите на Отец, от Която е изградено нашето физическо (Принципа Отец) тяло. Кръгът на Бодхисатвите беше създаден по този образец като организъм, пронизан от Светия Дух и отразяващ 12-те аспекта на Космическия Христос в сферата на Земята. Светият Дух черпи Сила от непосредственото съзерцание на Христос и чрез отделните Бодхисатви след средата на Атлантската епоха тя слиза към земните хора под формата на всеобхващаща Мъдрост. Веднага обаче възниква въпросът, за кой (какъв) Свети Дух става дума? Третото Лице на Светата Троица е „резултат” от „съединяването” на Любовта (Принципа Отец) и Мъдростта (Принципа Слово). До Мистерията на Голгота Светият Дух (съвкупният Дух на Бодхисатвите) излъчваше надолу само „частта” си от Словото, т.е. само Мъдрост. В разтърсващите прощални беседи от Йоановото евангелие, Словото обеща на апостолите (и на човечеството), че ще измоли от Отец и ще ни изпрати Духа Утешител, Духа на Истината, Святия Дух, чрез който двамата „ще направят обитаталище” във всеки човек, но само ако „люби Исус”. Едва когато на Кръста Словото новороди в Макрокосмическия Си Аз Мъдростта и тя се превърна в Любов, стана възможно едно човешко същество – Исус, да се превърне в действителен представител на цялата Света Троица на Земята. Благодарение на този сетивен факт, след Петдесятница Светият Дух от Ложата на Бодхисатвите намери достъп до Аза на земните хора, разкривайки им постепенно тайните на Голготската Мистерия, а с това и Мистерията на Самата Света Троица като Любов, Мъдрост и Истина. От пратеници на Светия Дух в предхристиянските времена, носещи Мъдростта на Словото, Бодхисатвите се превърнаха в последователи на Спасителя и носители на Светия Дух като Истина и Утешител. Настъпи огромна промяна в Ложата на 12-те, изразител на която е първият християнски Бодхисатва: пратениците на Космическият Логос, станаха последователи на Човека Христос Исус, защото Логосът беше станал Човек и се свърза завинаги със Земята, заставайки в центъра на нейното развитие. До Мистерията на Голгота смисълът на Земното развитие се откриваше на Посветените в Ложата на 12-те, а след Голгота той пребивава във всеки човешки Аз като Христов Импулс и задачата на Бодхисатвите е да ни разкриват на все по-високи нива на съзнанието Неговото Съдържание и ни го изявяват на практика чрез себе си. За да разбираме обаче какво ни казват и какво вършат Бодхисатвите, се налага да навлезем още по-дълбоко в тяхното същество. В известен смисъл, Бодхисатвата е същество от космически порядък, защото още на Земята, опирайки се на своя Аз, съзнателно работи съвместно с Ангела-Хранител за преобразяване на астралното тяло в Дух-Себе, какъвто процес при останалото човечество същностно ще се наблюдава чак на бъдещия Духовен Юпитер. При тази преработка Бодхисатвата получава инспирации и в етерното си тяло от Архангела на съответния народ, сред който е слязъл от сферата „Будхи”. След изтичането на всички слизания, в последното от тях астралното тяло се превръща в тяло с определени способности, наречено „нирманакайя” (сияещото тяло на Духът-Себе), Бодхисатвата се издига до Нирвана, придобива степента (чин) „Буда”, освобождава Ангела-Хранител и изхождайки от своя Дух-Себе като принцип на Аза, започва да работи – но без да слиза повече на Земята – съвместно с Архангелско същество върху етерното си тяло за превръщането му в Дух-Живот, каквато трансформация ще бъде същностно възможна за нас в бъдещия еон „Венера”. В този момент следващият Бодхисатва поема „небесната тиара” и започва да тече изпълнението на неговата задача с личния му Ангел-Хранител. Ангелите действат в сферата между Земята и Луната. Рудолф Щайнер нарича Бодхисатвите „посланици на Луната”, защото Луната е духовно огледало, чрез което Слънчевата Мъдрост на Словото преди Мистерията на Голгота проникваше до хората. Тогава Словото се откриваше в кръга на Бодхисатвите през Духовете на Мъдростта, които са най-издигнатите Същества в Небесната София, наречена още „Премъдростта Божия” и същевременно представители на Принципа „Слово” в Битието. Тази Мъдрост се събираше в Съществото „Свети Дух” (съвкупния Дух на Бодхисатвите) и оттам в различните епохи се изливаше надолу през съответния Бодхисатва. Самото „изливане” ставаше със съдействието на Архаите, Архангелите и Ангелите, представляващи Принципа на Светия Дух в Битието. Когато Бодхисатвата се намираше на Земята, той имаше връзка с Ангела-Хранител и Архангела на съответния народ, но губеше достъп до Архая, който достъп ставаше възможен само в момента на издигането в чин „Буда”, защото, ако благодарение на работата с Ангела-Хранител Бодхисатвата получава импулси за въздействие лично върху себе си (превръщането на астралното тяло в „нирманакайя”), а чрез импулсите на Архангела влияе върху съдбата на народа, то едва когато стане Буда може под влиянието на Архай да насочва развитието на цялото човечество в дадена епоха. Докато е на Земята, съединяването с Архая се превръща в идеал за Бодхисатвата, а всеки път когато се завърне обратно в единството на ръководещата земната еволюция Ложа, тази връзка с Архая се възобновява. Там – в Провидението, кръгът на 12-те принадлежи на Архаите, Архангелите и Ангелите и затова Щайнер го нарича „Свети Дух”, но този кръг може да бъде наречен също кръг на Архангелите, които играят централна роля в него, защото смисълът на съществуването му е в неговия създател – Словото, а Архангелите са представители точно на Принципа „Слово” в триадата от споменатите Същества. Отдолу на Архангелите помагат Ангелите, а отгоре ги инспирират Архаите и съвкупността от трите йерархии създава космическия аспект на Ложата на 12-те. Тук е мястото да поясним нещо, за което стана дума по-горе, а именно: Ложата на 12-те не е самият Зодиакален кръг, в който действат най-висшите Същества (Серафими, Херувими и Престоли), представляващи Принципа Отец в Битието, а са отражение на Зодиака чрез силите на Луната (като духовно огледало). Но и това, погледнато от Земна и Космична гледна точка след Мистерията на Голгота се промени, защото Христос „изпълни всички междини между човека и Бога”, както великолепно се изрази през ХХ-ти век първият християнски Бодхисатва. Когато Словото напусна Зодиакалния Кръг и през вратата на най-издигнатия Дух на Мъдростта се свърза с праобраза на днешната Небесна София, тя стана свръхсетивната стълба, по която Словото се спусна към Архаите, Архангелите и Ангелите и издигащите се отдолу нагоре Бодхисатви, за да сформира от пълнотата на силите на Отец този дванадесетичен духовен организъм, пронизан от Светия Дух и отразяващ 12-те аспекта на Космическия Христос, знанието за Когото под формата на всеобхващаща Мирова Мъдрост Бодхисатвите пренасяха в земното развитие. Зодиакалният кръг е висшият идеал на Небесната София, с който тя иска да се съедини, както го направи в средата на еона Старо Слънце – но еднократно (а не окончателно) – при спускането на Словото. От земният човек зависи окончателното реализиране на този идеал и така ще изплатим дълга си към София, без Която Словото нямаше да стане Човек и обърне инволюцията към еволюция заради нашето спасение и въвеждането на нов принцип в сътворения Космос – Принципа на Свободата и Любовта. Изплащането на дълга обаче е невъзможно без да се обърнем с разбиране към задачите на отделните Бодхисатви, слизали досега на Земята, а после погледнем и към останалите с мисии в отдалеченото бъдеще. За целта ще използваме „инструмента” Антропософия, която според думите на Щайнер „трябва да следва Бодхисатвата заради благото на човечеството”. Духовната Наука казва, че Гаутама Буда е шестият от 12-те Бодхисатви, издигнал се до чин „Буда”, негов предшественик е Орфей, а за четиримата преди Орфей почти нищо не знаем. Връщайки се назад във времето констатираме, че душевното устройство на човека търпи непрекъсната промяна и до отговорите на повдигнатите въпроси можем да се доближим при съобразяване с нея, защото външните „цивилизационни” събития са само отражение на случващото се в глъбините на Аза, Душата и телата ни. Един от най-подходящите начини да вникнем в мистерията на разгръщащите се в различните епохи дела на Бодхисатвите е когато ги съпоставим с периодите в човешкия живот. След физическото зачатие, всеки от нас престоява девет месеца в утробата на своята майка. В способността обаче на жената да зачева, изгражда плода и ражда готово за самостоятелен живот същество се отразява дейността на Небесната София. Ако определим момента, в който физически беше заченато цялото човечество, можем да потърсим и изходната точка, от която започна ръководната дейност на Ложата на 12-те, започвайки с първия от тях. След като получихме Аза от Елохимите, най-напред към края на Лемурия той навлезе в астралното ни тяло, за да започне заедно с Душата и решаващата помощ от Боговете да го преобразува в Сетивна Душа, която веднага беше атакувана от луциферическите същества и в резултат на атаката започнахме да жадуваме за впечатления от Земята. Ако изкусителите не бяха се приближили тогава, щяхме да прогледнем за материалния свят – и то по духовен начин – чак в средата на Атлантската епоха. В ранните етапи на Атлантската епоха Азът проникна в етерното тяло и тръгна трансформирането му в Разсъдъчна душа, към която по-късно в средата на епохата се насочиха ариманическите духове, защото именно в нея човекът за първи път усети проблясването на Аза, а Ариман и неговите войнства от всичко най-ненавиждат човешката свобода, рожба на самостоятелните Азови усилия. Несъзнателният „първороден грях” от Лемурия стана донякъде „съзнателен”, което предизвика отварянето на физическите ни очи за гледката и под кръста, която гледка закрихме със „смокинови листа”. Дотогава водихме полудуховно съществувание. Именно средата на Атлантската епоха е търсеният от нас момент, когато благодарение на Ариман актът на земното ни „зачеване” беше осъществен и Бодхисатвите започнаха да действат. А смисълът на тяхната дейност е всеки от 12-те след приключване на земната си задача да е създал в себе си като праобраз такава способност, която след определен период от време ще се превърне в общочовешка способност. Колкото по-рано във времето е изградена тя, толкова по-късно ще се прояви сред останалите хора, когато душевното им устройство ще бъде коренно различно от епохата на „праобраза”. Може би тази е причината Щайнер да не говори за първите Бодхисатви, които са станали Буди в онези отдалечени епохи и които ще се „отразят” сред човечеството хилядолетия след нашето време? Въпреки това, в светлината на горните пояснения ние ще се опитаме да разберем в някаква степен първия Бодхисатва, за да схванем духовната логика в изявите и на следващите му събратя. След зачатието, човешката Душа пристъпва към работа върху физическото тяло на ембриона в утробата на майката някъде между 18-я до 21-я ден. Ембрионът видимо нараства и се оформя физически, но както вече подчертахме, процесът до голяма степен се състои в изливане на духовни сили от Премъдростта Божия към него. Аналогично беше състоянието ни от средата на Атлантската епоха нататък, когато нашето физическо тяло представляваше едно много пластично образувание, силно различаващо се от сегашното, върху което Йерархиите от Небесната София извършваха определени дейности. Без съмнение първият Бодхисатва участваше в тази дейност, безкрайно извисявайки се в духовните висини над човешкия съсъд долу, чрез който изпълняваше своята задача. Когато съсъдът умираше, Бодхисатвата изобщо не изживяваше смъртта така, както в по-късните епохи, защото неговото битие имаше почти изцяло духовен характер. Това, което той изработи като индивидуална способност, може да се отрази общочовешки само сред същества, които са приключили с познатия ни физически начин за размножение и водят безсмъртно етерно-духовно съществувание, а такива ще са обитателите през Шестата коренна раса върху зараждащия се още отсега нов континент в недрата на Тихия океан. А каква е самата способност и как тя ще се отрази, вероятно само действителен християнски Посветен може да каже. Същото извисяване над съсъда имаше и при втория Бодхисатва, който изпълняваше задачата си в по-различни условия. В късната Атлантска епоха Азът проникна във физическото тяло, предизвика зараждането на Съзнателната Душа, видяхме цялото си физическо тяло, проблеснаха първите лъчи на мисленето и човекът стана индивидуализирано душевно същество, което можа да нарече себе си „Аз”. Въпреки това, продължихме да сме изцяло зависими от Боговете до края на Атлантската епоха, в каквато зависимост е детето от майката, пребивавайки в нейната утроба. Вярно е, че Душата работи върху тялото, вярно е, че след 21-я ден от зачатието се включва и Азът, но не те са решаващият фактор за неговото израстване до момента на изхода от утробата, а Божията Премъдрост. По същия начин от силите на Небесната София и със собствени сили вторият Бодхисатва изгради нова, неизвестна на нас праобразна способност, чието отражение сред човечеството вероятно ще се осъществи в Първата културна епоха на Шестата коренна раса и ще има акцент по-скоро върху душевната дейност, докато способността на първия Бодхисатва би трябвало да я изживяваме през Втората културна епоха на същата коренна раса, но с акцент върху Азовата дейност. Каталог: wp-content -> Knigi -> DMangurov DMangurov -> Истинският христос DMangurov -> „Той дойде и сне тялото Исусово DMangurov -> Великата битка на земята и голямо знамение се яви на Небето жена DMangurov -> Българите и шестата култура DMangurov -> Подписът на бога DMangurov -> Втората голгота и жертвата на беинса дуно DMangurov -> Беинса дуно и рудолф щайнер, част от христовия импулс DMangurov -> Димитър Мангуров DMangurov -> Представителят DMangurov -> Рискът на бога димитър Мангуров Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|