Бог и човекът човешки теории за човека



страница1/18
Дата23.07.2016
Размер2.52 Mb.
#2141
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
БОГ И ЧОВЕКЪТ
1. ЧОВЕШКИ ТЕОРИИ ЗА ЧОВЕКА

2. ЧОВЕКЪТ -- БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ

3. ЕДИНСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

4. ТРИСЪСТАВНОСТ НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ

5. НРАВСТВЕНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА

6. ПЪРВОНАЧАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА

7. БЛАГОДАТНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

8. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ПЪРВИТЕ ЧОВЕЦИ

9. БОЖИЯТ ЗАВЕТ С ЧОВЕКА

10. НОВИЯТ ЧОВЕК

11. ЖИВОТ И СМЪРТ

12. ОТВЪД ГРОБА

БОГ И ВСЕЛЕНАТА
В оскъдната ни българска евангелска книжнина темата за Бога заема, относително казано, едно достойно място. Макар и с отминала давност и изпъстрена с трудно разбираеми вече чуждици, книгата на покойния п-р Ламбри Мишков "Философия на вярата" (1947) може да се счита като пръв (в хронологическо и качествено отношение) опит да се разгледа в съвременен аспект този, както и други проблеми на християнската религия.

Слава Богу, въпреки проблемите, с които се сблъсквахме по времето на тоталитарния режим, темата за Върховното Същество, чрез Което "живеем, движим се и съществуваме" (Деян. 17:28), не остана неразгадана за любознателните български читатели. Намериха се преводачи и издатели в чужбина, които ни зарадваха с две от най-добрите книги по разглеждания предмет, ползуващи се с всеобщо одобрение сред западните богослови: "Познаването на Святия Бог" на Ейдън Тоузър и "Познаването на Бога" на Джеймс Пакър. Тези две прекрасни съчинения се допълниха взаимно, разкривайки различни аспекти на този основен доктринален проблем.

Есето "Бог и Вселената", което предлагам на българските читатели, няма претенцията да внася особен принос в богословски аспект. Може би неочакван ще бъде начинът на разкриване атрибутите на Бога чрез Неговите имена. Творческата роля на Бога е разгледана в съвременна светлина -- през призмата на някои модерни научни хипотези. Главната ми цел обаче бе да провокирам читателите към лично богооткривателство.

I. КАК Е ИМЕТО ТИ?

Глобално погледнато, човечеството никога не е било чуждо на идеята за Бога. Всички народи, племена и по-малки групи от хора са имали известни представи и понятия за Онова Същество, Което превъзхожда човека по мъдрост, сила или святост. Исторически засвидетелствуван факт е, че атеистите (отрицателите на Божието съществуване) са били във всяка една епоха незначително малцинство. Калвин описва това универсално знание за Бога като "усещане за божество", а американският богослов Чарлз Ходж (1797-1878) пише за едно убеждение у всеки човек, "че има Същество, от Което той е зависим и пред Което е отговорен".

Свещенето Писание на християните -- Библията -- запознава своите читатели преди всичко с Бога: Кой е, Какъв е, какви са Неговите планове и намерения за света и човечеството.

Третата глава на библейската книга "Изход" ни разказва за едно чудно запознанство, станало в дълбока древност. Един мадиамски овчар от еврейски произход спрял овцете си в подножието на величествената планина Хорив. В погледа на един съвременен човек, малко или повече запознат с въпросите на вярата, тя би се сторила като храм, построен в почти готически стил. Но за този пустинен овчар, който имал смътна представа за божествените неща, Хорив ще да е изглеждала като огромна маса от голи скали, издигащи се в сурово величие над околната равнина. Самото название "Хорив" означава "сухост" или "пустинност". Мнозина бяха виждали тази планина, брулена от ветрове и нажежавана от лъчите шишове на пустинното слънце, защото източните царе бяха прокарали търговски път, спускащ се чак до южния край на Арабската пустиня. Мнозина ще да са минавали покрай Хорив, но може би никой от забързаните пътници не бе пожелавал да се изкачи на високия й връх.

Древните ориенталци, подобно на хиляди наши съвременници, са били ангажирани с други мисли, носели са в сърцата си други чувства, стремели са се към други неща. Когато главата е пълна със сметките на покупко-продажбата, когато емоциите се възпламеняват от резултатите в търговското ежедневие, когато устремът на човека е прицелен в земното благополучие, тогава суровата наглед Хорив не привлича вниманието на никого. Отдалече Хорив изглежда непристъпна, сурова и непонятна...

Овчарят, на име Мойсей, наблюдавал всеки ден тайнствената планина, която подпирала с върха си небето. У него постепенно узрявало желанието да се изкачи на нея, но не за да потърси по-добра паша за овцете си, а да погледне от скалистия й връх. Той искал да види земята, останала в подножието му; той искал да надзърне в небето, разтворило се пред очите му.

Когато настъпил денят на неговото решение, Мойсей оставил стадото си в долината и се заизкачвал по скалистия и стръмен връх.

Жорж Санд бе казала някъде, че "човекът е така създаден: вечно да се стреми към това, което няма". Мойсей имал много неща: семейство, дом, имот, свобода. Но той нямал онова, което не може да се намери в долината, в ниското, в пустинята, в ежедневието. Мойсей имал нивото на земното, но не познавал върха на небесното. Мойсей се ползувал от малкото, но никога по-рано не бил докосвал подножието на величественото. Мойсей знаел същността на тленното, но оставал далече от тайните на възвишеното. Баронът учен Франсис Бейкън (1561-1626) отбелязва една проверена през вековете истина: "Само едно повърхностно изследване на природата може да ни отдалечи от вярата в Бога, а едно по-дълбоко и основно нейно изследване ни води към Бога." В полите на планината Хорив останало Моисеевото стадо, защото овцете, животните , не се стремят нагоре. Дори овчарят да им бе казал, че горе ще им се разкрие най-блажената тайна на битието, те пак щяха да запладнят долу, защото стръкът жълта трева би била по-примамлива за тях от скалистия и гол връх, дори когато той е увенчан с ореола на богооткровението.

Мойсей, човекът, продължил нагоре. Острите камъни разсичали ръцете му, чупели ноктите му, откъсвали парчета от дрехите му. Сърцето му биело лудо и очите горели от непознат огън.

И ето, овчарят прехвърлил последния камък. Стъпил на малката площадка -- достатъчна, за да побере двете му нозе, кървящи и треперещи от трескавото изкачване. Мойсей още не можел да си поеме дъх, когато съгледал пред себе си невисок къпинов храст, израснал кой знае как в непристъпните за друга растителност скали. Тънките му, покрити с шипчета клонки, контрастирали рязко на фона на белия камък и безкрайната небесна синева. Къпина с безброй ситни шипчета, протегнала жилави, дълги пръстчета към всичко и към всеки.

Попадали ли сте някога в "прегръдката" на къпинов храст? Знаете ли какви усилия са необходими, за да се освободи човек от нея? И всяко освобождение струва скъпо -- ярки капки кръв и болезнени шипчета, забити дълбоко в дланите...

Къпинов храст -- странен библейски символ за присъствието на Твореца на прекрасната Вселена!...

Внезапно сухата къпина сякаш пламнала. Овчарят Мойсей се дръпнал уплашено назад. Там, долу в равнината, той бил виждал много и безпричинни пожари. Жаркото арабско слънце запалвало сухата тревица, сухите тръни, сухите диви акации и огънят лумвал с голяма сила, оставяйки за мигове шепи пепел след себе си. А тук огънят в къпината продължавал да гори и тя оставала неповредена.

Мойсей гледал като парализиран. Изведнъж силен глас му заповядал: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя" (Изх.3:5б). Ослепен от усилващия се блясък, овчарят чул да му се говори за страданието на неговите сънародници. Гласът обещавал твърдо, но благо да избави израилтяните от робската неволя и дори да ги заведе в една непозната богата земя, която ще стане тяхна. Мойсей, изгнаникът, трябвало да поведе притеснявания народ и да го направи свободен (Изх.3:6-12). Чудни били думите на надежда и насърчение, на победа и бъдещо щастие! Далече долу пустинята се изгубила в мараня. Стопили се миналото, стадото. Изчезнал някъде дори покореният Хоривски връх. Пред очите на Мойсей се разстилало само едно настояще с горяща къпина и едно бъдеще с божествени обещания. Кипналата от радостна възбуда кръв сякаш приела огъня от пламналия храст и го разнесла към вени, артерии, стави, кости, мускули, мисли и решения.

Мойсей сам се превърнал в жива, горяща къпина!

"Кажи ми, как Ти е името? -- извикал вдъхновено той. -- Кого да представя на моя поробен народ?" Гласът отговорил: "Аз съм Оня, Който съм" (Изх.3:14).

Може би някой от вас, скъпи читатели, ще възкликне недоволно: "Каква е тази история? Тя е толкова древна, че едва ли може да се повтори днес. И това ужасно граматическо време на -л, -ла, -ло, -ли!...

Не бързайте, моля ви! За вас съм избрал една съвременна история (една от безброй многото днес), която би могла да се случи с всеки един от нас.

Като студент в колежа известният американски богослов д-р Робърт Спраул (род. 1939) преживял особена опитност. Било полунощ. Внезапно някакъв вътрешен глас му заповядал да излезе от стаята си. Той закрачил по заснежените улици на града и скоро се озовал пред стара църква. Движел се като в сън -- не, като хипнотизиран. Влизайки в пустата църква, той паднал на колене.

"Бях в положение на молитва -- продължава Спраул, -- но нямах какво да кажа. Стоях тихо на колене, докато ме изпълваше усещането за присъствието на Един свят Бог. Сърдечният ми пулс предвещаваше нещо; усещах ударите в гърлото си. Леден студ започна да пълзи от основата на гръбнака към врата ми. Завладя ме страх. Започнах да се боря с желанието си да избягам от предчувстваното присъствие, което ме обгръщаше все повече.

Ужасът заглъхна и скоро през мен премина друга вълна. Тази вълна бе различна. Душата ми се обливаше в неизказан мир -- мир, който донесе внезапен покой на изстрадалия ми дух. Изведнъж се успокоих. Исках да остана завинаги там -- без да казвам или да върша нещо. Исках просто да се къпя в присъствието на Бога.

Този миг промени живота ми. В духа ми се бе установило нещо веднъж завинаги. Повече не можеше да има връщане назад; неизличимият отпечатък на неговата сила не можеше да изчезне никога. Аз бях насаме с Бога. Един свят Бог. Един грандиозен Бог. Бог, Който може да ме изпълни с ужас в един миг, а в следващия да ме завладее с мир. Знаех, че бях вкусил вече от свещения граал. В мен се бе родила нова жажда, която никой в този свят не би утолил напълно. Реших да науча повече, да издиря Този Бог, Който живееше в тъмни готически катедрали и бе нахлул в спалнята ми, за да ме вдигне от спокойната ми дрямка."

Аз ви каня, скъпи български читатели, да тръгнем по пътеките и магистралите, които очертава Библията -- към Хорив или катедралата, към скришната молитвена стаичка или лоното на природата -- напред и нагоре, за да стигнем върха на своето духовно извисяване. Изуйте обущата на своите предразсъдъци, отърсете праха на материалистическите заблуди на нашия век, оставете зад себе си стадните нагони и самодоволната дрямка на плътта. Елате! Тръгнете с духа си към Онзи, Чието кратко име -- Бог -- въплъщава в себе си неизмеримо величие и богатство.

А. ИМЕНАТА НА БОГА
Ако прелистваме с търпение и загриженост за своето бъдеще страниците на Стария Завет (първата част на Бибилията), ще прочетем три основни имена, с които евреите си служеха, за да обозначат представите си за Онзи, Когото Мойсей срещна на Хоривския връх. Мисля, че няма да бъде непосилно за нас, ако си послужим с оригиналните еврейски названия, които богословите са разтълкували, за да ни станат понятни: Ел, Елохим и Йахве.

1. Ел или Елоах (разширена форма) съответствува на българското наименование Бог. То произлиза от семитския корен "ул", който означава "силен съм" (срв.Бит.31:29). Във Второзаконие 10:17 срещаме съпоставени трите основни имена на Бога: "Защото Йахве вашият Бог (Елохим -- б.а.) е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог (Ел -- б.а.), Който не гледа на лице, нито приема дар." Всемогъщият Бог се изяви на патриарсите Авраам и Яков под името Ел, като им даде велики обещания за благословения (Бит.17:1; 35:11). За отбелязване е също така, че Ел е едно от имената на обещания Син или Месия в Исаия 9:6,7: "Бог могъщ".

Обикновено Ел се среща в Стария Завет като съставно име, например в Бит. 16:13: "Бог (Ел -- б.а.), Който вижда." По времето на патриарха Авраам се срещат две съставни имена с Ел: Ел-Елион (Всевишният Бог), използувано от Мелхиседек (Бит. 14:18 и сл.), и Ел-Шадай (Всемогъщият Бог), за което ще стане дума по-късно. Ел-Елион представя Бога като Притежател на цялата Вселена (вж.Бит.14:22). Това означава, че Той е трансцендентен по отношение на Своето творение, т.е. Бог е извън него.

2. Елохим -- име, чиято граматическа форма стои в множествено число; то произлиза от "Елоах". Среща се около 2570 пъти в Стария Завет. На български език обаче това название не се превежда "богове", защото "нашият Бог е един Господ" (Втор. 6:4). Старозаветните автори са използували от една страна мн. ч. на съществителните, за да обозначават абстрактни понятия, например: "небе" (шамаим) и "вода" (маим). В случая Елохим внушава идеята за Бога като Творец (вж. Екл.12:1; Йов 35:10; Ис.54:5) на целия всемир. Той е Върховно Божество, Което стои над всичко материално и духовно. Това Същество се различава от човека и останалите творения. Езическият пророк Валаам каза, подбуден от просветление свише: "Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае" (Чис.23:91а).

Следователно, името Елохим представлява в граматически смисъл абстрактна множествена форма на величие, каквато не е била чужда на семитските езици. В най-съкровения си смисъл обаче Елохим говори за абсолютната пълнота на Бога. Освен това чрез Елохим библейските автори са искали да наблегнат на святата истина за Божието величие и слава. В това отношение Елохим не може да се сравни с нито едно езическо божество.

Както ще видим по-долу, когато разгледаме името Йахве, между двете най-често срещани имена на Бога има съществено различие. Йахве е свързано предимно с възвишените морални атрибути на Бога, а Елохим съдържа идеята за творческа и управляваща сила. Това се вижда особено ясно, когато се разглежда задълбочено текстът Бит. 1:1 до 2:4. Само в този пасаж името Елохим се среща 35 пъти. Елохим създава чрез Своето всемогъщество необозримата Вселена. Той изрича божествено слово и всичко става така. Той извиква към съществуване онова, което не е съществувало. Той сътворява порядъка и законите на материалния и духовния свят. Той прави всичко като Единствен Творец, "тъй щото видимото не стана от видими неща" (Евр.11:3).

За отбелязване е, че апостол Павел изявява именно Елохим пред философите, събрани на Атинския ареопаг. Гърците имаха по онова време безброй школи, опитващи се да се докоснат до тайните на свръхестественото. Но тяхното най-голямо постижение се състоеше в издигането на жертвеник, посветен на "Непознатия Бог" (Деян.17:23). Използувайки този факт, ап. Павел изрази в сбита форма библейското учение за Бога като Елохим: "Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им" (ст.24-26).

Ще посочим, че някои богослови виждат тясна връзка между името Елохим и семитския глагол "ала/х/", който има значение: "обявявам" и "заклевам се". Това има пряко отношение към една изключително важна библейска истина: сключването на завет с човеците. Само Всемогъщият Бог, Творецът и Управителят на Вселената, има право да сключи завет, както бе случаят с Ной, Авраам, Мойсей или Давид. При случая с Ной например Елохим насърчи строителя на кораба на избавлението: "Но с теб ще поставя завета Си" (Бит.6:18), след като бе обявил наказанието на останалите човеци. Елохим, след като бе сключил завет с Авраам (Бит.17:7), си спомни за патриарха и заради завета Си с него избави сродника му Лот. На смъртното си ложе Йосиф се обърна към своите братя: "Аз умирам; а Бог (Елохим -- б.а.) непременно ще ви посети и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова" (Бит.50:24). Елохим спазва Своя завет и се грижи с любов към всички Свои служители, които ходят пред Него с послушание и верност (срв. III Царе 8:23). Името Елохим срещаме и във връзка с "новия завет", за който възвестява пламенно пророк Еремия (Ерем.31:33; 32:40), който ще трае вечно.

Българските преводачи на Библията са се опитали да вложат идеята, съдържаща се в названието Елохим, като са поставили в Бит. 1:26а глагола в мн. число: "И Бог каза: Да създадем човека по нашия образ, по наше подобие" (разр. моя). В еврейския език обаче след Елохим стои глагол "винаги" в ед. число, което още веднъж доказва понятието на древните религиозни автори за Бога като Едно Същество.

В това чудесно име на Бога -- Елохим -- се крие истинско благословение. То ни дава насърчение и утеха. От една страна, то свидетелствува за върховната сила и власт на Бога, за Неговата слава. От друга страна, сключването на завет с верните Нему човеци внушава чувството за сигурност. Псалмопевецът откликва на Божия призив за предаване своето сърце и живот: "Ще казвам за Господа: "Той е прибежище мое и крепост моя, Бог (Елохим -- б.а.) мой, на Когото уповавам" (Пс.91:2).

3. Йахве е всъщност най-важното определение за Бога, защото разкрива Неговата природа (срв. Ос.12:5). То се среща 6823 пъти в Стария Завет. Нека кажем най-напред няколко думи за правилното произношение на това толкова важно име.Отначало може би то се е произнасяло Йахве, но с течение на времето евреите постепенно преустановили гласното му представяне по какъвто и да било повод. Като "лично име на Бога", то не било четено или цитирано в синагогите (от времето след установяване на синагогалната богослужебна практика), нито било изричано в ежедневието. Причината била в особеното страхопочитание, което евреите изпитвали към това Божие име. Свещениците го заменили в устната практика с обръщението Адонай (Господ мой), а средновековните еврейски книжници започнали да поставят в свещените ръкописи под съгласните букви й, х, в, гласните знаци на Адонай: а, о, а. Така се е получила изкуствената форма "Й-е-Х-о-В-а", възприета в различни варианти в по-късните преводи на Стария Завет.

За нас е по-важно да знаем какво е значението на това лично име на Бога. Трудно е да се намери задоволителен етимологичен отговор. Бог се разкри под това име пред Мойсей, когато бе на планината Хорив (Изх.3 гл.). Всъщност при този случай Бог се самоопредели: "Аз съм Оня, Който съм" (ст.14). Някои богослови се опитват да изведат Йахве от еврейския глагол "хайа", който означава "съм" и набляга на богооткровената истина, че Върховното Същество говори за Своето вечно съществуване. Това е вярно, но в случая Бог е искал да каже нещо повече, и то съвсем конкретно на Мойсей и Израил. Ако разгледаме внимателно контекста, ще видим, че израилтяните имат нужда от Избавител и Бог, но не Мойсей е Този, Който е налице като Единственият ефикасен Избавител. "Аз съм Оня, Който съм" (Изх.3:14), т.е. Бог, Който живее в настоящето със Своите люде (вж. Изх.6:2,4; Втор.7:9; Ис.26:4). Така че Йахве като име загатва за постоянната Божия близост, за личната грижа и освободителната роля на Върховното Същество в живота на човека.

Между Елохим и Йахве има подчертана разлика. Библейските автори показват не на едно място, че всяко име притежава особен смисъл и предназначение. Мойсей например предпочита името Елохим в пасажа Бит. 1-2:3, където разкрива Бога в Неговата трансцендентност -- като Творец. Непосредствено след това обаче същият автор представя Бога като Йахве (Бит.2:4-25), пряко участвуващ в събитията в Едемската градина. По-нататък, непосредствено преди потопа, Елохим дава наставления, но Йахве затваря вратата на ковчега за Ной. Елохим ще въздигне Яфет, но Йахве остава Бог на Сим, прадядото на Израил. В Псалом 19 небесата разказват за славата на Елохим (ст.1-6), но законът на Йахве е съвършен (ст.7-14). Освен това Йахве е Сила и Изкупител!

Един от най-видните еврейски изследователи на Стария Завет през Средните векове, Мойсей Маймонид, писал за имената на Бога: "Всички имена на Бога, които се срещат в Писанието, се извеждат от Неговите дела, с изключение на едно, и то е Йахве (разр. м.). Наричат го "разбираемото име", защото учи ясно и недвусмислено за Божията същност." За да проникнем, доколкото е позволено това за човека, в дълбините на значението на Йахве, трябва да поясним как са го разбирали самите евреи. За обикновения потомък на Авраам Елохим -- истинският Бог -- е бил противоположен на всички лъжливи божества и идоли. Поради неповторимото си страхопочитание към Бога той можел да произнесе "Елохим"; никога обаче -- "Йахве". Когато казвал "Елохим", той разбирал Йахве. Затова в молитвите или вричанията си можел да изрече: "мой Елохим" или "Елохим на Израил"; никога обаче -- "мой Йахве" или "Йахве на Израил". Когато изповядва познаването си на живия Бог, той има предвид Йахве, защото Йахве е Самият Живот и Извор на живот.

Както посочихме, Елохим е най-общото име за Бога, свидетелствуващо за творческа мощ и власт. Йахве пък разкрива самата същност на Бога и се свързва от библейските изследователи с нравствените и духовните атрибути на Бога. С други думи Йахве представя необозримия характер на Бога.

Йахве е Бог на правдата, святостта и любовта.

Само на тази основа можем да разберем по-късната поява на името Йахве от Елохим в библейския текст (Бит.2:4). В Битие 1:1-2:3 разказът е съсредоточен само на описанието на творческия акт на Бога и на самото творение. Но от 2:4 битиеписателят започва да говори за сътворението на човека и за отношението на Бога към него, различаващо се ярко от отношението към мъртвата природа и животинското и растителното царство. Бог влиза в особени отношения на любов и грижа към най-висшето Си творение. То носи Неговия -- Божия -- образ. Затова Елохим се нарича вече Йахве -- Елохим, Който благославя земята заради човека, който става Божи пълномощник в света. Библейският изследовател Уеб-Пеплоу писа в книгата си "Титлите на Йахве" следното: "Творецът извика човека в съществуване на земята като творение, което трябва да радва Бога със своите качества. Качествата, които се съдържат в името Йахве и които не се изискват за творението на материалния свят, станаха явни едва след появата на човека изпод ръката на Бога."

Като Йахве Бог поставя живота на човека под нравствени задължения с предупреждението за наказание, ако той е непокорен. Йахве посочва ясно и категорично: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Бит.2:16,17). Името Йахве е непостижимо за Сатана. При изкушението на Ева Сатана нарича Бога Елохим и въобще не споменава святото име Йахве.

Йахве е праведен. Той обича правдата (Пс.11:7). Йахве, нашият Елохим, е праведен във всички Свои дела (Дан.9:14). Патриархът Авраам разбра, че Йахве, Съдията на цялата земя, "върши правда" (Бит.18:25). Човек съгрешава спрямо правдата на Йахве. Затова Йахве произнася присъдата и извършва наказанието (срв. Изх.32:33).

Йахве е свят. Още от дълбока древност Израил е свързвал правдата и святостта като двата най-велики атрибута, характеризиращи името Йахве. Именно поради представата за Неговата святост то не се е произнасяло. Мойсей е записал суровата заповед: "Който похули Господнето име (Йахве -- б.а.), непременно да се умъртви... бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви" (Лев.24:16). Бог Сам заявява: "Святи бъдете, защото Аз Господ (Йахве -- б.а.), вашият Бог (Елохим -- б.а.) съм свят" (Лев.19:2). Ортодоксалните евреи вярват и до днес, че никой простосмъртен не би могъл да произнесе точно и правилно името, скрито зад съгласните Й-Х-В-Х (свещената тетраграма). Единственият, Който би могъл да стори това, е Месия. Исус Христос, когато бе на земята, доказа, че само Той е достоен да произнесе святото Божие име. Той заслужи това не с устните Си, а с прекрасния Си свят и безгрешен живот.

Йахве е любов. Той скърби за нещастията и страда поради греховете на човеците. Пророк Еремия предава думите на Йахве, отправени към целия Израил: "Наистина те възлюбих с вечна любов" (Ерем.31:3). В книгата "Съдии" четем много често, че поради отстъпничеството на Израил Божият народ си е навличал страшни беди. Във време на духовно просветление обаче Йахве се е смилявал и подсигурявал избавление (срв. Съд.10:16). Пророк Осия ще възкликне с горещ патос векове по-късно от името на Йахве: "Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали" (Ос.11:8). Любовта на Йахве е изкупителна. Докато Неговата правда и святост осъждат и изискват наказание, Неговата любов подсигурява избавление. Уеб-Пеплоу пише основателно: "Там, където се появява името Йахве, след като човек е отпаднал от първоначалната праведност, виждаме само това, че Бог винаги търси неговото възстановяване." И наистина цялата свещена история на Библията изобилствува на такива примери. Йахве потърси Адам и Ева, предаде на човеците смисъла на жертвоприношението като средство за приближаване до Бога. Не е без значение фактът, че в първите 7 глави на книгата "Левит", където е развита подробно системата на жертвоприношенията за Израил, името Елохим се среща само веднъж и още веднъж заедно с Йахве, а името Йахве е написано 86 пъти! В 16-та глава на същата книга, където се говори за великия Ден на Умилостивението, Йахве се среща 12 пъти. Има още много случаи, които свидетелствуват по неоспорим начин, че Йахве е Бог на милостта и помощта (Бит.7:5; Изх.6:6; 33:9, 11; Зах.13:9).




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница