Бог продължава да намира работа на бармана
Изтегляне 40.39 Kb.
|
| Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата.
Първо вижда леката гърбица на дългия й нос под бяло сламено борсалино. Черната й вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите й рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци в пролетната привечер. В лявата ръка държи тънка пурета. Обръща се и спира поглед върху Фред. Барманът е в сервизното помещение. Бог го е призовал да разчисти мястото на срещата. Наблюдава го с очи като тъмни лешници; толкова неправдоподобно раздалечени, та в първия миг остава с впечатление, че няма да може да ги види едновременно. Вглежда се ту в едното, ту в другото. През цялото време има смущаващото чувство, че е пронизан от всевиждащо око на циклоп. Веждите й са повдигнати в невидим въпрос, на който Фред иска да отговори, но не знае какво. Бог продължава да намира работа на бармана. – Смутен сте – чува дълбокия й, леко момчешки глас с предизвикателна интонация на хъшлак, бранещ квартална територия. – Красотата вълнува – казва Фред и пъха ръце в джобовете. Усеща, че вече може да поеме дъх. Поема го. – И плаши. – Във вашия случай – само първото. Аз не съм красива. – Оставихте ме без дъх. – Случвало ли ви се е и преди? – Никога. – Абсолютно никога ли? – Абсолютно никога. – Без дъх? – Без абсолютно никакъв дъх. – Това е честно. – Кое?
– Че го признавате. Малцина го правят. Всъщност един-единствен досега. – Какво стана с него? – Откъде знаете, че е бил мъж? – Не знам. Предполагам. – Но бихте искали да бъде мъж? – Определено бих искал да бъде мъж. – Но не бихте имали нещо против да е била и жена, ако продължа да разговарям с вас, а късно през нощта правим любов, нали? – Да.
– Напълно безразлично ли ще ви бъде? – Абсолютно. Напълно. – Бихте ли желали на сутринта да се разделим без ангажименти? – Да.
– Без абсолютно никакви? – Да.
– Лесно обещавате. – И вие – усмихва се за първи път Фред. – Не си спомням да съм обещала нещо. Просто изследвам възможността да спя с вас без абсолютно никакви ангажименти, като спестя всички обиждащи интелигентността ни клишета. Откога това се приема за обещание? – Права сте. – Което не прави възможността по-малко вероятна. – Разбира се. – Продължавате ли да разсъждавате върху това дали мъж, или жена е престанала да диша заради мен? – Не ми излиза от ума. – И мъж, и жена. – Какво стана с мъжа? – Стана ми съпруг. – А с жената? – Не знам. – Бяхте ли любовници? – Имате вид на тактичен човек. – Извинявам се. – Няма значение дали си бил любовник с някого, ако те е пронизал с един-единствен лъч. – Куазимодо. – Не се учудвам, че знаете. – Обичаен тест? – В случая – потвърждение на нещо, което разбрах от първия момент, в който ви видях. – Какво разбрахте? – Ще се обичаме, като вие ще бъдете нещастен, а аз – неразбрана. Накрая ще ме намразите. – Възможно е. – Сигурно е. – Намразвали ли са ви? – О, да. Да. Или поне аз знам за дузина. – Искрено? Честно? До дъното на душата? – До степен да им е основание за живот. – Защо?
– Защото съм била с тях. – Или защото вече не сте? – Вероятно и това. Но ако се замислят, първото ще надделее. – Какво е да те мразят? – Не мразят мен. Мразят себе си, но се объркват. – Пепелта на цигарата ви ще падне. – Прав ли ще стоите? – Няма да стоя прав, а вие няма да останете за дегустацията. – Какво ще правя? – Ще станете и ще се разходим. Атина е вълнуваща в началото на май. – Вие, разбира се, знаете малка таверна с изглед към морето. Ветровита тераса, където няма много хора? – Да.
– Имам връхна дреха и не съм зиморничава. – Виното ще е бяло, „Йеровасилио“, реколта 2007-а. Изключително подходящо за фагри. – Защо фагри? – Защото е хищна риба. Не се развъжда изкуствено. – През цялото време ще имате усещането, че водим този разговор от години. – Вероятно цял живот. – Кога ще ме целунете? – Когато усетя, че го искате. – Може ли да усетите това? – Не знам. Надявам се. Аз не знам много неща. – Но имате кураж. Имате ли кураж? – Не знам. Би трябвало да имам, но в момента не знам. – Ако сте търпелив, може и да имате. Търпелив ли сте? – Не. Не съм търпелив. – Значи, нямате кураж. – Което не значи, че съм страхливец. – Не значи. – Да тръгваме. – Кога казахте, че ще ме целунете? – Когато сте готова. – Готова съм. Фред се навежда, докосва устните й. Те се разтварят. Плътен език взривява мозъка му. Натиква ръце още по-дълбоко в джобовете. Стиска юмруци. – Клер – казва тя, когато целувката свършва. – Фред – отговаря той. Челюстите му се свиват. Усеща зъбите си изтръпнали. Жената се изправя. Взема патерица от тъмно тиково дърво с инкрустирани ромбове от слонова кост, оставена встрани от креслото. Пъхва лявата си ръка в нея. Крачи към изхода, леко накуцвайки, а роклята се увива около финото й тяло като море, което ще погълне крехката лодчица, с която Фред я следва. Барманът, или Бог, ако поискате, гледа с възхита. Каталог: covers covers -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов covers -> Книга на Йордан „ Getica" De origine actibusque Getarum, „ Гетика" covers -> Откъс част V. Слънцето залязва над Ангкор Великолепният Ангкор Ват covers -> Стълбата на светлината covers -> Съдържание / contents covers -> Предисловие на издателя covers -> Уводни думи към читателя covers -> Може ли да седна? covers -> На колко е години? Изтегляне 40.39 Kb. Сподели с приятели:
|