Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Бог е жив

ПЪРВА ГЛАВА

“Бог е върховният и главен

Проблемът

Откъде произлиза това невероятно, разточително изобилие на атомни частици, молекули, звезди, галактики, на органични и неорганични тела? Откъде е материята – нежива и жива?

Откъде е дошло всичко, което съществува? Защо пък да не е от небитието? Трябва ли непременно вселената да се свързва с някакъв иманентен и трансцедентен Принцип, който я е сътворил и а поддържа?

“Защо материя, защо дух, защо Бог, а не нищо? – се пита Бергтон.

Тези въпроси винаги са смущавали духовете на хората. Всеки нормален човек си ги е задавал. “Само лудият никога не се съмнява” – казва Декарт.

Какво е предназначението и участта на нашата планета? Как се е образувала вселената? Има ли надежда за безсмъртие? Дали смъртта е, която неумолимо ще ни отнеме всичко?

Пред кого сме отговорни? Ще трябва ли в края да даваме сметка за своята омраза и за своята любов, за своите мисли и за своите действия пред едно по-висше интелигентно същество, което управлява вселената?

Дали сме само зрителите и актьорите, или и жертвите в една грандиозна драма, чието развитие ни е неизвестно.

Това е, което някои наричат метафизична тревога. Безспокойство, изразено с по-други думи в изповедта на биолога атеист Жан Ростан: “Не съм толкова ненормален, че да бъда съвсем убеден в моите идеи, които приемам за сигурни. Най-голямата почит се отдава на неизвестното тогава, когато материалистът започне да не се съмнява в нищо. Нищо – това е твърде малко; Бог – това ще бъде твърде много. Имайки предвид по-голямата част от вярващите, харесва ми това, че тези така неизмеримо различни от мен по начин на мислене хора, се отличават толкова малко от мен по своите постъпки. Тези, които вярват в един Бог, мислят ли също тъй пламенно както нас, които не вярваме, в неговото отсъствие?”

Тревогата

Далече назад, докъдето се простират началата на човешката история, се открива и наличието на религиозни чувства. Това е универсален факт. Сенките на боговете винаги се преплитат със следите на човешкия живот и при най-примитивните народи се откриват ритуали, свързани с техните схващания за смъртта и отвъдното; ритуали, подкрепящи една надежда. Тотемът, който влияе е някаква мистериозна сила върху целия род. Табуто с неговите суеверни забрани. Олтарът за кръвните жертви, принасяни на боговете в знак на почит (преклонение) или за умилостивение. Въздесъщото идолопоклонство е религиозен акт. Толкова ли ни е необходим Бог, та в действителната си нужда от него, човекът му е измислил какви ли не заместители? Доказателството за това е именно идолопоклонството! “Ако наличието на многото фалшиви богове доказват съществуването на истинския Бог [...] след като Бог е бил убит в човека, Ницше впряга всичките сили на своята мисъл и на своята любов, за да измисли един друг Бог за човека.”

За своя атеизъм човекът нямаше други основания, освен религиозното чувство, “увертюрата” към отвъдното, дори твърде често един стремеж към окултизма и магията. Не Бог бе Вдъхновителят на религията, но религията бе изобретила Бога. Въпрос на вкус. Някои обичат, други не обичат. Социолозите обаче са съгласни, че всички хора са повече или по-малко преследвани от метафизичната тревога. “Бог е вечното мъчение на човеците, било когато се заловят да го създават, било когато се заловят да го унищожават” – пише Марсел Арланд.

Човек никога не ще узнае сянката, тегнеща над невярващия, който се хвали, че няма никакъв апетит към религиозните неща, но чувства една неизповядана тръпка в момента на големия скок в неизвестното. В този върховен случай много хора се съмняват в своите съмнения! И дали не гордостта и известна външна сухота не са реалните причини за тяхното привидно спокойствие? Навсякъде и винаги при човека констатираме един стремеж, една тревога за Нещо или Някого над него, Който го надвишава, Който доминира над него.

“Дали и в агресивното отношение на войнстващия рационалист, когото идеята за Бога твърде осезателно дразни, не можем да различим една от формите на същата натрапчива идея за Бога?”

Ницше е станал именно такъв тип “невротизирана” нерелигиозна личност, обладана от един-единствен проблем: Какъв е смисълът на човешкия живот? Какъв е смисълът на живота за мен самия, след като това не е Бог?”

Почиват ли нашите религиозни убеждения върху нищото, или пък съхраняват за нас едно райско бъдеще? Дали няма да се окажат само една опасна заблуждаваща леснота? И въпреки всичко някой ден пред нас застава и се налага въпросът: Да вярвам или да не вярвам?

Вярвящ. Защо?

Да, защо да бъдеш вярващ?

Е, добре, според това, дали вярвате, или не вярвате в Бога, вие ще имате различно схващане за света; и още – ще живеете по съвсем различен начин, защото всичко е взаимно свързано. Ако сте логичен и последователен със самия себе си, вярата в Бога ще оформя и вашето поведение. Вие ще вярвате, че не се намирате случайно на тази земя и че не сте играчка в ръцете на сляпата случайност. Ще търсите да се запознаете с вашия Бог и ще откриете в Него своя Баща и Спасител. Ще вярвате, че имате вечна участ и ще се подготвяте за нея. Ще вярвате накрая, че между вас – Неговото творение и вашия Творец трябва да съществуват връзки и допирни точки. Религията ще ви изглежда като естествена последица, необходимо звено от взаимовръзката между Бога и човека. Повдигнатите от религията проблеми ще ви ангажират много повече, отколкото философските.

Но, какво бихте казали за факта, че има множества вярващи с тотално различни схващания за настоящия и бъдещия живот. Има християни, юдеи, мюсюлмани, будисти... На кои може да се вярва?

В една от следващите глави ще засегнем въпроса за многото религии. Но да се върнем към нашия въпрос: “Защо да бъдем вярващи?”

Впрочем терминът “вярващ” не е много точен. Заедно с теолога Ханс Кюнг ще формулираме въпроса по-прецизно: “Защо да бъда християнин? Защо да не се задоволя с това – да съм просто човек? Истински човек? Защо, притежавайки качествата на човек, да прибавям и тези на един християнин? Да бъдеш християнин повече ли е, отколкото да бъдеш човек?”

Имат ли християните една вест за света? Ако да, съзнават ли това? И наясно ли са с нейното съдържание? В наше време тези въпроси придобиват изключителна тежест. Сблъскваме се с много заплетени икономически и социални проблеми. Умират от глад пред вратите ни. Егоизмът, насилието, войната водят милиони до отчаяние. Какви конкретни разрешения предлагат за тези неща християните? Те проповядват справедливост, братство и равенство. Да бъдем добри и честни – казват – и всичко ще бъде по-добре. От две хиляди години се чува същият познат рефрен. Разбира се, думи, произтичащи от добри чувства, но в края на краищата – твърде общи, относителни и банални. Вярно е едно от двете: или християнството е претърпяло фалит или не е живо.

Но и атеистите не говорят нещо по-различно. Един марксист иска общество без класи, колективно притежание на средствата за производство, диктатура на пролетариата, нов човек. Той също се произнася за великото братство между хората, за равенство и справедливост. Също жадува за мир, за свобода и щастие. Всъщност желанията на християните и нехристияните се покриват в непосредственост.

Тогава защо да бъдем християни? Какво различно внася християнството? Не може ли човек да се задоволи с това – просто да бъде справедлив, честен и човечен? Защо Бог? Ето ти проблем!

Някои спомагателни въпроси ще ни дадат важна информация. Ще извлечем от тях отговора по реда на главите. Нашият път към Бога ще ни накара да хвърлим един изпитателен поглед към света, в който живеем; към този свят с неговите чудесни неща и с неговите страдания. Ще се допитаме до Книгата, предизвикала вековете, наречена Слово на Бога или Библията. Заслужава ли тя нашето доверие? Ще прибегнем и до историята на еврейския народ, защото, тя е изключителна. Миналото на този малък народ е много поучително. Накрая обстойно ще се занимаем с личността на Исус Христос, който е имал нечуваната претенция да се нарича въплъщение на Бога. Ако Неговите изявления са верни, тогава те разкриват едно безкрайно измерение и притежават капитална стойност. Ако Той е казвал истината, Неговото свидетелство не може да не бъде решаващо. Сътворението, Библията, историята, Христос, великите свидетелства на Бога – техните съгласуващи се свидетелства – рационални, ясни и вълнуващи – говорят на нашия разум и на сърцата ни. Да ги изслушаме без предразсъдък с искреното желание да познаем истината, която искат да ни разкрият за наше спасение. Тяхното красноречие ще отговори на най-благородните ни чувства.

ГЛАВА ВТОРА

ПРИЧИНИТЕ ЗА АТЕИЗМА

Защо човек е или става атеист?

Причините за атеизма са многобройни. Те са от психологически, философски, политически и богословски порядък.

Ето развратеният човек, чийто живот е един постоянен бунт против морала. В своето отхвърляне на Бога той намира алиби за безпътството си.

Материализмът

Независимостта

Грешките на вярващите

И действително констатира се, че атеизмът се е породил на християнска почва, най-напред в Германия. Хайдегер вече потвърди,че атеизмът е явление типично християнско. Много от големите теоретици на атеизма са били синове на пастори или на свещеници, или бивши студенти по богословие. Материализмът, позитивизмът, марксизмът, светският характер, образованието, екзистенциализмът – са видели бял свят в християнския Запад. Мъчителна констатация за християните, отговорни до голяма степен за тази загуба на вярата.

С колко омраза, с колко кръв е белязана историята на християнството! Омразата по отношение на духовното, на религията и на Бога има своите корени в миналото на църквата. Не трябва да се учудваме, че атеизмът е роден на християнска земя. “Когато гледам вярващите и техните недостатъци, това ме кара да не се разстройвам, че съм невярващ” – казва физикът Алфред Кастлер.

Христос каза: “Царството Ми не на този свят”, но църквата е установила своето царство на земята. Налагала е своята вяра често пъти със сила. Торквемада е подражавал на Цезар. Впрочем това е била една дълга поредица от чудовищни грешки, които са оставили дълбоки и нелечими следи в съзнанието на хората: инквизицията, анулирането на Нантския едикт, религиозните гонения.

Духовната мощ се опира на политическата, ??? доминирайки и над нея. Зловещ съюз на олтара и трона. Свещеническата тиара и царската корона са се споразумели като джебчии да ограбват хората, на които повтарят безспир в името на Евангелието: “Задоволявайте се с това, което сте!”

Говорейки за ужасите от отменянето на Нантския едикт, историкът Едгар Кине пише в своя труд върху Революцията: “Атеизмът трябваше да тръгне оттам. Тази отвратителна история на кръв и мъченичество, на бесилки и позорни стълбове, на колела за мъчение, на галери и какво ли не още произведе отвращението към всяка религия.

Римокатолическата църква носи едно твърде тежко наследство. Какъв образ е създала тя за вярата? Ако в течение на векове тази вяра се е натоварила с различни догми, представляващи предразсъдъци и абсурди, не е ли отговорна за това? Спомнете си само за лова на вещици през Средновековието и за аферата с Галилео Галилей.

“Въпреки всичко има Бог”, казват вярващите, но като се вземе предвид тяхното поведение, човек може да си извади заключението, че въпреки всичко те са дяволи.

Християнинът трябва да може да каже заедно с апостол Павел: “Не се срамувам от Евангелието” (Римляни 1:16), дори ако останалите, уви, доста често се изчервяват заради църквата, а следователно и за самите себе си.

“Блажени онези, които без да видят, са повярвали” – каза Исус (Йоан 20:29). След две хиляди години християнска история, можем да кажем: “Блажени, които вярват, след като са видели всичко”.

“Ницше казва, че в историята е имало само един – единствен велик християнин и че Той е умрял на кръста.”

Философията

Ето становището на марксическия атеизъм, за който вярата е само пречка по пътя на научното изследване, спънка по пътя, към техническия прогрес, към щастието на хората. Впрочем, атеистичната пропаганда се позовава изключително на науката, дори и когато няма ни най-малко основание да бъде сигурна в това, което проповядва, ??? и по-голямата част от атеистите съзнателно си затварят очите пред това.

Злото

Ето най-често срещаното възражение: “Как може човек да примири любовта и мощта на Бога с присъствието на злото и на страданието?” Как една вездесъща и всемогъща Личност, Която твърди, че е любов, може да управлява един свят, в който животът на съществата да е основан на смъртта на други същества. И това е навсякъде в природата – в растителното царство, в животинския свят – както на най-висшето, така и на най-низшето стъпало на стълбицата. От това човек може да заключи, че не съществува Бог. И атеистите, както и християните, жадуват за справедливост и любов.

Невежеството

Покрай този доброволен атеизъм, съществува и недоброволен. Това е атеизмът на човека с нерелигиозно или антирелигиозно възпитание. Роден в среда, където религията е забранена, той просто е наследил един начин на съществуване. Религиозните въпроси не вълнуват духа му. Той обаче може да е толерантен и да приема мирното съвместно съществуване с вярващи.

Биологът Ив дьо Дантек изповядва: “Аз съм атеист, тъй като съм бретонец така, както човек се ражда кестеняв или рус, без това да зависи от неговото желание. Затова нямам никаква лична причина да твърдя, че атеизмът е по-добър от нещо друго, тъй като самият аз нямам вкус към другите неща”. Но дали е правилно възпитанието да налага вярванията? Човек може да види хора отдалечени от Бога и от всякаква религиозна идея, които стават вярващи, и обратно.

Агностицизмът

“Въпросът за вярата? Поставял съм си го винаги през всичките дни на живота си – казва Жан Ростан. – Казвах “не”. Казах “не” на Бога дори малко брутално, но във всеки момент въпросът се връщаше отново. Казвах си: “Възможно ли е? По отношение на случайността например: повтарях си, че не може случайността да е съчетала атомите. Но тогава – кой? Възникваше една верига от въпроси – все същите. Преглеждах ги отново и отново, приповтарях ги непрекъснато. Бях обладан от тази мисъл. Казвам си думата обладан, ако ли не от идеята за Бога, най-малко от идеята за Неговата липса. В известен смисъл всичко се случва така, като че ли няма Бог – в областта на биологията например.” “Да има Бог това е твърде много, ако няма – нещо липсва” – казваше той.

Има така наречени вярващи, които всъщност живеят в атеизъм. Човек не ги вижда на църква, освен в случай на някое кръщение, на някоя сватба или на погребална церемония. Религия формална и без живот. Това поведение на християните е причината невярващите да предполагат, че християнството не е нищо друго, освен още една философска система сред многото други.

Всъщност не всички атеисти са чисти атеисти в същата степен, както и не всички вярващи са убедени такива. По-добре е да си явен атеист, отколкото лош вярващ, защото лошите вярващи са причинили повече щети на християнската религия, отколкото цялата атеистична пропаганда.

Политиката

Историята, за която се твърди, че водела неизбежно към общество без класи, пренася безусловно една есхатологична надежда – това е култът към “светиите” на атеизма, увековечени в мавзолея на пророка, чийто труп е изложен в стъклена витрина. Това са подвизите на науката, която благодарение на космическите изследвания придобива отенъци на чудотворство, замествайки чудесата.”

Култът към личното “аз” и личността

Отсъствието на Бога създава една непоносима празнота, вакуум, който трябва да се запълни. С кого или с какво? С един непълноценен заместител? Контрабандна религия? Когато човек детронира Бога, той винаги го замества. Замества го със себе си. Това че нарича култ към СОБСТВЕНОТО “АЗ”; култ, чиито ритуали могат да приемат различни форми; гордост, кариеризъм, притворна доброта, сребролюбие, наркомания, секс. Но нека бъдем откровени и да признаем, че във всички религии човек може да срещне ревностни практиканти на тези ритуали. Което от своя страна заличава у тях религията на определена социологична група и утвърждава една лична религия.

От друга страна появява се и едно ново, съвременно идолопоклонство – това на “боговете” на стадиона, на сцената и на екрана, което в някои случаи се доближава до истерията.

Дали човекът не носи у себе си жаждата да обожава, която е така мощна, че поради нея е стигнал дотам – да замества действителния обект на обожание с персонажи, претендиращи, че задоволяват тази нужда? Човек се пита дали култът, който обгражда диктаторите, не е една такава заместническа религия. Дьо Тарквил бе казал:”Дори човекът да не вярва, трябва да служи.

Науката и техниката

Човекът преобразява, поправя, моделира и маркира света, оставяйки върху него своя отпечатък. Планетата става една огромна работилница на човешката дейност. Тя вече не изглежда като Божие дело в неговата първична яснота.

Там, където напредва науката, религията отстъпва. Не че науката е наистина в противоречие със Свещените писания, но защото тя създава един изкуствен свят – функционален и техничен, където религиозността трудно намира място. Сама по себе си науката не е виновна, напротив – тя приближава човека до Бога. Бихме могли да цитираме дълъг списък от видни учени във всички научни дисциплини, които са били или са убедени вярващи. Грешката трябва да се търси в отношението на човека към науката и към религията: някои смятат, че трябва да направят избор между двете; други пък са оставили умът им да бъде изцяло завладян от трескавата дейност на модерния свят; от “грижите на този век”, както казваше Христос.

Човек започва да има все по-малък и по-малък контакт с природата. Счита се за предимство да живееш в големите градове, отколкото за селото. “Ренан казваше, че пустинята е монотеистична” – пише Ж. Лакру. И хората са повтаряли много пъти, че на полето просто естествено вярваш в Бога, а в града – в човека.

Каква нужда от Бога може да чувства някой, когато е достатъчно само да отвори една консерва, за да утоли глада си; да вземе едно хапче, за да заспи; да завърти едно копче, когато му е студено? Неоспорим факт е, че хората са по-религиозни в страни, в които върлува глад, отколкото в едно консумативно общество. В страни, където вилнее мизерията, хората правят и днес както някога процесии за дъжд и произнасят молитви, за да получат добра реколта. Обаче хлябът си остава недостатъчен и стомасите са празни. Тогава човекът се впуска в работа: прави язовири, напоява некултивираните земи, употребява торове, зърното е стимулирано и тогава често забравя Бога без дори едно “благодаря”.

Ние се радваме на удивителния прогрес на медицината. Някога прокажените очакваха интервенцията на Небето, за да намерят изцерение. Днес един лекар се справя с бацила на Ханзен без никакви чудеса. Туберколозата, вариолата и още много други инфекциозни болести са намалели до такава степен, че човек няма за какво повече да разчита на Бога за тяхното ограничаване. Антибиотиците заместват молитвата. Хирурзите вършат добра работа в побеждаването на ужасния рак. Колкото повече човек се осланя на техните усилия, толкова по-малко място остава за Бога – до степен самите вярващи твърде често да забравят, че науката идва от Бога. От Този, на Когото човек трябва да отдава благодарност за откритията и постигнатите резултати. “Аз превързвам, Бог лекува” – обичал да казва набожният Амброаз Паре, бащата на съвременната хирургия.

Не трябва да се учудваме, че религиозният живот запада в един свят, където първо място заемат техниката, удобствата, комфортът и изобилието. “Духовният свят, недостъпен за техниката, девалвира, защото изглежда вън от реалността.

Човешката активност е изтъкана от понятия като ефективност, продуктивност, завоевание, господство.

Религиозната, духовната активност, която нито преобразува, нито произвежда, нито упражнява властта, вярата, молитвата, размишлението, поклонението, жертването на личното “аз”, приемането на Божия дар – всичко онова, което не е пряко свързано с техническата активност, се счита за обезценено, омаловажава се и се възприема като илюзорно.”

Скандалът на християнството

В християнството има нещо скандално. Тук терминът не е взет в неговия смисъл на нещо нечестно или неморално, което да шокира добрите нрави. Нито пък става въпрос за скандали, повдигнати от разединението на християните или от полемиките между теолозите, които хвърлят съмнение върху верните вярващи. Вземаме термина в неговия оригинален смисъл (на гръцки “скандалон” означава “пречка, камък за препъване, примка по пътя, в която човек може да попадне”, нещо учудващо, смущаващо, което разумът с мъка може да приеме и което намираме в съдържанието дори на Евангелието).

Павел говори за проповядването на Христос като разпнат – “за юдеите съблазън [на гръцки “СКАНДАЛОН”] и за езичниците глупост” (1 Коринтяни 1:23).

Защо сканадал за юдеите?

За един юдеин, дълбоко в сърцето си привързан към монотеизма, идеята дърводелецът от Назарет да е Син на Бога е била непоносима. Към богохулството се е прибавяла и една измама – претенцията Му, че Той е Месия. Или пък абсолютният абсурд – Месия – Бога да се остави да Го разпнат като един вулгарен разбойник от необрязаните.

Защо глупост за гърците?

Формирали своя идеал чрез философията, логиката и науката, как можеха гърците да съгласуват своята вяра в един Спасител, който не е в състояние да спаси Себе Си от ръцете на своите палачи?

И днес както и вчера идеята за спасение чрез въплъщението и разпятието на Бога не може да не изглежда скандално за разума на един рационалист. Типична в това отношение е проповедта на Павел пред атиняните. (9) Епикурейските и стоическите философи поискаха от Павел да изложи своето учение. Апостолът имаше насреща си силни опоненти – хора, които бяха побеждавали във всички дебати. Той правеше впечатление на човек, който може да разисква, което атиняните веднага оцениха, но проповядващ “чужди богове” и поддържащ “ново учение” (Деяния 17:18,20).

Докато говореше за Бога като Творец, като Господ на небето и на земята, Дарител на живота и въобще на всичко, слушателите му понасяха. Но щом спомена за покаяние, за съд, за възкресение на Христос и на мъртвите, започнаха да се подиграват с него и да се оттеглят: “За тоя предмет пак ще те слушаме”. А някои мъже се прилепиха при него и повярваха” (Деяния 17:16-34). В християнската вест съществува не само скандален аспект, но и един провокиращ. Тази вест не е неутрална подобно на научна информация или на метеорологичен бюлетин. Това не е философско експозе, повече или по-малко любопитно за слушане. Това е известие за събитие, което има спасяващо действие, но което поставя на карта нашето лично съществуване, както и смисъла на съществуването на цялото човечество. Нашето спасение е неразривно свързано със събитието в Ерусалим преди две хиляди години. Тази вест е провокационна, защото запитва, обърква и измъчва. Тя е апел за промяна на живота, зов за ангажиране, за предаване на Бога. Това е, което се нарича обръщане. На своята аудитория Павел говори за покаяние и съд.

Слушателите на апостолите разбираха, че са поставени пред неминуем избор: да приемат или да отхвърлят обявената вест. Че са разбрали това, доказва реакцията им: “Какво да сторим, братя?” (Деяния 2:37). Това е въпросът на юдеите след проповедта на апостол Петър в Ерусалим. Тъмничарят агонизиращ пита Павел: “Що да сторя, за да се спася?” (Деяния 16:30). Разклатен в своите убеждения от свидетелството на Павел, цар Агрипа подхвърля, че трябва да се реши за или против: “Без малко ме убеждаваш да стана християнин” (Деяния 26:28).

Затова не трябва да се учудваме, че пред един такъв апел много хора отказват да се ангажират под претекст, че християнството изисква твърде много лековерност от страна на приемащите го. Но ако погледнем по-далече, ще прозрем че вярата не е фалит на разума, но разумен акт. Изборът за Христос не е само решение на сърцето, но също и познание, и просвещение. “Вярващият може да “провери, да изпита солидността на основанията за своя ангажимент”. Може да познае достоверността на това, в което е поучаван (Лука 1:4).

Едно духовно обновление

Прави ли атеизмът хората по-щастливи? Опитът и преживяното в страните, където той е станал официална “религия”, доказва обратното. Това е религия на висшата администрация, на научните работници, на известна категория учени, но народът, голямата маса от хората, винаги е гледала към небето. Човек е разбрал отдавна, че нито науката, нито по-добрата социална политика “лява” или “дясна” - не дава смисъл на живота. Човекът има дълбока нужда да знае откъде идва и къде отива. Когато атеизмът от една страна се организираше, структурираше, напредваше и ставаше истинско предизвикателство, хвърлено в лицето на християнската църква, от друга страна огромна вълна на религиозно пробуждане обикаляше ориенталския и западния свят, както в социалистическите, така и в капиталистическите страни. Клод Жефре прави следната констатация за западното общество: “Религията се завръща в съвременния свят. Далеч от това, да бъде израз на човешката мизерия, както мислеше Маркс, въздържането на религията е феномен, характерен за богатото западно общество. Това не е протест срещу мизерията, но срещу безсмислието на обществото на изобилието, което не спира да увеличава своето богатство и в същото време носи в себе си все по-малко и по-малко цели.”

Рационалистът, свободомислещият, атеистът, се наричат свободни. Но възможно ли е човек да е свободен без Бога?

Свободен от какво? От авторитета на религията? Хайде де! Да не преувеличаваме! Не сме вече в Средновековието! Няколко секти задържали членове в мрежата си! Знаем твърде добре, че това не е валидно да повечето църкви. Можем да влезем или излезем от църквата когато си поискаме.

Освободили сме разума си, отговарят рационалистите. Нека погледнем по-далеч – дали този отговор наистина е сериозен, или не е нищо друго, освен мираж.

Атеистът по-добре ли е разрешил личните си, семейните и професионалните си проблеми от християнина?

Свободен от Какво? От Бога? Никой не зачита толкова много твоята свобода както Бог. Точно затова можем да избираме между вярата и атеизма.

Откак се е нарекъл “свободен от Бога”, човек никога не е бил по-малко свободен. Колкото и да се наричаме “свободни”, ние все падаме, при това по-отвисоко, при своите проблеми.

Едно е сигурно, опитът го доказва всеки ден. Хиляди дрогирани, алкохолици, бедни същества, хвърлени в порока, са строшавали своите вериги, приемайки Исус Христос. Отчаяни, болни, самотни, те са намирали надежда и кураж да живеят, след като са открили за себе си Исус.

Не са празно нещо думите на Христос, съдържащи се в Неговата покана: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).

ГЛАВА ТРЕТА

ФИЛОСОФСКИТЕ КОРЕНИ НА СЪВРЕМЕННИЯ АТЕИЗЪМ

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 1.3 Mb.

Сподели с приятели: