Богдан Иванов Андреев Българското държавно-политическо и военно ръководство и изграждането на Командване на Сухопътни войски /1973 – 1991 г

Дисертацията съдържа, увод, четири глави, заключение и приложения /схеми, документи/, използвани съкращения, извори и литература с общо 320 страници.

От средата на ХХ в. войната се променя. Новите научни открития влияят върху бойните действия, комплектуването, организацията и структурата на войските. Значително се изменят военни доктрини. Двата основни противостоящи блока – на Изтока и Запада, започват надпревара във въоръжаването. Военните технологии проникват в космоса и дълбоко под водата, а сухопътните формирования се поставят в сложна тактическа и стратегическа обстановка. През 70-те и 80-те години на миналия век повечето армии са наситени със съвременно оръжие и военно-технически средства, инициират се кадрови и организационни промени във въоръжените сили на различни държави.

През 1973 г. в БНА се създава Командване на Сухопътни войски /КСВ/. Това е важен момент не само в изграждането рода войски, но и в развитието на армията в национален и коалиционен мащаб. За време на мир КСВ ръководи сухопътните съединения и части, а при война се разгръща във Фронтово управление /ФУ/ което субординира с българските и съюзни ВВС и ВМС.

Предмет на проучването

Предметът на настоящето проучване е създаването и изграждането на КСВ. Обръща се внимание на развитието на управлението на българските сухопътните формирования в заключителната фаза на Студената война и последвалата трансформация в началото на 90-те години на ХХ в. Отбелязани са причините за формирането на командна структура за СВ, някои мнения „за” и „против” това решение. Представен е моделът на КСВ за мирновременния период и разгръщането на неговата основа на ФУ за време на война. Отделя се внимание на субординацията с Министерството на Народната отбрана /МНО/, Генералния щаб /ГЩ/, Обединените въоръжени сили /ОВС/ на страните от Варшавския договор, участието на КСВ в подоготовката и провеждането на по-мащабните войскови и комнандно-щабни учения на територията на страната и в рамките на социалистическата общност.

Не са предмет на проучването взаимоотношенията между КСВ и командванията на останалите родове войски в национален и коалиционен формат, сравнителния анализ, отнасящ се до ръководни структури на СВ в чужди армии, процесите по управление на СВ от позицията на военнооперативното изкуство. Извън предмета на изследването остават ГЩ на БНА и МНО, Държавния комитет за отбрана /ДКО/ и Военен отдел на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/, Инспекторат на Въоръжените сили /ИВС/, съществувал от декември 1991 до януари 1993 г., Офицерското събрание /ОС/, Българска офицерска легия /БОЛ/ „Г. С. Раковски”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/, Съюз на ветераните от войните на България /СВВБ/, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите /СВИВП/. Аспекти от тяхната дейност са споменати във връзка с историята по създаването и изграждането на КСВ.

Хронологически граници на проучването

Долната граница се поставя през 1973 г. когато се създава КСВ. Събитието е във време на разведряване в международната обстановка и заедно с това съвпада с реорганизация в българските въоръжени сили от началото на 70-те години на ХХ в., продикутавана от нуждите за оптимизиране управлението на армията и в частност СВ. До края на десетилетието, както и през 80-те години, изграждането и развитието на КСВ е съобразено с вътрешно-политическите условия и промяната в отношенията между водещите сили в света САЩ и СССР и коалициите, доминирани от тях. Горната граница на проучването хронологически е обвързана с края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в., когато падането на авторитарните режими в България и Източна Европа е последвано от разпускането на организацията на Варшавския договор през 1991 г. Спрямо променената обстановка в страната и света се осъществява трансформация на армията и сухопътните формирования.

До момента липсва военноисторическо изследване по темата. Отделни публикации са посветени на проблеми по управлението на войските и развитието на въоръжените сили и СВ през Студената война, като коментарите в тях са от позицията на военното изкуство. През последните години различни автори, предимно военни деятели, в своите спомени засягат дейността на КСВ, но без обобщенията и задълбочения анализ, необходими за историческото познание. Това показва нуждата от самостоятелно изследване на формирането и развитието на КСВ за попълване познанията на военната история.

Целтта на дисертационния труд е историческо изследване на създаването, изграждането и трансформацията на КСВ от 1973 до 1991 г. За нейното постигане е нужно представяне, обобщаване и анализиране на събития и процеси от военната и политическата история на страната за разглеждания период. Реализирането на поставената цел е свързано с научно-изследователска работа по следните задачи:

- Да се направи преглед на общото състояние на българските СВ през втората половина на 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ в. и се изведе тенденция в тяхното развитие съобразена с изискванията на военната наука.

- Да се представят основните факти, свързани с решението за създаване на КСВ, като се формулира необходимостта за неговото приемане, като се има предвид различните виждания в средите на българското държавно-политическо и военно ръководство.

- Да се проследи комплектуването и изграждането на КСВ през 70-те и 80-те години на ХХ в., както и доколко се изпълняват поставените задачи по поддържане на бойната готовност, осъществяване на инициативи, съобразени с военно-политическата обстановка.

- Да се анализира трансформацията на КСВ за военно време – разгръщането на ФУ и неговите реални възможности на командно ядро за СВ при евентуално нападение над страната.

- Да се разкрие характерът на взаимодействието на КСВ със структурите на МНО, ГЩ и ОВС на Варшавския пакт.

- Да се изследва ролята на КСВ като орган за управление на СВ в национален и коалиционен формат.

- Да се проследи участието на КСВ във войскови и командно-щабни учения, доколко се изпълняват поставените от националното и съюзно командване задачи.

- Да се изследва случващото се в КСВ от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. на фона на политическите събития и процесите на обществено и държавно преобразование в страната и света.

Историческият метод се свързва с проследяване на фактите и процесите, имащи отношение към изграждането на КСВ. Това позволява формулиране и обобщаване на причините, довели до създаване на структурата, акцентуване на важни моменти от нейното развитие, както и на построяване на хронологическа периодизация във времевите граници на проучването. Логическият метод за изследване на представената информация е базов. Съчетаването на двата метода прави възможно дефиниране на основните проблеми /хипотези/ на проучването.

Методите на анализ и синтез също се използват заедно. Така се постига задълбочено изследване на разглежданата тематика. Методът на сравнението е от значение при критичното отношение към различните факти, но поради характера на представената информация неговото прилагане невинаги е възможно.

Изложение на дисертационния труд

Изследването се състои от съдържание, увод, четири глави, заключение и приложения /схеми, документи/, използвани съкращения, извори и литература с общо 320 страници.

В увода от 22 страници са посочени основните параметри на проучването. Формулурани са целите и задачите, както и проблемните въпроси /хипотези/. Разглеждани са изворите, използвани при написването на дисертационния труд.

Първа глава Създаване на КСВ съдържа 53 страници и е съставена от три части:

СВ в следвоенния период

След средата на ХХ в. вследствие на научно-техническите открития и приложението им във военната сфера, воденето на бойните действия значително се изменя. Рязко нараства огневата мощ, създадени са и се работи по принципно нови оръжия и военна техника. Пехотата е заплашена от поразяващия ефект на ядреното въоръжение: бомбени боеприпаси, артилерийски заряди, минни заграждения. За СВ са опасни не само взривната вълна, но и последващото радиоактивно замърсяване, влиянието върху околната среда в полосата на боя и извън нея.

Оформени са два противостоящи блока под влиянието на САЩ и СССР. В хода на Студената война се разразяват горещи локални конфликти като тези в Корея /1950 – 1953 г./, войната във Виетнам, войната в Египет /1956/, Арабско-израелският конфликт. В тези военни стълкновения се използват и наблюдават пораженията от съвременни оръжия и бойно-технически средства.

След Втората световна война въоръжените сили на България търпят промени в значителна степен, свързани със сухопътните формирования. Политическите промени от средата на 40-те години на ХХ в. са в основата на чистки сред кадровия състав на армията. Хиляди офицери са преследвани заради политическите си възгледи или само по подозрения, че не са лоялни на новата власт.

След войната въоръжението е остаряло, предимно немско производство. Изпитва се недостиг на боеприпаси и съществуват проблеми с техническото осигуряване. За периода от 1945 – 1955 г. българската армия се превъоръжава със съветско оръжие и същевременно се инициират организационно структурни промени по съветски образец. През 1955 г. е подписан Варшавският договор. Действията на БНА пряко се обвързват с коалиционен формат, доминиран от съветската военна доктрина.

През втората половина на 50-те и 60-те години на ХХ в. в страната продължава вносът на въоръжение от СССР и се използва опитът на съветската армия в организацията на българските въоръжени сили.

В България през 50-те години на ХХ в. ГЩ и МНО задоволяват нуждите по ръководството на войските. По-късно след насищането на СВ с достатъчно ново въоръжение и технически средства и след подписването на Варшавския договор през 1955 г. и свързаните с това ангажименти пред въоръжените сили, управлението е необходимо да се оптимизира. Поставя се въпросът за обособяване на организационна структура по командването на СВ. През 60-те години се разчита на вариант, в който при евентуални военни действия се създава ръководен орган за СВ. Започва работа Главно управление за подготовка на войските /ГУПВ/. Постигнати са положителни резултати, но поради съмнения на държавно-политическото и военното ръководство, в съпричасност на офицери от управлението към заговора на Иван Тодоров – Горуня, структурата е премахната. Въпреки това необходимостта от създаването на ръководен орган за СВ остава и налага положително разрешаване.

Към началото на 70-те години на ХХ в. редица армии на страни, членуващи в НАТО /включително и на съседните Гърция и Турция/, осъществяват реорганизиране на своите структури, свързано основно с подобряване управлението на сухопътните формирования. Този процес също е отчетен от българските управляващи при вземане на решението за създаване на КСВ.

През същото време в СССР и социалистическите страни във военното строителство намират приложение иновационни разработки в областта на кибернетиката, приложната математика, теорията на управлението и др. Набляга се на програмно-целевия подход, използван в различни аспекти. В армията това се свързва с решаването на мащабни планови задачи, проблемите на оперативната подготовка, организиране и провеждане на войскови и командно-щабни учения, превъоръжаване на родовете войски.

В началото на 70-те години на ХХ в. в средите на българското държавно-политическо и военно ръководство се полемизира по проблема. Изказват се мнения „за” и „против” оформянето на командна стурктура за СВ, но съобразени с обстановката и нуждите на българските въоръжени сили положителните аргументи надделяват и към края на 1972 и началото на 1973 г. окончателно се взема решение за създавеното на КСВ.

Създаване на КСВ

През последните месеци на 1973 г. в БНА започва работа по създаването и оформянето на организацията и отделните звена на КСВ. Българското военно ръководсво планира към края на октомври, същата година, на базово ниво да приключи изграждането на КСВ. Предвидено е от 01. 11. 1973 г. структурата да поеме функциите си като орган на МНО по управлението на СВ на БНА и успоредно с това се извършват дейностите, обезпечаващи бойната и мобилизационна готовност в подразделенията.

С решение № 553/18. 09. 1973 г. на Политбюро на ЦК на БКП и с министерска заповед 00136/21. 09. 1973 г. се създава КСВ като ръководен орган на МНО по управлението на СВ, ВУЗ и АВО. Българското държавно-политическо и военно ръководство внимателно следи процеса на сформиране на КСВ. Ангажиран е значителен кадрови и финансов ресурс, привлечени са добре подготвени военнослужщи с необходимото образование, използва се опитът на въоръжените сили на СССР, както и съветски военни съветници и специалисти За първи командващ СВ е назначен генерал-полковник Христо Добрев. Той е дългогодишен военен деятел с отлична подготовка, ползва се с авторитет във военните и политически среди и е енергична личност.

Военният конфликт в Близкия изток от 06. 10. 1973 г. между силите на Египет и Сирия, от една страна, и Израел – от друга, поставя БНА и нейните СВ в нова обстановка. Структурното изграждане на КСВ трябва да се извърши в по-кратки срокове от предвиденото – нужно е своевременно изработване на планове по бойната готовност и тяхното усвояване от военнослужещите. Организационното оформяне на КСВ се извършва преди да бъдат напълно изяснени функционалните задължения на управленията и отделите. Като модел на КСВ в структурно отношение се използва МНО и се набляга на изграждането на щаба на СВ.

При създаването на КСВ общо по щат /без обслужващите подразделения/ се предвиждат 374 офицери, 15 сержанти и 130 военни служители. Първоначално са назначени 368 офицери, 15 свръхсрочно служещи сержанти и 126 военни служители. От тях 17 са завършили ВА на ГЩ на Съветската армия, а други 290 имат академична подготовка. В подчинение на КСВ преминават 1., 2. и 3. армия.

След Втората световна война пред българските въоръжени сили стоят сериозни проблеми за решаване. Политическите чистки отслабват армията, въоръжението е предимно старо, довоенно производство, липсват боеприпаси и техническо обезпечаване. Въпреки трудностите през втората половина на 40-те и началото на 50-те години навлиза съветско оръжие, а български офицери получават военно образование в СССР. След подписването на Варшавския договор през 1955 г. БНА изпълнява ангажименти от коалиционен характер, които се допълнително предизвикателство и изискват висока теоретическа и практическа подготовка на военнослужещите.

Постепенно армията се насища със съвременно въоръжение и военнотехнически средства. Към 60-те години на ХХ в. се усеща нужда от оптимизиране управлението на БНА и в частност на СВ. Въпреки краткото си съществуване дейността на ГУПВ показва, че обособяването на орган за ръководство на СВ е необходимо както за решаването на задачи по военното строителство в национален мащаб, така и за подобряване на субординацията в рамките на коалицията.

В началото на 70-те години на ХХ в. се извършват реорганизации в редица армии по света. На Балканите южните ни съседки Гърция и Турция, които са и членове на НАТО, увеличават мобилизационните и бойните възможности на сухопътните си формирования. Българското държавно политическо и военно ръководство трябва да отговори на нарасналата мощ на съседите, съобразено с възможностите и задълженията на българските въоръжени сили.

По същото време в СССР и останалите социалистически страни в практиката се разширява използването на програмно-целевия и комплексен подход в различни направления на обществената и икономическата сфера. Приложението му във въоръжените сили е свързано с оптимизация на управлението на войските и повишаване качеството на военното строителство.

Тези фактори водят до обоснованото и своевременно решение за създаването на командна структура на СВ в БНА – КСВ.

Втора глава Изграждане и структура на КСВ е разделена на две части общо от 56 страници.

КСВ в мирновременния период

През втората половина на 70-те години на ХХ в. отношенията между двата противостоящи блока са относително спокойни. Въпреки разведряването политическите и военните ръководители на СССР и Варшавския договор полагат усилия за поддържане на висока бойна готовност в армиите на социалистическите държави. През това време в КСВ активно се работи по проблемите на СВ в мирновременни условия – изграждане и усъвършенстване на организационната структура на сухопътните съединения и части, плановото превъоръжаване и обезпечаване със съвременни военнотехнически средства.

Кипърската криза от 1974 г. поставя БНА и нейните СВ в напрегната ситуация. За пръв път от десетилетия се разразява военнен конфликт в такава близост до българските граници. Напрежението между Гърция и Турция заплашва с ескалирането на бойни действия в Тракия, непосредствено до държавната територия на България. КСВ взема мерки за укрепване на южната граница, ремонтиране и оборудване на разположените по нея отбранителните съоръжения, както и активизиране разузнавателното наблюдение в южна посока от дислоцираните в тази част на страната сухопътни формирования.

Първата половина на 80-те години на ХХ в. се характеризира със засилване на противопоставянето между САЩ и СССР и техните съюзници. Съветски войски навлизат във Афганистан. След избора на Роналд Рейгън за президент на САЩ е инициирана антисъветска кампания, СССР отвръща с контраобвинения.

Във връзка със събитията в Полша в КСВ се организира денонощно дежурство. Към началото на 80-те години на ХХ в. СВ са комплектувани с офицерски състав на 83, 1 %, общо с офицери и старшини-школници на 97, 2 %. Това са високи показатели за рода войски, който с малък спад успява да се запазят и през първата половина на десетилетието. За тяхното поддържане основна роля има КСВ. През октомври 1983 г. се честват десет години от създаването на структурата. Отчита се, че за изминалото време в КСВ е извършена огромна работа по изграждането и развитието на СВ, като дейността е осъществявана при строг контрол от страна на българското държавно-политическо и военно ръководство.

Постепенно в българските СВ навлизат електронно-изчислителните машини, съвременни за времето си радиолокационни станции, автоматизирани системи за управление на огъня, високоточни и мощни зенитно-ракетни комплекси. За успешното внедряване и подсигуряването на необходимите кадри за работа с тях основна роля има КСВ.

След поемането на властта в СССР от Михаил Горбачов в средата на 80-те години на ХХ в., започва спад в напрежението между Изтока и Запада. Провеждат се срещи на най-високо равнище, свързани с инициативи по разоръжаване в значителни мащаби. През 1987 г. държавите от Варшавския договор приемат „Единна отбранителна военна доктрина”. КСВ осъществява основните дейности по привеждането на СВ в съответствие с промените, което налага изработването на планове по бойната и мобилизационна готовност спрямо новите условия. В КСВ и отделни формирования на СВ се създават авторски колективи, ангажирани със задачи от теоретичен и практико-приложен характер по осъщестяване на отбраната, управлението на войските, партийно-политическата дейност, спрямо новата военна доктрина. В края на десетилетието КСВ осъществява реорганизацията на СВ, наложена от променящата се обстановка.

Още при създаването на КСВ се работи по изграждането и утвърждаването на организационната структура. Сформирани са двадесет и три управления и отдели осъществяващи различни дейности, свързани с управлението на СВ за мирно време. Въпреки че моделът е заимстван от МНО и ГЩ, той се налага като удачен за СВ и макар и с редица промени през годините, като цяло първоначалната схема се запазва през цялото съществуване на КСВ.

В последните две десетилетия на Студената война продължава да съществува схващането, че при разразяването на военен конфликт опасността за България идва основно от южно направление. Балканският полуостров се разглежда като удобно направление, от което може да се развие настъпателна операция срещу социалистическия блок. Двете съседни държави, разположени в южна посока – Гърция и Турция, са членки на НАТО и са в състояние за кратко време да разгърнат значителни сили срещу БНА. Приема се, че в хода на евентуални бойни действия активно ще се използват удари с ядрени заряди и въоръжение с голяма огнева мощ. Българското държавно-политическо и военно ръководство е наясно, че при сухопътна инвазия, осъществена от страна на НАТО, е необходимо използването на целия отбранителен ресурс за овладяване на положението и своевременно взаимодействие с ОВС на Варшавския пакт за отразяване на нападението.

В хода на военна агресия срещу българските граници оперативните планове на ГК на ОВС на Варшавския пакт предвиждат създаването на фронтово оперативно стратегическо обединение, сформирано на основата на БНА. Негов приоритет е воденето на отбранителни действия срещу напредващ от юг противник. С разгръщането на един съветски и един румънски фронт на територията на НРБ при взаимодействие с Ракетни войски със стратегическо предназначение на Съветската армия и Обединения Черноморски флот /ОЧФ/ се цели отблъскването и разгрома на противника с организиране на контраатака и последващо преминаване в настъпление. За тази цел се предвижда във военно време на базата на КСВ да се разгърне Фронтово управление /ФУ/ на БНА. Трансформацията предполага извършването на значителна дейност в сложна обстановка, водене на активни бойни действия на Балканското стратегическо направление. Това налага гъвкаво и умело управление на сухопътните формирования.

В структурно отношения ФУ е орган на Министъра на НО и ГК на ОВС за управление на СВ във време на война. Състои се от командващ фронта, заместник-командващ фронта, заместник-командващ по тила на фронта, заместник-командващ фронта по въоръжението и техниката, щаб на фронта, канцелария на ФУ, комендантство на ФУ, дванадесет управления и седем отдела. Неговата роля е оптимизиране ръководството на войските, повишаване на комуникативността и общата мобилност при воденето на бойните действия. В хода на военен конфликт ФУ се ангажира с различни задачи, от общовойскови до изискващи спешно разрешение проблеми.

Към края на 70-те години на ХХ в. се предвижда при евентуален военен конфликт ФУ да разполага с 913 военнослужещи. През следващото десетилетие, до края на 80-години, тази бройка се запазва с минимални промени, свързани с някои организационни изменения в КСВ. Попълването на щата на КСВ при трансформация във ФУ се извършва от офицери на действителна служба и такива от запаса. Подготовката на запасните чинове изисква плановото провеждане на учебно-мобилизационни сборове, на които се отработват основни проблеми по бойната и мобилизационна готовност. При разгръщане на ФУ се ползват кадри от Военна академия, военните институти, останалите военни учебни заведения и някои от управленията на МНО. На тези военнослужещи се възлагат в повечето случаи второстепенни длъжности.

Структурата на КСВ се създава и оформя в предвидените от българското държавно-политическо и военно ръководство срокове. Още в началото на своето съществуване КСВ се доказва като важен орган за ръководство на сухопътните формирования в БНА. Приоритет в дейността на КСВ са подготовката и провеждането на ВС на СВ, обръща се засилено внимание на настроенията и политико-моралното състояние на военнослужещите от СВ, изработват се и се прилагат планове по мобилизационната и бойната готовност.

По време на Кипърската криза /1974 г./ КСВ следи внимателно обстановката в южна посока – ескалацията на напрежение между съседите Гърция и Турция. Сред акцентите в работата на структурата са организирането и контролът на дежурството в СВ, кадровото комплектуване на отделните формирования, обезпечаването с боеприпаси и технически средства частите на ПВО, Ракетни войски и артилерия, автобронетанковите подразделения. Засилва се разузнавателната инициатива в подразделенията, разположени в близост до южната граница. СВ под ръководството на КСВ са в състояние да защитят страната и да ограничат последствията от евентуални бойни действия в непосредствена близост до държавната територия.

В условията на нарастване на международната конфротация от началото на 80-те години на ХХ в. в КСВ се прави необходимото по оптимизацията и гъвкавото управление на СВ. Засилва се субординацията с МНО и ГЩ, а в коалиционен формат с ОВС на Варшавския договор. Вследствие на това СВ на БНА се изграждат като боеспособни, наситени с въоръжение и технически средства, в досег с актуалните постижения във военната сфера.

През втората половина на 80-те години на ХХ в. е налице спад в напрежението между силите на Изтока и Запада. Започва мащабен процес по разоръжаване. В новата обстановка КСВ успешно се справя с привеждане на СВ в съответствие с отбранителната доктрина, приета от държавите, участващи във Варшавския договор. Във връзка с това в края на десетилетието КСВ изработва планове и осъществява реорганизиране в сухопътните формирования, без това да окаже сериозно влияние върху тяхната боеспособност.

При война на базата на КСВ се разгръща ФУ. Пред структурата стоят значителни отговорности по организирането и провеждането на бойните операции – комплектуване на СВ с кадри и военнотехнически средства, навременно и последователно взаимодействие на национално и коалиционно равнище. Успешното разрешаване на поставените задачи е обвързано с постигане на победа в боя.

Трета глава Взаимодействие на КСВ с български и съюзни военни структури се състои от три части и е с обем от 56 страници.

В системата на МНО и ГЩ

Взаимодействието на КСВ с МНО и ГЩ е важно за постигане на основните цели на структурата. При създаването си КСВ се приема като инструмент на МНО за управление на СВ. В организационно-стурктурно отношение се използва модела на МНО. Това позволява бързото сглобяване на КСВ. Съвместната работа е свързана с оптимизация на управлението на СВ, така се постига високо ниво на мобилизационната и оперативна готовност на СВ. В КСВ се използва опитът на МНО по проблемите на бойната и политическата подготовка. По установения ред се съгласува и осъществява движение на личния състав – генерали, офицери, сержанти и войници. Заедно се осъществяват действия по повишаване оперативната подготовка на територията на страната, обвързана с нуждите на СВ.

Поддържането на висока бойна готовност във въоръжените сили, планирането на отбраната и настъпателнте действия на войските в национален и коалиционен мащаб се осъществяват от ГЩ още в мирновременния период и са обвързани с ангажирането на значителен потенциал. ГЩ и КСВ си взаимодействат при вземане на решения по различни проблеми, когато засягат СВ, при изработването на планове за бойното използване на супохътните съединения и части. Това се отнася и до оперативната подготовка на територията на страната, до създаване предпоставки за мобилност и осъществяване на активна отбрана от СВ.

След създаването на КСВ оперативения дежурен ежедневно докладва на оперативния дежурен по ГЩ за обстановката в сухопътните формирования. В началото се отбелязват някои недостатъци в обмяната на информация между КСВ – ГЩ и КСВ – МНО. В редица случаи КСВ се „прескача” при докладване на заповеди от по-висша инстанция към подразделения на СВ. Подобни слабости бързо са преодолени.

През годините на Студената война е наложено схващането, че евентуален конфликт между силите на НАТО и Варшавския договор ще има изразен коалиционен характер. Също така се смята, че Балканският полуостров, Черноморските проливи и Средиземно море са удобно направление за военно нападение срещу СССР и неговите съюзници от Варшавския договор. За противодействие на подобна възможност се изисква тясно взаимодействие между българските въоръжени сили, техните СВ и Варшавския пакт.

Още при създаването на КСВ са ангажирани съветски офицери като съветници и специалисти. Често изказаните от тях мнения по различни въпроси на военното строителство имат базово значение за вземаните решения от страна на българското държавно-политически и военно ръководство.

Голяма част от нужните на КСВ кадри се обучават не само в България но и в различни съветски военни учебни заведения: Военноартилерийска академия – Ленинград, Военноинженерна академия „Куйбишев” – Москва, Военнохимическа академия „Будьони” – Москва, Висше инженерно-артилерийско училище – гр. Пенза, Военна академия Тил и транспорт – Ленинград, Военнополитическа академия – „Ленин”.

Регулярно отделни офицери и работни групи от КСВ посещават различни коалиционни звена в СССР и останалите социалистически страни. Същото се прави и от страна на ЩОВС, като техни представители отправят препоръки към КСВ, съобразени със съюзническите интереси. Военнослужещи от КСВ имат възможност да участват като наблюдатели при провеждането на учения на съветска територия.

При усвояването на новопостъпили в българските СВ въоръжение и военнотехнически средства се извършва обмен на специалисти, организират се курсове за български военнослужещи във ВУЗ на СССР. Такава е практиката и при модернизиране на вече прието в строя оръжие. Съветски офицери обучават български кадри в извършване на военноремонтни дейности в рамките на сухопътните формирования.

При евентуална военна агресия от страна на НАТО на Балканите БНА следва да понесе първия удар на противника. Това e определящо за ролята на КСВ във военностратегическите планове в национален и коалиционен мащаб.

При евентуално военно нападение се предвижда създаването на фронт, който чрез активни действия да осъществи отбрана на държавната територия и да разгроми противниковите сили. Изпълнението на този план и свързаните с него оперативно-тактически задачи в началото на конфликта се възлага на българските СВ при субординиране с подразделенията на ПВО и ВМС. Следващият етап предвижда въвеждането на съюзнически формирования в боя, като тяхното разгръщането се прикрива българските въоръжени сили. След успешно изпълнение на възложеното, фронтът заедно с коалиционните съединения участват в развиването на настъпателна операция на противникова територия. Основните моменти от предвиденото са отиграни още през втората половина на 70-те години на ХХ в., но в условията на международно напрежение от първата половина на следващото десетилетие, в КСВ се работи по подобряване изработването и прилагането на плановете на националното и коалиционното командване.

През времето на Студената война КСВ е ангажирано с организацията и провеждането на предварително планирани щабни тренировки, мобилизационни сборове, фронтови и армейски командно-щабни и оперативно-тактически учения.

По-важни войскови и командно-щабни учения са: Съвместно ФДКЩУ на местността със свързочни средства „Балкан-74”, Съвместно оперативно-стратегическо КЩУ на карта „Съюз-78”, ФДКЩУ на местността със свързочни средства и обозначени войски „Балкан-78”, Фронтово опитно-изследователско ДКЩУ на местността със свързочни средства и обозначени войски „Балкан-79”, ФДКЩУ на местността със свързочни средства „Балкан-80”, Учение на братските армии от Варшавския договор „Братство по оръжие-80”, ФДКЩУ на местността със свързочни средства и войски за обозначение „Балкан-81”, Съвместно оперативно-стратегическо учение на ОВС на държавите участнички във Варшавския договор „Щит-82” – това е най-значимото учение, провеждано на територията на България, Общодържавно оперативно-стратегическо учение „Родина-83”, Оперативно-стратегическо КЩУ „Съюз-84”, Съвместно оперативно-стратегическо учение „Щит-84” в ЧССР, ДМУ с войски на ПВО и ВВС на СВД на Югозападния ТВД „Гранит-85”, Съвместно ФКЩУ на местността със свързочни средства и войски за обозначаване с пълно отработване на въпросите по РЕБ „Балкан-85”, Съвместно ФКЩУ на местността със свързочни средства и войски за обозначаване „Балкан-86”, Съвместно ФДКЩУ на местността със свързочни средства и войски за обозначаване „Балкан-87”, Учение на войските за ПВО и ВВС на страните от Варшавския договор на ЮЗТВД „Гранит-88”, ДФКЩУ на местността със свързочни средства и войски за обозначаване „Балкан-88”, Съвместно ФКЩУ със свързочни средства на местността „Балкан-89” и др.

При ученията се тренират възможни сценарии за нападение срещу страната и държавите от социалистическия блок. Така се повишават уменията на войските при провеждането на отбранителни и настъпателни операции и заедно с това се повишава нивото на субординация между родовете войски на национално и коалиционно равнище.

След създаването на КСВ става възможно оптимизиране управлението на СВ с едновеременно повишаване комуникативността в системата на МНО и ГЩ. Значителна част от задачите, които са свързани с ръководството и военното строителството на СВ и са били от конпетенцията на МНО и ГЩ, сега са в обхвата на дейност на КСВ. Това позволява осовободения ресурс да се пренасочи към проблеми по общото управление и изграждане на войските, едновеременно с оправдана самостоятелност при вземане на решения от КСВ, касаещи сухопътните подразделения.

Разположението на страната предполага значителна роля в евентуален военен конфликт между САЩ и СССР и техните съюзници. Върху българските СВ пада отговорността за поемане на първите противникови атаки. За усигуряване на успеха на отбранителните операции и последващо преминаване в контранастъпление КСВ още в мирно време субординира с ОВС на Варшавския договор. В СССР се осъществява обучение на военнослужещи от СВ, обменят се работни групи и военни специалисти. На коалиционно ниво се провежда наблюдение, а в определени случаи и контрол на работата на КСВ.

При войсковите и командно-щабни учения се тренират участието на СВ в боя, както и взаимодействието в национален и коалиционен формат. При подготовката на ученията се използва опитът от предишни такива, правят се изводи от стълкновенията в Близкия изток и Кипърската криза, отчита се историческото развитие на Балканите и актуалната към момента международна обстановка. През последните две десетилетия на Студената война структурата е пряко ангажирана от войсковите и комнадно-щабни учения на БНА. В някои от тях КСВ е основен организатор и командващ орган, а в други участва с работни групи и представители. Замисъла при повечето от ученията предвижда при евентуално противниково нападение разгръщането на базата на КСВ на ФУ, осъществяване на отбрана и преминаване в настъпление.

Четвърта глава Трансформация на КСВ в периода след Студената война от 52 страници също е разделена на три части.

Обстановката в света от втората половина на 80-те години на ХХ в. е динамична. Въпреки спада в конфронтоцията между НАТО и Варшавския договор, локални огнища на напрежение заплашват мира в различни региони. В края на десетилитието СССР и останалите социалистически държави са изправени пред сериозни и задълбочаващи се проблеми от различен характер. По същото време САЩ и техните основни съюзници генерират стопански и военен потенциал, който им позволява да доминират в световен мащаб. При войната в Персийския залив /1990 – 1991 г./, коалицията, ръководена от САЩ, бързо постига поставените военни и политически цели.

След средата на 80-те години на ХХ в. се провеждат различни мирни инициативи. През 1985 г. на Женевските преговори между Изтока и Запада е договорено съкращаване на ядрения потенциал. Следващата 1986 г. се свързва с решенията на Стокхолмската конференция. На Виенските срещи от началото на 1989 г. отново се предвижда съкращаване на ядреното въоръжение. В началото на 1990 г. се провежда Парижката среща, на която е приета „Парижката харта за нова Европа”. Резултат от преговорния процес между НАТО и Варшавския договор е подписването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. В края на 1991 г. като следствие на изменящите се международни условия, е създаден Севереноаатлантическия съвет за сътрудничество, в който вземат участие и страни от Централна и Източна Европа.

В края на 80-те и началото на 90-те години държавното ръководство на Съветския съюз все по-трудно се справя с икономическите, социалните, вътрешно и външнополитическите предизвикателства. Инициират се промени на управляващите режими в социалистическите страни, свързани с демократизиране на политическия живот. На 01. 07. 1991 г. е прекратено действието на Варшавския договор. В края на същата година престава да съществува и СССР. Бившите съветски съюзници и техните въоръжени сили се оказват в сложна обстановка, в която поддържането на бойната готовност изисква адекватно съобразяване с новите условия.

Инициираните икономически и социални изменения в СССР, обявеният от съветското партийно и държавно ръководство процес на преустройство на обществото след средата на 80-те години на ХХ в, дават отражение върху политическия климат в социалистическите страни. През втората половина на десетилитието в България също започва да се усеща желание за вътрешнополитически промени, проявите на недоволство срещу управляващите зачестяват.

В края на 80-те години, още преди падането на режима, започват да се създават групи и движения с опозиционен характер. За кратко време се появяват Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе, Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, Независимото дружество за защита правата на човека в България и Независимият синдикат „Подкрепа”. Възродителният процес, при който в съседна Турция се изселват над 300 000 души, допълнително изостря вътрешната обстановка, като рефлектира негативно и върху външнополитическите изяви и международния авторитет на страната.

На 10. 11. 1989 г. на пленум на ЦК на БКП е освободен от поста Генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Започват обхватни политически, икономически и социални промени. За българските въоръжени сили и техните СВ това е начало на трудна и дълга трансформация, съобразена с новите реалности.

През 1990 г. пред управляващите стоят важни задачи: нормализиране на вътрешнополитическата ситуация, справяне с финансови проблеми, провеждане на избори за Велико народно събрание. В същата година са осъществени и първите официални контакти със Северноатлантическия алианс. Установяват се дипломатически връзки и в края на годината министърът на външните работи на страната – Любен Гоцев, посещава Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Няколко месеца по-късно, вече през 1991 г., на посещение в София пристига генералният секретар на НАТО – Манфред Вьорнер. С новото държавно и военно ръководство се дискутират проблеми, свързани с взаимоотношенията между България и Алианса. Скоро визитата е върната от президента ЖельоЖелев.

На 13. 07. 1991 г. е приета нова конституция. В нея базово се очертават важни моменти, свързани с въоръжените сили – чл. 9, ал. 1: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост” и чл. 100, ал. 1: „Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България”. В следващите алинеи се определят функциите и параметрите на действие на държавния глава по осъществяване отбраната на страната.

Изборите за Обикновено народно събрание, макар и с малка преднина, са спечелени от опозицията. Съставено е правителството на Филип Димитров, в което за министър на отбраната за първи път е назначен цивилен. Вътрешната политика на кабинета е ориентирана към реформи в икономическата сфера, а външните изяви са свързани със задълбочаване на връзките със САЩ и Западна Европа.

От края на 80-те години до началото на 90-те години на ХХ в. са налице първите сериозни съкращения сред личния състав – от 115 000 души през 1989 г. въоръжените сили са редуцирани до 104 500 през 1991 г. Икономическите проблеми и острото политическо противопоставяне провокират част от военното и политическо ръководство към евентуална намеса на армията в политическия и обществен живот на страната. Сложната международна обстановка, както и динамиката на вътрешните събитията правят подобна изява невъзможна.

Въпреки незаслужените, родени от историческите обстоятелства обиди, поведението на българските офицери е достойно и следва да се приеме като проява на политическа отговорност пред обществото. Опитът на други армии при подобни обстоятелства показва, че нерядко търпението се изчерпа бързо. Последиците често са непредсказуеми и опасни – военни преврати, революции и последващи граждански войни. Военната история на ХХ в. показва, че ангажираността на СВ в подобни събития е значителна. Това е така заради по-голяма численост на сухопътните формирования от останалите родове войски и поради фактът, че в наборните армии в сухопътните формирования, макар и по различно време, са ангажирани значителна част от годното да носи оръжие мъжко население.

След 10. 11. 1989 г. сред бивши и настоящи военни възникват идеи за възстановяване и новоучредяване на различни военно-патриотични организации: Българска офицерска легия /БОЛ/ „Г. С. Раковски”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/, Съюз на ветераните от войните на България /СВВБ/, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите /СВИВП/. Една от най-активните организации е БОЛ „Г. С. Раковски”. За кратко време в нея се включват голям брой военнослужещи. С нейна помощ в подразделенията се решават проблеми от битово-социален характер. Това и други изяви за кратко време укрепват авторитета на организацията. Не липсват и обвинения за тесни контакти и ангажираност с представители на новото държавно ръководство.

За времето от края на 1989 г. до края на 1991 г. пред КСВ стоят за решаване широк кръг от проблеми: трансформация на СВ спрямо новите реалности, редация на бойните устави и основни нормативни документи. В подразделенията се появяват религиозни прояви с непозната дотогава често ясно изразена пацифистка философия. Наблюдава се отрицателно отношение спрямо войсковата служба на почти половината от войнишкия състав. Възникват битови неуредици в частите, зачестява употребата на алкохол, кражби на оръжие и муниции, налице е общ спад в дисциплината в СВ. Обстановката допълнително се изостря вследствие на активната политическа агитация при изборите за ВНС през 1990 г.

След разпускането на Варшавския договор българските въоръжени сили трябва да гарантират обезпечаване на националната сигурност в извънкоалиционен формат. Сериозно стои въпросът за поддръжката и ремонта на вече приетото на въоръжение и доставки на ново оръжие, боеприпаси и технически средства. Организирането и провеждането на войскови и командно-щабни учения силно се редуцира, като заедно с това се ориентира спрямо националните приоритети, а не както дотогава съобразено със съюзническите интереси. КСВ полага усилия и в повечето случаи успешно се справя с трудностите, но с голямо напрежение, което рефлектира върху личния състав и отделни военнослужещи, ангажирани с конкретни задачи.

Промените в СССР и социалистическите страни от началото на 90-те години на ХХ в. оказват отрицателно влияние върху БНА и нейните СВ. С разпускането на Варшавския договор се слага край на продължилото десетилетия коалиционно сътрудничество между държавите от пакта. За България се оказва невъзможно запазването на активни взаимоотношения с държавите, появили се на територията на бившия Съветски съюз, включително във военната сфера.

В страната започват обхватни преобразования в средите на държавното и военно ръководство. Част от новите управляващи са открито негативно настроени спрямо армията и нейните проблеми. Често кадровите смени във въоръжените сили се извършват на принципа на политическата лоялност, а не на принципа на личния професионализъм. Появяват се организации с военнопрофесинален и военнопатриотичен характер: ОС, БОЛ „Г. С. Раковски”, СОСЗР, СВВБ, СВИВП. Някои от тях успяват да се запазят и развият през следващите години, други постепенно губят влияние в обществото или дори преустановяват своето съществуване.

На фона на задълбочаваща се финансова криза трудно се реализира изпълнението на важни инициативи по отбраната на страната. Почти невъзможно се оказва закупуването на ново оръжие и модернизацията на вече приетото на въоръжение. В СВ не достигат горива и смазочни материали, в много формирования е нарушено снабдяването със стоки и суровини. Рязко спада качеството на учебния процес и се влошават работните и битовите условия. Това допълнително настройва военнослужещите срещу необходимите реформи в армията.

Вследствие на ниските доходи, недостатъчното социално осигуряване и битовите неуредици се понижава авторитетът на военната професия. След съкращенията и напусналите по собствено желание офицери в много от сухопътните формирования личният състав не стига за носене на бойното дежурство.

Въпреки обективните трудности КСВ прави всичко възможно за запазване на висока боеспособност на СВ. Преработват се съществуващите и се създават нови планове по бойната и мобилизационна готовност, учебния процес и бойната подготовка, съобразени с новите изисквания. Осъществява се предислокацията на въоръжение, на технически средства и военно имущество. При реформите за периода 1990 – 1991 г. КСВ се запазва в структурно отношение, но с редуциран щатен състав.

Заключението е от 21 страници.

Оправдано и навременно е създаването през 1973 г. на КСВ като орган на МНО за управление на най-многочисления род войски в БНА. Основно при организационното изграждане на структурата се използва опитът на армията на СССР, активно участват представители на Варшавския пакт, но държавното и военното ръководство се съобразяват и с характерните особености на българските въоръжени сили, разположението на страната и евентуалното участие в регионален или междублоков военнен конфликт. КСВ поема отговорност за защита на сухопътните граници на държавата, военното строителство, повишаване боеспособността и боеготовността на СВ, субординацията с военни национални и коалиционни структури. Чрез КСВ – нейните политически органи, управляващите ръководят партийно-политическата работа и контролират политическия климат в СВ. Това облекчава ГЩ и МНО в осъществяване дейността им по общото ръководство на войските и позволява своевременното реагиране при възникнали проблемни ситуации в широк аспект.

КСВ регулярно поддържа връзки с ОВД, пряко или чрез МНО и ГЩ. Ползват се постиженията във всички сфери на военното строителство, военнослужещи от българските СВ участват в различни коалиционни прояви, а офицери от ЩОВС посещават КСВ. Така се обменя опит между отделните формирования и съединения на СВ. На КСВ се предоставя информация не само за „братските” армии, но и за въоръжените сили на НАТО и такива за държави, неучастващи пряко в противопоставянето между Изтока и Запада. В редица случаи това са данни, които е невъзможно КСВ да придобие самостоятелно или в системата на БНА. Изводът е, че до края на Студената война за КСВ тези контакти са от полза и повишават организационно-приложните и управленски възможностти на структурата.

В приложенията са включени схеми, използвани в работата КСВ. За първи път се публикуват документи, чието съдържание се отнася до създаването и изграждането на КСВ в системата на българските въоръжени сили.

Посочени са по-често срещани съкращения в текста на проучването, предимно военна терминология.

Цитираните извори са тематично обособени: Непубликувани архивни извори; Справочни, нормативни и мемоарни издания; Специализирани периодични издания; Научна литература; Електронни източници.

В основата на проучването е работата с Непубликуваните архивни извори. През последните години голяма част от документите, отнасящи се до военната история от десетилетията на Студената война, вече са достъпни за научни изследвания. Цитирана е документална информация от три архивни хранилища – Централен държавен архив, Оперативен архив на Българската армия и Държавен военноисторически архив – Велико Търново. От първия това са материали от фонд 1 б. Оперативният архив на Българската армия /поради режима на работа/ предлага най-малко възможности за проучване – фонд 1. За разлика от тях основната част от необходимите сведения се открива във ДВИА – В. Търново. От него за нуждите на проучването са прегледани и пуснати в научно обръщение документи от тридесет и четири фонда.

В Справочни, нормативни и мемоарни издания са посочени 13 заглавия. Това са публикации от справочен характер, нормативна литература и спомени на български военни деятели и офицери, свързани с темата на дисертационния труд. При изполването на последните е взета под внимание тази информация, която се отнася до създаването и изграждането на КСВ през 70-те и 80-те години на ХХ в. Има и такива, не- засягащи пряко материята на изследването, но в тях се разглеждат важни аспекти от военното строителство на БНА и българските СВ от втората половина на миналото столетие.

Тъй като до момента няма изследвания по тематиката на дисертационния труд, заглавията в Научна литература основно се отнасят до исторически и военноисторически проучвания, хронологически свързани с времето на Студената война. Цитирани са 29 заглавия.

- В проучването са включени широк кръг от архивни материали, повечето от които за пръв път се използват във военноисторически изследвания, заедно със спомени на участници в разглежданите събития.

- Анализирани са от позицията на военната история събития и процеси отнасящи се до създаването и изграждането на единствената по рода си обособена структура по управление на СВ в БНА – КСВ за времето от началото на 70-те до началото на 90-те години на ХХ в.

- Разгледано е и анализирано влиянието, което оказва българското държавно-политическото и военно ръководство върху развитието и промените в КСВ.

- За първи път е осъществен систематизиран военноисторически анализ на командно-щабните и войскови учения, проведени в хронологическите граници на изследването.

- Прави се анализ на реформите в СВ на БА в годините на обществено-политически и държавни промени в началото на 90-те години на ХХ в.

- Проучването третира проблемите по ролята и управлението на сухопътните формирования в българските въоръжени сили в новите условия, както и мястото на СВ в съвременността.
Справка за публикациите по темата на дисертационния труд

1. „Причини за структурното изграждане на Командване на Сухопътни войски /КСВ/“, Мартенски студентски четения ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2015 г.

2. „Ролята на Сухопътни войски /КСВ/ в заключителния етап на Студената война“, „Дни на науката –2015 г.“, СУБ Велико Търново /под печат/.

3. „Командване на Сухопътни войски /КСВ/ във войскови и командно-щабни учения“, Университетска годишна научна конференция на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново 2015 г. /под печат/.

4. „Кипърската криза /1974 г./ и Командване на Сухопътни войски /КСВ/“, Годишна университетска научна конференция на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново 2016 г.

5. Структурен модел на Командване на Сухопътни войски /КСВ/ - исторически опит /1973 г./ сп. "Военен Журнал", София, /под печат/.