Богдана Лазарова – Дарик Радио
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Проф. Ваклинова
| Богдана Лазарова – Дарик Радио
Добре дошли на общественото обсъждане на законопроекта за културно-историческото наследство. Бих искала да започна с това, че всички знаем, че духовното величие на един народ се измерва не с казаното, а с това, което е създадено от него. Всички знаете великолепните архитектурни ансамбли, сводести мостове и къщи изградени в чудесна хармония на камък и дърво, красива дърворезба, тавани, църковни олтари, уникални фрески и икони в манастирски обители, археологически резервати. Всичко това е безценно национално богатство, съхранено през вековете от българите. С него, обаче, трябва да се борави много внимателно, защото то засяга всеки един българин. Очевидно е, че закон за културно-историческото наследство трябва да има. Причината да се съберем на тази обществена дискусия е по-скоро опасенията на редица специалисти и обикновени българи за това, че той е писан при липса на прозрачност, без конструктивен диалог със специалистите. Сега, когато законът още не е гласуван на първо четене искаме да дадем думата на специалисти от Министерство на културата, експерти, музейни работници, прокурори, икономисти, археолози, всички, които имат отношение към закона, които ще го изпълняват и ще бъдат потърпевши от неговите разпоредби. Знаете, законопроектът за културно-историческото наследство е внесен в Комисията по културата в Народното събрание на 11 юли 2008 от авторите председателят на комисията по културата Нина Чилова и депутати. Какви са целите на този законопроект? Една промяна на действащата правна уредба, която е безспорно остаряла. В мотивите си авторите на законопроекта формулират целите така: . Той обогатява националната традиция . Представлява бариера срещу иманярството и нелегалния пазар на културни ценности . Създава правила и прозрачност в собствеността върху движимите и недвижими паметници на културата, движението, ползването и търговията с културни ценности . Детайлно формулира правата и отговорностите на собствениците и ползватели на движими и недвижими паметници Посочено е в параграф 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, че се предвижда административно-правно задължение за заварените собственици и владелци да поискат тяхната регистрация и идентификация на паметниците. Изпълнени ли са обаче тези цели в законопроекта? На първо място той няма ясна концепция за уреждане правото на собственост върху движимите и недвижими културни ценности. Влиза в противоречие с действащите в момента законодателни норми. При разработването му не е съобразявано в детайли действащото законодателство и, ако той бъде приет в настоящия си вид, има сериозни опасения, че резултатът ще бъде законодателен вакуум. Законопроектът нарушава основния конституционен принцип на частната собственост. Тук бих искала да припомня нещо, което всички вие знаете, че собственост върху движими и недвижими паметници на културата в България не е забранявана включително и до настоящия момент. Нещо повече, българските граждани имат правото да притежават паметници на културата, включително и със световно значение. Това разрешено и преди 10 ноември 1989 г. с уточнението, че тогава разрешение за такива сделки от Националния институт за паметници на културата. Българското нумизматично движение има богати традиции още отначалото на миналия век. Сделките с културни ценности и създаването на частни колекции не е било забранявано дори от тоталитарната държава. Понастоящем законът за паметниците на културата посочва реда и начина, по който българските граждани могат да придобиват движими паметници на културата. Наредба №1 от 2005 г. приема, че декларирането им пред държавата е задължително. Тази добра практика за съжаление в новия законопроект е забравена. Опитът чрез закон да бъде отнета собствеността на гражданите нарушава принципите на върховенството на конституцията и равенството пред закона, а потъпкването на правото на собственост е един законодателен произвол. Много важен проблем не е изяснен в законопроекта – опазването на недвижимото културно наследство. Необходимо е да претърпят промени текстовете от него, свързани с концесионирането на археологическите обекти и да се формулира в закона единна и цялостна политика за това. За съжаление авторът на закона г-жа Нина Чилова – председател на Комисията по култура на Народното събрание няма да може да бъде сред нас. След като вече настоящото обществено обсъждане на законопроекта беше насрочено, беше внесен вот на недоверие на правителството, знаете, и както г-жа Чилова, така и всички депутати от Комисията по култура, които са поканени за днешната дискусия, са ангажирани с вота на недоверие и няма да могат да присъстват. Вчера получихме извиненията на г-жа Чилова във връзка с този ангажимент. Тя изпрати специално становище за днешната дискусия, с което ще ви запозная. “До организаторите и участниците в кръгла маса на тема: “Обществена дискусия по законопроекта за културното наследство” Уважаеми дами и господа, Позволете ми да благодаря на редакцията на националното Дарик радио за отправената покана за участие в кръгла маса на тема: Обществена дискусия по законопроекта за културното наследство. За голяма мое съжаление, поради неотложни ангажименти в Народното събрание, ще съм възпрепятствана да участвам лично в тази интересна и навременна дискусия, за което поднасям своето извинение. Бих искала да се възползвам от възможността и да изразя пред вас своята искрена благодарност за активното включване на Дарик радио в дискусията по тази изключително важна за България тема. Не за първи път именно Дарик радио дава тон за дебат в обществото по жизнено важни теми и илюстрира по ярък начин каква трябва да бъде ролята на отговорните и професионално подготвени медии. Наистина този законопроект заслужава да бъде обект на активно обществено обсъждане и предполага включване в дебата не само на професионалните гилдии и експертите, но и на всеки български гражданин. Става дума за съхраняването и развитието на огромно по стойност и значение общонационално богатство, чието регулиране и опазване бе занемарено в продължение на години. Става дума за най-безспорния ни капитал като страна и нация, за най-яркия ни принос в световната културна съкровищница. Става дума за нашите традиции и корени, за нашата културна идентичност, за наследството, което оставяме след себе си. Със съзнанието на огромна политическа отговорност пред българското общество Комисията по култура към 40-то Народно събрание пое в своите ръце законодателната инициатива с цел решаване на дълго отлагания проблем с културното наследство. Нека припомня, че под настоящия законопроект се подписаха почти всички нейни членове. Управляващи и опозиция се обединиха безпрецедентно около идеята за спасяването на културно-историческото ни богатство и за превръщането в ресурс за развитие и качеството на живот. Вашата принципна гражданска ангажираност с темата напълно съответства на моето принципно разбиране, че грижата за културното наследство е национална кауза, която далеч надхвърля рамките на компетентните власти и парламента. За това в хода на подготовката на законопроекта се постарах да привлека максимален брой представители на културната ни общественост, на съответните гилдии и структури, различни експерти в областта на материалното и нематериалното културно наследство, на движимите и недвижими културни ценности, архитекти и археолози, преподаватели и музейни работници, художници, реставратори и много други. Днес чрез вашата инициатива форматът на дебата ще се разшири още повече и ще добави допълнително обществено качество към заложените от експертите законодателни решения. Повече от всеки друг този законопроект се нуждае от публичност и всеобщ дебат, от гражданска подкрепа, информираност на обществото чрез медиите. Само така ще разберем защо и как бе отлагано във времето вземането на национално отговорни решение за съхраняването на културното ни наследство. По този обективен начин гражданите ще осъзнаят важността на темата за техния днешен и утрешен живот, ще оценят духовните измерения на вече пропуснатите възможности. Чрез този дебат ще поставим на вниманието на всеки българин нашите усилия за възстановяване на държавността, за връщане на най-ценното от културното ни богатство в патримониума на държавата. Надявам се, че ще изпъкнат съвременните решения, добрите европейски практики и режими, които законопроектът предлага. Нормално е да очакваме и конструктивни критики, насочени към неговото усъвършенстване и допълване. Като председател на комисията по култура се ангажирам да подложа направените днес предложения на сериозен анализ между първо и второ четене на законопроекта. Всяко дълго пътуване започва с една малка крачка, казват древните мислители. Нека този законопроект е една от важните стъпки, които дълго време отказвахме да направим, към възстановяването на нашето национално самочувствие, стъпка в нашия път към самите себе си, към нашето минало, настояще и бъдеще. Нина Чилова, Председател на Комисията по култура” По същата причина, заради ангажимент – обсъждането на вота на недоверие на кабинета, са ангажирани и останалите депутати в парламентарната комисия по култура. Становище за законопроекта специално за дискусията изпрати и депутатът от Комисията по култура Бойко Ватев. Кратичко е. Ще ви запозная и с него. “Философията на този закон е крайно погрешна, пише Бойко Ватев, защото на практика обрича на национализация колекциите от старинни монети и предмети. Понятието национално богатство обхващащо едновременно уникални, редки и най-характерни антични ценности покрива цялостната палитра на българските колекционери – от монета за 5 лв. до най-скъп предмет с изключително висока художествена стойност, а начинът на доказване на собствеността противоречи на сегашните закони и конституцията на Република България. Под предлог за борба с иманярството в този си вид проекто-законът станал закон ще обслужва западно-европейски, американски и японски аукционни къщи. Силната рестрикция ще доведе до скриването на сбирките, демотивирането на българските колекционери и ще спомогне за увеличаването на трафика на антики в чужбина. Позоваването на Гърция, една от много малкото страни, в които действа рестриктивен закон по отношение на движимите паметници на културата, не е убедително. Аукционите на Запад са пълни с гръцки антични предмети и монети именно поради редицата ограничения в южната ни съседка. Там също все повече хора осъзнават, че подобен закон е неработещ и вреден за страната. Има опасност България да се превърне в културно гето, захранващо с антики чуждите пазари. Борбата за опазването на културното наследство и неговото социализиране може да се води само по 2 начина: . Първо – либерализиране на режима на колекционерство, извеждане на светло пазара на антики и монети с приоритет на държавата към закупуването на предмети, обявени за национално богатство . Второ – охрана на историческите обекти и археологическите резервати и погребалните могили от трако-римския период . Трето – промени в правилата за концесиониране на археологически обекти, заложени в проекто-закона, които са толкова недомислени, че минират идеята за самото концесиониране. По същия начин идеята за пазар на антични монети в настоящия закон само и единствено на аукцион унищожава в зародиш идеята за пазар въобще, защото не всяка монета може да бъде продавана така. Повечето антични монети струват между 10 и 50 лв. Самото снимане на предмета, публикуване в каталог и останалите такси надхвърлят стойността на голяма част от монетите. В проекто-закона има много слабости, които го правят негоден за приемане на първо четене в НС, но ще спомена само 2 от тях, пише още Бойко Ватев. . Картини на големия български художник като Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Димитър Гюдженов и др. не само не са национално богатство, но са изключени и от категорията “културна ценност”, защото от кончината им не са минали 70 г. Това е абсурдно и обидно за паметта на творците и за авторитета на държавата. . Второто недоразумение, което ще спомена, е залегналата в закона постановка, че колекциите могат да бъдат търгувани единствено в тяхната цялост. Подобна идея противоречи на самата философия на колекционирането и предизвиква хомерически смях във всеки средно интелигентен човек. С поздрав към участниците в Кръглата маса, Бойко Ватев” Поради невъзможност да присъстват специални становища по законопроекта, който ще обсъждаме, изпратиха още известните български археолози д-р Георги Китов и проф. Николай Овчаров. Те заедно с всички материали и становища от днешната дискусия ще бъдат изпратени в парламентарната комисия по културата и в Министерството на културата, за да бъдат взети предвид при обсъждането на законопроекта в Парламента. И през септември, в началото на следващия парламентарен сезон ще проведем втора такава обществена дискусия по законопроекта за културно-историческото наследство. Оглеждайки залата, трябва да ви кажа, че изпитвам задоволство от големия интерес, който предизвика инициираната от Дарик радио дискусия по законопроекта за културно-историческото наследство. Може би е хубаво да представим част от участниците. Да започнем с Г-н Иван Токаджиев – Зам.-министър на културата Г-жа Емилова – Правна дирекция Николай Соларов – Върховна касационна прокуратура Проф. Маргарита Ваклинова – Директор на Националния археологически институт и музей към БАН Владимир Попов – Национална следствена служба Проф. д-р Веселина Инкова – Национална художествена академия Проф. Румен Драганов – Институт за анализ и теория на туризма Руси Русев – Министерство на културата Кирил Христосков – Експерт Борис Данаилов – Директор на Национална художествена академия Директори на музеи, Константин Кисьов – на Пловдивския археологически музей, проф. Казимир Попконстантинов – Великотърновския университет, Димитър Иванов – издател в качеството си на колекционер по-скоро, д-р Тодор Чобанов, г-н Володя Велков – началник-сектор в Главна дирекция за борба с организираната престъпност, колекционери и редица още специалисти. Надявам се всички от вас да успеят да кажат това, което имат да казват, по законопроекта за културно-историческото наследство. Може би е редно като човек дал становище и може би сред авторите на законопроекта, поправете ме, ако греша, проф. Ваклинова, може би Вие да започнете с няколко думи, да кажете своята позиция по закона. Доста тежки думи са отправени до момента. Проф. Ваклинова Аз с радост приех това, че въпросът се поставя на обществено обсъждане и е много добре, че се поставя на такова. Сега възприемам и факта, че тук са събрани толкова много мои колеги, приятели, хора, които имат отношение към тези въпроси, защото така в разговори и в спор се раждат и истините и отношението, става ясно кой какво мисли, кой какво счита, защото ние всички трябва да имаме собствено мнение, всеки трябва да уважава мнението на останалите и аз апелирам към това да не проявяваме излишни, прекомерни грижи за собственото си мнение и за собственото Аз, а да се замислим за това, което ще се случи, ако един такъв закон бъде недобре направен и недобре възприет от обществото. Тъй като прекалено дълго е времето, в което обществото се вълнува от това, че няма такъв закон. Аз не за първи път казвам, че закон има, той си действа. Последните му поправки бяха от 2005 г. Тоест, никой не е казал, че няма закон в момента. Никой не е отменил закона, който продължава да действа. Единствено имам усещането, че непрекъснатото тиражиране на мнение, че нямаме закон, че ние сме в беззаконие, е една от основните и много главни причини да се случват неприятностите, на които ние всички сме свидетели днес. Решително, щом се е минало към правенето на нов закон, значи има потребност от него и няма защо точно вас да убеждавам. Вие всички сте специалисти в тази тематика. Излишно е и да разсъждаваме върху това какво би трябвало да обхване този закон като нови позиции, защото става ясно, че промените, които са настъпили, са много и са значителни. Далеч съм от мисълта да говора за това какво напрежение могат да породят някакъв вид и род натиск, конфликти, които се движат в обществото, някои от които имат за цел да внушат не съвсем точни мнения. Други пък имат желанието да наложат обществото мерки, които по моему в никакъв случай не би трябвало да бъдат налагани. Струва ми се, че вие всички сте запознати с текста на закона в този вид, в който е направен. Аз чисто морално се считам задължена да кажа тези няколко думи, които сега казвам и ще кажа. Беше поискано от страна на Народното събрание, от неговата комисия по култура с председател Нина Чилова не само становище и текстове, беше поискано нашето съучастие и сътрудничество в изкристализиране на такива текстове, които засягат археологическите паметници. Излишно е да казвам, че те са притчевоезицев, излишно е да казвам, че те най-много вълнуват всички, защото основно те се явяват обект на колекциониране, концесиите. Законът за концесиите засяга именно такива археологически резервати. Археологията изобщо вълнува всички. Знаете далечното минало, то си вълнува всички нас, не само мен като професионалист, но и тези хора, които имат отношение към всичко това. Но всички тези нови елементи, които трябваше да бъда привнесени в този закон, трябваше и сериозно хармонизирани с това, което се е случило и се случва със законодателството на всички страни, които излизат от едни определени условия на собственост – държавна или обществена и влизат в по-свободен режим на собственост. По тези въпроси се спори. Решаването на въпросите за собствеността, контролът от страна на държавата или обществените органи, възможностите на частната собственост върху каквито и да било ценности, движими или недвижими, до каква степен и по какъв начин да става това... Ето тези проблеми наистина ви вълнуват. Струва ми се, че ние прекалено много се вживяхме и цялото общество като че ли с напрежение следи, спорове, разговори, малко интрига. Разбира се ние в някакъв момент всички трябва да стигнем до единомислие от някакъв вид и род. От наша страна като хора археолози беше съвсем естествено, знаейки жестоките посегателства, които на повечето от тук присъстващи са известни, знаейки жестоките посегателства върху движимо и недвижимо културата наследство в периодите, изучавани от археологията, да искаме този закон да въведе едни по-строги, по-стриктно строги мерки по отношение на контрола върху някои видове дейности. Има нещо обаче, което в България работи. И това е системата на организацията на това как да се постъпва по отношение на проучване, изучаване. Тази система не е от днес. Който си мисли или иска да внуши някому, че тази система е изградена през последните години и в последните 50-60 години, много се лъже. Трябва да ви кажа, че в последните 50-60 години тя се е попроменила, но тя винаги е била същата. Системата на разрешителния режим, системата на квалифицирани кадри, които имат правото да се занимават с определени дейности, свързани с археологията си съществува и винаги е съществувала. Друг е въпросът по отношение на това, че ние си позволихме и това беше направено с чувство за едно демократично разбиране да попроменим /аз съм свидетел на множество такива промени/ напр. начина, по който съществуваше този разрешителен режим върху проучванията. В началото искам да ви кажа, че такова разрешение се издаваше само и единствено от Директора на археологическия институт. Впоследствие то стана приоритет на Научния съвет на археологическия институт и постепенно се премина към създаването на Теренен съвет, в който да влизат представители на различни институции. А днес в закона вие виждате един текст, в който влизат представители на всички онези, свързани с науката археология и археологическата практика, институции... Влизат като представителства. Виждате, че в края на краищата нормално е... Това не беше от егоизъм или заради това, че колегата Васил Николов и аз участвахме все пак по някакъв начин със съвети по отношение на този закон и с корекции в този проекто-закон... Беше ръководено от това, че все пак 68 души от малката ни гилдия от археолози в България със степени и звания признати учени са всъщност служители на Националния археологически институт с музей и те практикуват и работят на цялата територия на страната. Затова и едно от съображенията беше все пак тяхното доминиращо количество като членове на този Теренен съвет. Това, разбира се, ни даде възможност да включим и известен брой наши колеги, също признати учени с имена и с престиж, от други институции, от университети и от музеите в страната – другите наши партньори. И, разбира се, тези, които винаги са участвали в този Теренен съвет – това са представителите на Министерство на културата със своите две части: Националния институт за паметниците на културата и самия отдел на министерството. Така че, в тази степен смятаме, че е разрешен един въпрос би шокирал иначе със своя консерватизъм, ако беше запазена сравнително по-старата система. Това би ни позволило да бъдем повече в ход с разбиране по отношение на желанията на нашите колеги от страната. Обсъждането, което беше направено в кратце в Балчик преди известно време, показа, че нашата колегия цялата, на археолозите, се вълнува изключително много от проблема чия ще бъде все пак собствеността върху паметниците на културното ни наследство, обекти на археологическо разкриване. На мен ми се струва, че донякъде ... Сега веднага искам да ви кажа, че някои съвети, дадени от нас, претърпяха някои корекции. Ние считаме, че тук юридическата мисъл е намесила своите съображения. Знаете правото е едно, археологията – друго. Ние не си позволяваме да отменяме специалистите в техните функции, задължения и познания и призовавам и останалите към това – всеки да зачита своята си компетентност. Затова ние не си позволяваме прекалено много да се намесваме в работата на юристите, които са дали своето юридическо мислене по оформлението на някои пунктове от заложеното в закона. Но що се отнася до археологическите паметници на нас ни се струва, че в една значителна степен нашето мнение е било зачетено. Разбира се не навсякъде и не във всичко. И затова с удоволствие бих чула например колегите, които тук присъстват, които са прочели тези текстове. Бих чула аз самата и мнения, които биха поддържали наше становище и мнения, които биха влезли в разрез с тях. Разумът е винаги по-добре да идва от много страни. На мен ми се струва, че така или иначе, колкото и да е неприятно някому, археологическото наследство е държавна собственост. Това е положението. В България трябва да бъде държавна собственост, по моето лично мнение, веднага ви казвам. Това е мое мнение. И ще кажа защо трябва да бъде държавна собственост. Защото нация, която се уважава, която прави след това частни колекции, след това ги подарява и прави частни музеи, които подарява на държавата си, това става по този начин. След това узаконяването на тези колекции така или иначе става доказателствено. Хората трябва да докажат как са придобили тези ценности. Аз уважавам голямото желание на една известна част от колекционерите да могат да спасят в критични ситуации нещо, което е попаднало или е дошло случайно при тях. Уважавам това тяхно желание и това желание трябва да бъде оценено. Но винаги трябва да си задаваме въпроса в цялата тази история за морала. И затова, че в един чудесен момент, пишейки по вестниците и говорейки колко безумно скъпи са не чак толкова скъпи ценности, изведнъж иманярството се развихри и представете си точно посредниците. Защото те са хората, които вършат цялата работа. Иманярите са тези, които унищожават, те са директните унищожители. Но посредниците са тези, които така или иначе се явяват приносители на ценности, които са загубили своята биография. Веднага свършвам, защото тази материя е безкрайно дълга, тя ще се обсъжда тук непрекъснато. Моля да бъда извинена за това, че говорих толкова дълго. Но с правото на този, на когото дадохте първо думата, предполагам защото съм най-възрастна. Моля да ме извините още веднъж, че говорих дълго. Благодаря, че ме изслушахте с внимание и съм съгласна да отговарям, да разговарям, да реагирам на всичко това, което би било поставено тук като въпрос, защото това е целта и на тази среща. Благодаря още веднъж. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|