Богдана Лазарова – Дарик Радио
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Емил Александров
- Водеща Благодаря на Емил Александров. Г-н Предов, ако има какво да сподели с нас по законопроекта Г-н Предов
- Проф. Попконстантинов
- Водеща Ние се надяваме, че вашите мнения ще бъдат взети предвид. Във всеки случай ще ги предоставим там, където трябва. Г-н Кисьов има какво да допълни... Заповядайте. Г-н Кисьов
- Водеща Г-н Емил Михайлов – председател на Съюза на антикварите в България. Емил Михайлов
- Водеща Благодаря ви. Г-н Ставри Топалов липсва като позиция. Ставри Топалов
Водеща Благодарим на адвокат Ботев. Щеше ми се да чуем и колекционерите, които все още са на масата... Г-н Тодор Предов, г-н Румен Иванов. Преди това, обаче, г-н Емил Александров поиска думата – Научен център за българската национална стратегия, бивш заместник-министър на културата. Той сам ще продължи нататък. Емил Александров Ще направя кратко изказване не по същество, а по начина, по който са привличани хората, работили този законопроект. След това ще кажа само 2 думи по същество. Доцент Евгений Сачев преди почивката каза, че катедрата по културно-историческо наследство, единствената такава катедра в България към Университета по библиотекознание и информационни технологии, не е била поканена нито при разработката на законопроекта, нито са били канени отделни хора евентуално да дадат някакво мнение по въпроса. Сред тези хора от катедрата по културно-историческо наследство към същия университет има хора, които са със серия монографии по въпросите на културно-историческото наследство, на музейното дело, вкл. и по опазване на културно-историческото наследство. Помолих г-жа Лазарова по време на почивката да ми даде думата като представител, както тя каза, на Научния център за българска национална стратегия към Българска академия на науките и изкуствата, в който център аз съм научен секретар и в който научен център ние имаме специалисти със серия монографии... Аз съм един от тях и при това се занимавам с опазването на културното наследство не само от научна гледна точка, монографиите са ми преведени на редица чужди езици, но съм работил в миналото и практически по опазване на културното наследство. Ние се обърнахме преди повече от година, а може би и близо 2 години към г-ца Нина Чилова с писмо. Казахме, че имаме разработен проект за опазване на културно-историческото наследство. Тя ни отговори, че ще бъдем поканени, специалистите, имаше предвид главно мен, защото аз съм се занимавал и научно и практически с тези въпроси... Не бяхме поканени, макар че отговори на писмото ни, че ще ни покани. Не ни покани. Не сме поканени и сега тук. Аз от доц. Евгений Сачев разбрах. Благодаря му, че ми съобщи, да мога да дойда да присъствам. Говорих лично с г-н Стефан Данаилов и го помолих да приеме мен и ръководителя на този научен център проф. Велев. Той каза, че ще ни приеме, да се обадим на секретарката. Говорих няколко пъти със секретарката. Обещания, обещания... Така и не ни прие. И ние бяхме изключени от работата по този законопроект. Използвам това, че уважаемият колега-юрист Ботев току-що също каза, че редица неща в проекта не са изрядни от юридическа гледна точка. Но аз прибавям и това, че не са изрядни от гледна точка и на опазването на културно-историческото наследство. Тази дефиниция, за която говори и доц. Сачев, за която и г-н Ботев частично... Ами тази дефиниция на културно-историческото наследство включва толкова много неща, а в чл. 1 се казва, че това е закон за опазване на културно-историческото наследство, не по всички въпроси на културно-историческото наследство. И затова /и с това завършвам/ аз също подкрепям това – този проект да се разгледа от специалисти, каквито има и каквито не са поканени и тогава да се внася в Народното събрание и да се разглежда. И този проект да бъде не такъв, какъвто е по всички въпроси, а да бъде един рамков закон, който да урежда основните въпроси за опазване на културно-историческото наследство, а подробностите трябва да бъдат уреждани или в други закони, било в Правилник. Благодаря за вашето внимание. Водеща Благодаря на Емил Александров. Г-н Предов, ако има какво да сподели с нас по законопроекта? Г-н Предов Уважаеми госпожи и господа, Уважаеми колеги, От името на колекционерите от Софийското нумизматично дружество сме ние тримата тук и от ЦС на Съюза на нумизматичните дружества във Велико Търново, освен това съм главен редактор на новото списание от две години “Антиквариат и колекционерство”. Самият аз съм дългогодишен колекционер, юрист съм. В момента съм адвокат. За разлика от хората, които казаха, че не са били поканени, ние се самопоканихме в комисията, щото разбрахме по оперативен път, че се прави тази разработка и настояхме да бъдем поканени в комисията като изготвихме предварително едно становище на нумизматите-колекционери, което представихме в комисията. Бяхме викани на два пъти и там изложихме нашите съображения и несъгласие с постановките на закона и най-важното за това, че още при първия разговор се оказа, че така наречената комисия от народни представители по същество няма ясна представа за философията на закона, за концепцията, за която стана дума тук във връзка с опазването на културно-историческото наследство. Това ни беше първото възражение и това, че няма никакви параметри, в рамките на които да се изградят съответните правни норми. Предвид на това, че представляваме в общи линии една голяма маса от колекционери в страната поискахме да има самостоятелен раздел за нумизматите, тъй като паметниците на културата, по-точно античните монети, които са обявени всички за такива и в миналото и сега, представляват една голяма част от сбирките на нашите колекционери. И след измененията, които станаха през 2005 г. всички колекционери, както тук вече стана ясно, се почувствахме, че ние сме потенциални престъпници и във всеки момент в нашите домове може да пристигне полиция с прокурорско разрешение под някакъв предлог, включително наклеветени и прочие и при откриването на такива нумизматични ценности от една страна да бъдем подведени под административна отговорност, че не сме ги регистрирали своевременно по Наредба 1 от 2005 г., от друга страна – да се понесе и наказателна отговорност най-малко за вещно укривателство при презумпцията, че видите ли някой друг е придобил тези монети по престъпен начин и ние се явяваме вещни укриватели, каквито дела има в софийския градски съд. Бяхме изслушани, но не бяхме разбрани. Ние поставихме въпроса: “За какво се прави този закон?” Действително тук стана дума, че това е един ведомствен закон, който обслужва тесноведомствени интереси, а според нас законът трябва да обслужва целия български народ, трябва да обслужва и да съвмести интересите и на колекционерите и интересите на държавата като този интерес да бъде балансиран. Оказа се, че комисията и членовете, които участваха, не са готови за едни такива балансирани правни норми. Въпреки всичко няколко от нашите неща бяха взети предвид. Трябва да ви кажа, че когато поставихме въпроса, че трябва да има стимули за колекционерите, тъй като те влагат енергия, ум, сърце, пари, беше ни отговорено, че :”Вие не стига, че ще ви превърнем в държатели на тия колекции, които сега държите незаконно, ами и да ви плащаме като вашите колекции бъдат поставени под един особен режим и искате от държавата да имате някакви привилегии”. Аз мисля, че като дългогодишен колекционер /повече от 30-40 години/ и съм бил във всички структури и на ЦС на Централното нумизматично дружество, ние винаги сме поддържали точно това, че колекционерите с тяхната дейност се явяват своеобразни продължители на музейното дело и че те опазват движимите паметници на културата, не искат нищо от държавата, а влагат собствени средства. Със стотиците изложби, които правеше нумизматичното дружество, с кръжоците, които правехме, с всичката онази пропагандна и просветителска дейност в училища ние считаме и считахме, че вършим една народополезна дейност. При новия закон, който имаме на разположение всичко това отиде в канавката, както се изразяват някои. Значи държавата иска да сложи в музеите всичко онова, което досега българският гражданин при едни други политически, икономически и всякакви условия е събирал и му е било разрешено... И изведнъж с обратна сила ние да се превърнем от собственици на тези колекции в някакви си “държатели”. Тоест държим за сметка на държавата... И колегата беше прав, че, ако всичко онова, което му се води, което е отнето или бъде повредено, той трябва след това да го възстанови, да го плати и на всичко отгоре нищо не може да направи. Г-н Димитър Иванов както се позова на г-н Ботев посочи и моя милост. Аз съм пенсионер от МВР и съм работил 30 години в тези структури. Ние по време на тоталитарния режим също сме работили за опазване на тези културни ценности и в определена степен те бяха запазени. Сега в мотивите, както се позова г-н Ботев, и в концепцията, която ни развиха в комисията по културата, превръщайки се в държатели, ние по същество цялата ни дейност се инкриминира с обратен знак. Освен това в мотивите, в изказванията също на колежката от СУ, която е главният консултант по въпросите на собствеността и на това как в 130-годишната история на България законите винаги са казвали, че това, което е намерено под земята и няма собственик, е държавна собственост. Да, така е. Когато няма такъв собственик... Но с нашия закон се инкриминира цялата тази дейност и се инкриминираха всички предмети, които са предавани по наследство, които цели поколения са събирали в течения на десетилетия или на столетия. Тоест, всичко, което е обявено за археология и най-вече тези масови монети, за които колегите от музеите много добре знаят, че има толкова подменени така наречени паметници на културата, има толкова шайби сложени в музеите, че понякога е неприятно да гледаш... Всичко това се счита, че е национално богатство, всичко това се превръща в един паметник на културата, независимо че са отсичани в милиони екземпляри и че са циркулирали по време на Рим и на Византия и на Второто българско царство и т.н. Ние се възпротивихме на всички тия постановки, възпротивихме се и на това, че за да разменяме, трябва да минаваме на търг. А за да минем на търг, трябва да отидем на идентификация. А да отидем на идентификация трябва да докажем произход. А за да докажем произход, не можем да подпишем само декларация по чл. 313, както им предложихме, а трябва да донесем фактури... В порядък на шега попитахме :” А няма ли да попитате дали дядо ми си е платил ДДС-то по това, което имам в къщи в раклата на баба ми?” И при положение, че всичко това беше ясно и дойде този закон, който ние сега обсъждаме, ние считаме, че по-рестриктивен закон в 130-годишната история на България не е имало, че този закон ще предизвика всичко да се укрие, а тези 20 души, които са си показали колекциите или са дали заявка да бъдат регистрирани, те ще козел за изкупление, а всичко останало ще се скрие или ще продължи да се изнася навън. И вместо да опазим културно-историческото наследство ние ще създадем прекрасна възможност за неговото укриване, ще лишим училищата, ще лишим малките музеи, ще лишим децата от това културно-историческо наследство. И тогава няма да се чудим защо са наркомани, защо са проститутки, защо има 46% двойки по български език, защо не познават българската и т.н. Казаха ни, че политизираме работата и че по този въпрос не трябва да се говори. Държавата била решила, че трябва да си върне в патримониума всичко онова, което по един или друг начин ние колекционерите през различни исторически периоди сме отнели. И така се разделихме, уважаеми колеги, с пълно неразбиране. Ние бяхме депозирали становище в комисията още на 27 май. В седем страници сме предложили това, за което ви говоря. Но – глас в пустиня. Отново сме направили подробно становище и считаме, че след това обсъждане може би ще има и второ обсъждане, след като този закон се отнася не само ... Той не е за иманярите. То няма никаква разпоредба, свързана със засилване на санкции или по някакви нови начини на престъпни посегателства, които да бъдат инкриминирани. Всичко това, което се чете на страниците на закона е насочено срещу нашего брата – колекционера. Ние така го разбираме. Не се бъркаме в разкопките, не се бъркаме в концесиите, не се бъркаме в това, че се уреждат вътрешноведомствени отношения. Ние казваме: “Това национално богатство, което българинът досега е съхранил по българските земи, трябва да остане като собственост на тези, които го притежават, не може да се върне с обратна сила законът, не може да се приеме, че не действа придобивната давност 5 и 10 години съответно за движими и недвижими паметници на културата.” Всичко това трябва да се има предвид и да се каже как нататък ще вървим. Това, което досега го има в българските къщи, трябва да бъде запазено. То трябва да излезе оттам, трябва да бъде експонирано, трябва да бъде изследвано, трябва да бъде показвано и с него ние да се гордеем. В помощ на музеите сме всички ние нумизматите. Благодаря ви за вниманието. /ръкопляскания/ Водеща Благодаря и аз на г-н Предов. В малкото оставащо време ви приканвам към по-кратки и експедитивни изказвания, за да можем да чуем още няколко души. Проф. Казимир Попконстантинов – Великотърновски университет. Проф. Попконстантинов Ще бъда кратък. Всеки казва “ще бъда кратък” и след това увлечен от собствения си глас продължава напред. Благодаря на Дарик радио, защото тревогата за нашето наследство е огромна. Не само на нас, които сме се събрали тук... Аз като представител на Великотърновския университет ще кажа, че сме силно притеснени, както катедра “Археология”, така и, убеден съм, катедрата по археология на СУ. И доста от нашите студенти, както отбеляза и колегата Сачев, който каза преди малко, че доста от нашите студенти обичат да влизат не само в Интернет, а да четат и законите. Защото във въведение в музейното дело ние ги запознаваме с тези детайли. И от тяхно име и от мое име поставям няколко въпроса. Доста се говори дали е качествен или не този проектозакон. Наистина, както Дяволът чете Евангелието, ако търсим само негативните или слабите пунктове винаги ще ги намерим и в най-добрия закон. Споделям тревогата и на юридическото тяло, което е тук, защото има много невралгични пунктове. Вече чухме някои от тях. Аз не искам да се задълбочавам. Но имам само едно питане. Съжалявам, че господата и госпожите, които са участвували активно в подготовката, народните представители от комисията, не са тук. Дълбоко убеден съм, че този закон не е закон за частните колекционери. Защото по-голямата част акцентирам именно върху това – за частните колекции и т.н. Имаме достатъчно наблюдения в съседните нам страни, а и в Европа – има достатъчно частни музеи. В съседна Гърция, убеден съм, че 80-90% са посещавали и тези частни музеи. И бих провокирал така: Защо не се направят в няколко града, да се даде възможност на тези могъщи колекционери да експериментират, да се направят частни музеи под силния контрол на държавата и при едни строги условия. Дали те ще привлекат повече посетители или по-малко посетители. Или тук имаме страх да не би да бъдат засенчени регионалните музеи, националните музеи или Археологическия музей. Убеден съм, че няма да има конкуренция. Ще има една активност. Както примерно пред Археологическия музей километрична опашка се виеше, когато има интересни находки. И убеден съм, че законът не е за защита на частните колекционери или на частните музеи. Отбелязал съм си тук няколко невралгични места и с това ще приключа. За мен има наистина аномалии. Примерно в чл. 47, позволявам си само да... “Национално богатство са монети, медальони и т.н.” и целият акцент пада върху този параграф... 1500 години назад. А нима нямаме след 16-17 век монети, които са много по-качествени от тези, които са с хиляди. Защо се слага тази ножица. Или пък за мен също така е аномалия “70 г. оттук назад” не са културно наследство. Нито Дечко Узунов, нито Златю Бояджиев, да не изброявам повече, за да не удължавам времето. Именно тези пунктове трябва да се избегнат. И моят колегиален призив като преподавател и като дългогодишен археолог... Мога да поставя последен въпрос – въпроса за концесиите. Наистина трябва да се помисли много сериозно, а не само с едно изречение да бъде упоменато... “паметник или обект, който е цялостно проучен”. Пише се и във вестници и в изказвания по телевизията и в другите медии, че такива за съжаление в България нямаме. Дори и най-малкото селище и то не е допроучено. Който сложи ръка на сърце и заяви “Аз съм проучил този обект”, ще излъже. Благодаря още веднъж за вашия призив. Вашата камбана дано да бие по-силно от всички останали и да има повече разум. Водеща_Ние_се_надяваме,_че_вашите_мнения_ще_бъдат_взети_предвид._Във_всеки_случай_ще_ги_предоставим_там,_където_трябва._Г-н_Кисьов_има_какво_да_допълни..._Заповядайте._Г-н_Кисьов'>Водеща Ние се надяваме, че вашите мнения ще бъдат взети предвид. Във всеки случай ще ги предоставим там, където трябва. Г-н Кисьов има какво да допълни... Заповядайте. Г-н Кисьов Исках само да допълня с молба към участниците и към медиите и във връзка с това, което г-н Соларов спомена в началото. Аз съм работил в 3 музея – НИМ, Смолянския музей и сега в Пловдив. Няма нужда от това да се сатанизират държавните музеи и да се лансират идеи, както тук се подметна, за подменени монети и т.н. Музеите са си като всички други държавни институции, с едно обременено наследство. Има естествено и недобри примери и слабости, пропуски. Но ми прави впечатление, че близо 1 година и нещо, че едва ли в държавните музеи нищо не може да се стопанисва, нищо не може да се охранява, всичко се подменя и т.н. Което е пълен абсурд. Никой от нас не е против и за това говорим, за това е тази среща за равнопоставеност на собственост вече и върху културните ценности. Това е целта на всички тук – да се реши този проблем. Но нека това да не става за сметка на гърба на хората, които се занимават с това дълги години и животът им е минал в това. И държавата, ако говорим, е мащеха най-много по отношение на тези институции. Защото тя почти не ги поддържа. Примерно, аз правя разкопки само с пари на спонсори. Аз нямам бюджет за това. След това обаче тази собственост е държавна и се разпорежда министърът с нея. Може да каже: “Ами това отива еди-къде си, в еди-кой си музей или ще пътува в чужбина, няма да остане тук.” А всъщност директорът и колегите са полагали усилия да осигурят средства и да спасят тези ценности от иманяри. Това е моят призив по отношение на упреците, които се отправят абсолютно некоректно по отношение на държавните музеи. Водеща Г-н Емил Михайлов – председател на Съюза на антикварите в България. Емил Михайлов Аз наистина ще бъда кратък. Няма да говоря, а ще ви покажа нещо. Това е парче от саркофаг на 4000 години. Купил съм си го лично аз от Париж. Хубавата лампа, която показа г-н Петков и която са му премерили колко тежи... Значи в документа пише “Парче дърво изрисувано в египетски стил”. И аз ги питам: “А добре това мога ли някъде да го нося, ще имам ли проблеми”. Те казват “Как ще имате проблеми, можете да го носите в България, където си искате, никакви проблеми с това описание”. Това исках да ви кажа само. Водеща Благодаря ви. Г-н Ставри Топалов липсва като позиция. Ставри Топалов Уважаеми присъствуващи, Първо ще си позволя да се представя малко по-подробно, за да мога да отговоря на някои от въпросите, които бяха повдигнати и които не получиха един пълен отговор. Колекционер съм от 55 години. Член съм на ръководството на нумизматичното движение от 40 години, а от 30 години участвам в различни комисии, било към М-во на културата, било към НС по отношение разглеждане на предложения за изменения на закона за паметниците на културата или създаване на нов закон. Г-н Предов направи едно експозе на някои от нещата, които на последното разглеждане ние представихме. Така че по този въпрос, по който може да се говори много и предполагам, че ако действително се иска да бъде направено едно подробно разглеждане, би трябвало да се даде думата ни много продължително време. Ще си позволя да кажа следното нещо: моята колекция е почти 100% описана. Аз съм я декларирал още 80-та години. Издал съм 200 научни статии, 13 книги със собствени средства, в които е описана почти цялата ми колекция с изключение на нещата, които още не са излезли от печат. И при това положение, тъй като колекцията ми излиза навън на международни изложби и в изложбите “Богатствата на тракийски владетели”... Там в международните каталози е отразена като”Колекция Ставри Топалов”. Сега в момента се поставя съмнение това, което аз притежавам, а това са по 2 монети от всеки вид, дали са мои, дали са били придобити неправомерно или не. Ще си позволя да кажа следното: като завеждащ изложбената дейност в ЦС на нумизматичните дружества съм ръководил организирането на над 120 нумизматични изложби в чужбина и в страната. На тези изложби ние сме пускали лист с обява какво представлява изложбата, специална бланка, по която всеки един колекционер, който желае да участвува на обявената тема, е изпращал своите сведения как той вижда участието си в изложбата. На тези листове има примерно записани 100-200 монети, които той предлага за участие в изложбата. Тези материали се съхраняват в нумизматичните дружества, в ЦС на нумизматичните дружества. И тези материали миха могли да бъдат един документ за това дали тези хора са притежавали тези културни ценности. Защото до 89-та година много малка част от нещата идваха от иманярите. Имаше строг контрол и износът на културните ценности беше далече далече по-малък, изобщо несравним с това, което е. Така че колекционерите в страната спокойно могат да се обърнат към архивите на техните нумизматични дружества и към ЦС и да изтеглят от там своите заявки, много голяма част от които ние отказвахме да пуснем на изложбите. И понеже се повдига въпросът много тенденциозно, че всички монети, които са от по-стари години, са изкопани от земята... Искам да дам отговор на въпросите, които се поставиха тук. Оставям настрана това, което съм установил, започвайки от детските си години да събирам монети и съм ги събирал между мои приятели, членове на семейството, роднини, състуденти и т.н., когато даже не знаех, че има колекционерско движение. Ако ние погледнем това, което има като сведения в археологическите бюлетини на музеите, на АИМ ще видим следното нещо - десетки описани случаи, когато се казва: “При развалянето на някаква къща се намери кожена кесия, в която имаше 400 монети от турско време”. Но винаги между тях има някакви западноевропейски монети,някакви византийски монети. Та дори и гръцки монети. Защото тези монети по времето на Османската империя са били редовно платежно средство. И те са били такива, защото ценността е техният метал. Така че да се говори, че всички стари монети са извадени от земята и по тази причина не могат да бъдат притежавани и трябва да бъдат иззети е грубо спекулиране с действителността. Много лесно може да се докаже това, ако се разгледат и по-старите находки в това отношение. И тук се повдигна още веднъж въпросът... Всеки българин, всяко българско семейство запазва някакво количество златни, сребърни монети за черни дни, за критични ситуации. Това нещо е предавано в наследство от поколение на поколение. И именно в такива неща, които са предавани по този начин, се намират голяма част от монетите, които са от моята колекция, от колекциите на моите колеги. Защото това беше достъпният начин за първоначално създаване на колекциите ни от монети. В този момент се твърди, че всички тези монети, а тук не влизат само монети, влизат пръстени, украшения, гривни и т.н., всичко това се казва, че като че ли е извадено от земята, като че ли няма собственост. Българската държава я има от 120-130 години. Това, което преди това е имало, защото хората са ги пазили тези неща, легендите за хайдутите, техните богатства, показва, че точно този тип културни ценности поради масовия характер на тяхното производство, поради традиционното им средство за размяна от най-стари времена, са били едновременно в употреба и са били на разположение на всеки един, в обръщение са били. В момента се иска да доказваме всяка една монета от къде сме я придобили. Това е напълно невъзможно. Защото докато по-рано е имало изискване и примерно за земи, сгради и т.н. е имало форма това нещо да се доказва. Няма никакви изисквания от държавата и при преминаване в наследство тези работи не са били обявявани и някой път не са били обявявани и по друга причина, за да не бъдат отнети. Когато се създава един такъв закон и създателите на този закон би трябвало да обърнат сериозно внимание... Законът не трябва да обобщи всичко в едно. А трябва много внимателно да разглежда всички форми на собственост, които е имало и да не посяга на тези, на които няма никакви права да посегне. Тук имам десетки листове, на които съм написал подобни теми. Успях едва-едва да засегна една от тях. При правенето на този закон се спекулира с постановки от старите закони. Има даже и нов закон, който гласи съвършено различно от това, което се извежда като някакви съображения към съществуващия закон, с което се иска да се изземват практически... понеже това е същността на този закон. Ние тези материали ще ги предадем и нека да бъдат взети под внимание, защото от 30-те години откакто участвам в такива обсъждания, ние предлагаме едни и същи неща – тези, които са отразени в нашите предложения. И на обсъжданията в комисията лично с г-жа Чилова ние показахме с доводи основателността на това, което искаме. Тези доводи не можаха да бъдат оборени. Стигна се дотам, че предлаганите от нас неща са много рационални и ще бъдат взети под внимание. Така, както от 30 години насам се казва и после установяваме, че нищо по същество не е взето под внимание. Не може по подобен начин да се постъпва. Най-малкото би трябвало за да се отхвърли това, което предлагаме, да се предложат сериозни доводи защо се прави това нещо. Държавата не може да счита... Тъй като има един чл. 23, който казва, че държавата трябва да охранява културното наследство. Под охраняване на културното наследство не се дава възможност да се изземва това наследство. Ако такава презумпция имаше, това изрично щеше да бъде указано. Държавата с този член, по мое тълкуване, би трябвало да опазва това, което има при себе си, в държавните музеи. А също така да оказва контрол върху това, което го има в гражданите на тази страна, да оказва помощ на колекционерите и да следи за това дали се изпълняват тези постановки, които ги има. Смятам да свърша дотук, макар че почти не съм започнал. Много бих искал на едно събиране, където действително ще се изслушат представителите на обществените организации, хората, които дават собствени пари за да спасят, за да издирят, за да запазят някаква културна ценност какво е тяхното мнение. Тъй като не мога да приема научни работници, служители в министерства и т.н., които от себе си не са дали една стотинка да придобият някаква културна ценност, да я запазят, да я опишат, да изучат, да публикуват, да се разпореждат с това, което са придобили и по този начин се отнасът към него колекционерите. Благодаря за вниманието Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|