Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър



страница1/7
Дата23.07.2016
Размер1.2 Mb.
#2897
  1   2   3   4   5   6   7


Божествено откровение за

Времето изтича!




Мери К. Бакстър

Предисловие

Маркъс Бах установи, че книгите често са насочени към умните деца и това е точно така. Но за разлика от братята и сестрите от една кръв и плът, тези братя и сестри, родени от избор или от шанса, са предопределени да имат свой собствен живот. Техния опит в света се поставя наравно с другите творчески предлагания. На тях не им са чужди човешките емоции. И няма съмнение, че техните тайни страхове са, че някой ден те могат да бъдат завинаги изоставени на полиците и да бъдат забравени.

За разлика от други книги, аз вярвам, че Святия Дух е донесъл тези думи в съществуване за сега и за вечността. Опитността и посланието са от най-голяма важност за тялото Христово. Аз вярвам, че Божието помазание ще почива върху тази книга и ще послужи на всеки, който чете съдържанието й.

Посвещение

Тази творба е посветена на славата на Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух, без Когото тази книга нямаше да съществува.



Въведение

Признавам, че без свръхестествената сила на Господ Исус Христос тази книга нито коя да е друга, занимаваща се с живота след смъртта не би могла да бъде написана. Само Исус държи ключовете на Ада и само Той плати нашия вход за Небето.

Аз открих, че писането на тази книга беше дълго, самотно и изискващо преживяване. В същност, книгата чака няколко години докато бъде издадена. Откровението от Господа дойде до мен през 1976г. Отне ми девет месеца, за да го запиша. Самото писане на ръкописа отне няколко години и още една за поставянето стъпка по стъпка на всички стихове от писанието. Завършването стана през зимата на 1982-83г. В допълнение, в период на тридесет нощи Исус ме водеше в Ада, а след това – десет нощи посещавахме Небето.

Сега аз осъзнавам, че Господ ме е приготвял за писането на тази книга още от дете, когато мечтаех за(сънувах) Бог. След като се новородих, имах много силна любов към погиващите и исках да виждам душите спасени.

По-късно Господ ми се яви през 1976 и като ми каза, че съм избрана за специална задача, каза:

- Дете мое, Аз ще ти изявя Себе Си, за да водиш хората от тъмнина към светлина. Защото Господ Бог те е избрал с цел: да запишеш нещата, които ще ти кажа и покажа.

Аз ще ти разкрия реалността на Ада, за да могат много да се спасят и мнозина да се покаят от лошите си пътища, преди да е станало твърде късно.

Твоята душа ще бъде взета от тялото ти от Мен, Господ Исус Христос, и изпратена в Ада и други места, които искам да видиш. Също така ще ти покажа видения от Небето и други места и ще ти дам много откровения.


Мери Катрин Бакстър

До Катрин от Исус

За тази цел ти беше родена: да напишеш и кажеш това, което ще ти кажа и покажа. Защото тези неща са верни и истинни. Твоят призив е да кажеш на света, за да знае, че има Ад и че Аз, Исус, бях изпратен от Бог да ги спася от това мъчение.




Глава 1

В Ада
През март 1976, докато се молех в къщи, имах посещение от Господ Исус Христос. Аз се молех в Духа от много дни, докато изведнъж почувствах присъствието на Бог. Неговата сила и неговата слава изпълниха къщата. Ярка светлина освети стаята, където се молех и сладко и прекрасно чувство ме изпълни.

Светлината прииждаше на вълни, търкалящи се и сгъващи се едни в други и търкалящи се отново една над друга и навън. Беше впечатляваща гледка! И тогава гласът на Господа започна да ми говори.

- Аз съм Исус Христос, твоят Господ, и искам да ти дам откровение, за да се подготвят светиите за Моето завръщане и да обърнат мнозина към правдата. Силите на тъмнината са реални и Моят съд е истинен.

Дете Мое, Аз ще те заведа в Ада чрез Моя Дух и ще ти покажа много неща, които светът искам да научи. Ще ти се явявам много пъти; ще взема духа ти от тялото и действително ще те заведа в Ада.

Искам да напишеш книга и да разкажеш виденията и всички неща, които ще ти открия. Аз ще вървя заедно с теб през Ада. Запиши тези неща, които бяха и са и ще дойдат. Моите думи са истински, верни и заслужаващи доверие. Аз съм, Който съм и няма друг освен Мен.

- Скъпи Господи, - извиках аз. – Какво искаш да направя?

Цялото ми същество искаше да извика към Исус, да призная Неговото присъствие. Мога да го опиша това, което дойде към мен като любов. Беше най-прекрасната, изпълнена с мир, радост и сила любов, което някога съм усещала.

Божествена хвала протече през мен. Изведнъж аз поисках да Му дам целия си живот в служба на Него, да помагам на хората да се освободят от своя грях. Чрез Духа аз знаех, че всъщност Исус, Божият Син беше там с мен в стаята. Не можех да намеря думи да опиша Неговото божествено присъствие. Но аз знаех, че знаех, че това беше Господ.

- Ето, дете Мое, - каза Исус. – Аз ще те взема чрез Духа Си в Ада, за да можеш да опишеш реалността му, да кажеш на цялата земя, че Ада е реален и да изведеш изгубените от тъмнината към светлината на евангелието на Исус Христос.

Мигновено, моята душа беше отделена от тялото ми. С Исус излязохме през тавана на стаята ми към небето. Аз знаех какво се случва с мен. Видях съпруга си и децата да спят долу в дома ни.

Това беше като, че съм умряла и тялото ми беше оставено на леглото, докато моя дух беше с Исус отгоре дома ни. Покривът беше като сгънат и аз можех да виждам семейството си, спящи в леглата си.

Почувствах докосването на Исус и Той каза:

- Не се бой. Те ще бъдат в безопасност.

Той знаеше моите мисли.

Ще се опитам по най-добрия начин да опиша стъпка по стъпка какво почувствах и видях. Някои от нещата не разбирах. Господ Исус ми каза значението на повечето от тях, но някои неща не ми каза.

Тогава знаех, а и сега знам, че тези неща наистина се случиха и само Бог можеше да ми ги покаже. Слава на святото Му име. Хора, повярвайте ми, Ада е реален. Аз бях водена там чрез Духа много пъти, за да направя този разказ.

Скоро ние бяхме високо в небето. Аз се обърнах и погледнах към Исус. Той беше пълен със слава и сила и мир струеше от Него. Той взе ръката ми и каза:

- Обичам те. Не се бой, защото Аз съм с теб.

Ние започнахме да отиваме все по-нагоре в небето и вече можех да виждам земята под нас. Изпъкнали над земята и разпръснати на много места имаше фунии, въртящи се около центъра си и развиващи се отново. Тези се движеха високо над земята и изглеждаха като великани, с мръсни дрехи, които постоянно се движеха. Те идваха от всякъде по земята.

- Какви са тези? – попитах Господ Исус, докато се приближавахме до един от тях.

- Това са вратите към Ада. – каза Той. – ние ще влезем в Ада през един от тях.

Веднага влязохме в една от фуниите. Отвътре приличаше на тунел, въртящ се наляво и надясно като пумпал.

Дълбока тъмнина слезе над нас и с тъмнината дойде и толкова ужасна миризма, че дъха ми спря. Покрай стените на тунела имаше живи силуети, зазидани в стените. Тъмно сиви на цвят, образите се движеха и викаха към нас, докато минавахме. Без да ми се казва, аз знаех, че те са зли.

Силуетите можеха да се движат, но все още бяха закрепени за стените. Ужасна миризма идваше от тях и те ни пищяха с най-ужасните писъци. Почувствах, че невидима зла сила се движеше вътре в тунелите.

Понякога в тъмнината, аз можех да различа силуетите. Мръсна мъгла покриваше почти всички от тях.

- Господи, какви са тези? – попитах аз, като се държах здраво за ръката на Исус.

Това са зли духове, готови да се изсипят на земята, когато Сатана даде заповед. – каза Исус.

Като вървяхме надолу вътре в тунела, злите силуети се смееха и викаха към нас. Те се опитваха да ни докоснат, но не можеха поради силата на Исус. Въздуха беше мръсен и само присъствието на Исус ме пазеше да не извикам от абсолютен ужас.

О, да, аз имах всичките си сетива – можех да чувам, да помирисвам, да виждам и чувствам, дори да вкуся злото на това място. Изобщо моите сетива бяха много по-чувствителни и от миризмата и мръсотията ми ставаше лошо.

Крясъци изпълваха въздуха докато се приближавахме до основата на тунела. Пронизителни писъци ни посрещаха от тъмния тунел. Звуци от всякакъв вид изпълваха въздуха. Можех да почувствам страха, смъртта и греха навсякъде около мен.

Най-лошата миризма, която някога съм помирисвала изпълни въздуха. Това беше миризма на разлагаща се плът и като че ли идваше от всички посоки. Никога на земята не бях чувствала такова зло, нито бях чувала такива викове на отчаяние. Скоро щях да открия, че това бяха виковете на мъртвите и че Ада беше изпълнен с техните стенания.

Аз усетих порив на зъл вятър и малка всмукваща сила пред нас. Светлини като светкавици или проблясъци проникваха в черната тъмнина и хвърляха сиви сенки на стените. Аз едва можех да различа формата на нещо пред мен. Аз отскочих в шок, когато осъзнах, че това беше огромна змия, която се движеше пред нас. Като продължих да гледам, видях че тези грозни змии се плъзгаха навсякъде.

Исус каза:

- Скоро ще влезем в левия крак на Ада. Напред ти ще видиш огромна скръб, покъртителна тъга и неописуем ужас. Стой близо до Мен и Аз ще ти дам сила и закрила, докато вървим през Ада.

Нещата, които ще видиш са предупреждение – каза Той. – Книгата която ще напишеш, ще спаси много души от Ада. Това, което виждаш е реално. Не се бой, защото аз ще бъда с теб.

След известно време, Господ Исус и аз бяхме на дъното на тунела. Ние пристъпихме в Ада. Аз ще се опитам доколкото ми е възможно да ви кажа какво видях и ще го кажа по реда, по които Бог ми го даде.

Пред нас, до където ми стигаше погледа, имаше летящи обекти движещи се насам-натам. Стенещи звуци и жалостиви викове изпълваха въздуха. Напред видях неясна светлина и ние започнахме да вървим към нея. Пътя беше покрит със сух мръсен прах. Скоро бяхме до входа на малък тъмен тунел.

Някои неща не мога да опиша на хартия; те бяха прекалено ужасни, за да ги опиша. Страхът в Ада можеше да се вкуси и аз знаех, че ако не бях с Исус, нямаше да мога да се върна обратно. Докато пиша това някои от нещата, които видях не разбирах, но Господ знае всичко и Той ми помогна да разбера повечето от нещата, които видях.

Нека ви предупредя: не отивайте на това място! То е противно място на мъчение, измъчваща болка и вечна мъка. Вашата душа винаги ще бъде жива. Душата живее вечно. Това си самият ти и твоята душа ще отиде или на Небето, или в Ада.

За тези от вас, които си мислите , че Ада е на земята – ами прави сте – така е. Ада е в центъра на земята и там има души, които се мъчат ден и нощ. Там няма забава, няма любов, нито състрадание, нито почивка. Това е само място на невероятна печал.



Глава 2

Левият крак на Ада

Ужасна миризма изпълваше въздуха. Исус ми каза:

- В левия крак на Ада има много дупки. Този тунел има много разклонения и в други части на Ада, но ние ще прекараме първо малко време в левия крак.

Тези неща, които ще видиш винаги ще бъдат с теб. Светът трябва да знае за реалността на Ада. Много грешници и дори някои от Моите хора не вярват, че Ада е реален. Ти беше избрана от Мен да им откриеш тези истини. Всичко, което ще ти покажа за Ада и другите неща са истина.

Исус ми се откри като ярка светлина, по-ярка и от слънцето. В центъра на тази светлина имаше силует на човек. Понякога виждах Исус като човек, а понякога като дух.

Той проговори отново:

- Дете, когато Аз говоря, Отец говори. Отец и Аз сме едно. Помни, че трябва да обичате над всичко друго и да си прощавате един на друг. Сега, ела, следвай Ме.

Докато вървяхме, злите духове бягаха от присъствието на Господа.

- О, Боже, о, Боже, - извиках аз. – Какво следва?

Както казах преди, всичките ми сетива бяха в действие. Всички в Ада усещаха със сетивата си. Сега умът работеше с пълния си капацитет. Страхът е на всякъде и неизразими опасности се криеха навсякъде. Всяка следваща стъпка, която правех беше по-ужасяваща от предната.

Имаше врати с размера на малки прозорци на върха на тунела, които се отваряха и затваряха много бързо. Писъци изпълваха въздуха, докато много зли същества прелитаха покрай нас, навън и навътре през вратите на Ада. Скоро ние бяхме в края на тунела. Аз треперех от страх поради опасността и страха около нас.

Така бях благодарна за защитата на Исус. Аз благодаря на Бог за Неговата всемогъща сила да ни защитава, дори и в дупките на Ада. Дори и с този закрилящ щит аз продължавах да си мисля: „Не моята воля, Отче, но Твоята воля да бъде.”

Аз погледнах моето тяло. За първи път забелязах, че бях в духовна форма и тя приличаше на мен самата. Чудех се какво ли ще последва.

Исус и аз излязохме от тунела и стъпихме върху път, от двете стани на който имаше широки ивици земя. Навсякъде, докъдето стигаше погледът имаше дупки с огън. Дупките бяха широки 1,22 м и дълбоки 0,91 м във формата на чаша. Исус каза:

- Във левия крак на Ада има много дупки като тази. Ела и ще ти покажа някои от тях.

Аз стоях до Исус на пътя и погледнах в една от дупките. Вътре в дупката беше поставена сяра и светеше в червено като горещи въглени в огън. В средата й имаше изгубена душа, която беше умряла и отишла в Ада. Огън започна да гори на дъното на дупката, извиваше се нагоре обгръщаше изгубената душа в пламъци. За момент огънят утихваше във въглените, а после отново със стремителен звук поглъщаше душата в мъчение.

Аз видях, че изгубената душа в дупката беше затворена в килия във формата на скелет.

- Мой Господи, - извиках при гледката, – не можеш ли да ги освободиш?

„Колко ужасна беше гледката!” – си помислих аз. Това можех да съм аз.

- Господи, колко е тъжно да видиш и да знаеш, че жива душа се намира тук.

Аз чух вик от центъра на първата дупка. И там видях душа във формата на скелет, която викаше:

- Исусе, имай милост!

- О, Господи, - казах аз. Това беше глас на жена. Аз погледнах към нея и исках да я измъкна от пламъците. Видът й съкруши сърцето ми.

Скелетовата форма на жената, с мръсно-сива мъгла отвътре говореше с Исус. Шокирана, аз я слушах. Разложена плът, закачена за нейните кокали висеше като парцали и докато гореше, падаше на дъното на дупката. Там, където някога са били очите й, сега имаше само празни гнезда. Нямаше коса.

Огънят започваше в краката й с малки пламъци и нарастваше, като се издигаше нагоре по нейното тяло. Изглежда жената постоянно гореше, дори когато пламъците бяха само на въглени. Дълбоко то нейната вътрешност дойдоха викове и стенания на отчаяние:

- Господи, Господи, искам да изляза от тук!

Тя продължаваше да се протяга към Исус. Аз погледнах към Него и видях огромна тъга на лицето Му. Исус ми каза:

- Дете Мое, ти си тук с Мен, за да разбере светът, че резултата от греха е смърт, че Ада е реален.

Аз отново погледнах жената и костите на скелета й гъмжаха от червеи. Огънят не можеше да ги повреди. Исус каза:

- Тя знае и усеща тези червеи отвътре.

- Боже, имай милост! – извиках аз, когато огънят достигна връхната си точка и ужасното горене започна отново. Силни викове и дълбоки ридания разтърсиха формата на тази душа-жена. Тя беше изгубена. За нея нямаше изход.

- Исусе, защо тя е тук? – казах аз с тънък гласец, защото бях много уплашена.

Исус каза:

- Ела!


Пътя, на който бяхме, беше обикалящ, извиващ се между дупките с огън докъдето стигаше погледът ми. До ушите ми от всички посоки достигаха виковете на живите мъртви, смесени със стонове и отвратителни крясъци. В Ада нямаше тихо време. Миризмата на мъртва и гниеща плът висеше плътно във въздуха.

Ние дойдохме до следващата дупка. Тя беше със същия размер и вътре в нея имаше друга скелетова форма. Мъжки глас извика от дупката:

- Господи, имай милост към мен!

Само когато проговаряха, аз можех да различа дали е мъж или жена.

Огромно стенание дойде от този мъж.

- Толкова съжалявам, Исусе. Прости ми! Изведи ме от тук. Аз бях на това мъчително място с години. Умолявам Те, пусни ме!

Силни ридания разтърсиха неговата скелетова килия, докато се молеше.

- Моля Те, Исусе, нека да изляза!

Аз погледнах към Исус и видях, че Той също плачеше.

- Господи Исусе, - извика мъжа от горящата дупка. – Не страдах ли достатъчно за греховете си? Изминаха 40 години от моята смърт.

Исус каза:

- Писано е: ‘Праведният ще живее чрез вяра!’ Всички подигравачи и невярващи ще намерят място в огненото езеро. Ти не повярва истината. Много пъти Мои хора бяха изпращани при теб да ти покажат пътя, но ти не ги послуша. Ти им се присмиваше и отхвърли добрата вест. Въпреки, че умрях на кръста за теб, ти Ми се присмя и не се покая за греховете си. Моят Отец ти даде много възможности да бъдеш спасен. Само да беше послушал! – Исус заплака.

- Знам, Господи, знам! – извика мъжът. – Но се покайвам сега.

- Вече е твърде късно, – каза Исус. – Съдът е установен.

Мъжът продължи:

- Господи, някои от моите хора идват тук, защото също не са се покаяли. Моля Те, Господи, пусни ме да отида и да им кажа да се покаят за греховете си, докато са още на земята. Не искам те да идват тук.

Исус каза:

- Те имат проповедници, учители, стареи – всички служители на евангелието. Те ще им кажат. Също така имат предимствата на съвременните комуникационни системи и много други начини да научат за Мен. Аз им изпращам работници, за да повярват и да се спасят. Ако не повярват, когато чуят добрата вест, няма да бъдат убедени, дори някой да възкръсне от мъртвите.

Като чу това, мъжът много се ядоса и започна да проклина. Зли, богохулни думи излизаха от устата му. Аз гледах с ужас как пламъците се издигнаха и неговата мъртва, разлагаща се плът започна да гори и да капе. В тази мъртва черупка аз видях неговата душа. Изглеждаше като мръсно-сива мъгла, която изпълваше вътрешността на скелета.

Аз се обърнах към Исус и извиках:

- Колко е ужасно, Господи!

Исус каза:

- Ада е реален; съдът е реален. Дете Мое, аз толкова ги обичам. Това е само началото на ужасните неща, които ще ти покажа. Има още толкова много.

Кажи на света заради Мен, че Ада е реален. Че мъжете и жените трябва да се покаят за греховете си. Ела, последвай Ме. Трябва да продължим.

В следващата дупка имаше затворена много малка жена, която изглеждаше на около 8 години. Не знам как разбрах възрастта й, но я знаех. Кожата й беше премахната от костите й чрез постоянните пламъци и имаше само кости с мръсно-сива душа отвътре. Аз гледах как огънят я гори. Скоро там останаха само кости и пълзящи червеи, които огънят не изгаряше.

- Господи, колко е ужасно! – извиках аз. – не знам дали ще мога да продължа, защото това е невероятно отвратително.

Докъдето ми стигаше погледът, навсякъде имаше дупки с горящи души в тях.

- Дете Мое, точно за това си тук. – отговори Исус. – Ти трябва да знаеш и да кажеш истината за Ада. Небето е реално! Ада е реален! Ела, ние трябва да продължим.

Аз погледнах отново към жената. Нейните викове бяха толкова тъжни. Докато я гледах, тя събра костеливите си ръце като за молитва. Аз се разплаках. Бях във духовна форма и плачех. Аз знаех, че хората в Ада също усещат тези неща.

Исус знаеше моите мисли.

- Да, дете, - каза Той – така е. Когато хората дойдат тук, те имат същите чувства и мисли, както когато са били на земята. Те си спомнят техните семейства и приятели и всички моменти, когато са имали шанс да се покаят, но са отказали. Спомените са винаги с тях. Само ако бяха повярвали добрата вест и се бяха покаяли, преди да стане твърде късно.

Аз погледнах старата жена още веднъж и този път забелязах, че тя беше само с един крак и имаше пробити дупки в нейната бедрена кост.

- Исусе, какви са тези? – попитах аз.

Той каза:

- Дете, докато тя беше на земята, беше болна от рак и много страдаше. Подложи се на операция, за да живее. За много години тя беше огорчена стара дама. Много от Моите хора отиваха да се молят за нея и да й кажат, че Аз мога да я изцеля. Тя отвръщаше: „Бог ми направи това.” И не се покая, и не прие добрата вест. Тя дори Ме познаваше за известно време, но после Ме намрази.

Тя каза, че не се нуждае от Бог и не искаше Аз да я изцеля. Аз я умолявах, все още исках да й помогна, исках да я изцеля и да я благословя. Но тя Ми обърна гръб и Ме проклинаше. Тя каза, че не ме иска. Моят Дух я умоляваше. Дори и след като Ми обърна гръб, Аз все още се опитвах да я привлека чрез Духа Си, но тя не послуша. Накрая тя умря и дойде тук.

Старата жена извика към Исус:

- Господи Исусе, моля Те, прости ми сега. Съжалявам, че не се покаях, докато бях на земята.

Със силни ридания тя извика към Исус:

- Само да се бях покаяла, преди да бе станало твърде късно! Господи, помогни ми да изляза от тук! Ще Ти служа. Ще бъда добра. Не страдах ли достатъчно? Защо чаках да стане прекалено късно? О, защо чаках, докато Твоят Дух спря да се опитва?

Исус й каза:

- Ти имаше шанс след шанс да се покаеш и да Ми служиш. – тъга се излъчваше от Исусовото лице, докато ние се отдалечавахме.

Като гледах старата жена да плаче, аз попитах Исус:

- Господи, какво следва сега?

Аз можех да почувствам страха навсякъде. Навсякъде имаше скръб, викове от болка и атмосфера на смърт. Исус и аз вървяхме в скръб и съжаление към следващата дупка. Аз можех да продължа само чрез Неговата сила. Дори и отдалечени, аз все още можех да чувам виковете на старата жена – викове на покаяние и молба за прошка. Само да можех да й помогна по някакъв начин, си мислех аз. Грешници, моля ви не чакайте, докато Божия Дух спре да ви кани.

В следващата дупка имаше жена на колена, като че търсеше нещо. Нейната скелетова форма също беше цялата в дупки. През тях се виждаха костите й и нейната разкъсана дреха беше в пламъци. Главата й беше плешива и там, където трябваше да са очите и носа имаше само дупки. Малък огън гореше около краката й и тя драскаше повърхността на сярната дупка. Огънят обгръщаше ръцете й и мъртва плът падаше, докато тя копаеше.

Огромни ридания я разтърсваха.

- О, Господи, о, Господи, - викаше тя, - искам да изляза.

Докато ние гледахме, тя най-накрая стигна да върха на дупката с краката си. Аз си мислех, че ще излезе, когато огромен демон с големи крила, които явно бяха пречупени на върха и висяха надолу, дотича при нея. Цветът му беше кафяво-черен и беше окосмен навсякъде. Очите му бяха отзад на главата му и размерът му беше като на голяма мечка-гризли. Демонът връхлетя върху жената и я блъсна назад в дупката и огъня много силно. Аз гледах в ужас как тя падна. Толкова много я съжалих. Исках да я прегърна и утеша, да помоля Бог да я изцели и да я изведе от тук.

Исус знаеше мислите ми и каза:

- Мое дете, съдът беше установен. Бог каза. Дори когато тя беше дете, Аз я призовавах отново и отново да се покае и да Ми служи. Когато беше на 16, Аз дойдох при нея и й казах: ‘Обичам те. Дай Ми живота си, ела и Ме следвай, защото Съм те призовал със специална цел.’ Аз я призовавах през целия й живот, но тя не послуша. Тя казваше: ‘Един ден ще Ти служа. Нямам време за Теб сега. Никакво време, никакво време. Аз имам моя забавен живот. Нямам време да Ти служа, Исусе. Но може би – утре.’ Утре никога не дойде, защото тя чакаше твърде дълго.

Жената извика към Исус:

- Моята душа наистина се мъчи. Няма изход от тук. Знам, че исках света, вместо Теб, Господи. Исках богатство, слава и щастие и ги получих. Можех да си купя всичко, каквото поисках; бях шеф сама на себе си. Бях най-хубавата, най-добре облечената жена по мое време. И имах богатство, слава и късмет, на открих, че не мога да ги взема с мен след смъртта. О, Господи, Ада е ужасен.

- Нямам почивка нощ и ден. Постоянно съм в болка и мъчение. Помогни ми, Господи. – извика тя.

Жената погледна Исус, изпълнена с копнеж и каза:

- Мой сладък Господи, само ако те бях послушала. Ще съжалявам вечно за това. Аз планирах да Ти служа някой ден, когато съм готова. Мислих си, че Ти винаги ще бъдеш там за мен. Но колко съм грешала! Аз бях най-търсената жена по мое време, заради красотата ми. Знаех, че Бог ме призовава да се покая. През целият ми живот Той ме привличаше с връзки на любов и аз си мислех, че мога да използвам Бог, както използвах всички останали. Той винаги щеше да бъде там. О, да, аз използвах Бог! Той така усърдно се опитваше да ме спечели да Му служа, докато аз си мислех, че нямам нужда от Него. О, колко съм грешала! Защото Сатана започна да ме използва и аз започнах да му служа все повече и повече. В последствие, аз обичах него повече от Бога. Аз обичах да греша и не се обърнах към Бога.

Сатана използва моята красота и парите ми и всички мои мисли бяха колко повече власт той ще ми даде. Въпреки това, Бог продължаваше да ме привлича. Но за си мислех: може би – утре или вдругиден. И тогава, един ден, докато се возих в една кола, шофьорът се блъсна в една къща и аз умрях. Господи, моля те, пусни ме.

Докато говореше, нейните костеливи ръце се протягаха към Исус, докато пламъците продължаваха да я изгарят.

Исус каза:

- Съдът е установен.

Сълзи се стичаха по Неговите бузи, като се придвижвахме към следващата дупка. Аз плачех от вътре, поради ужасите на Ада.

- Скъпи Господи, - извиках аз, - мъченията са твърде истински. Когато една душа дойде тук вече няма надежда, няма живот, няма любов. Ада е прекалено реален.

„Няма излизане,” си помислих аз. Тя трябва да гори вечно в тези пламъци.

- Времето тече, - каза Исус. – Ще се върнем утре.

Приятелю, ако живееш в грях, моля те покай се. Ако си се новородил и си обърнал гръб на Бога, покай се и отново се обърни към Него сега. живей добре и стой за истината. Събуди се, преди да е станало твърде късно и ти можеш да прекараш вечността с Господ на Небето.

Исус поговори отново:

- Ада има тяло (като човешкото), облегнато на гърба си в центъра на земята. Ада има форма на човешко тяло – много голямо и с много стаи за мъчение.

Запомни, че трябва да кажеш на хората на земята, че Ада е истински. Милиони изгубени души са тук и всеки ден идват още. На великия съден ден смъртта и Ада ще бъдат хвърлени в огненото езеро – което ще бъде втората смърт.





Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница