Божидар Бориславов Велчев съвременните въоръжени конфликти, отразявани в новините на бнт

Факултет по журналистика и масова комуникация

Катедра „Радио и телевизия”

Божидар Бориславов Велчев

СЪВРЕМЕННИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ, ОТРАЗЯВАНИ В НОВИНИТЕ НА БНТ

(Телевизионното отразяване на кризите в бивша Югославия, Ирак и Афганистан през периода 1999 – 2003 г.)

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен “доктор” по 3.5. – Обществени комуникации и информационни науки

(Журналистика – Телевизионна журналистика)

Научен ръководител:

Доц. д-р Лилия Райчева

СОФИЯ  2011

Дисертационният труд се състои от увод, изложение (в три глави), 6 приложения, заключение и библиография с общ обем от 265 страници. Използвани са 11 таблици. Списъкът на литературните източници съдържа 106 заглавия на български и чуждестранни автори и web-страници.

Дисертацията е обсъдена и насочена за защита на заседание на Катедра „Радио и телевизия” при Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ............ от ..............ч. в зала .................. на ФЖМК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в каб. ..... във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”.

Войните съпътстват човечеството през цялата му история. Локални или мащабни, те са екстремно състояние за всяка от страните, която пряко или косвено участва в тях. В днешното общество степента на значимост на дадения конфликт не се определя толкова от чисто военните аспекти, а от фактори като: степента на ангажираност на международната общност в дадения конфликт, общественото внимание, което привлича, възможните икономически последици за света и региона вследствие на конфликта и т.н. Кардиналните промени в начините на водене на военни действия, настъпили през 90-те години на миналия век, се отразяват непосредствено и върху начините на медийното им отразяване.

Темата за телевизионното отразяване на въоръжени конфликти през последните години придобива все по-голямо значение. Съвременните технологични възможности на телевизията позволяват събитията да бъдат предавани с огромна бързина. Разпространяваната информация става достояние на милиарди реципиенти по целия свят и по този начин оказва обратно влияние и върху хода на самите бойни действия. Въоръжени конфликти като тези в Косово и бивша Югославия през 1999 г., в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г. се превърнаха и в мащабни медийни събития, следени от многомилионна аудитория. А визуалните възможности на телевизията направиха войната и „видима”. Театърът на бойните действия и политическите реакции се визуализират чрез видеоматериали и пряка транслация. Това предопределя и създаването на нова среда на общуване между медиите и елитите по време на въоръжени конфликти, която няма аналог в предишни исторически епохи. Повишеното търсене на подробна и изпреварваща информация принуждава медиите да я осигуряват, защото съществуват в силно конкурентна среда. Така те, и най-вече телевизиите, получават инструментариум, чрез който от една страна да въздействат върху аудиторията, а от друга – дори да променят външнополитически или военни решения, вземани от елитите във връзка с дадената криза.

По време на въоръжени конфликти, които предизвикват повишен публичен интерес, телевизионните канали са поставени в екстремна ситуация. При отразяването на военни действия телевизиите използват методики, различни от стандартно прилаганите при липса на кризисна ситуация от този тип. Журналистическите екипи обработват информация, чието количество е в пъти по-обемно, отколкото при стандартна информационна среда. Това прави периодите на активно отразяване на съвременните въоръжени конфликти изключително интересен обект за изследване на медийната среда, и в частност - на телевизията, именно защото са поставени в нетипична за своето функциониране ситуация. Промените в работата на медиите пораждат редица въпроси, най-главните от които са: как следва да бъде отразяван един конфликт, какви журналистически подходи да бъдат избрани, доколко ситуацията може да повлияе на обективното отразяване и т.н.

Различните медии интерпретират събитията различно и в голяма част от случаите внасят собствен ракурс при отразяването. Интерпретациите зависят от много характеристики, сред които отношението към проблема на държавата, в която функционира медиата; предварителните очаквания за отношението на аудиторията на съответната медиа към конфликта; отношението на самата медиа към него; отношението на собствениците на медиата и журналистическите екипи към този конфликт. Самото отношение зависи от различни фактори, като социо-културна, етническа или религиозна принадлежност; пряко или косвено участие в конфликта на страната, към която принадлежи екипа на медиата; наличието на стратегически национален интерес и т.н.

На базата на теоретични трудове, посветени на медиите и тяхната роля за оформянето на социо-културната среда в съвременния свят, както и на базата на публикации в медиите и журналистически свидетелства, дисертационният труд прави опит да анализира поведението на медиите при отразяването на военни действия, при това - многопосочно. Акцентът в настоящото изследване е работата на Българската национална телевизия със специфичното й положение на обществен оператор, което предопределя норми на поведение, наложени чрез законови разпоредби. Основният принцип, върху който се базира работата на обществените радио- и телевизионни оператори, е, че всеки гражданин има правото да бъде информиран. Той е заложен още в Параграф 19 на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г. и гласи: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространяваинформация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници”¹. Т.е. обществените медии са създадени, за да бъдат използвани в полза на обществения интерес, като в рамките на този интерес влизат различни социални, възрастови, етнически, културни или други групи. Функционирането на обществените радио- и телевизионни оператори в различните страни е определено от различни правила, но ги обединява основополагащата идея за обществената полза без да бъдат изключвани социални, културни, религиозни или други обществени групи.

Едно от основните правила за съществуването и финансирането на обществените медии в рамките на Европейския съюз е залегнало в Протокола относно системата на общественото радио- и телевизионно разпръскване в държавите-членки към Договора от Амстердам² от 1997 г. Там страните-членки се обединяват около становището, че отделните държави имат правото сами да определят механизмите за финансиране на обществените си оператори. Начините на функциониране на Българската национална телевизия са разписани в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). БНТ е определена от ЗРТ като „национален обществен телевизионен оператор”³. В чл. 6, ал. 3 (3) от Закона е записано, че Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно - на аудио-визуални медийни услуги, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика”⁴, а също така че „предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот”⁵. В този смисъл задачите на БНТ се различават от тези на търговските телевизионни оператори. Това прави телевизията интересен обект за наблюдение и анализ.

Един от основните въпроси, на който настоящото изследване се опитва да даде отговор, е също доколко българската обществена телевизия успява да спази професионалните и етични стандарти при отразяването на разглежданите три въоръжени конфликта.

Въоръжените конфликти продължават да избухват и днес и приковават вниманието на многомилионна аудитория по целия свят. А медиите са често единственият източник на информация за случващото се. Затова при отразяването на въоръжени конфликти работата на телезионните канали се следи с изострено внимание и висока степен на критичност. Телевизията е най-въздействащата медиа и притежава инструментариум, който би могъл да бъде използван както в позитивен план за превенция на конфликти, така и в негативен – за допълнително изостряне на напрежението между враждуващите страни. В този смисъл нейната работа по време на въоръжени конфликти има важна обществена значимост. За актуалността на темата, освен разглежданите в това изследване три конфликта, е достатъчно да бъде припомнен и въоръженият конфликт в Грузия, който стартира през август 2008 г., както и този в Либия, започнал през март 2011 г. Трябва да се отбележи, че мащабни кризи от военен характер са продължителни и с променливи военни, политически и икономически показатели.

Работата на телевизиите и медиите като цяло е изследвана в редица теоретични разработки и е оценявана в различни ракурси от практическа гледна точка. В екстремна и необичайна ситуация, каквато е отразяването на военни действия, телевизиите обикновено са възприемани основно като източник на информация или като информационен посредник. Но едновременно с това тяхната собствена работа също води до редица въпроси, отговорът на които е потърсен в настоящото изследване. Тези въпроси засягат различни аспекти на отразяването на въоръжени конфликти и имат връзка с обективността и пристрастията на журналистите; достоверността на информацията, получавана по време на конфликтите; ролята на медиите като инструменти за превенция или за подбудителство към конфликти. Други въпроси са свързани с това трябва ли телевизиите да излъчват кадри, съдържащи насилие и жестокост само в името на това публиката да бъде информирана и какви промени настъпват в работата на телевизиите при отразяването на въоръжени конфликти. Важен аспект на изследването са и взаимните влияния между медиите и елитите, особено в обстановка на криза.

Обект на дисертацията са изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ, излъчени през първите дни от началото на въоръжените конфликти в Косово и бивша Югославия през март 1999 г., в Афганистан през октомври 2001 г. и в Ирак през март 2003 г., а също и медиите в световен мащаб при отразяването на тези въоръжени конфликти.

Основният проблем, върху който е концентрирано настоящото изследване, е доколко поведението на медиите и телевизиите, в частност, при отразяването на въоръжени конфликти съответства на определени критерии, изграждащи професионалните стандарти и какви изменения настъпват в медийните практики в такива моменти. Критериите за определяне на професионални стандарти, върху които се базира изследването, са:

• 
  наличието на обективност при отразяването;
  
• 
  спазването на принципите на плурализъм при представянето на позициите на враждуващите страни;
  
• 
  спазването на етични стандарти при отразяването, особено когато има наличие на кадри, съдържащи насилие и жестокост;
  
• 
  поддържането на позиции, съответстващи на международното право и защитата на мирното население по време на конфликт;
  
• 
  подаването на неманипулирана, нецензурирана и проверена информация;
  
• 
  избягването на журналистически позиции, които биха могли да послужат като мотив за разпалване на конфликта и медийното отразяване на позициите на гражданското общество.
  

Целта на настоящия дисертационен труд е да направи анализ на поведенческите модели на телевизиите по време на въоръжени конфликти с глобално значение и в частност на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на Българската национална телевизия през първата седмица от началото на военните действия в трите разглеждани конфликта. За основа на анализа са използвани изданията на Централната информационна емисия, тъй като там концентрирано могат да бъдат проследени най-характерните тенденции при подобно отразяване.

За изпълнението на поставената цел се оформиха следните задачи:

• 
  Да се изследват научни трудове, анализи и медийни публикации, свързани с общата медийна теория, както и с различни телевизионни практики, наложени при отразяването на въоръжени конфликти.
  
• 
  Да се проследи по какъв начин въоръжените конфликти оказват влияние върху медийната среда и как на свой ред медиите влияят върху политическите и военни решения.
  
• 
  Да бъде разгледан проблемът по какъв начин телевизионното отразяване на военни действия може да видоизмени представите на аудиторията и вместо като тежка хуманитарна трагедия войната да бъде възприемана като инфотейнмънт, като телевизионно шоу, излъчвано на живо.
  
• 
  Да се анализира проблемът за дилемата, стояща пред журналистите, когато им се налага да правят нелекия избор между патриотизма си и спазването на професионалните стандарти, изискващи определена доза критичност, обективност и търсене на истината, а не на пропаганден ефект.
  
• 
  Да се проследи дали и доколко в телевизионната практика се спазват етичните норми и дали стремежът да бъде доставена информация следва да бъде пожертван, когато телевизионните кадри съдържат насилие и жестокост.
  
• 
  Да се разгледат начините, чрез които медиите могат да се окажат в ролята на инструменти за превенция или на подбудители на конфликт.
  
• 
  Да се разгледа въпросът за рисковете пред журналистите, отразяващи бойни действия и техния статут, определен чрез международни актове.
  
• 
  Да се направи анализ на събрания аналитичен и емпиричен материал.
  
• 
  Да се проследят и анализират изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ, излъчени през първите дни на трите разглеждани въоръжени конфликта.
  

Съвременните въоръжени конфликти приковават вниманието на публиката и тя има все по-големи изисквания към медиите, отразяващи тези конфликти. Освен информацията от бойното поле, аудиторията проявява интерес и към редица странични въпроси, касаещи политически реакции, възможни рискове, икономически и социални последици и др. А информацията идва до реципиентите чрез посредничеството на медиите. Нерядко медиите служат и като средство за задочна комуникация между елитите на враждуващи страни, които отправят послания или дават изявления, обръщайки се едни към други чрез медийното пространство. На самите медии, обаче, се налага да пренастройват работата си така, че да отговорят на нарастващите изисквания. Често на журналистите се налага да правят сложен личен избор пред дилемата да бъдат патриоти или професионалисти и от огромния поток от информация да отсяват вярната от манипулираната. Както отбелязва американският изследовател Ануп Шах, медиите „са склонни в голяма степен да вървят по път, който може да бъде определен като автоцензура”⁶. А това е в ущърб на обективността. Все проблеми, които често във време на въоръжени конфликти остават встрани от публичните дебати, но които са изключително интересни за анализ на медийното поведение. Да се потърсят отговори, свързани с работата на медиите при отразяването на въоръжени конфликти, е предизвикателен мотив за избор на темата. Интересно от изследователска гледна точка е също да бъде потърсен отговор на въпроса доколко медиите, и по-конкретно телевизиите, успяват да се опазят от опитите на враждуващите страни да спечелят на своя страна общественото мнение, използвайки различни PR-техники.

При избора на темата влияние оказа фактът, че като обществен оператор Българската национална телевизия е пряко финансирана от държавния бюджет. В този смисъл е интересно да бъде намерен отговор на въпроса доколко това положение прави БНТ зависима от официалните власти и доколко телевизията съумява да опази професионалните журналистически стандарти при отразяването на въоръжени конфликти.

Подход, методи и средства

За разработването на настоящия дисертационен труд е направен анализ, изграден на основата на редица научни трудове, посветени на медиите и телевизията в частност, както и на публикации в пресата, научни сборници и интернет. При анализите са използвани данни от социологически изследвания, проведени от агенциите „Галъп Интернешънъл”, MBMD, НЦИОМ и др.

Събрани са видеоматериали, съдържащи изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ, излъчени през указания по-горе период в частите им, посветени на отразяването на разглежданите конфликти. Извършено е подробно наблюдение, чиито резултати са описани подробно в шестте приложения към дисертационния труд. Наблюдението се състои от три части, според хронологията на разглежданите в дисертацията въоръжени конфликти.

• 
  Първата му част е наблюдение и анализ на изданията на емисията „По света и у нас” през първите дни на войната в Косово през периода 25.03.1999 г. – 31.03.1999 г.
  
• 
  Вторият етап включва наблюдение и анализ на изданията на емисиите през първата седмица на войната в Афганистан през периода 08.10.2001 г. – 13.10.2001 г.
  
• 
  Третият етап проследява изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” през първите дни на военните действия в Ирак през периода 20.03.2003г. – 27.03.2003г.
  

Дисертационният труд е с общ обем от 265 страници, които включват увод, 3 глави с общо 7 раздела, 6 приложения, заключение, и библиография. За по-добро онагледяване на материала са приложени 11 таблици.

Конкретната структура включва:

Обхват на изследването

В работата се анализира поведението на водещи световни телевизии по време на трите изброени по-горе въоръжени конфликта. За анализ на отразяването в българския обществен телевизионен оператор БНТ са ползвани изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” през периодите:

• 
  25.03.1999 г. – 31.03.1999 г. вкл.
  
• 
  08.10.2001 г. – 13.10.2001 г. вкл.
  
• 
  20.03.2003 г. – 27.03.2003 г. вкл.
  

Разработката би била полезна за всички, работещи в областта на журналистиката и медийната теория по разглежданата проблематика.

В увода на дисертацията са обосновани актуалността на темата, нейната значимост, мотивите за избора й и изследователската теза. Дефинирани са основната цел, обектът на изследването, както и поставените в дисертационния труд конкретни задачи. Зададени са ограниченията в обхвата на изследването и са описани подходът, методите, средствата и понятийният апарат, използвани за разработването на дисертацията. Описана е и структурата на изследването.

Въоръженият конфликт е част от кризисните състояния на международните отношения и развитието им през различните исторически епохи. Подобен род кризи имат не само чисто военни, но и хуманитарни, икономически и политически измерения. Поради това традиционно са обект на повишен интерес от страна на реципиентите на медийна информация. Медиите са най-значимият посредник, осигуряващ на публиките информация за случващото се в различните му аспекти. За анализа на ролята на медиите при отразяването на въоръжените конфликти е необходимо да бъдат очертани функциите им като средство за предаване на съобщения от една страна, а от друга - като косвен участник, който носи и сериозна социална отговорност. В първата глава на дисертацията е направен анализ на основните работни понятия „конфликт” и „въоръжен конфликт” от различни гледни точки – социална, психологическа и политическа. Изяснена е ролята и мястото на медийната среда в конфликтите, както и състоянията на война и мир от гледна точка на комуникацията между различните страни.

1.1. Дефиниране на понятията „конфликт” и „въоръжен конфликт”

В своя труд „За войната” пруският военен теоретик Карл фон Клаузевиц определя, че „войната е само продължение на политиката с други средства”, като според него тези средства не променят същността на водената политика⁷. Ако това определение за същността на войната бъде възприето и пренесено върху съвременната действителност в международните отношения, ще установим, че въоръжените конфликти не съществуват като изолирано явление, а като остра кризисна ситуация, която включва вътрешни и външни политически, социални и културни фактори, определящи поведението на участниците. Тези фактори са особено важни, когато трябва да бъде проследен наративът на конфликта, тъй като конфликтните ситуации са събития в развитие.

Днес обменът на информация е изключително ускорен и количествата медийни съобщения, които биват разменяни и поднасяни на аудиторията, са в големи мащаби. Информациите са все по-изчерпателни и дори - профилирани според изискванията на определени таргет групи на реципиентите. Медиите днес са инструментализирани не само като информационен източник за широката или специализирана аудитория, но представляват и мощна система за въздействие, оказваща влияние върху публичните нагласи, а чрез тях - и върху провежданите политики в дадена област. Това затвърждава представата, че именно медиите представляват гражданското общество и са неформално оторизирани да реализират контролни функции спрямо властовите елити, както и функции, свързани с опазването на моралните обществени ценности. Т.е. медиите са и посредниците, които чрез доставяната информация създават усещането за баланс между социума и овластените от него институции и властови елити.