Божието помазание за теб пастор Бени Хин



страница1/4
Дата22.05.2018
Размер0.52 Mb.
#69349
  1   2   3   4


Божието помазание за теб
пастор Бени Хин

І част

Искам да ви говоря тази вечер за важността на Божието помазание върху вашето служение. Мисля, че нищо друго не е като това, което ще ви кажа тази вечер. Как обаче да го приемем и как да го запазим? Първо нека да говорим за помазанието. Нека да разберем някои неща за него. Има огромна разлика между Божието присъствие и Божието помазание. Огромна разлика!

Присъствието на Бог и помазанието на Бог не са едно и също нещо. Божието присъствие се отнася до Неговата Личност. Божието помазание се отнася до Неговата сила, проявлението на Божието присъствие. Много е просто. Присъствието на Бог, Славата на Бог и качествата на Бог са едно и също нещо. Когато Мойсей каза на Бог нека да видя Славата Ти, какво Бог му откри? Неговите качества. Той ходеше, мина пред него и каза: Господ милостив, жалостив. Когато вие говорите за Славата, за присъствието на Бог, говорите за Личността Му, за качествата Му.

Не познавам нито един вярващ, който да не е гладен за това. Не познавам служител, който да не е гладен за това. Всеки човек, седящ тук тази вечер е гладен за присъствието на Всемогъщия Бог. Също така има и помазание, което е силата, проявлението, което тече от Божията Личност, от Божието присъствие. Ако Исус Христос, Господарят сега се появеше на тази платформа, ние щяхме да усетим това Божествено присъствие, но и повече от това. Силата на Бог щеше да бъде проявена чрез това присъствие и щеше да докосне нашия живот. Също така е важно да разберем следното: Присъствието на Бог е което ни променя. Нека да помислим по този начин: Израел е в пустинята, те виждаха чудесата, виждаха силата да се проявява толкова славно! Ние не сме виждали такава слава, каквато те виждаха. Имам предвид колко от вас са виждали Бог да разделя океана за вас, примерно? Или какво ще кажете да излезете от Египет, помислете си за това.

Малкото момче излиза от Египет. Почти три милиона излязоха с Мойсей. Това включва и робите, и всеки, който излезе с него. И ето, това малко момче излиза също от Египет и то току що е взело (майка му и баща му т. е.) от някое семейство в Египет. Помнете, Библията казва, че те отидоха и взеха назаем злато, сребро и това, от което се нуждаеха и така ограбиха египтяните. И малкото момченце слага тези чисто нови обувки, може би преди никога не е имало, понеже е дете на роби, то слага тези обувчици, и следващата седмица, и следващия месец, и една година след това тези обувки растат заедно с него. Ето какво се нарича чудо! Чудо върху собственото ви тяло. Сега то е на 30 години и обувките още са там. И учудващото е, че те все още са нови. Това е чудо.

Това е учудващо чудо! Същото това дете, което е излязло от Египет с каквото и да е нещо чисто ново - риза, панталони, или някакво облекло, 30 години след това същите дрехи все още са на него и все още са нови и са пораснали заедно с него. И тялото му е пораснало, и ризата му е пораснала. Нямало е тогава шивачи в пустинята, които да са прекроявали. Това младо момче през всички тези години в пустинята никога не е трябвало да посещава зъболекар, никога не е трябвало да ходи на доктор. То виждаше облака в пустинята през деня и огъня през нощта, чуваше гласа на Бог ясно, гласно. Въпреки това, то никога не е преживявало присъствието, което вие имате. Ако вие бяхте там и ги погледнете и кажете: Разбирате ли какво е присъствието на Бог? Ще ви кажат: Не, не знам дори за какво говориш. Всичката сила и нито веднъж усещане на присъствието на Святия Дух. Не вземайте за дадено, за нещо просто това, което имате! Всичката тази сила не промени сърцата им, не очисти ума им. Нищо не се случи отвътре. Всичко беше видяно само отвън. Показването на Божията сила не променя хората. Присъствието на Бог променя хората. Това, което ние търсим не е проявлението, а Личността, Присъствието на Бог. Ето какво търсим. Колко от вас искате това във вашия живот? Ще ви кажа още нещо. Знаете ли, когато Бог ходеше на земята, хиляди хора Го чуваха да проповядва. По това време почти двеста и петдесет хиляди човека живееха около и в Ерусалим. На колко хора мислите, че Господ служеше по това време? Имам новини за вас. Соломоновият трем събираше петдесет хиляди човека наведнъж, на едно събрание. Така че, Господ служеше може би на петдесет хиляди човека всяко събрание. Нека да предположим, че тези петдесет хиляди са Го виждали през всичките години на служение. Колко от тях мислите, че са усетили присъствието на Бог? Нито един! За какво говориш? Те виждаха чудесата, но нямаше присъствие, защото Святият Дух още не беше дошъл.

Исус Христос проповядваше, учеше, изцеляваше болните, и въпреки това нито един човек не отиде при Него да каже: Какво трябва да направя, за да бъда новороден? Защо? Присъствието на Святия Дух още не беше тук. Но Петър проповядва една проповед и три хиляди човека се спасиха. Какво се случи? Присъствието на Святия Дух беше там! Разбирате ли, това е причината Святият Дух да дойде. Това е причината Исус да каже: Аз трябва да Си замина. Той дойде, за да извърши, но това, което Той извърши, не докосна никой живот без Святия Дух. Запомнете, Исус извърши: Той умря, изцеляваше, учеше, Той е този, който върши нещата в Троицата. Деяния започва с думите: Това, което Исус и вършеше, и учеше. Той е този, който върши нещата в Триединството. Аз го виждам по този начин: Отец го казва, Исус го върши. Отец каза: Сине, ще излезеш ли? Исус излезе и дойде на земята, но ако Святият Дух не беше дошъл, всичко, което ставаше, не можеше да докосне живота им. Никой не беше докоснат от това, но когато Духът дойде, всичко, което Исус беше направил, сега беше открито не на умовете на хората, но на сърцата на хората. Всичките чудеса, всичката сила, която видяха не ги промени. Те Го разпънаха въпреки всичко. Неговите Собствени ученици Го забравиха, Той висеше Сам на този кръст.

Чудесата дойдоха, помазанието беше там, за да може какво? Те да повярват на това, което Той е казал, но чак когато Святият Дух дойде, в момента, в който Присъствието на Бог вече беше достъпно, те бяха ужилени в сърцата си и казаха: Какво трябва да направим, за да бъдем новородени? Това присъствие беше толкова велико върху апостолите! Три хиляди, след това пет хиляди, след това почти целият Ерусалим. Много от същите фарисеи, които Го заковаха за кръста станаха вярващи след това. Какво се случи? Цялата сила не ги промени. Не, но присъствието го направи. Светии, нека да ви кажа нещо. Не търсете силата, търсете присъствието на Всемогъщия Бог. Когато го направите, животи ще бъдат променяни. Когато го направите, тела ще бъдат изцелявани. Когато го направите, сърца ще бъдат запалени отново с огън и умове изчистени.

Не търсете проявлението. Никога! Проявлението ще бъде естествено, ако присъствието е там. Веднъж, когато присъствието дойде, е толкова лесно, толкова естествено нещо за чудесата да се случват, за тела да бъдат изцелявани. Толкова ще е лесно да се види свръхестественото. Как получаваме присъствието? Има цена. Доста тежка цена! Много скъпа цена! Ще говорим за това, но първо искам да ви говоря нещо, което се случи на Мойсей. Изход 34 глава. О, аз се наслаждавам да ви говоря в момента. Искам да ви говоря за Мойсей и след това ще ви кажа нещо, за което не съм говорил преди много, но мисля, че е много важно и че е време сега да се говори за това. Нещо се случи на Мойсей, което вярвам, че е ключът тук. Има един много мощен ключ. Велик ключ! Мойсей каза тези думи в Изход 34:9, ще продължим да четем, но има нещо толкова велико: И той каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас. Какво искаше той? Той искаше Бог Самия! Нека Господ Бог да бъде между нас, да дойде между нас, защото тези са коравовратни хора и прости беззаконието ни и греха ни и вземи ни за Свое наследство! Той се помоли с една молитва и каза: Господи, ще дойдеш ли с нас? Ще бъдеш ли там? Ще стоиш ли до нас? Всичко, което ние искаме Си Ти, Господи. Всичко, което искаме Си Ти, Господи! Погледнете 29 стих. Понеже той беше търсил Господ, понеже беше търсил присъствието и Личността, вижте какво му се случи, това е ключът:

И като слизаше Мойсей от Синайската планина, държащ двете плочи на Завета в ръката си, при слизането си от планината, Мойсей не знаеше Мойсей не знаеше! Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бог. Какво искам да ви кажа? Ще ви кажа нещо много динамично, много важно. Светии, той загуби зрението за това кой е той. Забрави какъв е той и когато загуби това, ето тогава присъствието на Бог дойде в неговия живот. Така че, ако искате Божието присъствие, загубете вашето собствено присъствие. Ако вие искате присъствието на Бог върху вашия живот, загубете вашето присъствие. Вижте, това, което стана с Адам, беше точно обратното. В Битие се казва, че той изведнъж се осъзна, видя себе си и разбра, че е гол. И точно тогава загуби Бог. Той стана със съзнание за себе си и загуби Бог.

Ние трябва да загубим нашето старо разбиране, нашето собствено присъствие и тогава ще спечелим Неговото, което означава, че ще трябва да умрем. Присъствието на Бог е това, което ме привлече към служението на Кетрин. Присъствието на Бог е това, което ни привлича към определени служения, защото ние Го искаме. Всеки от нас е гладен за това. Ние гладуваме. Служители, ние гладуваме! Мислите си, че хората са гладни? Ние сме по-гладни от тях! Знаете ли, аз гледам хората на нашите походи. О, те се наслаждават славно! Мисля си понякога: О, Господи, да можех и аз да бъда долу, там! Някой да проповядва отгоре и да служи и аз да бъда там долу. И Бог ми каза: Слушай, ти си само като маркуч. Ето така ми каза Бог: Ти си точно като един маркуч. Водата не докосва маркуча. Тя просто минава през него и докосва други. И аз казах: О, Господи, нека тази вода да намокри и маркуча. Нуждая се от нея! Ние се нуждаем от помазанието, присъствието и повечето пъти, когато Бог ме е докосвал, е след като свърши този поход, защото по време на събранието помазанието не е за мен, то е за някой друг. След като всичко свърши, аз мога да започна да приемам. Когато си тръгнат тълпите, когато музиката спре, тогава е моето време. И колкото повече давате, толкова повече Той ви дава. Сега, Божието присъствие не е някаква мъгла, която търсим, говорим за Неговата Личност. Исус - Той е присъствието, Той е съществеността, Той е тоталността. Ние сме гладни за Исус, Господаря. Ние искаме да стоим в Неговите крака, да чуваме гласа Му. Ние не търсим нещо, което да дойде по гръбначния ни стълб, някаква тръпка и да продължи един час. Ние искаме Господаря! Знаете ли, когато Павел каза: Да мога да позная Него, какво търсеше той? Самото присъствие на Господаря.

Когато Мойсей каза Господи, бъди с нас, какво търсеше? Присъствието. Когато присъствието дойде, какво се случи? Той загуби виждането за себе си. Той вече не знаеше Мойсей, той беше във връзка с Бог. С Адам се случи точно обратното. Бог иска да доведе всички ни до мястото, където ние наистина да можем да забравим себе си и това е най-трудното за извършване нещо. Умирането не е лесно. Вие може да ходите на уроци за това как да живеете, как да продължавате да се борите. Казвам ви, има повече семинари за здравето, за правилната храна, за живеенето, за физическия фитнес, но не много за погребението, примерно. Как да умреш? Никой не те учи за това. Учат те само как да живееш и как да живееш дълго, но тази вечер ще имаме едно славно погребение. Ето какво ще имаме тук, и в секундата, когато умрем, в секундата, когато поискаме да умрем, знаете ли какво ще се случи? Тогава животът ще дойде, истинският живот, Неговият живот. Може ли да отидете всички с мен в 12 глава на Йоан? Има едно много мощно твърдение, което Исус каза там. Понякога четем Писанията и просто преминаваме през тези неща, но Святият Дух има толкова много да ни покаже тази вечер и това са стихове, върху които никой не проповядва, но те имат толкова много да кажат. Вие знаете това, нали?

Нека да започнем от 20 стих и ще продължим нататък. Йоан 12:20-25 А между онези, които дойдоха на поклонение за празника, имаше и някои гърци. Те, прочее, дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исус. Искаме да видим Исус. Не е ли това, което и ние искаме? Филип идва и казва на Андрей; Андрей идва, и Филип, и казват на Исус. И сега гледайте какво Господ каза: А Исус в отговор им казва: Идва часът да се прослави Човешкият Син. Истина, истина с други думи - внимавайте! Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре.

Те му казаха, че гърци искат да Го видят. Някакви езичници искаха да Го видят и Неговият отговор беше: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, си остава самотно. С други думи живите хора са самотни. Само мъртвите не са сами. Семето, което не е мъртво, е самотно. Семето, което е мъртво, не е самотно. Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, няма да има нищо, няма плод, няма живот, но ако умре, дава много плод. Хора, тези, на които им липсва Бог, на които им липсва присъствието, те са живите - на които им липсва, но тези, които Го имат, са мъртвите. И ние не говорим за физическа смърт.

Мисля, че всички разбирате това. Говорим за смърт, която е славна, смърт, която Мойсей преживя, когато загуби връзката със себе си. Това, което дяволът иска да направим, е да живеем. Това, което Бог иска, е да умрем. Дяволът не предлага смърт, той не предложи смърт на Адам, той му предложи живот. Той никога няма да ти предложи смърт. Бог предлага смърт, защото когато умреш, Той живее! Ние не сме заинтересовани от това да живеем ние, а Той да живее чрез нас.

Ние искаме Неговия Живот, не нашия! Ние искаме да бъдем толкова погълнати, толкова предадени! Всемогъщият Бог иска всеки служител тук истински да умре. Ако вие наистина искате помазанието, ако наистина искате присъствието, няма друг начин. Няма друг начин! Може да Го търсите, да се молите за Него, да се хвърляте на пода, няма да дойде, но ако умрете, Той ще бъде там веднага. Ето, така е! Няма по-велик живот от живота, който идва след смъртта. Няма по-велик! Когато Петър умря, силата на Бог дойде върху него. Той не беше мъртъв, когато се отрече от Бог. Не беше още мъртъв. Нека ви върна в Стария Завет. Това за мен е нещо много учудващо.

Знаете ли, аз обичам да изучавам Стария Завет и обичам да изследвам живота на Мойсей. Мойсей ме изумява. Знаете ли колко време му трябваше на него, за да умре? Знаете ли на колко години беше той, когато умря? Беше на 80 години. Надявам се на вас да не ви отнеме толкова. Ще кажеш: Какво имаш предвид? Добре, ще ти кажа. Мойсей беше в Египет, беше обучен на пътищата на египтяните. Когато той дойде при братята си, той очакваше Бог да го използва точно тогава и веднага. Той не искаше да чака. Той очакваше те да знаят кой е той. Това ми показва един жив човек, а не мъртъв. Той имаше толкова лош характер, че уби египтянина. Това не е мъртъв човек. Само живите хора се ядосват. Мъртвите не познават никакъв яд. Така че, гледайте сега. Той очаква Бог да го използва веднага. Той очаква неговите братя да знаят кой е той. Той си мислеше, че те ще го разпознаят, ще разпознаят нещо за него. Вместо това, беше заведен в пустинята. Четиридесет години по-късно, четиридесет години след това, Бог се появява и казва: Аз Съм!



Знаете ли, Бог никога не се открива, на никой, докато те не умрат. И когато Мойсей умря, Бог каза: Аз Съм! Когато Бог ти каже: Аз Съм, успял си. Това е, което искаше и това, от което се нуждаеш: Аз Съм! Аз Съм Вечноприсъстващият, Вечноживеещият, без начало и без край, Бог, Аз Съм! Само мъртвите знаят Божието име. Само мъртвите могат да Го помолят и Той да им каже името Си. Живите си мислят, че знаят кой е Той. Вярвам, че схващате това. Само мъртвите ще питат: Какво е името Ти? Живите казват: Нека да Ти кажа какво е моето име! Само мъртвите питат за Неговото име. Живите казват: Нека да ти се представя. Как се казваш? Как Ти е името?

Когато Мойсей каза това, беше мъртъв. Четиридесет години по-рано, беше казал: Аз съм Мойсей! Аз съм вашият освободител. Живите хора обичат да се представят. Мъртвите хора искат да бъдат представени на Него. В секундата, в която Мойсей умря, той каза: Как се казваш? Какво Ти е името? Той попита Бог и понеже беше мъртъв, Бог му каза: Аз Съм. Когато това откровение дойде, Мойсей се върна обратно в Египет и стана мощният освободител. Учудващото нещо за Мойсей е, Библията казва в Числа, че той стана най-кроткият човек, който някога е живял. Когато вие умрете, това, което сте познавали като вас, вече не съществува. Знаете ли, той беше толкова мъртъв, че Бог се ядоса, а той не беше ядосан още. Човекът беше толкова мъртъв, че Бог се ядоса, а той Му каза: Господи, успокой се! Всички знаете историята в Числа 12 глава и Изход 32 глава, когато Бог искаше да изличи целия Израел. Само мъртвите хора могат да се молят така, както Мойсей тогава се помоли. Живите ги е страх да се молят с тази молитва. В Числа 12 глава неговият собствен брат и сестра му се обърнаха срещу него. Ето как мъртвият човек ще отвърне на критикарството от собственото му семейство. Числа 12:1-13 В това време Мариам и Аарон говориха против Мойсей поради етиоптянката, която беше взел за жена. Мъртвите хора не виждат цветовете. Защото той се беше оженил за черна жена. И те казаха: Само чрез Мойсей ли говори Господ? С други думи: Кой си мислиш, че си ти? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. А Мойсей беше човек много кротък, това е различна картина от този, който видяхме по-рано, когато той уби египтянина: А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. И веднага Господ каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И те излязоха и тримата. Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам, и те двамата излязоха. И Той им каза: Чуйте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно и той ще гледа Господния Образ. Гледайте сега последните думи: Как прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? 9 стих: И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. И се оттегли облакът от шатъра, и ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена. Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля ти се, господарю мой, не възлагай този грях на нас, с който сторихме безумие и съгрешихме. Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си. И Мойсей викна към Господ, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я. Ако Мойсей беше жив, до това време той щеше да каже: Нека да си умре. Заслужава си го. Нека да си научи урока, Господи! Нека да се поучи. Аз знам, че отмъщението е Твое, но и аз се наслаждавам. Вместо това, той извика: Изцели я!

Само мъртвите могат да се молят така, както той се молеше в Изход 32 глава. Елате с мен там. О, това е много смела молитва. Изход 32:10, всички знаете историята. Те току що бяха направили теле и го бяха нарекли Йехова. Представяте ли си? Всичката сила, която видяха, всичките проявления, и сега те казват: Ей, Аарон, я ни направи едно теле, че не знаем какво му стана на този Мойсей! Направи ни това животно. И те нарекоха животното Йехова - същото име, с което Бог се представя. Нарекоха животното Йехова, Господ. Аарон, собственият му брат нарече телето Господ: Днес е празник на Господ. И имаше предвид под Господ - телето. Сега, аз не обвинявам Бог за това, че Той се ядоса. Погледнете обаче колко се беше ядосал, 10 стих. Нека обаче да прочета от 9 стих, защото мисля, че картината става по-пълна: Тогава Господ каза на Мойсей: Видях тези хора, и, ето, коравовратни хора са. Сега, прочее, остави Ме сам. Остави Ме! Остави Ме на мира, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, защото Бог знаеше, че докато Мойсей е там, Той не може да се ядоса прекалено много: Остави Ме, за да може да пламне гневът ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя. С други думи Той каза: Нека да забравим всичко за Авраам, нека да започнем всичко от начало, Мойсей. Това нещо не проработи с Авраам, Мойсей, нека да започнем от начало. И Аз ще направя от тебе велик народ. Бог беше толкова ядосан! Погледнете 7 стих. Знаете ли, всеки път Бог беше казвал преди това: Моите хора, които Аз съм извел от Египет. Вижте 7 стих: Тогава Господ каза на Мойсей: Иди, слез, защото се развратиха твоите хора, които ти си извел от Египетската земя. Бог беше толкова ядосан! Той забрави за Своите хора и не ги искаше вече. Обвинявате ли Го? Не! Имам предвид, че всеки друг път Той казваше: Моите хора, които Аз изведох. Дори и чрез пророците: Моите хора. Аз ги изведох. Този път беше толкова ядосан: Твоите хора, които ти изведе от Египет. Всички са твои, Мойсей, отивай при тях. И сега Той иска да ги унищожи.

Погледнете 11 стих: Тогава Мойсей се помоли на Йехова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против хората Ти? Сега Мойсей поставя нещата правилно, които Ти си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Те са Твоите хора, Господи, Ти си ги извел, Господи! Сега гледайте тази молитва: Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Вижте сега! Само мъртвите хора могат да се молят със следващите редове: Отвърни се сега от разпаления Си гняв, и покай се за това зло, което възнамеряваш против людете Си. Уау! Някога посмели ли сте да се помолите по този начин? Никога. Той каза: Господи, добре е да се покаеш за това. Вие се опитайте да кажете на Бог да се покае... Посмей да Му кажеш да се покае. Приятелю, когато ти умреш, смелост идва в теб. Ти ставаш партньор с Всемогъщия. Той ще стисне ръката Си с твоята и ще те покани при вземането на решенията Си, както с Авраам: Да скрия ли от Авраам онова, което и без това ще направя? Бог няма да скрие нищо от теб, когато умреш. Само живите не познават Неговия живот. Само живите казват: Това Бог ли беше, който ми проговори, или беше умът ми? Само живите изпитват дали Бог наистина им е говорил. Какво каза Исус? Мъртвите ще чуят гласа Ми. И Той нямаше предвид само тези, които са мъртви. Мъртвите ще чуят гласа Ми. Само мъртвите чуват гласа Ми. Библията казва, че Мойсей се молеше: Господи, защо пламва гневът Ти против Твоите хора, които Ти си извел, от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Вижте 13 стих. О, това е толкова нежно! Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които Ти си се клел в Себе Си, като си им казал. Хората, които са мъртви знаят как да използват Писанията в молитва. Те са ефективни в присъствието на Бог. Те не се молят със съмнение. Молят се с вяра. И, приятели, това нещо с вярата е отишло прекалено далече. Нека да ви кажа нещо. Вярата не е нещо, вярата е Някой.

Неговото име е Исус - Той е нашата вяра, Той е Авторът, Начинателят и Този, който завършва вярата ни. Писани са томове за вярата, но то е толкова просто. Когато апостолите бяха в лодката и бурята удари, Исус им каза:




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница