Бойното поле на ума



страница1/10
Дата18.12.2018
Размер2.07 Mb.
#107467
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
БОЙНОТО ПОЛЕ НА УМА
Да спечелиш битката в твоя ум
ДЖОЙС МАЙЕР

БОЙНОТО ПОЛЕ


Да спечелиш битката в твоя ум

АНИМ София, 2005

Всички библейски цитати са от Разширения превод на

Библията (Amplified Bible, © 1987 by the Zondervan Corp./

Използвани са цитати от английските преводи на Библията

New King Jemes Version/отбелязани с NKJV/ и от

King James Version/отбелязани с KJV/

Първо българско издание

© 2005, за Християнска фондация АНИМ

Ловеч 5500, п.к. 12

Това издание се осъществява със съдействието на

Издателство "Нов човек", София 1303, ул. Антим I, 28

ISBN 954-407-209-8

Превод от английски: Свилена Стоянова

Редактор: Десислава Йотова

Графичен дизайн: Филип Папратилов

Оформление на текста: ЕТ „Интерпрес"

Посвещавам тази книга на най-големия си син, Дейвид.

Понеже приличаш толкова много на мене, знам че и ти си преживял своите борби в сферата на ума. Виждам те как израстваш непрекъснато и съм сигурна, че печелиш големи победи поради обновяването на ума си.

Обичам те, Дейвид, и много се гордея с теб!

Продължавай напред!
Съдържание
Част първа: Колко важен е твоят ум!

Въведение

1. Умът е бойното поле

2. Жизнена необходимост

3. Не се предавай

4. Малко по малко

5. Бъди позитивен

6. Духове, сковаващи ума

7. Помисли за това, за което обикновено си мислиш

Част втора: Състояния на ума

Въведение

8. Кога е нормален моят ум?

9. Блуждаещ, чудещ се ум

10. Объркан ум

11. Съмняващ се и невярващ ум

12. Притеснен и обезпокоен ум

13. Осъждащ, критичен и подозрителен ум

14. Пасивен ум

15. Христовият ум

Част трета: Пустинен манталитет

Въведение

16. Бъдещето ми е определено от моето минало и от моето настояще.

17. Не искам тази отговорност.

18. Не мога да се справя, ако нещата са твърде трудни!

19. Не мога да спра - просто съм пристрастен.

20. Не ме карай да чакам - искам това да стане сега!

21. Аз не съм виновен!

22. Животът ми е толкова жалък.

23. Не заслужавам Божиите благословения.

24. И защо да не завиждам?

25. Ще постъпя както аз искам!

Бележки


Библиография

Първа част

Въведение
Как бихме могли да изразим важността на своите мисли така, че да успеем да предадем истинското значение на написаното в Притчи 23:7: Защото каквото човек мисли в сърцето си, такъв е и той?

Колкото повече служа на Бога и изучавам Неговото слово, толкова повече осъзнавам важността на мислите и думите. Доста често Святият Дух ме води да изследвам точно тази област.

Казвала съм и вярвам, че наистина е така, но докато сме на тази земя, ще се налага да изучаваме областта на нашите мисли и думи. Няма значение колко знаем по даден въпрос, винаги има какво ново да научим, както и да си припомним неща, които вече знаем.

Какво всъщност означава казаното в Притчи 23:7? В Ревизираното издание на Библията се казва: ...Каквото човек си мисли в сърцето, такъв е той... Друг превод казва: Както си мисли човек в сърцето, такъв става той.

„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски (оръжия от плът и кръв), но чрез Бога са силни за събаряне и разрушаване на крепости, (тъй като) отхвърляме доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждаме всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника)."

II Коринтяни 10:4, 5

Умът ръководи или предхожда всичките ни действия. Римляни 8:5 ясно казва: Защото, тези които ходят според плътта и са контролирани от нечистите й желания, мислят и преследват това, което удовлетворява плътта, но тези, които ходят по Духа и са контролирани от желанията на Духа, копнеят и преследват тези неща, които удовлетворяват [Святия] Дух.

Нашите действия са пряк резултат от мислите ни. Ако имаме негативен ум, то тогава и животът ни ще бъде негативен. Ако, от друга страна, обновяваме ума си според Божието Слово, ще преживеем добрата, приемлива и съвършена Божия воля за живота си, както ни обещава Римляни 12:2.

Разделила съм тази книга на три основни части.

Първата част говори за важността на нашите мисли. Това, което искам твърдо да предизвикам във вас, е да внимателно да обмислите това, което занимава мислите ви.

Проблемите на повечето хора се основават на мисловни модели, които всъщност раждат проблемите, които хората преживяват. Сатана предлага на всеки погрешни мисли, но не сме длъжни да приемаме неговите предложения. Научете кои мисли са допустими за Святия Дух и кои не са.

II Коринтяни 10:4, 5 ясно ни посочва, че трябва да познаваме достатъчно добре Божието Слово, за да можем да сравняваме това, което е в нашия ум, с това, което Бог мисли. Всяка мисъл, която се надига против познаването на Бога, трябва да бъде отхвърлена и покорена на Христос.

Моля се тази книга да ви помогне да постигнете това.

Умът е бойно поле. Жизнено важно е да съобразим своите мисли с тези на Бога. Това е процес, който изисква както време, така и подготовка и изучаване на Словото.

Никога не се предавайте, защото малко по малко вие се променяте. Колкото повече променяте ума си към по-добро, толкова повече и животът ви ще се промени към по-добро. Когато започнете да виждате и да мислите относно Божия план за живота си, ще започнете действително да ходите в него.
Глава 1

Умът е бойното поле


„Защото нашата борба не е срещу плът и кръв (не се сблъскваме само с физически опоненти), а срещу началствата, срещу властите, срещу (господстващи духове, които са) всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места (свръхестествената сфера)." Ефесяни 6:12

От Писанието ясно виждаме, че сме участници във война. Внимателното изучаване на този стих ни показва, че нашата борба не е против другите човешки същества, а с дявола и с неговите демони. Нашият враг, Сатана, се стреми да ни унищожи с различни стратегии и измами, чрез добре обмислени планове и умишлени лъжи.

Дяволът е лъжец. Исус го нарича лъжец и на лъжата баща. (Йоан 8:44) Той лъже както мен, така и теб. Говори ни неща за самите нас, за другите хора и за обстоятелствата около нас, които съвсем не са истина. Той обаче не ни казва цялата лъжа наведнъж.

Той започва да обстрелва ума ни с хитро измислени натрапчиви мисли, подозрения, съмнения, страхове, смущения, размишления и теории. Напредва бавно и предпазливо (все пак добре скроените планове изискват време). Не забравяйте, че той има стратегия за борбата която води, и ни е изучавал достатъчно дълго време.

Той знае какво харесваме и какво не. Той знае нашите съмнения, слабости и страхове. Той знае какво ни тревожи най-много. Готов е да инвестира всичкото необходимо време, за да ни погуби. Една от най-силните черти на дявола е търпението.

СЪБАРЯНЕ НА КРЕПОСТИ

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски (оръжия от плът и кръв), но чрез Бога са силни за събаряне и разрушаване на крепости, (тъй като) отхвърляме доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждаме всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника). II Коринтяни 10:4, 5

Чрез внимателно обмислени стратегии и хитри измами, Сатана се опитва да издигне „крепости" в ума ни. Крепостта е област, в която сме държани в плен, в затвор поради определен начин на мислене.

В този пасаж апостол Павел ни казва, че имаме необходимите оръжия, с които да разгромим крепостите на Сатана. За тях ще говорим по-подробно по-късно в тази книга, но това, на което искам да наблегна сега, е че ние участваме във война, духовна война. Пети стих ясно ни показва мястото, където се води тази война.

В разширения превод на Библията този стих ни казва да вземем тези оръжия и да опровергаем всички доводи. Дяволът влиза в спор с нас, като ни предлага своите теории и размишления. И всичко това се случва в ума.

Умът е бойното поле. . ? .

ОБОБЩЕНИЕ НА СИТУАЦИЯТА

До тук видяхме, че:

1. Ние участваме във война.

2. Нашият враг е Сатана.

3. Умът е бойното поле.

4. Дяволът упорито работи, за да постави крепости в ума ни.

5. Прави го чрез стратегии и измама (добре обмислени кроежи и умишлена измама)

6. Той не бърза. Използва всичкото необходимо време, за да постигне намеренията си.

Нека изследваме неговия план по-ясно с помощта на една измислена история.

РАЗКАЗЪТ НА МЕРИ

Мери и нейният съпруг, Джон, не се радват на щастлив брак. Между тях непрекъснато се водят конфликти. И двамата са гневни, огорчени и сърдити. Имат две деца, които са силно повлияни от проблемите в дома. Наличието на конфликти вкъщи прозира в тяхното поведение и работа в училище. Едно от децата страда от стомашни проблеми поради прекалената си изнервеност.

Проблемът на Мери е в това, че тя не знае как да позволи на Джон да бъде глава на семейството. Тя обича да командва - иска да взима всички решения, да борави с финансите и да дисциплинира децата. Иска да работи, за да има свои „собствени" пари. Тя е независима, цинична, изискваща и заядлива.

Сигурно вече си мислите: „Имам отговор за нея. Тя се нуждае от Исус."

Тя обаче вече познава Исус! Мери прие Исус за свой Спасител преди цели пет години - три години след като се бе омъжила за Джон.

„Да не искаш да кажеш, че в нея не е настъпила никаква промяна след като е приела Исус?”

Да, разбира се. Промяна има. Тя вярва, че ще иде в небето, макар лошото й поведение да я кара да се чувства непрекъснато виновна. Сега обаче тя има надежда. Преди да срещне Исус тя бе нещастна и без всякаква надежда, а сега е само нещастна.

Мери знае, че нейното отношение не е правилно. Тя иска да се промени. Била е съветвана от двама човека и винаги излиза напред при покана за молитва, за да получи освобождение от гняв, бунт, непростителност, негодувание и огорчение. Защо не е успяла да види голямо подобрение?

Отговора откриваме в Римляни 12:2: И недейте се съобразява с този свят (този век) [оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи], но преобразявайте се (променяйте се) чрез [пълно] обновяване на ума си [чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение], за да познаете (лично) каква е добрата, благоугодна и съвършена Божия воля - това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас).

Мери има крепости в ума си. Те са издигнати там от години. Тя дори не разбира как са попаднали там. Знае, че не бива да е непокорна, да началства, да нахалства и т.н., но не знае какво да направи, за да промени естеството си. Тя реагира в дадени ситуации по непристоен начин, просто защото не може да контролира своите действия.

Мери не може да контролира своите действия, защото не може да контролира мислите си. Тя не контролира мислите си, защото има крепости в ума, които дяволът е издигнал по-рано в живота й.

Сатана започва да осъществява своите добре обмислени планове и да посява умишлена измама още в много ранна възраст. В случая с Мери проблемите започват много отдавна, още в детството й.

Бащата на Мери бил крайно властен човек и често я пляскал, само защото не бил в добро настроение. Ако тя направела и едно погрешно нещо, той изливал всичкия си гняв върху нея. Дълги години тя страдала, докато баща й малтретирал както нея, така и майка й. Във всяко едно отношение той бил непочтителен към жена си и дъщеря си. Братът на Мери от своя страна не можел по никакъв начин да сгреши. Той бил предпочитан само защото е момче.

На шестнадесет годишна възраст мозъкът на Мери вече бил промит от Сатана, който й говорил лъжи, подобни на тези: „Мъжете си мислят, че са голяма работа. Всички са еднакви, не можеш да им имаш доверие. Те ще те наранят и ще се възползват от теб. Ако си мъж, всичко в живота ти е наред. Можеш да правиш каквото си поискаш. Можеш да командваш всички, да се държиш с тях както ти харесва и никой (особено съпругите и дъщерите) не може да направи нищо по въпроса.”

В следствие на това Мери решава: „Когато се махна от тук, никой повече няма да може да ме командва!"

Сатана вече водел война на бойното поле на нейния ум. Ако в ума ти се въртят такива мисли отново и отново, стотици пъти на ден в продължение на десет години, дали изобщо би могла да се омъжиш и да се превърнеш в нежна, покорна и прекрасна съпруга? И ако поради някакво чудо имаш такова желание, едва ли би могла ла знаеш как да го постигнеш. Точно в такова състояние е Мери днес. Какво да направи? Какво можем да направим ние, ако сме в такава ситуация?

ОРЪЖИЯТА ОТ СЛОВОТО

Ако пребъдете в Моето учение [държите здраво Моето учение и живеете според него], наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. Йоан 8:31, 32

Тук Исус ни показва по какъв начин да спечелим победа над лъжите на Сатана. Трябва да придобиваме дълбоко познание за Божията истина в нас, да обновяваме ума си със Словото Му, след което да използваме оръжията от II Коринтяни 10:4,5, за да събаряме крепостите и всяко нещо, което се издига високо против познаването на Бога.

Тези „оръжия" представляват Божието слово, което чуваме от проповеди, поучения, книги, касети, семинари, както и от личното ни изучаване на Библията. Трябва да „пребъдваме" (престояваме) в Божието Слово, докато то не се превърне в откровение, вдъхновено от Святия Дух. Престояването в Словото е жизнено важно. В Марк 4:24 Исус казва: ... С каквато мярка [на мислене и изучаване] мерите [истината, която чувате], с такава мярка [на добродетел и познание] ще ви се отмери. Жизнено важно е да продължаваме да употребяваме оръжието, което е Божието Слово.

Други две духовни оръжия, които са достъпни за нас, са хвале-нието и молитвата. Хвалението разгромява дявола много по-бързо от всеки друг боен план, но то трябва да е истинско, сърдечно хваление, а не само думи, изговорени от устните ни, или методи, които изпробваме, за да установим дали действат. Хвалението, както и молитвата, включват в себе си Божието Слово. Ние хвалим Бога според Неговото Слово и доброта.

Молитвата е общение с Бога. Когато се молим, идваме при Бога и искаме помощ от Него или разговаряме с Него за нещо, което ни тревожи.

Ако искате да имате силен молитвен живот, развийте добро лично взаимоотношение с Бог Отец. Никога не забравяйте, че Той ви обича, изпълнен е с милост към вас и ще ви помогне. Опознайте Исус. Той е вашият най-добър приятел. Той умря за вас. Опознайте и Святия Дух. Той е винаги с вас, за да ви оказва помощ. Позволете Му да ви помага.

Научете се да обличате молитвите си в Божието Слово. Божието Слово и нашите нужди са основата, на която идваме при Него в молитва.

Следователно нашето оръжие е Божието Слово, употребявано по разнообразни начини. Както Павел ни казва във II Коринтяни, нашите оръжия не са плътски (материални) оръжия, а духовни. Нуждаем се от духовни оръжия, защото воюваме против управляващи духове и дори против самия дявол. Сам Исус използва Божието слово като оръжието, с което да разгроми дявола в пустинята (Лука 4:1-13). Всеки път, когато дяволът Го подмамваше, Исус цитираше словото: „Писано е...".

Когато Мери се научи как да използва духовните оръжия, ще започне да събаря крепостите, които са издигнати в нейния ум. Тя ще познае истината, която ще я направи свободна. Ще разбере, че не всички мъже са като нейния земен баща. Има и като него, но повече са тези, които нямат нищо общо с него. Нейният съпруг, Джон, например, не е като него. Джон твърде много обича Мери.

ИСТОРИЯТА НА ДЖОН

Историята има и друга гледна точка, тази на съпруга Джон. Той също има своите проблеми, които допринасят за напрежението в дома и семейството.

Джон трябва да заеме своята роля на глава на семейството. Бог го е предопределил да бъде свещеникът в своя дом. Той е новороден християнин и добре знае какъв е редът за семейния живот. Той знае, че не бива да допуска жена му да управлява домакинството, парите, децата и него. Знае го, но не прави нищо по въпроса, освен да се оттегля в удобното кресло и да гледа спорт по телевизията.

Джон се крие от отговорността си, защото никак не обича конфронтацията. Той предпочита да има пасивно отношение, защото си мисли: „Ако само оставя нещата така, те ще отшумят от само себе си." Или се оправдава, че не предприема нищо, с мисълта: Ще се помоля за това." Молитвата, разбира се, е нещо добро, но не и ако е просто начин да избягаме от отговорност.

Нека да поясня какво имам предвид, като казвам, че Джон трябва да поеме своята определена от Бога позиция в семейството. Не казвам, че трябва да се появи в семейството като господин Мъжкар и да налага шумно и властно своя авторитет. Ефесяни 5:25 говори за това, че мъжът трябва да обича своята съпруга така, както Христос обича Църквата. Джон просто трябва да поеме своята отговорност, а с отговорността идва и авторитетът. Той трябва да е строг със съпругата си - любящ, но решителен и непоколебим. Той трябва да увери Мери, че макар и да е била наранявана в детството си, ако напълно се предаде на Бог и Му се довери, тогава ще придобие увереност, че не всички мъже са като баща й. Джон трябва да прави и много други неща, но точно както и Мери, той има „мисловни модели", които отварят врати за дявола да го държи в плен. В ума на Джон също се води битка. И той като Мери е бил унижаван и обиждан в детството си. Властната му майка, която имала много остър език, често го наранявала, като му казвала: „Нищо не става от теб. Толкова си некадърен."

Джон всячески се опитвал да угоди на майка си, защото копнеел за одобрението й (както всички деца), но колкото повече се стараел, толкова повече грешки допускал. Станало му навик да бъде несръчен, затова майка му непрекъснато му натяквала какво „дърво" е. Той естествено изпускал разни неща на пода в притеснението си, стараейки се да й угоди, но така само провалял добрите си намерения.

Той преживял и нещастно отхвърляне от деца, с които искал да бъде приятел. Подобно нещо се случва с повечето от нас по някое време в живота ни, но това отчаяло Джон, защото той вече се чувствал отхвърлен от майка си.

В гимназията имало момиче, което той истински харесвал, но тя го изоставила заради друго момче.

Във времето, докато се натрупвали всички тези неща, дяволът подмолно работил в живота му и изграждал крепости в ума му година след година, така че Джон изгубил всякаква смелост да бъде нещо по-различно от тих, срамежлив и затворен човек.

Джон е меланхоличен, потаен човек, който предпочита да не предприема нищо, за да не предизвиква някакво вълнение. В продължение на много години са му набивани подобни мисли: „Какъв е смисълът да споделяш какво мислиш с някого, след като той така или иначе няма да те чуе? Ако искаш хората да те приемат, просто върви по течението на техните желания."

Малкото пъти, когато се е опитвал да отстоява собствената си позиция по даден въпрос, в крайна сметка винаги е губил, поради което стигнал до убеждението, че не си струва да се конфронтира с хората.

„Така или иначе аз ще загубя накрая, затова е по-добре изобщо да не се захващам с нищо." Такива мисли се въртят в главата му.

КАКЪВ Е ОТГОВОРЪТ?

Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал

Помазаникът, Месия] да проповядвам благата вест

(евангелието) на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да * пусна на свобода угнетените [тези, които са унижени, оскърбени, смазани, тормозени и съсипани от бедствия и нещастия], 1 да проглася благоприятната Господна година [времето, в което У-1 спасението и Божието благоволение изобилстват богато]. Лука 4:18, 19

При всички тези конфликти между Мери и Джон едва ли е твърде трудно да си представим какво представлява техният семеен живот. Ако си спомняте, вече ви казах, че има много спорове помежду им.

Споровете не винаги са явни битки. Често те са като гневно подводно течение, за което всеки знае, че е там, но никой не иска да направи нищо по въпроса и да се справи с него. Атмосферата в техния дом е ужасна и на дявола много му харесва!

Какво ще стане с Джон, Мери и техните деца? Ще се справят ли? Та те са християни - би било срамно да гледаш как техният брак се проваля, а с него и цялото семейство. Всъщност всичко зависи единствено от тях. Йоан 8:31,32 е ключовият пасаж от Словото за тяхното решение. Ако те пребъдват и непрекъснато изучават Божието Слово, тогава ще познаят истината, а като знаят истината, ще постъпват според нея и тя ще ги освободи. Но всеки един от тях трябва да осъзнае истината за самия себе си и за своето минало - такава, каквато Бог му я открива.

Истината винаги се изявява чрез Словото, но за жалост хората не винаги я приемат. Болезнен процес е да осъзнаем собствените си грешки и да се справим с тях. По принцип хората са склонни да оправдават своето лошо държание. Те позволяват на миналото си и на начина, по който са възпитани, да оказва негативно влияние върху целия им живот.

Миналото ни може да обясни защо страдаме, но не бива да го използваме като оправдание да стоим в робски окови.

Никой няма извинение, защото Исус винаги очаква с готовност да изпълни Своето обещание да освободи угнетените. Той ще ни преведе през финалната линия на победата в дадената област, ако само поискаме да стигнем до края с Него.

ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Никакво изпитание (никакво изкушение, считано като привлекателно за грях, без значение как идва и къде води) не ви е постигнало и не ви е сграбчило, освен това, което може Да носи човек [това означава, че никакво изкушение или изпитание не ви е сполетяло, което да е свръх човешките способности да му устои и което да не е пригодено и адаптирано и принадлежащо на човешкото преживяване, освен това, което е в силата на човек да го понесе]. Обаче Бог е верен [на Своето слово и на Своето състрадателно естество], Който [може да Му се доверите, че] няма да ви остави да бъдете изкушени и изпитани и изпробвани повече, отколкото ви е силата и способността да устоявате, но заедно с изпитанието ще даде [винаги] изходен път (начин да се измъкнете на безопасно място), така че да можете, да сте способни и силни да го издържите. I Коринтяни 10:13

Надявам се от този примерен разказ да видите как Сатана се възползва от нашите обстоятелства и изгражда крепости в живота ни, как повежда война на бойното поле на нашия ум. Но слава да бъде на нашия Бог, защото Той ни е дал оръжия, с които да събаряме всяка крепост. Бог не ни забравя и не ни изоставя безпомощни. I Коринтяни 10:13 ни обещава, че Бог няма да позволи да бъдем изкушавани свръх силите ни, но заедно с всяко изпитание Той ще ни даде изходен път, начин да се измъкнем от проблема.

Всеки един от нас може да е на мястото на Мери или на Джон. Сигурна съм, че повечето от нас могат да се отъждествят с моменти от нашия сценарий. Техните проблеми са вътрешни - в мислите и отношението им. Външното им поведение е само резултатът от вътрешния им живот. Сатана добре знае, че ако може да контролира мислите ни, така ще контролира всичките ни постъпки.

Ти също може да имаш големи крепости в живота си, които трябва да бъдат съборени. Нека те насърча, като ти кажа това: „Бог е откъм теб, на твоя страна." Да, ние сме във война и нашият ум е бойното поле, но добрата новина е, че Бог воюва на наша страна.
Глава 2

Жизнена необходимост


„Защото както мисли в сърцето си, такъв е и той " Притчи 23:7

Този стих сам по себе си ни показва колко важно е да мислим правилно. Мислите са мощни и според автора на книгата Притчи те имат творческа сила. Ако мислите ни определят това, в което ние се превръщаме, тогава със сигурност трябва да направим свой приоритет правилните мисли.

Искам да подчертая жизнената необходимост от това да съобразиш мисленето си с Божието слово.

Не е възможно да имаш позитивен живот, а умът ти да е негативен.

НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ НА ПЛЪТТА

Е ПРОТИВЕН НА НАЧИНА НА МИСЛЕНЕ НА ДУХА

Защото, тези които са от плътта и са контролирани от нейните нечисти желания, мислят и преследват това, което удовлетворява плътта; но тези, които са духовни и са контролирани от желанията на Духа, копнеят и преследват тези неща, които удовлетворяват [Святия] Дух. Римляни 8:5

В един от преводите на Библията (К1У) Римляни осмата глава ни учи, че ако „мислим" и се грижим за плътските неща, ще ходим по плът; но ако „мислим" и внимаваме за духовните неща, тогава Ще ходим в Духа.

Нека го кажа малко по-различно. Ако нашите мисли са плътски, грешни и негативни, не можем да ходим според Духа. Очевидно е, че обновените, богоугодни мисли са жизнено необходими, за да водим успешен християнски живот.

Често пъти хората нехаят за определени неща, докато не осъзнаят колко важни са те. Едва тогава започват да им обръщат нужното внимание. Но когато осъзнаем, че те могат да предизвикат големи неприятности, едва тогава се стягаме и се захващаме с разрешаването им.

Нека си представим например, че ви се обадят от банката и ви кажат, че сте превишили кредита си с 850 долара. Незабавно започвате да търсите какъв е проблемът. Докато проверявате, откривате, че не сте депозирали парите, които сте мислили, че сте внесли. Веднага се втурвате към банката с нужния депозит, за да не си създадете допълнителни проблеми. ,,.

Сега помислете за обновяването на ума си по същия начин. ;

Животът ви може да е в пълен безпорядък поради годините на неправилно мислене. Ако е така, трябва да схванете истината, че животът ви няма да се оправи, докато не се оправи начина ви на мислене. Промяната на ума е жизнено необходима. Бъдете сериозни и усърдни в събарянето на крепости, които Сатана е изградил в ума ви. Въоръжете се със Словото, хваление и молитва.

ЧРЕЗ ДУХА Не чрез сила, и не чрез мощ, но чрез Моя Дух, казва Господ на силите. Захария 4:6

Едно от най-добрите средства за достигане до свобода е да искаш помощ от Бога и да я искаш непрекъснато.

Едно от оръжията ни е молитвата (молба, искане). Не можеш само с решителност да преодолееш проблема си. Да, ти трябва да вземеш решение, но решителността ти трябва да се основава на силата на Святия Дух, а не на усилията на твоята плът. Святият Дух е твоят Помощник - търси Неговата помощ. Облегни се на Него. Сам не можеш да се справиш.

ЖИЗНЕНА НЕОБХОДИМОСТ

Правилното мислене е от жизнена необходимост за всеки вярващ. Жизнена необходимост означава, че дадено нещо е толкова важно, че просто не можеш да живееш без него - като биенето на сърнето или кръвното налягане. Това са неща, без които няма живот.

Преди няколко години Господ запечата в съзнанието ми истината за личното ни общение с Него в молитва и в Слово. Беше ми много трудно да се дисциплинирам и да започна да общувам с Него, докато Той не ми показа, че това е от жизнена необходимост. Така както моят физически живот зависи от жизнените ми показатели, така и духовният живот зависи от това да прекарваме редовно и качествено време в търсене на Бога. След като осъзнах, че общуването с Него е от жизнена необходимост, то стана приоритет в живота ми.

По подобен начин, когато осъзнах, че правилният начин на мислене е от жизнена необходимост за победоносен живот, аз сериозно се замислих за това, за което мислех, и започнах внимателно да избирам своите мисли.

ТОВА. КОЕТО МИСЛИШ. ТОВА СИ ТИ

Или направете дървото добро (здраво и силно) и плода му добър (здрав и силен), или направете дървото лошо (болно и гнило) и плода му лош (гнил и болен); защото за дървото се знае и разпознава, и съди по плода. Матей 12:33

Библията ни казва, че дървото се познава по плодовете, които дава.

Същото се отнася и за нашия живот. Мислите също дават плодове. Имайте добри мисли и плодовете в живота ви ще бъдат добри. Когато мислите са лоши и плодовете в живота са лоши.

Всъщност, когато погледнеш отношението на даден човек, ти става ясно какви мисли преобладават в ума му. Приятен, нежен човек не може да има подли и отмъстителни мисли. Така и злият човек не мисли за добри неща.

Запомнете какво казва Словото в Притчи 23:7 и му позволете да бди в живота ви, защото за каквото си мислиш в сърцето, в това се превръщаш.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница