Болести по прасковата и средства за борба с тях
Изтегляне 187.63 Kb.
|
Свързани:
тема Елена, Анализ на разходите на фирма „Икар -в-04 ад за отчетната 2009г, тема 10
|
Болести по прасковата и средства за борба с тях. Прасковата принадлежи към сем. Rosaceаe. Вирее добре в южните части на умерено-климатичния пояс, където попада и нашата страна. Характерен за вида е буйният растеж в млада възраст и силно изразената склонност към предивременно разклоняване. Образува голяма кълбовидна корона. Прасковите са една от най-скороплодните култури - встъпват в плододаване още на втората година. Прасковата е един от най-светлолюбивите видове. Засенчването в короната води до недобро узряване и запасяване с хранителни вещества на обрастващата дървесина и това предразполага към по-лесното измръзване през зимата. Прасковата предпочита богати, дълбоки, проветриви почви със среден механичен състав. Почви, при които има опасност от задържане на излишна влага, не са подходящи, защото кореновата система страда от асфикция (задушаване). Почвите с по-високо съдържание на активен калций също не са подходящи, защото блокират желязото и дървото започва да страда от хлороза. Едни от икономически най-важните болести по прасковата и нектарината са къдравост, брашнеста мана, ранно и късно кафяво гниене, сачмянка, струпясване и шарка. Къдравост Къдравостта по прасковата е болестта с най-голямо икономическо значение в страната. В условията на нашата страна, тя се проявява ежегодно и засяга до 100% от листата, още по време на нарастването им. При силно нападение те окапват и така дърветата губят част от хранителните запаси, което създава предпоставки измръзването им и намаляне на добива за следващата година.
Основната борба е насочена срещу зимуващата зараза. Препоръчва се зимно пръскане, в периода от опадването на листата през есента, до набъбване на пъпките през пролетта. В схемата за растителна защита, могат да се използват одобрените препарати: Каптан 80 ВГ (150-180гр/дка); Силит 544 СК (165мл/дка); Шампион 50 ВП/ Шамп 50 ВП и Макк 50 ВП ( 0,3 %). При вече възникнала зараза напролет може да се извърши лечебно третиране с Дифкор 250 ВП. Брашнеста мана по прасковата Това е втората болест по икономическо значение след къдравостта, при прасковата в страната. Болестта нанася щети като влошава качеството на продукцията. В инфектираните дървета се натрупват по-малко резервни хранителни вещества, което довежда до по лесно нападение на дърветата от други болести и чувствителност към зимни студове. Причинител на заболяването е Sphaerotheca pannosa var. persicae, клас Ascomycetes, разред Erysiphales, конидиален стадий - Oidium leucoconium. Патогена може да презимува като мицел в пъпките, заразени от предходния сезон, може да се запази и като клейстотеций по клоните. Гъбата може да осъществи заразяване само на младите развиващи се части, като прониква директно през кутикулата на тъканите, спорите не могат да проникнат след преминаване на около 15 дни. Заболяването може да паразитира, освен по прасковата и по бадем и кайсия. Гъбите от този разред се развиват при висока атмосферна влажност и имат широк температурен диапазон. Гъбното заболяване може да се развие по всички зелени части, рано напролет. От заразените листни пъпки се появяват листенца с брашнест налеп - това е системната форма на болестта. Развитието на заразени пъпки е потиснато и заради нарушената фотосинтеза леторастите остават по-къси, със скъсени междувъзлия, деформирани и по-късно изсъхват. Болестта може да се развие и с локален тип повреда, при която се инфектира само част от листната петура. Чувствителни на болестта са и младите, нарастващи плодчета, в зависимост от момента на заразяване завръза може изобщо да не се формира или след формирането да опада. Плодовете достигнали до 4см в диаметър, вече не са чувствителни, могат да нараснат до пълна зрялост, но по тях да се виждат корковидни петна в следствие от инфекцията. При по-чувствителните сортове плодовете остават деформирани. От съществено значение за борбата с брашнестата мана са прилаганите агротехнически мерки, отглеждането на устойчиви или толерантни сортове, създаване на овощните градини на проветриви места, резитба и унищожаване на заразените леторасти. Схемата за растителна защита трябва да включва комбинация от препарати или редуването на такива с различни активни вещества. От съществено значение са предпазните зимни пръскания и навременното третиране, при първа поява на болестта. Заболяването може успешно да се контролира с регистрираните препарати за растителна защита: Дифкор 250 ЕК (20мл/дка); Индар (150мл/дка); Карамат 2,5 ЕВ (300мл/дка); Козавет ДФ (500гр/дка); Кулумус ДФ (750гр/дка); Луна Експирианс (63-75мл/дка); Миклофил (32-60мл/дка); Пасуърд 25 ВГ (50гр/дка); Ритуал (32-60мл/дка); Серкадис (15мл/дка); Сигнум (30гр/дка). Ранно кафяво гниене Болестта е посевместно разпространена, паразитира по всички овощни видове, но при костилковите е с по-голямо икономическо значение. Масово се разпространява при влажен климат. Причинител е гъбата Моnilinia laxa. Тя се отнася се към клас Ascomycetes, група Discomycetales, разред Helotiales, с конидиен стадий Monilia laxa, клас Deuteromycetes разред Moniales. В условията на нашата страна се среща само конидиалният стадий на заболяването. Гъбата зимува като мицел в заразените клони и нападнатите от предходния сезон мумифицирани плодове. Спорообразуването започва през зимата при наличие на влага и температура над 0оС. При благоприятни условия през зимата може да се създаде висок инфекциозен фон, който да доведе до масови заразявания по време на цъфтежа и сериозни загуби на продукция. Конидиоспорите се отделят от конидионосците при навлажняване и чрез дъждовните капки и росата се разнасят върху дърветата. Чрез вятъра, въздушните течения и насекомите спорите могат да се пренесат и на по-големи разстояния. Заразяване се осъществява направо през кутикулата, устицата, лентицелите и рани, нанесени от насекоми или градушка. Първите симптоми могат да се наблюдават по време на цъфтежа, още при отварянето на цветовете. Типичен симптом са нарастващите кафяви петна, които постепенно обхващат целият цвят, който изсъхва. Заразата от цвета постепенно обхваща дръжката и се пренася и до носещата я плодна клонка, която също изсъхва. Прасковата е овощен вид с по-мека дървесина, което е предпоставка за по-лесното проникване на гъбата в едногодишния прираст. Цветовете при силно заразените дървета изглеждат като опожарени от огън и тази форма на болестта е известна още като “опожаряване” на цветовете. Подобен тип симптоми се наблюдават и по плодовете. Повредата при тях започва като дребно, закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. При разрязване на нападнатите плодове се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Основно за борбата срещу ранното кафяво гниене е да се намали зимуващата зараза. Това се осъществява чрез санитарна резитба на заразените клонки по време на основната зимна резотба при прасковите. Отстраняването на мумифицираните плодове е от ключово значение за да се предотвратят пролетни заразявания. Профилактични третирания, които да предпазят растенията от заразяване са задължителни, а за доброто опазване на културите са необходими едно предцъфтежно (извършва се във фаза цветен бутон), едно или две цъфтежни и едно следцъфтежно третиране, в зависимост от използвания препарат и от натрупания инокулум на болестта. Препарати които са регистрирани за превенция и контрол на заболяването са: Делан 700ВГ (0,05%); Дифкор 250 ЕК (20мл/дка); Индар (150мл/дка); Каптан 80 ВГ (150-180гр/дка); Карамат 2,5 ЕВ (300мл/дка); Луна Експирианс (63-75мл/дка); Пасуърд 25 ВГ (50гр/дка); Сигнум (30гр/дка); Пролектус (80гр/дка); Систан 20 ЕВ (12,5-30мл/дка); Систан Екзом (65-200мл/дка); Суич 62,5 ВП (24гр/дка); Фонтелис СК ( 75мл/дка); Хорус 50 ВГ (45-50гр/дка). Късно кафяво гниене Заболяването се среща във всички райони на страната. Плодовете могат да бъдат заразени от формирането им до достигането на пълна зрялост.
Гъбна сачмянка Заболяването се среща във всички райони на страната и в благоприятни години се наблюдава масово разпространение. Болестта влошава качеството на продукцията, плодовете имат лош търговски вид или опадат преждевременно. Причинител е Stigmina carpophila. Гъбата има само конидиален стадий в своя жизнен цикъл и се отнася към клас Deuteromycetes разред Moniales. Патогена презимува като мицел и конидии в инфектираните клонки и пъпки от предходния вегетационен сезон. Напролет, при достигане на оптимални условия за развитие на болестта (висока влажност и температура над 30ºС) по повърхността на инфектираните растителни части се образуват конидии, които при поява на листата и леторастите причиняват първичните заразявания в градините. Гъбата инфектира, като навлиза директно в тъканите през кутикулата, може да навлезе и през устицата и рани, причинени от вредители или други фактори. Гъбното заболяване може да се развие и да нанесе повреди по листа, леторасти и плодове. По листата на всички гостоприемници отначало се появяват дребни, разпръснати, пурпурни точки, които с времето се разрастват до дребни закръглени петънца. Тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят във формата на добре очертан пръстен. Характерно за повредата по листата, е че при нарастващи листа тъканите в средата на петната некротират и отпадат. По леторастите повредата е сходна. В началото на инфекцията също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени или елиптични и слабо вдлъбнати в тъканта петна, с тъмнокафяв до червено-кафяв цвят. При по- силно нападение петната се разрастват и могат да обхванат пръстеновидно едногодишните клонки и в този случай причинят загиване на връхната им част. Инфектираните части от дървото се покриват със смола. По плодовете на прасковата симптомите са сходни. Началото на инфекцията започва с дребни, закръглени петна ограничени с бледо-червен до жълто-кафяв венец. От ключово значение за инфектирания плод е момента на заразяване. Ако началото на инфекцията е по време на формиране на завръза, той опада преждевременно. При нарастващите плодове засегнатата тъкан засъхва и отпада, в резултат на което се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола. В този случай плодовете не могат да нараснат равномерно и имат с лош търговски вид. При оформените вече плодове, заразените тъкани остават до достигане на консуматорска зрялост. При създаване на овощно насаждение, трябва да се направи подбор на сортовете спрямо района, в който ще бъде градината. При зимната резитба се препоръчва изрязване и унищожаване на заразените клонки за намаляване на зимуващата зараза. Профилактични третирания през есента след листопада и през пролетта преди цъфтежа. В зависимост от чувствителността на сортовете, при благоприятни за развитие на болестта условия се провеждат и 1 или 2 следцъфтежни пръскания. Пръсканията могат да се съчетаят с препоръчаните пръскания срещу ранно кафяво гниене. Одобрените препарати за растителна защита срещу сачмянката са: Бордо Микс (0,375-0,5кг/дка; Каптан 80 ВГ (150-180гр/дка); Косайд 2000ВГ ( 0,185-0,250кг/дка). Струпясване Струпясването е икономически важна болест, която напада плододаващи прасковени градини, както и бадемови насаждение. В зависимост от района и климатичните условия струпясването може се развие масово и сериозно да повреди плодовата продукция, като влошава качество ѝ.
Шарка по праскова и нектарина Счита се за една от най-вредоносните вирусни болести, която причинява преждевременно опадване на плодовете. При чувствителни сортове загубите могат да достигнат до 85%. Вируса довежда до силно влошаване на качеството на плодовата продукция. Причинител е вирусът Plum Pox Virus (PPV), отнасящ се към групата на Potyvirus. Вирусът се запазва в заразени растения и има широк кръг от гостоприемници. Проявява се при слива, джанка, кайсия, праскова, нектарина, вишня и др. Вирусът на шарката е особено голям проблем при производството на посадъчен материал. Заболяването успешно се пренася чрез контакт на болно със здраво растение, чрез присаждане или по механичен начин със сок от болно растение. Вирусът се пренася и неперзистентно с листни въшки. Първите симптоми на шарката се проявяват още с първите пролетни листа. При прасковата болестта се проявява като неясна мозаечност, която добре си личи на преминаваща светлина. При настъпване на летният сезон, някои от симптомите могат да се маскират, като това се проявява при някои слабо чувствителни сортове. По плодовете симптомите варират в зависимост от чувствителността на сорта. При най-чувствителните се наблюдава мозаечност и неправилно нарастване на плодовете. Месестата част под тях некротира, потъмнява. Типичен симптом е осмоляването, което достига до костилката. Инфектираните плодове остават по-дребни, нямат типичната окраска за сорта или преждевременно узряват и започват да падат преди достигането на пълна консуматорска зрялост. Има сортове, които проявяват толерантност към вируса на шарката и по тях не могат да се видят типичните симптоми за болестта, но са преносители на заболяването. Борбата е базирана на агротехнически мероприятия, като използването на толерантни на заболяването сортове, а използването на здрав посадъчен материал е от ключово значение при създаването на здрава овощна градина. Препоръчва се на полето да се спазва пространствена изолация, тъй като източник на заразата могат да бъдат стари насаждения. При установяване на зараза в овощната градина се препоръчва изкореняване на заразените дървета. Регулярни пръскания срещу основните преносители листните въшки с одобрените препарати за растителна защита. Изтегляне 187.63 Kb. Сподели с приятели:
|