Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
Простудни заболявания и грипозни афенции
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Простудни заболявания и грипозни афенцииПреди да приключим с дишането, ще разгледаме накратко симптомите на простудните заболявания, тъй като от тях обикновено най-силно се засягат дихателните органи. Грипът, както и простудните заболявания, са акутни възпалителни процеси, а ние знаем, че те са и израз на „преработката" на даден конфликт. За нашия анализ тук остава само да разгледаме местата и областите, в които се проявява възпалителният процес. Простудни заболявания настъпват винаги в кризисни ситуации, когато ядът ни засяда на гърлото или ни идва до гуша, когато нещо ни излиза през носа. Може би някому понятието „кризисна ситуация" звучи бомбастично. Естествено, тук нямаме предвид съдбоносни жизнени кризи, които са придружени с ужасни симптоми. Под „кризисни ситуации" разбираме онези чести, несензационни, но въпреки това важни за психиката всекидневни ситуации, които чувстваме като претоварване и заради които търсим основателна причина да се оттеглим за малко, защото ситуацията поставя твърде много изисквания към нас. Тъй като в момента не сме готови съзнателно да признаем предизвикателството на тези „дребни" всекидневни ситуации и желанието си да избягаме, стига се до соматизация: след това, вече в тялото, нещо също ни засяда на гърлото или ни излиза през носа. Все пак по този (неосъзнат) път ние сме постигнали целта си, дори сме си осигурили предимството всеки да проявява разбиране към нашето положение, на което едва ли бихме могли да разчитаме при съзнателна обработка на конфликта. Простудните заболявания ни дават възможност да се пооттеглим от обременяващата ни ситуация и да се обърнем повече към самите себе си. Сега напълно можем да изживеем своята чувствителност само на физическо равнище. Главата боли (при тези обстоятелства от никого не може да се очаква по-нататъшно съзнателно анализиране на проблема), очите сълзят, лигавиците са разранени и раздразнени. Тази генерализирана чувствителност може, в края на краищата, да проникне „до корените на космите". Никой не бива да се приближава много до нас, нищо и никой не бива повече да ни докосва. Носът е запушен и всяка комуникация (дишането като контакт!) е невъзможна. Със заплахата: „Не се приближавай, настинал съм!" човек: успява да държи всички настрана от себе си. Това поведение на отблъскване може внушително да се подкрепи с кихане, като функцията издишване се превърне в истинско отбранително оръжие. С дрезгавото гърло говорът, като средство за комуникация, също се редуцира до минимум, във всеки случай недостатъчен за разисквания. Лаещата кашлица, със заплашителния си тон, ясно показва, че удоволствието от общуването е ограничено в най-добрия случай до това да ти духнат под опашката. При такава отбрана не е чудно, че сливиците, като един от най-важните защитни органи на тялото, работят на пълни обороти. Те толкова се подуват, че човек вече не може да преглъща всичко, състояние, което би трябвало да подтикне пациента към самокритичния въпрос какво всъщност той вече не е в състояние да преглътне. Гълтането е акт на поемането навътре, на акцептирането, но тъкмо това вече не искаме. Простудното ни заболяване се проявява на всички плоскости. При грипа болките в крайниците и чувството като че ли сме смазани парализират всяко движение, а болките в раменете понякога дори създават осезаемо впечатление за бремето на проблемите, които тежат на гърба ни и не искаме повече да ги носим. Голяма част от тези проблеми ние се опитваме да отхвърлим под формата на гнойна слуз и колкото повече от нея освобождаваме, толкова по-облекчени се чувстваме. Гъстата слуз, която отначало запушва всичко, пречи на изтичането и на всяка комуникация. Впоследствие трябва да се разтвори и втечни, за да може пак нещо да потече и да се задвижи. По този начин всяко простудно заболяване, в края на краищата, е обновително и сигнализира за малък напредък в нашето развитие. Природолечението с право гледа на простудното заболяване като на много здравословен прочистващ процес, който промива токсините и ги извлича от тялото. Токсините - на психично равнище - съответстват на проблемите, които, аналогично, също се разтварят и отхвърлят. Тялото и душата излизат укрепнали от кризата... до следващия път, когато пак ни дойде до гуша. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|