Болезнената гледна точка



страница1/7
Дата04.01.2018
Размер1.15 Mb.
#40699
  1   2   3   4   5   6   7
Съботноучилищни уроци

ЕКЛИСИАСТ

от Джеймс Закрисън

януари, февруари, март

2007 г.
Съдържание



Превод от английски Йорданка Дейчева

Болезнената гледна точка

За разлика от други библейски книги, които често започват с тържествено изявление за Бога (Божието слово към...), Еклисиаст започва с вик за безсмислието на живота: “Суета на суетите, всичко е суета!”. Тези начални думи подхождат повече на съвременните светски автори, отколкото на пророк на Йехова. Въпреки това като християни адвентисти от седмия ден ние вярваме, че Еклисиаст е включен в канона на Писанието, защото в него Бог има вест за нас.

Обаче тази книга, нейната вест, дори нейният произход, не са избегнали споровете. Например много учени твърдят, че авторът - който и да е той – не е цар Соломон. Разбира се, това често са същите учени, които твърдят, че книгата “Даниил” е била написана във втори век сл.Хр. или че Мойсей никога не е писал Битие. Затова можем да изключим техните мнения. Вместо това приемаме, че Соломон е авторът - предположение, основано на християнската и еврейската традиции, на доказателства вътре в самата книга, както и на твърдението на Елън Уайт, че книгата “Еклисиаст” е била написана от Соломон, когато той е бил в напреднала възраст, след като бил напълно убеден, че всички удоволствия, които земният живот може да предложи, са празни и неудовлетворяващи. Сам мъдрецът е показал колко невъзможно е земните суети да задоволят копнежите на душата. Той заключава, че мъдростта се състои в това с благодарност да се наслаждаваме на добрите дарове от Бога и да вършим доброто, защото всички наши дела ще дойдат на съд” (Елън Уайт. АБК).

И все пак всеки, който някога е изучавал Еклисиаст, познава трудностите в него. Някои текстове са неясни, значението им е трудно за разбиране. Понякога обаче най-голямата трудност идва не тогава, когато не знаем какво означава текстът, а когато знаем. Затова, когато предприемаме това изучаване, могат много да ни помогнат няколко прости предложения за тълкуване.

Ще започнем с това, че Соломон е писал “Еклисиаст” в края на живота си - живот, изпълнен с горчивина, гняв и самоосъждане поради собственото му отстъпничество от вярата. Уникалното в тази книга е това, че на някои места Соломон пише от гледната точка на човек, отделен от Бога. Подобно на съвременните автори, той ни предлага направо мислите, които преминават през ума му. Виждаме света, както той го вижда с очите си.

На такива места е добре да се съобразяваме с думите на Адвентния библейски коментар: “Тези части от Еклисиаст, които разкриват преживяванията и мислите на Соломон през годините на неговото отстъпничество, не трябва да бъдат приемани като представящи ума и волята на Духа. Въпреки това те са боговдъхновени записи на онова, което в действителност той е мислил и правил през това време. Тези записки включват трезво предупреждение срещу погрешния начин на мислене и действие.Такива пасажи не бива да бъдат изтръгвани от контекста им и насилвани да изразяват предполагаеми истини, които Божественото вдъхновение никога не е възнамерявало да изразяват” (АБК. Т. 3).

Как обаче да разберем кои са споменатите текстове? Този въпрос води към втория важен принцип при изучаването на Еклисиаст: Необходимо е да го четем в контекста на цялото Писание. Каква е основната вест на Библията за живота, за смъртта и за целта на живота ни? Когато някой текст от Еклисиаст като че ли противоречи на великите й теми, можем да бъдем сигурни, че в случая Соломон разсъждава от позицията на човек, отчуждил се и отделен от Бога. Разбира се, тези текстове не бива да се използват като основа на християнската теология, но като предупреждения за това какво се случва, когато изгубим от погледа си нашия Баща и Изкупител.

И накрая тази книга всъщност разглежда колко циничен, горчив и празен е животът, когато сме отделени от Бога. Надяваме се да можем да научим този урок само от опита и размишленията на Еклисиаст, за разлика от автора му – Соломон, - който е трябвало да го научи по трудния начин – от собствен опит.
Джеймс Закрисън

Първи урок 30 декември-5 януари
Възходът и падението на Соломоновия дом
Събота следобед
За изучаване през седмицата: 2 Лет. 6:1-48, 2 Лет. 7:1-4, 3 Царе 3:16-28, 11:1-43.
Стих за запаметяване: “И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква” (Лука 12:48).
“Ричард Кори” е стихотворение за един богат човек, разказано от гледната точка на беден, който му завиждал за парите, за външността, за всичко, което карало другите да “искат да бъдат на негово място”. Стихотворението обаче завършва неочаквано. “Една хубава вечер Ричард Кори си отишъл вкъщи и се прострелял в главата”.

За разлика от Ричард Кори, Соломон не се самоубива - поне не физически. Но друг е въпросът за духовното самоубийство. Соломон е имал всичко, което светът може да предложи, и дори повече. Имал е също и най-доброто, което Небето може да предложи: “Соломон, Давидовият син, се укрепи в царството си; и Господ, неговият Бог, беше с него и твърде много го възвеличи” (2 Царе 1:1).

Какво се е случило? Как може човек, който е бил така близо до Бога и е бил отрупан с дарове и от Небето, и от земята, в края да е изпълнен с толкова горчивина, цинизъм и болка?

Всъщност това не е трудно да се обясни. Независимо кои сме, какво притежаваме и дори колко близо сме до Бога, ние сме грешни създания с толкова изродено естество, че ако не се предаваме на Спасителя всеки ден (Лука 9:23), има опасност плътското ни естество да ни погуби.

Тази седмица, преди да започнем изучаването на самата книга “Еклисиаст”, ще хвърлим поглед към житейската ситуация на Соломон. Това ще ни помогне да разберем защо под влиянието на Светия Дух той е написал книгата точно по този начин.
Неделя 31 декември
Мъдростта на Соломон
Прегледайте следните текстове. Какво ни казват те за естеството и характера на Соломон, поне в младостта му?
3 Царе 4:29-34

3 Царе 3:28

3 Царе 10:23

Матей 12:42
Несъмнено Соломон е бил човек с необикновена интелигентност и мъдрост. Разбира се, интелигентност и мъдрост не са едно и също нещо. Някои от най-подлите хора в света са били много интелигентни. Това, което им е липсвало, е била мъдростта – във всеки случай истинската мъдрост.

Според Библията има поне два вида мъдрост: тази на света (1 Кор. 3:19) и мъдростта, която идва от Бога (Йов 28:28, Пс. 111:10).
Каква според вас е разликата между тези два вида мъдрост?
Очевидно Соломон е бил човек, който, независимо от притежаваната от него светската мъдрост, е имал и мъдростта, която идва от Бога: “И Бог даде на Соломон твърде много мъдрост и разум, и душевен простор като крайморския пясък” (3 Царе 4:29).

Ако обаче “страхът от Господа е начало на мъдростта”, тогава тя би трябвало да е основана върху приемане на съществуването, силата и добротата на Бога. Той е началната точка на всяка истинска мъдрост. Всяка истина, която не стои на тази основа, може да бъде знание, но не и мъдрост. Колко тъжно е, че толкова много интелигентни, образовани и знаещи хора изобщо не я познават.
Той е образован, интелигентен, професионалист, считан за блестящ ум. Но все пак, когато му казват, че е грешник, той отговаря: “Какъв грях? Аз не съм грешник”. Как този пример показва едновременно и наличие на знание, и липса на мъдрост? За какви други примери можете да се сетите и какво ви учат те за разликата между светското знание и небесната мъдрост?

Понеделник 1 януари
Соломоновият живот с Господа
Каквато и вродена или житейска мъдрост да е притежавал Соломон, тя не е била достатъчна, за да му даде този вид мъдрост, която е проявявал в ранните години на управлението си.
Прочетете 3 Царе 3:16-28. Според тази история какво включва “мъдростта от Бога”?
Мъдростта на Соломон, неговата способност да отсъжда правилно идват от Бога. Това е бил дар отгоре. Но той не е дошъл като “гръм от ясно небе”. Соломон е живеел с Господа; имал е връзка с Него - връзка, при която сърцето му е било предадено на Бога с вяра и послушание. Единствено чрез такова покоряване Господ е можел да му даде мъдростта, от която се е нуждаел, за да съди правилно израилевия народ.
Прочетете 3 Царе 3:3-14. Какви принципи откривате в думите на Соломон, които показват отношението му към Бога?
Тук можем да видим кое е решаващият елемент за големия успех на Соломон. Стих 9 го изразява ясно: той не само иска правилното нещо (мъдрост, за да бъде добър цар), но и цялото му отношение при молбата показва, че този млад мъж, който познава света много добре, разбира нуждата си от Бога. Соломон, царят на Израел, идва при Господа като смирен молител. У него няма и следа от самодоволство. Той осъзнава нуждата си от Всевишния. Няма съмнение, че докато е проявявал това отношение, Господ е можел да извърши мощни дела чрез него.

Има също и друг елемент, който не бива да пропускаме. Прочетете отново за срещата на Соломон с Господа. Думите му ясно показват къде е сърцето му. Но те не са достатъчни. По какъв друг начин ще покаже Соломон, че вярата и връзката му с Бога са истински? Отговорът, разбира се, е в стих 14: “Ако ходиш в Моите пътища...” Ето един велик пример на връзката между вяра и дела. Бог може да действа чрез Соломон и да награди вярата му само докато той изявява тази вяра чрез послушание.
Доколко добре делата ви говорят за вашата вяра? Какво разкриват те за нея? Какви промени трябва да направите?
Вторник 2 януари
Соломон в Божия храм
От всички привилегии, дадени на Соломон, може би никоя не е била по-голяма от тази да построи храма в Ерусалим (2 Лет. 6:6, Откр. 10:6). Колкото и силно да е желаел да направи това Давид, бащата на Соломон, изпълнението на задачата е било поверено на сина.
Прочетете цялата молитва на посвещение, изречена от Соломон, във 2 Летописи 6 глава. Докато четете Соломоновите думи, кои мисли изпъкват в ума ви? Какви принципи можете да откриете в тази молитва, които могат да бъдат приложени и в нашата опитност с Бога днес както на лично, така и на църковно ниво?
От тези думи извират толкова много мощни истини. Обърнете внимание например на стих 18, където Соломон признава величието на Бога, Създателя на Вселената, Чиято превъзвишеност царят едва може да схване.

Забележете също: от цялата молитва се вижда, че Соломон осъзнава необходимостта неговият народ да остане покорен на Бога. Всички специални благословения на завета, даден на Израел, са условни.

Може би най-важното нещо в цялата молитва е обещанието за прошка. Ако Израел извърши грехове и бъде наказан заради тях, Бог ще чуе покайната му изповед от небето, от “обиталището Си”, и ще прости. Обаче забележете как тази прошка винаги е свързана с изповядване на греха и с покаяние.
Прочетете стих 36, като се съсредоточите върху фразата “защото няма човек, който да не греши”. Как разбирате този стих в контекста на Евангелието? Какво иска да каже Соломон?
В Соломоновата молитва виждаме признаване на човешката слабост, съпоставена с любящото Божие прощение. 2 Летописи 7:1-3 показва, че Бог е приел неговите жертви, които са били принесени заедно с молитвите му.
Защо надеждата ни за вечен живот трябва да почива само върху Исус?
Сряда 3 януари
Падението на Соломон
Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Кор. 10:12).
Колкото и да получавал Господното благоволение, колкото и много благословения да имал, Соломон започнал да губи пътя. Елън Уайт изяснява това: “Толкова постепенно бе Соломоновото отстъпление, че се бе отдалечил твърде много от Бога, преди още да го осъзнае. Почти неусетно започна все по-слабо да се уповава на Неговото ръководство и благословение и все повече – на собствените си сили. Малко по малко престана да Му отдава непоклатимото послушание, което трябваше да направи от Израел особен народ, и в същото време започна да се придържа все повече към обичаите на околните народи. Поддал се на изкушенията, идващи от успеха и високия пост, Той забрави за Източника на своето благоденствие” (Елън Уайт. Пророци и царе. Стр. 29).
Кое конкретно посочва Библията като източник за моралния и духовен упадък на Соломон? Виж 3 Царе 11:1-4. Коя определена заповед нарушават неговите действия? Виж Вт. 17:17.
Колкото и погрешно да е вземането на много съпруги, особено чужденки, които не познават Господа, проблемът не е само в този факт, а в това къде го отвеждат тези бракове. Жените, които вероятно са били по-близо до него, отколкото всеки друг от неговия народ, в края на краищата го отвеждат далеч от Господа. Обърнете внимание: 3 Царе 11:4 казва, че когато Соломон остарял, неговите жени отвърнали сърцето му от Бога. С други думи, както пише и Елън Уайт по-горе, отстъплението му не станало изведнъж. То започнало с нарушение, което само по себе си не изглеждало чак толкова лошо. Тази “малка” стъпка обаче завършила с огромен скок в отстъпление от Бога.
До извършването на какво го довело това негово отстъпничество? 3 Царе 11:4-9.
Невероятно! Поразително! От специално избран от Господа до човек, който се покланя на езически божества? Ако това може да се случи на него, то може да се случи и на всеки друг.
Има ли някакви “чужденки” в твоя живот? Бъди безмилостно откровен пред себе си. И ако отговорът е да, как ще се освободиш от тях?
Четвъртък 4 януари
Последните дни на Соломон
Разбира се, Господ не седял просто така, без да прави нищо, докато Соломон падал в отстъпничество. Несъмнено Този, Който не “иска никой да погине, но всички да дойдат на покаяние” (2 Петр. 3:9), действал в сърцето на своя някога верен служител.
Какво казва Бог на Соломон по отношение на неговите дела? Как в тези стихове виждаме и принципа, че нашите действия - добри или лоши - влияят върху другите? В какво виждаме Божията милост към Соломон тук? 3 Царе 11:11-13.
Какви изпитания нанася Бог на Соломон като следствие от неговите греховни действия? 3 Царе 11:14-43.
Макар Писанието да не го казва, Елън Уайт изяснява, че в края на краищата Соломон – независимо от закоравяването си – вижда глупостта на действията си и се покайва. След като научава толкова много от ужасните си преживявания, в своите по-късни години “царят записва за следващите поколения историята на пропилените си години, като дава и урок на предупреждение” (Елън Г. Уайт. Пророци и царе. Стр. 42).

Тези думи (или най-малкото част от тях) са известни днес като книгата “Еклисиаст”.
Прочетете Еклисиаст 1:1, 16 и 2:4-10. Как тези стихове ни помагат да разпознаем автора му като Соломон?
От историята на Соломон можем да извлечем многобройни поуки. Първо, независимо колко извисени сме, никой от нас не е “имунизиран” срещу безумието на греха и срещу отстъпничеството. Второ, падението на Соломон е донесло страдание не само на него, но и на други - всеобщ принцип, който мнозина от нас познават твърде добре. Накрая, когато изучаваме книгата “Еклисиаст”, виждаме горчивината и страданието, с което той се е сблъскал поради погрешните си решения.
Независимо колко голямо е падението на Соломон, Бог не се отказва от него. Каква добра вест за себе си откривате в това и вие, които със сигурност също сте се спъвали и падали?
Петък 5 януари
Разширено изучаване: Прочетете в “Патриарси и пророци” от Елън Уайт историята на Соломон. Вижте също въведението към Еклисиаст в Адвентния библейски коментар, т. 3.
“В продължение на много години животът на Соломон се отличаваше с посвещение на Бога, с праведност, непоклатими принципи и стриктно послушание спрямо Божиите заповеди. Той ръководеше всяко важно начинание и мъдро се справяше с деловите работи в царството. Неговото богатство и мъдрост, величествените строежи и обществените сгради, които издигна през първите години от управлението си, енергичността, благочестието, справедливостта и великодушието, разкриващи се в думите и делата му, спечелиха доверието на неговите поданици и възхищението и почитта на управниците от много страни” (Елън Уайт. Пророци и царе).
“Но Соломон бе започнал да забравя за Източника на своята сила и слава. Когато желанията му надделяха над разума, себелюбието му нарасна и той започна да се опитва да прокарва Божиите планове според собствените си разбирания. Представяше довода, че политическите и търговските съюзи със съседните народи биха ги довели до познаване на истинския Бог и започна да влиза в непочтени връзки с все повече народи. В много случаи тези съюзи бяха скрепявани чрез бракове с езически принцеси. Заповедите на Йехова бяха изоставени заради обичаите на близките племена” (Елън Уайт. Пророци и царе).
Въпроси за дискусия:

  1. Кои други велики водачи са направили ужасни грешки, каквито не е трябвало да правят. Какви общи неща виждате между тях и Соломон? Какви уроци можете да откриете за себе си от тези грешки?

  2. Макар че не всички сме Соломоновци, по какви фини начини се сблъскваме със същата опасност да изгубим вярно усещане, че сме зависими си от Бога? Какви са нашите отговорности към човек, който започва да отпада? Как да му помогнем, без да осъждаме?

  3. Познавате ли някого, чиято вяра е отпаднала? Как можете да се опитате да го върнете към Господа? Какви са първите стъпки, които можете да предприемете, за да му покажете, че Бог все още го обича? Може би първото нещо е да го поканите на някое социално събиране извън църквата.


Втори урок 6-12 януари
Нищо ново под слънцето?
Събота следобед

За изучаване през седмицата: Еклисиаст 1 глава.
Стих за запаметяване: “Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето” (Еклисиаст 1:9).
Разказва се за един гръцки философ на име Диоген, който вървял по улиците на Атина с фенер. Целта му била да намери честен човек. Според една от версиите на разказа най-накрая той успял да намери такъв, за когото вярвал, че съответства на очакванията му. Обаче сбъркал. Човекът откраднал фенера му и бедният Диоген трябвало да открие пътя си в тъмното.

Независимо дали е вярна, или не, тази история илюстрира колко е лесно да не вярваш на добродетелите в живота и да възприемаш черногледо нещата.

Разбира се, в известен смисъл това не е трудно за разбиране. Светът може да направи човека скептичен, отрицателно настроен, потиснат. Само попитайте Соломон - поне този Соломон, който се появява в първата глава на Еклисиаст. Той поглежда към природата и вижда причина за отчаяние; търси мъдрост и я намира за потискаща; гледа на живота като цяло и го намира за безсмислен. А като същества, които копнеят за смисъл и цел в живота, за нас е трудно да живеем с подобни заключения. Може би точно затова дори в развитите и богати страни хората са потиснати. Защо иначе ще се харчат милиони и милиони долари за антидепресанти? Защото хората са щастливи ли?

Глава първа е въведение към книгата. Тя започва с поглед към безплодието и безсмислието на един живот, в който Бог липсва.
Неделя 7 януари
Кохалет
Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим” (Екл. 1:1).
Думата, която тук обикновено се превежда като “проповедник,” (кохалет), е от еврейския корен “кахал,” което означава “събирам на едно място”, “събирам заедно”, На гръцки кохалет се превежда с дума, подобна на гръцката, отнасяща се за църква (еклезия). Разбира се, оттук получаваме името Еклисиаст. Евреите просто наричали и автора, и книгата Кохалет.

През вековете са се водили много спорове по това какво точно означава думата кохалет. Дали той събира хората, за да изложи своята голяма мъдрост? Или е събирач на мъдрости, както самият той твърди (Екл. 1:13, 16, 17)? Ще трябва да почакаме, докато отидем в небето, за да разберем това със сигурност.
Прочетете Еклисиаст 1 глава. Напишете кратко резюме на това, което казва Соломон. Не се безпокойте, ако не разбирате всяка фраза (никой не може!), а по-скоро се съсредоточете върху основната вест и идея. Какво иска да каже авторът и как разбираме тези думи от християнска гледна точка? И докато четете, помнете кой, кога и защо ги е писал.
На пръв поглед това са думи на огорчен човек, на скептик и песимист. Той вижда само повторение, безплодие и безсмислие в живота. Отделени от контекста, думите му звучат като изказани от мнозина съвременни атеистични философи, които оплакват безсмислието и безполезността на своето съществуване. Разбира се, това не може да се каже за Соломон. Ако си спомним, че трябва да разглеждаме тази книга в светлината на цялата Библия, по-скоро ще видим горчивината и скептицизма, които идват от живота без Бог - живот на непослушание, живот само с непосредствените земни неща, които се виждат - за разлика от по-широката картина, включваща Бога и обещанието за спасение. Възприемани в този контекст, неговите думи напълно съвпадат с общата тема на Писанието, независимо от това колко различно са представени тук.
Колко горчивина или скептицизъм виждате в собствения си живот? Какво ги поражда? Как могат да бъдат изчистени тези неща, преди да отровят цялото ви духовно съществуване?
Понеделник 8 януари
Суета на суетите
Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета” (Екл. 1:2).
Много преводи на този стих използват думата суета. Еврейската дума хебел буквално означава пара или дъх. Тя носи и значението на празнота, безсмислие и безполезност. Тази дума ще се появява много пъти в Еклисиаст.
Когато мислите за “пара” или “дъх,” какво изниква в ума ви? Защо Соломон използва този образ, когато говори за живота по принцип? Виж също Пс. 144:4.
Помислете отново за гледната точка, от която той пише. Годините на неговия живот, толкова наситени с възможности и перспективи, са прахосани за нетрайни неща без истинска стойност. Когато по-голямата част от живота ти се състои от хебел, от пара, то когато стигнеш до края на този живот, всичко може да ти изглежда като пара, защото е преминало много бързо и сякаш е пълно с безсмислени неща.
Прегледайте следващите стихове. Как по свой собствен начин те изразяват същата идея?
Ис. 52:3

Мат. 6:19, 20

Марк 8:36

Яков 4:14
Това, което дава сила на Соломоновите думи, е фактът, че той е човек, имал всичко, което този свят може да предложи. Той, вероятно за разлика от всеки друг, е имал в пълнота светските удоволствия. Както сам казва по-нататък, той е получил всичко, което е искал (Екл. 2:10). И все пак в края на краищата нарича всичко това безсмислено - безсмислена пара или въздух.

Какъв урок за всички нас за това, кое е важно в живота и кое не.
Направете преглед на живота си. Колко от това, което правите, може да бъде счетено за hebel? Към какво всъщност се стремите? Кое смятате за наистина важно? Ако получите това, което искате, възможно ли е един ден да го наречете hebel?
Вторник 9 януари
Изгрява и слънце
Очевидно в младостта си Соломон е бил ревностен изследовател на природата и от нея е научил много духовни уроци (виж например Пр. 1:17-19; 6:6-9; 17:12; 26:1-3, 11; 31:10). Също и в по-късните си години той все още се вглежда в нея. Обаче, като имаме предвид настройката на ума му, не можем да бъдем съвсем сигурни за уроците, които е извличал от видяното.
Прочетете Еклисиаст 1:4-11. Колко точни са заключенията на Соломон?
Тук Соломон използва това, което често се нарича “природна теология” - опит да се извлече истината за Бога, за действителността и живота от самата природа. Това е хубаво. Природата се счита за “втората Божия книга”. (Виж например Пс. 19:1-7, Ис. 40:26 и Евр. 11:3.)
По какъв начин природата ни говори за Бога? До каква степен тя може да направи това, особено в един грешен свят?
Независимо колко силна е вестта от тази “втора книга”, човек може да постави и най-блестящия и чудесен текст пред някого, който не може да чете. И тогава за него той няма да означава нищо. Или, независимо какво поставяте пред него, ако той не отвори сърцето си за това, което то казва, ако сърцето му е другаде , тогава той не само няма да го приеме, но може и да си извлече погрешни заключения. Подобно и в случая Соломон, който се оплаква от живота си, се вглежда в природата и излива собствения си негативизъм и скептицизъм.

Един писател от ХVІІІ век твърди, че, тъй като природата е толкова разрушителна (глад, бедствия и наводнения), “човек следва нейните пориви, когато например извършва убийство”. С други думи, тъй като природата убива, тогава и ние можем да го правим. Говорим за извличане на погрешно заключение! Но това отново показва колко лесно е да припишем лошото си отношение – на нещата около нас.
Доколко “обективно” да гледате на нещата? Позволявате ли на лошото си настроение или на негативното си отношение да влияят на действията и думите ви? Защо смъртта на личното Аз е толкова важна, за да защитим себе си от прехвърлянето на лошото ни отношение върху други неща?
Сряда 10 януари
Отвъд циклите
Соломон е наблюдавал природата и е виждал безкрайните видимо безсмислени повторения. Слънцето изгрява и залязва, вятърът духа, реките текат и това продължава поколение след поколение. Това, което е било, отново ще се случи; това, което ще бъде, вече се е случвало. “Няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9).

Обаче неговият тон подсказва, че нещо не е наред във всичко това и че нещата не трябва да бъдат такива. Отношението му ясно прозира в първите стихове на главата.
Прочетете отново Еклисиаст 1:1-4. Какво казва Соломон в тези първи стихове за преходността на човека в сравнение с безкрайните природни цикли?
Земята е постоянно съществуваща; ние – не. Ние сме само пара, хебел. Тези мисли отразяват най-голямата загадка за човечеството. Можем да разберем идеята за вечността, за съвършенството, за нещо по-велико от нас самите и все пак виждаме, че не можем да го постигнем. Слънцето, реките, вятърът – всички те са съществували преди нас и ще съществуват дълго след като ние се превърнем в пръст. Хората идват и си отиват; реките, слънцето и вятърът остават. Не е чудно, че животът изглежда, както е писал Шекспир, “пълен с врява и безумие, без всякакъв смисъл”.
Как следващите текстове дават отговор на загадката, която вълнува Соломон? 1 Кор. 15:26, 51-55; Евр. 2:14; Откр. 21:4.
Имало е много велики мислители и много велики философи, изнамерили всякакви сложни логични системи, за да обяснят трудния въпрос за живота. Но докато не разрешат въпроса за смъртта, те няма да имат отговор на въпроса за живота, защото, в края на краищата, тя отнема всеки живот. И както човек може да се досети, никой не е разрешил този проблем (всички хора умират). Направил го е само Исус чрез Своята смърт и възкресение. Той ни е показал, че смъртта не е краят и че наистина можем един ден да бъдем вечно живи – дълго след като безкрайните цикли на живота на тази паднала в грях планета са престанали да съществуват или дори да се помнят (Ис. 65:17). Ако не е тази надежда, Соломон би бил прав в песимизма си.
Четвъртък 11 януари
Мъдрост “под слънцето”
Стихове 12-18 в глава 1 от Еклисиаст ни дават повече информация за миналото на автора. Той не само отново споменава за царския си пост, но и че има повече мъдрост от всички преди него в Ерусалим. А това отново е доказателство, сочещо към Соломон. Всичко това има смисъл предвид факта, че царуването на Соломон е известно с голям мир и разцвет. Царят, който не се е безпокоял от нашествия, бунтове или икономически срив, е имал време да търси знанието и мъдростта “под слънцето.”
Обърнете внимание на това, че фразата “под небето” (ст. 13), използвана тук, е друг начин на изразяване на същата идея като фразата “под слънцето” (ст. 3, 9, 14), която се появява повече от 20 пъти, и то само в Еклисиаст. Какво означава този израз и как ни помага да вникнем в смисъла на Соломоновите думи?
“Под небето”, “под слънцето”, е друг начин да говорим за това, което се случва тук, на земята. Виждаме още един пример за безсмислието на цялото земно знание и мъдрост. Светът и всичко, което е в него, не могат да отговорят на трудните, но най-важни житейски въпроси. Всъщност светът и всичко, което е в него, ги пораждат. Отговорът трябва да бъде получен от нещо, по-велико от света, от нещо, което е над света и ги е победило (Йоан 16:33). Разбира се, това е Исус. Иначе, както Соломон осъзнава, светът прави от нас разочаровани, гневни, скептични хора. Той получава цялата тази мъдрост и тя му носи само голяма тъга.

Немският философ Артур Шопенхауер, подобно на Соломон, пише: “Всичко в живота [“под слънцето”] показва, че земното щастие е обречено на провал”.


Прегледайте отново Еклисиаст 1:12-18. Кои неща Соломон счита за толкова разочароващи и суетни? Доколко думите тук съответстват на 2 Тимотей 3:7?
Обърнете внимание на Еклисиаст 1:15: “Кривото не може да се изправи; и това, което е не доизпълнено, не може да се преброи”. Кои деформирани или разрушени неща във вашия живот просто не могат да бъдат поправени сега? Какво ви липсва, което светът не може да ви даде? Как тези неща ви карат още повече да копнеете за завръщането на Исус?
Петък 12 януари
Разширено изучаване: Лудвиг Витгенщайн е казал: “Светът на щастливия човек е различен от света на нещастния”. Обърнете се към Притчи, за да получите представа за Соломон в един различен период от живота му. Какви разлики в отношението му можете да забележите? Как това показва защо правилната връзка с Бога е толкова важна за начина, по който гледаме на живота като цяло?
“Соломон не се оплаква от безкрайните природни цикли, а вижда в тях паралел с циклите на човешкия живот (Екл. 1:4). Дали животът на човека е само едно повторение – поколение след поколение, без никаква възвишена цел? Няма ли да има кулминация в живота на човешкия род? Няма ли Бог вечна цел, която в края на краищата да замести това видимо безкрайно повторение на човешкото битие?

Научната точност на даденото тук описание за движението на въздушните маси над повърхността на земята няма равно на себе си в древната литература и разкрива прозрение в природните закони, което в голяма степен надминава знанието на повечето древни цивилизации” (Адвентен библейски коментар. Т. 3).

“В своята човешка мъдрост светът не познава Бога. Мъдреците трупат несъвършено познание за Него чрез творенията Му и после в човешката си ограниченост възвишават природата и природните закони над Бога на природата. Тя е отворена книга, която разкрива своя Творец. Всички хора могат да видят в нея Онзи, Който ги е създал. Но които не Го познават чрез откровението в Христос, ще получат за Него само несъвършеното познание от природата” (Елън Уайт. “Здравословен начин на живот”).

Въпроси за дискусия:


  1. Какво откровение за Бога получаваме от природата? Какво може да ни каже тя за Него? Какво не може да ни каже? Какви погрешни уроци можем да извлечем от природата? Какво ни говори всичко това за важността да имаме по-пълна представа за Бога?

  2. Защо е толкова лесно да станем скептични по отношение на живота? Необходимо ли е известна доза скептицизъм? Все пак това е един паднал в грях свят, обречен на разрушение. Как да постигнем точното равновесие, за да можем да бъдем предпазливи по отношение на света, но да не изпадаме в крайното отрицание, което виждаме в първа глава на Еклисиаст?

Трети урок 13-19 януари


Всичко, което пожелаха очите ми”
Събота следобед

За изучаване през седмицата: Еклисиаст 2 глава; Притчи 3:13-28.
Стих за запаметяване: “... каква полза за човека от целия му труд, от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?” (Еклисиаст 2:22).
“Изследвах, уви, философия,

медицина и право!

И за Бога – теология!

Вложих всичко от себе си,

но отново глупак заставам пред вас,

не по-мъдър от преди”( Гьоте. Фауст).


Звучи така, сякаш Фауст не е бил по-удовлетворен от търсенето на знания, отколкото Соломон. Дори изучаването на теология, ако не е извършено със смирено и търсещо сърце, води до никъде.

И макар Соломон, за разлика от Фауст на Гьоте, да не продава открито душата си на дявола в търсене на щастие и удовлетворение, той може и да го е направил, като имаме предвид докъде пропада в греха си. За щастие на Соломон и на всички ни, Исус се е унижил дори още повече, като е станал “грях за нас” (2 Кор. 5:21), за да може да издигне дори най-падналите хора от позора на греха.



Тази седмица сме подбрали още от думите на Соломон, които се отнасят за това общо разочарование от живота, т.е. от живота, далеч от Бога. Ако вникнем внимателно в тях, ще открием за себе си ценни уроци. Защо да допускаме същите грешки?
Неделя 14 януари
Гонене на вятъра

Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI
MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат
MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
PERIODIKI -> Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница