Босна и херцеговина територия 51 129 кв км Н



Дата24.09.2017
Размер127.31 Kb.
#30923


БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Територия - 51 129 кв.км

Население /1991 г./ - 4 356 000 .

Национален състав /1992 г./

бошняци - 1 906 000 /43.7%/

сърби - 1 365 000 /31.3%/

хървати - 752 000 /17.3%/

югославяни - 240 000 / 5,5%/

други - 93 700 / 2.2%/

Главен град - Сараево

Председателство /колективен

държавен глава/ - Борислав Паравац /сърбин/ - Сюлейман Тихич /бошняк/

- Драган Чович /хърватин/

Председателстващ - Сюлейман Тихич - /за 8 м – до 28.10. 2004 г./

Парламент - Камара на представителите /42 д./

Председателстващ /за 1 г. – до 8. 04. 2005 г./ - Мартин Рагуж /хърватин/

Парламент - Камара на народите /15 д.- по 5 от националност/

Председател - Горан Милоевич /сърбин/

Правителство /8 общодържавни министерства/ - мандат 4 години.

Министър-председател - Аднан Терзич /бошняк/, избран на 26 декември 2002 .

Министър на външните работи и

заместник-министър-председател – Младен Иванич /сърбин/.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Дейтънско-Парижките мирни споразумения за Босна и Херцеговина предвиждат конституирането й като единна държава, съставена от две автономни общности (ентитети) - Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), в която влизат районите с преобладаващо население от бошняци /мюсюлмани/ и хървати и представлява 51% от територията, и Република Сръбска (РС) - на доминираните от сърби райони /49%/. Ентитетите са с различна хомогенност: ФБиХ е образувана от 10 кантона. РС представлява по същество унитарна единица с възможности за повече държавност. Предложенията за нейна кантонизация, с която да се унифицира вътрешноентитетското устройство не се приемат от сръбската страна.

Следва да се добави, че конституцията на единната държава Босна и Херцеговина /Приложение №4 на Споразуменията/ е подписана от БиХ /както и от СР Югославия и Хърватия/, но не от ФБиХ и РС, което предполага възможности за различно тълкуване на някои задължителни нейни разпоредби.

Единната държава Босна и Херцеговина има държавен глава, парламент и правителство.



Председателството е колективен държавен глава. Състои се от по един представител на бошняци, сърби и хървати, които се избират на общи избори, а само при оставка, напускане или отстраняване - от Парламента. То се председателства за срок от осем месеца на принципа на ротацията. Решенията на Председателството се вземат с консенсус. Всеки от неговите членове може да блокира решение с аргумента, че то е в разрез с интересите на народа, чийто представител е той. Ако и местният парламент /съответно на ФБиХ или РС/ гласува “против” с 2/3 мнозинство, решението отпада. И тримата членове на Председателството имат цивилен контрол над въоръжените сили отбраната, чийто

Парламентът е двукамарен. Камарата на представителите се състои от 42 депутати, избирани по пропорционалната /партии, коалиции и т.н./ система като 28 се избират от Федерация БиХ, а 14 - от Република Сръбска. Механизмът за вземане на решения е сложен, което често води до блокиране дейността на парламента. Ръководи се от тричленно председателство.

Камарата на народите се състои от 15 депутати – съответно по пет от клубовете на бошнячкия, сръбския и хърватския народи в Камарата на представителите. Ръководи се от тричленно председателство, избирано от членовете й. Ротацията е на всеки 4 месеца. Решенията й се вземат единствено с консенсус. Без нейното одобрение приетите от Камарата на представителите решения не могат да влизат в сила.



Правителството – Съвет на министрите се ръководи от министър-председател с четиригодишен мандат и в момента включва десет общодържавни министерства: на външните работи, на трезора и финансите, на отбраната, по гражданските въпроси, на външната търговия и икономическите отношения, за правата на човека и бежанците, на сигурността, на транспорта и комуникациите и на правосъдието. Изискване е 2/3 от министрите да бъдат от ФБиХ, а 1/3 - от РС, при което заместниците им не могат да бъдат от същата националност.

***


През 2001 г. бе приет Закон за изборите в БиХ, а през 2002 г. бе учредена постоянна Избирателна комисия, с което отговорността за организацията и произвеждането на изборите бе поета от властите на БиХ.

През 2000 г. Конституционният съд на БиХ прие ключово решение, с което се гарантира еднаквата държавотворност на трите народа в рамките на БиХ.

След трудни разговори между основните политически сили и след силен натиск от страна на Върховния представител на международната общност, на 27 март 2002 г. в Сараево беше подписано Споразумение за провеждане на по горе цитираното Решение.

Споразумението определя жизнените национални интереси като: адекватна застъпеност в законодателните, изпълнителните и правосъдните органи, национална идентичност на даден народ, еднакви права в процеса на вземане на решение, образование, език, религиозни права, културни традиции, териториална организация, система на обществена информация.

Споразумението утвърждава системата на разпределение на властта. Президентите на двата ентитета имат по двама вицепрезиденти от другите два държавотворни народа.

***


Резултатите от изборите на 05.10.2002 г. послужиха за основа при изграждането на институциите на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.

Камарата на представителите на парламента на ФБиХ е в състав от 140 души и отразява резултатите от изборите.

Камарата на народите е в състав от 80 депутати и отразява също изборните резултати, но тук разпределението по групи е на народностен принцип /най-многобройни естествено са бошняците/. При вземането на решения обаче, членовете й се придържат към партийни или коалиционни задължения.

Правителството на Федерация БиХ се състои от 16 министри – 8 бошняци, 5 хървати и 3 сърби.

***


Парламентът на Република Сръбска (Народната Скупштина) е еднокамарен, в състав от 83 депутата.

Формиран е и Съвет на народите с цел да защитава националните интереси. Състои се от 28 делегати – 8 сърби, 8 хървати, 8 бошнаци и 4 други. Ръководи се от председателстващ на ротационен принцип и трима заместник-председателстващи. Делегатите се избират от Клубовете на сръбския, хърватския, бошнячкия и другите народи, функциониращи в рамките на Парламента на Република Сръбска без оглед на партийна принадлежност. Има контролни функции – контролира и разглежда всички приети от Парламента закони и актове, но само в частта им на нарушаване на правата и интересите на народите в Република Сръбска като може при необходимост да наложи вето. При вето законът се връща за доразглеждане, а ако не се намери компромисен вариант се чака произнасянето на Конституционния съд на Република Сръбска.



Правителството на РС се състои от 17 министри – 10 сърби, 5 бошняка и 2 – ма хървати.

ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ

Процесът на вътрешнополитическа стабилизация и изграждане на държавните институции в БиХ, започнал след общите избори през октомври 2002 г., бележи възходящо развитие. За това спомагат активните усилия на присъстващите в страната международни фактори (Офис на Върховния представител на ЕС/ОВП/, делегацията на Европейската комисия, ОССЕ и множество други организации), проявяваната склонност на управляващите етнонационални партии към компромиси при осъществяването на реформите в страната (засега главно под външен натиск) и напредъкът в развитието на демократичния процес.

Най-значимите положителни промени са свързани с успешното прехвърляне на правомощия от ентитетско (Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина) на държавно равнище. От началото на 2003-та година, с утвърждаването на Председател на Съвета на министрите с мандат от четири години (вместо досегашните съпредседатели), БиХ има вече класическо правителство.

Утвърдени бяха общи Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс.

Пълноценно функционира общата Държавна гранична служба. Сега тя контролира цялата граница на БиХ.

Посочените промени означават съществен напредък в реформата на политическата система, без която трудно би могла да функционира държавата и да си осигури достъп към евроатлантическите структури. В същото време те са доказателство за възможността да се доизгражда Дейтънското споразумение без да се променя наложената от него конституция.

Във фокуса на вътрешнополитическия живот в БиХ през 2003 г. и 2004 година са реформите в армията, в службите за сигурност, в образованието и в данъчната система. И тук водеща роля играе международният фактор, съответно – Офиса на върховния представител /ОВП/ - в областта на отбраната, сигурността и данъчната система и ОССЕ - в образованието. Формирани бяха комисии от експерти, оглавявани от външни лица, които в предвидения срок предложиха решения за нова законова база.

Най-дълбоки се оказаха противоречията относно реформата в отбраната, тъй като тя влиза в същностна колизия с Дейтънските решения, предвиждащи съществуването на две самостоятелни ентитетски армии.

Политическите сили в Република Сръбска отстояваха позицията за запазване на две самостоятелни армии. В бошнячката общност доминираше виждането за обща армия и общо командване, а в хърватската – обща армия с три самостоятелни компонента. След изразеното категорично становище от НАТО, САЩ, ЕС, ОВП и ОССЕ, че БиХ не може да членува в Партньорство за мир без общо цивилно командване на армията и да влезе в НАТО с две армии, и след силен натиск върху управляващите структури в Баня Лука и Сараево, бе постигнат консенсус по предложените на Комисията за военна реформа (начело с Джеймс Локър, САЩ), които бяха приети от Парламента.

Тези предложения включваха следното: командването на армията да се осъществява от Председателството на БиХ; обявяването на извънредно и военно положение да става от Парламента на БиХ; да има държавен министър на отбраната, който да ръководи и военно-разузнавателните служби; да се формира ГЩ на въоръжените сили на БиХ; да има Постоянен комитет по военните въпроси и бюджет за отбрана на БиХ. Приема се, че с осъществяването на тези реформи (при запазване на три отделни етнически компоненти) БиХ покрива изискванията за членство в Партньорство за мир, докато за членство в НАТО ще трябва да изгради обща армия.



На 15 март 2004 г. бе избран първия министър на отбраната на БиХ на държавно равнище – Никола Радованович /сърбин/. За негови заместници бяха избрани Енес Бечирбашич /бошняк/ и Марина Пендеш /хърватка/.

Относително малко проблеми срещна Комисията по реформа на разузнаването (начело с Калман Кочиш, Унгария). Прието бе без противодействие нейното предложение за формиране на служба на държавно равнище.

Дълбоки са противоречията по реформата в областта на образованието. Усилията на комисията (начело с Робърт Бийкрофт, САЩ) да наложи обединяване на училища и университети и с това да се намали администрацията и разходите за издръжка, да се въведат общи програми и общи ядра по отделни предмети, както и общи учебници за цялата страна срещнаха сериозен отпор от среди в хърватската и сръбската общности.

Съпротивление се оказва от структурите на властта на кантонално и общинско равнище, от верските общности, неправителствени организации и родителски сдружения. Те настояват да се запазят създадените образователни институции на етнически принцип, да се извършва обучение по отделни програми и на съответните езици – хърватски, сръбски и бошнячки.

В рамките на Федерация БиХ, една от доминиращите вътрешнополитически теми бе статутът и устройството на град Мостар. Хърватските политически сили правят всичко възможно да запазят доминиращи позиции в управлението на града и да го утвърдят като главен административен и културен център на хърватския народ в БиХ, докато бошняците настояват за съвместно управление и разделянето му на общини. В края на януари 2004 г. Върховният представител на ЕС Пади Ашдаун обяви новия статут на Мостар, според който градът се определя като една община с шест изборни единици. Новата административна структура на града има за цел функционирането му като единен град.

Актуални във вътрешнополитически план продължават да бъдат проблемите, свързани със завръщането по родните места на бежанците и прогонените лица, както и тези, свързани с есхумацията на изчезналите по време на войната в периода 1992-1995г.

Паралелно с изразените противоречия на етно-национална основа се развиват, но с по-малка острота, и тези на идейно-политически план между управляващи и опозиция. Като цяло в момента опозицията и в Република Сръбска и във Федерация БиХ няма потенциал и възможност за промяна на политическото статукво, формирано след последните избори. Управляващата коалиция от етно-национални партии - Партия за демократично действие, Сръбска демократическа партия и Хърватска демократична общност, подпомогната от Партия за БиХ и Партия на демократичния прогрес, стои стабилно на всички управленски равнища и проявява склонност за сътрудничество с международната общност във вътрешно и външнополитически план.

Главната опозиционна партия във Федерация БиХ – Социалдемократическата партия (Златко Лагумджия), която бе начело в управлението в предишния мандат, се разцепи и по същество се маргинализира. В същото време партията на Милорад Додик Съюз на независимите социалдемократи /СНСД/, която зае второ място при последните избори в Република Сръбска, не застрашава формираното парламентарно мнозинство, подкрепящо коалиционното правителство на Сръбската демократическа партия (Д. Калинич) и Партия на демократичния прогрес (М. Иванич). Както Додик така и Лагумджия се стремят да предизвикат предсрочни парламентарни избори. В тези си усилия те правят и първите опити за съвместни действия на опозицията от двата ентитета. Склонност за приобщаване към тази тенденция проявяват Социалистическа партия на Република Сръбска и Демократичен народен съюз от Република Сръбска, както и Нова хърватска инициатива и Социалдемократическа уния от Федерация БиХ.

Важна характеристика на вътрешно-политическата обстановка в БиХ е социалното напрежение, породено от задълбочаващата се икономическа криза. Към наследените проблеми от войната, сега се наслагват тези свързани с безработицата (официално 42%), неизплатени заплати и пенсии, неосигурени инвалиди и освободени военни лица от армията.

Намаляването на средствата по различните донорски програми и липсата на инвестиции ще задълбочат още повече икономическата и социална криза.

Сериозен проблем пред БиХ представлява разминирането на територията й. От 1996 г. до днес Европейският съюз е осигурил 15 млн. евро за реализиране на проекта за разминирането на 10 000-те хиляди минни полета с около 1.3 млн. експлозиви . Досега са разчистени 10% от тях.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Обявените с пълен консенсус от властите в БиХ външнополитически цели в стратегически план са членството в НАТО и ЕС. Във връзка с членството в НАТО усилията са насочени за реформиране на армията (за обща армия с цивилно ръководство, професионализация, съкращаване на състава до 12 000 (сега 19 000 души), реформиране на органите за сигурност. Очакванията са, че с осъществяването на посочените реформи, избирането на министър на отбраната на държавно равнище /15 март 2004 г./ БиХ ще успее да изпълни критериите за приемане в Партньорство за мир през 2004 г. Засега пречка към тази цел е нежеланието на Р Сръбска да сътрудничи с Международния трибунал в Хага по залавянето и предаването на съда на обвинените във военни престъпления по време на войната и на първо място на Радован Караджич и генерал Ратко Младич.

През 2003 г. ЕК проведе предварително проучване /feasibility study/ с цел сключване на Споразумение за асоцииране и стабилизиране с ЕС. Според направените заключения през първото полугодие на 2004 г. властите в БиХ трябва да постигнат промени в редица области и направления /16 условия / като: ефикасно управление на ниво държава, продължаване процеса на икономически реформи, укрепване на институциите на властта, ефективно сътрудничество с Трибунала в Хага от страна на РС, създадаване на еднинно икономическо пространство и на единен енергиен пазар в БиХ; изработване на план за рационализиране работата на държавната администрация; укрепване на институциите, отговорни за борбата с организираната престъпност и защитата на човешките права.

. Външно-политическите приоритети на БиХ включват нормализиране и развитие на отношенията с непосредствените съседи - Хърватия и Сърбия и Черна гора, а също така със Словения. С трите държави сътрудничеството се развива по възходяща линия в почти всички области. Води се активен политически диалог, разширява се културният обмен и икономическото сътрудничество. Трите държави са на челните места по стокообмен с БиХ (през 2002г. Словения е реализирала обмен с БиХ за 560 млн. евро, Хърватия – 650 млн. евро, а Сърбия и Черна гора 200 млн. евро.Износът на БиХ за тези държави е между 26-30% от вноса. В същото време БиХ полага усилия за намиране на решения на наследени и нововъзникнали проблеми и открити въпроси.

Отношенията с Република Словения са обременени във връзка с дълга на Люблянска банка към 165 000 вложители от БиХ на стойност $185 млн.(с лихвите към $400 млн.), формиран по време на бивша Югославия. Този въпрос е твърде чувствителен, периодично се политизира и внася напрежение в двустранните отношения. В списъка на другите открити въпроси между двете страни са включени: положението и съдбата на босненското малцинство в Словения, социалното и пенсионното осигуряване на граждани от БиХ, работили в Словения, както и ограничителният режим за пътуване, наложен от словенските власти за БиХ.

Най-чувствителен открит въпрос в отношенията с Република Хърватия е статутът на адриатическото пристанище Плоче, което, съгласно Дейтънското споразумение се предоставя за съвместно ползване. Проблемът е свързан с различните виждания относно управлението на пристанището (т.е. разпределението на печалбата) и по-конкретно с противопоставянето на Загреб да бъде включен в Управителния съвет представител на трета страна (като арбитър), за което настоява БиХ.

Спорен остава и въпросът за начина, по който ще се осъществява хърватската комуникация през коридора, свързващ територията на БиХ с морския курорт Неум (става въпрос за свободното пътуване по хърватската адриатическа магистрала между Сплит и Дубровник).

Предстои да се решава и проблемът на 22 000 сърби, бежанци от Хърватия, живеещи временно на територията на БиХ (Република Сръбска). Тяхното завръщане в Хърватия се обвързва съответно с освобождаването на собственост, принадлежаща на хървати и бошняци, прогонени от Република Сръбска по време на войната, които от своя страна също желаят да се завърнат по родните си места.

Най-деликатни остават отношенията на БиХ със Сърбия и Черна гора. Ограничаващ политически фактор за пълната нормализация на отношенията е заведеното през 1992 г. от БиХ пред Международния съд в Хага дело срещу СР Югославия за извършени агресия и геноцид. Настояването на Белград да се оттегли обвинението се подкрепя от политическите сили в Република Сръбска. В края на септември 2003 г. парламентът в Баня Лука гласува декларация в този дух, подкрепена с гласовете на всички сръбски депутати. В същото време политическите партии на бошняците и хърватите от Федерация БиХ са категорични, че съдът трябва да се произнесе и Белград да поеме отговорността за водената в БиХ война.

Стремежът на сръбската общност в БиХ за безпрепятствени, “специални” отношения със Сърбия и на хърватската общност - с Хърватия, поощрявани съответно от Белград и Загреб, се посреща с неодобрение от бошняците, и се превръща в катализатор за вътрешни междунационални противоречия в БиХ, а също така и за подриване доверието в междудържавните отношения с тези съседи.

Държавното ръководство на БиХ показва подчертан интерес за развитие на двустранните отношения със САЩ, Германия, Австрия и Италия. Посочените държави са с най-големи инвестиции в тази страна и най-силно присъстват в международните организации, във военния и полицейския контингенти, играещи главна роля за запазването на мира и реформирането на политическата и икономическата система в БиХ.

Важен външнополитически приоритет на БиХ са отношенията с богатите държави, в които се изповядва мюсюлманската религия – Турция, Египет, Малайзия, Иран, Кувейт, Саудитска Арабия. С посочените държави се развива политическо, търговско-икономическо, културно и военно сътрудничество. По време на войната в БиХ (1992-1995 г.) същите проявиха в най-голяма степен солидарност с бошнячката общност и й оказаха значима финансова и военна помощ. От тези държави дойдоха и първите заеми и дарения за обновяване на разрушената от войната икономика и инфраструктура, на джамии и други исторически и културни паметници на бошняците. В тези държави бяха открити в периода 1992-1993 г. и първите дипломатически мисии на новата държава.



септември 2004 г. ДИРЕКЦИЯ “ЕВРОПА I


Каталог: info -> Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa -> С п р а в к а идея за създаване на Пакт за стабилност за Югоизточна Европа
Module%2005%20-%20Diplomaciata%20v%20Jugoiztochna%20Evropa -> Кипър кратки исторически данни


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница