Братя и сестри на Христа



страница15/15
Дата09.04.2017
Размер2.94 Mb.
#18772
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Виждам Христа, Той ви говори сега, и вие седите. Виждам една отлична картина: като че ли седи една мома, която очаква момъка, който идва сега и и? предлага да се сгодят. Тя стои много сериозно. Аз я виждам в сериозна поза. Такава поза сте заели и вие, и аз казвам: Всичко е готово, само да не мръднете дясната ръка при ухото си. Момата казва: Сега, като дойде момъкът, чакай да си помисля, да го взема ли, или не; да го взема, но имам друг по-богат, по-учен, повече удобства ще ми създаде, само че той още не ми е предложил. Тя решава, мисли, колко сериозно мисли! Сериозно мисли, но за онзи! Няма какво да мисли: Взимаш ли ме, или не? – С Тебе съм, Господи! Свършена работа! Оставиш ли да мислиш много, нищо няма да излезе. Има моменти, когато човек не трябва да мисли много. Веднага трябва да решава. И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: Трябва да построиш един мост за минаване на войската. – Нямам инструменти. – Аз ти казвам: Ако в 20 минути отгоре не построиш моста, ще те застрелям. Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и в 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде. Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеона, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия. Следователно тези принципи трябва да приложим в домовете си, в живота си.

Христос казва: Аз в дома ти дойдох, ти целувание ми не даде, а тази жена, откак съм влязъл, не престава да целува, не устата ми, а нозете ми. Тя казва: Аз съм недостойна да целуна устата Ти, а ще целувам нозете Ти, тези – прашните нозе, които ходят по земята. За да целунеш Христа по устата, изисква се ангелски живот. Някой казва: Дай да те целуна по устата! Ангелски живот се изисква за това, чистота се изисква! Ако ние бихме ценили тези целувки!... Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват: цап-цап – докато я оцапаха: Ну, поцелуемся; цап-цап. Сега Христос им казва каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: Православната църква е била такава. Ще ви приведа един анекдот. Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати. Той получил от всички манастири по една глава! Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в Руския Синод и запитва: Колко глави има свети Иван Кръстител? – Ваше Императорско Величество – само една глава! – Не – казва, – 40 глави има. Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: 40 глави, документално 40 глави! Прави са те: Ако вземем прераждането, може да кажем, че Иван Кръстител имал 40 глави, но императорът им казал: Не заблуждавайте народа с тия суеверия! Затуй днес страда руската църква, защото Иван Кръстител имал 40 глави!

Бог поругаем не бива. В Негово име не трябва да има никаква лъжа. Ако аз, в името Христово, искам да ви заблуждавам, тежка е кармата на този народ. Никой не може да прокопса, ако е лъгал. Някой казва: Струва да се лъже. Не, никога! Някой път може да икономисаш истината, може да избегнеш отговора или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа. Не можеш да кажеш истината – мълчи; не можеш да кажеш истината – бягай, никой не те заставлява да говориш.

И тъй, две неща са потребни: смирение, като на тази жена, да познаем заблужденията си. Тази жена е познала, че пътят, по който е вървяла, животът, който е водила, знанията, които е имала, всичко туй дало най-лоши резултати. И след всичко това тя казва: Господи, всичко туй сега изменям. Аз зная, че тази жена е изменила своя живот, после тя е станала една отлична работница на Христовото дело. Тя е изменила съвършено живота си. Нейният живот се измени от целувката. Следователно, ако и в нас влезе тази Божествена светлина, и ние възприемем тази светлина и я целуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати.

И тъй, когато дойде някой в дома ви, какво трябва да направите с него? Нали когато имате jour fix, дойде у вас някоя ваша приятелка, някоя ваша възлюблена, която вие си обичате, вие я туряте да седне на вашето място. Дойде една, целунете я; дойде друга, целунете я; дойде трета, целунете я; до 10 като дохождат, целувате ги. Другите 10, които идват, не ги целувате. Тогава 10 сте целунали, 10 не. Аз определям: 10 са от Господа, 10 – от дявола. Вашето рандеву, този ваш jour fix все jour fix ще стане. Като излязат от дома ви, ще почнат да ви критикуват. Всички ще целунете! Започнеш ли с целувка, всички ще целуваш. Ако не целуваш, никого няма да целуваш. Тогава вашият jour fix ще излезе благополучен. Ще кажете: Тази жена не ми е симпатична. Ами тази, която целунахте, симпатична ли ви беше? Нима онази жена е била симпатична на Христа? Че на вас туй, което е симпатично, то е дяволът. Имате две моми: едната е скулеста, с рани, а другата не, красива е. Коя ще целунете? – Красивата. В нея е дяволът. В тази, скулестата, е Христос. В красивия момък с мустачките, там е дяволът. Щом го целунеш, ще почернее лицето ти. А в този, грозния момък, там е Христос. В името Христово ще го целунеш. В него е принципът на Христа.

И тази жена предпочете да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака. Неговите крака бяха прашни. Та тази жена не целуна краката на Симона, а на Христа. Тя казва: Господи, и Ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще Ти измия краката, а Ти – моето сърце. И Христос и? отговорил. Жено, речено-свършено. И тя го стори. Сегашните учени казват: Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че няма защо да бъдем в недоразумение, но веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пущам вече. Какво разбирам под думата църква? – Под църква разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: Ходиш ли на църква? Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: Де са ключовете? – Днес дядо поп не служи, елате в другата църква. Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратите и? за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: Ами какво ще стане с простия народ? Те не са прости хора, ние говорим за всички учени – те са свършили гимназии, университети, – все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? – Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешна дреха. После има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън. Вън вие, които продадохте името Христово, идвате да служите за пари, да ги събирате във вашите котлета! Христос не умря за пари, Христос дойде да служи в името на Божията Любов и Мъдрост, за да възкреси хората. Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото няма никакво заблуждение.

Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискусии. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: Ти свещ палиш ли в църква? Аз казвам: Моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. – Ами в църквата вярваш ли? – В тази, Христовата църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. – Ами при нас защо не идваш? – Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. – Как? – Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката. После дойде една жена, която ми целуна ръката. Казвам си: Е-е, това внесе в него съблазън: И той е един от владиците, помисли си гостенинът. След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях – да не се ръкува, и му казвам: На добър час, хубаво мислиш.

Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: Как да си намерим сродните души? Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. В русенско един баща ми разказваше, че запитал един ден малкото си детенце: Синко, откъде си дошъл? Това дете му отговорило: Да не ме смущавате. – Кой си, откъде си дошъл? Ако ти имаш Любовта в себе си, няма да го питаш откъде е дошъл. Ти знаеш, че Любовта знае откъде си дошъл. Когато ние любим хората, от Бога сме дошли, а когато не ги любим, от дявола сме дошли.

Първото нещо: Като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката му с вашите уста, а това, преведено на ваш език, значи: Ще му служите с Мъдрост и Любов, ще носите Неговото Слово без никаква примес. Това е целувката. Когато аз прилагам всичкия си ум и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово без никаква примес, това е целувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: Прощават ви се греховете, и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство.

И тъй, аз сега ви поздравлявам всинца да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз Го виждам, с Него говоря сега. След като си отидете у дома си, Той пак ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: Да решим! Не, къс е срокът, веднага решете! Речено и свършено – никакво махане на ръката. Вие ще ми кажете: Ти говориш ли истина, че Христос е при нас сега? При вас е Христос, при вашите души, разбирайте вътрешно. Говоря ви една велика истина. Велик е този Христос и когато хората един ден съзнаят тази истина, знаете ли каква култура ще има? В Европа ще пътуваме свободно, без никакви спънки, и тогава всичко ще поевтинее, и житото, и маслото – всичко. Как? – Когато хората започнат да служат на Бога с Любов и Мъдрост.

Туй учение трябва да го подемат всички духовници. А те се докачат още, но Христос ще ги застави да не се докачат. И учители, и всички други в бъдеще трябва да служат на Христа с Любов и Мъдрост.

Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън, на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг, от 2,000 години насам, не ви е говорил. Защо? – Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си.

И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинноста им е отвътре. Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с Любов, и като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг, дали сте нещо от себе си, и тогава ще чуете този глас на Христа: Прощават ви се греховете. Прощаваме се – това е отлична дума. Ако днес Съглашението каже на българите: Прощава ви се дългът, какво ще бъде? – Барабаните ще бият из града, обявления ще има залепени по всички градове, по всички общини, че Съглашението е простило на България два и половина милиарда лева дълг. А туй, което носи Христос, е много повече от тези два и половина милиарда лева.

Любов и Мъдрост трябват на всинца ни сега. Любов и Мъдрост! Някои казват: Еди-коя си сестра е кисела. Казвам: Тя не е целувала още краката на Христа. Еди-коя си малко критикува. Казвам: Не е целувала краката на Христа. Еди-коя си е невежа – не е целувала краката на Христа. Онези мъже и жени, сърцата на които са пропити от тази Любов и умът им – от тази Мъдрост, те са целували краката на Христа. Човек, който един път е изпитал тази Любов, който един път се е докоснал до нея, той вече се е издигнал така, както светът не подозира.

И тъй, служете с Любов, служете с Мъдрост. Туй учение трябва да се приложи. Там е силата и спасението в бъдеще.

Беседа, държана на 8 януари 1922 г., втория ден на Коледа, в София.




Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> Nedelni%20besedi
Nedelni%20besedi -> Ето човекът!
Nedelni%20besedi -> Защо твоите ученици ядат и пият
Nedelni%20besedi -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Цялото и частите добрата Молитва
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Последното Добро
Nedelni%20besedi -> [Оригинал:] Дънов, Петър Константинов. Солта. Сила и Живот. Беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки). Трета серия. София, Печатница на книгоиздателство Гужгулов и Котев, 1920. 278 с


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница