Бронхиалната астма



Дата04.01.2018
Размер68.57 Kb.
#41449
Бронхиалната астма 
Бронхиалната астма е хронично заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с алергично възпаление, обратимо стеснение на бронхите и патологично повишена реакция към различни дразнители (газообразни вещества от различен произход, прах, студен въздух и др.).
Астмата възниква в резултат на сложно взаимодействие между различни възпалителни клетки, молекули - регулиращи процеса на възпаление, покривните /епителните/ и гладко- мускулните клетки на дихателните пътища и нервната система. 
Заболяването протича с периодична поява на пристъпи, изразяващи се с чувство за задух, кашлица, свирене, стягане в гърдите и изразено неспокойство. 
Честота и тежестта на пристъпите варира значително в зависимост от клиничната форма на болестта. 
Бронхиалната астма е социално значимо заболяване, засягащо около 300 мил. население от различни възрастови групи и етноси в цял свят. В световен мащаб средствата, отделяни за лечение на това заболяване са повече от тези за Туберкулоза и СПИН взети заедно. Само в България повече от 500 хил. са боледуващите от това заболяване. По висок е процентът на болните в индустриално развитите страни, приблизително 10% от възрастното население. В редица страни – Нова Зеландия, Англия , Австралия честотата е > 15%. При децата Бронхиалната астма се среща по-често – 10 – 15%. Въпреки, че заболяването може да се развие във всяка възраст, 80% от новооткритите случаи са във възрастта до 5 год.
По-често от Астма боледуват момчетата, като във възрастта до 14г. честотата е два пъти по-висока от тази при момичетата.
Причини за поява на Астма
Рискови фактори за развитие на заболяването: наследственост, чести или затегнато протичащи вирусни инфекции, контакт с алергени (полени, битови или професионални, животински), цигарен дим, затлъстяване. Има проучвания, които демонстрират по-висок риск от развитие на Астма у генетично обременени деца, ако те са били с наднормено тегло в кърмаческа възраст.
Съществуват редица теории за поява на заболяването. Едни от тях се свързват с нарушено равновесие между определен тип имунни клетки, други (хигиенна хипотеза) отделят променения начин на живот в индустриалните страни, свързан с по-голяма чистота на жилището и по-висок противоинфекциозен имунитет /ваксини/ като предразполагащ момент.
От друга страна промишленото замърсяване на въздуха променя структурата на природните алергени (полени) и ги прави по агресивни по отношение на тъканите и имунната система, което се свързва с по силен (патологичен) отговор от страна на организма.

Различават се няколко форми на заболяването:
1. Алергична /най-честата, около 80%/ – болните са генетично предразположени за производство на антитела от клас IgE /имуноглобулин Е/, участващи в алергичните реакции. Основни причинители при тази група пациенти са алергените, разпространяващи се чрез вдишвания въздух – полени, домашно-прахови микрокърлежи, плесени, животински алергени. Хранителните алергени са от значение в детската възраст.

2. Неалергична астма, при която не може да се установи алерген от околната среда

3. Смесена форма

4. Професионална астма е форма на заболяването, при която симптомите се появяват само в професионалната среда. Тя се дължи на въздействието на неорганични и органични вещества, с които пациентът има контакт на работното си място. Професионалната астма от своя страна също може да бъде алергична с участието на IgE, напр. при алергия към латекс и направените от него продукти.


Симптоми на Бронхиалната астма
Бронхиалната астма се характеризира с пристъпното протичане. Една от основните прояви е внезапно появяващия се задух при издишване, съпроводен с мъчителна кашлица и свиркащо дишане – т. нар. астматичен пристъп.
Понякога пристъпите могат да бъдат много тежки и без лечение да доведат до разстройство в жизнените функции. Съзнанието може да се замъгли и пациентът да изпадне в кома и да загине.
Тежкият и продължителен пристъп (от няколко часа до няколко денонощия) се нарича Остра тежка астма или Астматичен статус.
Тази тежка клинична картина се развива обикновено в хода на вметната инфекция , неадекватно лечение на възникнал пристъп, прекъсване на назначено лечение или масивно излагане на съответния алерген, причинител на пристъпа. 

Форми на протичане


  • Епизодично протичане (Интермитентна форма)

Характеризира се с редки пристъпи, < 1 път седмично. Нощните симптоми са < 2 месечно.Между пристъпите болният няма оплаквания и при измерване белодробната функция е без нарушение - > 80% от предвидения резултат. Изследването се извършва чрез специален апарт, наречен спирометър или упростено джобно устройство ВЕД-метър. Всеки болен от астма трябва да притежава ВЕД-метър, както хипертоникът – апарат за измерване на кръвното налягане.

  • Персистираща астма (лека, средно тежка и тежка форма)

При леката персистираща форма, пристъпите са по-чести от 1 път седмично, нощните симптоми > 2 пъти месечно. Белодробната функция е без нарушение - > 80% от предвидения резултат.

При средно тежката форма пристъпите са ежедневни, нощните симптоми са повече от 1 път седмично, нощните пристъпи > 1 път седмично.Болните имат постоянно ограничение във физическата активност. Белодробната функция е нарушена – 60 - 80% от предвидения резултат.

Тежката форма се характеризира с постоянни пристъпи и изразено ограничение във физическата активност. Белодробната функция е силно нарушена 30 – 60% от предвидената.

Това разграничение на основните форми стои в основата на диагностичните методи и определянето на подходящо лечение.


Диагностика
Диагностиката на Бронхиалната астма не винаги е лесна и бърза. В част от случаите протичането на заболяването е нехарактерно и налага провеждане на разнообразни методи на изследване.
От особенно значение е внимателната оценка на наблюденията на пациента или родителите на детето върху преживяните симптоми. Необходимо е уточняване на техния вид, тежест, обстоятелства на поява, сезон, наследственост и др. 
Резултатите от прегледа на пациента са от изключително значение, но в междупристъпния период е възможно да не се установят отклонения. Това често налага продължително проследяване и водене на дневник с оплаквания от пациента. При децата на възраст < 5 год. това понякога са единствените методи, необходими за поставяне на диагноза.
Измерването на белодробната функция се провежда винаги при съмнение за това заболяване. В определении случаи това се извършва и след приложение на разширяващ просвета на бронхите медикамент. Използва се продължително проследяване на максималната сила на издишване (чрез ВЕД – метър) за да се проследи белодробната функция в извъпристъпния период и при поява на пристъп, той да се документира. Методът обаче е с ограничении възможности при деца на възраст по-малка от 7 год. , поради това, че за провеждане на изследването е необходимо пълно съдействие от страна на пациента. 
Други методи, допринасящи за поставяне на диагнозата са: алергологичните изследвания, изследването на кръвта, изследване на носен секрет, храчка, рентгенография на белите дробове, провокационни проби. Съществуват и др. методи, част от които се провеждат в специализирани центрове. Всеки от тези методи носи специфична информация, има конкретно приложение и се оценява от съответния специалист индивидуално при всеки болен. 


Лечение на Бронхиалната астма
При потвърдена диагноза Бронхиална астма е от голямо значение обсъждането на състоянието и изграждане на продължителна стратегия за контрол на заболяването. За провеждане на адекватно на съответната форма на Астмата лечение е необходимо пълно разбиране от страна на пациента и неговото семейство на необходимостта от системно и при необходимост гъвкаво (по специална схема) приложение на назначеното лечение. За постигане на тази цел се провежда обучение на пациента от съответния специалист, ангажиран с лечението му, което трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо за изграждане на съответните навици у страдащите от Астма.

Лечението включва няколко компонента: 


1. Избягване на контакт с алергена
2. Алерген-специфична имунотерапия
3. Медикаментозно лечение
4. Обучение на пациента

Избягването на контакт с алергена, водещ до проява на пристъп е идеална цел. Докато при професионалната астма, смяната на работното място е дефинитивен изход или при Астма причинена от домашни любимци (куче, котка и др.) контактът с тези животни също може да бъде избегнат, то в случаите на Астма причинена от домашно-прахови микрокърлежи или полени това е изключително трудно осъществима задача. 


Това налага при почти всички случаи провеждане на продължително на фармакологично лечение.
Съвременното лечение на Астмата се провежда с медикаменти доставяни чрез специални устройства непосредствено в дихателните пътища, където се осъществява облекчаващ, противовъзпалителен или комбиниран ефект. Съществуват и медикаменти за продължителен контрол , прилагани през устата.
Алерген-специфичната имунотерапия е друг метод, подходящ за лечение на пациенти с лека и средно тежка форма на персистираща Астма, използван от специалисти алерголози. Той е свързан с постигане на намалена реактивност на организма към причиняващия пристъпи алерген и е единственият етиологичен и патогенетичен метод терапевтичен метод.
Ефективността на лечението периодично се преоценя чрез критерии за контрол на Астмата. В зависимост от получения резултат тя се подразделя на контролирана, частично контролирана и неконтролирана. Това е необходимо за да се определи правилния подход при всеки пациент поотделно. 
Самото лечение, макар и индивидуално, се провежда по утвърдени в световната практика протоколи.
Профилактика
Профилактиката на Астмата е няколко вида. 
Първичната профилактика цели намаляване на риска за развитие на заболяването и е свързана с наблюдение, своевременно лечение и професионална ориентация на болните.
Вторичната профилактика има за цел ранното откриване на Астмата и предотвратяване на прогресирането й. Това е свързано с избягване или минимизиране на контакта с конкретния алерген, хигиенни мерки в жилището, медикаментозно лечение и провеждане на имунотерапия.

Третична профилактика – контролират се симптомите на заболяването и се цели намаляване на честотата на пристъпите. Провежда се медикаментозно лечение за предотвратяване на ранни усложнения.



Заключение
При правилно проведено лечение и спазване на всички препоръки, дадени от съответния специалист (Алерголог или Пулмолог), Астмата може да бъде добре контролирана и да даде възможност за пълноценен растеж, развитие, физическа активност и пълна социална реализация на пациентите с това заболяване.
Каталог: bg version -> pages
pages -> Проф д-р Георги Ончев, дмн
pages -> Автобиография Лична информация
pages -> Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители “профон”
pages -> Кои са най-честите възпалителни заболявания на клепачите? Външен ечемик
pages -> Доц д-р Иван Веселинов Танев, дм Началник на ІІІ очно отделение
pages -> Д-р Снежина Михаилова
pages -> Многопрофилна болница за активно лечение "александровска" еад
pages -> Дата на раждане
pages -> Университетска многопрофилна болница за активно лечение “александровска” еад


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница