Брюксел, 12 Февруари 2001 conf-bg 6/01 междуправителствена конференция за присъединяване на република българия към европейския съюз



Дата22.10.2017
Размер171.83 Kb.
#32925


Брюксел, 12 Февруари 2001
CONF-BG 6/01

МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Документ предоставен от Република България

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
към Позицията за преговори по Раздел 1
Свободно движение на стоки

В допълнение към Позицията за преговори по Раздел 1 “Свободно движение на стоки” (CONF-BG 53/00), Българското Правителство желае да предостави допълнителна информация, отнасяща се до храните, фармацевтичните продукти, стандартизацията, издаването на разрешителни, обществените поръчки и нехармонизираната област.


Храни


Законът за храните е приет на 30.09.1999 (ДВ бр. 90/15.10.1999). Той е рамков закон и предвижда приемането подзаконови нормативни актове с изисквания към храните на всички нива от хранителната верига, с цел да се осигурят на потребителите безопасни храни и да се защити правото им за получаване на адекватна информация. Членове 5, 6 (2), 8, 10 (2), 10 (3), 17 (2), 22 и 33 от закона предвиждат приемането на наредби, транспониращи директивите за етикетиране, добавки, екстракционни разтворители, материали и предмети в контакт с храни, замърсители, йонизираща радиация, хигиена, методи за пробовземане и анализ на храни (хоризонтални директиви). Член 4 от закона създава законово основание за въвеждането на директивите за: храни със специално предназначение, бързо замразени храни и вертикални директиви (ерукова киселина, какао и шоколад, захар, мед, плодови сокове и сладка, сухо мляко, казеини, минерални води, кафе).

С влизането в сила на наредбите, транспониращи хоризонталните директиви по Закона за храните, съществуващите изисквания към храните в Закона за народното здраве ще се премахнат, като по този начин ще се постигне пълно съответствие с acquis.

Изискванията на директива 89/397/ЕЕС относно официалния контрол на хранителните продукти са напълно транспонирани със Закона за храните (Глава VI – Държавен контрол на хранителните продукти). Основните изисквания на Директива 93/99/ЕЕС са въведени чрез Глава VI на закона. Това са изискванията, свързани с лабораториите, които съгласно чл.32 (2) от закона ще се въведат пълно с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите. Понятието “служебна тайна” също е третирано в Глава VI на закона. Разпоредбите на Директива 93/99/ЕЕС, които все още не са транспонирани, засягат сътрудничеството между страните членки и Комисията и ще бъдат транспонирани към датата на присъединяване към ЕС. Свързващият орган, съгласно изискванията на чл.6 на Директива 93/99/ЕЕС, ще бъде Националният съвет по безопасност на храните.

Законът за храните не поставя изисквания за одобряване на храните преди пускането на пазара. Въпреки това, с цел гарантиране безопасността на храните и защитата на човешкото здраве, все още се осъществява санитарен контрол върху вноса (издаване на санитарни разрешителни). Правното основание за това се съдържа в Закона за народното здраве, Правилника за неговото прилагане и Наредба 27/25.08.1995 относно вноса на стоки, имащи отношение към здравето на човека. Тези мерки, гарантиращи необходимото ниво на безопасност, ще са приложими до влизането в сила на наредбите по Закона за храните, които транспонират хоризонталните директиви. Законът за народното здраве (приет 1967 г. и в последствие изменен) е твърде стар и има нужда от подобрение. Тази задача е поверена на междуведомствена експертна група по правните въпроси към Националния съвет по безопасност на храните. За да се избегнат пропуски в законодателството, свързани с безопасността на храните, до влизането в сила на наредбите по Закона за храните (края на 2002 г.) ще се подготви нов Закон за обществено здраве имащ за цел да премахне припокриването със Закона за хранителните продукти.

Съгласно Закона за храните (Глава VI – Държавен контрол върху храните), контролът и инспекциите на храните се осъществява от вече създадените и добре функциониращи органи. Това са инспекторите от Държавен санитарен контрол по Закон за ветеринарномедицинската дейност и инспекторите от Национална служба за защита на растенията. Техните функции са ясно определени, създавайки необходимата координация.

Контролът върху храните се осъществява от следните инспектори:

Държавни санитарни инспектори от 28 Регионални хигиенно-епидемиологични инспекции (ХЕИ) към Министерство на здравеопазването. Те осъществяват контрола върху храните (с изключение на храните от животински произход) на всички нива. Държавните санитарни инспектори са експерти с магистърска или бакалавърска степен по медицина. Техните програми за обучение включват всички аспекти на хранителната хигиена и експертиза. Съществуват и допълнителни програми за обучение в областта на инспекциите и вземането на проби. Лабораторните анализи се правят от специалисти с магистърска или бакалавърска степен по химия или биология, или специалисти с полувисше образование – аналитици, медицински лаборанти;

Държавните ветеринарно-санитарни инспектори от 28 Регионални ветеринарномедицински служби към Министерството на земеделието и горите осъществяват контрол на всички нива върху вноса, износа и храните местно производство от животински произход. Държавните ветеринарно-санитарни инспектори са специалисти с ветеринарно-медицинско образование (магистърска степен). Тяхната подготовка включва всички аспекти на хранителната хигиена, основни аспекти на производствените технологии на храните от животински произход, лабораторен контрол и експертиза и контрол на суровините от животински произход. Инспекторите осъществяват също така и контрол на на граничните пунктове върхуа вноса, износа и транзита на храни и суровини от животински произход и издават съответните придружаващи ветеринарни документи.

Държавните инспектори от 15 Регионални служби за защита на растенията, карантина и агрохимия осъществяват контрола върху производството, вноса и износа на суровини от растителен произход за наличието на химични и биологични замърсители. Инспекторите са специалисти с магистърска степен по агрономия. Специалистите с магистърска степен или полувисше образование по химия, както и аналитиците, извършват лабораторните анализи.

Контролът върху храните се осъществява на регулярна основа и по сигнали от граждани и потребителски организации за негодни или опасни храни, или последвали данни за заболявания в следствие на консумацията на храни. Хранителният контрол се осъществява на всички нива – от производството до масата. Контролът се осъществява редовно, а където има подозрения за несъответствие, без предварително предупреждение.

Лабораториите на ХЕИ, НВМС и НСРЗКА извършват тестове на храните за целите на държавния контрол.

Националният съвет по безопасност на храните към Министерски съвет е създаден със Закона за храните. Съветът има координационни функции относно осъществяването на националната политика по безопасност на храните. Уставът на Националния съвет за безопасност на храните е приет с Решение на Министерския съвет No 183/12.09.2000 (ДВ бр. 77/19.09.2000).


Фармацевтични продукти


Защитата с патент на фармацевтичните продукти в Република България се регулира от Закона за патентите (в сила от 01.06.1993, ДВ бр. 27/02.04.1993, последно изменение, ДВ бр. 81/14.09.1999) и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) (ДВ бр. 36/18.04.1995, последно изменение, ДВ бр. 59/21.07.2000).

Съгласно чл. 18 (4) на ЗЛАХМ, когато лекарственият продукт, за който се иска разрешение за употреба или начинът му на производство е защитен с патент в сила на територията на Република България, заявителят трябва писмено да информира Изпълнителната агенция по лекарствата. Заявителят трябва да представи в Агенцията декларация, че не нарушава право на интелектуална собственост и носи отговорност по Наказателния кодекс, ако съдържанието на декларацията не отговаря на истината.

Процедурата за издаване на разрешение за употреба “фармацевтично еквивалентни” е установена с Регламент относно изискванията към сведенията и заявленията за разрешаване за употреба на лекарствени продукти. Заявителят трябва да предостави в Агенцията заявление, придружено от досие със следното съдържание:

Административни данни съгласно Приложение 3 на горе-споменатия Регламент;

Резултати от физико-химичните и биологичните тестове съгласно Приложение 4 и 4.1 на Регламента, които се отнасят до изискванията на част 2 от Директива 75/318/EEC;

Данни, доказващи еквивалентен терапевтичен ефект, както е посочено в Приложение 10 на Регламента. Това са резултатите от клиничните изследвания, доказващи терапевтична еквивалентност или биоеквивалентност.

България все още не е транспонирала разпоредбите на чл. 4, т. 8 от Директива 65/65/ЕЕC (съгласно измененията), който предвижда период за защита на данните от десет години за високотехнологични продукти и продукти, одобрени по централизираната процедура и минимум шест години за други продукти. Тези условия ще бъдат транспонирани в българското законодателство до края на 2005 г. Приведените по-долу аргументи оправдават постепенния подход при транспонирането на тези изисквания.

В съответствие със Закона за здравно осигуряване, Националната здравно-осигурителна каса реимбурсира частично или изцяло лекарствата от първа необходимост на осигуреното лице. Принципите за включване на лекарства в списъка за реимбурсиране са в съответствие с възприетите в Европейския съюз и се съобразяват с препоръките на Световната здравна организация. Тези принципи са: лекарственият продукт трябва да бъде разрешен за употреба в България, трябва да бъде включен в одобрените терапевтични схеми, трябва да е предмет на лекарско предписание и т.н. Лекарствените продукти са включени в списъка за реимбурсиране отчитайки тяхното значение за лечението на заболявания със социално значение и националните здравни приоритети. Списъкът за реимбурсиране включва както оригинални, така и генерични продукти. Степента на реимбурсиране се определя от значението на съответната група продукти при лечението на различни заболявания или от социалното значение на заболяването. Продуктите и степента на реимбурсиране се определят независимо от произхода на продуктите (без значение дали са местно производство или внос), като се взема под внимание качеството, ефективността и безопасността.

В рамките на бюджета на Национална здравно-осигурителен каса (НЗОК), приет от Парламента, здравната осигурителна система предоставя постоянен и равен достъп на всички осигурени лица до най-необходимите лекарствени продукти. Резултатите на едногодишното функциониране на тази система са вече на лице – всички български граждани имат по-широк и свободен достъп до необходимите лекарства и лечение.

През 2000 г. 24% от бюджета на НЗОК е предназначен за реимбурсиране. В бюджета на НЗОК за 2001 г. 114 000 000 BGL (М EUR 58.3) или 28% са отпуснати за реимбурсиране.

Прилагането в българското законодателство на разпоредбите на чл. 4.8 от Директива 65/65/EEC ще намалят наличието на генерични продукти на пазара. Делът на генеричните продукти в списъка за реимбурсиране също ще бъде намален, което ще има изключително пагубно въздействие върху здравната система в страната. Експертната оценка показва, че в този случай разходите по реимбурсиране могат да достигнат 60% от целия бюджет на НЗОК. Това е неприемливо като дял и абсолютна стойност и ще наруши финансовия баланс в цялата здравна система. Като цяло, 4.3% от БВП се отпуска за здравната система. Макро-рамката на Държавния бюджет не позволява значителни промени на този процент. Всички очаквания за значителен ръст на отпусканите финансови ресурси за здравната система не изглеждат реалистични.

Стандартизация и сертификация


Разделянето на стандартизацията и сертификацията, до сега осъществявани от Държавна агенция по стандартизация и метрология, ще приключи до декември 2001 г.

Краткосрочната стратегия за разделяне, разработена през октомври 2000 г. и все още в процес на прилагане, обхваща следните основни стъпки:

Одобряване на ЗИД на Закона за национална стандартизация от Министерския съвет през март 2001 г. Измененията на закона вече са подготвени и са в процес на междуведомствено съгласуване. Предложените изменения целят дейностите по стандартизация, изпълнявани от ДАСМ, да бъдат прехвърлени към Български институт по стандартизация (БИС).

След приемането от Парламента на ЗИД на Закона за национална стандартизация (което се очаква да стане до края на 2001 г.), БИС ще бъде установен като орган към Министерски съвет, с Решение на МС и в съответствие с чл. 60 от Закона за държавната администрация. Със същото решение ще се определят функциите, структурата и щатното разписание на БИС. БИС ще бъде изграден на базата на настоящата Дирекция”Стандартизация” на ДАСМ.

След приемането на ЗИД на Закона за национална стандартизация, с Решение на Министерския съвет ще се промени Устройствения правилник на ДАСМ, с цел премахване на функциите по стандартизация и промяна на името на Държавната агенция (в Държавна агенция за метрология и технически надзор). Тази агенция ще запази единствено функциите свързани с метрологията, техническия надзор на оборудване с повишен риск и надзор на пазара в областта на директивите от Новия подход.

Със същото решение или до края на 2001 г. (което от двете е по-рано във времето), от ДАСМ ще бъдат премахнати функциите свързани със сертификацията. С цел да бъде запазен бившия квалифициран персонал на ДАСМ ще се създаде юридическо лице (дружество с ограничена отговорност), което ще се регистрира съгласно Търговския закон. Това лице ще се третира на равни начала с останалите лица, извършващи сертификация.


Обществени поръчки


През 1998 г. Правителството започна значителна реформа на системата за обществени поръчки, която засяга нейната законодателна и институционална рамка. Законът за обществените поръчки, приет през 1999 г., транспонира основните принципи на Директиви 92/50/EEC, 93/36/EEC, 93/37/EEC и 93/38/EEC. За да се постигне пълна хармонизация на сектора обществени поръчки, през септември 2000 г. се създаде работна група със задача да подготви проект на ЗИД на Закона за обществените поръчки. Към края на декември 2000 г. работната група представи своето предложение. Предложените промени включват изисквания за регистрация на чужди лица съгласно съответните национални норми като алтернатива на изискванията за регистрация съгласно българския Търговски закон. Предложени са също така и поправки, целящи улесняване на процедурите по преразглеждане. Поради факта, че мандатът на този Парламент изтича през Април 2001 г. единствено най-необходимите изменения, засягащи хармонизацията и приложението на закона ще бъдат внесени за разглеждане. След приемането на предстоящите промени в acquis communautaire по обществените поръчки ще бъдат направени допълнителни изменения в закона с цел по-пълна хармонизация.

Съгласно българската Конституция съдът е единственият орган компетентен да раздава правосъдие при доказани противозаконни решения, включително и такива, свързани с процедурите за обществени поръчки. В това отношение цялостната хармонизация на българското законодателство с acquis по отношение на обжалването на незаконни решения, включително съответните изисквания на Директиви 89/665/EEC и 92/13/EEC, изисква промени в Конституцията.

Законът за обществените поръчки установява необходимия институционален механизъм чрез вменяването на определени функции на министъра на държавната администрация и на Дирекция “Обществени поръчки” към администрацията на Министерския съвет. Трябва да се отбележи, че в България не съществува Министерство на държавната администрация. След изборите през 1997 г. е назначен министър на държавната администрация, който се подпомага от администрацията на Министерския съвет. От декември 1999 г. функциите на министъра на държавната администрация са поверени на министър-председателя на Република България.

Съгласно Законът за обществените поръчки, министърът на държавната администрация има следните функции:



  1. Издава наредба за Регистъра на обществените поръчки;

  2. Дава методологични инструкции за прилагането на закона;

  3. Организира обучение на експерти в сферата на обществените поръчки;

  4. Одобрява образци на документи, свързани с процедурите по възлагане на обществени поръчки;

  5. Осъществява координация между следните лица, възложители по отношение прилагането на Закона за обществените поръчки: държавните органи, кметове на общини, университети, както и други органи и организации, които управляват бюджетни средства, включително НОИ и НЗОК и организации с нестопанска цел;

  6. Дава методически указания на компетентните органи за контрол върху прилагането на закона;

  7. Представлява Република България в международни организации в областта на обществените поръчки.

Дирекция “Обществени поръчки” в структурата на МС има следните основни функции:

Подпомага министъра на държавната администрация при изпълнението на функциите му съгласно в Закона за обществените поръчки;



  1. Прави предложения за сезиране на компетентните органи за извършване на проверки по прилагането на Закона за обществените поръчки;

  2. Подготвя становища по представените в Министерския съвет проекти на актове във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки;

  3. Разработва ръководства за прилагане на Закона за обществените поръчки;

  4. Разработва проекти на образци на документацията по процедурите за възлагане на обществени поръки;

  5. Подпомага координацията между възложителите по чл. 4, т. 1 по прилагането на Закона за обществените поръчки;

  6. Организира обучение и квалификация на експерти в сферата на обществените поръчки;

  7. Поддържа Регистър на обществените поръчки;

  8. Подготвя, поддържа и актуализира по предвидения в закона ред списък на лицата, които възложителите на обществени поръчки могат да ползват като външни експерти;

  9. Подготвя на всеки три месеца доклади за напредъка на България в областта на системата за обществени поръчки.

Програмата за укрепване на административния капацитет на Дирекция “Обществени поръчки” се подкрепя от туининг проект по програма ФАР 2000 в сектор обществени поръчки, който ще стартира през април 2001 г. В рамките на този проект ще бъде разработена програма за национално обучение, която ще осигури обучение и на служители от дирекцията. Допълнително обучение на експерти от дирекцията ще се проведе във Федерална Република Германия, която е туининг партньор по този проект.

След присъединяването към Световната Търговска Организация (СТО) на 1 Декември 1996 г., България стана част от всички многостранни споразумения на СТО, с изключение на Споразумението за държавните поръчки. През септември 2000 г., в изпълнение на Решение на Министерския съвет, в Комитета по държавните поръчки към СТО е подадено заявление за присъединяване към Споразумението за държавните поръчки. До края на март 2001 г. Министерският съвет трябва да одобри органът, който да представлява България пред СТО. По-нататъшният график зависи от темпа на консултациите и преговорите за присъединяване към Споразумението.


Нехармонизирана област
Членове 28-30 от Договора
Република България не налага никакви количествени ограничения или мерки с еквивалентен ефект по смисъла на чл. 28-29 от Договора. Съществуващите ограничения на вноса и износа на стоки се основават на чл. 30 от Договора.

В съответствие с Решение No 687/1999 на Министерския съвет е сформирана работна група за анализиране и облекчаване на съществуващите лицензионни, разрешителни и регистрационни режими. Докладът на работната група включва следните препоръки, които са одобрени с Решение на Министерския съвет:



  1. Легитимност: тези изисквания трябва да бъдат формулирани в закон, като изрично се формулират условията, процедурите и сроковете за даване или отнемане на лиценз или разрешително;

  2. Обоснованост: съществуването на такива изисквания трябва да бъде обоснованост.

  3. Равно третиране: подобни изисквания не трябва да имат отрицателен влияние върху конкуренцията и трябва да осигурят равно третиране.

  4. Контрол: трябва да се гарантира качествен административен и правен контрол.

В тази връзка министрите имат задължение да осигурят съответствие с гореспоменатите критерии на всички нормативни актове, които са в техните компетенции. Посредством системата за междуведомствено съгласуване Министерският съвет осъществява контрол на последния етап от процеса. Следователно Министерският съвет ще бъде органът, отговорен за спазване и прилагане на чл. 28-30 от Договора за ЕО. Прилагането на принципа на взаимно признаване ще бъде вменено на съответните органи в рамките на техните компетенции и под контрола на съответното министерство. Администрацията на Министерския съвет ще отговаря за координацията на действията на административните органи в случаите на нарушение.

Осъзнавайки важността от координация и разумни действия на националната администрация прилагаща и разработваща закони, имащи отношение към свободното движение на стоки и сътрудничеството между администрациите, България е заинтересувана да участва в такива програми. Понастоящем, обучението на държавни служители е поверено на Институт за публична администрация и европейска интеграция, съгласно Закона за администрацията. Този институт е създаден с Постановление на Министерски съвет No 82/15.05.2000 г. Неговите основни функции са в областта на повишаване професионалната квалификация на държавните служители, организиране на курсове на обучение и семинари и поддържане на контакти с международни институции с подобни функции. Предвидени са обучения и семинари в областта на европейските договори, свободното движение на стоки и чл. 28-30 от ДЕО. Предвид необходимостта от подобряване на качеството и ефективността на работата на администрацията, ангажирана с хармонизиране на законодателството разработването на закони, България е заинтересувана да участва в проектите на ЕС и в програмите за обучение и обмен на държавни служители след присъединяването.

Като отчита необходимостта от установяване на непрекъснат обществен диалог, българското Правителство започна електронна дискусия на своя уеб сайт по въпросите на европейската интеграция. Икономическите оператори, потребителите и всички заинтересовани групи или отделни граждани могат да зададат своите въпроси и да дават мнения. В допълнение се организират и различни дебати и дискусии с инвеститори, заинтересувани от прилагането и влиянието на acquis и от процеса на преговорите.

Информационни механизми и механизми за сътрудничество: Регламент 2679/98, Решение 3052/95 и Регламент 339/93


Въпреки, че механизмите за обмен на информация и сътрудничество могат да бъдат ефективно прилагани единствено след присъединяването към ЕС, укрепването на административния капацитет за включване в тези механизми вече започна.

Националният информационен център към Държавната агенция по стандартизация и метрология, действащ в съответствие с TBT/СТО (и за в бъдеще в съответствие с изискванията на Директива 98/34/EC) ще бъде отговорен за изпълнение на задълженията по чл. 1 и чл. 7 от Решение 3052/95. Българското законодателство ще бъде изменено с оглед транспониране на Решение 3052/95 към датата на присъединяване към ЕС.

Основните задължения на Министерството на вътрешните работи съгласно българското законодателство са в областта на защита на националната сигурност и обществения ред, борбата с престъпността, защитата правата и свободите на гражданите и защита живота, здравето и имуществото. Тези широко формулирани задачи включват задължението да се вземат всички необходими и адекватни мерки за премахване на пречките, причинени от действията на отделни индивиди, по смисъла на Регламент 2679/98. Предвид на факта, че Министерството на вътрешните работи няма задължения по отношение на свободното движение на стоки, то задълженията му се свеждат единствено до предоставяне на информация, за да се определи дали някое действие е пречка за свободното движение на стоки или не, по смисъла на Регламент 2679/98. То ще предоставя цялата необходима информация на Министерството на икономиката, което ще бъде органът отговорен за изпълнението на задълженията по Регламент 2679/98.

Националните органи, отговорни за надзора на пазара, вече са определени съгласно различните секторни закони. Съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, този орган е Държавната агенция за стандартизация и метрология. Съгласно Закона за храните, контролът върху храните се осъществява от Хигиенно-епидемиологичните инспекции, Националната ветеринарномедицинска служба и Националната служба за защита на растенията. Съгласно Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, контролните функции се изпълняват от Изпълнителната агенция по лекарствата и от Хигиенно-епидемиологичните инспекции. Практически приложимо, макар и не формално регулирано, е сътрудничеството между митническите органи и органите за надзор на пазара. До края на 2002 г. националното законодателство ще бъде допълнено с цел включване на задължения за митническите власти, които да са съвместими с изискванията на Регламент 339/93.


Директива 93/7/ЕЕС относно връщането на културни ценности


В Народното събрание е внесен проект на Закон за музеите, който трябва да отмени сега действащия Закон за културните паметници и музеи. Той дава правната основа за създаването на Национален център за музеите. Неговите функции ще бъдат в областта на контрола, регистрацията и одобряването на музеите и техните дейности и отговорности свързани със събирането, опазването, регистрирането и представянето на културните ценности. Националният център за музеите ще бъде отговорен за поддържането на Регистър на културните ценности с национално значение (национални богатства). Центърът ще бъде органът предвиден в чл. 3 на Директива 93/7/EEC. Законът за музеите ще даде правната основа за приемането на наредба, транспонираща Директива 93/7/EEC, която може да бъде ефективно приложена единствено след присъединяването към ЕС. Наредбата ще бъде приета до датата на присъединяване към ЕС.

Директива 91/477/ЕЕС относно контрола върху придобиването и притежаването на оръжие


Законът за контрол върху експлозивите, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилника за неговото приложение регулират издаването на разрешителни на търговците, както е указано в чл. 4 на Директива 91/477/ЕЕС. Съгласно този закон, органите отговорни за издаване на разрешителни са Националната полиция и съответното Районно полицейско управление в района, където търговецът извършва своята дейност. Националната полиция е основна национална структура в рамките на Министерството на вътрешните работи, а Районните полицейски управления са териториални звена на Министерството на вътрешните работи.

Издаването на разрешителни за огнестрелни оръжия (чл. 6, 7, 9 (2)) също се регулира от Закона за контрол върху експлозивите, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилника за неговото приложение. Компетентните органи са Националната полиция и съответното Районно полицейско управление в района, където е постоянния адрес на лицето. Националната полиция поддържа регистър на всички лица, на които са издадени разрешителни.

Сключването на споразумения за взаимно признаване (чл. 2 (3) на Директива 91/477/ЕЕС) обикновено следва Правителствените решения за всеки отделен случай. Доколкото Министерството на вътрешните работи и неговите дирекции изпълняват дейностите по контрола на оръжията и притежават цялата необходима информация, то ще бъде включено в изпълнението на задълженията по подобни споразумения, както и в обмена на информация съгласно чл. 8 (2), 8 (3), 11 и 15 (4).
* *

*

Правителството на Република България предлага преговорите по този раздел да бъдат предварително закрити на базата на съществуващото европейско законодателство.


България е готова да започне допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция в случай, че възникне такава необходимост във връзка с приемането на ново европейско законодателство.


20057/01 CONF-BG 6/01

BG

Каталог: bulgarian -> eurozone -> negotiations -> Ch 01
negotiations -> Приложение №2a Автомобилни бензини оловосъдържащи – в сила до 31 декември 2003г
negotiations -> Приложение №3a Автомобилни бензини не съдържащи олово – в сила от 1 януари 2004г
negotiations -> Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни
negotiations -> Позиция за преговори глава 22
negotiations -> Конференция брюксел, 21 ноември 2000 за присъединяването conf-bg 54/00 към европейския съюз
Ch 01 -> Проект/27. 02. 2002 междуправителствена конференция за присъединяване на република българия към европейския съюз
negotiations -> Към европейски съюз
negotiations -> Външни отношения


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница