Бщина аксаково варненска област

ОБЩИНСКИ ПЛАН
за защита при бедствия на община Аксаково
ЧАСТ І. Общи положения.
І. Въведение в плана
1. Основание за разработване на плана

Планът за защита при бедствия на община Аксаково е разработен на основание чл. 65, ал. 1 , т. 10 от Закона за защита при бедствия. (Обн., ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)

2. Цел на плана

Осигуряване на защитата на живота и здравето на населението от община Аксаково, опазването на околната среда и имуществото при бедствия.

3. Основни задачи

3.1. Организиране и провеждане на превантивна дейност за предотвратяване на бедствия на територията на общината или за намаляване на вредните последствия от тях.

3.2. Организиране и провеждане на дейности по защита на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия

3.3. Организиране и координиране на действията на доброволните формирования и другите привлечени сили и срества за борба с настъпили бедствия на територията на общината.

3.4. Организиране и провеждане на дейността за подпомагане на населението, за възстановяване на нарушената инфраструктура и за ликвидиране на последствията при бедствия.

3.5. Ресурсно осигуряване на дейността по защита на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия;

3.6. Организиране и провеждане на евакуация и разсредоточаване или временно извеждане на населението, животни, културни и материални ценности и обекти от националното стопанство, застрашени от бедствия, аварии, терористичен акт или други опасности
ІІ. Географска характеристика на община аксаково
1. Физикогеографска характеристика на общината

1.1. Териториални административни граници на общината

Община Аксаково се намира в източната част на Дунавската равнина и е част от северното крайбрежие на Черноморската зона. Общината граничи с общини както следва:

- на север – с община Добрич;

- на юг – с община Варна;

- на изток – с Черно море и община Варна;

- на запад – с общините Вълчи дол, Суворово и Девня.

Община Аксаково заема площ от 472 кв.км., в т.ч.:

- населени места и другите урбанизирани територии – 5,2%;

- селскостопански фонд – 68,16%;

- горски фонд – 24,9%;

- водни площи – 0,44%;

- техническа инфраструктура – 1,3%.

1.2. Описание на релефа

Релефът на общината е хълмисто – платовиден. Основната част от територията е заета от Добруджанското и Франгенското плато. Южните склонове на Добруджанското стръмно се спускат към Варненската низина. В най-голямата си височина платото достига до 200 м.н.м.р.. Дълбоко в платото е всечена река Суха река, която разнообразява иначе равнинния релеф. Наклонът на платото бележи посока север.

Югоизточната част на общината е заета от Франгенското плато, което е естествено продължение на Добруджанското. Тук то е в по-успокоените си форми и височини , по-равно и само на места достига до 350м.н.м.р височина. На изток постепенно преминава в Причерноморската низина, както и в разширената долина при устието на река Батова. Тук наклоните на терена са значителни.

Голямо е разнообразието на релефа при каньоновидната долина на река Батова. Реката се е врязала в платото, като е образувала изключително нехарактерна за монотонния характер на платото долина.

В югозападната си част община Аксаково включва част от Варненската низина, формирана край Варненското езеро - лиман. Добруджанското плато стръмно се пуска към нея, при което наклоните достигат до 29 %.

Селищната мрежа е разположена на платото и малка част - по долината на Батова. Единствено гр.Аксаково и с.Игнатиево са разположени в най ниската част на Добруджанското плато, там където релефът се успокоява и преминава във Варненската низина.

1.3. Хидрография – описание на реките, преминаващи през територията на общината

Водните ресурси на територията на общината са незначителни.

В Черно море директно се вливат р.Батова и р.Осеновска.

Във Варненското езеро се вливат Харамийското дере и Игнатиевското дере. Губят водите си две дерета - Аксаковското и Слънчевското. Река Суха се влива в р. Дунав.

Река Батова - извира от територията на Аксаковската община. Напуска границите на общината югоизточно от с. Прилеп. Влива се в Черно море. Дължината на реката е 39 км, в границите на общината е 18 км. Водосборната област е 339 кв.км, в границите на общината 150 кв.км. Модул на оттока - 2,28 л/сек/км². Среден отток 340л/сек. Максимално водно количество при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 100, 50 и 35 м³/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са около 2 кг/м³ (I-ва категория до първото населено място, след това II-ра до вливането й в Черно море.

Река Осеновска - дължина 10,5 км, в границите на общината 8,5 км. Водосборна област - 83 км², а в границите на общината 60 км². Модул на оттока - 1,3 л/сек/км². Среден отток 80 л/сек. Максимален отток при 1,10 и 20% е съответно 60,30 и 20 м^З/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1-2 кг/м^З (II категория).

Река Суха - извира от с.Изгрев, навлиза в границите на общината при с.Зорница и я напуска при с. Ботево. Дължина 126 км, в границите на общината около 27 км. Водосборна област 2404 км², в границите на общината 241,4 км². Модул на оттока - 2,34 л/сек/км². Среден отток - 552 л/сек. Максимален отток при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 120,60 и 45 м^З/сек. Времето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1­,3 кг/м³. (I-ва категория до първото населено място, след това II-ра до гр. Добрич, след града е ІІІ-та категория до вливането й в река Дунав.)

Останалите дерета, захранвани от извори, са с дължина от 3,5 до 12 км. Водосборна област от 7,4 до 47км², модул на оттока от 0,75 до 2,0 л/сек/км², среден отток от 5 до 94 л/сек, максимален отток при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 22-55, 11-27 и 8-20 м³/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 2-3 месеца. Плаващите наноси са от 1 до 3 кг/м^З.

По физико-химичен състав водите на реките и деретата са хидро­карбонатни-калциево-магнезиеви, пресни и твърди.
2. Климатична характеристика на общината

Голямата територия на община Аксаково, нейните доста разнообразни релефни форми, както и различната отдалеченост от морето на отделните й части създава условия за доста големи различия в климата. Много малък излаз на Черно море, малка част от крайезерната низина, голямата територия покрита от плата и то значително хълмисти - това са основните релефни белези на общината, които обуславят разнообразие в микроклиматичните условия. Липсата на метеорологични данни до голяма степен затрудняват оценката на климата. Климатът на източната и южната част на общината, където са и най - ниските й терени (по крайбрежието на морето и Варненското езеро) се проявява като морски. Основната част от територията ни обхваща главно Франгенското и Добруджанското плата. Там климатът е умерено-континентален. Средногодишните температури на въздуха в крайбрежната Черноморска част от общината са около 12 градуса, като на височинната част на платото тя е по - ниска - около 11 градуса. Най - ­високите абсолютни температури са измерени край морето - 41.4 градуса, а най ниските на платата -25.7 градуса. Средногодишните температури са от порядъка на 24 градуса. На платото те са по-ниски ­-3 градуса. Мъгли се появяват през около ЗЗ дни в годината при видимост малко под 1000 м. Редки са случаите, когато в резултат на мъгла видимостта спада до няколко десетки метра. Мъглите са особено характерни за долината на езерото. Дни с гръмотевици и бури не са често явление – около 19 дни в годината. Вероятността от тях се отнася към месеците май, юни, юли и август. Вероятността да се появи снежна покривка започва от 13 ноември и продължава до 12 април. В низинните части този период е скъсен с няколко дни. Върху продължителността на задържане на снежната покривка сериозно влияние оказва морето, което през зимните месеци не е успяло напълно да изстине, смекчава температурите на въздуха и стопява бързо снежната покривка. Поради това, дните със снежна покривка в източната и южната части на общината са най-малко за цяла Североизточна България - 16 дни, от които 59% има вероятност тя да се задържи един - два дни, а вероятността тя да се задържи 7 - 1 дни е 1%. За платовидната част тези данни са значително по - различни. Тук годишно има средно 23 дни със снежна покривка. Преобладават ветрове със северна и западна компонента. Това е характерно особено за ниските части на общината, при това, през летните месеци и пролетта силно се увеличава дялът на източните и югоизточни ветрове. На платото, поради откритостта на района, през цялата година се наблюдават северни и североизточни ветрове, но през пролетта и лятото се усилва дялът и на югоизточните ветрове.

3. Демографска характеристика на общината
3.1. Списък на селищата в общината

Към община Аксаково освен гр.Аксаково спадат още 22 населените места – гр.Игнатиево,с.Слънчево, с.Доброглед, с.Припек, с.Изворско, с.Зорница, с.Въглен, с.Яребична, с.Ботево, с.Водица, с.Засмяно, с.Радево, с.Любен Каравелово, с.Крумово, с.Новаково, с.Генерал Кантарджиево, с.Климентово, с.Кичево, с.Долище, с.Куманово, с.Орешак и с.Осеново.

3.2. Численост на населението във всяко селище

Общият брой на населението с постоянен адрес на територията на община Аксаково е 20 130. Те се разпределят по следния начин: гр. Аксаково – 8 156, с. Ботево – 128, с. Водица – 110, с. Въглен – 1 154, с. Генерал Кантарджиево – 337, с. Доброглед – 122, с. Долище – 252, с. Засмяно – 114, с.Зорница – 82, гр. Игнатиево – 4 417, с. Изворско – 946, с. Кичево – 814, с.Климентово – 133, с. Крумово – 98, с. Куманово – 256, с. Любен Каравелово – 1 647, с. Новаково – 32, с. Орешак – 138, с. Осеново – 299, с. Припек – 58, с.Радево – 18, с. Слънчево – 693, с. Яребична- 126 жители.

3.3. Гъстота на населението

Общия брой на населението в община Аксаково е 20 130 жители. Общината заема площ от 472 кв.км. Това представлява гъстота от 43 човека на кв.км.

4. Стопанска характеристика на общината

4.1 Промишленост

Промишлеността в община Аксаково е слабо развита на фона на останалите общини от региона – Варна, Девня, Белослав. Промишлените зони са съсредоточени в административния център на общината, обусловено от близостта до град Варна. Същият фактор, а именно близостта с град Варна е причина за обособяването на промишлена зона в с.Яребична, гр.Игнатиево и с.Слънчево. Развиват се отделни подотрасли на леката промишленост - хранително – вкусова, месопреработвателна, шивашка и др. Съществен потенциал съставлява и завода за производство на целофан и целофанови продукти, изграден в град Аксаково. Близостта до курортните комплекси – „Св.Св. Константин и Елена” и „Златни пясъци” предразполагат към разширяване развитието на мебелна промишленост и производство на строителни материали.

4.2. Селско стопанство

Районът на община Аксаково има силно изразен селскостопански характер и играе важна роля за задоволяване на част от потребностите на един такъв голям консумативен център, какъвто е гр. Варна с прилежащите към него курортни комплекси. Това го прави, съгласно Наредбата за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториален обхват - район за растеж.

Поземлената територия на община Аксаково възлиза на 471 976 дка и общината е в първа група общини в района със стопанисвана земя над 300 000 дка. Обработваемата земя е 255 294 дка, в т.ч. съществуват 57 604 дка трайно необработваеми ниви.

Община Аксаково се нарежда сред общинате с над 200 хил. дка обработваема земя. С най-много обработваема земя са следните населени места: Ботево, Крумово, Изворско, Игнатиево, Любен Каравелово, Генерал Кантарджиево. Преобладаващата част от обработваемата земя представлява ниви. Трайните насаждения в община Аксаково заемат 3% от обработваемата земя. Най-широко са застъпени трайните насаждения в землищата на гр.Аксаково и с.Слънчево, гр.Игнатиево и с.Генерал Кантарджиево. От трайните насаждения преобладават лозята, които са с площ 6 710 дка. От зеленчуковите култури най-разпространени са доматите. На територията на община Аксаково, до гр.Игнатиево се намира оранжериен комплекс, който е един от най-големите във Варненска област. Състоянието на селското стопанство в община Аксаково не прави изключение от общото състояние на селското стопанство в страната като цяло. Селскостопанската земя като основен фактор на производство вече има своя реален собственик. От технологична гледна точка силно е нарушена структурата на обработваемата земя. Отглеждат се преди всичко култури, които изискват по малко жив труд и носят високи доходи, като се нарушава сеитбооборота. На много ниско равнище е прилаганата култура на земеделие. Животновъдството като подотрасъл е силно занемарен, за да не се каже почти унищожен, поради редица причини с предимно икономически характер.

5. Водностопанска характеристика на общината
5.1 Водоснабдителни и канализационни системи

Всички селища имат напълно изградени вътрешни водопроводни мрежи и водоеми, както следва:

Аксаково – 590 м³; Ботево – 80 м³; Водица – 100 м³; Въглен – 90 м³; Орешак – 90 м³; Генерал Кантарджиево – 250 м³; Долище – 140 м³; Засмяно – 25 м³; Зорница – 100 м³; Игнатиево – 120 м³; Изворско – 150 м³; Кичево – Куманово – 160 м³; Климентово – 140 м³, Крумово – 140 м³; Любен Каравелово – 200 м³, Новаково – 55 м³; Радево – 140 м³; Слънчево – 160 м³ и Яребична – 120 м³. Изградени са два нови водоема – за с. Доброглед - 100м³ и с. Орешак – 100м³.

Гравитачно без ПС се водоснабдяват гр. Игнатиево, с.Осеново, с.Припек, с.Слънчево и гр. Аксаково. Всички останали, включително и свинекомплекса в с. Слънчево, получават вода чрез ПС.

Проблеми с водоснабдяването на повечето населени места, практически няма. През лятото недостигът на вода в някои селища се дължи не на недостиг на вода по норми, а от поливане на значителни площи в дворовете на селата с питейна вода. Във всички села няма резерв от вода за развитие на животновъдство и за изграждане на малки предприятия за преработка на продукцията от животновъдството и растениевъдството. Недостатъчните водни количества не позволяват развитието на останалите урбанизирани територии - селищни образувания, като особено значим е проблема за землищата на селата Доброглед, Осеново, Ген. Кантарджиево, където са и основно тенденциите за развитие на туризъм. Термалните води от дълбоките сондажи при гр. Игнатиево, с.Любен Каравелово и гр. Аксаково, дават възможност за изграждане на оранжерии, като водата може да служи, както и за отоплителни нужди, така и за поливане. Населените места в Община Аксаково са с много ниска степен на изграждане на канализационна мрежа. Само в гр. Аксаково и гр. Игнатиево по настоящем има частично изградена канализационно мрежа.
5.2. Напоителни и отводнителни системи

На територията на община Аксаково няма изградени напоителни системи. Изградена е отводнителна канализация в гр. Аксаково

5.3. Хидроенергийни обекти

На територията на община Аксаково няма изградени хидроенергийни обекти.

5.4. Корекции на реки и брегозащитни съоръжения

Корекция и укрепване с бетоново корито на скатовете в гр. Аксаково и частично в гр. Игнатиево и с. Слънчево. Във вилна зона Кранево на общината на Черноморското крайбрежие има изградени буни за защита на брега, от които има 2 компрометирани.

5.5. Язовири

На територията на общината са изградени 5 язовира

№ по ред	Язовир и населено място	Захранващи източници	Заливна площ, дка
1	“Крумово” – с. Крумово	Дере – приток на река Суха	30
2	“Засмяно” – с. Засмяно	Приток на река Суха	246
3	“Осеново” – с. Осеново	Река Осеновска	23
4	“Л. Каравелово” – с. Л. Каравелово	Приток на река Суха	104
5	“Ботево” – с. Ботево	Река Суха	350

6. Транспортна характеристика на общината

Община Аксаково е разположена в Североизточна България. Граничи със четири общини във Варненска област. Състои се от 23 населени места, с обща площ 472 км², като център на общината е гр. Аксаково. 11,2 % от пътната мрежа е в добро състояние. През територията на общината минава автомагистрала “Хемус”, свързваща гр. Варна със столицата София. В близост се намират пристанищата “Варна-Запад” - 12км. и “Варна-Изток” - 8км. Общината има излаз на Черно море.

Международното летище Варна се намира на територията на община Аксаково. То е второто по големина летище в България. То е гражданско летище за вътрешен и международен транспорт. Развитието му е в пряка връзка с туризма. Полетите са предимно чартърни международни - 89% от общия брой пътници са по международни линии. Площта му е 2 414 дка. То е свързано с международните пътища Е-70 и Е-87 и има модерно навигационно оборудване. На първо място по значимост за финансовия резултат са пътническите чартъри, на второ - международни редовни полети, на трето - вътрешни редовни полети до София и Бургас, на четвърто - товарни чартърни полети и на пето полети с общо предназначение. Летището осъществява връзка с 35 страни и 101 града.

Основната трайна и постоянна траспорта връзка е между общинския център – Аксаково и Варна. Тази пътна връзка е установена на основата на непосредственото разположение на Аксаково до границата на община Варна /около 3 км/. Това дава възможност на населените места в западната част на Общината, чрез общинския център да ползват транспортната мрежа и възможностите на община Варна, а другата част от населените места в източната част на община Аксаково, чрез крайбрежния път Варна – Балчик, също да използват възможностите на големия транспортен център Варна. Транспортното обслужване е добре организирано и се извършва от фирма „Делтакар”ООД, която покрива територията на Общината, съобразно одобренaта от Областния управител транспортна схема на маршрутите. Транспортната схема на община Аксаково е съставена изцяло от междуобщински линии, поради факта, че в териториално отношение община Аксаково е с голяма контактна зона с община Варна. На нейната територия е развит само автомобилния транспорт. Непосредствената близост на Общината до община Белослав позволява да се използва и траспортната схема на последната.

Пътната и комуникационната мрежа осигуряват достъп до всички точки на региона и останалите части на България. Средното разстояние между селищата е 6.5 км, но практически селата от североизточния район на общината нямат удобна връзка с центъра гр. Аксаково. Северозападният район на Общината, подоходящ единствено за селско-стопанска дейност, е наситен с малки села. Въпреки добрата гъстота на пътната мрежа, структурата й е такава, че за подобрение на транспортното обслужване е добре да бъде изградена пътна отсечка Кранево – Осеново.
7. Електроснабдяване

За задоволяване нуждите на Аксаковска община са изградени:

- трафопостове – 30 бр.

- електропроводи :

- 20KW- 5 бр.

- 110KW - 3 бр.

- 220KW - 15 бр.

Енергийни мощности и подстанции няма.

ІІІ. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПРОГНОЗА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ
1. Анализ на възможните бедствия и прогноза за последиците от тях върху населението, националното стопанство, инфраструктурата и околната среда
1.1. Земетресения

Община Аксаково попада в зона с коефициент на сеизмичност Кс = 0,1 и максимална степен на сеизмична интензивност по скалата на Медведев- Шпонхоер - Карник /МШК/ - VII-ма. Очакваният прогноз за възможните поражения при земетресение от VII-ма степен по скалата на МШК на територията на общината е следната :

1.1.1. Население

Общият брой на населението в община Аксаково е 18 678 жители, живущи предимно в двуетажни жилищни сгради.

а) Безвъзвратни загуби

Имайки в предвид общия брой на населението в община Аксаково и съществуващия жилищен фонд безвъзвратните загуби заложени в настоящия план ще възлизат на около 934 човека т.е 5%. от общия брой на населението.

б) Медицински загуби

Отчитайки горните предпоставки медицинските загуби ще възлизат на около

2 335 човека, което е 12,5 %, от общия брой на населението.

Медицинските загуби се разпределят на 60 % тежки, 10 % средни и 30% леки.

1.1.2. Поражения върху сградите

Ще се получат пропукване на стени, падане на мазилки и комини, разрушени сгради, несъобразени със сеизмичната активност на района (особено старите такива строени без строителен план и незаконно построените от ромското население къщи съставляващи около 60 бр. едноетажни сгради). Ще възникнат пожари в жилищни, обществени и административни сгради.

1.1.3. Комуникационни системи

Пораженията върху комуникационните системи ще се изразяват главно в прекъсване на кабели и влошаване на свръзките по телефонната мрежа. Възможни са също така и повреди в сградите на телефонните централи разположени на територията на общината. Евентуални поражения могат да претърпят също така електропроводите за ниско и високо напрежение. По тая причина е възможно частично или пълно прекъсване на електрозахранването на територията на общината поради автоматично изключване на трафопостове и подстанции. Възможни са повреди и в газопреносната мрежа, газоразпределителните станции, пунктове и съоръжения.

1.1.4. Хидротехнически съоръжения

При земетресение е възможно да се промени нивото но подпочвените води. Това може да доведе до нарушаване на водоснабдяването от помпените станции захранващи с вода района на община Аксаково. Възможни са повреди и във "В и К" мрежата. При земетресение е възможно да има повреди също така в пречиствателната станция намираща се в гр.Варна.

1.1.5. Пътни съоръжения

При земетресение от VІІ-ма степен по скалата на МШК могат да бъдат причинени повреди на пътни съоръжения по направленията Варна - София, Варна - Добрич, автомагистрала “Хемус” и четвъртокласни пътища.

Каталог: assets -> OBS%20mandat%202015-2019g -> Naredbi%20Aktual -> 2017
Naredbi%20Aktual -> Бщина аксаково варненска област