Buena Vista Social Club Владимир Сабоурин



Дата02.06.2018
Размер48.67 Kb.
#71445

Buena Vista Social Club

Владимир Сабоурин

Албумът Buena Vista Social Club (97) е премерена до изтънченост компилация на жанровото, емоционално и социокултурно многообразие на кубинската музикална традиция. Разликата спрямо експанзивната son-монотония с оглушителната брас секция и етно-автентиката на първия проект на формацията, представена като Афро Кюбан Ол Старс (97), въпреки съвпадането на легендарните протагонисти Дон Рубен Гонсалес и Ибрахим Ферер, е от земята до небето. Постепенно затвърждаващата се изненада и облекчение е, че не става дума за музика за танцуване.

Не мога да си представя баща си танцуващ. Редките плахи опити да бъде истински кубинец, когато по кубинските сбирки се оставяше да му сипват ром и да го вдигнат не да танцува, защото непобедимата му скованост, която минаваше за сдържаността del profesor, трудно можеше да се нарече така, а просто да стане, с което единствено и със смутената усмивка показваше, че усилено си представя какво е да си кубинец, да не си от онези странни (extranos) французи, както сам ги наричаше, особено старата госпожа, която му разказваше като част от странностите си за Париж, който щял да му хареса, но всъщност какво знаят всички тези хора от Сантяго, които в неприличното си болшинство не са от френските фамилии на града, за Париж, и си идваше на думата. Така говореха при всяка възможност и слушател, а с възрастта и без слушател, и от тях нямаше да остане следа. Най-много ако доживееха до 90, Революцията, секването на американските туристи и спорадичната поява на по някой европейски, привлечен от дъмпинг цените, който по неведомите пътища на карибския туристически пазар да е от Бордо и да се казва [малкото име не се чете] Sabourin, срещата на последната французойка с някакъв средностатистически буржоа от Бордо. Може би от тези конфузни ситуации идва страхът и болезнената подозрителност към истинското, естественото, особено когато баща ми си го представяше вече без някой да го принуждава от любов към литературата и изгубената родина.



Старите мъже от Буена Виста Соушъл Клъб и гостуващата им в парчето Veinte Anos дама Омара Портуондо, чийто глас при първо слушане минава за мъжки, учудвайки с юношеската си мекота, каквато комбинация на един мъж, разбира се, не е дадена, не танцуват както се бях опасявал още с откриването на самотното заглавие под Бритни хърселф и редом с безкрайната листа с latino в азбучния списък на нелицензирана продукция родно производство, идещ да покаже, че не може да има такъв диск. От вкъщи, където бях свикнал на кубинските плочи с невъзможно качество на винила, по чиито краища висяха стърготини сякаш можеха да се разнищат с едно недоволно холерично дръпване, имах спомен за глухото, отдалечено от говорителите и насочено към пространството между музикантите и инструментите звучене. Нещо подобно се чува и от диска, което прави чест на проекта, вкарал старите мъже в студио и явно познаващ и отчитащ акустиката на кубинския винил, което в случая е равносилно с уважение към паметта. Това е валидно в най-висока степен за гласовете, решаващото в спомена, убежището на шумовете, защото особено акустичнитe китари са хай фай свръхясни. Перкусиите се раздвояват в инженерията си между желанието ухото да чуе изпъкналата им изпъната повърхност, което е ефект на акомодацията на слуха към по-добрите синтезирани звуци, пък били те издаваните от връхлитащия в железния мрак апокалиптичен ангел на Mezzanine, и в сравнение с това колебаещите се между роговите си втвърдявания и потното размазване пръсти, частичното заглъхване на звучността в плътта. Прозрачната яснота на кубинските акустични китари на свой ред се провлачва от електриката на слайда, извеждащ звука в трудна, но копнежно представима като вокал среща на повличанията на старостта с височините на някаква екстатична пронизителност (интрото Chan Chan и титулното парче Buena Vista Social Club, тук вече артикулационно на границата между струнните и медните духови, самотния тромпет, с чието отдалечаване завършва албумът). Чува се, че инструментите са много и това се проявава като лекота, освежаваща съзнанието за убийствените тендеции на минимализма в съюз с нервното или тъпо очакване на технологична прецизност, от което извлича очарованието и важността за света ни музикалният ъпгрейт ъп ту дейт. Музикантите не се хабят във възклицания, които може би влизат в представите за жанра, вгледаността в инструментите отговаря на прибраността на гласовете, където възрастта поражда най-директно ефектите си, които обаче се предават и на инструментите. Музиката е едновременно отделена в световете на старостта и плътна като отрязаните с ножица къси сенки на сиестата, само лудите и чужденците ходат по слънчевата страна на улицата, ивицата сянка е толкова тясна, че двама не могат да се разминат. (Хавана, столицата на порталите, където можеш да преминаваш невредим през сиестата и тропическия порой от портал в портал, е архитектурно градоустройствено по-късно явление, смекчаващо безмилостните улички на строгия колониален стил на Сантяго де Куба. За този стил обаче ще трябва да се обърнем към Виеха Трова Сантиагера.) Но парчетата се разиграват във вътрешното пространство на двора, шахматните плочки току-що са минати с мокър парцал, вятърът се обръща откъм морето, старите мъже го посрещат в задължителните люлеещи се столове. Ритъмът, най-добре представен по-скоро от внимателно стъпващото пиано на Дон Рубен, отколкото от плътността на баса или перкусиите, е на полюляванията. Мъжете си разказват за общата позната от младостта им, Тула, която заспала и забравила да изгаси свещта, стаята на Тула пламнала (El Cuarto de Tula, силното трето парче, вторият климакс след страхотното интро). Какво ли си мислят те сега за нея, изгоряла насън в стаята си, защо е заспала без да се усети и е забравила свещта да гори? Страхът да попаднеш в клопката на пожар е много разпостранен в Куба, и тук жертвата е Тула, за която мъжете си спомнят тази нощ на верандата с изглед към пристанището, потънало някъде долу в рояци москитос. След малко ще се оттеглят всеки един под марления балдахин, с потник и долнище на пижама въпреки умопомрачителната жега, докато младите на горния етаж на голямата къща се варят отчаяно голи в собствения си сос, и пожарът отново ще бъде лично техен, забравил за Тула, която ги свързваше в спомена. Може би и страхът с възрастта не е толкова настоятелен, и остаряването не е увеличаване на спомените, от които се страхуваш. Предполагам, че има свят, където тази музика се танцува.

Buena Vista Social Club: Компай Сегундо (вокали, китара, конгас); Елиадес Очоа (вокали, китара); Ибрахим Ферер (вокали, бонгос, клавес); Рей Кудър (продуцент, акустична & електрическа слайд-китара, болон, мбира, перкусии); Рубен Гонсалес (пиано). С участието на: Хуан де Маркос Гонсалес (диригент, гуиро, бек-вокали); Хулио Алберто Фернандес (вокали, маракас); Мануел "Пунтиита" Лисеа (вокали, конгас); Омара Портуондо (вокали); Бенито Суарес Магана (китара); Барбарито Торрес (лютня); Мануел "Гуахиро" Мирабал (тромпет); Орландо "Качаито" Лопес, Салвадор Репиладо Лабрада (бас); Алберто "Виргийо" Валдес (маракас, бек-вокали). Записът е осъществен в Estudios Egrem, Хавана, Куба, март 1996. Албумът е включен в класацията 50 Best Albums за 1997 на сп. "Q". През 1998 печели Грами за Best Tropical Latin Performance.

Владимир Сабоурин
Електронна публикация 2. Март 2001
литература плюс култура
http://grosni-pelikani.hit.bg/

Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница