Буквалният смисъл на еманципацията е освобождаване от някаква зависимост. По принцип, тя може да бъде разглеждана от глобален до локален мащаб. Например, от мащабите на човешката история до мащабите на човешкия живот

Буквалният смисъл на еманципацията е освобождаване от някаква зависимост. По принцип, тя може да бъде разглеждана от глобален до локален мащаб. Например, от мащабите на човешката история до мащабите на човешкия живот. Личво за мен, в емавципацията има нещо особено и даже магическо, тъй като при освобождаване от някаква зависимост трябва да бъде мобилзирана не само физическата, но и духовната сила. При това последната е първична и има сложен и неизяснен характер, както и всичко свързано с духовното.

Честно казано, не зная от къде и да започна. И понеже не зная, сещам се за това, че в последно време е станало модно на път и под път да се приказва за еманципация на жените. При това някои съвсем погрешно разбират смисъла на това понятие. Едни приказват за някаква "абсолютна" свобода на жените, или едва-ли не за анархизъм, а пък други възприемат това като "омъжкаряването" на жените. Разбира се има и трети, и дай боже те да са болшънство, които имат съвсем адекватно разбиране на този процес. Разбира се, че това е процес за освобождаване на жените от "зависимостите", които не са адекватни на тяхното социално положение. А пък "зависимостите" са намотани на голямото кълбо от най-разнообразни проблеми, принизяващи правата на жените спрямо тези на мъжете. Но щом установихме, че това е "кълбото", то трябва да се впуснем в неговото разплитане.

Историците твърдят, че е съществувал период в човешката история, когато правата на жените спрямо тези на мъжете са били по-големи. И наречен е бил този период матриархат. Вероятно, потиснатите от тази несправедливост мъже са мечтаели и се борили за мъжката еманципация. И се борили не знам колко време, вероятно векове или хилядолетия, и … се преборили. Не се знае от кога, а и историците не знаят точно от кога, но е настъпило мъжкото царство. При това, за разлика от предишния период, се появили първо устните, а след това и писмените постановки, внушаващи определената преднина на статуса на мъжете пред този на жените. Но както се знае, всякакво внушение е вид магия или хипноза. Следователно, има основание за съмнение спрямо оптималността на възприетата постановка. А съмнението е велика сила, която развенчава магията и хипнозата. В този ред на мисли възниква въпрос, дали е оптимална едновариантната постановка за сътворението на света и възприетите приоритети в неговата организация. Вероятно могат да бъдат посочени и други конкурентни варианти и да бъдат съпоставени техните характеристики. Някои ще кажат, че Всемогъщият Създател вероятно е разглеждал и другит варианти и е решил, че настоящият вариант е оптимален. Обаче, това са предположения, които могат да бъдат бегло анализирани. Разбира се, всякакво действие в това направление може само да допринесе за намаляване на съществуващото напрежение свързано с еманципацията на жените. Е, няма нищо грешно в подобното мислене, тъй като нали за това са създадени Човеците. Иначе нашият Създател или Създатели, биха заселили Земята само с безропотни Ангели.

Всъщност, съществуващите схващания за неравнопоставеността на жените спрямо мъжете се базират единствено на основните религиозни доктрини на Христос, на Буда, на Мохамед и на другите знайни и незнайни божествени супермени. Някои ще кажат, че те не са набожни и това не е тяхната философия. Да, ама не. Може и да не е тяхната философия, но сегашното и особено предишното влияние на църквата е оставило незаличими белези в съзнанието и в бита на хората. Интересно е, че тези белези са различни при различните народности и култури. Вероятно енергията или духовната сила предизвиквана от еманципацията на жените е различна при отделните народности и култури.Нещо повече, тя е различна и на ниво семейство и даже на отделния човек.

Сещам се поне за два теоретични варианта, които биха могли да бъдат възприети в религиозните саги за сътворението на света.Първият от тях може да бъде матриархат, т.е. вариант даващ преднина на жените спрямо мъжете. Вторият вариант нека да бъде балансиращ, даващ равнопоставеност и на двата пола. Считам, че в чисто теоретичен план това е интересно. За съжаление се налага да отхвърлим първият от вариантите, тъй като веднага ще се сблъскаме с мъжката еманципация, равна на женската, но с обратен знак. Остава за анализ втория вариант, предвиждащ равнопоставеност на двата пола. Нека да видим, дали е възможно подобно нещо. Има вероятност, че този вариант да бъде безенергиен. Имам предвид действието на природни закони и в частност на този, който гласи, че само действието предизвиква противодействието.С други думи, налага се изводът, че еманципацията е природосъобразно явление и се явява своего рода "двигател" произвеждащ полезна енергия Вероятно това е така, защото подобните "двигатели" на еманципацията могат да бъдат забелязани и в други аналогични случаи. Например, еманципацията на деца спрямо родители, еманципацията на бедни спрямо богати и така нататък, стигайки до еманципацията на Човека спрямо Господа или спрямо някакви неизвестни му Сили, задвижващи Вселената.

Вероятно всичко това е така. Сигурно всичко е сбалансирано и е необходимо не да приказваме за някакви други варианти при сътворението на Света, а да разберем поне отчасти съществуващия такъв. В общи линии, така стоят нещата, за което хората знаят много молко.. Възможно е, че не всичко им е и познаваемо. А иначе се убедихме, че няма смисъл в смяната на женската еманципация с мъжката такава. Това проличава и от философските разсъждения за същността на мъжкото и женското, за единството и борбата на противоложностите. Образно казано, мъжкото е енергията, която разрушава за да създава, която оре и сее, а женското е енергията, която гради и съхранява, която напоява и жъне.

Интересно е, че еманципацията включва в себе си голяма новаторска и познавателна сила. Тя тласка човешкият гений от религиозните догмати до научните варианти за сътворението на Света. Появява се теорията на Чарлз Дарвин и хипотезите основани на последните открития в квантова физика и механика. Еманципацията освобождава науката от възприетите класически постановки и отваря нови хоризонти, започвайки от теорията на относителността на Алберт Айнщайн и стигайки до феномена "вплитането" в квантовата теория. Великата сила на еманципацията преобръща традиционните схващания в медицината, в генното инженерство, във военното дело, в космическите изследвания и т.н.

Любознателността, а защо и не любопитството, тласка хората към изходни постановки за нещата отново и отново с цел приоткриване на техния смисъл и значение. В този смисъл ще бъде интересно да осмислим някои постановки и понятия залегнали в основата на еманципацията. Какво в действителност знае човекът за тези неща? Искрено казано не много.Обаче той е призван да узнае всичко в рамките на негово биологическо естество и настройка. И така, стигнахме до понятията за познание и за човешкия прогрес, които се формират от няколко първоизночника. Тук могат да бъдат споменати разумът, волята, философията и религията. Разбира се, има и други, но нека да се ограничим с избраните и да се вгледаме в тяхния смисъл и значение.

Разумът е способност за логическо и творческо мислене или висшия предел на познавателната дейност на човека. Това е ум, интелект и явление противоположно на чувството. Да не забравяме, че в някои случаи еманципацията предизвиква разрушителни явления именно под влияние на чувствените емоции. Основните фактори за формиране на разума се явяват сознанието и подсъзнанието на човека. При това формирането на първия фактор се извършва през целия съзнателен период на човека и зависи от средата в която той се учи и живее. Неговото проявление се осъществява в будно състояние..Вторият фактор е доста по-консервативен и зависи основно от природните и наследствените дадености. Неговото проявление и изменение се извършва през съня или в трансово състояние. В будно състояние съзнанието се явява като преграда или като филтър по пътя към подсъзнанието.Към по-действените начини за неговото изменение могат да бъдат отнесени хипнозните и волевите. При хипнозния начин проникването към подсъзнанието се извършва чрез въвеждане на човека в транс, тоест тогава, когато неговото съзнание се елеминира, чрез въвеждане на човека в изкуствен сън. Въздействието по този начин е много ефектно, но, според нас, не е много ефективно, а в някои случаи е и опасно. Участниците в този подход са хипнотизатор и едно или група заинтересовани лица.За целта се прилагат рутинни технологии с изричното съгласие на заинтересованите лица. При волевия подход въздействието върху подсъзнанието се извършва от самото заинтересовано лице, при което извършващото се не е ефектно, но е много ефективно и е безопасно. Вярно е, че времето за изчакване на резултата е много по-продължително отколкото при хипнозния подход. Прилагането на този подход се извършва в будно състояние, при което съзнанието постепенно отстъпва пред човешката воля и пропуска бавно и уравновесено отправеното желание към подсъзнанието. Времетраенето на волевото въздействие при това е строго индивидуално и зависи от редица фактори, които все още не са изяснени от науката. Мисля, че всеки правилно разбира за какво волево въздействие стана въпрос. Разбира се, има се предвид освобождаване от ненужните зависимости и възприемане на тяхното място на необходимите ни такива, т.е. става въпрос за целенасочена и ускорена еманципация. При това нейното въздействие е право пропорционално на енергията на вяра, която е пак строго индивидулна. В случая става въпрос за вярата като дръзновена и индивидуална воля, която преодолява стоящите пред нея препятствия. Последващите резултати от въздействието на промененото подсъзнание върху човешката съдба са пак строго индивидуални. В случая енергията на еманципираното подсъзнание встъпва в противоборство с енергията на съдбата, в резултат на което се формира еманципираната съдба. В исторически разрез еманципация на подсъзнанието на хората се извършва автоматически и се обуславя от хода на естествената еманципация на съзнанието.

От своя страна еманципация на съзнанието на хората се извършва в съответствие с изменението на тяхното интелектуално равнище. Ако се направи елементарно сравнение на интелекта на хората сега и преди сто или хиляда години веднага може да бъде направен извод, че той предобива все по-голям стойностен вид. Извършва се все по-голямо освобождаване от всякакви вредни зависимости и най-вече от страха, от невежеството, от националните, расовите и половите предубеждения. Все същата енергия търси и експерементира все по-нови обществени отношения, полагайки в основата си релегиозни или социални схеми, включително и утопични такива. Енергиите на еманципацията придобиват все по-мултиплициран характер, увличайки със себе си все нови духовни енергии и най-вече информационните такива.

Усъвършенстване на подсъзнанието на хората вероятно е най-сложния и най-загадъчния процес в човешката еманципация.Между другото, за фантастични способности на подсъзнанието в последно време се говори и се пише все повече и повече. Независимо от това постигнатото в това направление все още е недостатъчно. Това е така защото това е едно от най-сложните духовни загадки, източниците на които се губят някъде в мъглата на възникване на човечеството. Интересни са в това отношение опитите с най-силния халюциноген наречен ЛСД, който е открит от щвийцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Между другото, халюциноген ЛСД е признат за изкуствен наркотик и като всеки друг наркотик е забранен за публична употреба. Той също така е способен да изолирва съзнанието и да открива достъп до загадките на подсъзнанието. С помощта на този препарат психотерапията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Стигна се до заключението, че в подсъзнанието на хора на съвсем различни по възраст, култура, религиозни пренадлежности, народност и т.н, са забелязани почти едни и същи видения. Тези видения могат да бъдат групирани в няколко пласта или матрици. Интересни са резултатите получени от над 6000 клиента, които са систематизирани от проф. С. Гроф. В съответствие с тази систематизация са откроени четири перинатални матрици за същността на човешкото подсъзнание.

Първата матрица е наречена "начално единство с майката". Обхваща от петия до деветия месец на бремеността включително, т.е. до началото на раждането. В този период плодът в утробата на майката чувства райски комфорт, пълно безгрижие, отсъствие на противоположностите на времето и на пространството. Съществува чувството, че тялото има космически размери, съзнанието се отъждествява с цялата Вселена, появява се чувството за единение с Бога, възникват видения на рая и златния век. Професор С. Гроф твърди, че позитивната матрица на около родовата памет е основа на всички по-късни житейски ситуации. Също така се явява и като потенциална основа на мистичните и религиозните преживявания.

Втората матрица е представена като "антагонизъм с майката". Обхваща времето на първия клиничен етап на раждането, когато започва свиване на матката, но входът на родовия канал е още закрит. Свършва времето на райско състояние и на негово място идва чувството за опасност. Детето и майката стават изночник на болка един за друг. Този период създава в подсъзнанието чувствата свързани с умирането, с болестите, с жаждата и глада и с другите неприятни емоции.

Третата матрица е "сътрудничество с майката". Това е времето на преминаване през родилния канал. По своята същност е налице втория етап на клиничното раждане, което протича във времето на свиване на матката, обаче вече с отворено устие на родилния канал. Отчита се времето, през което започва мъчителен процес на борбата на младия организъм за живот със задушаващите го стени на матката. Този процес е свързан със силните мъчения на плода и на майката, при което се извършва невероятната концентрация на енергия в тялото на плода. Смесват се усещания за болка, страдание, блаженство и любов. В паметта на плода се оформя специална програма, която при определени ситуации ще предизвиква желания за защита, за борба с опасности, за търсене на приключения, за преодоляване на изпитания, за рискови начинания, за надмощие над съперници, за садомазохизма и други. Според С. Гроф специфичните характеристики на третата матрица пораждат в индивидите спомени за рисковани, чувствени и сексуални преживявания, за битки, победи и разни приключения, за изнасилвания и сексуални оргии.

Четвъртата матрица е свързана с "отделяне от майката". Това е последният момент на клиничното раждане, при който придвижването на плода свършва и настъпва невероятното облекчение и умора. Появява се ослепителната светлина, възникват чувствата за единение с Космоса, за освобождение, за спасение, за любов. Първото вдишване включва пълния кръг от кръвообръщение, предизвиква първия вик, с което детето преминава от една реалност в друга. В психиката на новороденото при нормално раждане (без кесарево сечение, хипоксия и др.) се залага програма за вярата в късмета, за щастливото избягване на опасностите, за радостта от успеха и победата, за възхищение от природата, за естетическите чувства и преживяването на прекрасното.

Освен четирите матрици на подсъзнанието С. Гроф получи и други данни, отнасящи се във временния интервал до преди възникването на зародиша. Към тях се отнася информацията за преживяванията на изследваните пациенти от други животи, за факти и епизоди от историята на живота на Земята, за преживяването на свръх космическия и мега космическия вакуум, за същността на изначалната празнота, за нищото, за небитието и мълчанието.

Разбира се, представената информация за същността на подсъзнанието от С. Гроф не е изчерпваща и окончателна, тъй като систематизираните данни само обобщават, но не и обясняват неизвестното. Обаче, тя показва пътя на еманципацията на хората и в тази загадъчна духовна област. Показва начина за освобождаване от неясното, от мистичното, от страховитото.

Интересен е пътят на еманципацията във философията и религията. Под философия се има предвид една от формите на общественото съзнание, базирано на науката, т.е на системата от знания за закономерностите в развитието на природата, на човешките отношения и мислене. За отбелязване е, че тези закономерности са формирани по емпиричен начин, стъпка по стъпка, от зараждане на човешката цивилизация и до сега. По своя смисъл философията е многолика, започвайки от общочовешката и стигайки до личната. Тя е специфична също така и за всеки исторически период от човешката история.

Словесната формула на философията в идеален вид може да бъде представена като съвкупност от две съставки. Към първата съставка се отнася духовната енергия, стремяща се да върне хората към природосъобразното неравенство заложено в техния генетичен код. Основните духовни двигатели в този процес са Свободата и Разумът, т.е. Силите не допускащи материалните и духовните ограничения в режима на висшата мисловна дейност на човека, опираща се на психическия процес, като отражение на обективната действителност в човешките представи, съждения и понятия. Към втората съставка се отнасят енергиите задвиждащи се единствено от съперничеството или конкуренцията. В този идеален вид се пренебрегва всякаква добродетел или правила, определящи поведението на хората в обществото. Разбира се, в реалния живот практически няма философии в идеален вид. Независимо от това има хипотези, че подобни философии са били господстващи в зората на човешката цивилизация, когато всичко е било първично и жестоко.

Формулата на религията е коренно различна от тази на философията. В синтезиран словесен вид тя може да бъде представена както следва. Въвеждат се духовните ограничения налагащи идеята за равенство между хората, при което Свободата и Разумът се обуздават чрез Вярата в тези ограничения. Заменят се понятията за съперничество и конкуренция с понятията стоящи в основата на тези религии. Например в християнството това е любовта, в исляма - справедливостта, братството и т.н.

За отбелязване е фактът, че за устройството на човешките общества оказаха и продължават да оказват влияние и двата подхода. При това в исторически разрез влиянието на всеки от тези подходи е различно. Независимо от това може да бъде проследена еволюцията, а в някои случаи и революцията при освобождаване на хората от зависимости, произтичащи от тези постановки.

Еманципацията във философията извърши невероятното пътуване от първичните трактати до сегашните модерни постановки, които постоянно се усъвършенстват. Разбира се, не бихме могли да проследим еволюцията в съдържанието на тези произведения, поради техния гигантски обем. Нещо повече, не бихме могли в рамките на темата да изпишем даже и техните наименования. Независимо от това нека да спомена накратко за едно от тях, което е близко до първичната философия с окултен наклон и е било предназначено за жреците и властелините. Това учение се нарича "Кабала", което в превод от еврейски език означава "Традиция". Въпросната философия се основава върху класическите правила във физиката. Остовните от тях са: равновесието, единството и борбата на противоположностите и др. Разгадани са такива догми и взаимосвързаните качества като: видимото е мярка за невидимото, покой и движение, неволя и свобода, справедливост и обич, рационален порядък и самостойна воля, строгост и милосърдие. Елементите, с помощта на които е изградена тази философия са малко на брой и се свеждат до триъгълник, кръг, квадрат, двадесет и две букви и десет цифри. Независимо от това влиянието на това учение на последващите науки е неимоверно голямо. Нещо повече, от него водят своето начало и всичките основни религиозни учения. За отбелязване е, че еманципацията в религията е невероятно бавна, което се обуславя от консервативния и догматичния й характер. Независимо от това в последно време се налага тенденцията за възникване на все нови секти и масонски организации. Всеизвестно е, че и едното и другото е вид модернизирана религия, която се изповядва от определен брой хора, повярвали в нейната постановка. Разликата между сектите и масонските организации се състои в това, че в първия случай се набляга на новите идеи, а във втория случай - на новите интереси.

Вероятно е от значение да се проследят проявите на еманципацията по основните видове държавна организация, което е един вид доказателство за творческата същност на разглежданото явление.

Тръгваме от зората на човешката цивилизация, когато хората са живеели в първобитнородовите и първобитнообщинните строеве. Това е суровото време на изпитания и първичното противоборство с природата за оцеляване и утвърждаване на човешкото начало. Безспорно е, че през това време господства първичното неравенство между хората, когато силата, а не добротелта определя техните отношения. Независимо от това хората започват да проумяват, че са необходими и други отношения, освен силовите, и особено спрямо бременните жени, малките деца и старците. Именно през това време започват да се формират първите правила, определящи взаимоотношенията между силните и слабите. Разбира се, формирането на тези правила протича в почти неконтролеруемото съперничество и конкуренция. В организационно отношение появяват се лидери или вождове, които са най-силните между силните. Имено под тяхното ръководство и започва формиране на първите зачатъци на добротелта или на правилата за поведение. Обществената организация на хората се свежда до схемата тълпа-лидер. Съвсем инстинктивно тълпата започва да проумява, че зависимостта от само един първенец трябва да бъде променена, при което успоредно с вожда се появява и жрецът или така наречения духовен ръководител. По такъв начин хората правят една от първите еманципирани крачки за утвърждаване на човешката независимост и свобода, тъй като едноличното влияние на вожда върху отделния човек вече е по-малко, тъй като появява се вторият субект на властта - жрецът. Проблемите за оцеляване и по-доброто противостояние на известните и неизвестните враждебни сили тласкат родовете към обединяване в общините. Свободата и независимостта на отделния човек в първобитнообщинния строй, в сравнение с първобитнородовия строй, вече е по-голяма, тъй като властта се упражнява повече от двама души. Естествено, процесите на еманципацията са почти незабележими за хората, тъй като са протичали с вековната и хилядолетната бързина.

Естественото неравенството между хората, родовете и общините отприщва явления предизвикващи силови противостояния между тях, които са наречени войни. Противостоящите регионални сили оформят териториите, в които населението има близки или сродни интереси. Населението на тези територии започват да оформя държави, с определена култура, бит и език. Взаимоотношенията на победителите и победените придобива в някои държави екстремални белези, при което се оформят рабовладелческите отношения. Настъпва епохата на рабовладелческия строй. Еманципацията в рабовладелческата епоха има сложен характер. На първо място всеки член на силната държава полага усилия за възможното усъвършенстване на управлението от гледна точка на неговата все по-малка зависимост от това управление. Подобна тенденция способства за бавното размиване на строя и за търсене на подходяща алтернатива за новите управленски подходи, даващи все по-голями свободи на всеки член на обществото. На второ място всеки член на обществото е заинтересован за разширяване на рабовладелческите тенденции, с оглед на увеличаване на своите свободи за сметка на жестоката експлоатация на робите. Еманципацията при робите придобива почти първичен характер, която работи за унищожаване на рабовладелческата държава. Тези тенденции на еманципацията с течение на времето разрушават и най-могъщите рабовладелчески държави и способстват за възникването на феодалните отношения.

Феодалният строй, внася качествени изменения в свободата на робите предизвикано от количественото им увеличение, което в кртичен етап разрушава рабовладеенето. При този процес едрите рабавладелци стават феодали, а дребните рабовладелци и свободните членове губят от предишните си привилегии и се изравнянат в правата си и в свободите си с предишните роби. Настъпва времето, при което еманципацията при феодалите се изразява в непрестанните им усилия за отслабване на властта концентрирана в ръцете на първите ръководители на феодалните държави: князе, крале, царе. От друга страна крепостното население се бори за отслабване на властта на феодалите, с което размиват и разрушават устоите на феодалната държава. Особено силна еманципация способстваща за разрушаване на феодалния строй се проявява от забогателите феодали и особено от преуспелите крепостни. Започва времето на активното влияние на капитала върху икономическите и социалнате процеси във феодалните държави. Действието на еманципираните сили във феодалните държави ги превръщат в буржуазните държави. При това тези процеси във всяка отделна държава са видимо специфични. Тази специфичност варира от насилственото унищожаване на феодалите до насилственото ограничаване на тяхната власт и влияние. С особена яснота тези явления протичат на Европейския континент. Образецът на първата тенденция може да бъде проследен във Франция, а на втората - във Великобритания. В останалите държави преминаването от феодалнте строеве към капиталистическите се извършва по смесени схеми, при което същността на тези преходи остава една и съща.

Естествено, еманципацията движеща организацията на човешките общества не спира до тук. Тя продължава и продължава в търсене на такива организации, които дават все по-голяма свобода на личността. Както се вижда, еманципацията е неизяснена още от хората програма, която е заложена в тяхната човешка същност. Постъпателното движение на тази програма е повече от очевидна. В този смисъл е интересно да се видят тенденциите в еманципацията на човешкото развитие в едни от последните й варианти.

В областта на върховната организация на държавите се открояват три тенденции. Първата или президентската тенденция предполага създаване на такава организация, където преобладава мнението на избрания от обществото първенец. Разбира се, за контролиране и подпомагане на президента са създадени еднокамерни или двукамерни парламенти. В отделните държави тези органи носят различни наименования, но същността им е една и съща. Пътят на еманципацията за усъвършенствуване на подобният вариант на върховното държавно управление може да бъде характеризиран със следните особености. На първо място, това са проблемите с вида на процедурите за избиране на първенците. Както и надсякъде и тук няма пълна яснота по въпроса, но все пак могат да бъдат споменати следните особености..Качественият подход предполага масираноното информационно присъствие и пиярната схема за избор на кандидата. Като правило, тази процедура се предшества от пресяване на кандидатите през партийните филтри. Втората или парламентарната тенденция предполага колективното ръководство чрез законодателните актове, осъществявано от парламента посредством назначеното от него правителство. Третата форма на управление е монархическа, при което начело на управлението е поствен първенец по родова принадлежност. Както вече споменахме, ръководната роля на такива първенци в повечето случаи е представителна или символична. Независимо от това върховното ръководство на такива държави гравитира или към президентски, или към парламентарен вид. В по-голямата си част тези управления са от свет

ски тип, при което църквата е отделена от държавата и изпълнява второстепенна управленска роля. Предимствата и недостатъците на един или друг вид управление може лесно да се определят от тяхната конструкция и обществената нагласа, която е специфична за всяка отделна държава. Като цяло тази нагласа се формира от изминалите исторически събития и психологическата нагласа на населението. Независимо от посочените различия жизнеността и на трите схеми за управление се определя от една и съща особеност залегнала в техните основи. Името на тази основа е капиталистическото стопанство със съответния вид конкуренция и еманципация. Под това се разбира такъв правен и законов фон, който да съответства на възходящото развитие на еманципацията и безпрепятственото й изменение при възникване на евентуални проблеми. Под проблеми се имат предвид временните несъответствия между еманципираните и законовите норми и изисквания произтичащи от енергиите на развитието на обществото.. Това несъответствие е възприето да се нарича икономическа криза. Същата бързо отминава при адекватно и навременно отстраняване на тези несъответствия. Нещо повече, възникващите циклични кризи могат да бъдат и недопускани с помощта на научнообосновани национални и международни превантивни програми, което е принципно реално и възможно

Човешката история познава няколко опита по пренебрегване на законите на еманципацията в общественото развитие, които са приключили с плачевни резултати. Осъществяването на тези опити са били провокирани от редица фундаментални утопически разработки. Авторите на тези разработки се опитали да заменят естественото неравенство между хората с измисленото равенство. От позицията на тази принципна грешка са направени внушения, че природосъобразното съперничество между хората, или така наречената конкуренция, може да бъде заменена с научнообоснованата плановост и регулиране. Като завършено творение в тази област може да бъде посочен икономическия конгломерат наречен "Капитал" на Карл Маркс. Анализирайки законите и характерът на капиталистическото производство авторът извежда формулата за принадената стойност, която се представя като крайъгълен камък за грабителското забогатяване на работодателите в ущърб на наемните работници. Тръгвайки от тази постановка се формулират небивалици за теобходимостта от замяната на капиталистическото производство със социалистическото и комунистическото. Предлагат се схемите за държавната плановост, регулиране и благородното съревнование между хората.

Вариантът за практическа реализация на тези постановки е била осъществена за първи път в Русия, а в последствие в цяла Източна Европа и в отделни страни на Азия и Америка Още в самото начало на прилагането на утопичните модели на социалистическата организация в тези държави се установи, че нещата не вървят както трябва. Имат се предвид проблемите породени от каскадното планово регулиране и нежеланото изкривяване на стопанската дейност предизвикани от субективния фактор. Предприетите усилия за усъвършенствуване на схемите за социалистическото производство и повишаване на неговата ефективност не доведоха до желаните резултати. В края на краищата силите на еманципацията в тези държави ги принудили да се върнат в лоното на капиталистическото производство, основаващо се на естественото неравенство между хората и жестоката конкуренция на всички нива Естествено, като във всяко едно нещо и тук има впечатляващо изключение. Става въпрос за икономиката на Континенталния Китай или така наречената Китайската Народна Република (КНР), която успя да модернизира своята социалистическа икономика. По отношение на Островния Китай или Тайван въпросът стои еднозначно и безпроблемно, тъй като там винаги е господствала капиталистическата икономика, осигуряваща й високо и конкурентноспособно международно ниво.

Нека да се вгледаме внимателно във феномена КНР. Защо силите на еманципацията не са разрушили социалистическата икономика. Защо тази държава се зае с трудната задача да конкурира напредналите капиталистически икономики. Дали еманципацията в общественото развитие в тази страна следва своето естествено постъпателно движение. Защо … и пак защо. Естествено, отговорът не е еднозначен. Ще започна с това, че тази държава наброява невероятно голямо количество жители, има невероятно старата история, философия и култура. И поради това, че има много невероятни, то съвсем е вероятно, че и обясненията ще бъдат невероятни и не съвсем логични, изхождайки от опростената гледна точка. В случая ще търсим обяснението в анализа на по-сложната ситуация и философия. И така, имаме държава, населението на която наброява над един милиард души. Ако сме по-точни, този брой е тръгнал да нараства до 1,5 и даже до 2 милиарда жители. За отбелязване е, че населението на тази страна е нараснало до такива гигантски размери още преди социализма, т.е. в условията на естественото неравенство и жестоката конкуренция. Няма еднозначно обяснение на този феномен. Според някои хипотези за това е съдействал фактът, че разрушителните природни сили в този район на света са били по-слаби в сравнение с другите райони на Земята. Други пък обясняват това с характера на войните и с биологичните и духовните особености на населението. Трети лансират мистериозните причини и т.н. Така или иначе, няма напълно доказани теории, изясняващи причините за значителното струпване на населението не само в тази страна, но и в други райони на Земята. Ето защо в КНР е възприета държавната политика за нормативна регулация на населението, като основното внимание е обърнато на задълженията и свободите на конкретния човек и конкретното семейство. В резултат на това са получени значителни резултати в сравнение с държавите с аналогични проблеми развиващи се по законите на капитализма. С право или без право китайците са нарекли техните действия, като продължение на марксизма, което не се възприема еднозначно. Аналогично регулиране, чрез държавното планиране китайците прилагат и в някои други стратегически направления. При самото изпълнение на стопанската дейност се прилагат законите на капитализма, предполагащи естественото неравенство между хората и жестоката експлоатация и конкуренция. Това е обявено за китайския принос в теорията и практиката на утопичния марксизъм, което пак не се приема еднозначно. Вероятно става въпрос, по-скоро, за китайския принос в капиталистическата политикономия, а не и обратно. По отношение на същността на другите причини за видимите успехи на китайската икономика считам за необходимо да не се спирам, тъй като волею или неволею ще навляза в някои деликатни области. Към такива се отнасят нормативната уредба, правата и свободите на гражданите и други, което не е предмет на нашата тема.

Поднасям мойте извинения за китайските подробности, но те са необходими, тъй като в противен случай някой може би ще се поблазни по красивите постановки на утопичния социализъм и комунизъм. В никакъв случай не съм противник на социализма и даже на комунизма, но не в производствата или в дейностите, които трябва да бъдат капиталистически, а само в социалната област. Тази област в обществения живот следва неотклонно строгите постановки на еманципацията, които са само постъпателни и само напред. Предполагам, че никой няма да спори, че социалните придобивки, където и да е сега, са много по-големи, отколкото преди сто или двеста години, което лесно може да бъде проследено по статистическия начив.

Мисля, че няма да е излишно да кажа няколко думи за другата забежка в общественото развитие, която е наречена немския фашизъм. По принцип фашизъм, за мен, е вид социален вампиризъм, когато една група от хора паразитира над друга и в която естествената еманципация е заменена с утопичн такава. В конкретния случай имаме вампирната философия озаглавена "Моята борба", сътворена от вожда на немския фашизъм Адолф Хитлер. Според тази философия, заслепените германци се обявяват за свърхчовеци със синя кръв, призвани да господстват над другите нации и народи. Направен е опит да подредят земните нации в послушната редичка, която следва да върви след германците. Някои нации от тази редичка са обявени за хитреци и плутократи, другите за интелектуално дефектни. Както се знае в началото на първата група са изведени евреите, а в началото на другата - циганите. Под знамената на подобните внушения, в които са били вторачени германците са извършени небивали жестоки и грабителски войни, потресли цялата планета. Магията на предложената еманципация, от която се захласнали германците е била бързото забогатяване и освобождаване от всякаква икономическа зависимост, чрез вампиризиране и унищожаване на другите народи. Членовете на хитлеристката партия са били национал-социалистите и са имали червеното знаме с пречупения кръст. В сравнително кратко време на епидемичната германска еманципация е била противопоставена резултативната съставка от еманципациите на засегнатите народи, която е помела чумавата философия.

Извършените разсъждения по темата за еманципацията показват, че това загадъчно явление присъства във всяко действие или бездействие на планетата Земя. Програмата по която се извършва всичко това все още не е известна на хората. Интересно е, че въпреки голямото временно отстояние на учението изложено в "Кабалата" и досегашните философски постановки не се е появило нещо различно, което да обяснява външните страни на това духовно явление. Изхождайки от това може да бъде направено заключение, че един от известните на хората постулати неизмено лежи в основата на еманципацията. Смисълът на този постулат може да бъде формулиран по следния начин: земният живот е единен и постъпателен и се проявява в непрекъснатата борба и единство между съставните части на тово единство, породени от антагонистичните различия във физическата и духовната им същност. По силата на този закон всяко едно нещо е различно в ивдивидулната си същност, но това индивидулно може да съществува само в непрекъсната борба с другите индивидуални съставки, които в цялата им съвъкупност са едини. С това може да бъде обяснена магията на живота започвайки от нищото, до квантите, до хората, до семействата, до народите, до всичко живо, до безкрайността. Ето защо хората и животните и всичко живо са различни по своята конструкция, по цвета на кожата, по особеностите на духа и т.н. И може да се твърдя, че еманципацията е в основата на постъпателното развитие на Земата и обкръжаващата ни Вселена.

Разбира се, могат да бъдат приведени и други аргументи за същността и силата на еманципацията. Могат да бъдат изтъкнати и другите й особености. Но основният извод е този, че до сега сравнително малко е говорено за тази извечна програма за усъвърщенствуване на човешкия интелект, причините за което могат само да се гадаят. За изучаване на тази загадъчва духовна област могат да бъдат използвани последните разработки в областта на математиката, на квантовата механика и физиката, на генетиката и психологията и др. Гарант за успех в това направление може да бъде само обществения интерес, за възникването на който се надяваме ще допринесат и нашите скромни разсъждения. Като интересни области, в които може да бъде използвана еманципацията са: проблемите с намаляването или с нарастването на населението в отделните райони и страни чрез прогнозните разработки изясняващи причините за това; проблемите свързани с ескалация на напрежението в населените места, с оглед провеждане на превантивните мерки за тяхното урегулиране; проблемите с тероризма и с аморалните проявления и други

Вероятно нашите разсъждения нямат да бъдат завършени, ако не се опитаме да съединим противоборстващите части на еманципацията на човешкото развитие, състоящи се от силите на естественото неравенство и конкуренцията, със силите на доброделта. Под силите на естественото неравенство и конкуренцията се има предвид съвъкупността от тези сили на еманципацията, започвайки от висшето държавно ръководство и стигайки до конкретния човек По своето естество и характер те са извънредно динамични, безмилостни до жестокост, направляеми единствено от егоизма за развитие без граници. Под силите на добродетелта се разбира съвкупността от силите обуздаващи силите на естественото неравенство, започвайки от постановките формулирани в отделните вероизповедания и стигайки до тяхната интерпретация от конкретния човек. По своето естество и характер те са много пасивни. Безспорно това са две противоборстващи и антагонистични съставки на еманципазията, които в своята съвкупност образуват нейното единство и трасират пътя на постоянното развитие на човешкия интелект, който се стреми да се слее с Абсолютния Разум и с Абсолютната Свобода, естеството на които не е известно на хората, но те са призвани да го узнаят. Това ще бъде краят на едното състояние и началото на другото състояние. Цикличността на този процес вероятно е безкрайна и сега непознаваема за хората.

В реалната действителност еманципацията някакси интуитивно балансира между природните сили и добродетелта, което се подтвърждава от самата история. При това, ако този процес се осъзнае от все повече и повече хора и се работи целенасочено за научнообоснованото балансиране на тези сили, то това движение ще става все по бързо и по-бързо. В конкретния смисъл разумното балансиране предполага създаване на такива правила на поведение, които да гарантират подобно поведение. В още по-конкретен план стигаме до необходимостта от постоянното усъвършенствуване на понятията за правата и задълженията на хората. Стигаме даже и до необходимостта за изменение на качеството на наказателното право, което много малко се е изменило от времената на Римската империя. Правилата на поведение на хората трябва постоянно да се усъвършенстват под знамената на Справедливата Вяра и Разумната Воля. Между другото, чрез изучаването на пътя на еманципацията на отделните народи могат да бъдат направени изводи за търсене на по-съвършените пътища за развитие и движение напред, което може да бъде не само праволинейно, но и по зиг-заг, спираловидно и не знам още как.

Ако сте убедени в смисъла на казанато, то застанете на нашата страна. Ако не сте убедени - замълчете и не пречете на убедените. Но знайте, че във всичките случаи еманципацията няма да спре своето движение напред. Единствената разлика ще бъде в скоростта на това движение.

Вила "Боровец"