Bulgaria unearths huge hoard of gold



Дата09.03.2017
Размер86.76 Kb.
#16496
http://www.guardian.co.uk/international/story/0,3604,1551241,00.html

Bulgaria unearths huge hoard of gold


Helena Smith in Athens

Thursday August 18, 2005

The Guardian

A 4,200-year-old hoard of gold, comparable to the fabulous treasures of Troy, has been found in Bulgaria to the delight of archaeologists desperate to beat looters to tombs in the former communist country.

The miniature pieces were unearthed in an ancient tomb in Dabene, 75 miles east of the capital, Sofia. The objects, including around 15,000 ornate golden rings, may have been made by a race predating the ancient Thracians.
Scholars have described the objects as the oldest ever found in Bulgaria.
Bulgarian archaeologists said the find matched the magnificent trove of jewels, bracelets, golden diadems, rings, and cups unearthed at Troy in 1873 by the retired German merchant Heinrich Schliemann.

"This treasure is a bit older than Schliemann's finds in Troy and contains many more golden ornaments," said Vasil Nikolov, director of the Bulgarian Archaeological Institute, who oversaw the dig.


Prof Nikolov said the finds had been gradually unearthed over the past year.
Known as the "jewels of Helen", Schliemann had his Greek wife, Sophia, photographed wearing the Troy jewels before smuggling them to Berlin.
The gold has since been on display in Moscow's Pushkin Museum, much to the consternation of Turkey, which wants it back.
With tomb raiders also making their presence felt in Bulgaria, local archaeologists are battling to reach the country's ancient burial sites first. Experts estimate there are some 15,000 tombs dotted across the Balkan state.
But despite the excitement of the new treasure, archaeologists are uncertain as to which civilisation produced the hoard.
Prof Nikolov said it was most likely that it was the work of "proto-Thracians" living in what is now Bulgaria, Greece, Romania, Macedonia and Turkey.
Dismissed as illiterate "barbarians" by the ancient Greeks, the Thracians remain one of Europe's most mysterious civilisations.
+++++++++++++++++++
http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=det&sql=MTY5MDs5&mater=MTY5MDszOQ==
Четвъртък, 18 Август, 2005 г., Брой 191, (1433), Година XII
Злато на 50 века намерено край Дъбене

[ 2005-08-18 ] Людмила Габровска


Намерените златни накити впечатляват с прецизната си изработка. Снимки Люлин СТАМЕНОВ


Златно съкровище на близо 5000 години бе показано вчера в Националния исторически музей. Находките са открити край карловското село Дъбене при проучване на три надгробни могили от археолога Мартин Христов и експедицията, ръководена от проф. Васил Николов.


Съкровището се състои от повече от 15 000 части. Това са детайли от накити и украси към облеклото - апликации, нанизи и мъниста. Специалистите ги датират към края на III хил.пр.Хр. или края на ранната бронзова епоха. Според директора на НИМ проф. Божидар Димитров е възможно украшенията да са регалии на царската власт, което говори за добре развито общество през този период. Изработката им е толкова прецизна, че дори не личат местата за спояване, каза реставраторката Светла Цанева.

Предметите са идентични с накитите, открити при Троя, но са по-стари. "Откритието ще измести посоката на влияние - досега се смяташе, че идеята за производството им е дошла от районите на Цнтрална Европа и Анатолия, но намерените от нас са от много по-ранен преиод", обясни Мартин Христов.

Подобни златни находки досега са били намирани само в единични бройки на Балканите. Сегашното откритие доказва, че районът около Дъбене е бил център на добив и обработване на злато. Археолозите продължават разкопките на четвъртата могила, в която се надяват да открият части от тракийско селище.
++++++++++++++++++++
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=50782&eid=450
Брой: 2306, Четвъртък, 18 Август 2005
Откриха в Карловско прабабата на короните

Златните огърлици с 15 000 мъниста са изложени от вчера в НИМ

Красимир Миланов

СНИМКИ: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ



Докато ръководителят на експедицията в Дъбене Мартин Кръстев показваше в залата за пресконференции мястото, на което е изровена уникалната находка, любопитният проф. Болазек (на снимката вдясно) снимаше в захлас тракийските символи на властта.


Уникална находка от третото хилядолетие преди Христа, състояща се от 21 различни предмета и 15 001 златни фрагмента, бе представена за първи път вчера в Националния исторически музей. Съкровището е открито това лято от археолози на НИМ по време на разкопките на две тракийски могили в околностите на карловското село Дъбене. Най-дребните от златните фрагменти са с диаметър под 1,5 мм. Ювелирно изработените кръгчета и звездички са били пробити в средата и нанизани в своеобразен сложен гердан, състоящ се от няколко златни разпределителя и няколко паралелни реда златна мъниста. Според шефа на НИМ проф. Божидар Димитров това не е било накит, тъй като в тази далечна епоха е нямало украшения, а инсигма на властта. Тя е принадлежала със сигурност на човек с висок статус в обществото, който е бил погребан заедно с нанизите, олицетворяващи неговата власт. По този начин пищните гердани може да се сравнят с появилите се далеч по-късно благороднически и царски корони.
Предисторията с откриването на находката от Дъбене спокойно може да се използва за сюжет на поредната серия за Индиана Джоунс. Допреди малко повече от година нито археолозите, нито не по-малко добре информираните и оборудвани с най-модерна техника иманяри не подозирали какво може да излезе от нивите край Карловското село. И така било до деня, в който проф. Димитров спрял при едно пътуване в Сопот, за да си купи цигари. Докато се разхождал из града ,той видял жена с гердан от ситни златна мъниста. Бдителното око на историка тутакси разпознало потенциалния исторически уникат на врата на дамата. Стопанката на накита не скрила, че мънистата била изровена случайно от съпруга й по време на оран. Щом научил какво е изровил от земята, трактористът тутакси се съгласил да посочи мястото и да предаде срещу неголяма сума накита на музея.
След като огледали мястото, археолозите установили, че то се издигана не повече от двадесетина сантиметра над околната слънчогледова нива. За късмет на археолозите се оказало, че могилите били неголеми, а и изминалите 5 хилядолетия, както и дългогодишната селскостопанска обработка, скрили сигурно некропола от алчните очи на иманярите.
"В продължение на близо 4 месеца разкопавахме и пресявахме всяка шепа пръст от могилите край Дъбене", поясни шефът на екипа от археолози на НИМ Мартин Кръстев. След като златните фрагменти преминали през лабораторията за реставрация и консервация на НИМ, пред археолозите изникнало ново предизвикателство. Анализът на находката показал, че хилядите златни кръгчета и няколкото златни пластини са явно маниста и разпределители от някакви накити. С решаването на пъзела се захванала експертът-реставратор в НИМ Светлана Цанева. С нейна помощ археолозите изготвили математически модел на подредбата и разпределението на мънистата в накитите.
"Един от тях има два големи разпределителя с 14 реда низи и няколко по-малки разпределителя с по 6 и 3 реда низи. Това показва, че древните майстори може и да не са разбирали от висша математика, но със сигурност са имали в главата си някаква ясна идея за това, което се захващат да правят", обяснява шефът на отдел "Археология" в НИМ Гавраил Лазов.
Докато разговарям с г-н Лазов, в залата с току-що изложените съкровище влиза първият любопитен чужденец. Оказва се, че това е проф. Ян Болазек - археолог от Карловския музей в Прага, който от доста години работи заедно с наши археолози. Съкровището е наистина уникално със своята прецизна техника на изработка и използваните разпределители. Подобни находки има открити от четвърти-втори век преди Христа в Южна Англия, както и на някои места в Мала Азия. Не мога да бъда сигурен в датировката на съкровището от Дъбене, но в древността подобни накити са могли да имат само най-богатите аристократи и земевладелци. А това, че те се явяват на различни места в Европа и Азия, показва, че тези аристократи са поддържали помежду си връзка", коментира находката проф. Болазек.
Оказва се, че когато става дума за златни предмети, тяхната точна датировка е много трудна, ако те бъдат отделени от точното място и останалите предмети, с които благородният метал е бил намерен. Затова питам Мартин Кръстев доколко точно е определена възрастта на съкровището от Дъбене. "Заедно със златните фрагменти бяха намерени и керамични съдове. С тяхна помощ установихме точно, че датировката е от краят на третото хилядолетие преди Христа. Това е всъщност края на ранната бронзова епоха", категоричен е ръководителят на екипа, открил съкровището край Дъбене.
++++++++++++++++++++
http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=50783&eid=450

Проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ:


Западноевропейците ходели с кожи, когато траките обработвали метали
- Проф. Димитров, каква е вашата оценка за съкровището от Дъбене?

- Това е без съмнение сензационна находка, защото тя отваря нова страница в нашата история. С нейна помощ се локализира един златообработващ център, който при всички случаи говори за една високоразвита цивилизация по нашите земи още през ранната бронзова епоха.

- Какво е ставало по това време в Западна Европа?

- По това време жителите на Западна Европа са били облечени в кожи и то в по-късна епоха. Тогава западноевропейците са се катерили по дърветата и са лазели по торфищата.

- Къде е мястото на последната находка на фона на още по-старото златното съкровище от Варненския некропол?

- Златото от Варненския некропол наистина си остава най-старото, но досега то стърчеше като заобиколен от неизвестност самотен остров. С откриването на находката от Дъбене на бял свят излиза едно от липсващите звена между Варненското съкровище от четвърто хилядолетие преди Христа и доста по-късното съкровище от Вълчетрън например, което от 12-13-и век преди Христа. С последната находка от Дъбене запълваме донякъде едно бяло петно в историята с продължителност от около 3-4 хилядолетия, за който нищо не знаехме. А сега изведнъж излиза, че в Карловско е имало високо развита цивилизация, която е владеела съвършени технологии за обработка на златото в ранната бронзова епоха.

- Какво е мястото на съкровището от Дъбене в сравнение с излезлите напоследък няколко други сензационни находки?

- То при всички случаи е на първо място. Последните години наистина са богати на многобройни находки - включително и на ритуална златна маска. Но те са от епоха, за която има намерени много други находки и за които и без друго вече много знаем. Тези находки са ценни най-вече за музеите и колекционерите. Докато съкровището от Дъбене има първо огромна информационна стойност за един период, за който много малко знаем. Освен това и като произведение на изкуството златните инсигми на властта са наистина фантастични. Досега се смяташе, че подобни находки могат да идват само от Троя. Ама май е обратното…

- Какво имате пред вид?

- В Троя са намерени няколко стотин находки от тази епоха. В Европа и на Балканите са по 3-4, максимум по 7-8, като тези от района на Марица-Изток в Хасковско. Докато тук имаме над 15 000 само от 3 могили. А могилите в Карловско са още десетки и ние продължаваме работата си по тях.

- Как ще опазите от иманярите тези могили?

- Уведомили сме полицията, а сме наели и частна охранителна фирма.

- Защо решихте точно днес, когато се сменя правителството, да оповестите находката?


  • Не съм се съобразявал нито с новото, нито със старото правителство. Просто в продължение на два месеца хората ми реставрираха и нижеха мънистата. В понеделник ми казаха, че свършват във вторник. Затова побързах да обявя пресконференцията за сряда.

+++++++++++++++++++++++++


http://www.standartnews.com/archive/2005/08/18/folio5/index.htm
Четвъртък, 18 Август 2005

Намерените 15 000 златни накита са с непозната досега перфектна изработка


Съкровище от Дъбене изуми бижутерите
В древността Тунджа е била истински Клондайк, твърдят геолозите

Сезонът на пороите и съкровищата. Така ще се запомни лятото на 2005 г. След откритото от Даниела Агре напълно запазено погребение на тракийски владетел край Златиница, Елховско, още едно златно съкровище попълни фондовете на Националния исторически музей. Още миналата година там бяха показани част от откритите край карловското село Дъбене златни бижута, чиято възраст е на около 3200 г. пр. Христа. Сега вече те са експонирани и могат да се видят от посетителите на музея.



Златните находки от Дъбене смайват с високото качество на изработката


Младият археолог Мартин Христов от НИМ е извадил невероятен късмет с откритите от него златни предмети, твърдят негови колеги. Местността край Дъбене, където е намерено имането, вече е разоравана два пъти. Първо при обичайните селскостопански работи, а след това много по-старателно - и от иманярите. Бижутата са спасени, защото са разсипани на внушителна площ от 81 дка. Малките размери на отделните предмети от праисторическото злато също са затруднили иманярите. Така водената от Христов експедиция вече откри 15 000 халки, обици, апликации, конични висулки, цилиндърчета и пръстени. Но главната стойност на съкровището не е в бройката на накитите, а в тяхната възраст - около 3200 г. пр. Хр., категорични са учените.

Предметите приличат на миниатюрни обръчи от злато, най-малките от които са с диаметър 1 мм. Това са елементи от накити, някои от които е възможно да са регалии на царска власт, обясни пред "Стандарт" директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Според него находките говорят за развита цивилизация и напреднало класово общество. Досега от тази епоха са намирани само единични златни предмети на Балканите. Няколкостотин са открити и при разкопки на Троя.

Големият брой на златните предмети край Дъбене обаче показва, че жълтият метал е добиван и обработван у нас, а не в Троя, както се смяташе досега, добави Димитров. Според него това изобилие от самородно злато в тогавашната Тунджа доказва, че тя е била истински античен Клондайк. Геолозите потвърждават, че България от край време е била на второ място в Европа (след Испания) по добив на злато от промиване на речен пясък.

Най-голямата загадка, върху която тепърва ще работят учените, не е само във възрастта на съкровището, но и в изключително високата технология на изработката. Защото тя по нищо не отстъпва на работата на съвременните бижутери, разполагащи с най-фини прибори и оптика. За специалистите е непонятно как древните са постигнали такава фина обработка без лупа. С обикновен микроскоп дори не се вижда къде е запоено златото.

В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. На тях ще им бъде направен ДНК анализ, за да бъдат сравнени с кости на древните траки. Целта е да се търси решение на въпроса за произхода на траките. Една от хипотезите е, че те са се появили като народ в резултат от развитието на местните племена, обясни проф. Димитров. Възможна версия е също така древните майстори на златото да са представители на за неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при голям природен катаклизъм.

"Златната треска" в българската археология е на път да се превърне в чисто академична. Тя обаче може да доведе до пренаписване на историята на зараждането на европейската цивилизация, твърдят родни учени.



Страницата подготви

Константин СЪБЧЕВ


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница