Bulgarian alphabeth and pronunciation а а а а [a] like a in bath



Дата05.10.2016
Размер132.97 Kb.

BULGARIAN ALPHABETH AND PRONUNCIATION

А а А а [a] like a in bath


Б б Б б [b] like b in boat

В в В в [v] like v in victory

Г г Г г [g] like g in great

Д д Д д [d] like d in dent

Е е Е е [e] like e in let

Ж ж Ж ж [ʒ] like s in measure

З з З з [z] like z in zipper

И и И и [i] like i in hit

Й й Й й [j] like y in yes

К к К к [k] like c in cold

Л л Л л [l] like l in love

М м М м [m] like m in mother

Н н Н н [n] like n in never

О о О о [o] like a in ball

П п П п [p] like p in paper

Р р Р р [r] like Spanish r in rich

С с С с [s] like s in supper

Т т Т т [t] like t in tell

У у У у [u] like oo in boot

Ф ф Ф ф [f] like f in father

Х х Х х [h] like h in hot

Ц ц Ц ц [ts] like ts in cats

Ч ч Ч ч [tʃ] like ch in chat

Ш ш Ш ш [ʃ] like sh in cash

Щ щ Щ щ [ʃt] like sht (st+t)

Ъ ъ Ъ ъ [ə] like ea in earning

ь ь softens consonants before o

Ю ю Ю ю [ju] like yo in you



Я я Я я [ja] like yo in young

CARDINAL NUMERALS

0 нула

1 еднò

2 двè

3 трù

4 чèтири

5 пèт

6 шèст

7 сèдем

8 òсем

9 дèвет

10 дèсет

11 единàйсет

12 дванàйсет

13 тринàйсет

14 четиринàйсет

15 петнàйсет

16 шестнàйсет

17 седемнàйсет

18 осемнàйсет

19 деветнàйсет

20 двàйсет

21 двàйсет И еднò

22 двàйсет И две ...

30 трùйсет

40 четùрийсет

50 петдесèт

60 шестдесèт

70 седемдесèт

80 осемдесèт

90 деветдесèт

100 сто

101 стò И еднò,...112 сто И дванàйсет,...

120 стò И двàйсет

121 стò двайсет И едно

131 стò трийсет И едно, ... 132 стò трийсет И две...

200 двèста

300 трùста

400 чèтиристотин

500 пèтстотин

600 шèстстотин

700 сèдемстотин

800 òсемстотин

900 дèветстотин

1000 хиляда

2000 две хùляди,

3000 три хùляди,...

1 000 000 милиòн

2 000 000 двà милиòна

ORDINAL NUMERALS in the masculine gender

нулев [nùlef]

първи [pərvi] first

втори [ftòri] second

трети [trèti] thirst

четвърти [tʃetvərti] fourth

пети [pèti] fifth

шести [ʃèsti] sixth

седми [sèdmi] seventh

осми [òsmi] eighth

девети [devèti] ninth

десети [desèti] tenth

единайсети [edinàjseti] eleventh

дванайсети [dvanàjseti] twelfth

тринайсети [trinàjseti] thirteenth …..

четиринайсети [tʃetirinàjseti]

петнайсети [petnàjseti]

шестнайсети [ʃestnàjseti]

седемнайсети [sedemnàjseti]

осемнайсети [osemnàjseti]

деветнайсети [devetnàjseti]

двайсети [dvàjseti] twentieth …

двайсет и първи [dvàjset i pərvi]

двайсет и втори [dvàjset i ftòri]

трийсети [trìjseti]

четирийсети [tʃetirìjseti]

петдесети [petdesèti]

шестдесети [ʃestdesèti]

седемдесети [sedemdesèti]

осемдесети [osemdesèti]

деветдесети [devetdesèti]

стотен [stòten] thousandth

сто и първи,... сто и дванайсети,....

сто и двайсети

сто двайсет и първи

сто трийсет и първи,...

сто трийсет и втори,....

двестотен [dvestòten]

тристотен [tristòten]

четиристотен [tʃetiristòten]

петстотен [petstòten]

шестстотен [ʃeststòten]

седемстотен [sedemstòten]

осемстотен [osemstòten]

деветстотен [devetstòten]

хиляден [hìljaden] hundredth

двухиляден [dvuhìljaden]

трихиляден [trihìljaden]

милионен [miliònen] milionth

двумилионен [dvumiliònen]

10 десет

11( едно + десет) единаДЕСЕТ – единадесет

13 (три + десет) тринаДЕСЕТ – тринадесет

20 (две . десет) двайСЕТ – двайсет

30 (три . десет) трийСЕТ – трийсет
100 сто

200 (две . сто) двеСТА – двеста

300 (три . сто) триСТА – триста

400 (четири . сто) четириСТОТИН – четиристотин

500 ( пет . сто) петСТОТИН – петстотин
685 шèстстотин осемдесèт И пèт

1294 хиляда двèста деветдесèт И чèтири

3 468 932 три милиòна чèтиристотин шестдесèт И òсем хùляди дèветстотин трùйсет И две

THE FOUR RULES OF ARITHMETIC
1. Събиране (Addition)

2+2 = 4


Две плюс две е равно на четири.

Две плюс две е четири.

Две плюс две прави четири.
2. Изваждане (Subtractoin)

4 – 2 = 2

Четири минус две е равно на две.

Четири минус две е две.

Четири минус две прави две
3. Умножение (Multiplikation)

8 . 7 = 56

Осем по седем е равно на петдесет и шест.

Осем по седем е петдесет и шест.

Осем по седем прави петдесет и шест.
4. Деление (Division)

56 : 7 = 8

Петдесет и шест делено на седем е равно на осем.

Петдесет и шест делено на седем е осем.

Петдесет и шест делено на седем прави осем.

THE DATE

МЕСЕЦИТЕ - THE MONTHS

Януари [januàri] January


Февруари [fevruàri] February

Март [mart] March

Април [aprìl] April

Май [mài] May

Юни [jùni] June

Юли [jùli] July

Август [àvgust] August

Септември [septèmvri] September

Октомври [oktòmvri] October

Ноември [noèmvri] November

Декември [dekèmvri] December


ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА – THE DAYS OF THE WEEK
Понеделник [ponedèlnik] Monday

Вторник [ftòrnik] Tuesday

Сряда [sriàda] Thursday

Четвъртък [tʃetvərtək] Wednesday

Петък [pètək] Friday

Събота [səbota] Saturday

Неделя [nedèlja] Sunday


1.Кой ден

[kòj dèn]

е днес? What's the date today?

[e dnès]


Коя дата

[kojà data]


Кой ден е днес? – Днес е понеделник.

Коя дата е днес? – Днес е 6.03.2007 г. /шести март две хиляди и седма година/

ден [dèn] – day

г. = година [godìna] – year




2. Колко е часът? – What’s the time?


[kòlko e tʃasət]


- Часът е точно един.

- / Часът е / Един и пет.

- / Часът е / Един и 50 минути. = Два без 10.

- / Часът е / Три и 30 минути. = Два и половина.

- / Часът е / Три и 45 минути. = Четири без 15.= Четири без четвърт.

час [tʃas] – hour

минута [ minùta] – minute, минутиminutes

половина [polovìna] – half

четвърт [tʃètvərt] – quаrter

1.ОБРЪЩЕНИЯ


Господине! [gospodìne]

Господин Иванов! [gospodìn ivanòf]

Госпожо! [gospòʒo]

Госпожо Иванова! [gospòʒo ivanòva]

Госпожице! [gospòʒitse]

Колега! [kolèga]

Колеги! [kolègi]

Дами и господа! [dàmi i gospodà]

Скъпи приятели! [skəpi prijàteli]

2.FORMS OF ADRESS


Mister!

Mr. Ivanov!

Madam!

Mrs. Ivanova!



Miss!

Colleague!

Colleagues!

Ladies and Gentlemen!

Dear Friends!




IN THE SINGULAR IN THE SINGULAR VOCATIVE IN THE PLURAL

господин = г-н Mr. господине = г-не господа = г-да

госпожа = г-жа Mrs. госпожо = г-жо госпожи = г-жи

госпожица = г-ца Miss госпожице = г-це госпожци = г-ци



2. ПОЗДРАВИ

Здравей! [zdravèj] / Здравейте! [zdravèite] (formal)

Здрасти! [zdràsti] (informal)

Добро утро! [dobrò ùtro]

Добър ден! [dòbər dèn]

Добър вечер! [dòbər vètʃer!

Лека нощ! [lèka nòʃt]

Приятен ден! [pijàtten dèn]

Довиждане! [dovìʒdane]

На добър път! [na dobər pət]

До нови срещи! [do nòvi srèʃti]

Късмет! [kəsmèt]

До скоро! [do skòro]

Всичко най-хубаво. [fsìchko naj-hùbavo]

Благодаря! [blagodarjà]

Няма защо! [njàma zaʃtò]

С удоволствие! [s udovòlstvie]

Извинявай! [izviniàvaj] (informal)

Извинете! [izvinète] / Простете! [prostète] (formal)

Извинете, моля! [izvinète mòlja] (formal)

Моля [mòlja]

Моля ! [mòlja]

Прости ми! [prostì mi]

Внимание! [vnimànie]

Жалко! [ʒàlko]

Моля за тишина! [mòlja za tiʃinà]



2.GREETINGS, REGARDS

Hallo!


Hi!

Good morning!

Good day!

Good afternoon!

Good night!

Have a nice day!

Good-bye!

Have a nice trip!

So long!

Good luck!

See you!

All the best.

Thank you!

Not at all! / You're welcome

With pleasure!

I’m sorry!

Excuse me!

Excuse me, please!

You're welcome.

Please!


Forgive me!

Attention!

It is a pity!

Silence, please!




Здравейте, господин Иванов! Добър ден, господин Иванов!

Довиждане, госпожо Иванова Здравей, Ани! / Здрасти, Ани!



3. СЪГЛАСИЕ, ОТКАЗ

Да [da]


Не [ne]

Съгласен съм. [səglàsen səm]

Не възразявам. [ne vəzrazjàvam]

Вие сте прав. [vìe ste pràf]

Вие грешите. /Вие не сте прав/

[vie greʃìte / vìe ne ste pràf]

Да, разбира се! [ da razbìra se]

Не се съмнявам. [ ne se səmnjàvam]

Не съм съгласен. [ne səm səglàsen]

Не съм сигурен. [ne səm sìguren]

Не мога. [ne mòga]

Не искам. [ne ìskam]

Това е невъзможно. [tovà e nevəzmòʒno]

Може би. [mòʒe bì]





3. AGREEMENT, REFUSAL

Yes


No

I agree.


I have no objections.

You are right.

You are wrong.
Yes, of course.

I don’t doubt it.

I disagree.

I’m not sure.

I can’t.

I don’t want.

This is impossible.

Maybe






3. ОБЩИ ФРАЗИ

Как се казваш? [kàk se kàzvaʃ]

Казвам се... [kàzvam se]

Приятно ми е. [prijàtno mi e]

Откъде си? [otkəde si]

Аз съм от.... [as səm ot]

Как си? [kàk si ]

Аз съм добре. / Добре съм.

[as səm dobrè / dobrè səm]

На колко години си? [na kòlko godìni si]

Aз съм на 22 години.

Говорите ли български / английски?

[govòrite li bəlgarski/ anglìjski]

Не говоря добре английски.

[ne govòria dobrè anglìjski]

Как да напиша това на български?

[kàk da napìʃa tovà na bəlgarski]

Радвам се да те видя. [ràdvam se da te vìdja]

Наред ли е всичко? [narèt li e fsìtʃko]

Всичко е наред. [fsìtʃko e narèt]

Нещо не е както трябва. [nèʃto ne e kàkto trjàbva]

Харесва ли ти това? [harèsva li ti tovà]

Колко струва това? [kòlko strùva tovà]

Дай ми! [dài mi]

Заповядай! / Ето! [zapoviàdaj/ èto]

Къде се намира...? [kədè se namìra]

Kолко е часът? [kòlko e tʃasət]



3. COMMON PHRASES

What is your name?

My name is…

It’s nice to see you.

Where do you come from?

I’m from….

How are you?

I’m fine.


How old are you?

I’m 22 years old.

Do you speak Bulgarian / English?

I don’t speak English very well.

How should I put it in Bulgarian?

I’m glad to see you.

Is everything all right?

Everything is all right.

Something is wrong.

Do you like this?

How much does it coast?

Give me!


Here you are!

How can I get to….?

What’s the time?



1. LEXIS


България - Bulgaria


български език – Bulgarian language

българин – Bulgarian

българка – Bulgarian (woman/girl)

българи – Bulgarians

Пловдив – Plovdiv

София – Sofia

река Марица – Maritsa river
Финландия – Finland

фински език – Finnish

финландец – Finn

финландка – Finn (woman/girl)

финландци – Finns
училище – school

учител – teacher

ученик – schoolboy

ученичка – schoolgirl

преподавател – lecturer

преподавателка – lecturer (woman/girl)

университет – university

Пловдивски университет – University of Plovdiv

студент – student

студентка – student (woman/girl)

предмет – discipline

математика – mathematics

физика –physics

учител по физика – teacher of mathematics

студент по физика – student of physics


съм
Аз съм

Ти си


Той е

Тя е


То е

Ние сме


Вие сте

Те са


to be
I am

You are


He is

She is


It is

We are


You are

They are






2. PHRASES
Уча физика в Пловдивския университет.

I study physics in the University of Plovdiv.


Аз съм студент по физика.

I am a student of physics.


Преподавам физика в Пловдивската езикова гимназия.

I teach physics in the Plovdiv Language School.



Аз съм учител по физика.

I am a teacher of physics.


Диалог 1. Запознаване



Иван: - Здравей!

Ана: - Здрасти!

Иван: - Говориш ли български?

Ана: - Не говоря добре български.

Иван: - Аз се казвам Иван. А ти как се казваш?

Ана: - Аз се казвам Ана. Приятно ми е.

Иван: - Откъде си, Ана?

Ана: - Аз съм от Финландия. А ти откъде си?

Иван: - Аз съм от България.

Ана: - На колко години си?

Иван: - На 25. А ти?

Ана: - Аз съм на 21 години.

Иван: - Какво правиш в България, Ана?

Ана: - Аз съм студентка в Пловдивския университет. А ти?

Иван: - Аз съм учител по математика.

Dialogue 1. Acquaintance



Ivan: - Hallo!

Ana: - Hi!

Ivan: - Do you speak Bulgarian?

Ana: - I don’t speak Bulgarian very well.

Ivan: - My name is Ivan. And what’s your name?

Ana: - My name is Ana. It’s nice to see you.

Ivan: - Where do you come from?

Ana: - I cоme from Finland. And where are you from?

Ivan: - I’m from Bulgaria.

Ana: - How old are you?

Ivan: - I’m 25. And you?

Ana: - I’m 21 years old.

Ivan: - What are you doing in Bulgaria, Ana?

Ana: - I'm a student at the Plovdiv University. And what about you?

Ivan: - I’m a teacher of mathematics.

Диалог 2. В града


  1. Лексика (Lexis)

улица – street

площад – square

булевард – boulevard

пряка – crossing

автобус – bus

тролейбус – trolley bus

спирка – stop

номер – number

наляво – on the left

надясно – on the right



направо – straight


А.

Пешеходец: - Добър ден!

Непознат: - Добър ден!

Пешеходец: - Аз съм чужденец. Загубих се. Как да стигна до улица “Иван Асен”?

Непознат: - Вървете напред, на първата (втората) пряка завийте наляво (надясно).

Пешеходец: - Благодаря Ви, господине!

Непознат: -Няма защо.

Пешеходец: - Приятен ден!

Непознат: - Благодаря! Довиждане.
В.

Пътник: - Това ли е автобусът (тролейбусът) за гарата?

Непознат: - Да. Това е.

Пътник: - А къде трябва да сляза за гарата?

Непознат: - След две (три, пет) спирки. Ще ви кажа... /или – На следващата спирка./

Пътник: - Благодаря!

Непознат: - Няма защо.

Dialogue 2. In the Town




A.

Walker: - Good afternoon!


Stranger: - Good afternoon!

Walker: - I’m foreigner and I’m lost. How can I get to Ivan Assen Street?


Stranger: - You go straight then second turning on the left. / on the right

Walker: - Thank you, mister!

Stranger: - You are welcome.

Walker: - Have a nice day!


Stranger: - Thank you. Good-bye!
B.

Traveler: - Is this the bus to the railway station?

Stranger: - Yes, It is.

Traveler: - Where must I get off for the railway station.

Stranger: - After two (three, five) stops. I’ll tell you. / or – At the next stop.

Traveler: - Thank you.

Stranger: - You are welcome.

POPULAR BULGARIAN FOOD SPECIALTIES


Banitsa




Ingredients

  • 2 packets of phyllo dough (Bulgarian "fini kori" or phyllo from the frozen desserts section)

  • 200 grams of yellow cheese (Bulgarian kashkaval or a mixture of cheddar and mozzarella)

  • 500 grams of white cheese (Bulgarian sirene or feta cheese)

  • 7 eggs

  • 100 grams of butter

  • 1/2 cup of soda water

  • 1 cup yoghurt

Procedure


  1. Mix six of the eggs, the grated butter, the crumbled white cheese, the yellow cheese cut in small pieces, and the yoghurt.

  2. In a buttered pan, lay a layer of the phyllo dough, spread a layer of the mixture, and continue alternating layers so that the phyllo and the mixture are finished about the same time.

  3. Finish with a layer of phyllo dough.

  4. Cut the banitsa into serving pieces.

  5. Mix the last egg with the soda water and stir.

  6. Pour the mixture over the banitsa and make sure there are no pieces of the phyllo dough left dry.

  7. Bake in a preheated over at 200 °C (390 °F) for 40 minutes, or until golden. Enjoy!

Tarator Soup

Ingredients


  • 500 g yoghurt

  • 1 cup (240ml) water

  • 1 or 2 diced cucumbers (diced is far better than grated, although at many restaurants they grate them)

  • a couple of spoonfuls chopped dill

  • salt, vinegar and oil to taste

  • optional: a couple of spoonfuls chopped walnuts

Procedure


Mix all the ingredients and serve cold in a soup dish. Use enough water so the soup is about the consistency of milk. Add a couple ice cubes if it's not cold.

If you use all of the above ingredients without the water and strain the yogurt until it becomes half in volume, you can make a salad. It is referred to as "Snezhanka" (Snow White) or mlechna salata (yogurt salad). The main difference is that use gherkins for Snezhanka and fresh cucumbers for Mlechna Salata.





Shopska salad

Ingredients

  • 1 onion

  • 500 gr tomatoes

  • 150-200 gr ripened cow or sheep cheese in slices

  • 1/2 dl oil

  • 1 small hot pepper

  • 1 cucumber, salt

Procedure



Peel onion and chop finely. Wash tomatoes, peel, cut into round slices, mix onion and tomatoes, pour over with oil, salt and add peeled cucumber cut into cubes. Mix all slowly, sprinkle with grates or crumbled cheese with small pepper cut into rounds.

This delicious salad is a frequent accompaniment to maize flour dishes (cornbread, green vegetables pie), to baked or cooked potatoes. French toast, tchevapchitchi (grilled cork-shaped ground meat) and the like.








Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница