Бургаска морска асоциация и н ф о р м а ц и о н е н б ю л е т и н

№ 2 / 2009

Обсъжданият Проект на Задължителни правила за морските пристанища в Република България предварително бе публикуван на Интернет страницата на ИАМА.

По повод отвличането от сомалийските пирати на кораба „Маласпина касъл” с 16 български моряци в екипажа, на 10 април БМА изпрати Отворено писмо до Министъра на транспорта, Министъра на външните работи и печатните медии.

На кръглата маса присъстваха: Областният управител Любомир Пантелеев, Заместник областният управител Георги Николчев, Красимир Стойчев – Заместник-кмет по бюджет, финанси и стопански дейности, Председател на Обществения съвет по морска политика; арх. Петко Йовчев – Председател на Камара на архитектите в България, Владимир Тодоров – Заместник изпълнителен директор на ИАМА, Аргир Бояджиев – Изпълнителен директор на Пристанище Бургас, инж. Веселин Статев – Изпълнителен директор на КРЗ „Порт Бургас”, Пламен Русев – Директор на Trans-Balkan Pipeline за България, Стоян Момчев – Изпълнителен директор на „Фиш порт” АД, доц. Симеон Симеонов – Директор на РИОСВ Бургас, к.д.п. Живко Петров – Директор на ДМА – Бургас и Председател на УС на БМА, както и представители на Гранична полиция, на Регионална митническа дирекция, на ДП „Пристанищна инфраструктура” – клон Бургас и др.

Кръглата маса бе открита от Председателя на ИРС Павел Маринов, който уточни, че срещата е работна и ще протече във формата на дискусия по основната конфликтна точка - решаване на териториалните проблеми. Целта е да бъдат начертани основните аспекти в подхода към създаване на общ генерален план за развитие на Бургаския залив, така че да се постигне максимален ефект за региона и общината в направление на: максимален екологичен ефект; разширяване на спектъра от услуги и провокиране на инвеститорски интерес; разнообразяване на инвеститорския профил на града; концентриране на повече регионални интереси; създаване на технология за извършване на услуги в региона и т.н.

Арх. Петко Йовчев се спря на връзката между сушата и морето, къде е границата в обсъждания проблем. Той изтъкна, че към темата и проблемите, които ще бъдат засегнати, би трябвало да са съпричастни не само Община Бургас, но и останалите Черноморските общини от Обзор до Резово, а и тези които не са непосредствено до морето, тъй като ползването на морето може да става и дистанционно, от 50-60 км. Важни индикатори в развитието на региона са ускореното строителство и разширяването на летище Бургас. Според арх. Йовчев, до 10 години, от Обзор до Бургас и дори още на юг, може да прерастне в един мегаполис, ако тези територии се развиват и застрояват с настоящите темпове. Летище Бургас пък до 2 години ще стане най-мощния терминал в страната, изпреварвайки дори летище София, тъй като вторият етап от неговото разширяване предвижда то да достигне 80000 кв.км площ. Всичко това по един или друг начин контактува с Черно море, затова трябва да се подхожда интегрирано. Да гледаме без страх на едрите неща, бе призива на арх. Йовчев. Малките пристанища, сред които вече има частни и общински, са на една територия и обслужват различни елементи от нея. Необходимо е морските специалисти, икономистите и териториално-устройствените специалисти да работят съвместно. Може да се изработи частична регионална териториално-устройствена схема, предложи в заключение арх. Йовчев.

Областният управител Любомир Пантелеев подкрепи идеята на арх. Йовчев за изработване на частична регионална териториално-устройствена схема и за това да се гледа в дълбочина. Той припомни общоизвестния факт, че средствата на областните управи са скромни, затова е необходимо към тях да има звена, които разполагат с необходимите кадри и средства. Освен това, според него, такъв проект трябва да бъде приоритетно свързан с екологията. В това отношение и петролопроводът Бургас – Александруполис се явява проблем, което налага да се търсят възможности за гарантиране на максимални екологични стандарти, както и ползи за Бургас, а не само за страната. Местните власти и експертите от браншовите организации трябва да предложат конкретна визия.

Има редица законови проблеми за решаване. Собствеността в част от пристанищата се смени, новите собственици обаче са възпрепятствани да инвестират, защото нямат сигурност, сблъскват се със законови пречки и липса на инструменти. Законодателството не е табу и не е работа на парламента, заяви г-н Пантелеев. Да се формират работни групи и да се пишат законопроекти по места – това е ключа според него.

Александър Александров, член на УС на ИРС, се изказа в подкрепа на мнението, че наличното законодателство възпрепятства развитието на пристанищната инфраструктура, че в момента експлоатацията на бреговата линия е без възможност проектантите и др. специалисти да погледнат в дълбочина към морето.

Доц. Симеон Симеонов изрази становище, че трябва да се тръгне от хармонизиране на законодателството в отделните министерства - да се стиковат отделните закони, за да се върви към устойчиво развитие чрез подобряване инфраструктурата на крайбрежните прилежащи територии, от които зависи много, тъй като имат дадености за добър туризъм и рекреация. Според него работните групи е необходимо да започнат именно със сихронизиране на законите.

Павел Маринов даде за пример италианското пристанище Чивитавекия, което е ситуирано на 30 км от Рим и се води пристанище на Рим. Преди 10 г. там са регистрирани 0 пътници, а сега през него преминават около 8 млн. пасажери годишно. По параметри това пристанище съответства на бургаското, разликата е в това, че в Италия стратегията за развитие на даден регион е общ документ, а у нас различните закони си противоречат и се борят за надмощие.

Заместник областният управител Георги Николчев каза, че законовата база за изграждане на пристанищата и пирсове действително куца и че тези въпроси трябва да се залагат в общия устройствен план на града. Друг проблем е, че няма нормативна база за това как се дели акваторията.

Заместник изпълнителният директор на ИА „Морска администрация” Владимир Тодоров се съгласи с последното изказване, че по закон акваторията е публична държавна собственост и липсва механизъм за разширяване на частните пристанища. Той посочи като пример КРЗ „Порт Бургас”, чието ръководство се е сблъскало с този проблем и вече две години е в задънена улица. Разминават се и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Р.България. В същото време липсва диалог между Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Министерството на транспорта.

В заключение, г-н Павел Маринов обобщи, че има закони, има и материали на общинско и регионално ниво, необходима е някаква организация за коригирането и напасването им. Той предложи да се формира работна група от представители на община, Гранична полиция, частния бизнес и др. заинтересовани институции, която да работи по следните 3 задачи:

1. Промяна на конкретни текстове от закони. /За следващото заседание да има списък на текстовете/

2. Предложение за промени в стратегиите на общинско, областно и регионално ниво.

3. Създаване на организация за изработване на частична регионална териториално-устройствена схема, която да се предложи за приемане в общия устройствен план на Бургас.

Друго предложение на г-н Маринов бе да се изработи маршрутна карта на пристанищата в България.

Решено бе следващата среща да се проведе на 26 май в КРЗ „Порт Бургас”
***

По идея на к.д.п. Живко Петров членовете на БМА Хари Шахинян и Александър Илиев, както и други техни колеги от Морска администрация, съставиха информационна брошура „Безопасност и оцеляване на море”, предназначена главно за капитани и екипажи на малки плавателни средства. Брошурата ще бъде отпечатана с финансовото съдействие на община Бургас, за начало в тираж от 500 броя.

УС на БМА