Бягство към Бога



страница1/8
Дата11.01.2018
Размер2.19 Mb.
#43109
  1   2   3   4   5   6   7   8
Бягство към Бога

Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън

Как нашето семейство остави зад себе си личното надбягване, за да потърси истинската духовност и истинския живот. 2008 г.

ПРЕДГОВОР

"Джим, ти наистина трябва да представиш тези послания в книга!"-Джак и неговата съпруга Джуди настояваха. Мисълта за такова нещо ме изненада.Все пак за Джак беше лесно да предложи написването на книга.Той беше писател.Това беше втората му природа.В училище английският език бе един от предметите, от които аз учих това, което беше абсолютно необходимо, за да премина в по-горния клас и след това незабавно забравях всичко.

Аз?Да напиша книга?Абсурд!Благодарих им, и престанах да мисля за идеята.Дарбите и възможностите ми определено са насочени в словесното общуване, а' не в писането.Но идеята не си отиде от мен.Накъдето и да се обърнех, приятели и познати държаха да ми кажат, че трябва да напиша книга. Дори и писмата, които получавах звучаха с това неизменно ехо.

На края реших, че вероятно Бог се опитва да ми каже нещо. Коленичих за молитва и попитах почти скептично:"Господи, наистина ли искаш да напиша книга?" Когато ясното отпечатване във мислите ми беше:"Да, Джим, Аз искам да направиш това!", бях слисан, удивен и шокиран."Но аз не мога да го направя Господи!"

Опитвах се да изоставя идеята, да не говоря за нея, но тя отново и отново идваше в мислите ми.Бях видял вече, как няколко души бяха употребени от Бога, за да ми дадат идеята да пиша и знаех, че употребяването на множество хора и таланти е един от най-използваните Божии методи за вършене на Неговото дело.

Когато Бог призовава даден човек за работа, обикновено това е необучен за нея човек.Така той трябва да бъде зависим от Бога, каквото и да се случи.Изкушението, на което всички сме подвластни, е да приемаме слова и похвали за това, което Бог е извършил.Соломон ръководеше строежа на храма в Ерусалим.Огромната работа включваше десетки хиляди работници, но пак при освещението на храма Соломон се обърна към Бога като каза:"... и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих!"(2Летописи 6:33).

Соломон прие похвалата за това, което Бог бе направил чрез хилядите работници и храма не бе наречен с Божието име. Дори и до днес тази величествена постройка е известна като Соломоновия храм. Не бих искал въобще да се прославя с писането на книга. Нещо повече, не бих могъл да приема слава, защото знаех, че без Божията намеса, не бях в състояние да го направя.

На края казах.на |Господа, че ако Той желае да напиша книга, тогава аз желая и някой друг да ми каже това. По това време исках някой друг, различен от образованите и ясно говорещи, които ми бяха направили предложение за написването на книга. "Господи, желая най-смирения инструмент, когото Ти откриеш. Ако ти ми говориш чрез него, тогава аз ще изпълня задължението си да напиша книга."

През есента на 1995 г. пристигнах в Калифорния за серия евангелизационни събрания.Милите хора, които ме взеха от летището, ми разказаха за Елеонор.Тя беше бедна, възрастна жена, почти на смъртно легло в старчески дом, но която истински обичаше проповедите ми и бе преживяла мир в Господа, Който никога преди да ги чуе, не бе познавала.На фона на това те споделиха:"Джим, тя е толкова болна, че не може да посещава събранията, но изрази желание да те види.Това би било много за нея, ако спрем да я видиш, дори само за няколко минути."

След потвърждението, че имаме достатъчно време в графика и след като се помолихме за случая, аз почувствах, че трябва да отида и да видя Елеонор.Отправих ме се към старческия дом.Не мога напълно да опиша чувствата си, когато влязох в стаята и тази жена, която никога не ме е виждала, възкликна:"Джим ХонбергерШе мога да повярвам'.Елате тук!"След това тя продължи:'Тоспод ми показа, че вие възнамерявате да напишете книга."Тя посочи към етажерката където стояха няколко касети с мои записи."Вие трябва да представите всичко това в книга.Моля те, Джим, обещай ми, че ще ги представиш в книга.Толкова е важно за нас да ги имаме на книга.Моля те, обещай ми, че ще направиш това!" Гласът ми секна и сълзи изпълниха очите ми, защото знаех, че стоя на свята земя.Тази умираща жена бе избрания от Бога инструмент, който да ме тласне към действие.Беше 8 септември 1995г.

"Елеонор, вие сте отговор на молитва!"- успях само да кажа.Елеонор чувстваше, че бе благословение да ме срещне макар и за няколко минути.А за мен бе привилегия да се запозная с тази жена в последния месец от живота й. Тя заспа в Исус на 4 октомври същата година.

Бог казва:"Преди да Ме призовете, A3 ще отговарям!"Никога не съм имал по-добра илюстрация за този стих от написването на книгата, което държите в ръцете си.Сега знаех, че написването на книгата трябваше да бъде приоритет и се борих с мисълта как да намеря място за писане без прекъсване.Както обикновено, Бог бе предвидил всичко.Само трябваше да бъда търпелив.

Скоро след това, синът ми продаде имот на бизнесмен от друг щат.Този човек бе така впечатлен от поведението на сина ми, че ми се обади, дали могат той и съпругата му да ни гостуват за няколко дни, за да опознаят семейството ми.Искаше да разбере какво правим, за да възпитаме такива млади мъже.Съгласихме се и се радвахме на времето прекарано с тях.

Преди да си заминат, мъжът каза:"Джим, имам вила на остров Сейнт Кройкс.Ако някога семейството ти се нуждае от тихо място за почивка, можете да останете във вилата, колкото пожелаете, без да плащате нищо." И тук бях учуден как ми бе осигурено необезпокоявано време.Бог знаеше и дори беше направил нещата така че, можах ме да отлетим и да прекараме цял месец в благословен мир и тишина на този остров.

Всяка сутрин прекарвах в молитва, в размисъл и писане. Следобедите прекарвах със семейството си край морския бряг, във водата и в подводно гмуркане. Беше спокойно и приятно време, което позволи умът ми да бъде под влиянието на Господния Дух. Напуснах острова със схемата на книгата.

Главите, контурите и историите бяха почти поставени на мястото им, но как да взема тази схема и да направя ръкопис не бе по моите възможности. Знаех, че се нуждаех от редактор, но къде да го намеря?Няколко професионални редактори предлагаха своите услуги, но всеки път когато се молех за това Господ винаги ми отговаряше:"Не, не е този!"

Знаех, че се нуждая повече от някой, който можеше да оправи граматиката, правописа и другите неща. Нуждаех се от помощ при писането на моето преживяване с Господа и затова трябваше да намеря някой, който е имал същото преживяване и същия стил на писане, уеднаквяващ се с моя. Но къде по земята можех да намеря такъв човек?

"Преди да Ме призовете, A3 ще отговарям!"Отново обещанието беше щедро изпълнено. Преди няколко години срещнах семейството на Тим и Джули Канутесън, които се нуждаеха от преживяване, за което бях говорил. След като ги посъветвах, започнахме да се опознаваме един с друг и видях, че започна промяна в тях, което позволи на Бог да подейства в живота им. През следващите няколко години си пишехме писма и често ми правеше впечатление, че стилът на писане на Тим бе подобен на моя.Споделих със Сали, съпругата ми, че чувствам писмата на Тим, като че ли чета своите мисли.Той притежаваше способността да вземе практическата истина и да я постави във кратко стегнато изложение.Знаех че бяха започнали да преживяват това което бяха търсили.

През есента на 1998 г, Джули дойде на нашето лагерно събрание във Верджиния и аз почувствах влиянието на Божия Дух върху мислите ми, че тук беше човекът когото трябваше да помоля за помощ.Джули обичаше английския език и от предишните ми посещения знаех, че се интересува от издателска дейност.Обърнах се към тях и те ми казаха, че са изпълнени с трепет да видят какво съм направил. Нямах идея какво беше това за тях.Изпратих първите няколко глави и те ги върнаха напълно различни.Те не само бяха просто редактирали книгата, но я бяха написали отново и в този процес тя преминаваше от добра към по-добра и накрая към най-добра форма.Скоро ми дойде на ум да им изпратя само схематичното изложение с илюстрациите и касета със записа на мислите, целите и значението на отделните глави.

След време, по пощата щях да получа завършената книга, за да я прегледам.След няколко глави оформени по този начин, бях възхитен да видя Божията ръка в действие.

Тази книга не бе единствено дело на Джим Хонбергер, но съвместен проект на хора, които Бог постави на място и призова за Неговата служба.Наблюдавах Тим и Джули, когато работиха, за да укрепят своето преживяване. С ентусиазъм бяха вложили всичко в този проект, никога не помолиха за признание, за парично възнаграждение или за връщане на направените разходи.Когато видях това смирено отношение, знаех че Бог бе поставил най-подходящите хора.Това, което очаквах да бъде трудна задача, се превърна в радост.

Днес оставам възхитен, когато виждам какво Бог направи.Трябва да призная, че докато човешките имена могат да се напишат като автори, всеки от нас, включените в задачата, знае че ние не написахме тази книга.Това беше книга на Бога.Когато ви насърчавам да я прочетете, това правя без намек за себевеличаене,защото тя е написана както във време, избрано от Бога, така и под Негово ръководство, не чрез моята ръка или за моя прослава.

Нека всички, които прочетат тази книга да доловят целта на нейното съществуване-да покаже пътя на бягството към Бога.

ПОСВЕЩАВА СЕ:

На всички онези,в този час на земната история,в чийто живот расте глада и жаждата за Бога, и които няма да се наситят,докато не се подготвят да ходят всеки ден със своя Творец.



ЗАБЕЛЕЖКА:

Историите,които следващите страници съдържат,са истински.Те са свързани с действителни места и хора.Там, където историята не накърнява личността,аз съм използвал истинските им имена.В други случаи, имената и несъществените им характеристики са променени, за да се запази тайната на личността.Някои събития са съкратени заради яснота и стегнатост.Но събитията са истински и всички заинтересовани да ги прочетат, ще видят ясното отражение на случилото се и истините, които могат да се научат от него.



1. ГЛАВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ СТРЕМЕЖ

"Преди да ме повикат, Аз ще отговарям ..." Исая 64:24

"Джим какво правиш тук в планината?" - ме попита Уорън.

Можех да прочета мислите му. Всъщност той беше убеден, че бях пропилял живота си тук, вместо да натрупам много пари долу в града.

Уорън се беше изкачил, за да потърси изоставен имот и сега той, бременната му жена и аз се друсахме в моя камион, докато пътувахме по неравния път, за да огледаме място за тях.

"Уорън - започнах аз - ти знаеш, че съм християнин и дойдохме тук, понеже ..."

- Спри, Джим - прекъсна ме Уорън - аз не съм християнин и не вярвам в християнството. Не искам да слушам повече за това!

Внезапната студена враждебност беше ясно забележима в затвореното пространство на колата. Помислих си:" Как Бог може да достигне до такъв човек?" Въпреки това, се чувствах длъжен да кажа още нещо и тихо споделих : ■

"Уорън, всичко от което се нуждая, са две минути от твоето време и никога няма да кажа други думи за християнството. Уорън, Бога, Който опознах в тази планина, те обича толкова много макар, че ти Го отхвърляш. Но някой ден, когато ще имаш нужда от него, Той ще бъде при теб. Някой ден ти ще се нуждаеш от моя Бог."

И ако нещата в камиона преди изглеждаха студени, то сега те станаха съвсем мразовити. Изглеждаше, че бях ги направил още по - лоши с моя коментар.

Свършихме работата и Уорън си замина, но в паметта ми остана нашия разговор, който ми напомняше за моите собствени моменти на отдалечаване от Бога. Ехото от собствените ми думи отекваше в ушите ми. "Някой ден, когато ти се нуждаеш от Него, Той ще бъде при теб. Някой ден ти ще се нуждаеш от моя Бог."



16 Декември 1948 година

Господине - каза изморения лекар, за да обърне внимание на мъжа, който се появи, и който изглеждаше по-изморен и по-загрижен от лекаря.

Да погледна с надежда Хенри. Отговорът му беше по-различен от този, който се получаваше обикновено от пациентите, чакащи в чакалнята, изпълнена с тютюнев дим и вечно присъстващия страх и очакване.

Имате момче - едва забележима усмивка се появи върху набитото лице на лекаря - бебето тежи 4 кг и 200 грама.

- О, добре! Как е жена ми? - попита Хенри, въодушевен от новината за сина си.

- Раждането беше трудно - върху лицето на лекаря отново се появи загриженост - можете да я видите сега - отговори той, преди да е последвал въпрос.

А аз като лежах в ръцете на майка си, нямах никаква идея, че още в момента на моето зачеване, съм станал участник в конфликта на Бог и Сатана. Дори когато съм се оформял в майчината утроба, Бог в Своята безкрайна мъдрост е поставил в действие личен план, който да събуди в моето сърце копнеж и нужда от Него. Той знаеше, че щях да се родя в свят, който беше против Него, и в непокорството спрямо Неговите принципи, Неговата воля и Неговите пътища.

Бог знаеше, че щях да се родя с естество, увредено от човешкия експеримент с греха. Той знаеше, че аз естествено щях да следвам собствените си подбуди и наклонности и че мисълта да подчиня моята воля и път на Него, щяха да ми бъдат напълно чужди. Бог знаеше също много добре, че Сатана ще се противопоставя на всеки Негов опит. Независимо от тези противопоставяния Бог постави Неговия план за мен в действие. След като беше чакал почти шест хиляди години от човешката история, за да се роди Джим Хонбергер, сега Той имаше възможност да опита и да спечели моята любов. Бог се стремеше към мен, така както към всеки един от нас. Това е Божествен стремеж на любов, родена от Божието сърце.

Бети и Хенри Хонбергер се радваха на своето трето дете. Те ме доведоха у дома, в своята скромна къща в Аплетон, Уисконсин, решени да направят, всичко на което са способни, за да порасна и да стана честен работник и съвестен гражданин. Като дете, нямах представа за любящия Бог, въпреки това Той ми е говорил чрез моите родители. Те ми предадоха първите уроци за Божия характер чрез въздействието си върху мен.

Бях роден с егоистична воля, която следваше моя път. Когато бях гладен — аз плачех. Когато исках да ми сменят пелените - аз плачех. Каквото и да поисках - аз плачех, за да следвам моя път. Когато майка ми посрещнеше нуждите ми, тя ме учеше в път, който дори тя напълно не разбираше — в пътя на грижовния небесен Баща.

Понякога плачех, понеже ме поставяше в креватчето, а аз исках да бъда носен на ръце. Майка ми имаше избор - тя можеше да се подчини на моя плач или да ме научи, че трябва да подчиня моята воля и път на нейните. Когато тя се подчиняваше и ме вдигаше от креватчето, всъщност ме учеше, че чрез плач аз мога да следвам своя път и егоистичната воля растеше и укрепваше в моето мъничко сърце. Когато чрез своите действия тя казваше: "Не, няма да ме накараш да те взема; докато аз не реша до кога трябва да бъдеш в креватчето си," майка ми ме учеше как да подчинявам волята си на Божията воля чрез подчинението спрямо нейната воля. Родителите застават на мястото на Бога за своите деца и чрез покорството си към тях, децата се учат да се покоряват на Бога. Така започна решителната борба в моя живот. Понякога Сатана печелеше, a понякога Бог печелеше, но винаги аз израствах и се научавах.

Още от раждането ни, вътрешното израстване на всеки един от нас, е желанието да намерим удовлетворение и щастие. Ако не сме ръководени от мъдри родители и от Божията благодат, често всичко това означава, че търсим удовлетворение в нещата, в творенията. Те не са лоши, защото Бог създаде земята, Той я изпълни с творения, които носеха удоволствие, но постоянно изкушение за хората е да величаят творенията, вместо Твореца, Който е техния Дарител.

Спомнете си за своите минали преживявания на Рождество Христово. След развързване на веселата цветна панделка и развиване на хартията, за да намерим някоя желана играчка, ние радостно изказваме благодарността си, към онзи който ни е дал подаръка. Обикновено произнасяме няколко думи на благодарност и то под майчино напомняне, но всеки може да види, че очите ни са приковани в скъпоценното притежание. Притежание, което бе заело мястото на Дарителя.

За мен това беше това беше един нов, двойно никелиран, трискоростен велосипед. О, как обичах този велосипед! Беше най - хубавия в околността. Може би, тази любов към него произхождаше от замяната на червената пожарникарска кола, която се нуждаеше от поправка. Бавно се учех от света да свързвам щастието с нещата, които притежавах.

Нещата се състоят не само от притежания, но и от положение, хора, власт, гордост и удоволствия. Мнозина вярват, че щастието и удовлетворението идват от достигнато известно положение, подплатено с власт и гордост. Все още някои вярват, че женитбата с дадена личност или посещението на екзотично място ще донесе продължителна радост. Други желаят живот в търсене на удоволствия и свобода от отговорност, надявайки се, че тази свобода ще им донесе истинско щастие.

Всичко това е реален източник за надпревара на наклонностите на сърцето ни, което и Бог желае. Той вижда това съперничество и Божествения стремеж към нас започва, преди дори да имаме желание да намерим удовлетворение и покой в Него: "Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям ..." (Исая 65:24).

Хвала на Бога, че Той е планувал в сърцата ни желание за истинско удовлетворение, което може слабо да се задоволи чрез светски методи. Навсякъде около нас има доказателства за явно преуспели хора - с богатство, власт и известност - всичко, което светът показва, че носи щастие. И въпреки това, те са едни от най-нещастните хора на земята, често завършват живота си с ужасното наркотично самоубийство.

В борбата за човешките души, дяволът използва целия блясък и цялото злато на света, за да ни привлече. Методите му използват измамата, която да направи най-лошите ни избори да изглеждат добри. Той нахлува в ума ни и завладява мислите ни от всеки вестник, списание и афиши. Апелира към нашите желания, страсти, апетит и търси да ни пороби. Колко човешки души са поробени само от гледането на реклами на цигари и алкохол. Те предават идеята, че хората, които пушат или пият ще станат известни, привлекателни и атлетични. Вместо това, скоро те откриват, че са станали зависими от цигарите и алкохола, които ограбват здравето им, парите им и щастието им.

Бог поставя пречките в тази борба за сърцата ни. Той никога не лъже. Никога не ни заблуждава. Той казва: "Ето, стоя на-вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откровение 3:20)

Бог апелира към нашия интелект, разум и съвест. Отговорът ни трябва да бъде доброволен. Той не желае роботи. Бог може да постави желание за Него в сърцата ни, но отговорът на това желание е изцяло зависим от нас. Бог никога не насилва волята ни.

Не знаех, че имам проблем с нуждата си от Неговия собствен път. Това беше всичко, което е трябвало да съм знаел. Въпреки това, Бог се стремеше и беше благосклонен към мен в продължение на тридесет години, докато накрая почувствах нуждата си от Него. Бяха нужни други десет години докато Той спечели моята привързаност и тогава още шест или повече години докато му предадох напълно бронираното си сърце и станах Негов.

Библията ни разкрива историята на един мъж на име Авраам, на когото по чуден начин се роди дете в напредналата му възраст. Както мнозина, които дълго са чакали дете, така и Авраам силно се привърза към сина си и скоро той стана гордостта и радостта на живота му. Авраам познаваше Бога - не само знаеше за Него. Той беше Го опознал лично.

• Тогава Бог помоли Авраам да принесе сина си в жертва. "... Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. " (Битие 22:2)

Защо Бог искаше това? Бедният Авраам! Колко ли много е страдал, когато си е мислил, че единственият му син трябва да му бъде отнет. С натежало сърце той тръгва да се покори. Бог остави възрастния мъж да премине през страданието до онази точка, от където няма отстъпване и тогава Той застана до него и Му каза: "Добре, Аврааме. Аз никога не съм искал твоя син за жертва. Исаак, синът ти беше заел мястото в сърцето ти, което единствено принадлежи на Мен. Исках да го отделиш от трона на сърцето си, така че само Аз да царувам в него."

Авраам се беше научил, че Божиите дарове не могат да бъдат по-ценни от Този, Който ги даряваше. Бог желае да научим това всички ние. Той се стреми към нас, докато ни има всички. Бог не желаеше Исаак за жертва. Той искаше Авраам. Бог не желае и вашите неща, но ако те са узурпирали трона на вашето сърце, трябва да бъдат детронирани.

Често се колебаем да предадем нещата си на Господ, без страх за тяхната безопасност. Това е истина, особено за ония притежания, които са дълго време любими идоли. Но няма нужда от такива страхове. Исус дойде да спаси, не да погуби. Всичко е сигурно, когато сме го предали на Него, и нищо не е в безопасност, ако не сме сторили това.



Шест месеца по - късно.

Пътувах през централната западна част. Бях на посещение при едно семейство, когато телефонът иззвъня. Жена ми го вдигна и каза: " - Джим, за тебе е .

Джим, аз съм Уорън.

Уорън - почти извиках аз и в ума ми се върна разговора в камиона - как ме откри тук?

Не беше лесно - каза той. Изведнъж увереният глас се промени когато проговори отново – имаме бебе, Джим.

Чудесно! Какво бебе имате? Имах син ... - заглъхна гласът му. Каква се случи, Уорън? - попитах

Джим - каза той тъжно - синът ми се роди с три отвора в сърцето си. Имам нужда от твоя Бог, Джим! Нуждая се от твоя Бог!"

Гневът и страхът на Уорън бяха отнесени бързо от неговата нужда. От разговора с Уорън в очите ми се появиха сълзи, защото имах привилегията да споделя с него благата вест на Божия велик стремеж към всяко човешко сърце.

Когато за първи път предложих на моята бъдеща жена, Сали, да се ожени за мен. Потенциалните и отговори бяха ограничени. Можеше да се съгласи или да откаже. Със сигурност да приеме носеше по-голям риск. Но да откаже би означавало отказване от определения живот на споделяне радостта на сърцето с нейното, както и на сватба описана в небето - каква тъжна алтернатива би било това.

Подобно е и при този славен Божествен стремеж на любящия Бог за трона на нашите сърца. Няма много възможни отговори - просто един добър избор или една тъжна алтернатива. Моят избор беше да се присъединя към този стремеж, който няма да престане докато не застана, лице в лице с Онзи, Когото опознах и обичам.

Какъв ще бъде вашия отговор?

2. ГЛАВА - РЕЛИГИЯТА - ДОСТЪПНА ЛИ Е ТЯ?

"А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото си изпратил" (Йоан 17:3)

" - Но мамо, трябва ли да отивам? Не искам да ходя на църква. Никога не научавам нищо от

там."


Разбира се майка ми отказваше да ме послуша и аз бях принуден да посещавам всеки уикенд нежеланата църковна служба. Църквата беше такъв товар за мен, че трябва да призная, имаше време, когато се измъквах незабелязано към задния двор на църквата, грабнал в ръка църковния бюлетин и бързо отивах в парка, докато дойде време да се прибира у дома с "доказателството" за моето посещение.

Това моите родители не можеха да търпят. Изпратиха ме в християнско училище и ме водиха на църква всяка седмица, но някога църквата беше толкова изкуствена, формална, отегчаваща, за да ме докосне. Трябваше да я посещавам и затова още от детинството си се научих "да играя играта" т.е. да говоря. Вероятно и вие самите знаете това, и разбира се, не защото сте били член на църквата, която посещавах и сте ме наблюдавали. Мнозина изповядващи се християни вършат своите намеренията, които се очакват, гледайки малкото добро извън църквата, но едно за временно знаейки, че сърцата им не са и вътре в нея. Те даже не се способни да го обяснят, но църквата удовлетворява нуждите им и все пак те подражават, защото, да, това е "правилното" нещо да вършим.

Когато пораснах и не бях зависим от любящото внимание на моите родители, аз престанах да посещавам църквата. Преследвах моите си интереси по моя си път. Достатъчно бе за ходенето на църква. Достатъчно бе да се преструвам на религиозен.

Събрани в едно, тези действия не означаваха запазване на нещо добро. Бог не бе повече реален за мен, така както не беше и за моите християнски приятели. Защо да продължавам играта?

Така аз тръгнах по моя си път и ^ог ме разбираше. Той знаеше, че хората в църквата, която посещавах величаеха себе си, вместо Него. Не ме осъди за отделянето ми. Просто очакваше определения момент, за да привлече вниманието ми.

Бях тридесетгодишен, завършил колеж, и в продължение на пет години продавах компютърни системи. Вече бях и единствения собственик на Хорнбергеровата агенция - много функционална застрахователна агенция, специализирана в застраховки на автомобили, на жилищни сгради, застраховки живот и здравни застраховки.

Бях млад, енергичен, изграждащ бъдеще, пенсиониране и комфортно настояще. Бях "правещ това" в света. Имах чудесен дом, добър доход и проспериращ бизнес. Преследвах американската мечта, вярвайки, че щастието идва от нещата, които правят живота интересен, удобен и вълнуващ.

Соломон, най-мъдрият човек, живял някога на земята, обобщава това много добре, като казва: "Суета на суетите... " (Еклисиаст 1:2). Суета означава празнота, мираж, нещо, което никога не може да имате в ръцете си. Преследвах тази празнота, тази американски мит и Бог трябваше да привлече вниманието ми. Но как? Той просто чакаше и когато дойде определеното време Той ми внуши да отида и да направя застраховка живот на моя зъболекар. Нищо не подозирах, за това как коренно ще се промени моя живот от това единствено Божествено внушение.

Зъболекарят ми беше един от моите клиенти. Бях застраховал бизнеса му, дома му, здравето му, автомобила му и си казах, защо да не застраховам и живота му.

Позвъних му, за да си уредим среща някой ден и да направим това. Но той не се заинтересува, което аз не можех да разбера, тъй като беше благоразумен човек.

Защо не желаете да си направите застраховка живот? - го попитах.

Защото вярвам, че Господ ще се завърне преди аз да имам нужда или полза от такова покритие -отговори той.

Засмях се на отговора му. Можете да чуете всевъзможни извинения в застрахователния бизнес, но това беше смешно. Помислих, че се шегува.

Каква е истинската причина? - попитах отново.

Това е истинската причина.

Но къде открихте тази идея?

В Библията. Не си ли чел Библията, Джим?

Библията! Не е ли това просто събрани "Отче наш" и "Аве Мария"?

О, неее, не е това.

И започна дискусия в продължение на час и половина не върху застраховка живот, а върху сигурността на живота. Тя привлече вниманието ми. Интересът ми бе възбуден и любопитството ми нарасна. Зъболекарят погледна часовника си и каза:

Джим, трябва да си вървя в къщи. Имам задължения. Защо не дойдете ти и съпругата ти в сряда вечерта у дома и да продължим тогава дискусията?

Мога да ви питам всичко и вие няма да се обидите?

Разбира се! - увери ме той.

Това е добре - отговорих аз — ще дойдем.

В сряда вечерта Пол и Естел Конър ни посрещнаха приветливо. След като постояхме няколко минути във всекидневната, Пол предложи да се преместим в хола и четиримата седнахме около голяма маса. Мислех си колко странни бяха тези хора. Не ни предложиха бира или нещо друго за ядене или пиене, когато седнахме на масата.

Пол се извини и отиде да донесе нещо. Помислих си, че това е споменатата бира, но не, той се


върна от ъгъла на стаята с четири, пребройте 1-2-3-4 Библии! "О, не!" - мислех си аз - "той трябва да е особен вид фанатик. Даже папата няма четири собствени Библии!" Пол раздаде Библиите и каза: Джим, отвори Библията си на книгата на Даниил. Кой е Даниил? - попитах аз. Това е книга от Стария Завет. Какво представлява Стария Завет?

Наистина не си ме измамил като каза, че не си чел Библията.

Сали и аз напуснахме дома им онази вечер в 11 часа и 30 минути. Не бяхме чували до тогава такива изумителни истини през живота си. Те натиснаха звънеца в моето сърце, което евентуално би се пробудило за желанието, което Бог е планувал там за него.

Пол и Естел ни поканиха отново да отидем у тях следващата седмица. Започнах да очаквам вечерите в сряда. Пол беше Библейски учител. Той правеше Библията да бъде жива книга.

Защо никой в моята църква не ни е казал някога това? - попитах аз.

Не зная — отговори простичко Пол - би трябвало да ги попиташ. Това, което реших и да направя. Познавах двама свещеници. Ходех с единия на лов, а с другия пиехме заедно. Попитах единия от тях.

С кого си започнал изучаването? - ме попита той.

С д - р Конър и съпругата му.

Не, Джим. Не питам за хората. Питам каква е тяхната религия. Казах му, а той ми отговори:

Защото те имат пълна вяра във всичко писано в Библията, Джим. Те са фундаменталисти. Какво означава това? - попитах аз

Те вярват, че когато четеш Библията, трябва да изпълняваш всичко точно. Това означава да се опитваш и да вършиш точно каквото Библията казва.

Бях объркан. Мислех си "Какво лошо има в това? И какво лошо има ако не сме фундаменталисти?"

Джим, ние сме традиционалисти. Вярваме, че Библията е написана преди хиляди години и трябва да се разглежда в светлината на традициите и на настоящето общество. Така, че ние не трябва да живеем по същия начин, както са живели в онези диви библейски времена. О, добре! Това има смисъл.

Въоръжени с тази информация, ние продължихме нашите Библейски уроци със семейство Конър всяка сряда вечер в продължеше на осемнадесет месеца. Не можех да си представя, че Библията съдържаше такива истини. В края на всеки урок, Естел ме питаше: "Джим, какво мислиш за идването на Църква тази седмица?" А аз отговарях: "Не съм напълно убеден, че това е истината." Този отговор беше станал почти традиционен, затова и тя бе така изненадана, когато веднъж съобщих: "Тази седмица ще дойда на църква. Не мога да чакам да не се срещна със светци, които живеят този вид истина!"

Бях развълнуван. Какъв ли трепет със сигурност щеше да бъде да се срещна с хората, които живееха тези истини, след като така ме бяха завладели! Но Пол и Естел не бяха така развълнувани, както бях аз. Всъщност изглеждаха малко притеснени.

-Джим. има някои неща. които сме длъжни да ти кажем, преди да дойдеш на църква ...

Те се опитаха да ми кажат това, което скоро аз сам установих. Не всички светии са светци. По-късно разбрах, че и самата Библия говори за това: "... Защото не всички онези са Израил, които са от Израил" (Римляни 9:6) и "Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв а юдеин е този, който е такъв вътрешно ..." (Римляни 2:28, 29). Силни думи, но малко съзнавах колко скоро те щяха да са лесно приложими за мен.

През онези осемнадесет месеца започнах да обичам Божието слово. Бог бе използвал Словото Си да пробуди в моето сърце отговор към Него. Но попаднах в една от клопките, които Сатана поставяше пред онези, които търсят Бога. Мислех, че интелектуалното извисяване към истината беше всичко, което е нужно да станеш християнин. Аз истински вярвах толкова много, че истините, съдържащи се в Божието слово, станаха моя религия.

Цял живот бях копнял, някой да ми покаже как да стана християнин, и сега почувствах, че бях намерил пътя. Имах силна воля и когато открих истините в Божието слово, желаех да ги приложа в живота си. Но бях и на напълно погрешна позиция на това, което съставлява ставането на християнин.

Ревността ми ме водеше да опитам да споделя с моето семейство "истините", които бях открил. Когато правих опит да им покажа, че доктриналните им позиции не са библейски, те не пожелаваха. Не приемаха моите истини. Макар, че не бяха в състояние да обяснят или защитят своите позиции от библейска гледна точка, те отказваха да приемат и моите. Това ме разстройваше. Разбира се, когато щяха да бъдат убедени от истината, щяха и да и се покорят.

И така аз се връщах отново и отново, дори с още по-голяма ревност, докато стана ясно, че семейството ми, не само, че не искаше да прави нещо с моята религия, но също и да се погрижи с нещо за мен.

Отношението ми към тях казваше: " Аз съм прав, а вие сте на погрешен път. Аз имам истината, а вие вярвате на лъжа." Това понякога ги отблъскваше и с право.

Другите забелязаха моята ревност за споделяне и скоро започнах да давам библейски уроци на други искренни души, които, подобно на мен, приеха великолепните истини на Библията като тяхна религия. Станах главен старейшина в месната църква и всичко от вън изглеждаше добре.

Но започна да стова ясно, дори и на този упорит германец, какъвто бях аз, че нещо в християнския живот, който водех, не беше добро. Ходех на църква и представях добрата вест за побеждаване на греха и след като се върнех у дома започвах да викам на жена си и да се дразня от децата си. Знаех, че това не беше добро, но даже и моята силна човешка воля не можеше да спечели победа в тази област.

Библията описва това състояние по следния начин : "От същите уста излизат и благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? ... така също не може солена вода да дава сладка" (Яков 3:10 - 12). "Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." (Яков 1:26) Господ започна да ми говори с тези текстове и заядливо подозрение се загнезди в ума ми. Бях ли пропуснал нещо? Действително ли съм преобразен? Бях в църквата, но бях ли в Христос? Бях в Словото, но бях ли в Словото, което "... стана плът и живя между нас..." (Йоан 1:14). Ставаше ми ясно, така както беше ясно, че намиращата се в кутията с бисквитки мишка, не я правеше бисквитка. След около две години най-после Господ проникна през моя упорит дух и каза: "Джим, трябва да се оттеглиш и да преосмислиш това, което правиш. Ти трябва да си сигурен, че си преобразен." "Аз? Защо, Господи? Аз съм главен старейшина в църквата! Доведох мнозина в Твоята църква. И аз да не съм преобразен?" "Да, Джим, има някои неща, които ти просто не разбираш."

Започнах да разбирам, че общоприетите или правилни доктринални мнения, са само малка част от истинската религия. Днес има милиони, изповядващи, че са християни, които държат "правилните" мнения и въпреки това никога не е имало време, когато истинската духовност да е така отпаднала.

Сигурното библейско обяснение е абсолютна необходимост за всеки християнин, за да издържи през големите събития в края на земната история, и все пак можем да продължаваме с обясненията по такъв начин, че да водим слушателите към "истините" вместо къв Бога. Защото това не са само думи, които съживяват душата, но Самия Бог, и докато слушателите не намерят Бога в лично преживяване, те няма да станат по-добри заради това, че са чули "истината". Библията не е краят, но средство, инструмент, който да доведе хората до лично, интимно ходене с техния Бог. Христос ни говори днес със същите думи, които Той отправи и към имащите религиозен вид ученици по Негово време. "Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот"( Йоан 5:39 - 40 )

Аз имах теологично обяснение и можех да дискутирам библейското си виждане с научни термини, но ако се срещна с истински живеещите християнство хора, моето голямо познание би изглеждало като глупост.

Ако бих застанал в подножието на Голготския кръст и разговарях с Мария Магдалена, какъв ли Щеше да бъде разговора? Щях да кажа "Мария, виждам, че ти не си изоставила Исуса като някои от ^фугите. Това добро дело резултат на придадена или вменена правда е? Ако си получила правда от Бога, тогава ти трябва да си била оправдана. Кога си оправдана? Това съдебно или вътрешно оправдаване беще?"

"Какво? За какво говориш? - може би щеше да ме попита - аз Го обичам! Той е моя Господ, моя Спасител! Той ме е изкупил!"

Кой от нас имаше итинска религия? Главния старейшина или блудницата? Аз имах теологични термини, но тя имаше сърдечно преживяване.

Организираната религиозност доказва да бъде най-голямото заместване на спасителното познание за Бога, което някога светът е познавал. Голяма опасност лежи в самодоволството. Приели сме доктрините и посещаваме всяка седмица църковните служби и по този начин се чувстваме доволни, че сме в стадото. Все пак ние сме в църквата и държим Божието слово, така че сме намерили Бога. Но наистина ли сме Го намерили?

Членството в църквата и службата в нея погрешно са станали синоними с преживяването на новорождението. Понеже почти всеки около нас има същото преживяване каквото и ние, не виждаме опасност и смисъл от по-дълбока опитност. Тази ситуация съществува в почти всички църкви и деноминации в нашите дни й тази лъжлива вяра, че сме приели религия единствено чрез знание, служба и присъствие ни дава възможност да гледаме на Бога като изгода, вместо като център на всекидневния ни живот.

В по-голямата си част църквите остават мълчаливи даже и спрямо последните останки на истинска религия сред тях. Те предлагат безопасност и удобство, отдалечавайки се от истински живи връзки с Бога. Членовете им стават като бебе, което се е научило да се задоволява с биберон, бместо с "истинско нещо". Може да изглежда, че съм против религията с това, което казах, но не е така. Докато религията няма да ме доведе до Бога, тя е трамплин, стимул, който е отворил очите ми и от който е започнало мисленето. Тя е била като катализатор, ако искате, да ми посочи посоката, да ме постави върху някои основни принципи и да ми даде известна структура. Без това малцина биха намерили пътя за по-смислен живот. И за това винаги ще бъда благодарен във вечността.

Но копнея хората от тези църкви да видят какво е забравено — че Бог е личност и може да бъде опознат и преживян от всеки един от нас. Общуването между Бога и душата е пулса на истинското християнство. Всеки ден, всеки час, всяка минута Бог е Който ни ръководи, Който ни дава възможност, Който ни вдъхновява да живеем живот "...скрит с Христос в Бога" (Колосяни 3:3)"..., за да бъде Бог всичко във всичко"(1 Коринтяни 15:28).

Не го разбирах, но по някакъв начин в дълбините на душата си копнеех за Него.

Бог беше поставил този копнеж в сърцето ми и желаееше да ми даде това преживяване, но Той знаеше също, че ще са нужни някои основни промени в живота ми. Бог знаеше, че никога няма да го намеря сред "черкуващите се" и "религиозните" в света, с неговата гордост, надутост и себевъздигане. И така Той ми изпрати същото известие, което Исус даде на Своите ученици. "А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко..."(Марк 6:31).

Бог ми даваше първите знаци за това преживяване. Но първо аз трябваше да отговоря на Неговия божествен стремеж за моето сърце и да Го намеря "И ще ме потърсите и ще ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце"(Йеремия 29:13)

Тогава Бог ми каза : "Джим, трябва да пожелаеш да изкастриш разписанието си, да намалиш никога несвършващите ти анганжименти, да опростиш живота си, за да "млъкнете и знайте, че Аз съм Бог..."(Псалом46:10)

3.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница