Бюлетин на дунавски екологичен форум бр. 2/2005 в този брой: Уводна статия

М. Вогрин

М. Димитрова

Г. Нагл
Работна група Влажни зони

М. Вогрин
Загина една река с две сърца

Б. Илич & М. Босич

Г. Нагл
За празника по случай Деня на р. Сава

С. Осоле
Настоящото състояние на канала Дунав - Одер - Елба в басейна на р. Морава

П. Прибил

Д. Рийдър

О. Рубел
Безопасни гнезда за белите щъркели

М. Туцаков
Наводненията в България през 2005

П. Цветков

М. Зиткович

В басейна на Дунав водите на реките винаги са прииждали, но изглежда, че в наши дни наводненията са по-катастрофални за хората в сравнение с преди. И ние сме единствените виновници за това положение. Защо? Някои отговори ще намерите в материала на Петко от България, където имаше големи наводнения през 2005 г.

М. Вогрин

ДУНАВСКИ ЕКОЛОГИЧЕН ФОРУМ

Правителствата на страните от Дунавския басейн изготвят планове, за да осигурят защита на водите, намиращи се в рамките на националните им граници до 2015 г. Това се прави с цел да се изпълни европейското законодателство за опазване на водите, известно като Рамкова директива за водите. В това число са включени страни от Дунавския басейн, които не са членки на ЕС, но които доброволно са се съгласили да спазват европейските регулации за водите.

“Забелязваме, че в процеса на планиране не се отделя достатъчно сериозно внимание на влажните зони”, казва говорителят на ДЕФ Йоханес Волф. “Считаме, че водите не могат да бъдат подобаващо опазени без защита на влажните зони”. Според ДЕФ националните оценки, подготвени на по-ранен етап от страните от Дунавския регион за състоянието на водните им ресурси, не включват адекватно влажните зони.

Влажни зони са места, където водата и сушата естествено си взаимодействат, осигурявайки връзката между води, животни, растения и хора. Tе спомагат за намаляване на замърсяването и вредите от наводненията, подобряват качеството на питейната вода и осигуряват местообитания за ценни растителни и животински видове. Много Дунавски влажни зони са увредени при човешки дейности, както и много са заплашени от бъдещи планове за инвестиции.

Кампанията:

Кампанията на ДЕФ се подкрепя от Секретариата на Рамсарската конвенция, който координира Световния ден на влажните зони.

Според ДЕФ ключов момент, върху който трябва да се работи, е разработването на национални списъци на влажни зони, които в момента не съществуват в повечето страни. „Как може да се запазят влажните зони, ако дори не се разполага със списък на тяхното местонахождение” казва Волф. ДЕФ ще настоява за по-добър достъп до информация и по-широко обществено участие в разработването на национални планове за управление на водите. „Гражданското общество може да предложи ценна подкрепа, в това число информация, опит, знание и експерти”. През 2006 г. ДЕФ ще цели по-активна работа за разработване и включването на мерки за опазване на влажните зони в националните планове за управление по водите на страните от Дунавския. Деня на Дунав, 29-ти юни 2006 г., както и Световния ден на влажните зони през 2007 г. ще бъдат поводи за публично оповестяване на постигнатия напредък и допълнителни препоръки.

Неправителствените организации от ДЕФ провеждат днес множество дейности на местно ниво в страните от Дунавския регион, с цел да се популяризира Световния ден на влажните зони. Това включва пресконференции в Германия и Чехия относно значението на влажните зони и ролята им в предотвратяването на наводнения. Общественият интерес ще бъде повишен чрез обиколки на влажни зони в Унгария и Хърватия. В Румъния ще се разпространи информация относно заплахите за влажните зони от планирани инфраструктурни проекти в корабоплаването. В Словения ще се обявят нови защитени влажни зони и ще се открие национална конференция по темата.

Работната група Участие на обществеността е сформирана с главната цел активно да подпомага консултациите и включването на различни заинтересовани страни в процеса на усъвършенстване на Плана за управление на басейна на река Дунав (ПУБРД). Другите задачи на групата са да съветва и отправя предложения към Борда на ДЕФ по въпроси, свързани с участието на обществеността.

Екипът на ДЕФ по политиката за водите и координатора на работната група канят за участие в РГУО представители от организациите-членки на ДЕФ, които се интересуват от тези въпроси. Като начало групата се състои от девет представители на организации - членки от седем дунавски страни.

За да се разшири представителството в тази работна група и да се увеличи капацитетът на националните мрежи по въпросите, свързани с участието на обществеността, за периода 2006 – 2007 г. са планирани следните дейности:

• 
  Попълване на работната група, като в идеалния случай би трябвало да има най-малко по един представител от всяка национална ДЕФ - мрежа, който да се занимава с УО в съответната страна;
  
• 
  Установяване на канал за комуникация между членовете на работната група – специален e-mail списък;
  
• 
  Установяване на сътрудничество с международни и национални делегации на Дунавската комисия и с работните екипи на ДРП във връзка с дейностите по участие на обществеността и комуникациите в БРД;
  
• 
  Планиране на дейности, свързани с участието на обществеността на национално ниво и на ниво речен басейн, и включване на плановете в националните работни планове и в работния план на ДЕФ за следващите 3 години;
  
• 
  Оказване съдействие на хората, отговорни за УО на национално ниво при разработване на дейностите, свързани с участие на обществеността и с осъществяване на комуникациите;
  
• 
  Разработване на специфична политика и дейности за повишаване осведомеността за популяризиране и разработване на Национални програми за УО във връзка с Националните планове за управление на речния басейн.
  
• 
  Събиране на информация и обобщаване на уроците, които сме научили, от дейностите по УО при реализацията на други проекти в Дунавския басейн и в Европа;
  
• 
  Предложения за обучения по УО и комуникации за членовете на Екипа по водната политика и други заинтересовани членове на националните мрежи на ДЕФ; Обучения на обучаващи по комуникации, участие на обществеността и кампании за осведомяване на гражданите;
  
• 
  Подпомагане създаването на нов дизайн на графичната концепция на ДЕФ на международно ниво;
  
• 
  Ревизиране и актуализиране на съществуващата база данни с експерти на ДЕФ, като се обърне специално внимание на експертите по УО;
  
• 
  Съвместна работа с работните групи и секретариата на ДЕФ по осигуряване на средства за бъдещи дейности на ДЕФ по УО; Разработване на проект за участие на местните заинтересовани страни в процеса на управление на речния басейн;
  

Очакваме предложения от всички членове на мрежата за създаването на нови работни групи, за провеждане на обучения и подобряване на планираните дейности. Моля, обръщайте се към координатора на работната група или към секретариата на ДЕФ.

e-mail: milena@ceie.org

Координатор по въпросите, свързани с хидроморфологията

e-mail: gerhard.nagl@donaufluss.de

Работна група Влажни зони

Кои са влажните зони с международно значение в Дунавския басейн?
В басейна на р. Дунав има безброй влажни зони – реки, езера, блатисти разклонения на реки, заливни гори и ливади, и някои направени от човека водни тела като развъдници за риба и ями, получени вследствие добив на чакъл. Всички те са важни на местно ниво. Но знаем ли кои са важни и на международно ниво?

Според мен една влажна зона може да се идентифицира като такава с международно значение, ако отговаря най-малко на един от следните показатели: покрива стандартите, заложени в Рамсарската конвенция за включване в Списъка на влажните зони с международно значение или стандартите на BirdLife за т. нар. важни за птиците райони (ВПР), или тези на ЕС за територии за NATURA 2000. Тези стандарти са вече добре известни, използват се сравнително дълго, така че приложението им би било полезно и за басейна на р. Дунав (БРД).

В БРД например имаме около 100 района, отговарящи на критериите на Рамсарската конвенция. Другите райони с международно значение, например определените като важни за птиците райони според BirdLife, са още повече. Дори и без да правим подробен анализ е ясно, че БРД е богат на влажни зони с международно значение. Нашата задача е да ги опазваме, изучаваме и да ги представим на широката общественост.

Ако се интересувате от влажните зони или имате познания и смятате, че можете да помогнете, моля, присъединете се към нас!

е-mail: milan.vogrin@guest.arnes.si

От 4 ноември, 2005 г. р. Спрека тече мъртва. Вместо река в природа, която ни заобикаля, се появи един непотребен поток, животът в който е опустошен. Какво стана с човешкото право на чиста околна среда?

Във връзка с този проблем Центърът за развитие „Humanitas” в Добож се опита да поведе по-продължителна борба чрез Интернет като най-достъпната медия в наши дни. Изпратихме над 5000 е-съобщения до различни институции в Босна и Херцеговина, а също така отворихме линк към сайта www.ekodoboj.org.ba, където публикувахме всички писма с коментари от граждани.

Асоциацията по спортен риболов в Добож изпрати доклади за случая до няколко правораздаващи институции и организира траурна церемония за сбогуване с реката, смятана за най-богата на риба река в Европа. Членове и поддръжници на организацията спряха уличното движение на един мост в Добож и, докато оркестърът свиреше траурния марш, хвърляха цветя, за да привлекат вниманието на властите, които трябва да вземат твърди мерки срещу извършителите на престъплението.

В мъртвите риби, изпратени за анализ в Баня Лука, бяха открити следи от почистващи препарати (в близост до течението на реката, по-точно – в окръг Тузла, има предприятие за производство на почистващи препарати).

Но това не е всичко. Няколко дни по-късно, на 8 ноември 2005 г., рибари от Добож алармираха обществеността за ново отравяне на риба – този път в р. Босна. Голяма част от рибите погълнали отровни вещества, като при по-малките и по-слабите смъртта настъпила веднага. След като фаталната синя вълна отминала, по-големите риби са се съвзели. И по този случай бързо настъпи мълчание.

Корпоративният капитал може да продължи да се възползва от липсата на знания по екологични въпроси сред широката общественост и да продължи да използва реките ни като бунища, спестявайки си по този начин разходи за съхранение на опасни материали. Неправителствените организации, които се занимават с природозащита, не разполагат с необходимите финансови средства, за да продължат да се „борят” срещу престъпниците. А от 4 ноември 2005 г. реката с две сърца – Спрека, продължава да тече безжизнена.
Бориса Илич, Асоциация на рибарите „Босна”, Добож

Миодраг Босич, Център за развитие „Humanitas”, Добож

Този резултат би трябвало до доведе до стриктно изпълнение на мерките за защита на останалата част от речните екосистеми и недопускане на деструктивни посегателства над природата в бъдеще.

Целта на Рамковата директива за водите е да защитава, да подобрява състоянието и да възстановява реката и другите водни екосистеми. ДЕФ заяви ясно, че ще подкрепя всички усилия за изпълнение на заложените цели, както на Форума на заинтересованите страни, който се проведе през юни 2005 г. в Будапеща, така и на и в Коментара на Обобщения доклад, който подготви за МКЗРД.
Необходими ли са нови язовири?

Въпреки че проблемите, вследствие от хидроморфологичните промени, вече са много сериозни, безброй нови инфраструктурни проекти, свързани с навигацията, добива на електроенергия от ВЕЦ и защитата от наводнения, заплашват да разрушат останалите ценни кътчета природа. Ако разгледате по-внимателно повечето проекти, ще забележите, че много от тях не са наистина необходими за устойчиво развитие на транспорта, за доставка на електроенергия или за природосъобразна защита от наводнения. Движещите сили за много от тези проекти обикновено проявяват късогледство и са ориентирани към парите и печалбата. Една от основните заплахи е планираният европейски транспортен проект “TEN”, чиято обявена цел е да се елиминират и последните тесни за навигация участъци по Дунав. Тези „тесни участъци” (от гледна точка на навигацията), възлизащи на повече от 1000 км., са останалите все още непокътнати зони от реката, които природата е дарила с голямо разнообразие от видове. От гледна точка на природозащитниците, те са „горещи точки”, т.е. ценни обекти, които трябва да бъдат защитени. Но тъй като според някои инфракструктурни специалисти изградените досега съоръжения не са достатъчни, се планира строителството на нови канали – Елба-Одер-Дунав и Дунав-Сава.

Бъдещето за реките и потоците според целите, заложени в Европейската Рамкова Директива за Водите, не само че не бива да носи разрушения, но и трябва да осигури възстановяване, за да се постигне „добър статус” на повечето речни екосистеми.

Важно е в отделните страни да се разгледат адекватно докладите по чл. 5, свързани с хидроморфологията. В някои случаи (в Бавария, Германия, в Сърбия и Черна гора) се сблъскваме с неоправдано идентифициране на водни екосистеми като силно модифицирани водни тела, за да се получат по-лесно разрешения за реализация на опустошителни проекти, например – за изграждане на язовири. В бъдеще трябва да следим внимателно как се извършва мониторингът, да отделяме време за анализ и на икономическите аспекти. Последните са свързани с хидроморфологията, тъй като се прави икономическа оценка на начините на използване, причиняващи промени, а също и чрез сумите, които се отделят за дейности за възстановяване (рентабилност). Друга наша основна задача е да настояваме институциите, имащи отношение към управлението на водните ресурси, да включат в плановете си понятия като консервация и биоразнообразие. Това води до плановете за управление на речни басейни и до програмите от мерки, които трябва да се разработят в съответствие с Рамковата директива за водите до 2009 г. Но, внимание: основите и на двата аспекта трябва да се разработят още през 2006 г., а дунавските страни решиха да изпълнят задачите за 2006 и 2007 още тази година. Без ясна перспектива за процеса на възстановяване, който да включва връзката между реките и отпадането най-малко на някои от поръчките за изграждане на язовири, няма да се постигне значителното подобрение, необходимо за покриване на целите на Рамковата директива за водите. Получили сме вече ясни знаци, че някои държави и мощни заинтесовани групи нямат желание да се реализират голяма част от мерките за възстановяване, необходими за да се постигне, ако не добър екологичен статус на реките и потоците, то - най-малкото - за да се отбележи поне някакво подобрение. Така че, предстои ни тежка работа по трудни за изпълнение задачи. Можем да успеем само ако с подкрепата на многото приятели на живите реки и потоци, пръснати из целия басейн на р. Дунав. Струва си усилията.
Герхард Нагл, магистър по хуманитарни науки

Координатор по въпросите, свързани с хидроморфологията

e-mail: gerhard.nagl@donaufluss.de

Снимка: Дунав в Бавария

Заедно с общинската управа на Любляна и Министерството на околната среда учениците от нашето училище организираха дейностите на тротоара пред градската зала в Любляна.

„Водата е всичко за всеки” – под този надслов протече програмата. Целта ни беше да повишим осведомеността на хората от нашия град по проблемите, свързани с питейната вода и източниците, от които тя се черпи. Що се отнася до климатичните влияния, които оказват валежите върху високото пусто поле на Любляна, а по-нататък и върху р. Любляница, която се влива в р. Сава, която, на свой ред, е приток на Дунав, не сме напълно наясно.

Не са много хората, които знаят как питейната вода стига до нашия град, въпреки че всички те са загрижени за качеството на водата, която пият. Ето защо е важно да се информираме как човекът въздейства върху питейната вода.

В природата водата е в непрекъснат кръговрат. Защитавайки дори един-единствен източник на потейна вода, ние защитаваме средата, в която живеем, както и здравето си, а в по-широк смисъл - и природата на нашите съседи, като очакваме и те да опазват по същия начин нашата природна среда.

Искахме да накараме хората да разберат, че капката вода, която пропиляваме, може да е от жизнена необходимост за някого надолу по течението. Учениците направиха плакати, отразяващи екологични проблеми, свързани с питейната вода, и раздаваха речни камъчета с рисунки върху тях.

Но основното събитие беше подреждането на дракона от речни камъчета. Камъчетата бяха събрани от брега на реката, след което бяха оцветени в зелено – такъв е цветът на символа на нашия град. Нашият дракон се появи върху тротоара, точно до фонтана Роба, който олицетворява трите словенски реки. Заедно те бяха символ на борбата ни за по-чиста природа и здравословна питейна вода и обединиха хората, които се желаят тези ценности да се опазват.

Празникът премина успешно, дори времето ни съдействаше – беше хубаво, и много хора дойдоха, за да се разходят, да погледат и да поговорят с нас. Сред учениците, гражданите и туристите беше също и г-н Фуре, представител Европейския съюз, както и журналисти, които правиха снимки и интервюираха участиници. Учениците бяха много горди, когато снимките им се появиха във вестниците.

И тъй като грижи за околната среда трябва да се полагат непрестанно, в бъдеще ще организираме още такива събития.
Сава Осоле

e-mail: sava.osole@guest.arnes.si

Планове за изграждане на отсечката Дунав-Бреслав от канала (започваща от Австрия или Словакия и свършваща при граничния град Бреслав) бяха включени в две предложения за стратегия на чешкото правителство във връзка с икономическия растеж и развитието на транспорта. Тези планове не бяха приети в резултат и на възраженията от страна на неправителствени организации.

През 2005 г. общинските власти в басейна на р. Морава започнаха работа по подготовката на нови регионални планове. На базата на разпоредби на чешкото правителство от 1996 г. маршрутът на канала трябваше да се включи в проекто-предложенията за местните планове, въпреки че във всички оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС) имаше критики във връзка с потенциалните негативни последствия от реализацията на проекта, определяни като „много сериозни” и дори „катастрофални”. Включването на маршрутите означава, че някои дейности, свързани с развитието на тези региони, ще продължат да бъдат ограничавани – забранява се, строителство с цел модернизация на инфраструктурата в ивицата по продължение на маршрута на канала. Освен това хората, живеещи на територията на тази земя, все още понасят трудности и проблеми, свързани с ограниченията, наложени им от държавата.

През 2003 г. Министерството на околната среда на Чехия сформира група от експерти (включваща и представители на НПО), които да направят оценка на въздействието на каналът върху околната среда. Резултатът от работата на експертната група със сигурност ще усили и без това нарастващия натиск, за да се сложи край на съществуването на маршрута за канала Дунав-Одер-Елба.

e-mail: pavel.pribyl@hnutiduha.cz

Фотограф: Ярослав Унгерман

Цялата заливна зона понастоящем се управлява според три различни национални режима за защита, но тези земи представляват една екосистема и би трябвало да се управляват по еднакъв начин, според едни и същи високи стандарти, като се прилагат най-добрите европейски природозащитни практики, за да се съхрани и възстанови това уникално природно наследство. Въпреки политическите трудности, породени от конфликтите, разразили се в близкото минало, европейски експерти и някои организации от трите страни споделят обща визия за тристранна трансгранична защитена зона и този проект ще им даде шанс да направят стъпка напред към реализацията на тази визия, както и да се включат в процеса още заинтересоване страни. Ще се създадат възможности и за преоценка на управленските умения в защитените територии.

Това е слабо развит земеделски регион, икономически изостанал, който обаче притежава богато природно и културно наследство, което е добра основа за силно развитие на устойчив туризъм. Целта на този проект е да популяризира екотуризма чрез обучения и маркетингови дейности, особено в тази част, която се намира на територията на Сърбия, да гаратира, че предлагащите туристически услуги осъзнават добре управляваната природа като икономически актив, а също и да окуражи заинтересованите страни активно да вземат участие, за да се постигнат максимално добри резултати. Друга полза от проекта, която очакваме, е да се подобрят международните контактите и трансграничното сътрудничество между специалисти по управление на природата, предприемачи от туристическия бранш и граждани.
Дейвид Рийдър, старши технически съветник

Дунавско-Карпатска програма, WWF

E-mail: daimawr1@yahoo.co.uk

ДЕФ в делтата на Дунав: за една работна среща на колеги
Семинарът „Активизиране дейността на неправителствените организации в Дунавския регион в контекста на приложението на Рамковата директива за водите на Европейския съюз”, проведен в област Одеса (Дунавския регион) на 10 ноември 2005 г., е иницииран и подкрепен от ДЕФ. Участваха представители на различни граждански организации от Украйна - Клуб „Дунав” (Вилково), Регионална НПО „Възраждане” (Татарбунари), Асоциацията на М. И. Андрусов „Екологична безопасност и противодействие в екстремни ситуации”, Черноморския регионален департамент на Екологичната академия на науките на Украйна, Западния център на украинския клон на Международния център по научна култура „Световна лаборатория”, Асоциацията по екологично право в Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави, Черноморската регионална мрежа на НПО, Дунавския биосферен резерват към Националната академия на науките на Украйна и Държавния музей на природата в Лвов.

Стартирали от Одеса (от офиса на Регионалния център за разпространение на екологични знания към Одеския държавен екологичен университет), участниците в семинара се запознаха с проблемите в устието на р. Днестър, където незаконно се строи кей, и посетиха офиса на НПО „Възраждане”. След това участниците взеха участие в дискусия на тема „Екологичната политика на Украйна и задачите на неправителствените организации” в Дунавския биосферен резерват.

Участниците в семинара препоръчаха:

• 
  да се подобри сътрудничеството между НПО във връзка със защитата на водните тела, като за основна цел да се смята разпространяването на информация за РДВ и популяризирането на идеята за опазване и използване на водните ресурси в съответствие с принципите за устойчиво развитие;
  
• 
  да се осигури участие на обществеността в процесите на вземане на решения, свързани с опазването и устойчивото използване на водните ресурси на всички нива – местно, регионално, национално;
  
• 
  да се окуражава разработването на политики на украинското правителство, в които се залага като приоритет спазването на принципите за устойчиво развитие, формирането на екологична мрежа, спазването на законодателството в областта на околната среда, и съобразяването с общественото мнение, когато се вземат решения, свързани с природата;
  
• 
  да се стимулират усилията на украинските НПО срещу изграждането на навигационен канал през сърцето на Дунавския биосферен резерват;
  
• 
  да се подкрепи възстановяването на екосистемата на устието на р. Сасик в статуса й на морски естуар и подобряване състоянието на прилежащите територии;
  
• 
  да се окуражава разпространението на научно познание и сътрудничеството между научни организации и НПО; да се стимулират прояви на чувство за отговорност у специалистите при формирането на научни доказателства за опасни за природната среда дейности;
  
• 
  да се окуражава прилагането на механизми за професионален контрол от съответните академии и професионални НПО, за да се поддържа високо ниво на екологична етика.
  

Олег Рубел

Анастасия Тарасенко

Одеса, Украйна

С подкрепата на Програмата за малки грантове на фондация Rufford Maurice Laing Обществото за изследване и опазване на птиците във Войводина предложи практическо решение на този проблем в рамките на проекта „Безопасни гнезда за белите щъркели”. В тясно сътрудничество с регионалната електроснабдителна компания “Elektrovojvodina” бяха изградени 61 метални платформи за гнезда. Платформите бяха издигнати преди размножителния период през пролетта на 2005 г. в десет приоритетни за проекта места в Банат: Неузина, Тараш, Ботош, Томашевац, Сакуле, Перлез и Бело блато. Тъй като в резултатът от реализацията на проекта беше 90% заетост на платформите още през 2005 г., ще продължим и през 2006 г. да издигаме платформи за гнезда и в други райони на Войводина, където тези птици гнездят.

Повече информация може да намерите на адрес: www.rufford.org/rsg/Projects/MarkoTucakov.html
Марко Туцаков

Общество за изследване и опазване на птиците във Войводина

е-mail: mtucakov@eunet.yu

Наводненията в България през 2005
Проливните дъждове, според метереолозите безпрецедентни за последните 50 години, засегнаха почти цялата територия на България. В някои райони валежите достигнаха количества от порядъка на 210 – 240 литра на квадратен метър. За периода февруари – септември 2005 г., пет пъти поройни дъждове и наводнения нанесоха огромни щети и взеха човешки жертви. Повече от 25 човека загинаха при наводненията, големи площи обработваема земя бяха бяха опустошени, железопътни линии и асфалтови пътища останаха под придошлите води, а в някои участъци бяха разрушени под напора им. Безброй къщи и дворове потънаха под калните води. Един от най-силно пострадалите райони беше този около столицата София, където стотици хора останаха без дом. В много градове и села електрозахранването беше спряно с оглед на сложната ситуация. Освен това в много села и малки градове беше прекратено и водоснабдяването. Инфраструктурата на България също пострада силно от наводненията, като няколко главни магистрали и ж.п. артерии бяха затворени.

Все още не е готова заключителната оценка на щетите. Общият брой на хората, директно пострадали от природните бедствия, възлиза на 3 милиона. По данни на Българската национална асоциация на общините около 100 общини са частично засегнати от наводненията. Много по-сериозни бяха обаче проблемите в населените места, където беше обявено бедствено положение – в тях инфраструктурата пострада най-силно - пътища, мостове, защитни съоръжения и др. По официални данни са били разрушени около 2.250 км. пътна инфраструктура и повече от 600 моста.

С цел да се анализират основните причини за наводненията в България и да се предложат мерки за тяхното предотвратяване в съответствие с принципите за устойчиво развитие няколко български НПО сформираха коалиция. Според тази коалиция сред основните причини за наводненията в страната са неефективните и несъобразени с

правилата за опазване на околната среда хидротехнически съоръжения и следните дейности в речните корита: регулацията, в т.ч. изправяне на реките и ограждането им с тесни защитни диги (повече от 90% от долните течения на най-големите български реки са регулирани по този начин), отделянето на реките от крайречните им заливни равнини (липса на басейни, в които водата да се задържа), унищожението на крайречната растителност, лошото техническо състояние на някои от съществуващите язовири, интензивният добив на инертни материали от речните легла, унищожаването на горите във водохващанията и др.

В коалицията „Повече място за реките – сигурност за хората” влизат следните НПО: Българска фондация за биоразнообразие, Дунавско-Карпатската програма на WWF, Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria, Общество за дивата природа „БАЛКАНИ”, Екофорум „За природата”, Център за екологична информация и образование - координатор на ДЕФ за България, Федерация „Зелени Балкани” и Асоциация „Екофорум”.

Българска фондация за биоразнообразие

e-mail: petko.tzvetkov@biodiversity.bg

Снимка: Милена Димитрова, ИУЦЕ

Природен парк „Русенски Лом”, р. Русенски Лом край с. Басарбово

„Да строим мостове” стартира в Горно Подунавие в един от районите включени в „Зелен пояс”

„Зелен пояс” е уникална инициатива в смисъл, че целта й е да трансформира бившата Желязна завеса в мрежа от защитени територии. Инициативата стартира през 2004 г. на паневропейско ниво, за да се подпомогне трансграничното сътрудничество в опазването на природата и регионалното устойчиво развитие. Цялата територия е разделена на три регионални зони: фино-скандинавски, централноевропейски и югоизточноевропейски зелен пояс. Секретариатът на инициативата се намира в IUCN, а регионален координатор за югоизточноевропейската част е германската неправителствената организация Euronatur.

Офисът на IUCN за Югоизточна Европа, който се намира в Белград, реализира два проекта, обхващащи целия пояс и организира срещи, за да подпомогне обмяната на иформация и идеи между ключовите заинтересовани страни. Освен това IUCN за ЮИЕ е започнал работа по първия проект, който се реализира на терен, със заглавие „Интегриране на местните общности и опазване на природата в европейския Зелен пояс”, финансиран от холандското Министерство на земеделието, природата и качеството на храните по схемата BBI Matra. Този проект се осъществява на пилотния терен на природния резерват със специален статут „Горно Подунавие” и включва различни дейности, които ще създадат солидна база за разработването на план за управление на територията, ще подобрят трансграничното сътрудничество, ще увеличат капацитета на управленските структури, на заинтересованите страни, и ще повишат степента на осведоменост на широката общественост.

Горно Подунавие е влажна зона, която се намира на границата между Хърватия (Копачки рит е защитената териотрия от тази страна) и Унгария (защитена територия Дунав-Драва). В рамките на проекта е предвидено инвентаризиране на местообитанието и картиране. Без съмнение, този проект ще бъде полезен както на местно, така и на национално ниво, а на европейско ниво резултатите от него ще послужат при реализирането на паневропейската работна програма „Зелен пояс”. Информацията ще бъде широко разпространена до съответните организации и мрежи.

Повече информация можете да намерите в сайта www.greenbelteurope.org или като се свържете с Alois Lang, координатор на „Зелен пояс”, IUCN SEE, alois.lang@iucn.org.

Информация за дейностите на IUCN за ЮИЕ може да получите от Maja Zitković, maja.zitkovic@iucn.org.