Бюлетин на дунавски екологичен форум

БЮЛЕТИН НА ДУНАВСКИ ЕКОЛОГИЧЕН ФОРУМ

2. Може ли природата да понесе унищожението от огъня на чувствителни местообитания? М. Тучаков

3. Кой се интересува от река Мура в Хърватска? С. Голуб

4. Промени в ДЕФ-Унгария. В. Калоча и Е. Тамаш

5. Делтата на Дунав е заплашена. П. Моизи

6. Първи Европейски Шампионат “Забича”. И. Попович

7. Водата-най-голямото вдъхновение за Младите Изследователи на Бор. Д. Ранделович 8. Каналът Дунав-Одер-Елба ще нарушава директиви на ЕС и международни конвенции. Я. Унгерман и П. Прибил

9. Ученици дават урок как се опазва околната среда. Т. Доне

10. Рециклирането на пепел,произведена от ТЕЦ. Йовица Велючиц-Керчулдж

11. Словенско-Австрийската Комисия за река Драва в Птуж. М. Вогрин

12. Новини и срещи
Скъпи читатели,приятели и колеги!

Тази година е високосна и за много от нас е специална.За мен е особено важна поради задачите, които са ми възложени, свързани с ДЕФ. Една от тях е да бъда редактор на този бюлетин. Тази година е важна и за четири Дунавски държави (Чехия,Унгария,Словакия и Словения), които се включиха към ЕС на 1-ви май. Заедно с две “по-стари” членки на ЕС, Австрия и Германия, басейнът на река Дунав включва 6 членки на ЕС (дори повече ако добавим Италия и Полша, които се “докосват” до Дунавския басейн). През 2004 се навършват 10 години от подписването на Конвенцията за защита на река Дунав. Следователно със сигурност ще има много дейности на 29 юни, Денят на Дунав. Убеден съм, че ние и разбира се нашите читатели, ще намерят много статии за дейностите на Деня на Дунав в следващия брой на бюлетина на ДЕФ.

И на края,но не на последно място,стилът и художественото оформление на бюлетина бяха променени.Но това със сигурност сте го забелязали.и в тази връзка ще бъдем много доволни ако ни пишете,за да ни съобщите за ваши предложения,които бихме могли да използваме при бъдещи промени.

В този брой има статии от различни райони. Приканвам ви да обърнете специално внимание на статията на Marco за изгарянето на тръстика. До колкото ми е известно това е проблем не само в Сърбия (Vojvodina), но и в други държави. Само си помислете колко животни трябва да загинат, заради нашите действия и “подобрения”. Изгарянето на тръстика(и друга растителност) е незаконно. Къде са властите от които зависи вземането на сериозни мерки?

Насладете се на почивката си и не забравяйте да ни изпращате ваште статии за следващия брой!
Ваш,

Милан Вогрин – редактор

Бюлетинът помага на ДЕФ да осъществи целите си: ”Да защитава река Дунав и нейните притоци, тяхното биоразнообразие и ресурси, като разширява съдрудничеството между правителствата, неправителствените организации, местните хора и спонсорите за постигане на устойчиво използване на приподните екосистеми”.

Бюлетинът достига до всички заинтересовани. Може да се открие и в Интернет на www.de-forum.org.
За повече информация и абонамент:

DEF Secretariat

Rytierska 2

841 10 Bratislava

Slovak Republic

Tel: +421 2 654 561 13

Faks: +421 2 657 300 50

e-mail:def@changenet.sk

Помощник-редактор: Дейвид Риидър, международен координатор на WWF-DCP за река Драва

Гледната точка и мнението на сътрудниците не е задължително да съвпада с позицията на DEF и на редактора.

Изданието е подкрепено от UNDP/GEF Дунавски Регионален Проект

Обикновената тръстика,Phragmites communis, обитава плитките крайбрежни зони на сладководните басейни, наводнените райони и онези места, които са под постоянното влияние на плитко стоящите подпочвени води. Върху подходящи почви, например алувиални, се образуват обширни и гъсти посеви, които са местообитание за много гръбначни и безгръбначни видове, които се хранят, размножават и намират подслон там. Дори места покрити със суха тръстика, преди да започне сезонът на растеж, са важни за много птици и безгръбначни - има достатъчно храна и места за подслон, които ги привличат.

Тези среди на обитание се намират покрай реки и езера в умерения климат и са много чувствителни. Тръстиковите полета са намалели на брой и на площ през последните векове, поради проекти за изсушаване на блатните райони и за превръщането им в обработваема земя. Остатъците от някога обширните тръстикови полета са заплашени.

Огън

Масовото изгаряне на тръстикови полета покрай естествени и вторични влажни зони е често срещано явление из цяла Войводина (северната провинция на Сърбия). Това се случва всяка година в началото на пролетта, след като снегът се стопи, въпреки че местните жители нямат нито оправдание, нито нужда от такова действие. Освен това последствията за дивата природа са жестоки и такива дейности са забранени от Закона за опазване на природата и лова. Когато огънят започне,той бързо се разпространява заради сухия материал и има унищожително влияние върху биоразнообразието, основно върху младите растения, безгръбначните, гнездата на птиците и ранноразмножаващите се птици. Освен това горят и остатъци от друга растителност и по този начин е застрашена безопасността на хората.

Във Войводина, където тръстиковите полета покриват огромни пространства от речните заливни тераси, оцеляването на популациите от 37 вида птици зависи от съществуването на обширните залети тръстикови полета, които представляват мозайка от сухи и зелени растения. Тези полета са единственото място, където птиците могат да се размножават. Броят на видовете, които предпочитат тези местообитания, за да се подслонят или за да почиват по време на миграция е много по-голям. Той достига до 2/3 от птичите видове в района и дори в страната.

Тъй като много от тези големи естествени влажни зони са премахнати покрай реките във Войводина, рибарниците със сомове станаха най-важните места в района за водните птици. Тези места са богати на храна и растителност, заради полуинтензивната система за отглеждане на риба. Днес тези територии са важни вторични влажни зони. Те са важни за защитата на биоразнообразието и са дори по-важни от някои известни природни резервати.

Рибарникът Колут (построен през 1950, големина 200 хектара) въпреки своята малка площ събира на едно място много екологични ниши. Засега са записани 165 вида птици, 45 от които се размножават там. Тъй като е много важен за запазване на видовете, най-вече на птичата фауна, рибарникът е регистриран като част от Важната зона за птици Gornje Poduvalje (IBA) 2000, по стандартите на Бърдлайф Интернешънъл. Това го прави приоритетно място, което трябва да бъде защитавано. Той е важно място за размножаването на сивата гъска, както и за смесената колония от големи бели чапли и червени чапли. Всички тези видове зависят от съществуването на обширните тръстикови полета покрити със стара суха тръстика, а тя е безмилостно унищожавана всяка година в районите на езерата в началото на март, точно когато птиците започват да се размножават. В резултат на това, двойките често изоставят техните гнезда и напускат мястото. Почти всички останали птици, които зависят от тръстиката претърпяват такава загуба всяка година, най-вече птиците от разред врабчови. Всички тези птици са строго защитени от Декрета за защита на природните видове. Защитата включва, разбира се, строга забрана за унищожението на техните хабитати.

Единственият начин да спрем тези “малки” екологични катастрофи, които се случват в тръстиковите местообитания всяка пролет, е ефективното прокарване на закон. Инспекторите трябва да бъдат готови да спрат унищожението. Няма по-спешна задача за опазването на природата от осигуряването на зададените мерки за защита необходими за видовете и техните местообитания. Иначе опазването на природата е празно законодателство и става безполезно. Засега няма знак за решителност да се приложи закона и летаргията на гражданските инспекции показва отношението на властите към този проблем, който се намира на последно място в списъка на приоритетите на общината.

Страните от басейна на река Дунав са горди наследници на ценна част от Европейското природно наследство. Неговото опазване е и продължава да бъде отговорност на нашата страна, както пише в нашите собствени закони и в подписаните и ратифицираните междудународни конвенции. Но нашите “защитени” тръстикови полета наистина имат спешна нужда от защита. Не е трудно да чуем болезнените писъци на нашата красива природа зад пушека и огъня.
Марко Тукачов

Дружество за изучаване и опазване на птиците във Войводина

Денят на река Мура в областта Меджимурйе,18-ти април

През тези три години от април 2001 г. до април 2004 г. не са публикувани никакви брошури, не може и да става въпрос за по-детайлни издания. За това време беше прокаран Хърватският закон за защита на природата, но Областният съвет все още не е информирал обществеността по въпроса. Съветът първоначално предложи защитата на Мура и е властта, която е отговорна за осъществяването на идеята. Също така, няма други власти или институции,които да се занимават с управлението на защитените места в областта Меджимурйе. Може би нашето природно богатство не е наша отговорност и някой друг трябва да се грижи за него.

В много случаи, когато обществените структури не работят както би следвало, неправителствената организация Зео Нобилис се опитва да помага. Така че на 18-ти април 2004 за пързи път беше отпразнуван Денят на река Дунав в областта Меджимурйе, в сътрудничество с риболовните дружества, които са активни в защитения район на най-северната река в Хърватска. През този ден програмата включваше разнообразни дейности: имаше лекции върху красотата и значението на река Мура, както и разходка около един от най-добре запазените “изоставени ръкави”, наречен Забничка мека.

Събитието беше отбелязано от медиите, но нямаше представители на официалните власти, които са отговорни за защитата на района. А река Мура продължава да тече и необходимостта да се привлече вниманието на публиката към новосъздадения режим става все по-голяма. Тази необходимост ни доведе до идеята да издадем рекламни материали и да организираме лекции за жители на градовете разположени на реката, за да може защитата да добие повече съдържание. Времето ще покаже колко работа ще свършат неправителствените организации и колко-Общинските власти. Но фактите сочат, че Областният Съвет не помага за защитата на река Мура, нито се отпускат средства от бюджета. Не може да се очаква от хората, които живеят близо до реката да уважават правилата, ако не са наясно с мерките за защита. Редакторите на Нобилис биха искали специално да благодарят на техните колеги от списание Хрватска водопривреда, които в априлското издание (№136) публикуваха доклад със снимки за природните красоти на река Мура и по този начин помогнаха Денят на река Мура да добие национална известност.

Синиса Голуб – ЗЕО Нобилис e-mail:zeonobilis@yahoo.com
Промени в ДЕФ-Унгария

От 1-ви януари 2004 ,в Унгария има нов национален представител на ДЕФ-Младежко дружество за защита на природата (BITE Baja Youth Natire Protectoin Society), регионална неправителствена организация в южната част на страната. BITE e учредена през януари 1995 като организация за младите защитници на природата в и около град Бая. Нашите основни дейности са защита на природата,проучване на на природата и обучение; ние се занимаваме най-вече с ученици от 14 до 24 години. Kонцентрираме се най-вече върху влажните зони и наводняваните среди на обитаване в района. Bite има 32 членове, хидроинженери, агроинженери, учители по биология, география, защита на околната среда и физическо възпитание, както и експерти по горите, риболова, водите и дивеча.

След като BITE се зае с управлението на на ДЕФ-Унгария, започна да се засилва сътрудничеството между неправителствените организации в страната и в Дунавския регион, най-вече в Централните дунавски заливни низини. Две нови организации се присъединиха към нас – Холчен от Миклош и Федерация н Драва от Гиекенеш.

В момента нашите проекти включват наблюдениe и изследване на черния щъркел -Ciconia nigra, на белоопашатия орел - Haliaeetus albicilla,на водолюбивите птици в река Дунав и в заливните низини и възстановяване на заливните низини в Централния Дунавски регион и защита на горите в заливните низини.

Ние работим в тясно сътрудничество с MME/Birdlife Унгария, Международната програма за черния щъркел, Младежкия център в Бая, много училища, Техническия факултет на колежа Жозеф Еотвош в Бая, водните власти, Националния парк “Дунав-Драва” и други.

За повече информация,моля свържете се с нас на: http://bitebaja.tripod.com

Бела Калоч - председател и Енико Ана Тамаш - kоординатор,e-mail: def@baja.hu
Делтата на Дунав е заплашена

Украинските власти продължават с унищожителния си канализационен проект в биосферния резерват при делтата на Дунав

Въпреки всички протести, международни и национални, правителствени и неправителствени, украинските власти отказват да изпълнят задълженията си, които са посочени от мейдународните правни нормативи, най-вече тези, които дават информация и развиват двустранните и общесвени обсъждания.

На 11 май 2004 г. (вторник) украинското правителство официално даде начало на строителните работи; първа започва работа немската компания “Josef Mobius Bau Aktiengeselschaft”.

Остро критикуваният проект се стреми да прокопае канал покрай ръкава Бистрое - речно корито, което принадлежи на Украйна, намира се в делтата на Дунав и е разклонение на един от дунавските ръкави.

Каналът започва от речната граница между Румъния и Украйна: мястото се намира на север от сливането на ръкава Килиа с Мисура и се влива в Черно море на север от общата граница.

Този проблем беше обсъден по време на редица международни срещи. Някои от тях си струва да бъдат споменати,заради решенията,които са били взети (и очевидно пренебрегнати от Украйна):

1.Докладът на мисията на Рамсарското бюро, издаден през октомври 2003 г. от мисията Рамсар-ЮНЕСКО в украинската делта на Дунав. В нея се твърди,че изборът на ръкава Бистрое е най-неподходящото решение и се отправя молба да бъде направена пълна екологична оценка(която така и не е направена).

Докладът може да бъде намерен на http://www.ramsar.org/ram_rpt_53e.htm

2.МКОРД се включи в третата сесия за сътрудничеството в трансграничното управление на водните ресурси. Тя се проведе от 4 до 7 ноември 2003 в Румъния. Участваха представители на официалните власти, свързани с изпълнението на румънско-украинското споразумение.

3.Участието на неправителствени организации и протести:

-ДЕФ отправи “Призив за спасение на Бистрое”

-Международния клон на WWF даде изявление за медиите на 11 май 2004 г.

4.Третата среща на страните по Еспоо Конвенцията(Кавтат 1-4 юни 2004). Румънското правителство направи презентация.

5.Семинар от 1 до 5 юни, посветен на Дунав, в рамките на Зелената седмица,организиран от Генерална дирекция по околната среда в Брюксел и председателстван от г-жа Катрин Дей.

Следващите международни конвенции и споразумения НЕ СА ВЗЕТИ ПРЕДВИД:

-Бонска Конвенция по опазването на прелетните птици(Bonn CMS Convention,членове II и III-4,5)

-Африканско-Евроазиатско споразумение за мигриращите водни птици(AEWA), одобрено от Бонската Конвенция(член II-2(c))

-Конвенция за сътрудничество за защитата и устойчиво използване на река Дунав (Дунавска Конвенция,членове 2,3,5,6,10,и 11)

-Еспоо Конвенция за Оценка на въздействие върху околната среда в контекста на трансграничното сътрудничество.(Eспоо Конвенция,членове 2,3,4,5,6)

-Конвенция за защита на влажните зони(Рамскарска Конвенция)

-Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността при вземане на решения и достъп до правосъдие по екологичните проблеми (Архуска Конвенция, член 6). Германия и Украйна са също сред подписаните.

Украйна също нарушава националното законодателство, във връзка с издаването на решения от общественото обсъждане на защитените територии и опазването на биоразнообразието и унищожава местообитанията на видовете от украинската червена книга, от делтата на Дунав и от Червения Списък на IUCN.

Спрете убийствата-не позволявайте птици и риби да бъдат убивани от багерите!Не позволявайте машините за изгребване на пясък да засмучат дивата природа на Черно море и на река Дунав!

Важно е повече хора да се обръщат към президента и премиера на Украина!

Може да използваме директен адрес или този на Украинското посолство в съответната държава, за да изразим нашата загриженост. Адресът на посолството е: http://www.seu.ru/projects/eng/dunay/embassy.htm

MОЖЕМ ДА НАМЕРИМ ДРУГИ НАЧИНИ ДА ПРОТЕСТИРАМЕ!

Петруца Моиси

e-mail:eco@cceg.ro,ECCG,Румъния, www.cceg.ro

Общо 70 души присъстваха и 30 от тях участваха в играта. Състезателите дойдоха от градовете Вараждин Цакозец,Загреб, Виена и Будапеща, както и от други части на oбластите Меджимурйе и Вараждин. Победител стана г-н Арно Мол oт Виена. В младшата категория победи мика Лесар (11 годишен). Въпреки крехката си възраст, той показа завидни умения и изключително спортсменство в хвърлянето на камъчета.

Управителят на областта Вараждин Звонимир Сабати даде начало на състезанието, където присъстваше и Янко Павлович, представител на градския съвет на Вараждин. Доволни сме ,че важни местни власти демонстрираха заинтересованост към природните богатства на Драва и подкрепят кампанията ни. Състезанието се проведе на място, което вече е унищожено от изкопаването на чакъл и от строителните работи по регулация на реката. Целта беше да се покаже на хората как изглежда такова място. Също така искахме да информираме и да привлечем вниманието на публиката и отговорните държавни институции към проблема. След състезанието имаше обяд - заслужена награда за всички участници. След това, тъй като времето не беше приятно (имаше вятър, нямаше слънце и беше доста студено), отидохме да разгледаме Вараждин и прекарахме част от следобеда разглеждайки този красив бароков град.

Планираме конкурса да се провежда всяка година дори и изкопаването на чакъл да спре,тъй като винаги ще има любов и грижа за природата.

Надяваме се да ви видим следващата година!

Ирма Попович, Зелена Акция

e-mail: irma@zelena-akcija.hr
Водата,най-голямото вдъхновение за Mладите Изследователи на Бор

От основаването си през 1976, организацията Младите изследователи на Бор се занимава с дейности тясно свързани с качеството на водата, нейната защита,както и с подобряването на бреговете на реката. Като имаме предвид че реките Тимок, Црни Тимок, Борска и Кривачка са в района на Дунавския речен басейн, ефективната защита на тези реки осигурява защита и на река Дунав.

През последните десетилетия бяха проведени много програми, работни лагери, екологични училища, кампании и други събития в района на Бор като основната цел беше да насочим вниманието на младите хора и на обществеността към екологичните проблеми. След много програми, които изследваха качеството на водата, през 1993 г. се постави началото на един по-сложен проект: ”Екологично изследване на района Бор”. За пет години, с участието на на повече от 60 експерти от всички научни центрове в Сърбия, бяха създадени експертни издания, доклади и препоръки за защита на биоразнообразието и георазнообразието и за намаляване на замърсяването на реките в Бор. Също така имаше постоянно училище, за да могат младите хора да се занимават с дейности в областта на научните изследвания.

Като продължение на училището през 1997 беше създаден международния младежки лагер “MORIEK”.Оттогава идват млади хора от чужбина,за да работят за подобряване на каньона Злот и на пещерите и бреговете на реките Злот и Брестовачка, както и да се занимават с наблюдение на водите на река Црни Тимок. Тази година лагерът ще бъде разширен и ще има дейности в планините Стол, Велики и Мали Крс. А при река Црни Тимок ще се наблюдава както качеството на водата, така и негативното влияние на ВЕЦ-“Боговина” и неговия изкуствен басейн.

Като лансираха инициативата да приемат Местен екологичен план за действие за град Бор и за региона, Младите изследователи на Бор започнаха да работят върху нови кампании и програми за да привлекат вниманието на хората върху проблемите на околната среда. МЕПД, приет през 2003 г. и сега в процес на осъществяване, има 10 екологични приоритета. Първият е замърсяването на въздуха, вторият-водоснабдяването и опазване на водата.
Драган Ранджелович - председател на Младите изследователи на Бор: mibor@ptt.yu, web:www.etos.co.yu/mibor
Каналът Дунав-Одер-Елба ще наруши Директиви на ЕС и Международни конвенции

Директивите на ЕС за птиците и местообитанията

Изискванията свързани с Европейската мрежа “НАТУРА 2000”, създадена въз основа на Директивата за птиците (79/409/ЕЕС) и Директивата за местообитанията (92/43/ЕЕС) са в сила за Чехия и Словакия тъй като са нови членки на ЕС.

Много от местата,които са предвидени да бъдат част от планувания канал Дунав-Одер-Елба, са дом на определени видове или са обширни местообитания. Начинът да се опазва тази среда е записан в двете директиви на ЕС. Части от тези територии вече са избрани и са създадени за защита в системата “НАТУРА2000”. Строителството на този канал - повече от 2000 км - може директно или индиректно да застрашени защитени райони и райони, които се обмислят да бъдат обявени за защитени (общо 460,000 хектара) в 5 държави: Австрия, Словакия, Чехия, Полша и Германия.
Международни Конвенции

Конструкцията на канала ще бъде в остро противоречие с изискванията на Бернската и Рамсарската Конвенции. Каналът Дунав-Одер-Елба ще застраши 6 влажни зони (обекти на Рамсар) в Австрия,Чехия,Словакия и Полша. През 1996 г. се проведе конференция на страните подписали Рамсарската конвенция.Те препоръчаха на правителствата на Австрия, Словакия и Чехия да обмислят внимателно отрицателното влияние, което ще има канала върху петте обекта на Рамсар.

Резките промени в речната морфология и хидрология, които ще настъпят при изграждането на канала Д-О-Е и последствията от тези промени върху околната среда, местообитанията, флората и фауната, са в противоречие с устойчивото управление на водите както са зададени от Рамковата директива за водите. Освен това изграждането на канала Д-О-Е ще намали шансовете на Словакия, Австрия, Германия, Полша и Чехия да постигнат до 2015 основната цел на Директивата за “достигане на добро екологично и химично състояние на всички води”.

Ярослав Унгерман, Съюз за река Морава jaroslav.ungerman@ecn.cz

Павел Прибил, DUHA(FoE CZ) pavel.pribyl@hnutiduha.cz
Ученици дават урок как се опазва околната среда

Голямо удоволствие е за мен да съобщя ,че събитието свързано с деня на земята беше много успешно. Бяха осъществени дейности в сферата на възстановяването на речния бряг, както и на общински площи. Проведе се обучение по опазване на околната среда, намаляха изхвърлените отпадъци и много други.

От всички тези дейности има една, която заслужава специално внимание. Според г-жа Татяна Доне oт “Спео клуб” Бучовина (организация член на ДЕФ) повече от 250 ученици от 1-во, 2-ро и 3-то училище в град Бая, Румъния, които участват в ученическа програма за Деня на Земята ,са се включили в кампания за садене на дървета на 22-ри април. Резултатът беше повече от 5,000 посадени дръвчета (ела,смърч,явор) в централния парк на Бая и близо до училищата. Тези дървесни видове ще укрепят глинените брегове на притока Молдова на река Сирет в Румъния.

Град Бая е разположен по протежението на притока Молдова в района Сучева в източната част на Румъния и често е наводняван. Прииждането на водата причинява вреди и загуби на земя. Дърветата, които бяха посадени, ще създадат защитен щит срещу водите на Молдова през пролетта, които причиняват ерозия.

Събитието беше организирано от “Спео клуб” Бучовина като част от споразумение с горската администрация (която предостави дръвчетата и беше ръководено от г-н Йоан Нату (учител по история). Извърши се мониторинг на градини, които са засети през предишни години (преди време в околността са били засети акациеви градини). Надяваме се инициативата да продължи и за напред. Следващите години се планират нови дейности: градинарска работа, правене на карти и пространствено планиране, разпространяване на информация и др.

Учениците дадоха на всички урок за опазване на околната среда и за гражданско съзнание. Участниците се доказаха като много ентусиазирани и сръчно копаеха дупките за дърветата. Освен това обменяха информация за чистотата на въздуха и водата ,за околната среда и също така добиха гражданско самосъзнание и жизнен опит.

Спелеоложка Фондация-клуб Спео –Буковина

O.P.4,Suceava,code 5800,Romania,e-mail: adone@speo.org.ro

Превел: Петруца Моиси,председател, Консулатативен център по екология Галац

Местната неправителствена организация Дневен Ред 21 има за основни принципи устойчивото развитие на град Костоловак. Тя е започнала процеса на възтановяване на града и на близко селище,което се намира на брега на река Дунав. Костолoвак е един от най-замърсените градове в Сърбия,тъй като там са разположени две от най-големите предприятия на Националната електрическа компания - “Открити мини” и ТЕЦ. Има два основни проблема, пред които са изправени жителите на Костоловак, както и местната флора и фауна. Първият е, че пепелта от ТЕЦ-а се складира в огромни депа и 28 милиона тона са разположени на 210 хектара близо до Дунав, а вторият е използването на комини без филтри и старо оборудване. Депата продължават да се разрастват и силните ветрове разпръскват 1 000 000 тона пепел годишно над район, в който живеят повече от 100 000 души.

Неправителствените организации от Костоловак се опитват да намалят и накрая да премахнат екологичните проблеми, като намерят най-доброто решение на проблемите. Дневен Ред 21 започна пилотния проект “рециклиране на пепел”, който ще бъде приложен на територията на Костоловакския ТЕЦ. Основната идея е отстранената пепел и отпадъци да бъдат използвани като материали за изграждането на пътища. Този процес не само ще намали количеството натрупана пепел и околната среда ще бъде по-чиста,но и ненужния материал ще намери приложение в индустрията.

Проектът е финансиран от Гърция в рамките на Фондовете за Възстановяване на Балканите.

Jovica Veljucic-Kerculj,Председател

Дневен ред 21 за Костоловак, e-mail:la21kostolak@ptt.yu

Тази година се навършват 50 години от основаването на редовната Словенско-австрийска комисия за река Драва. Комисията се заминава с управлението на водно-стопански въпроси, които са важни за тези две държави и членовете се срещат всяка година. Тази година на 18-ти и 19-ти май се състоя тринадесетата среща в Птуж: най-стария град в Словения. Главната цел беше да се направи преглед на досегашната работа на Комисията. Основен акцент беше поставен върху важните дейности на Комисията свързани с Европейската рамкова директива за водите. Тази международна комисия се занимава с водно и енергийно стопанство, но не и с опазването на околната среда.

Тя представи работата си на пресконференция, която се проведе в библиотеката на замъка Птуж. Участниците бяха: Янас Копац - министър на околната среда,благоустройството и енергетиката на Словения Филип Велер - секретар на Международната комисия за опазване на река Дунав, Херберт Виенеройтер - президент на австрийския комитет към Международната комисия и Митжа Брицели, президент на словенския комитет към Международната комисия.

След пресконференцията имаше неофициална среща във винарска изба, където се дегустираха вина. Членовете на националното представителство на ДЕФ и представителите на Глобално партньорство по водите също се включиха.

Milan Vogrin,e-mail milan.vogrin@guest.arnes.si
Новини и срещи

Подготвен от Милан Вогрин

Докладът “ Водата – по-висока стойност на капка” e изработен от Международния институт по водите-Стокхолм (SIWI) и Международния институт за управление на водите (IWMI) за събитие в рамките на дванадесетата на Комисията за устойчиво Развитие(CSD) в Ню Йорк през април 2004. Той съдържа 36 страници, от които най-интересни са главите: 1.Вода и устойчиво прозводство на храна и нейната консумация, 2.Вариации в Производителност на водите, 3.Тенденции на потреблението и въздействието им върху намаляването на водите, 4.Изисквания за използването на водата при изхранването на бъдещите поколения, 5.Начини за подобряване на Производителността на водите, 6.Обсъждане на устойчивостта.

Можете да свалите безплатно доклада от тази web-страница: www.emwis.org/documents/pdf/more_nutrition_per_drop.pdf
Интерактивна карта

Световната Банка е създала Интерактивна карта за околната среда. Тя включва карти с информация за дейности свързани с околната среда. Картата показва горещите точки и местата, където са взети предпазни мерки. Към нея е включена матрица за проблемите на околната среда и районите, където те се наблюдават. Като натиснете с мишката върху биоразнообразието в MENA, например, се появява карта на района и проблемните области са показани в различни цветове. Други дейности, изобразени върху регионални карти или карти на света, са замърсяването на въздуха, зелено счетоводство, природни ресурси, водоснабдяване и замърсяване на водите. Можете да разгледате уеб-сайта www.worldbank.org/nipr/Atrium/mapping.html.

Интересно е и е полезно за “нашите” дунавски държави.
13та Международна конференция за инвазивни аква-видове

19-23 септември 2004, Технологичен Институт, Енис, район Клер, Ирландия

За повече информация:г-жа Elizabeth Muckle-Jeffs(profedge@renc.igs.net) или www.aquatic-invasive-species.conference.org
Пета Конференция за плитководните езера

5-9 юни 2005, Далфсен, Холандия.За повече информация:www.shallowlakes.nl

За да бъде по-лесно за всички (сътрудници, читатели, редактор) предлагам кратки инструкциии и ще ви помоля да ги спазвате когато подготвяте статия за нашия бюлетин. В тази статия моля напишете за вашите дейности и събитията, в които сте участвали (а не да разказвате за бъдещите си планове), тъй като те са по-интересни за читателите. Не забравяйте да опишете събитията (кога и къде са се провели и кой е участвал в тях). Опитайте се да намерите подходящо заглавие така че със заглавието да привлечете вниманието на читателя. Бъдете кратки! Около 200-300 думи са достатъчни, за да разкажете историята. Има, разбира се, и изключение, но преди това трябва да се консултирате с редактора. Ако използвате допълнителна информация,моля в края на статията да добавите източника, тъй като някои читатели може да искат да прочетат повече. Където може да бъде полезно препоръчително е да се добави уеб-страница. Където е възможно добавете също снимки, които са много по-интересни за читателите, отколкото само обикновения текст. Снимките могат да бъдат в jpg-формат, обикновени снимки, или диапозитиви.

Моля, добавете името си и адреса и ако е възможно е-mail адрес. Редакторът си запазва правото да променя текста (да го съкращава) ако счете за необходимо. Всички статии трябва да бъдат изпратени на редактора на следния e-mail адрес: milan.vogrin@guest.arnes.si -напишете в полето Subject “Contributions for DEF Bulletin”
Контакти на организациите – национални представители на Дунавски екологичен форум:

Австрия

Distelverein

Franz Mair Strasse 47

2232 Deutsch Wagram, Austria

Tel.: (43-2247) 511-08

Fax: (43-2247) 511-08

e-mail: j.wolf@distelverein.at

Contact person: Johannes Wolf

Center for Environmentally Sustainable Development (CESD)

S.Tomica 1

71 000 Sarajevo, Bosnia and Herzegovina

Tel: ++387 33 212 466

Fax:++387 33 207 949

e-mail: igor.palandzic@heis.com.ba

Web page: www.coor.ba

Contact person: Igor Palandzic
България

Информационен и учебен център по екология

ул. “С. Врачански” 17 А, ет. 3, ап. 9, София 1303

тел: (359-2) 9808-497

тел./факс: (359-2) 9892-785

ел. поща: ceie@ceie.org

за контакти: Милена Димитрова
Хърватска

Zelena Akcija/Green Action

Ozaljska 93

P.O. Box 952

10 001 Zagreb, Croatia

Tel.: (385-1) 331-362

Fax: (385-1) 331 362

e-mail: zelena-akcija@zg.tel.hr

Contact person: Irma Popovic
Чешка република

Union for Morava River

Panska 9

602 00 Brno, Czech Republic

Tel.: (420-5) 4221-8351

Fax: (420-5) 4221-0561

e-mail: jaroslav.ungerman@ecn.cz

Contact person: Jaroslav Ungerman

Bund Naturschutz in Bayern e.V.

Pettenkoferstrasse 10a/I

80336 Munchen, Germany

Tel.: (49-941) 297 20-0

Fax: (49-941) 297 20-30

e-mail: fa@bund-naturschutz.de

Contact person: Christine Margraf

BITE Baja Youth Nature Protection Society

Petőfi sziget 11

H – 6500 Baja, Hungary

tel: ++36 30 5651747

fax: +36 30 5651747

e-mail: def@baja.hu

Contact person: Tamas Enikő Anna

Ecological Movement of Moldova

Serghei Lazo St. no. 13

2004 MD Chisinau, Republic of Moldova

Tel.: + 373 22 237423

Fax: + 373 22 232408

e-mail: def@ppnatura.org

Contact person: Victoria Resetnic

Eco Councelling Center Galati

Str. Basarabiei nr. 2

800201 Galati, Romania

Tel.: (40-236) 499-957

Fax: (40-236) 312-331

e-mail: eco@cceg.ro

Contact person: Petruta Moisi

DAPHNE - Institute of Applied Ecology

Podunajska 24

821 06 Bratislava, Slovakia

Tel/fax: (421-2) 455 240 19

Tel/fax: (421-2) 456 402 01

e-mail: daphne@changenet.sk

Contact person: Jan Seffer

Society of Bird Research and Nature Protection (DPPVN)

Ptujska c. 91

SI-2327 Race, Slovenia

Tel.: (+386-2) 788 3050

Fax: (+386-2) 788 3051

e-mail: milan.vogrin@guest.arnes.si

Contact person: Milan Vogrin

The Western Center of the Ukrainian Branch of the World Laboratory

4 Mateyko St.

290000, Lviv, Ukraine

Tel.: (38-0322) 353-384

Fax: (38-0322) 353-384

e-mail: worldlab@ipm.lviv.ua

Contact person: Petro Hrytsyshyn

Danube Environmental Forum Yugoslavia

Andricev venac 2, 11 000 Beograd, (Planinarski savez)

Serbia and Montenegro

Tel / Fax: +381 11 32 31 374

e-mail: defyu@Eunet.yu

Contact person: Mirjana Bartula

Говорителни на ДЕФ

Горен Дунав
Йоханес Волф/Johannes Wolf

Distelverein

Franz Mair Strasse 47

2232 Deutsch Wagram, Austria

Tel.: (43-2247) 511-08

Fax: (43-2247) 511-08

e-mail: j.wolf@distelverein.at
Среден Дунав
Ярослав Унгерман/Jaroslav Ungermann

Union for Morava River

Panska 9

602 00 Brno, Czech Republic

Tel.: (420-5) 4221-8351

Fax: (420-5) 4221-0561

e-mail: jaroslav.ungerman@ecn.cz
Долен Дунав
Петруца Моиси/Petruta Moisi

Eco Councelling Center Galati

Str. Basarabiei nr. 2

6200 Galati, Romania

Tel.: (40-236) 499-957

Fax: (40-236) 312-331

e-mail: eco@cceg.ro

Секретариат на ДЕФ

Моника Ковачова/Monika Kovacova

DAPHNE / DEF Secretariat

Rytierska 2

841 10 Bratislava, Slovakia

Tel.: (421-2) 654 561 13

Fax: (421-2) 657 300 50