Бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 446.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 2, октомври 2010 г. Съдържание
- ПРАВО НА ЖИВОТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- е нарушение на правото на живот по чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека („Конвенцията”).
- Пропуски в разследването не съставляват нарушение на чл. 2 от Конвенцията, когато наличните доказателства са били достатъчни, за да подкрепят изводите на разследващия орган.
- ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
- ЕСПЧ комуникира жалба по висящо пред него дело за опасност от нечовешко отнасяне, ако българските власти експулсират член на организация, враждуваща с друга организация в Ливан.
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Непредоставянето на адекватна медицинска помощ на ХИВ позитивни затворници е нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- §§ 1 и 3c от Конвенцията.
- Присъда, основана в решаваща степен на показания на защитен свидетел, който защитата не е могла да разпита дори като анонимен свидетел, противоречи на чл. 6 от Конвенцията.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 2, октомври 2010 г. Съдържание В настоящия втори бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на решенията, постановени през октомври 2010 г., от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу България и подбрани решения по дела срещу други държави, както и решения на Съда на Европейския съюз („СЕС”) по дела, касаещи защитата на правата на човека. Отразявани са и онези жалби, комуникирани от ЕСПЧ на българското правителство, които поставят значими или нови проблеми в защитата на правата на човека в България. Бюлетинът излиза в електронен вариант дванадесет последователни месеца и се разпространява безплатно. Подбрани и представени са решения в следните области:
Убийството на задържан при опита му за бягство от полицейското управление, както и непровеждането на ефективно разследване по случая, е нарушение на правото на живот по чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека („Конвенцията”). Решение на Съда по дело Karandja v. Bulgaria (no. 69180/01)1 Фактите: Синът на г-жа Каранджа, 20-годишен младеж, бил обвинен в кражба, извършена като непълнолетен, и в управление на автомобил без правоспособност, поради което на 05.06.1997 г. бил задържан в столично полицейско управление, от където успял да избяга. Полицаи свидетелстват, че техният колега, който подгонил г-н Каранджа из близките улици, го предупреждавал да спре и провел няколко предупредителни изстрела във въздуха. При следващ изстрел, който по думите на гонещия го полицай бил насочен към краката на младежа, куршумът уцелил г-н Каранджа в тила и той починал впоследствие в болницата. По образуваното дело за разследване на инцидента прокуратурата прекратила производството, тъй като полицаят, стрелял по задържания, бил действал съгласно правомощията си по закона и че нямало друг начин как да спре лицето. Това решение било обжалвано от г-жа Каранджа, която посочила, че съществени следствени действия като разпит на свидетели и назначаване на медицинска експертиза били предприети едва година след инцидента, че на местопроизшествието била открита само една гилза въпреки твърденията за множество произведени изстрели, както и че не било установено дали другите присъствали полицаи не са могли да задържат лицето, без да употребят оръжие. Решението за прекратяване на разследването било потвърдено с окончателно решение на военно-апелативния съд със същите аргументи на прокуратурата, както и с позоваване на чл. 12 а от Наказателния кодекс, според който причиняването на вреди при задържане не е престъпление, ако няма друг начин за задържането и няма превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Националният съд посочил още, че полицаят бил насочил оръжието си към краката на г-н Каранджа, но изстрелът попаднал в главата поради голямата дистанция и бързината на гонитбата. Решението: ЕСПЧ разглежда делото в светлината на чл. 2 § 2 (b) от Конвенцията, а именно че при предотвратяване бягството на лице, законно лишено от свобода, може да се прибягва до употреба на сила „само при абсолютна необходимост”. Съдът се позовава на делата Nachova and others v. Bulgaria (nos. 43577/98 и 43579/98) и Tzekov v. Bulgaria (no. 45500/99) и потвърждава заключенията си, че българската правна уредба на употребата на оръжие от полицията срещу граждани не съдържа гаранции срещу неоправдано и произволно засягане на правото им на живот. Уредбата позволява на полицията да използва огнестрелно оръжие за задържане на заподозрян независимо от тежестта на престъплението, в което той е заподозрян, и от опасността, която той представлява. Съдът намира, че обстоятелствата по случая не са обусловили абсолютна необходимост от употребата на оръжие, като се има предвид характерът на престъпленията, в които г-н Каранджа е обвинен, едното от които е извършил като непълнолетен, както и липсата на данни, че той представлява опасност за полицаите или за трети лица. В случаи като този използването на смъртоносна сила от страна на полицая е забранено от Конвенцията. Относно процедурното задължение на държавата за ефективно разследване по чл. 2 от Конвенцията Съдът отбелязва, че разследващите органи формално са се позовали на съответните разпоредби на вътрешното законодателство, без да обсъдят редица съществени обстоятелства, сред които наличието на други средства за предотвратяване на бягството на Каранджа или липсата на причини той да бъде смятан за общественоопасен. Те не са изследвали спорния въпрос за правомощието на полицая да използва оръжието си в този случай. Освен това повече от две години разследващите органи не са запознали жалбоподателката с резултатите от разследването, което я е лишило от възможността да обжалва техните заключения. Съдът намира нарушения по чл. 2 на правото на живот и на задължението на държавата да проведе ефективно разследване на смъртта на жертвата. Съдът осъжда България да заплати на майката на убития 10 000 евро за имуществени и 25 000 евро за неимуществени вреди, както и 3300 евро за разноски. Пропуски в разследването не съставляват нарушение на чл. 2 от Конвенцията, когато наличните доказателства са били достатъчни, за да подкрепят изводите на разследващия орган. Решение на Съда по дело Pankov v. Bulgaria (no. 12773/03) Фактите: По време на отбиване на задължителната си военна служба г-н Панков бил ранен в коремната област при упражнения по стрелба. Последвалото разследване установило, че стрелбата била причинена инцидентно от самия него и Софийска военно-окръжна прокуратура прекратила разследването. Жалбоподателят безуспешно обжалвал прекратяването пред по-горните прокуратури, като твърдял, че властите са разследвали единствено версията, че се е прострелял сам, което било невъзможно, понеже оръжието му не е било заредено. Той оспорвал извода, че раната била причинена от близко разстояние, и изтъквал, че въпреки че бил разпитван два пъти, изводи се черпели само от първия разпит, в който заявявал, че се е прострелял сам, но който бил проведен, докато бил в много тежко състояние след няколко животоспасяващи операции. В жалбата си пред ЕСПЧ г-н Панков твърди, че инцидентът бил причинен от оръжието на друг военнослужещ (вероятно при рикошет), че властите не са взели необходимите предпазни мерки, за да избегнат инцидента, и че проведеното разследване не е било ефективно. Решението: Според стандартите на ЕСПЧ, за да бъде едно разследване ефективно, то трябва да е обективно и цялостно. Въпреки някои допуснати пропуски в конкретната ситуация, Съдът преценява с четири срещу три гласа, че няма нарушение на чл. 2 от Конвенцията по отношение на задължението на държавата ответник да проведе ефективно разследване. Събраните доказателства ясно установяват, че по време на стрелбата жалбоподателят бил сам на върха на наблюдателна кула, а куршумът бил изстрелян от близка дистанция, което е позволило на разследващите органи да изключат в достатъчна степен хипотезата за рикошет. В случаите, в които механизмът на нараняването е установен, би било неоправдано и ненужно да се изисква подробно разследване на други обстоятелства като произхода на патрона и организацията на упражненията по стрелба. Властите са обосновали прекратяването на производството, а пропуските в него не са били драстични, понеже наличните доказателства са достатъчни, за да подкрепят изводите на разследващия орган. По отношение на твърдяното нарушение на правото на живот (материалния аспект на чл. 2) Съдът единодушно решава, че няма нарушение на чл. 2 от Конвенцията по отношение на животозастрашаващото нараняване на жалбоподателя. Преценявайки конкретната ситуация, Съдът приема, че в настоящия случай тежестта на доказване не следва да бъде прехвърлена на правителството. Твърдението на жалбоподателя, че е бил прострелян от друг военнослужещ, макар и да не е очевидно необосновано, не е подкрепено с достатъчно доказателства, така че ЕСПЧ да може да заключи отвъд разумното съмнение, че прострелването е станало именно по този начин. Националното разследване, което Съдът намира за ефективно, е отхвърлило тази версия. Съдът изследва въпроса дали държавата е изпълнила позитивното си задължение да защити живот в риск, дали властите са знаели или е трябвало да знаят за съществуването на непосредствен и реален риск за живота на жалбоподателя и дали са взели всички необходими мерки да предотвратят този риск. Съдът намира, че властите са взели редица предпазни мерки, за да се избегнат инциденти и случайни изстрели при тренировъчна стрелба (извършване на инструктаж, поставяне на достатъчни обозначения при стрелбата, проверка за изправност на оръжието). Поради това властите са изпълнили задължението си да защитят живота на жалбоподателя.
ЕСПЧ комуникира жалба по висящо пред него дело за опасност от нечовешко отнасяне, ако българските власти експулсират член на организация, враждуваща с друга организация в Ливан. Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото Аuad v. Bulgaria (no. 46390/10) Г-н Ауад, който притежава хуманитарен статус в България, твърди, че ще бъде убит или подложен на нечовешко отнасяне, ако бъде експулсиран от българската държава в Ливан, тъй като е член на организацията Fatah, която е в сериозна вражда с организацията Jund al-Sham (“Войни на Сирия”). Съдът задава въпроси на страните за възможни нарушения на чл. 3 (забрана за нечовешко отнасяне) и чл. 13 във връзка с чл. 3 (наличие на ефективни правни средства за защита) от Конвенцията. Съдът желае да установи дали Върховният административен съд е извършил преценка за наличието на основателни причини за действителна опасност от нечовешко отнасяне спрямо жалбоподателя, ако бъде експулсиран в Ливан, и дали е разгледал неговото искане за спиране на изпълнението на заповедта за експулсиране до влизане на решението в сила по обжалването на заповедта.
Нанасянето на тежка травма на жалбоподателя от полицията без данни той да е оказал съпротива е използване на прекомерна сила от страна на властите в противоречие на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Karatepe v. Turkey (no. 20502/05) Фактите: Жалбоподателят бил арестуван заедно с други лица заради участие в демонстрация. На следващия ден бил отведен в съда, за да бъде разпитан, като докато чакал пред залата, при възникнал спор между полицай и адвокат, жалбоподателят бил ударен силно от полицая по главата, от което получил черепна травма. По същото време група от хора, дошли в съда да подкрепят задържаните демонстранти, нападнали охраняващите полицаи и скъсали на някои от тях униформите. Полицаите твърдели, че г-н Karatepe също бил сред атакуващите ги. Г-н Karatepe бил отведен в болница, но докторите отказали да му направят томографско изследване, тъй като той не можел да си плати за него, и жалбоподателят бил върнат обратно в полицейското управление. Започнало наказателно производство срещу няколко полицая за инцидента в съда, но било прекратено с основния аргумент, че полицаите, които били разпитани, отричали твърдените от жалбоподателя факти. Решението: ЕСПЧ намира, че несъмнено жалбоподателят е получил травмата вследствие удар на полицай докато се е намирал под полицейско задържане. Властите не са дали точно обяснение как е станал инцидентът, дали г-н Karatepe е оказал съпротива или е проявил агресия спрямо полицаите, нито са предоставили информация дали използваната от полицията сила спрямо г-н Karatepe е била пропорционална. Преди да прибегнат до физическа сила с такава интензивност, полицаите – добре обучени части за бързо реагиране – са могли да използват други средства за обезвреждане на жалбоподателя, ако той наистина е нападнал полицаите. Поради това Съдът заключава, че властите не са успели да докажат, че използваната сила не е била прекомерна и че е била оправдана в ситуацията. Освен това фактът, че болницата е отказала изследване на г-н Karatepe заради невъзможността му да си плати, и това, че властите са останали безразлични към неговия здравословен проблем, му е попречило да получи адекватно лечение, и то въпреки че нараняванията са били нанесени от полицията. Непредоставянето на адекватна медицинска помощ на ХИВ позитивни затворници е нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Две решения на Съда по делата Logvinenko v. Ukraine (no. 13448/07) и A.B. v. Russia (no. 1439/06) Оплакванията по двете обединени дела касаят лошите условия в местата за лишаване от свобода и липсата на медицинска грижа за ХИВ позитивни затворници. В случая на г-н Logvinenko Съдът е намерил, че властите в Украйна не са направили това, което разумно се очаква от тях, за да изпълнят задълженията си по Конвенцията - макар жалбоподателят да е бил периодично наблюдаван от лекари, е липсвал пълен медицински контрол над ХИВ статуса му и лечение на туберкулозата му. Властите не са му предоставили условия, съобразени със здравословното му състояние и ХИВ статус. В случая на г-н А.В. Съдът е намерил две нарушения на чл. 3 от Конвенцията: по отношение на условията на задържането му – г-н А.В. е прекарал три години в килия за осъдени на смърт в пълна изолация и в лоши условия, а също е липсвал минимален медицински надзор над ХИВ статуса му и своевременното му лекуване от хепатит С.
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Автоматичното продължаване на мярката за неотклонение задържане под стража единствено заради тежестта на повдигнатите обвинения и липсата на каквото и да било обсъждане дали не би била подходяща друга, по-лека мярка, нарушава правото на свобода и сигурност по чл. 5 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Khayredinov v. Ukraine (no. 38717/04) ЕСПЧ намира нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията, защото макар и предвидена в закона, наложената на жалбоподателя мярка за неотклонение задържане под стража не е била необходима в конкретните обстоятелства по случая. Намереното нарушение е заради автоматичното продължаване на мярката за неотклонение на жалбоподателя от националния съд единствено заради тежестта на повдигнатите обвинения и липсата на каквото и да било обсъждане дали не би била подходяща друга, по-лека мярка.
Дела за прекомерна продължителност на производството – присъдени обезщетения от ЕСПЧ. Doron v. Bulgaria (no. 39034/04) –Наказателно производство, продължило повече от 10 години и 3 месеца. ЕСПЧ преценява, че редица забавяния като това от 3 години заради връщане на делото поради процедурни нарушения и повече от 1 година между последното заседание и решението на съда, са по вина на властите. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от 2400 евро, както и 600 евро за разноски. Rumen Georgiev v. Bulgaria (no. 27240/04) - Наказателно дело за кражба, продължило над 10 години и 6 месеца. За да прецени кога е началото на производството, ЕСПЧ напомня тълкуването на „наказателно обвинение” по смисъла на чл. 6 § 1 като „уведомление до лицето от компетентен орган за предположението, че то е извършило престъпление”. Съдът приема, че в конкретния случай това е бил моментът, когато жалбоподателят е бил разпитан от полицията през 1993 г. Присъдени са 3000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 600 евро за разноски.
Нарушено е правото по чл. 6 от Конвенцията на заподозряния/ обвиняемия да откаже да говори и да не уличава себе си в престъпление, когато е бил разпитван като свидетел, при положение че полицията към онзи момент вече го е подозирала в извършване на престъпление, не му е бил предоставен адвокат при този разпит, а след това присъдата му е основана на обясненията от разпита. Решение на Съда по дело Brusco v. France (no. 1466/07) Фактите: След като била нападната от две лица, жертвата подала оплакване срещу г-н Brusco. Г-н Brusco бил разпитан от полицията. След залавянето на двамата нападатели, един от тях посочил г-н Brusco за подбудителя на нападението. На 07.06.1999 г. г-н Brusco бил спрян и отведен в полицейското управление, където бил накаран да се закълне, че ще каже истината (каквато клетва по френския закон се изисква да положат свидетелите) и след това бил разпитан. Г-н Brusco признал, че е платил на две лица да сплашат жертвата. Едва 20 часа след задържането му било разрешено да се срещне с адвокат. Срещу него били повдигнати обвинения. Г-н Brusco поискал протоколите от разпита му при полицейското задържане да бъдат изключени от доказателствата по делото, но му било отказано с аргумента, че било напълно законно той да бъде разпитан като свидетел и да бъде накаран поради това да положи клетва. Впоследствие той бил осъден, като националният съд основал присъдата, наред с други доказателства, и на дадените обяснения при полицейското задържане. Решението: ЕСПЧ подчертава, че основно място за справедливия наказателен процес заемат правото да откажеш да говориш и да не уличаваш себе си в престъпление. Той обръща специално внимание на факта, че г-н Brusco се е намирал в условията на полицейско задържане, когато е бил накаран да се закълне, че ще каже истината, и е бил разпитан, въпреки че той вече е бил посочен от нападателите като подбудителя на нападението. Следователно властите по това време са имали основание да подозират жалбоподателя за участието му в престъпление, поради това е имало вече на практика повдигнато „наказателно обвинение” срещу него по смисъла на Конвенцията и той е трябвало да се ползва от правото си да не говори. Освен това той не е бил информиран при разпита за правото му да откаже да дава обяснения, а адвокат му е бил осигурен едва на 20-тия час от задържането (френският закон разпорежда, че едва след като изтекат 20 часа от полицейското задържане, задържаният има право да се срещне с адвокат). Така защитникът му не е имал възможност да го уведоми преди разпита за правото му да откаже да говори или да осигури защита на правата му по време на воденето на разпита, както изисква чл. 6 от Конвенцията. Същевременно присъдата му е била основана на обясненията му, дадени при този разпит. Поради тези причини ЕСПЧ намира, че правото на жалбоподателя да не говори и да не уличава себе си в престъпление, гарантирано от чл. 6, §§ 1 и 3 от Конвенцията, е било нарушено. Непредоставянето на задължителна защита от началния момент на първия разпит на задържания, като след това присъдата е била базирана на обясненията от този разпит, е в нарушение на правото на справедлив процес и правото на защитник по чл. 6, §§ 1 и 3c от Конвенцията. Решение на Съда по дело Leonid Lazarenko v. Ukraine (no. 22313/04) ЕСПЧ отбелязва, че като правило защитник следва да бъде предоставен от началния момент на първия разпит на задържания, а правото на защита ще бъде непреодолимо засегнато, ако уличаващи в престъпление обяснения, направени по време на полицейския разпит без достъп до адвокатска защита, бъдат използвани след това за основаване на присъдата. Това е особено приложимо по обвинения за тежки престъпления. В конкретния случай на г-н Lazarenko не е била предоставена задължителна адвокатска защита, тъй като той бил разпитан като заподозрян по по-лекото престъпление (което не е изисквало задължителна защита) вместо по по-тежкото, макар че властите са имали всички основания по това време да го подозират в извършване на по-тежкото престъпление. Според ЕСПЧ това вероятно е направено преднамерено от властите именно за да избегнат задължителната защита. Впоследствие националният съд основал присъдата, наред с други доказателства, и на направените признания при полицейския разпит. ЕСПЧ отбелязва, че този проблем не може да бъде преодолян чрез последващото предоставяне на адвокат на г-н Lazarenko, нито чрез състезателността на съдебното производство. Поради това Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес и защита по чл. 6 § 1 във връзка с чл. 6 § 3 от Конвенцията. Присъда, основана в решаваща степен на показания на защитен свидетел, който защитата не е могла да разпита дори като анонимен свидетел, противоречи на чл. 6 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Kornev and Karpenko v. Ukraine (no. 17444/04) Фактите: Г-н Kornev бил осъден за разпространение на наркотици. Присъдата му била мотивирана главно с писмените показания, дадени по време на предварителното производство от г-жа Щ., която по искане на полицията закупила с белязани пари канабис от жалбоподателя. Въпреки исканията на жалбоподателя г-жа Щ. не била разпитана пред съд, защото била включена в програма за защитени свидетели, а по закон тези свидетели не биват призовавани в съда. Решението: ЕСПЧ подчертава, че присъдата на едно лице не следва да бъде основана изцяло или в решаваща степен на показания на свидетел, когото защитата не е могла да разпита. Съдът посочва, че в конкретния случай показанията на г-жа Щ. са били от основно значение за осъждането на жалбоподателя, а той и адвокатът му не са имали възможност да я разпитат дори и като анонимен свидетел. Съдът подчертава, че не е негова задача да предложи конкретно решение за балансиране на интересите на различните страни, но отбелязва, че правителството дори не е твърдяло, че е следвало да се прави баланс между интересите на жалбоподателя и на г-жа Щ. ЕСПЧ намира нарушение на чл. 6 § 3d от Конвенцията. На 02.12.2003 г. г-жа Karpenko, майка на жалбоподателя Kornev, била осъдена за извършено същия ден административно нарушение – отказ да напусне кабинета на съдия в продължение на 40 минути. Тъй като между задържането на г-жа Karpenko и изправянето й пред съд за произнасяне по извършеното от нея административно нарушение са изминали само няколко часа, Съдът намира, че е било нарушено правото й „да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита”. ЕСПЧ намира нарушение чл. 6 § 3b във връзка с чл. 6 § 1 от Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 446.92 Kb. Сподели с приятели:
|