Ценка Н. Иванова



Дата19.12.2017
Размер169.75 Kb.
#37115
Ценка Н. ИВАНОВА

Великотърновски университет, Филологически факултет

Катедра „Славистика“
ДУМИ, НАСОЧВАЩИ КЪМ ОЧАКВАНИ ДЕЙСТВИЯ/ЖЕСТОВЕ И ТЪЛКУВАНИЯТА ИМ ПРИ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ
РЕЧИ КОЈЕ УПУЋУЈУ НА ОЧЕКИВАНЕ РАДЊЕ/ГЕСТОВЕ И ЊИХОВА ТУМАЧЕЊА КОД БЛИСКОСРОДНИХ ЈЕЗИКА
Сложната структура на комуникативния акт съдържа вербален език и невербални езици, които вкупом и за конкретна езикова ситуация съдържат кодове на съответната култура. В междуезиковите комуникации на тази база се изтъкват допълнителни условия за адекватно общуване чрез съответен език. Близостта и различието между съседни и генетически близки езици, напр. български и сръбски, освен експлицитните езикови различия, включват конкретен набор скрити проявления на различията. Към тях отнасяме и група лексеми с паралингвистичен заряд, изискващи асоциативни връзки с други думи и значения и определени колокации (синтагматични съчетаемости).

Ключови думи: комуникации, културни кодове, невербални фонови знания, лексеми с паралингвистичен заряд, колокации, български, сръбски

Комуникациите между носителите на различни езици, култури и цивилизационни ценности са динамична категория, която има различно присъствие, роля и въздействие в диахронен и в съвременен план както върху езиковите общества, така и върху отделната личност. Всеки речеви акт се обвързва с точна цел, определена комуникативна ситуация и определени/конкретни участници, притежаващи компетентности за адекватно общуване на съответния език. Комуникативната ситуация предполага поредица формиращи компоненти: място, време, тема, роля, езиков израз, неезикови изразни средства. Към сложната структура на комуникативния акт отнасяме вербален език и невербални езици: жестове, графики, икони, предмети, знакови индикатори и др. Знаците и жестовете са неотменна компонента на устната комуникация.



1. В еволюцията на езиците т.нар. знакови езици са имали различни роли и акценти в дихотомията център : периферия на комуникативните актове. Независимо от гледната точка за тяхната интерпертация при всеки еволюционен езиков стадий те са подпомагали или са възпрепятствали разбирането на речта. Това заключение на свой ред е свързано с езика, на който се осъществява комуникацията от една страна, а от друга – дали участниците комуникират на „свой” или на „чужд” езиков код – при което комбинациите на това условие съдържат различия в един широк спектър..

При всички случаи при комуникации между носители на различни езици е ключово вникването в характерологичните особености на другия, което може да бъде пряко или непряко обвързано с избора конкретно на кой от езиковите кодове ще се комуникира . Познаването на езика е познаване и на езиковите кодове на културата, а те могат да бъдат думи, натоварени с допълнителна и скрита информация: символи, митологеми, идеологеми, стереотипи на поведението, ритуали, знаци – вкл. жестовете и под. (Хроленко 2004: 44-45).

Жестовете, мимиките на лицето, дистанцията между събеседниците откъм възраст, разстояние и други фактори на комплексния комуникативен акт не са универсални дори за една конкретна езикова ситуация – жестовете съдържат универсална, в см. общоутвърдена за езиковото общество, но и индивидуална компонента. Така се стига до кръга въпроси, произлизащи от конкретния контакт на лица с различен ’фон’ на езиково пречупване на видимото и невидимото, т.е. на носители на различни ’първи’ езици. За фоновите знания под една или друга форма се говори винаги, когато е нужно да се съотнесат високите езиковедски компетентности с областите на тяхното приложение. Необходимостта от тяхното дефиниране, методологическо осмисляне и вместване в езиковедския дискурс изпъква неотложно при изучаването, преподаването и прилагането на компетентности по друг, чужд език. От друга страна и в рамките на родния/първия език придвижването от по-ограничена комуникативна и познавателна компетентност към по-високи техни нива съдържа видове фонови знания, нужни за образователното и интелектуалното съзряване на личността.

Междукултурната комуникация, която за всеки конкретен акт има определено физическо място, се осъществява между лица, идващи от т.нар. различни културни сцени. Например от позицията на чужденец, който не знае езика на другоезичната среда, най-вярното средство за комуникация остава езикът на тялото. Именно в този пункт могат да се пресрещнат разминаванията в тълкуванията на едни и същи или твърде сходни елементи на невербалната комуникация. От друга страна, в своето дълго съществуване думи с общ корен в близкородствените езици развиват значения, които са периферни за единия, а централни за другия, или пък коренно се разминават според разпределението си по стилистични употреби. Така от синхронна/съвременна гледна точка семантичните употреби на еднакви по звуков състав изразни средства често предизвикват недоразумения в комуникациите, тъй като съвпадащата си по форма лексика може да се отличава със смислови нюанси1. Възможни отклонения от нормата могат да се проявят както при отделни лексеми, така и при синтагми. От този ъгъл разглеждаме и определени разминавания в съотношението реч – жест в български и сръбски език.

2. Кинемите или жестовете, които са обвързани с езиковите комуникации и които са неотменни техни елементи, могат да се поделят в два основни типа според фактора наличие – отсъствие на речев еквивалент:

а/ Същински кинеми – заместващи речта движения с/на части от човешкото тяло, които са достатъчни за разбирането на цялостен „изказ“ = невербален знак в общуването: кимане с глава за съгласие/несъгласие, знак с ръка за повикване/приближаване, покашляне като знак или молба за внимание, подсещане, предупреждение и под. Този вид кинеми имат свое синтагматично описание, но нямат синоним – еднословен лексикален еквивалент. Те също могат да влязат в опозицията на своеобразна омонимичност, т.е. да се тълкуват по различен начин. Класически пример, достатъчно известен и често срещан в разнообразни източници, е кимането за съгласие или отричане у българите в сравнение с другите езици/народи. Например описанието за ‘кимам’ може да бъде представено като А/‘движение с главата отгоре надолу в знак на съгласие и/или одобрение’ ↔ ‘движение с главата отдолу нагоре в знак на несъгласие или отрицание’; В/ ‘движение на главата отляво надясно в хоризонтална плоскост за изразяване на несъгласие, отрицание’ ↔ ‘движение на главата в хоризонтална плоскост за изразяване на съгласие, потвърждение’. Типични за общуването между носителите на българския език са вторите варианти от кинеми А и Б – срещу разпознаваемостта на първите варианти от носители на други езици и култури. От съвременен социолингвистичен аспект обаче придържането към българския модел на кинемно поведение или неговото заместване с общоевропейското показва особена стратификация по възрастов и образователен показател. Младите и образовани българи, владеещи повече езици, обучавали се за по-кратко или по-дълго време в другоезична среда, се ориентират към ‘другите’ кинеми за потвърждение – отрицание. С други думи, междуезиковите и междукултурните контакти повлияват за „изчистване“ на асиметрията в тълкуванието на кинемите и за поколенчески различия в практикуването им.

б/ Кинеми, асоциирани с думи за тяхното изразяване – т.е. кинеми с речеви съответници глаголи като синонимни експликатори, напр. коленича, клеча, жумя. Тази категория може да се определи още като лексеми, асоциирани с определени движения или лексеми с паралингвистичен заряд.

Съпоставителният аспект на еднакво звучащи лексеми, които са асоциирани с различни движения на тялото съдържа диахронен и синхронен/съвременен ракурс. Любопитен факт откриваме в публикации от 19. век например, които показват, че връзката слово – жест е посрещана с повишено внмание от познавачите на тази 'тънка' междуезикова материя.

Милан Давид Рашич, сърбин, учител в България през 19. век, издава на български две книжки. Едната е сбор­никът с пре­вод­ни разкази, по­вес­ти и ис­то­ри­чес­ки сведения “Любитель на бол­гар­с­ко­то просвhщенiе”, Земун, 1850 год., с проповядване на ре­не­сан­со­ви­те и прос­ве­щен­с­ки­те идеи на Европа от 18. и на­ча­ло­то на 19. век. На едно място (с.21) проличават колебанията у автора за значението на еднаквозвучащата дума и поради опасения да се разбере с ''неправилното'' значение, прилага тълкувание в скоби: клек­ни (на колhна падни!) (= коленичи!, бел. моя).

Придържането към сравнението в езиковите наблюдения, дори и когато то се отнася до близкородствени езици, предлага допълнителни щрихи към описанието на езика като самостоятелен обект. Това обстоятелство води до допълване на лингвокултурологичните познания, които на свой ред са неотменен компонент на обучението по чужди езици; те имат отражение в лексикографската практика и изобщо изразяват връзката между теоретичните разсъждения и приложенията им.

3. Кинемите със словесни изразители показват определена връзка с разпределението на лексиката в тематични области/полета. Тематичната лексика по принцип е важно ядро в методическата организация на обучението по чужд, но и по роден език. Нейното подреждане в лексико-семантични групи, отразяващи членението на семантичното пространство и на познанието е важен индикатор за същински и фреквентни употреби, служи на сравнението с други езици, допринася за създаването на лексикографски продукти със специално предназначение.

3.1. Думи, отразяващи действия в междуличностен план и в организацията на обществения живот (принадлежащи към различни граматически категории):

- среща и раздяла с някого

б. здравей и чао (домашна и заета дума) = ср. здраво и ћао (домашна и заета дума)

Особеността тук е разпределението на значенията, свързани с действия/жестове, при които има разминаване в двата езика. Сръбските думи са взаимозаменяеми – т.е. могат да се употребят и за среща, и за раздяла. Българските имат строго разграничение: за среща се употребява здравей, за раздяла – чао (еквивалент на домашната довиждане). Следователно към думи от посочената категория следва и лексикографски да се подхожда комплексно и с по-голяма доза информативност. Като пример може да се посочи обработката на статии за ‘среща = здравей’ и ‘раздяла = довиждане/чао’ в Синонимен речник (на сръбския език) с автор Павле Чосич и сътрудници:

ћао узв. фам. здраво, збогом, пријатно ....

здраво узв. (поздрав при састанку и растанку) поздрав, здраво живо.

Довиђења (при растанку). добар дан (при састанку), пријатно (при растанку),

збогом (при растанку)...

Допълнителен щрих към б. здравей – ср. здраво, ћао и б. довиждане, чао – ср. здраво, ћао внася близкият (но не интимен!) жест на целуването при среща на близки приятели, родственици, колеги – когато не са се виждали скоро. В двете съседни културни среди този включен в поздравяването жест е с по-ограничена фреквенция в българските маниери на общуване и с по-честотно проявление в сръбските. Важен разграничител е броят на целувките (допирането на бузите с устни или само допир на бузите): „сръбските“ целувки за среща и раздяла са три, „българските“ са две. Според сръбски етнолози маниерът за целуване три пъти е сравнително нов и има социокултурна основа – демонстрира принадлежност към християнството и изразява светата троица (макар че в Интернет се срещат и други обяснения). Броят на целувките при среща е различен сред различните народи и като социокултурен феномен не показва обвързаност с религия или аналогичен култ.

- изразяване на позиция (да/приемам, не/не приемам, въздържал се/нямам мнение) чрез жест – вдигане на ръка или чрез определено ‘ритуално’ действие (гласуване с бюлетина = гласачки листић)

б. гласувам = ср. гласам


3.2. Уведомяващи/уведомителни надписи, които изискват определени действия, стандартни за организацията на дадена област от обществения живот:

бълг. бутнидръпни = сръб. гураj вуци (асоциира се с надписи на врати в обществени сгради и с очаквани действия – дърпане на врата към себе си или в обратната посока)

бълг. заетосвободно = сръб. заузетослободно (места в обществени сгради, напр. тоалетни и под.; очаквани действия – влизането възможно или изчакване за влизане)

бълг. подлезнадлез = сръб. подвожњакнадвожњак (места за преминаване на пешеходци или на превозни средства под или над друг основен път)


3.3. Глаголи, които се асоциират с определени действия от посочения ранг също може да са развили различаващи се нюанси в значенията си2. От гледна точка на отношението слово – жест интерес представляват т.нар. предвидими глаголи, при които не е нужно допълнение поради вътрешната информация, която носи глаголът.
3.3.1. Движения с някоя част от тялото:

- движение с очите

б. жумя, -иш = ср. жмурити, -им

б. кокоря,-иш се = ср. буљити, -им

б. намигам, -аш = ср. намигивати, намигујем

- движение с главата

б. кимам, -аш = ср. климати, -аш

- движение с краката

б. коленича, -иш = ср. клечати, клечим (междуезикови омоними)

за сравнение: б. клеча, -иш = ср. чучати, чучим

б. ритам, -аш; шутирам, -аш = ср. шутнути, -ем

- движение с ръцете

б. махам, -аш = ср. махати, машем (когато с ръка се дава знак = повикване, приветстване или когато в ръката има предмет – кърпичка, знаменце и под.)

б. шамаросвам, -аш; (о)шамаря, -иш = ср. шамарати, -ам

Към кинемата 'действие с участието на ръце' асоциираме семна или смислова верига ръце – вода – тяло/части на тялото – вещи и предмети. Тук спада различаващата се верига в компонента 'обект на действието' във всеки един от двата езика: ср. перем, -еш И бълг. пера, -еш срещу ср. мијем, умивам И б. мия, миеш.

Пояснения: бълг. асоциации на перапране, бельо, дрехи; на миялице, ръце, зъби, коса, колата; сръб. асоциации на перемруке, косу, зубе, веш (= бельо), кола; на умивамлице.

В бълг. е възможно да се каже Днес ще пера (без допълнение – пояснение какво точно, защото се знае – пере се само пране 'бельо, дрехи, чаршафи'), но е невъзможно в сръбски поради необходимостта от пояснение какво се пере, какво се мие.

3.3.2. Друга категория представляват глаголни лексеми, които асоциират с определен предмет като оръдие/средство на действие, което на свой ред е разпознаваемо чрез глагола: напр. бълг. сека и режа – ср. сечем и режем.

При българския глагол сека/отсека винаги се мисли първо за брадва или сходен инструмент като оръдие на действието, докато в текстове с историческо съдържание сечащото средство, в зависимост от обекта на действие, може да бъде и друго, напр. меч. При глагола режа действието се асоциира с нож. В сръбски тази дистрибуция не е идентична с българската: сръб. сечем месо – бълг. сека дърва, кабел, но режа месо

4. Към думите, насочващи към очаквани действия/жестове отнасяме и синтагматично обвързани лексеми, които съдържат съответната информация/значение именно в синтагматичната съчетаемост. Колокациите, т.е. начинът, по който функционират лексемите заедно, или синтагматичната организация на лексемите по предвидим начин се различават много от език до език и представляват една от основните трудности в овладяването на чужди езици. Коя дума каква е или кое място заема, за да се създаде определен смисъл, проличава по обкръжението, в което се намира тя, като във всеки език лексемите се организират синтагматично по „свой“ начин (вж. Иванова Ц. 2014 и цит. библиография). Според критерия свобода на съчетаемост колокациите могат да бъдат отворени, обвързани, ограничени.

В нашия конкретен случай ни интересуват т.нар. обвързани колокации, които съдържат лексеми с по-специфична семантика и извън конкретно съчетание почти не са известни (което обаче не е правило в същия обхват за друг сравняван език):

сръб. разрогачити /очи/, напућити /усне/, намргодити / лице/чело/обрве/, слегнути /раменима/

бълг. присвия /очи/, изблещя /очи/, нацупя /устни/, намръщя /лице/, свия /рамене/

При близкородствени езици, както вече беше посочено, и при този вид колокации може да се срещне омонимичност и глаголи, насочващи към очакван обект на действието, могат да се окажат в противоположна съчетаемост:

ср. дојим дете = бълг. кърмя дете (бълг. доя крава/овца – ср. музим краву/овцу)

4.1. Като специфичен вид съчетаемост може да се посочи префиксалното глаголно словообразуване (бълг. позволявам – сръб. дозвољавам), особено в една негова конкретна проява – т.н. субсумпция. Под този термин се крие способността на езика да образува глаголи с определени представки, които всъщност дублират значението на основния глагол, т.е. значението на представката не внася нов семантичен елемент – напр. бълг. разделя, раздвоя, разцепя и под. (Иванова К. 1963: 193-1940). Някои представки в славянските езици се покриват една друга семантично и дават възможност на основния глагол „да избира” между тях. Осветляването на „близкото“ различие в този аспект се обвързва с констатацията, че избирателността в единия език не е задължителна точно в същия обем за другия (напр. бълг. разделя – сръб. поделити).

бълг. разделя = ср. (по)делити, раздвојити/раздвајати на делове, издвајати/издвојити

бълг. раздвоявам = ср. раздвојити/раздвајати на делове

бълг. разцепя/разцепвам = ср. (рас)цепити (секиром), расећи, /цепањем/ раздвојити, расећи (дрво секиром).

5. Очакваното тълкувание на действието се разминава и при лексика (глаголи), принадлежаща към различни стилистични пластове в двата сравнявани езика – български и сръбски. Семантичните употреби на еднакви изразни средства често предизвикват недоразумения – особено когато в единия език са част от лексикалния фонд на книжовния език, а в другия са маркирани като диалектни или субстандартни. „Неприличните” изрази, които се свързват с всички аспекти на директно или индиректно назоваване на сексуалното и еротичното, въпреки високата честотност на присъствие в разговорната реч, рядко получават равноправно осветляване в сравнение с други категории специална лексика, като например жаргонизмите. В определени случаи тяхната семантика е очевидна, лесно откриваема и ясна за всички, но в други случаи са нужни предварителни знания, за да се схване съдържанието. В някои езикови общества съвременният статус на подобен тип думи и изрази се различава съществено от предходни периоди – което на свой ред предупреждава за повишено внимание при ползване на справочници с различна давност.

В думи с общ корен родствените езици развиват значения, които са периферни за единия, а централни за другия, или пък коренно се разминават според разпределението си по стилистични употреби: напр. ср. љубим = бълг. целувам; бълг. любим се // правим любов = ср. водимо љубав. В български и сръбски език съществува определен, макар и неголям брой думи, които са развили стилистична многозначност и едно от значенията е елемент от нецензурния лексикален слой. Или в единия език подобно придвижване има дума, която в другия е неутрална и обратното. Напр. бълг. карам е многозначен глагол с висока фреквентност: 1) шофирам; превозвам някого или нещо = ср. возити, возим; 2) насочвам нещо да върви пред мене; 3) искам от някого или заставям някого да направи нещо; 4) продължавам да върша нещо по същия начин... В сръбския език еквиваленти на следващите семантични реализации (2,3,4,) и в зависимост от контекста, са терати/терам; радити/радим и др. Възвратната глаголна употреба карам се на и караме се също има други еквиваленти: ср. грдити, грдим и свађати се, свађамо се. На сръбския глагол карам в съвременната разговорна реч съответства бълг. жарг. чукам. Поради високата си фреквенция на употреба неутралният български глагол карам и стилистично маркираната му употреба в сръбски често влизат в комуникационен „конфликт“ тогава, когато носителите на съседните езици смятат, че, говорейки всеки на своя си език, могат да постигнат разбиране.

Освен познатите глаголи, насочващи към очаквани действия и тяхното тълкуване (ср. возим кола = бълг. карам кола; ср. возим робу = бълг. карам стока), от същия стилистичен регистър са и жаргонните употреби на глаголите духам/дувам и пуша/пушим: бълг. жарг. духам = ср. жарг. пушим (бълг. духай го, върви да го духаш = ср. пуши га, пуши ми га и т.н.).

В заключение следва да се посочи, че близкородствените и съседни езици съдържат особености от общото си праславянско наследство, но у тях са се развили и черти, формирали тяхната индивидуалност. Тя се отнася към формулировката близки и различни тогава, когато не разликите в езиковия инвентар, а неговата семантична динамика, различната съчетаемост, еволюиралите стилистични системи и под. са постигнали това различие. Констатациите за подобни черти от индивидуализиралата се същност на езика са приложими в обучението по близкородствен език, в преводаческото умение и принос към съпоставителните изследвания.



Литература

Драгичевич 2010: Драгићевић, Р. Лексикологија српског језика. Завод за уџбенике и наставна средства: Београд.

Ефтимова 2008: Ефтимова, А.. Ефективната невербална комуникация. София.

Иванова К. 1963: Иванова, Калина. По някои въпроси на глаголната префиксация в българския език. – Славистичен сборник, т. V, 193-208.

Иванова Ц. 2004: Иванова, Ц. Близки и различни. Южнославянски езикови проекции. Велико Търново, Унив. изд.

Иванова Ц. 2009: Иванова, Ц.. Балканославянска глаголна колокация (конвергентен и дивергентен аспект). // Глаголната система на балканските езици – наследство и неология. Faber: Велико Търново.

Иванова Ц. 2014: Иванова, Ц. Колокацията като междуславянски диференциален признак (с оглед на южнославянските езици). Част 1. // Проглас, 1/2014, с. 96-122.

Ивич 1994: Ivić, M. Pravci u lingvistici. Beograd.

Кабакчиев 1993: Кабакчиев, Кр. Речник на съчетанията в българския език. Глаголно-именни словосъчетания за действия. Албо: София.

Киршова 1997: Киршова, М. Нека запажања поводом структуре рекцијског речника, Научни састанак слависта у Вукове дане. Београд, 26/2, 433-439.

Krystal 2002/1996: Kristal, D. Kembrichka enciklopredia jezika. Nolit: Beograd. (Crystal, David. The Cambridge Encyclopedia of Language. Cambridge: Cambridge University Press. 1987).

Крюков 1988: Крюков, А. Н. Фоновые знания и языковая коммуникация.- В: Этнопсихолигвистика. Отв. редактор Ю. А. Сорокин, Москва, “Наука”, 1988, стр. 19-33.

Леков 1964: Леков, Ив. Типология сочетаемости фонем у Н. С. Трубецкого — предпосылка современных предствлений об языке как естественый код.// www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/copyright.html.

Мечковская 1996: Мечковская, Н. Б. Социальная лингвистика, Москва, 1996.

Младенов 2000: Младенов, М. Бугарско-српски речник, ЗЗУНС, Београд, 2000.

Петрович, Дудич 1989: Петровић, Вл., К. Дудић. Речник глагола са граматичким и лексичким допунама. Београд – Нови Сад.

Речник МС: Речник српскохрватскога књижевног језика, бр. 1–3, Нови Сад – Загреб: Матица српска – Матица хрватска; 1967–1969; бр. 4–6, Нови Сад: Матица српска, 1971–1976. Друго фототипско издање 1990.

Станкович 1997: Станковић, Б. Међуоднос граматике и речника у области синтагматских веза. // Научни састанак слависта у Вукове дане. Београд, 26/2, 83-90.

Толстой 1968: Толстой, Н.И. Некоторые проблемы сравнительной славянской семасиологии. // Славянское языкознание (VI международный съезд славистов). Москва.

Хроленко 2004: Хроленко, А.Т. Основы лингвокультурологии. Москва, “Наука”, 2004.

Чосич и др. 2008: Павле Ћосић и сарадници. Речник синонима. Корнет, Београд.

Ценка Иванова


РЕЧИ КОЈЕ УПУЋУЈУ НА ОЧЕКИВАНЕ РАДЊЕ/ГЕСТОВЕ И ЊИХОВА ТУМАЧЕЊА

КОД БЛИСКОСРОДНИХ ЈЕЗИКА

У сложеној структури комуникативног чина користимо вербални језик, али и невербалне језике: гестове, графику, иконе, предмете, индикаторе. Кодови културе могу бити речи, симболи, митологеме, идеологеме, стереотипи у понашању, ритуали и други знаци. Гестови, изрази лица, растојање између саговорника и други невербални елементи нису универзални, осим у одређеној, конкретној језичкој ситуацији. У међујезичкој комуникацији важни су ти додатни елементи како би се постигла одговарајућа комуникацијa на другом језику. Са те теоријске платформе разматрамо лексеме са паралингвистичком допуном различитог типа: коленича/клечим, мия/перем, жумя/жмурим, духам/пушим и сл. Са граматичке тачке гледишта, то су углавном глаголи који имају одређену асоцијативну везу са другим речима/значењима. С тог аспекта се разматрају колокације (синтагматска слагања), које одражавају и блискости и разлике између бугарског и српског језика као суседних и генетски блиских језика.

Кључне речи: комуникација, културни кодови, невербална фонска знања, лексеме са паралингвистичком допуном, колокације, бугарски, српски
Cenka Ivanova
WORDS THAT INDICATE THE EXPECTED ACTIONS/GESTURES AND THEIR INTERPRETATION IN CLOSELY RELATED LANGUAGES ​​

The complex structure of the communicative act consists of using verbal language, but also non-verbal languages: gestures, graphics, icons, objects, performance indicators. Culture codes can be words, symbols, mythologems, ideologemes, behavior stereotypes, rituals and other signs. Gestures, facial expressions, the distance between the speakers and other non-verbal elements are not universal, except in certain, specific linguistic situation. In interlingual communication these additional elements are very important for achieving adequate communication in another language. From this theoretical platform, we consider the lexeme with paralinguistic features of different types: коленича/клечим, мия/перем, жумя/жмурим, духам/пушим, etc. From the grammatical point of view, those are mainly verbs that have a particular associative connection with other words/meanings. According to this, we discuss collocations (syntagmatic relations), reflecting the closeness and the differences between Bulgarian and Serbian language as neighbor and genetically close languages.



Keywords: communication, cultural codes, nonverbal phonic knowledge, lexemes with paralinguistic features, collocation, Bulgarian, Serbian


1 Според фонологичната теория в говорната практика фонетичните стойности се разпознават чрез автоматична селекция на релевантните акустични ефекти от нерелевантните (под автоматично се разбира подсъзнателно, т.е. критериите, според които се извършва селекцията на значимото от незначителното се формират у човека още докато учи езика). Тъй като селективните критерии са усвоени според нормите на познатия език, в неочакван или изненадващ контакт с новия език, на който човекът още не е свикнал, идентификацията на фонетичните стойности на чуждия език не е винаги надеждна (вж. Ивич 2002: 144). Тези разбирания са се разгърнали с изключително широко приложение, напр. как да се учат езици и каква методика да се прилага при конкретна комбинация на два и повече езици.


2 Синтагматиката на глаголите е свързана с три основни понятия: съчетаемост, валентност, рекция. 'Съчетаемост' е с най-широко значение и насочва към свързването на глаголите с други думи изобщо и се разглежда на ниво граматика, семантика и лексика. Валентност е по-тясно понятие и отразява задължителните, релевантните връзки на глагола с думи от определени граматически категории и способността на глагола да създава синтактични отношения с подлога, допълнението и обстоятелствените пояснения. Глаголната рекция е още по-тясно понятие и се обвързва само с допълненията към глагола (Киршова 1997: 434).


Каталог: 580 -> pub
pub -> Велико Търново) политическият контекст на южнославянските кодификации
pub -> Ценка Н. Иванова
580 -> Оае – обиколен тур на 7-те емирства маршрут
pub -> The language and culture of the "other" in the schools and universities on the balkans
pub -> За българския език в чужбина и за ролята на българската държава
pub -> Доц д-р Ценка Иванова (Велико Търново)
pub -> Славистичното образование днес и традициите в славистиката ценка Иванова
pub -> Университетската българистика в чужбина ценка Иванова
pub -> За двуезичните и многоезичните разговорници в днешно време


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница