Ценообразуване и реимбурсиране в България и ес. Преглед и препоръки. Социално здравеопазване в България



Дата09.01.2018
Размер71.47 Kb.
#42573
Ценообразуване и реимбурсиране в България и ЕС. Преглед и препоръки.
Социално здравеопазване в България.

Основна цел на здравно-осигурителните системи във всяка една страна е да осигурят справедливо разпределение на един ограничен финансов ресурс от здравния бюджет, предназначен за закупуване на лекарства така, че да бъде осигурен достъп до лекарствена терапия за максимален брой нуждаещи се пациенти.

В този план се вписва и социалната роля на генеричните медикаменти, посредством засилената употреба на които здравно-осигурителните фондове реализират спестявания за закупуване на скъпоструващи иновативни лекарства, за които липсва алтернатива на пазара.

Тъй като тенденциите за растежа на генеричния пазар за изминалата година в ЕС отбелязват многократно по-висок ръст от 26 %, в сравнение с 9 % за иновативната индустрия /само 30 нови молекули в световен мащаб – най-ниската цифра от 1970 г. насам/, във всички държави по света се налага схващането, че има основателни причини за увеличаване употребата на генерични медикаменти и това са следните:



  • еднакви по качество, ефикасност и безопасност, но с по-ниски цени от 20 до 80 % от цената на оригиналния продукт

  • ключов фактор за изпълнение на здравно-осигурителните бюджети и осигуряване на достъпно лечение за максимален брой пациенти

  • понижаване на стойността на лекарствената терапия, поради ценовата конкуренция

  • тенденция за прогресивно застаряване на населението в ЕС

  • осигуряване на изпълнение на препоръките на СЗО за достъпност на здравеопазването в световен мащаб

Когато става дума за страни като България, трябва да се отчете и фактът, че бюджетът за здравеопазване, който се отделя като процент от БВП е критично малък, в сравнение с държавите членки на ЕС, включително и 10-те новоприети.



Таблица 1. Процент от БВП за здравеопазване в страните от ЕС





1970

1980

1990

2000

Австрия

5.3

7.6

7.1

8.0

Белгия

4.0

6.4

7.4

8.7

Франция

-

-

8.6

9.5

Германия

6.3

8.8

8.7

10.6

UK

4.5

5.6

6.0

7.3

Холандия

-

7.5

8.0

8.1

Гърция

6.1

6.6

7.5

8.3

Ирландия

5.1

8.4

6.6

6.7

Италия

-

-

8.0

8.1

Испания

3.6

5.4

6.6

7.7

Португалия

2.6

5.6

6.2

8.2

ЕС

4.9

7.1

7.5

8.1

САЩ

6.9

8.7

11.9

13.0

Япония

4.5

6.4

5.9

7.8

В последните пет години /1999 – 2003 г./ парите отделяни за здравеопазване в нашата страна са били съответно 4.1 %, 4.14 %, 4.33%, 4.3 % и 4.4% от БВП по хронологичен ред, като същевременно разходите за лекарства в същия времеви порядък са съответно 0.89 % (при очаквани 0.74% от БВП), 1.22 % (при очаквани 0.92 %), 1.61 % (при очаквани 1.27 %), 2.39 % (при очаквани 1.39 % ) и 2.44 % (при очаквани 2.3 %).

Разликите между заложените в бюджета средства и реално изразходваните за лекарства сочат, че здравно-осигурителната система в страната се справя много трудно с изпълнението на бюджета, реализирайки всяка година дефицит от десетки милиони лева, главно поради нерационални плащания на скъпоструващи медикаменти, за сметка на техните по-евтини генерични аналози.
Г
рафика 1. Ръст на плащанията за лекарства в проценти, спрямо бюджета за здравеопазване от БВП:


При дадени стойности на общото потребление на пазара на лекарства в страната и разходите за медикаменти от бюджета на МЗ, НЗОК и общините, процентното съотношение между субсидирания и свободния пазар, като дял на първия от обема на втория е както следва:
Графика 2. Съотношение между субсидирания и свободния пазар.
Удивителен е темпът на растеж на разходите за чужди скъпоструващи лекарства за периода 1999 – 2003, за сметка на българските медикаменти за същия петгодишен период - 156 % за вносните и само 64 % за тези родно производство.

За същия период делът на българските лекарства в стойностно изражение, спрямо вноса е спаднал с 10 пункта, като за 1999 и 2000 г. е бил 44 %, за 2001 г – 41 %, а за 2002 и 2003 г. е 34 % от общия обем на пазара. Същевременно вносът е разширил пазарния си дял с общо 10 пункта – от 56 % през 1999 и 2000 г., 59 % за 2001 г. до 66 % за 2002 и 2003 г., бележейки по този начин трайна тенденция на увеличаване на плащанията от бюджета и крайните потребители за скъпо струващи медикаменти.


Г
рафика 4. Ръст на потреблението на български и вносни лекарства:

Г
рафика 4. Съотношение между потреблението на български и вносни медикаменти за периода 1999 - 2003 г.


При така създалото се положение, изключително полезно е да се знае, че докато делът на български лекарства от общия фармацевтичен пазар за страната за 1999 - 2003 г. по стойност е съответно 44 %, 44 %, 41 %, 34 % и 34 %, то по брой опаковки родните медикаменти държат първенство пред вносните със съответно 80 %, 81 %, 83 %, 74 % и 72 %.

Тук разкриваме едно от основните полезни свойства на българските генерични медикаменти – да спестяват огромни средства на здравно-осигурителния бюджет. При среден пазарен дял по брой опаковки от 78 % за петте години до 2003, в стойностно изражение българските лекарства заемат средно едва 39 %!


Графика 5. Съотношение между потреблението на български и чужди лекарства по брой опаковки и в стойност в средни величини


За периода 1999 – 2003 г. в България са похарчени 1 405 668 133 лв. за вносни лекарства при среден дял в брой продадени опаковки – 22 %, докато за родни лекарствени продукти са похарчени 838 164 246 лв. или почти два пъти по-малко, при среден дял в брой опаковки от 78 %.

Анализирайки представените факти и данни, както и действащите динамични модели на ценообразуване и реимбурсиране в страните от ЕС и основните директиви на СЗО за достъпност на лекарствата, неизбежно се налага основният извод за необходимостта от приемане на национална програма за насърчаване на употребата на генерични лекарства. Една такава програма е необходимо да включва следните основни мерки:

Таблица 2. Основни мерки за насърчаване на генеричната употреба.





1. Въвеждане на генерично заместване

2. Въвеждане на генерично предписване

3. Въвеждане на референтен диапазон на реимбурсиране

4. Ускоряване на регистрационните процедури за нови генерични лекарства

5. Финансово стимулиране за отпускане на генерични медикаменти

6. Обучение на лекари и фармацевти по генерични наименования /INN/

7. Обществена кампания за повишаване информираността за социалната роля на генеричните лекарства


Таблца 2a. Очаквани резултати от прилагане на програмата.


1. Реализиране на спестявания от бюджета за здравеопазване

2. Осигуряване на достъп до лекарствена услуга за повече пациенти

3. Стимулиране на ценовата конкуренция

4. Осигуряване на повече средства за закупуване на скъпо струващи медикаменти без лекарствена алтернатива

5. Стимулиране на иновациите в сектора

6. Повишаване на академичния стандарт на обучение за лекарите и фармацевтите

7. Повишаване на общественото съзнание за социалната роля на здравноосигурителната система в България

Ползата от изпълнението на програмата за насърчаване на генеричната употреба ще се измери в осигуряване на справедливо разходване на бюджетни средства за лекарствена терапия за максимален брой пациенти, реализиране на спестявания за закупуване на скъпоструващи иновативни медикаменти, стимулиране на ценовата конкуренция и нововъведенията на пазара и увеличаване на достъпа до качествено здравеопазване за българските потребители.




Новата реимбурсна методика в България:

През март 2004 г. в България бе утвърдена новата реимбурсна методика и критерии на ценообразуване на НЗОК. Положителна крачка в развитието на методиката е въвеждането на принципа на референтната стойност за напълно и частична заплатените лекарства, както и условието да се реимбурсират такива лекарства, които присъстват на пазара на поне три от посочените в методиката държави и се заплащат от здравно-осигурителните фондове на поне една от тях и/или се произвеждат в България.



Не бе приета идеята да се въведе ограничителен референтен диапазон на цените на реимбурсираните медикаменти до 35 % за генерични и до 50 % за оригинални продукти, по примера на Полша – където се заплащат до 25 % над референтната стойност, Литва и Латвия – само до 20 %, Германия – до референтната стойност на “най-ниската трета” за цени на оригинални и 15 % под тази стойност за генерични медикаменти и паралелен внос. В Турция също действа ограничителен диапазон, който е до 30 % над референтната цена за лекарствата за пенсионери.

Основна цел на въведените референтни диапазони в посочените по-горе страни е да се ограничи заплащането на скъпо струващи медикаменти, като се стимулира намаляване на техните цени, което от своя страна води до спестявания на бюджетни средства и осигуряване на лекарствена терапия за повече нуждаещи се пациенти.
Каталог: userfiles -> file
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница