Център за дистанционно обучение гр. Пловдив



Дата27.10.2018
Размер90.17 Kb.
#101597
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ГР. ПЛОВДИВ
К А З У С

ПО БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ И ДЕЛОВИ ПРЕГОВОРИ


BUS 819

РАЗРАБОТИЛ;

ПЛОВДИВ, 2002 г.

International Oil
Клаус Шванегер, ръководител на отдел "Управление на човешките ресурси" в International Oil получава непрекъснат поток от въпроси и оплаквания от своите регионални и странови директори, ръководещи изследванията и продажбите в голям регион, простиращ се от Централна Африка до Източна Азия. Независимо от това, че притесненията, изразени в телефонни разговори, е-маil съобщения, докладни записки и на срещи се различават, те имат една централна тема: разнородната фирмена политика поставя International Oil в неизгодно положение по отношение на конкурентите и особено в развиващите се страни.
ПРЕДПОСТАВКИ
Шванегер разбира, че някои от тези проблеми са наболели. International Oil е относително нов конгломерат, създаден в рамките на Европейския съюз. Неговата цел е: да създаде единен европейски конкурентен фронт срещу други големи международни производители и продавачи, особено тези от САЩ и Арабския полуостров. International Oil не сондира и не продава; неговата работа се състои в това да проучва различни възможности и да ги разпределя справедливо между големите европейски петролни компании, включително British Petroleum u Dutch Shell, така че членовете на ЕС да не се конкурират пряко един друг. Идеята е, че International Oil често може да съчетава атрактивното използване на ресурсите и другите силни страни на различни европейски компании. Някои компании са по-добри в изследователската работа, други - в сондирането, трети - в проучването на пазара. Проект, съчетаващ в себе си всички тези силни страни често би могъл да превъзхожда предложенията на големите американски или саудитски петролни гиганти по отношение на разработването на полетата и пазарите. Шванегер знае, че дейността на компанията покрива твърде голяма територия и често й се налага да изпраща неопитни мениджъри в относително неизвестни територии.

International Oil се сблъсква с жестока международна конкуренция. По-голяма част от нейния персонал е изтеглен от големите европейски гиганти, особено Великобритания, Холандия, Германия и Франция. Неохотно от страна на част от персонала, английският език се избира за официален език на компанията. Това е добре дошло за персонала от Германия, Холандия и скандинавските страни, но създава известни търкания с персонала от Франция и Южна Европа. Най-важното в случая е, че представителите на различните страни имат склонност да поставят на първо място интересите на своите страни. Висшите служители са възприели неофициално политиката да назначават мениджъри за райони извън сферата на националните интереси на техните страни; например, британец отговаря за дейността в Индонезия, която традиционно е в холандската сфера на влияние, докато германка ръководи отдела, който покрива бившите британски колонии в Африка.

Това често предизвиква остри протести от страна на петролните компании, които са станали неохотно членове на консорциума под политическо давление.

International Oil работят около 5000 служители. Много от тях, особено персоналът в централния офис на консорциума в Брюксел, Белгия, е бил предоставен "на заем" от големите европейски правителствени агенции и петролни компании. В местни условия ръководството е поверено на европейци, докато помощният персонал се наема от средите на местното население.

ПРОБЛЕМИ НА МЕНИДЖЪРИТЕ
Шванегер сортира купищата оплаквания, които е получил. Те попадат в няколко основни категории:


  1. Понякога чувствам, че членовете на моя персонал от различни страни работя един против друг;

  2. Нашата фирмена етика не позволява предлагането на подаръци или подкупи на местни отговорни фактори и това вреди на нашата конкурентноспособност.

  3. Членове на нашия персонал отказват да учат местния език или да се приспособят към местните културни норми.

  4. Често, докато централата сключи сделка с европейските петролни компании, някой конкурент вече е спечелил търга.

Като обмисли тези спорни въпроси, Шванегер шери да организира сателитна конферентна връзка между тези мениджъри, като всеки от тях сподели проблемите си.
Хосе Ладамар, Южна Азия:
Хората у дома не приемат, че "черпенето" и даването на подаръци не се смятат за подкуп в моя район. В действителност това е същността на учтивостта. В някои райони, отговорните чиновници поддържат цели родове (кланове) и получават високи правителствени постове като се очаква те да носят отговорност за своите хора. Това е почти държавна политика за повишаване на благосъстоянието. Ако ние отказваме да плащаме, ще продължим да изоставаме от конкурентите си, които разбират това по-добре от нас. Думата тук е "бакшиш". Той в действителност означава нещо като внимание, жест на уважение. Те ни дават нещо и заслужават нещо в замяна, за да запазят честта и статуса си. Ние ще продължаваме да губим, ако продължаваме да натрапваме европейските ценности. Това се приема като арогантност.
Лили Клайнхолц, Африка:
В моя район, обикновено един човек има властта да подпише договора: Президентът, понякога Министърът на Вътрешните работи или Министърът на отбраната. Въпреки, че нямат нищо против личните облаги, те повече имат политически съображения: как тази сделка ще се отрази на бъдещата им външна политика, съюзите, и бъдещата помощ от запад за съществуващия режим. Това са въпроси, на които не съм подготвена да отговоря. Може би ние се нуждаем от по-тясно сътрудничество в Европа на правителствена и политическа основа.
Джеръми Бент, Индонезия:

Отговорните лица тук просто не ти казват какво всъщност имат предвид или какво мислят. Те винаги са работили с Dutch Shell и не разбират съвсем как ние се вписваме в схемата. Те се съгласяват на всичко, но по някакъв начин заключителната среща се отменя или рядко се подписва договор. Най-голямото ми неудобство е, че не знам в каква позиция съм, какво трябва да предложа за да се сключи сделката. Обикновено не знам резултатите от преговорите, докато не ги чуя от приятел или прочета за тях в пресата.




Жак Внлои, Източна Азия:
Бих казал, че тук се сблъсквам с два големи проблеми на общуването. Първият е моят персонал: те не разбират местните понятия за учтивост. Повечето от тях говорят езика, но не разбират ролята на нюанса, жеста, обреда Вторият проблем е как правителството взема решения: то е недостъпно. Невъзможно е изобщо да се свържеш с хората, които имат властта да решават, защото всъщност никога не си сигурен кои са те. често това е тайна група, добре защитена от бдителна бюрокрация.
След като изслуша още около половин дузина такива коментари, Шванегер написа своите препоръки.

Всяка фирма представлява една отворена система, върху която влияят редица външни фактори /икономически, социални, технологични, конкурентна среда, правни и политически, държавно регулиране/. Влиянието на тези фактори е неконтролируемо от самата фирма, затова необходимостта от техния прецизен анализ е предпоставка за вземане на правилно управленско решение. Имайки предвид този факт ще направя опит да анализирам създадената ситуация, за да определя:



  • С какви проблеми на общуването между различните култури се сблъсква International Oil

  • Какво трябва да препоръча Шванегер на своя висш ръководен персонал.

Чувството на Шванегер, че понякога членовете на неговия персонал от различни страни работят един против друг е основателно.

В процеса на общуване изпращащият и адресатът принадлежат към различни култури. Различията в културите имат разнообразно проявление в процеса на общуване. Едно от тях е различията в информационната наситеност на процеса на общуване при отделните култури. Известно е явлението "културно обособени различия в информационната наситеност на съдържанието на процеса на общуване", открито от американският антрополог Е.Хол. На основа на критерия степен на информационна наситеност са двата типа полюсни култури: култури с ниска степен на информационна наситеност и култури с висока степен на информационна наситеност. Знанието за видовете култури и тяхната наситеност е от значение при подбора на словесните и несловесните сигнали, както и при тяхното дешифриране. Двойният превод в областта на различните проявления на процеса на общуването е от изключително значение. Известно е, че при превод от един на друг език са възможни промени в съобщението. Успоредно с правилото за двойния превод се предлагат правила за и против използване на преводач по време на преговори.

Словесните и несловесните сигнали, включително и мълчанието, имат своето значение при междукултурното общуване. Тяхното овладяване е част от философията, която отделният индивид или фирма следва при деловите контакти с представители на различни култури. Отношението към особеностите на културата в дадена страна се класифицират в три ситуации:


  • културно приспособяване;

  • културен императив - незачитане на особеностите на дадена култура и налагане на собствените културни ценности;

  • културен неутралитет;

Ситуацията, в която се намира International Oil определям като културен императив. Тъй като членовете на персонала отказват да научат местния език и да се приспособят към местните културни норми, Шванегер трябва да препоръча своя висш ръководен персонал да направи промени по отношение на политиката на назначаване на мениджъри за райони извън сферата на техните национални интереси: т.е. британец да отговаря за отдела, който покрива бившите британски колонии в Африка. Така ще се постигне хармонизиране на общуване и изглаждане на съществуващите проблеми.

Преговорите следват логиката на процеса на общуване. Определят се от потребностите на преговарящите. Общуването се мотивира от потребностите. При преговори индивидът формира своето поведение, отчитайки такива специфични особености, като: потребност от установяване на контрол в отношенията; потребност от поддържане на положителни емоции. Разкриването, опознаването и съобразяването на различните видове потребности е от значение за успеха на общуването. По проблема, който изтъква Жак Вилои в Източна Азия, че неговият персонал не разбира местните понятия за учтивост, както ролята на нюанса, жеста, обреда, Шванегер трябва да даде указания, насочени към информиране и обучение на персонала по отношение на местната ценностна система. Ценностната система на партрьорите е важен компонент на разглеждания процес.



Съвременните процеси на общуване се влияят силно от тенденцията на постепенно сближаване на култури, трансфериране на културни ценности от едни в други страни. Формирането на космополитен стил на общуване в областта на търговско-икономическите контакти е резултат както на съвременните средства на общуване, така и на трансфера на управленски, маркетингови и икономически познания. В съвременните външни контакти на фирмата, съпътстващи нейните международни търговско-икономически контакти, има две тенденции по повод влиянието на културния фактор:

  • универсализиране и намаляване на ролята на културните особености при общуване между представители на различните култури;

  • съхраняване и умело използване на културните различия в процеса на общуване в съответствие с целите, стратегиите и тактиките на процеса на деловото общуване.

За да постигне единен европейски конкурентен фронт срещу други големи международни производители и продавачи, Шванегер трябва да препоръча умело и гъвкаво използване на културните различия в процеса на деловото общуване, тъй като универсализирането на културните особености е много дълъг и труден процес. Трябва да вземе предвид мнението на Хосе Ладамар от Южна Азия за даването на подаръци, тъй като в противен случай International Oil ще продължи да губи конкурентни позиции. Известно е, че деловото общуване е подчинено на нормите на бизнес етиката, на нравствените начала, определящи поведението на членовете на дадена обществена група, моралните принципи на индивида. Основните положения в етиката намират място в отношенията на фирмата с нейните клиенти, доставчици, конкуренти и заинтересовани лица, както и във вътрешно-фирмените отношения. От тук произтича и противоречието на фирмените принципи с действителната ситуация.

Натрапването на европейски ценности не винаги е най-добрият избор.

Проблемът на Лили Клайнхолц в Африка относно властта и политическите съображения на контрагентите при подписване на договори, е извън юрисдикцията на Шванегер. Той не би могъл да предвиди какви биха били политическите последствия, за да даде препоръки. Естествено едно по-тясно сътрудничество в Европа на правителствена и политическа основа би имало положителни резултати. По проблема, който поставя Жак Вилон по отношение недостатъчната информация за решенията на хората на властта, както и тяхната недостъпност, Шванегер би могъл да препоръча някои техники на разкриване на информацията като "Прозорецът на Джоухари. Прозорецът е построен, като се излиза от позициите на едно от лицата. В този смисъл всяка една от частите на този прозорец е квалифицирана за едно от лицата на общуването: открит, сляп, скрит и неизвестен за лицето. Чрез тези усвояването и прилагането на тези техники на общуване, използвани в различни съчетания се гарантира професионално и качествено общуване.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница