Център за междуетнически диалог и толерантност “амалипе”, велико търново



Дата09.09.2017
Размер91.47 Kb.
#29846
ЦЕНТЪР ЗА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ “АМАЛИПЕ”, ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Велико Търново 5000, п.к. 113, Тел: 062/600-224; 600 541; 0888/681-134;

e-mail: deyan_kolev@yahoo.com, amalipe@mail.bg

http://geocities.com/amalipe2002

ПРИМЕРЕН СЦЕНАРИЙ
1 разказвач, облечен като дядо и внучето му и 6 деца (3 момчета и 3 момичета – може и само 3 момчета). Някъде отзад е поставена голяма контурна карта (от стр. 15 от помагалото “Истории край огнището”). До нея стои разказвача. В ръката си държи изрязана от картон каручка и я придвижва по стрелката докато говори:
Разказвач: Някога, преди много, много години, ние, ромите, живеехме в Индия. Това беше нашата родина. Бяхме много племена и живеехме там, където се намират големите тинести реки Инд и Ганг. Нашите прадеди обаче бяха принудени да напуснат земята на Индия и да се заскитат по широкия свят. Много легенди има за това, защо сме разпилени по целия свят.
Драматизация: “Защо циганите са разпилени по целия свят”


Дал бил цар на циганите. Той решил да създаде циганска държава и да управлява като се провъзгласи за Бог. Тогава Господ се разгневил на неговото неподчинение и решил да го накаже. Взел Дал в едната си ръка, а в другата събрал циганския народ. Замахнал с ръката си и разпилял циганите по целия свят. Обърнал се към Дал, който стоял в другата му ръка и му казал:

- Когато ги събереш всичките до един, тогава ще създадеш собствена държава и ще я управляваш. Тогава ще бъдеш равен с мен!

Затова и до днес циганите са разпилени по целия свят и нямат собствена държава.



Дете: Аз пък съм чувал и друга история от баба:


Това се случило много, много отдавна, когато Господ още ходел по земята. Веднъж той тръгнал да раздава орисия. Минал през едно племе - благословил го, минал през друго - благословил и него, и така обиколил всички племена. Едни орисал с търговия, други орисал със занаяти, трети - скотовъдци направил, четвърти - войни да водят. Така всяко племе било надарено с нещо, с което да се препитава и да се различава от другите. Само племето на ромите не било още орисано.

Тръгнал Господ да ги търси, а те впрегнали конете, натоварили каруците си с децата и покъщнината и побегнали да се скрият. Добре, ама от Господ можеш ли да се скриеш?! Ядосал се той и тръгнал да ги догони. Вече почти ги настигал при един мост, когато те решили да го изплашат. Почернили си лицата, окъсали си дрехите, скрили се под моста и зачакали.

Когато Господ наближил, те изскочили и се спуснали към него. Той ги поогледал, поогледал, па им рекъл:

- Орисвам ви вечно да се скитате, лицата ви да бъдат черни, дрехите ви - все окъсани и с вас всички хора по земята да плашат своите деца.

Така и до ден днешен ромите се скитат по земята. Лицата им са черни, дрехите им са окъсани и с тях всички народи по земята плашат своите деца.



Драматизация по приказката “Ромската орисия”

Разказвач: И така тръгнали нашите баби и дядовци; с каруците, с покъщнината и с децата. Минали през много държави, но все не намирали подходящо място да се заселят. Минали през Пакистан, през Иран, през Ирак (разказвачът придвижва каручката по стрелката)… докато накрая стигнали до границите на голямата Византийска империя. Тук обаче пътят се разделял на три. Събрали се старейшините на трите най-големи рода. Те се наричали Лом, Дом и Ром. Така се казвали и родовете им. Започнали да умуват по кой път да поемат.

(трите момчета, заедно с момичета се сбират в кръг и започват да си шушукат и да разговарят)



Дом: Братя, дайте да хванем пътя, който води на юг. Там има голяма дъжава, наречена Египет. Ще се заселим там. Тя има стара история и богата култура. А има и голяма река – Нил – почти като нашите Инд и Ганг. И времето там е топло – като в Индия.

Разказвач: Лом обаче нетърпеливо го прекъснал

Лом: Защо да ходим в горещите пясъци на Африка! Там има много слънце и малко вода в пустинята. Вярно е, покрай реката земята е богата и плодородна, но отвъд нея… Не, нека да тръгнем на север. Там има други народи… да тръгнем към Грузия и Армения.

Разказвач: Ром ги слушал мълчаливо как се препират “Ха, на юг, ха, на север” и накрая се намесил:

Ром: Не се карайте, братя, и в двете посоки ще намерим и хубави и лоши неща, но на юг ще е прекалено топло, а на север – прекалено студено. Най-хубавата земя е тази, която е пред нас – Балканския полуостров и Европа. Тя има зелени поляни, където могат да пасат конете ни и да тичат децата ни и високи планини, които закриват слънцето, но където можем да се скрием ако дойдат неприятели. Там хората ще имат нужда от нас. Ще им трябват ковачи и железари, да острят инструментите им и да подковават конете им и музиканти да веселят сърцата им. Това е мястото, където трябва да останем!

Разказвач: Не се съгласили с него останалите. Препирали се цяла нощ, а жените им се тюхкали покрай тях. На сутринта, когато слънцето се показало иззад баирите, те все още стояли покрай загасналия лагерен огън и се препирали: “да поемем на юг, да поемем на север… да продължим напред…” Не се разбрали и накрая решили всеки да поеме по свой собствен път: Лом поел на юг към пустините на Африка и зелените земи край Нил (предварително са подготвени три по-малки каручки, които разказвачът поставя върху съответната стрелка, докато говори), Дом потеглил на север към земите на Грузия и Армения, а Ром продължил напред, към Византия и земите на днешна България. (тримата братя с жените си се разделят и поемат в три различни посоки).

Дете: Дядо, а защо Ром е настоявал толкова да се засели на Балканския полуостров и днешна България.

Разказвач: Че, как, момчето ми, не знаеш ли, че българската земя е най-хубава. Чуй следната история:
Драматизация по приказката “Българската замя хубава”

Това се случило преди много, много години. Тогава земята била плоска като тепсия и неприветна като пустиня: нямало нито планини, нито долини, нито морета, нито полета.Тогава нямало лято и зима, ден и нощ; слънцето и месечината се разхождали по небето ръка за ръка, а вълкът и агнето от една копаня ядели. Тогава всякакви неща ставали по света, каквито сега не стават…

Та по него време решил дядо Господ да си разтвори хазната, да раздаде на човешкия род всякакви земни блага. Повикал народите и всички дошли. Само американците ги нямало, защото Колумб още не бил открил Америка. Наредили се народите на опашка пред Божия престол: най-напред застанали англичаните, защото те се смятали за най-богатите, най-силните, най-мъдрите - във всичко най…най! Пък на края на опашката се гушели българите - те винаги били такива срамежливи, търпеливи и вярвали, че Дядо Боже, който всичко може и за тях ще е помислил.

И ето, почнал създателят да раздава голямото имане: дал на англичаните моретата, на руснаците - полетата, на шведите - горите, на швейцарците - планините, на финландците - езерата… Давал и раздавал Дядо Господ с пълни шепи. А дяволът (анатема му!), който се навъртал наоколо, нали си е дявол - не може мирно да стои, все лукавщини крои - от всички дарове си отчупвал скришом най-хубавото парченце и си го пъхал в пазвата.

Извървели се народите, всеки си отнесъл своя пай. Дошъл накрай ред на българите. Бръкнал Господ в торбата, извадил си празна ръката.

- Брей, каква ще да е тая работа?! Уж всичко бях строго пресметнал, пък то… - почудил се той и се заозъртал.

Гледа всевишният, дявола го няма. Сетил се кой му е разбъркал сметките и поръчал на един ангел:

- Иди и доведи рогатия!

Политнал божият ратай нагоре-надолу, тук-там, намерил най-сетне нечестивеца: спотаил се бил зад един тъмен облак и тъкмо си гледал в пазвата - броил си краденото. Хванал го ангелът за козето ухо, отвел го при Дядо Господ.

- Ти бре, пакостнико, какво си сторил? - сгълчал го старецът.

А дяволът - ни лук ял, ни лук мирисал, отвърнал:

- Нищо лошо не съм сторил.

- Откраднал си пая на българите.

- Не съм, бога ми! - почнал лукавият да се кръсти с кривите си пръсти без да му трепне клепачът.

- Я го претърси! - заповядал Господ на Архангел Михаил.

Бръкнал ангелът в пазвата на дявола, заизваждал оттам покрити с вечен сняг планини, тучни равнини, тъмни гори, пенливи реки, синьо море - всичкото от хубаво по-хубаво. Дял ги Дядо Господ на българите и те си тръгнали доволни и предоволни.

Затуй в нашата малка земя са се събрали толкова най-различни хубости.
Изпълнение на песента “Сае рома”. Може единия куплет да се изпълни с текста на песента на Слави Трифонов.
Дете: Дядо, а какви празници празнуваме?

Разказвач: О, моето дете – празнуваме двата най-големи християнски празници – Васильовден или Банго Васили и Гергьовден, а някои роми-мюсюлмани празнуват и байрамите – двата големи мюсюлмански празника.

Дете: А защо празнуваме Василица – че какво толкова е станало

Разказвач: Василица е ромската Нова година. Слушай и запомни добре:
Драматизация по легендата “Банго Васил и ромите”
Един ден в страната, където живеел благоверният Банго Васили, циганите огладнели и взели да събират къпини да ядат. Явил им се Божият ангел и им казал да утолят глада си, но да не прекаляват с къпините, защото Господ ги е обявил за свещен плод. Но те нали са си весел народ - започнали да пеят, да играят и междувременно се нацапали целите с къпините - станали на черни дяволи. Дяволът като ги видял, самият той се уплашил. Рекъл си:

- Аз съм дявол, дявол, ама те са по-дяволи от мен.

Решил дяволът да им отмъсти и нали си го бива в изкушенията, подмамил ги да минат по един мост. Когато те тръгнали, дяволът разрушил моста и те започнали да падат в реката и да се давят. Тогава благоверният Васил решил да спаси циганите. Излязъл той срещу дявола с молитва: "Махни се, Дяволе, в името на Исус Христос". Оттеглил се дяволът и докато се молел куцият Васил, мостът пак се затворил. Циганите успели да преминат и били спасени.

Затова и до днес, ромите най-много почитат Банго Васили (Куцият Васил), божия спасител.


Дете: А как се празнува празника?

(може да се изберат само отделни моменти и да се направи като драматизация)

Приготовленията за празника започват още седмица преди 13.01. Ромите купуват гъска, пуйка или петел, които ще приготвят за празничната вечеря. Също така отиват в гората за дрян, от който изработват сурвакници. Ромските сурвакници са подобни на българските. Правят се от дрян, защото той е най-мъдрото дърво – пъпките му се появяват още през декември, много преди другите дървета да напъпят, а плодовете му узряват едва през септември, много след плодовете на другите дървета. Повечето роми украсяват сурвакниците си по български обичай – с пуканки, чушки, плодове и бонбони за да бъде годината плодородна. Някои роми предпочитат украса от златни монети, за да бъде годината богата.

На 13.01. е ромската Бъдни вечер. Цялото семейство се събира в къщата и се заключват вратите. До полунощ никой не бива да излиза навън и никой не бива да идва на гости, защото може “да избяга късмета”.

На специална ниска кръгла маса – синия – се нарежда вечерята. Сварена гъска, петел или пуяк, сърми с късмети (дрянови пъпки), баница с късмети, сурово жито и ориз, празничен хляб - кулак, вино, ракия и безалкохолни са задължителна част от вечерята. Някои роми (напр. бургуджиите) слагат край масата и инструментите, с които изкарват прехраната си за да бъдат благословени.

Преди да започне вечерят най-възрастната жена прикажда трапезата с тъмян или въглен, като нарича: “Те дел о Дел бут бахт, бут састипе, бут лове…” – “Да даде Господ много щастие, много здраве, много пари…”

След това членовете на семейството целуват ръка на своите родители, за да поискат прошка за всички грехове, сторени през изминалата година.

След опрощаването родителите вземат в ръце празничния кулак и го разчупват на две. В когото остане по-голямото парче, неговият късмет ще “храни семейството през годината”. След това майката отчупва на всяко дете по едно парче от кулака. Първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Ромите вярват, че сънят сънуван върху тази хапка показва какъв ще е късмета през настъпващата година.

С голямо очакване децата следят какъв късмет ще им се падне от баницата с дрянови пъпки. Различния брой пъпки означава различен късмет – учение, къща, кола, здраве и др. Трапезата през тази нощ не се вдига – за да бъде плодородна годината.

В полунощ настъпва Нова година. От този момент започва сурвакането. В миналото сурвакари са ставали големите мъже. Те са се организирали в сурвакарски дружини и в полунощ са тръгвали да обикалят из цялото село. Днес сурвакари стават децата. При ромите през нощта на 13 срещу 14 януари децата сурвакат само своите родители, а след като се съмне – съседите и роднините. Сурвакарите пожелават здраве, късмет и щастие през новата година. Благодарните хора ги даряват с плодове, лакомства и пари.

На 14 януари сутринта първият гостенин трябва да е някой близък човек – свако, чичо, шурей… Той се преструва на Банго Васили. Застава на външната порта, но отказва да влезе, въпреки поканите на домакините. Поставя като условие да му се построи “кьопри” – мост. Тогава домакинът прави мост от пари – на всяко място, където трябва да стъпи Банго Васили, домакинът поставя банкнота. Банго Васили накуцвайки стъпва по моста (по банкнотите) и така стига да вътрешната врата. Едва тогава казва: “Банго Васуй авала! Бут селямен бучяла туке!” – “Банго Васили дойде! Много поздрави ти праща!”.



Щастливият домакин разлива ракия на всички и отговаря: “Моля Господа ти както си ме почел, така и той теб да почете!”
(може да се изпее ромската песен за Василица и някоя българска коледарска песен, а дете да разкаже как се коледува или сурвака според българския обичай)





Каталог: userfiles -> Documents -> Teachers
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
Teachers -> Програма за сип по „Фолклор на етносите в България -ромски фолклор за учебната 2011 / 2012 година
Teachers -> Споделено “Чавале ромале” – музика, танц и еуфория
Teachers -> Програма За сип „Фолклор на етносите-Ромски фолклор Изготвил: Дияна Димитрова Хорариум часове по учебен план
Teachers -> Красимира Алексиева соу “Трайко Симеонов”
Teachers -> Център за междуетнически диалог и толерантност “амалипе”, велико търново
Teachers -> Кремена Танева – Николова – Начален учител и преподавател по „Информационни технологии”
Teachers -> „фолклор на етносите в българия ромски фолклор”
Teachers -> Вяра Крумова соу „Васил Левски”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница