Централна банка. Поява на централните банки. Трансмисионен механизъм

1.2. появата на ЦБ като резултат от постепенна намеса на държавата в производството на пари (“държавата конфискува парите” - Сален). Появата на ЦБ не е продиктувана от икономическа логика, а от политически, военни, фискални, идеологически интереси.

Два са подходите за институционално създаване на централна банка. Единият е подходът на единното държавно учреждение, създадено по силата на специален устройствен закон като юридическо лице. Другият подход е запазване на принципа на акционерното начало.

Собственици (акционери) на централни банки от акционерен тип са държавата, представлявана от финансовия министър, общините, банки, застрахователни компании и стопански субекти – представители на индустрията. Функциите на Общото събрание на акционерите се свеждат до избора на миноритарно участие в управителния орган на банката, одобряването на годишните счетоводни отчети, разпределението на печалбите, както и избора на ревизори. Управителният орган на банка, изградена на акционерен принцип, дискутира и взима решения по конкретните парични проблеми, приема подзаконови нормативни актове с оглед регулирането на банковата система, взима решения с административен характер. Оперативното ръководство може да се осъществява от управителния орган на колективен принцип или от изпълнителни директори, назначени от управителния орган или по друг начин. В първия случай се реализира т. нар. групова отговорност при вземане на колективните решения, докато за извършените операции във втория случай отговарят лично изпълнителните директори. Разбира се, в различните законодателства конкретното уреждане е различно, но принципът е един – автономност на управлението от собствениците при провеждане на контрол от страна на Общото събрание на акционерите.

Подходът на независимата (самостоятелно юридическо лице) институция е възприет от Българската народна банка. Тази форма на организация определя пълната публична собственост на националната банка, а оттам в повечето случаи и пълния трансфер на реализираната печалба към държавния бюджет след заделяне на резерви. От една страна, централната банка е контрольор на паричното обращение, а от друга, е институция, реализираща приходи (главно от сеньораж).

• 
  Банка на банките – роля на кредитор от последна инстанция, регулира ликвидността на цялата банкова система чрез паричните инструменти
  
• 
  Банкер на държавата – отпускане кредити на правителството, обслужване на държавния дълг, касово обслужване на бюджета
  
• 
  Прилагане на държавна политика по отношение на валутния курс
  
• 
  Съхраняване на международни резерви
  

Емисионната автономия е първостепенна функция на централната банка. Тя се изразява в гарантираното със закон монополно право на централната банка да осъществява емисия на пари под формата на банкноти, монети и депозити, деноминирани в национална валута. Парите в обращение са покрити с активите на централната банка. Активите включват резерви, деноминирани в чуждестранна валута, включително депозитни наличности в чуждестранни банки, чуждестранни държавни ценни книжа, благородни метали, ценни книжа, емитирани от съответната национална държава, сконтирани полици и предоставени депозити в национална валута. В зависимост от възприетия емисионен режим размерът на издадените пари може да се обвърже с определен актив.

3.1. в подкрепа на идеята за независимост на ЦБ

Привържениците на тази идея изтъкват, че ако паричните власти имат къс хоризонт или са изложени на политическо влияние, политиката на централната банка няма да бъде ефективна в борбата с инфлацията. ЦБ, която е под влиянието на правителството няма да се ползва с доверие от страна на населението и това ще доведе до непредвидими инфлационни очаквания. Независимата парична политика създава предпоставки за спазването на фискална дисциплина.

Разлика между институционална независимост и независимост на паричната политика - институционалната независимост не означава непременно независимост на паричната политика (напр. при слаборазвит пазар на ДЦК и невъзможност на ЦБ да наложи кредитни рестрикции върху ТБ).
3.2. аргументи против независимостта на ЦБ – възможни конфликти между целите на паричната политика и целите на фискалната политика в следните области

• 
  Управление на публичния дълг и кредитни условия в страната
  
• 
  Валутна политика - например при режим на фиксиран курс нуждата от координация е много по-голяма и в този случай се обезсмисля независимостта на ЦБ поради факта, че паричната политика е обвързана с на първо място с ангажимента за поддържане на валутния курс, а след това ценовата стабилност.
  
• 
  Институционална стабилност на финансовия сектор – големите бюджетни дефицити са фактор за увеличаване на вътрешния и външния дълг, което да противоречи на целите на паричната политика
  
• 
  Съсредоточаването на прекалено голяма власт в институция, която не се подчинява на никакъв директен и ефективен политически контрол
  

3.3. Връзка независимост на ЦБ – инфлация

• 
  Независимата ЦБ е фактор за по-ниска инфлация
  
• 
  Съмнение относно причинно-следствената връзка между независимостта на ЦБ и инфлацията – наблюдаваната негативна корелация между инфлацията и независимостта на ЦБ не подкрепя сама по себе си независимостта на ЦБ. Аргументи: ниска инфлация и висока степен на независимост на ЦБ обикновено се наблюдават в страни, характеризиращи се с:

  .
  
  

• 
  политическа поддръжка в борбата срещу инфлацията
  
• 
  стабилна политическа система
  
• 
  централна банка с добра репутация
  
• 
  консервативна фискална политика и отговорно правителство
  

3.4. връзка независимост на ЦБ – дял на правителствените разходи – по-малкия дял на правителствените разходи в БВП е фактор за по-независима ЦБ и по-ниска инфлация

3.5. връзка независимост на ЦБ – капацитет на правителството да набира кредит – в страни със слабо развити местни финансови пазари и ограничен достъп на правителството до международни финансови пазари централната банка е поставена под натиск.
3.6. Начини за постигане на по-ограничена независимост на ЦБ с оглед предотвратяването на злоупотреби с предоставената власт и повишаване на отговорността на ЦБ към населението:

• 
  В много малко страни независимостта на ЦБ е заложена в националната конституция, което прави ЦБ изложена в определена степен на политическо влияние и заплаха от загуба на независимост в по-дълъг период
  
• 
  Включването на представители на различни икономически интереси в управителния съвет на ЦБ – например от сферата на финансите, индустрията, политика, академична сфера и др. – Banque de France, 1994
  
• 
  Поставянето на цели, свързани с инфлацията – Нова Зеландия, Канада и мн. други, възприели режим на инфлационно таргетиране. По този начин населението лесно оценя до колко целите са изпълнени.
  
• 
  Налагане на външен контрол върху бюджета на ЦБ – например в Нова Зеландия парламентът одобрява бюджета на ЦБ
  

4.1. същност

• 
  Трансмисионният механизъм е процес, чрез който конкретните решения във връзка с провеждане на парична политика водят до промени в дохода и инфлацията (Тейлър, 1995 г.)
  
• 
  традиционно виждане - трансмисионният механизъм е процес, при който монетарните фактори чрез намесата си на пазарите на активи влияят върху производството и цените на активите, което от своя страна влияе върху желаното ниво на потребителските и инвестиционните разходи.
  

4. 
   4.2. канали на трансмисионния механизъм
   

• 
  паричен канал – стандартен при традиционния Кейнсиански модел
  

Моделът се изгражда върху следните продположения:

1. активите се делят на пари и облигации, което означава, че няма разлика за банката дали има заеми или ДЦК в своите активи, а за кредитополучателя е без значение от къде получава кредита – от финансовия пазари или от банката.

2. съвършени пазари – всички кредитополучатели за еднородни и не се разглежда възможността за разлика в кредитоспособността им.

• 
  кредитен канал – привържениците му защитават тезата, че паричния канал игнорира кредитните пазари. Освен паричното предлагане, банковият кредит също оказва голямо влияние върху съвкупните разходи в икономиката.
  
  
  

• 
  Влияние на паричната политика върху баланса на кредитополучателите
  

Намаляването на лихвения процент означава по-ниска бъдеща стойност на паричните потоци и по-висока цена на кредита, което влошава финансовите отчети на предприятието и може да намали и собствения капитал. Поради несиметричността на информацията предприятието разполага с по-ясна преценка относно възвращаемостта на проектите си. Банката поставя кредитен рейтинг на база на влошените финансови отчети, което води до повишаване на рисковата премия и това може да рефлектира върху промяна в съотношението цена на финансиране със собствени средства – цена на външно финансиране. Действието не е еднакво върху отделните предприятия, а зависи до голяма степен от тяхната зависимост от банките.

• 
  Влияние на паричната политика върху предлагането на кредити от банките
  

При свиване на паричната маса М се свиват и банкови депозити и банковите заеми, които намаля размера на инвестициите I, което води и до намаление на прозиводството Y.

Парична политика

• 
  поддържане на ценовата стабилност – единствена цел на паричната политика
  
• 
  поддържане на ценовата стабилност, висока степен на заетост, стимулиране на производството
  

• 
  краткосрочен план - при неизменни инфлационни очаквания и негъвкави цени ЦБ може да влияе върху стопанската активност
  
• 
  дългосрочен план – ЦБ може само да контролира номинални величини като инфлацията и валутния курс и не може да влияе върху нивото на реални величини като БВП и заетост и реален валутен курс, а може да влияе само върху колебанията в тяхното ниво.
  

3. Междинни цели - поради невъзможността да влияе директно върху крайните цели ЦБ си поставя междинни цели:

• 
  междинни цели свързани с паричното предлагане – например контрол върху паричен агрегат
  
• 
  междинни цели свързани с лихвен процент – например чрез контрол върху сконтовия лихвен процент
  
• 
  междинни цели свързани с инфлацията – при режим на инфлационно и ценово таргетиране
  

4. Оперативни цели – целта на поставянето на оперативни цели е по-лесното достигане на междинните и коригирането им при нужда – свързани с паричното предлагане и свързани с лихвения процент

Критерии за избор на междинни и оперативни цели – контролируемост, количествано измерими, връзка с крайните цели. Препоръки при избора на критерии – прозрачни за повишаване общественото доверие.

• 
  контрол върху даден паричен агрегат
  

• 
  проблеми: скоростта на парите не е стабилна, т.е. не съществува достатъчно стабилна връзка между таргетирания паричен агрегат и инфлацията и централната банка има проблеми с контрола върху паричния агрегат.
  
• 
  предимства – режимът е прозрачен доколкото може да се следи изпълнението на поставените цели за паричния агрегат и по този начин се намаляват инфлационните очаквания
  

• 
  контрол върху лихвения процент - ЦБ има контрол само върху номиналните лихвени проценти, но не и върху реалните лихви.
  

• 
  Таргетиране на валутния курс – фиксиране на курса на националната валута обикновено на малки и отворени икономики към курса на валутата на голяма страна с ниска инфлация, осигурява конвергиране на инфлацията към тази в базовата страна и намалява инфлацията, невъзможност за провеждане на самостоятелна парична политика.
  

• 
  Таргетиране на паричен агрегат – централната банка има за междинна цел паричен агрегат, като чрез контрола върху него влияе на инфлацията – възможност за провеждане на самостоятелна парична политика – САЩ, Англия, Канада в миналото, по-успешно при Германия и Швейцария.
  

Инфлационно таргетиране – Австралия, Канада, ЕЦБ, Нова Зеландия, Англия и др.

• 
  При този режим няма ясно дефинирана експлицитна цел, но има имплицитна цел за преследване на ниска инфлация в дългосрочен аспекта на база на опита и изследванията.
  
  
  

6.1. същност на валутните резерви - разполагаеми външни активи, контролируеми от ЦБ, които се използват за директно финансиране на payments imbalances или тяхното индиректно регулиране чрез интервенции на валутния пазар с цел влияние върху валутния курс

• 
  В тесен смисъл – депозити в чуждестранна валута в ЦБ
  
• 
  В широк смисъл - депозити в чуждестранна валута в ЦБ, злато, СПТ и позицията към МВФ
  

• 
  Транзакционен – за покриване на нужда от валута от публичния и частния сектор – за развитите, страни, които имат лесен достъп до чужди пазари това е маловажна причина, но за развиващи се страни, при които има валутни ограничения, причината е основателна
  
• 
  Интервенции на валутния пазар за постигане целите на паричната политика (поддържане на валутния курс и финансовата стабилност) – особено важни са валутните резерви в страни с фиксиран валутен курс, управлявано плаване и режим на ПС
  
• 
  С цел печалба и по-голяма диверсификация на портфейла от активи на ЦБ
  

• 
  Определя се от валутния режим – страните с фиксиран валутен курс се нуждаят от повече резерви отколкото страните с плаващ валутен курс
  
• 
  Степен на отвореност на икономиката и състояние на платежния баланс – изчислява се съотношението между вноса (износа или средна от двете) и БВП
  
• 
  Приспособимост на икономиката – до колко икономиката и по-специално платежния баланс се приспособява към външни шокове, вкл. интервенции на валутния пазар – изчислява се пределна склонност към внос
  
• 
  Валутни ограничения и ограничения върху вноса
  
• 
  Разходите по държането на валутни резерви, съпоставени с приходите, които носят