Централни органи на изпълнителната власт

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св.Кирил и Методий”

Р Е Ф Е Р А Т

Изготвил: Проверил:

1.Понятие за държавно управление.

2.Органи на изпълнителна власт –понятие и видове.

3.Централни органи на изпълнителна власт.

Държавата е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото. Чрез система от държавни и контролни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения.

Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията и законите.

Държавно управление в широк смисъл представлява цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.

Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.

Като социална и политическа институция държавата упражнява своята дейност в почти всички сфери на социалния живот. Тя осъществява своята власт чрез предвидените от конституцията държавни органи.

Държавният орган е част от единната система на държавните органи, който притежава собствена компетентност.

България по силата на своята конституция е парламентарна република. Това определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет, който се излъчва от народното събрание.

Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

Централни органи на изпълнителната власт са:

• 
  министерският съвет;
  
• 
  министър-председателят;
  
• 
  заместник министър-председателите;
  
• 
  министрите.
  

• 
  областните управители;
  
• 
  кметовете на общини на райони и на кметства и кметските наместници.
  

Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.

Министерският съвет приема програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление.

Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

М инистерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Министерският съвет създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.

В акта за съставяне на съветите се определят техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи.

Мандатът на Министерски съвет е четири годишен.

Правомощията на правителството са определени в Конституцията на Република България, както и в редица закони, съгласно които Министерски съвет внася за приемане в Парламента проекти на закони, ръководи вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, ръководи стопанисването на държавния бюджет.

Министерски съвет осъществява своите правомощия, като приема юридически актове – постановления, правилници, наредби, решения и разпореждания, които в 15 дневен срок след приемането им се обнародват в “Държавен вестник”. Заседанията на Министерски съвет се провеждат веднъж седмично, като при необходимост министър-председателят може да свика и извънредни заседания.

Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.

Правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя.

Компетентноста на централните органи на изпълнителната власт се разпростира върху цялата територия на страната.

В състава на Министерски съвет влизат: министър председател, заместник министър председателите и министрите (но без зам.министрите). Това означава, че министерски съвет, министър-председателя и зам.министър-председателите са отделни органи на Държавно управление.

Според Търновската конституция - изпълнителната власт е принадлежала на княза. На 05.07.1879г е създаден първият български МС. Ал.Малинов е бил 5 пъти м-п, а най-младият м-п е бил Васил Радославов - 32 години; най-стария м-п е бил Васил Коларов - 79 години.

Нормативната база, върху която се създавя и работи Министерски съвет са : Конституцията, гл.V ; Закона за Администрацията; устройствен правилник на МС и неговата администрация; други закони определящи различните правомощия на МС.

Изискванията към членовете на Министурския съвет са посочени в чл.110 и чл.65 от Конституцията:

• 
  български граждани, без друго гражданство;
  
• 
  навършили 21 години;
  
• 
  не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС.
  

Структурата на Министурски съвет на прага на приемането на България в Европейския съюз е следната ( подчертаните министерства са ръководени от министри с ранг и на замествик мистър председатели):

1.Министър-председател

2.Министерство Външните работи

3.Министерство на Образование и наука

4.Министерство на Бетствия и аварии

5.Министерство на Финансите

6.Министерство на Въртрешните работи

7.Министерство на Отбраната

8.Министерство на Правосъдието

9.Министерство на Държавната администрация

10.Министерство на Икономика и енергетика

11.Министерство на Транспорта

12.Министерство на Регионалното развитие

13.Министерство на Околната среда и водите

14.Министерство на Земеделието и горите

15.Министерство на Труда и социалната политика

16.Министерство на Здравеопазване.

17.Министерство на Културата.

18.Министерство на Европейската интеграция.

19.Държавна агенция за младежта и спорта.

20.Държавна агенция на туризма.

21.Държавна агенция за информационни технологии и съобщения.

Понастоящем, министерски съвет се създава с 2 решения на НС: за избор на Министър-председател и за избор на министерски съвет ( по предложение на министър председателя)

Ако министър-председателя прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в министерския съвет, като:

• 
  се създаде ново министерство;
  
• 
  се слеят министерства и се образува ново;
  
• 
  се влее министерство в друго.
  

• 
  То се назначава от Президента;
  
• 
  Действа за кратко време, до произвеждането на избори за Народно събрание;
  
• 
  Задачата му е да подготви провеждането на избори за Народно събрание;
  
• 
  Функционира без законодателна власт;
  
• 
  Върху него не се упражнява парламентарен контрол.
  

• 
  Гласуван вот на недоверие на министерски съвет или на министър- председателя;
  
• 
  Негласуван вот на доверие - инициатор е министерския съвет (пр. Филип Димитров);
  
• 
  Оставка на министерски съвет или на министър-председателя (тя касае цялото правителство);
  
• 
  При смърт на министър-председател.
  

Кандидатът за министър-председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, комуто президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър председател и министерски кабинет.

Министър-председател е самостоятелен орган на изпълнителната власт. В чл.23-24 от Закона Администрацията са определени правомощията му. Той определя правомощията на зам.министър-председателите, назначава областните управители и министрите. Има свой политически кабинет, който има съвещателни и информационно-аналитични функции.

Зам.мин-председателите - те също са самостоятелни органи на изпълнителната власт. При отсъствие на минстър-председателя, той веднага назначава свой заместник измежду зам.министър-председателите.

Министерства и ведомства не са органи на изпълнителната власт, понеже органите на изпълнителната власт са само министрите и съответните председатели на ведомства. Министерствата са вид ведомства. Други ведомства са - агенциите, комисии, комитетите. Правния режим на централните колективни органи на изпълнителната власт е в Конституцията. Според чл.35 от Закона за Администрацията – министерски съвет има право да създава административни структури без ранг на министерства (пр. държ.комисии, държ.агенции и др.).

Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Централни специализирани органи на изпълнителната власт - на първо място са министрите - това са еднолични органи на изпълнителната власт със специализирана компетентност. Министрите издават - правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Централни колективни орани са:

• 
  Държавната комисия за ценни книжа - от 7 души - председател и членове и се назначава от министерски съвет.
  
• 
  Държавта Административна комисия - подчинена е на МС и се назначава от него. Има 5 души.
  

Извън системата на Изпълнителната власт са - БНР, БНТ, БТА, БНБ, те не са подчинени на Министерски съвет.

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.

Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.

За реализирането на програмата на Министерския съвет политическият кабинет предлага на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата компетентност, и следи за тяхното изпълнение.

Политическият кабинет организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.

Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета.

В политическия кабинет на министър-председателя се включват началникът на кабинета, говорителят, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. В политическия кабинет на министъра се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министъра на външните работи - и говорител. В политическия кабинет на председателя на държавна агенция се включват заместник-председателите и експертът, отговарящ за връзките с обществеността. Съставът на политическите кабинети на заместник министър-председателите, както и броят и видът на длъжностите на служителите към политическите кабинети, се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Дейността на политическите кабинети на министър-председателя и на министрите се подпомага от съветници по определени въпроси, които не могат да изпълняват функции на управление, от експерти и от технически сътрудници.

Правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му.

Органът на изпълнителната власт може да възложи на началника на кабинета отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.

Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Техните отношения могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава или назначава по негова преценка.